Р Е Ш Е Н И Е
№ 72/24.06.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Ю.К.
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело
№ 101 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.В.К.,
гражданин на Русия, с постоянен адрес:***, чрез процесуалния му представител
адв.А. против решение № 1948/20.11.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
2043/2017г. в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на “Томи Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ № 32, представлявано от управителите Т.Н.Г. и М.П.Д. по банкова сметка *** /България/
ЕАД IBAN ***,сумата от 25 898,23 /двадесет и пет хиляди осемстотин
деветдесет и осем и 0,23/ лева, представляваща стойността на сторените от ищеца
разходи за извършени без възлагане в периода от 07.10.2013г. до 31.08.2017г.
довършителни и ремонтни СМР в собствения на ответника обект – Апартамент С-12 с
ид.10135.2571.4690.1.12 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, к.к.“Чайка“, ул.“Катя Папазова“ № 7, блок С, жилищна сграда „Палма Спрингс“, ет.4 с площ от 73,99
кв.м. и 5,37 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и
за изграждане на външната инфраструктура на сградата в дворното място,
включващи: частично сваляне на гипсокартон и монтиране на нов по стените в
жилището, монтаж на нова ел.инсталация и на ел.табло, доставка и монтаж на
парапети, гранитогрес и шапки на терасите, доставка и монтаж на подпрозоречни дъски,
доставка и монтаж на входна врата на апартамента, доставка и монтаж на первази
на вътрешните врати и по терасите, сваляне на подкожушена мазилка на тавана,
шкурене, шпакловане, грундиране и боядисване на таваните, доставка и монтаж на
ВиК инсталация на терасите, демонтаж на плочки на терасите, доставка и монтаж
на гипсокартон в банята и около прозорците, шпакловка на тавана на банята,
замазка на терасите, поправка около сифоните и монтиране на нови подови сифони,
полагане на течна изолация на терасите, шпакловане на терасите и подмазване на
бордовете им, монтаж на топлоизолация по бордовете на терасите, доставка и
монтаж на разклонителна тръба, полагане на минерална мазилка по борда и стените
на тераса; доставка и монтаж на асансьор, доставка и монтаж на ВиК и ел.
инсталации, ремонт на ел.инсталация и трафопост, вътрешно и външно
ел.захранване, подравняване на терена и изкопни работи, трамбоване и полагане
на настилки с трошен камък, полагане на армирана бетонова основа за тротоарите
около сградата и стълбищата, както и полагане на тротоарите и на външните
стълбища; изграждане на площадна битова канализация, водопровод до сградата и
шахта; направа на подпорни стени и др., както и заплатени разходи за строителен
надзор, ръководство на строежа и инвеститорски контрол, на основание чл.61 ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 21.09.2017г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд, че въззивникът е материално-правно легитимиран да
отговаря по предявения срещу него иск, както и че е налице фактическия състав
на чл.61 ал.2 ЗЗД. Твърди се също така, че неправилно и необосновано съдът е
възприел предложения от вещите лица подход за определяне припадащата му се част
от извършените от ищеца разходи и СМР за цялата сграда, доколкото по делото е
било установено, че процесния апартамент е бил почти завършен. В тази връзка се
навеждат твърдения за допуснати процесуални нарушения вр. доказателствата, а
именно неназначена по почин на съда СТЕ, която да остойности извършените
конкретно в апартамент С-12 СМР, така, както са претендирани по пера в
уточнителните молба на ищеца. Навеждат се и оплаквания за неправилно обсъждане
на събраните по делото доказателства и приетата за установена от съда
фактическа обстановка. Излагат се подробни доводи по съществото на спора.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което
исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена.
В с.з., чрез процесуален представител
жалбата се поддържа. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна – „Томи Билдинг“ ООД, чрез адв.П., в който
се излага становище за неоснователност на жалбата. По същество се пледира се за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, ведно с
присъждане на разноски за въззивното производство.
В частта, в която предявения иск за
горницата над присъдената сума до заявения размер от 36 843.53 лева,
претендирани като разходи за извършени СМР, лихви по банкови кредити и ДДС,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При
извършената проверка по валидността на
обжалваното решение, съобразно чл.269 ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Първоинстанционният съд се е произнесъл
по предявен иск с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД.
Изложените в исковата молба на
въззиваемото дружество "Томи Билдинг" ООД фактически твърдения са, че
по силата на решение по гр.д. № 2148/2012г. на ОС - Варна, на основание чл.19
ал.3 ЗЗД въззивникът е собственик на гореописания недвижим имот - ап. № С-12,
ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворното място. Към момента на обявяване на предварителния договор за
окончателен сградата, в която се намира апартамента е била изградена в степен
на завършеност груб строеж, с изпълнена носеща конструкция, покривна
конструкция и частично извършени довършителни работи по см. на §5 т.46 от ДР на
ЗУТ. Строителят и продавач по предварителния договор "Болкан инвестмънд енд
ланд" ЕООД /предишно наименование "Стивън Дейнти БГ" ЕООД/ е
преустановил строителството през 2010г., за което е съставен акт обр.10 за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Сочи се, че
"Томи Билдинг" ООД притежава самостоятелни обекти в същата сграда и в
това му качество, останалите собственици, с изключение на въззивника К. са му
възложили извършването на довършителните работи по сградата, вкл.
присъединяване към електрическата мрежа, и ВиК, изграждане на инфраструктурата
в дворното място. В изпълнение на това строителството е било продължено през
2013г., за което е съставен акт обр.11 от 15.07.2013г., като се твърди, че
въззиваемият е извършил всички довършителни СМР по сградата - общи части и
самостоятелни обекти, външна и вътрешна ел.инсталация, ВиК и външна
инфраструктура, необходими за снабдяване с акт обр.15 и въвеждане на сградата в
експлоатация. Именно във връзка с последното е извършил и СМР в имота на
въззивника, за което последният е знаел и не се е противопоставил, приел е
извършеното, чрез свой пълномощник. Твърди се, че направените и поети от
"Томи Билдинг" ООД задължения във връзка с изпълнението на всички
тези СМР за периода 07.10.2013г. - 31.08.2017г. са в общ размер на 592 990
лева, включващи разходи за материали и труд, услуги, технически и строителен
надзор, разходи за обслужване на взет от дружеството кредит, с който е
финансирал строителството. Счита, че въззивникът дължи припадащата му се част
от направените разходи, която част е определена на база съотношението между
разходите за цялата сграда, вкл. и за външната инфраструктура, общата РЗП на сградата и площта на
притежавания от въззивника имот, вкл. с общите части. Върху така определената
част се претендира и начислен данък добавена стойност. Конкретните суми са
посочени по пера на извършените и претендирани за заплащане от въззивника СМР и
услуги в уточнителни молби от 09.10.2017г. и 19.03.2019г., като
1. за извършените СМР в апартамента на
въззивника се претендира заплащане на сумата от 14 237.09 лева без ДДС, респ.17
084.50 лв. с начислен ДДС и конкретно посочени стойности по пера в
уточнителната молба;
2. за извършени СМР вр. общите части
на сградата се претендира сумата от 1 905.27 лева без ДДС, съответно 2 286.32
лева с ДДС, също с посочени суми по пера;
3. за направени разходи за
инфраструктурата в дворното място - сумата в общ размер на 2 546.66 лева без
ДДС, съответно 3 055.99 лева с вкл. ДДС;
4. за направата на разходи за лихви по
кредити,счетоводно обслужване, строителен надзор, инвестиционен контрол, ремонт
на трафопост, вътрешно и външно
ел.захранване се претендира сумата от 12 014.27 лева без вкл. ДДС, с посочени
конкретни суми по пера в уточнителната молба, респ. общ размер от 14 417.12
лева с ДДС;
Общият размер на предявената искова
претенция е 36 843.93 лева с ДДС.
Така предявените искове са оспорени от
ответната страна с възражения за тяхната неоснователност. Твърди се, че
съгласно сключения с "Болкан инвестмънд енд ланд" ЕООД предварителен
договор, закупеният от К. самостоятелен обект е следвало да му бъде предаден в
степен на завършеност на сградата и апартамента до акт обр.15, въведен в
експлоатация и обзаведен по описания в договора начин. Поради това счита, че
предприетата от въззиваемото дружество "Томи Билдинг" ООД работа по
завършването на сградата е в изпълнение на задължение на трето за процеса лице,
т.е. в интерес именно на това трето лице, с оглед на което и въззивникът не е
пасивно легитимиран да отговаря по иск за заплащане на направени от въззиваемия
разноски. Оспорва, че претендираните СМР са извършени с негово знание, че е
налице приемане на работата, както и че върху същите следва да бъде начислен
ДДС. Оспорва като симулативни и без извършени плащания по тях сключените
договори за строителен надзор, за ръководство и инвестиционен контрол, както и
с "Елмар -МД" ЕООД, с доводи, че същите са сключени между свързани
лица. По същество оспорва и начина, по който е изчислен размерът на
претендираните суми.
Съдът,
като взе предвид предметните предели на въззивната жалба, наведените в нея
оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорна между страните
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно това, че същите
са собственици на самостоятелни обекти в новопостроена в ПИ - 648 в кв.31 по
плана на КК “Чайка“ в гр.Варна, съгласно разрешение за строеж №
165/16.03.2007г., издадено в полза на „Стивън Денти БГ“ ЕООД, В.Г. В. и А.Д.В.,
жилищна сграда „Палма Спрингс“– стореж четвърта категория, както и че към
датата на подаване на исковата молба строежът не е въведен в експлоатация.
Въззивникът В.В.К. е собственик на Апартамент С-12, находящ се на ет.4, с площ
от 73,99 кв.м. и 5,37 кв.м. /3.492%/ от общите части на сградата и от правото
на строеж, като собствеността е придобита на основание влязло в законна сила
решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД от 13.06.2013г., постановено по гр.д. № 2148/2012г. по описа на ВОС за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 17.10.2008г. сключен с
„Болкан Инвестмънд енд ланд“ ЕООД /старо наименование “Стивън Дейнти БГ“ ЕООД/
като продавач. Към 16.12.2010г. сградата е била завършена в груб строеж, а
строителството е било спряно. За това е съставен изискуемия се по чл.7 ал.3
т.10 от Наредба № 3/2003г. акт обр.10 за установяване състоянието на строежа, с
подробно описание степента на завършеност на отделните обекти и общите части.
През 2013г. въззиваемото дружество е предприело действия, в това число чрез
подизпълнители, по изпълнение на довършителните СМР, с оглед подготовката на
сградата за приемане и въвеждане в експлоатация. По повод на това е бил съставен
акт обр.11 от 15.07.2013г. за установяване състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството.
Не е спорно и обстоятелството, че
във връзка с предприетите от "Томи Билдинг" ООД действия дружеството
е сключило договори за възлагане с част от собствениците на индивидуални
обекти, като въззивникът К. не е сред тях. Не са наведени възражения от
ответната страна, респ. ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на
дружеството-ищец за липса на договорни взаимоотношения за довършването на
сградата с предишния строител и праводател на въззивника К..
Между страните не е налице спор,
респ. липсват наведени във въззивната жалба оплаквания и относно вида и обема
на претендираните от въззиваемата страна СМР, извършени по общите части на
сградата и външната инфраструктура, и установени от заключенията и на двете
вещи лица по проведените СТЕ. Към настоящия момент са ремонтирани и довършени
всички общи части на сградата - покриви, фасади, вътрешно стълбище, монтиран е
асансьор, извършен е ремонт и са довършени вътрешната и външната ел.мрежа и ВиК
инсталации, завършен е изцяло и процесния апартамент, изпълнена е вертикалната
планировка около сградата - външни стълби и площадки. Подпорните стени,
вертикалната планировка и озеленяване са изпълнени частично, частично положен
асфалт на паркинга, обслужващ сградата и улицата, направен е бил спешен ремонт
на трафопост и електрозахранването. От
съпоставката между описаното състояние на общите части, представените като
доказателства протоколи за приемане на извършени СМР обр.19 и извършения оглед
на място, вещите лица правят извод, че претендираните СМР по общите части и
външната инфраструктура са извършени в периода след възобновяване на
строителството. Към настоящия момент сградата е подготвена за въвеждане в експлоатация,
по повод на което е съставен Акт обр.15 за установяване годността за приемане
на строежа от 31.01.2018г. Същият е приет като доказателство по делото /л.260/
и видно е, че за въззивника К. е подписан от пълномощник. Не се оспорва, че
подписалото като пълномощник лице е неговата дъщеря С.В.П.
Спорните въпроси между страните, във
връзка с които са и оплакванията във въззивната жалба са налице ли е изпълнение
на чуждо задължение от страна на въззиваемото дружество и следва ли въззивника
да отговаря за извършените от първия СМР и други разходи по довършването на
сградата; налице ли е знание,
противопоставяне и приемане на работата, вкл. и по оспорената представителна
власт на пълномощника; какъв е обема на извършените СМР конкретно в апартамента
на въззивника; по какъв начин следва да бъде определена припадащата се за
въззивника част от претендираните за заплащане суми.
За да се приеме, че е налице
изпълнение на чуждо задължение е необходимо изпълнителят да съзнава и да желае
изпълнението вместо задължения /чл.73 ЗЗД/, или да изпълни по погрешка, т.е.
мислейки, че изпълнява свое задължение /чл.56 ЗЗД/. Самият факт на съвпадение
на съдържанието и последиците от действията на третото лице с предмета на
задължението не е достатъчно, за да се приеме, че е налице изпълнение на чуждо
задължение.
В настоящия казус не се установява
намерение за изпълнение вместо праводателя на въззивника, независимо от
знанието от страна на въззиваемото дружество /съобразно изложеното в тази
насока в исковата и уточнителните молби/ за задължението на продавача-строител
да прехвърли имота след снабдяване на сградата с акт обр.15 и въвеждане в
експлоатация, т.е. в завършен вид. Липсват доказателства за договорености за
поемане на това задължение вместо праводателя, както и такива между въззивника
и "Томи Билдинг" ООД. Обстоятелството, че последния притежава в
собственост самостоятелни обекти в недовършената сграда обуславя интереса му,
както и на останалите собственици за предприемане на действия за нейното
завършване в степен, изискуема се за въвеждането й в експлоатация. Израз на
това са именно и сключените последващи договори за възлагане довършителните СМР
на въззиваемото дружество от част от съсобствениците. Към този момент правото
на собственост върху индивидуално обособените обекти, в частност процесния
апартамент вече е придобито от въззивника, поради което и задължението за
прехвърляне на собствеността е изпълнено, макар и чрез съдебната намеса по
чл.19 ал.3 ЗЗД. Поради това и неизпълнението на задължението на продавача да
прехвърли имота в уговорената в договора степен на завършеност може да бъде
основание само за претенции за обезщетение, но между страните по този договор.
Ето защо, изпълнението на
довършителните СМР по сградата, в това число и в индивидуално притежаваните от
различни лица обекти в нея от страна на "Томи Билдинг" ООД не
съставлява изпълнение на чуждо задължение. А липсата на възлагане от страна на
въззивника, респ. законова норма, задължаваща предприемането на тези действия
сочи на извода, че отношенията между В.К. и изпълнителя на тези довършителни
дейности се уреждат по правилата на гесцията /чл.61 ЗЗД/.
Що се отнася до знанието и
възражението за противопоставяне от страна на въззивника, съдът приема за
доказано, че същият безспорно е знаел за извършваните от дружеството дейности
по довършване на сградата, в това число и в неговия апартамент. Израз на това
са подписаните от дъщеря му С.П. предварителен договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа от 11.05.2016г. и договор за присъединяване от
19.10.2016г., действаща като негов пълномощник с доказана представителна власт
- заверен превод на пълномощно от 15.05.2015г., съгласно което в т.4 е посочено
правото да го представлява пред всички физически и юридически лица, съдебни и
административни органи, градски, общински, държавни и др. организации /л.282/.
Изводи за знание следват и от показанията на разпитания по делото св.П.П.,
ангажиран от въззивника и съпруг на дъщеря му, който сочи в показанията си, че
след приключването на делата за собствеността през 2013 - 2014г. е посетил
строежа, при което е установил, че строителството е възобновено, на апартамента
на тъста му вече е имало поставена входна врата /каквато към датата на спиране
на строежа е нямало/, ключът от която се е държал от Г. /представляващ
въззиваемото дружество/, при проведения разговор и оглед на апартамента е установил, че е подменен изгнил
гипсокартон, за който при предходна среща, след спирането на строежа, Г. е
казал, че ще оправи. Тогава същият е заявил и че ще оправя изметната дограма, както
и че ще "боядисва тук-там", на което свидетелят твърди, че се е
противопоставил. Свидетелят сочи още, че Г. е отказал да им даде ключовете от
входната врата на жилището, заявявайки финансови претенции в полза на
предходния строител, но не сочи за предприети действия от страна на въззивника
или негови представители, които да обективират противопоставяне на извършваните
СМР както по общите части, така и по апартамента /напр. довършването на
терасите/. Нещо повече, същият свидетелства, че през пролетта на 2017г. са
извършвали съвместни действия с Г. /поставяне на транспарант на терасата/.
Подписването на акт обр.15 от пълномощника също сочи на извод на липса на
противопоставяне, както и за приемане на работата /отделен е въпросът за
доказания обем на същата досежно апартамента/.
С оглед на така изложеното и предвид
притежаването на обекти в сградата от страна на "Томи Билдинг" ООД
следва, че работата по довършването на сградата е предприета и в интерес на
изпълнителя, поради което на основание чл.61 ал.2 вр. ал.1 ЗЗД въззивникът
отговаря за направените необходими и полезни разноски по вещта и поети от
управителя задължения до размера на обогатяването си. Ирелевантно за тази
отговорност е обстоятелството дали са спазени разпоредбите на ЗУТ, предвиждащи
отразяване промяната в строителя, респ. възложителя в издаденото разрешение за
строеж. Правомерността на действията на предприелия чужда работа без възлагане е
без значение.
Следователно, предявеният иск е
доказан по своето основание.
Относно размера, до който същият е
основателен, в т.ч. доказания обем СМР извършени само в апартамента на
въззивника и начина по който следва да се определи припадащата му се част от
претендираните СМР и други разходи, съдът приема следното:
Към момента на извършване на
довършителните СМР от въззиваемото дружество сградата е изградена в груб
строеж, с налични самостоятелно обособени годни обекти, притежавани в
собственост от различни лица, поради което и независимо от липсата на приемане
на строежа и въвеждането му в експлоатация, следва да се приеме, че към този
момент същата е в режим на етажна собственост. Ето защо и по арг. от
разпоредбата на чл.41 ЗС вр. чл.48 ал.3 ЗУЕС за разходите по извършените СМР по
общите части на сградата собственикът на самостоятелен обект ще отговаря за съобразно
притежаваната ид.ч. от общите части и то само за разходите по тях. В този
размер ще е и обогатяването му по см. на чл.61 ал.2 ЗЗД.
По тези съображения съдът не споделя
възприетия от въззиваемото дружество подход, възпроизведен и в заключението на двете
СТЕ, размерът на припадащата се на въззивника част по тези пера да бъде на база
общите разходи за сградата, вкл. и по самостоятелните обекти спрямо общата РЗП
на сградата.
Посоченото от съда разрешение важи и
при определяне отговорността за направените и претендирани разходи по
изграждане на външната инфраструктура /подпорна стени, външни стъпала, полагане
на асфалтова настилка, площадкова канализация и водопровод/, доколкото същата
обслужва сградата и е част от прилежащия й терен, а досежно водопроводната
инсталация и на основание чл.24 Закона за водите вр. чл.38 ЗС, както и за
външното и вътрешно ел.захранване, и ремонта на трафопоста. Припадащата се на
въззивника част не следва да бъде определяна съобразно пълната застроена площ
на притежавания от него имот /апартамент плюс общи части/.
Относно претендираните суми вр. извършените
разходи за ремонтни и довършителни работи по апартамента на въззивника, то като
негов собственик той отговаря за всички доказани дейности, извършени само в
този имот до размер на обогатяването.
Единствено
по отношение на сключените договори за ръководство и инвестиционен контрол и за
осъществяване на консултанстка дейност и строителен надзор, релевантно за
определяне размера на отговорността на въззивника е пълната площ на
притежавания от него имот /застроена площ на апартамента и от ид.ч./, тъй като
същите касаят финализиране строителството на цялата сграда, в това число и
обекта на въззивника. Лицето, осъществяващо надзора е участник в строителството
през целия му процес и като такъв следва да подпише акт обр.15, а с оглед
категорията на строежа сключването на договор за строителен надзор е
императивно условие. Поради това разходите за възнаграждение са необходими
разноски за цялата РЗП на сградата.
Наемането на лице, осъществяващо
инвестиционен и технически контрол също е необходим разход, обслужващ цялата
сграда до въвеждането й в експлоатация.
Установено е по делото, че
извършваните СМР са приемани общо, без детайлно разграничение в съставяните
протоколи обр.19 за приемане на извършеното в каква част и към кой обект от
сградата се отнасят. Така са отразени и в счетоводството на въззиваемото
дружество. Така са дадени и в заключенията на вещите лица по двете СТЕ, приети
в първоинстанционното производство, като отделяне е направено досежно
извършените СМР и разходите за външната инфраструктура, външно и вътрешно ел.
захранване, ремонт на трафопост, някои СМР по магазина и ресторанта, както и за
разходите вр. договорите за строителен надзор и инвестиционен контрол. В тази
връзка по въпроса за общата стойност на претендираните СМР и извършени за тях
разходи /въобще за цялата сграда/, външна инфраструктура, външно и вътрешно
ел.захранване, както и по разходите за другите дейности вр. строителството,
касаещи сключените договори за строителен надзор от 01.06.2013г. и за
ръководство и инвестиционен контрол на строителството от 01.10.2013г.,
настоящият състав кредитира заключението на в.л. П. М., доколкото същото е
по-подробно, с точно разграничаване на направените разходи за инфраструктура,
вътрешно и външно ел.захранване, при отчитане припокриване на отразени едни и
същи СМР в два последователни протокола обр.19 и констатирано несъответствие в
посочената общата стойност и действителната такава на база количество и
единична цена по друг, както и поради обстоятелството, че при определяне на
общите стойности са включени само извършените в процесния период СМР, с изключение
размера на възнаграждението по договора за строителен надзор и включването на
СМР по протокол обр. 19/31.01.2018г., протокол обр.19/28.02.2018г. и направени
разходи за ел.материали /контакти ключове и осветителни тела/ и градинско
осветление, по фактури от 2018г. За разлика от това в.л. М. А. по повторната
СТЕ е включила в стойността на извършените СМР по-голям брой извън исковия
период, разхода по договора за консултански услуги и строителен надзор е
определен за по-дълъг период спрямо процесния.
Съдът кредитира заключението на в.л.
М. и в частта относно определената РЗП на сградата, тъй като същото е основано
на данните в находящия се в Община Варна проект, направените корекции за
допълнително разрешени площи и в съответствие с правилото на §5 т.18 от ДР на
ЗУТ, за разлика от в.л. А., която необосновано е изключила от РЗП площта на
открити тераси към обекти в надземни етажи.
Така съгласно кредитираното
заключение на в.л. М. общата стойност на извършените СМР, приети по протоколи -
акт обр. 19 и представени доказателства за закупувани материали е в размер на
531 084.05 лева с включен ДДС, от тях 87 587.82 лева с ДДС са за
инфраструктурата, обслужваща сградата /външна инфраструктура/ и 60 720 лева с
вкл. ДДС са за външно и вътрешно ел. захранване и ремонт на трафопост.
Разходите по двата договора /за строителен надзор и инвестиционен контрол/ са
съответно 30 000 лева по първия и 136 782 лева по втория, без посочен начислен
ДДС.
По посочените по-горе констатации за
включване в стойността на СМР и такива, които са извън исковия период
/07.10.203г. - 31.08.2017г./ общата сума от 531 084.05 лева следва да бъде
намалена със сумата от 8 226.53 лева, представляваща сбора от стойността на СМР
по протоколи от 31.01.2018г. и 28.02.2018г., закупуване на ел.материали и за
градинско осветление /посочени в позиции под №№ 31-34 от Приложение № 1 към
заключението/. Следва да бъде коригирана и стойността на разходите вр.
възнаграждение по договор за инвестиционен контрол от 01.10.2013г., тъй като
исковия период включва 47 месеца, а не 51, както е прието в заключението. При
това положение сумата по това перо е 126 054 лева без ДДС.
Или направените разходи за външна
инфраструктура са в размер на 87 587.82 лева, а след намаляне с начисления ДДС,
който съгласно константната съдебна практика не следва да бъде включван в
определяне дължимото по чл.61 ЗЗД - 72 989,85 лева. Съобразно изложеното по-горе припадащата се
част съобразно притежаваната от въззивника ид.ч. от общите части от сградата /3.492%/
е в размер на 2 548.81 лева, но същата следва да бъде уважена в предявения
размер без ДДС, а именно 2 546.66 лева,
тъй като по отношение на претендирания начислен ДДС претенцията е отхвърлена от
първоинстанционния съд и решението в тази му част не е обжалвано.
Разходите за направата на външно и
вътрешно ел.захранване и ремонт на трафопост без начислен ДДС са в размер на 50
600 лева. От тази сума дължимата от въззивника част е 1 766.95 лева /50 600 х
3.492%/. Но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и при
съобразяване влязлото в сила решение досежно претендирания ДДС и тази претенция
следва да бъде уважена в претендирания размер по уточнителна молба от
09.10.2017г., без начислен ДДС - 1
487.29 лева /т.4 б."д",
"е" и "ж"/.
Разходите по двата договора за
строителен надзор и за инвестиционен контрол, при отчитане горната корекция са
в размер на 156 054 лева. От тях припадащата се на въззивника част съобразно
общата площ на притежаваната част от РЗП на сградата е 5 089.36 лева /156 054:2 433.4х79.36/, до който размер претенцията
по това перо следва да бъде уважена.
Относно извършените СМР по общите
части на сградата, вън от тези касаещи ел.захранването, посочени в червено по
приложение № 2 към заключението на в.л.М., съдът намира, че следва да определи
стойността на същите, влючвайки на първо място онези, за които от приетите
протоколи обр.19 безспорно следва извод, че се отнасят за тях. Такива безспорно
са по акт обр.19/19.05.2017г., без довършителните работи по апартамент 16, по
акт обр.19/18.03.2017г., по акт обр.19/12.03.2017г., по акт обр.19/13.05.2016г.
в частта "Вътрешен водопровод", акт обр.19 от 09.05.2017г. и от
05.05.2017г. вр. договор от 01.03.2016г., за доставка и монтаж на асансьор и по
акт за първоначален преглед на асансьор от 26.10.2016г., по акт
обр.19/15.05.2016г. само досежно доставка и монтаж на скили в асансьор, протокол
№ 9 - акт обр.19/15.05.2016г. в частта довършителни работи фасада север и
фасада юг, протокол № 7 - акт обр.19/20.03.2016г., по протокол № 6 - акт
обр.19/18.02.2016г. относно позиции от № 23 до № 33, по акт обр.19/17.05.2014г.
относно позиции 9-13, по акт обр.19/02.06.2015г. по позиции 5 и 6, по протокол
за извършено трасиране от 14.04.2016г. и по протокол обр.19 от 03.04.2015г.
досежно позиции 1 и 2. Общата стойност на СМР по тези протоколи е 112 375.24
лева без ДДС, с оглед на което припадащата се част съобразно ид.ч. в общите
части за въззивника е 3 924.14 лева. Тази сума надвишава претендирания размер
за заплащане /1 905.27 лева без ДДС/,
поради което претенцията следва да бъде уважена в пълния й заявен размер без
ДДС.
По претендираните суми за извършени
СМР само в апартамента на въззивника:
СМР, които се твърди, че са
извършени от въззиваемото дружество в периода 07.10.2013г. - 31.08.2017г. са
подробно посочени в молба от 09.10.2017г. и доуточнени пред настоящата
инстанция с молба от 19.03.2019г. Същите могат да бъдат групирани в няколко
групи - подмяна на гипсокартон на обща площ от 51 кв.м.; обръщане на
гипсокартон около прозорци; сваляне на подкожушена мазилка по тавани, без баня
/51 кв.м./; шкурене, шпакловане, грундиране и боядисване на тавани на всички
помещения; ремонт на ел.инсталацията, изразяващ се в изтегляне на кабели и
полагане на нови на мястото на откраднати, ел.табло, полагане на кабели за
телевизия интернет, полагане на магистрален кабел от главно разпределително
табло до апартамента; монтаж на входна врата; монтаж на первази на вътрешни
врати; СМР по тераси - подмяна на плочки с гранитогрес, направа на изолация,
монтаж на первази, парапети и каменни шапки, В и К.
Съобразно отразените констатации в
акт обр.10 /състояние на стоежа при спиране на строителството/ към 16.12.2010г.
стените в стаите са били до първа ръка латекс, с поставена дограма и вътрешни
врати, но без первази, допълнитена, пяна и обков, завършени ел. и ВиК
инсталации, но без оборудване, банята е с положен фаянс по стени и завършен
таван, без посочване дали е окачен или с боя, терасите са били с направена
минерална мазилка по стени, без теракот на пода, первази, метални парапети и
шапки. Посочено е още, че е необходима подмяна и завършване на гипсокартон, без
визиране на конкретно помещение, както и наличие на подкожушен таван в хола.
В съставения акт обр.11 липсват
описани констатации за всеки апартамент поотделно. Посочено е общо, че таваните
са напукани и подпухнали от течове, подпухнали и мухлясали стени, дограмата е
изкривена и неуплътнена, ел.инсталация по тераси липсва, а в останалите части
на места е изрязана,откраднати ел.табла, терасите са без терикот и запушени
сифони, някъде липсват, без каменни шапки бордове тераси, парапети, незавършена
хидроизолация, липсват външни врати на апартаментите, вътрешните врати са без
первази и обков, липсват подпрозоречни дъски.
Общо за състоянието на апартаментите
свидетелства и ангажирания от въззиваемото дружество свидетел Е.М. Показанията
му кореспондират на констатациите по акт обр.11, макар и да не възпроизвеждат
конкретни впечатления от процесния апартамент.
Съпоставката между констатираното по
двата акта, при отчитане отразената в първия степен на завършеност,
констатираната необходимост от подмяна и довършване на гипсокартон и подкожушен
таван в хола, показанията на св.М. за липсващи кабели от ел.инсталацията по
цялата кооперация и течове от терасите, довели до компрометиране на стени и
най-вече тавани в повечето апартаменти, както и обстоятелството, че към
настоящия момент сградата е с подписан акт обр.15 /вкл. и установеното от в.л. М.
по СТЕ пред първоинстанционния съд за завършения вид на терасите на цялата
сграда, ремонта и довършването на ел.инсталацията, монтирането на входни врати
на всички апартаменти/, изтеклия период от време между спирането и
възобновяването на строителната дейност, през който период обектът не е бил охраняван
и стопанисван, съдът намира за доказано извършването на претендираните СМР по
терасите, без демонтаж на плочки по терасите /в акт обр.10 е посочено, че и
двете са без терикот/. Този извод не се опровергава от показанията на св.
Петров, доколкото и самият той сочи за компрометиран и впоследствие подменен
гипсокартон, макар и само за една от стаите, липсата на входна врата, парапети
по терасите, а по отношение на тавана в банята няма спомен. В останалата им
част досежно състоянието на апартамента към датата на възобновяване на
строителството показанията му не са подкрепени с други доказателства.
Съобразно приетото в настоящата
инстанция заключение на в.л. М. разходите за така приетите за извършени СМР и
съобразно установените чрез замервания на място параметри са в общ размер на 7
035.48 лева без ДДС /сбор от посочените в колона 8 от заключението суми по тези
пера, като за тези, които претенцията е в по-малък размер е взета предвид
претендираната стойност/. Сумите вр. шкурене, шпакловане, грундиранеи
боядисване на стени, посочени в заключението не са включени, тъй като претенция
за тези дейности не е предявена.
Неоснователно е направеното в
заключението увеличение на установените разходи с 15%, обяснено от вещото лице
в с.з., че това би бил действителния разход за един обект. Отговорността по
чл.61 ал.2 ЗЗД е до размера на обогатяването, но в рамките на обедняването на
изпълнителя на чуждата работа. Възприемането на предложеното от в.л. завишено остойностяване
би довело до недопустимо неоснователно обогатяване от страна на изпълнителя.
Следователно исковата претенция за
заплащане на направените от въззивното дружество СМР в апартамента на
въззивника е основателна до размер на сумата от 7 035.48 лева. За горницата до
претендираните 14 237.09 лева, без вкл. ДДС, искането следва да се отхвърли.
С
оглед приетите по-горе за основателни размери по отделните пера, предявеният
иск се явява основателен до сумата в общ размер на 18 065.21 лева.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е уважен за
горницата над сумата от 18 065.21 лева до уважения размер от 25 898.23 лева и
вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
В останалата му отхвърлителна част решението
на ОС не е обжалвано и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед променения краен резултат по
съществото на спора следва да бъде ревизирана и разпределената от
първоинстанционния съд отговорност за разноските. Съобразно представените
доказателства за извършени такива и уважената част от иска дължимите в полза на
въззиваемото дружество "Томи Билдинг" ООД разноски за производството
пред ОС, вкл. и за адвокатско възнаграждение, са в размер на 2 259.50 лева.
Разноските, които ищецът следва да
заплати на ответната страна за първа инстанция съобразно отхвърлената част от
иска са 1 427.10 лева.
За въззивното производство,
съобразно уважената част от жалбата следващите се в полза на въззивника К.
разноски /дължима държавна такса за обжалването 517.96 лева и 300 лева за СТЕ/
са в размер на 247.40 лева.
Направеното от въззивника възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение от 1 600 лева е неоснователно, тъй като същото не надхвърля
значително минималния размер по Наредба № 1/2004г. /1 148 лв. съобразно
обжалваемия интерес/ и при отчитане фактическата и правна сложност на спора,
както и събирането на доказателства в настоящата инстанция. С оглед на това
дължимите от Валерий К. разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата са в
размер на 1 116.07 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
решение № 1948/20.11.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2043/2017г. в
частта, в която въззивникът В.К. е осъден да заплати на “Томи Билдинг“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.61 ал.2 ЗЗД стойността
на направени разходи за извършени от дружеството в периода от 07.10.2013г. до 31.08.2017г. довършителни и
ремонтни СМР в собствения на ответника обект – Апартамент С-12 с
ид.10135.2571.4690.1.12 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, к.к.“Чайка“, ул.“Катя Папазова“ № 7, блок С, жилищна сграда „Палма Спрингс“, ет.4 с площ от 73,99
кв.м. и 5,37 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и
за изграждане на външната инфраструктура на сградата в дворното място ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от 18 065.21 лева
до присъдената от първоинстанционния съд сума от 25 898.23 лева, както и в
частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Томи Билдинг“ ООД, ЕИК *********
против В.В.К. роден на ***г.
гражданин на Русия, с постоянен адрес:*** за заплащане стойността на направени разходи за извършени от дружеството в
периода от 07.10.2013г. до 31.08.2017г., без възлагане довършителни и ремонтни
СМР в собствения на ответника обект – Апартамент С-12 с ид.10135.2571.4690.1.12
по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, к.к.“Чайка“,
ул.“Катя Папазова“ № 7, блок С,
жилищна сграда „Палма Спрингс“, ет.4 с площ от 73,99 кв.м. и 5,37 кв.м. от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и за изграждане на
външната инфраструктура на сградата в дворното място, включващи: частично
сваляне на гипсокартон и монтиране на нов по стените в жилището, монтаж на нова
ел.инсталация и на ел.табло, доставка и монтаж на парапети, гранитогрес и шапки
на терасите, доставка и монтаж на подпрозоречни дъски, доставка и монтаж на
входна врата на апартамента, доставка и монтаж на первази на вътрешните врати и
по терасите, сваляне на подкожушена мазилка на тавана, шкурене, шпакловане,
грундиране и боядисване на таваните, доставка и монтаж на ВиК инсталация на
терасите, демонтаж на плочки на терасите, доставка и монтаж на гипсокартон в
банята и около прозорците, шпакловка на тавана на банята, замазка на терасите,
поправка около сифоните и монтиране на нови подови сифони, полагане на течна
изолация на терасите, шпакловане на терасите и подмазване на бордовете им, монтаж
на топлоизолация по бордовете на терасите, доставка и монтаж на разклонителна
тръба, полагане на минерална мазилка по борда и стените на тераса; доставка и
монтаж на асансьор, полагане на мазилки и довършване на стълбище и коридори на
сградата, доставка и монтаж на ВиК и ел. инсталации, ремонт на ел.инсталация и
трафопост, вътрешно и външно ел.захранване, подравняване на терена и изкопни
работи, трамбоване и попагане на настилки с трошен камък, полагане на армирана
бетонова основа за тротоарите около сградата и стълбищата, както и полагане на
тротоарите и на външните стълбища; изграждане на площадна битова канализация,
водопровод до сградата и шахта; направа на подпорни стени и др., както и
заплатени разходи за строителен надзор, ръководство на строежа и инвеститорски
контрол, на основание чл.61 ал.2 ЗЗД И
ЗА СУМАТА от 7 833.02 лева /седем хиляди осемстотин тридесет и три лв. и 2 ст./,
представляваща разликата над присъдените 18 065.21 лева до уважения от
първоинстанционния съд размер от 25 898.23 лева.
В частта относно отхвърлената
претенция за горницата над 25 898.23 лева до предявения размер от 36 843.53
лева първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.В.К., роден на ***г. гражданин на
Русия, с постоянен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на “Томи Билдинг“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ №
32, представлявано от управителите Т.Н.Г. и М.П.Д. сумата от 2 259.50 лева /две хиляди двеста петдесет и девет лв. и
50 ст./, представляваща разноски за първоинстанционното производство, съобразно
уважената част от исковете, както и
сумата от 1 116.07 лева /хиляда сто и шестнадесет лв. и 7 ст./,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част
от въззивната му жалба, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА “Томи Билдинг“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ №
32, представлявано от управителите Т.Н.Г. и М.П. Д. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.К.,
гражданин на Русия, с постоянен адрес:*** сумата
от 1 427.10 лева /хиляда четиристотин двадесет и седем лв. и 10 ст./,
представляваща разноски за първа инстанция, съобразно отхвърлената част от
иска, както и сумата от 247.40 лева
/двеста четиридесет и седем лв. и 40 ст./, прредставляваща дължими разноски за
въззивното производство, съобразно уважената част от жалбата, на основание
чл.78 ГПК.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.