№ 172
гр. Враца, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.ова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251400500156 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на ДЕТСКА ГРАДИНА „***", с БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от директора Г. К. Й.
против решение № 111/20.02.2025 г. по гр. д. № 3125/2024 г. на Районен съд – Враца, с
което е осъдена Детска градина „***“, с БУЛСТАТ ***, да заплати на Ц. П. П., с ЕГН
**********, с адрес: ***, сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от
1 439,28 лв., представляваща неизплатен, увеличен размер с 15 % върху основната
работна заплата, на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до
03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане; на основание
чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху
основната работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на
трудовия й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1 450,00 лв., представляваща направени разноски в производството за
платено адвокатско възнаграждение. С решението е осъдена на основание чл. 78, ал. 6
ГПК Детска градина „***“, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Враца, сумата от 581,38 лв., от които 181,38 лв. – държавна
такса, дължима за предявените искове, и 400,00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Постановено е на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението.
1
Жалбоподателя ДЕТСКА ГРАДИНА „***", обжалва решението, като
неправилно. Районен съд Враца обсъдил в цялост представените от страните
доказателства, но стигнал до неправилен извод. Като е приел за установено, че ищцата
е била член на КТ „Подкрепа" към момента на подписването на Анекса към КДТ съдът
направил неправилен извод. Счита че не съществува правна възможност лица с
прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни
заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за
минал период. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на
увеличението на работните заплати както е предвидено в разпоредбата на чл. 118 ал. 3
КТ, в противен случай увеличение ще могат да търсят и работниците с прекратени
трудови договори и за предходните години, когато е предвидено такова с предходни
бюджети. Поради гореописаното счита, че Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г., е неотносим към конкретното трудово
правоотношение с ищцата и последната не може да се ползва от него. Дори да се
приеме, че с анекса се придава обратно действие на изменената разпоредба на чл. 27
от КТД и че волята на страните е била да получат увеличение на минималните работни
заплати и служителите, които са били в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., то
за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея
това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална
организация - в случая Синдикат на българските учители или на основание чл. 57, ал.
2 КТ да се е присъединила към него към момента на сключването му. В случая по
делото не се доказало ищцата да е била член на синдикалната организация към
10.08.2023 г., за да се приеме установено действие на разпоредбите на КТД от
06.12.2022 г., изм. с Анекс от 10.08.2023 г. спрямо трудовото правоотношение на
ищцата. Напротив в случая от доказателствата по делото се установило, че ищцата е
била член на Синдиката на българските учители до 30.06.2023 г., т.е. членственото й
правоотношение било прекратено преди сключване на анекса. Моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне предявените от ищцата искови претенции.
Претендира разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ц. П.
П.. В отговора въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата и намира, че същата е
неоснователна и следва да не бъде уважена. Съгласно нормата на чл. 260, т. 3 ГПК
въззивната жалба следва да съдържа указание в какво се състои порочността на
решението. Като "указание" по смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК следвало да се разбират
конкретните оплаквания, доводи, поради които жалбоподателят не е доволен от
обжалваното от него решение. Изложеното в жалбата не можело да бъде възприето
като конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, което не
правело нередовна въззивната жалба до степен, първостепенният съд да даде ясни и
изчерпателни указания и срок на жалбоподателя за отстраняване на допуснатите
нередовности, като го предупреди и за последиците от неизпълнението на указанията.
В настоящия случай налице била редовна жалба, но по съществото си същата била
неоснователна. Съдът се произнесъл при правилно прилагане на процесуалния и
материалния закон и съобразил относимите и релевантни за спора доказателства като
постановил правилно решение, което не страда от каквито и да било пороци.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението били изцяло
неоснователни. Препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
В съдебното заседание въззивника, чрез процесуалния си представител
2
поддържа подадената жалба по доводите в същата.
В съдебното заседание въззиваемата страна, не се явява. Процесуалният й
представител поддържа подадената жалба по доводите в същият.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Враца ищцата Ц. П. П. е предявила искове за осъждане
ответника Детска градина „***“, да й заплати, сумите, както следва: на основание чл.
128, т. 2 КТ сумата от 1 439,28 лв., представляваща неизплатен, увеличен размер с 15
% върху основната работна заплата, на трудовото възнаграждение на ищцата за
периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3 095,20 лв.,
представляваща преизчислено с 15 % върху основната работна заплата увеличение на
заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия й договор обезщетение в размер
на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се оспорват предявените искове по аргументи подробно изложени в него.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е
изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Районният съд е осъдил ответника Детска градина „***“, с БУЛСТАТ ***, да
заплати на ищцата Ц. П. П., сумите, както следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата
от 1 439,28 лв., представляваща неизплатен, увеличен размер с 15 % върху основната
работна заплата, на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до
03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане; на основание
чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху
основната работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на
трудовия й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че в процесния период от 01.01.2023 г.
до 03.07.2023 г. между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение
по силата на валидно сключен трудов договор, съгласно който ищцата е заемала
длъжност „***" при ответника, както и че ищцата реално е полагала труд при
ответника през процесния период.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е
работила на длъжност „***" в Детска градина „***" гр. Враца, считано от 09.09.2002 г.
Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, във вр.
3
с чл. 69в КСО със заповед на директора на Детска градина „***" гр. Враца от
30.06.2023 г., считано от 03.07.2023 г. На 26.06.2024 г. ищцата е подала заявление до
ответника за изплащане на дължимо увеличение на трудовото възнаграждение и
начислени обезщетения съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4
от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, публикувана в бр. 75 на ДВ от
01.09.2023 г., параграф 2 и параграф 3, считано от 01.01.2023 г. до датата на
освобождаването й 03.07.2023 г. С уведомително писмо с изх. № 134/02.07.2024 г.
молбата на ищцата е оставена без уважение с аргумент, че предвиденото увеличение
на работните заплати считано от 01.01.2023 г. съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 КТД
за системата на предучилищното и училищно образование, приет с Анекса от
10.08.2023 г., се прилага само за лицата, които към 10.08.2023 г. са притежавали
качеството „работник или служител".
По делото е прието Допълнително споразумение за едностранно увеличение на
трудовото възнаграждение от работодателя № 6/28.09.2022 г., съгласно което
основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е увеличено от 1 460,00 лв. на 1
533,00 лв., като същата е получавала и допълнително възнаграждение за
продължителна работа в размер на 32 %.
Приета като доказателство е служебна бележка с изх. № 60/26.09.2024 г.,
издадена от Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа" гр. Враца, издадена в
уверение на това, че ищцата е членувала в синдикалната секция на КТ „Подкрепа" в
ДГ „***", гр. Враца, считано от 2002 г., има подадено заявление за членство и е
заплащала редовно членския си внос към КТ „Подкрепа". Посочено е в служебната
бележка, че Ц. П. П. и към момента /26.09.2024 г./ членува към СС на СРС на КТ
„Подкрепа" - Враца. В представения по делото „Отговор на искане по чл. 192, ал. 1
ГПК" от Синдикална секция на КТ „Подкрепа" в Детска градина „***" гр. Враца е
посочено, че след пенсионирането си Ц. П. П. не е подавала заявление за членство и
не е плащала членски внос в СС КТ „Подкрепа" в ДГ „***", като последната платена
от нея членска вноска е за месец юни 2023 г..
По делото е представен Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от
06.12.2022 г., съгласно който текстът на чл. 27 се изменя, както следва: чл. 27, ал. 1 - За
системата на предучилищното и училищно образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: за „*** и ***" -
1763,00 лв.; чл. 27, ал. 2 - осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за
увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти
и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя.
На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на
ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на
директорите в средното образование на Република България, като работодатели и
Синдиката на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в
България, Синдикат „Образование" към конфедерацията на труда „Подкрепа",
Независимия учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в
България, като синдикати, е сключен колективен трудов договор (КТД) за системата на
предучилищното и училищно образование, с предмет въпросите на трудовите,
осигурителните и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са
уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни
актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са минимални, имат
4
задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на
синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на
работодателите-страни по договора. На 10.08.2023 г. между същите страни като
работодатели и синдикати е сключен Анекс към този КТД за системата на
предучилищното и училищно образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който
определя минималните основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен.
В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се
изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните основни работни заплати
на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона
между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
заключението на която брутният размер на разликата между начисленото и получено
към настоящия момент трудово възнаграждение на Ц. П. и това, което би й се дължало
след увеличението считано от 01.01.2023 г. на работните заплати на педагогическите
специалисти с 15 %, за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. представлява сума в
общ размер от 1 439 38 лв. Според експертизата брутното трудово възнаграждение на
ищцата за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
обезщетението, е в размер на 2 088,88 лв., като ако се приложи увеличението на
трудовото възнаграждение с 15 % брутното трудово възнаграждение би било в размер
от 2 370,28 лв., в който случай брутният размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
в размер на единадесет брутни работни заплати би представлявал сума в размер на 26
073,08 лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1
439,28 лв., представляваща неизплатен увеличен размер с 15 % върху основната
работна заплата на трудовото възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до
03.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 222, ал. 3
КТ за сумата от 3 095,20 лв., представляваща преизчислено с 15 % върху основната
работна заплата увеличение на заплатеното на ищцата след прекратяване на трудовия
й договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже следните
кумулативни предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение по валидно
сключен трудов договор с ответното дружество в процесния период /от 01.01.2023 г. до
03.07.2023 г./; 2. Полагането на труд /престирането реално на трудовата сила/ от
ищцата при работодателя-ответник в процесния период /от 01.01.2023 г. до 03.07.2023
г./ и 3. Размера на месечното трудово възнаграждение и наличие на основание за
изплащане на възнаграждение за процесния период в увеличен размер. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на изпълнение на задължението за
5
погасяване на дълга.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради придобито от нея право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, след като е работила при ответника през
последните 10 години, както и размера на брутното трудово възнаграждение и наличие
на основание за изплащане на възнаграждение за процесния период в увеличен размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнение на
задължението за погасяване на дълга.
Спорът в настоящото производство е единствено правен, доколкото
изложените от ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма спор, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищцата е
полагала труд за периода от 09.09.2002 г. до прекратяването му със заповед от
30.06.2023 г., считано от 03.07.2024 г., както и че основанието за прекратяване на
трудово правоотношение е поради придобИ.е право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от ищцата. Не се спори, че на ищцата й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ в размер на 11 брутни работни заплати, като заплащането на същото е предвидено
и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът не
оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови
възнаграждения не е съобразил същите с измененията в Наредба № 4/2017 г. за
нормиране и заплащане на труда.
Спорният въпрос в производството е дали публикуваната в ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране
и заплащане на труда, с която е предвидено увеличение в размер на 15 % на основното
трудово възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., е
приложима и по отношение на лицата, които към датата на обнародването на
измененията не са били част от образователната система. В случай че тази Наредба е
приложима и следва основното трудово възнаграждение да бъде увеличено, то
съответно следва да бъдат увеличени и дължимите се обезщетения по чл. 222 КТ,
доколкото техните размери зависят от него.
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
друго. В случая макар че видно от титулната част на същия той е сключен на
06.12.2022 г., в § 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД изрично
е уговорено, че той влиза в сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 КТ
колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в
него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. В разглеждания случай в
договора не е предвиден срок на действие, поради което следва да се счита, че същият
е със срок от една година. Законът обаче предвижда възможност страните да уговорят
по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Съгласно чл. 56 КТ
колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно
съгласие на страните по реда за неговото сключване. Така, изрично в следващия § 3 от
ПЗР на КТД е предвидено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2023 г. страните предприемат действия
за изменение на така сключения КТД. Анекс към колективния трудов договор е
сключен впоследствие на 10.08.2023 г. Съобразявайки, че държавният бюджет за 2023
г. е следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на
Закона за държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г.,
но му е придадено обратно действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г.. С анекса е
изменен чл. 27 от КТД, като считано от 01.01.2023 г. индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти са увеличени. Предвидено е минималната
6
основна работна заплата за заеманата от ищцата длъжност да бъде увеличена, считано
от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона
между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %. В анекса изрично е предвидено, че осигурените
средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн.
лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част
от средствата-в размер на 465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни
заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование се
разпределят по следния начин: гарантират се минималните основни работни заплати
на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане
на съответната длъжност и индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона
между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по- малко от 15%.
В случая трябва да се даде отговор на въпроса имат ли обратно действие
относимите разпоредби и спрямо кои лица. Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните
актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба. В § 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2023 г. (обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) се предвижда, че законът влиза
в сила от 01.01.2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които
нямат отношение към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти.
Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение
на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г.) наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник,
с изключение на § 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Изменението на КТД с Анекс
№ Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните основни
възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. При това проследяване на различни по вид
нормативни актове и фактът, че те се намират във взаимна връзка, съдът достига до
извода, че на тези разпоредби е придадено обратно действие във времето, като с тях са
предвидени по-благоприятни последици за адресатите им. Чрез обратното действие
законодателят преурежда възникналите вече в предходен момент правоотношения
между правните субекти. От това следва необходимостта за обсъждане и на въпроса
какво е действието на всички тези разпоредби спрямо лицата.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ колективният трудов договор произвежда правно
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя.
Ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г. е била синдикален член на една от
сключилите го синдикални организации, а наред с това е полагала труд в процесния
период. И към датата на сключване на процесния анекс от 10.08.2023 г. ищцата все
още е била член на синдикалната секция към Синдикален регионален съюз на КТ
„Подкрепа" - гр. Враца. Обстоятелството, че същата не е заплатила членските си
вноски след пенсионирането си за месеците юли и август 2023 г. не разколебава този
извод. Следва да се изтъкне, че липсват ангажирани доказателства, че членството в
синдикалната организация се прекратява автоматично с пенсионирането на лицето,
7
както и че в конкретния случай членството на лицето е прекратено поради
неплащането на определен брой вноски, като в служебната бележка, издадена от
Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа" гр. Враца, изрично е посочено, че към
датата на издаването й - 26.09.2024 г. ищцата членува към СС на СРС на КТ
„Подкрепа" - Враца.
Със забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е
разчетено от 01.01.2023 г. увеличение на минималните основни възнаграждения на
всички работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки, който е
бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г. Паричните средства, предвидени за
увеличение на индивидуалните работни заплати, са съобразени именно с броя на
заетите към 01.01.2023 г. в системата за училищното образование. Никъде в анекса не
е посочено, че увеличението се отнася само за заетите в системата на образованието
към датата на подписване на анекса. Нещо повече, липсва изрично изключване на
лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на
анекса - 10.08.2023 г. Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до
неравно третиране на служителите, полагали труд при същия работодател на равна или
сходна длъжност след 01.01.2023 г., но чиито трудови правоотношения са прекратени
към датата на сключване на анекса към КТД 10.08.2023 г. Без значение е фактът, че
трудовото правоотношение е прекратено по-късно. Така прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата преди подписването на анекса не представлява
правопогасяващ юридически факт, който да я лиши от правото й да получи увеличение
на трудовото й възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023 г.
От така направения анализ следва изводът, че посочените разпоредби се
прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който нормите имат правно
действие (т. е. към 01.01.2023 г.), са отговаряли на изискванията на закона - да са
страни, полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по
силата на членственото си правоотношение. В тази хипотеза попада и ищцата, която
към 01.01.2023 г. е работела по трудово правоотношение в системата на
образованието, като е заемала длъжността „***" в Детска градина „***" гр. Враца и е
била член на КТ „Подкрепа", като независимо от пенсионирането си, считано от
03.07.2023 г., е продължила членството си в КТ „Подкрепа", както към датата на
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на подписване
на Анекса към КТД.
С придадената обратна сила на закона и подзаконовите нормативни актове се
предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на посочените по-горе
разпоредби. Ищцата, която е полагала труд през периода от 01.01.2023 г. до 03.07.2023
г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2023 г.,
Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй като съгласно чл. 128, т. 2 от КТ
трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд, какъвто ищцата
е полагала за посочения по-горе период. Следва да се посочи, че нито в Наредбата,
нито в Анекса от 10.08.2023 г. е предвидено изключване на лицата, чието трудово
правоотношение е прекратено към момента на сключване на Анекса, респ. на приемане
на нормативната разпоредба. Такова изключение би било дискриминационно.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите
на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно
действие, което не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на
колективния трудов договор с оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче,
както наредбата, приета от министъра на образованието и науката, така и КТД, респ.
анексът към него, страна по които е също министерството на образованието и науката,
са приети, респ. сключени в резултат от по-късното приемане на Закона за държавния
8
бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се
приеме, че и двата акта следват една обща, идентична законодателна идея - да
преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към
и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в по-благоприятна за
служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна
дата.
В случай че се възприеме тезата, че лицата, работили в сферата на
училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023
г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им
правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се
достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са
продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете
групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия,
респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на
чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права
и задължения. А за това не е налице нито законово, нито обосновано по правилата на
формалната логика основание, а както бе обосновано и по-горе, извод в този смисъл
не следва и от съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г., в който изрично е
предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали
съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно
условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. - от датата на формалното
подписване на допълнителното споразумение към КТД.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща
в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
служителя. Приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда
нов размер на основните възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., на
заетите в системата на образованието, съответно в случая следва да бъде преизчислено
вече начисленото и изплатено трудово възнаграждение на ищцата.
Според приетото по делото заключение на неоспорената от страните съдебно-
счетоводна експертиза разликата между изплатеното трудово възнаграждение на
ищцата и дължимото й след преизчисляване, съгласно договореното с Анекс №
Д01192/10.08.2023 г. е в размер на 1 439,38 лв., а сумата, която се дължи за
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ след преизчисление съгласно посочения анекс,
възлиза на 3 095,40 лв. /на ищцата е следвало да бъде изплатена сума в размер от 26
073,08 лв., а реално изплатената според експертизата е в размер от 22 977,68 лв./2
088,88 лв. x 11//.
Предвид гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира подадената
въззивна жалба за неоснователна. С оглед пълното съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на районния съд, същият е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл. 272 ГПК трябва да се
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски, като предвид
представените доказателства за заплатени такива съдът намира, че въззивникът следва да
бъде осъден да й заплати разноски, в размер на сумата 1450,00 лева, за адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на въззивникът прави възражение за
9
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение за неоснователно. С оглед
на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от
размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В конкретния случай, с оглед характера на предявените искове,
фактическата и правна сложност на делото, както и на извършената от процесуалния
представител работа – изготвяне на отговор, явяване и участие в съдебно заседание,
претендираното възнаграждение не се явява прекомерно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3125/2024 г.
по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „***", с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от директора Г. К. Й., да заплати на Ц. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата 1450,00 лева, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10