РЕШЕНИЕ
№ 21306
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. ПЛ. .Г.
при участието на секретаря М. АТ. Й.
като разгледа докладваното от Н. ПЛ. Г.Гражданско дело № 20231110101241
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. Й. П., ЕГН **********, срещу Х. П. И.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката, включително и за минало време
спрямо детето на страните – Християн Х.в И., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че връзката им е
преминала през много изпитания, като понастоящем са разделени. Сочи се, че ответника не
е откликвал на исканията за предоставяне на финансови средства за задоволяване на
нуждите Твърди се, че грижите и издръжката на детето Християн са поети изцяло от
майката, като детето е с 50% вид и степен на увреждане с чужда помощ от 27.09.2021 г.
съгласно Експертно решение на II МБАЛ – София ЕАД с № 2541 и майката е назначена и за
негов личен асистент. Твърди, че детето посещава логопедичен кабинет и детска градина.
Излагат се съображения, че в най – добрия интерес на детето би било родителските права да
бъдат възложени на нея. Предлага режим на лични контакти на детето с бащата. Претендира
издръжка в размер на 300 лева, включително и за минало време една година .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като изразява
съгласие родителските права върху малолетното дете да бъдат възложени на майката и
местоживеенето на детето да бъде определено при нея, с оглед здравословното състояние на
детето. Оспорва предложения от ищцата режима на лични отношения, сочи, че иска да има
повече време с детето, тъй като живее в с. Стрелци, обл. Пловдив и половината от времето,
което трябва да прекарат заедно ще го прекарат в път, а и не желае да ограничава
1
контактите на детето с разширеното му семейство. Твърди, че с ищцата са разделени от
27.01.2023г. като претенцията за издръжка за минало врече от 05.01.22г. до 27.01.2023г. е
неоснователна, тъй като до този момент с ищцата са живеели и той е заплащал разходите по
апартамента. Изразява готовност да изплаща издръжка в размер на 200лв. и заявява, че към
момента на депозиране на отговора е безработен.
В съдебно заседание не се явява представители на Дирекция „Социално подпомагане” –
Слатина и Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, като становища от двете дирекции
са изразени писмено в представените по делото социални доклади.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че основни грижи за детето полага
именно тя. Сочи, че детето е със специални потребности и тя е негов личен асистент, като
детето има нужда да посещава логопедични и рехабилитационни дейности, които са два
пъти седмично и не се поемат от държавата, а майката ги заплаща, както и лекардства.
Твърди, че като цяло процедури на детето са през седмицата, събота и неделя не посещава
процедури. Сочи, че детето посещава ресурсен учител и психолог в детската градина, която
детето посещава и понастоящен, тъй като поради установената хиперактивност и дефицит
на вниманието се задържа започването му на училище. Твърди, че още преди започване на
съдебното производство е предложила на ответника да сключат споразумение, като в него е
била предложена издръжка в минимален размер - 200 лв., а режима отново е бил без
преспиване, но ответника е отказал. Подържа, че бащата до сега не се е грижил основно за
детето и не е съгласна детето да пътува по 500кв. в посока за два дни, тъй като бързо се
изморява и изнервя и счита, че по - разумно е бащата да идва да се вижда с детето, поне
докато си намери по - близко жилище, ако живее в Пловдив би било по - разумно тъй като
200 км. не са толкова много. Твърди, че заплаща ежедневни разходи, както и за лекарства и
наем, поради което е претендирала издръжка.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответника заявява, че има желание да взима сина си
и да се грижи за него.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
прие за установено следното:
От събраните относими към предмета на делото доказателства се установява, че страните
Х. П. И. и А. Й. П. са родители на детето Х.Х.в И., ЕГН **********, като последното е
малолетно към датата на подаване на исковата молба. / Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане (дубликат), издадено въз основа на акт за раждане №
634/15.11.2016г. от Столична община , приложено на л. 5 (гръб) от делото/.
Установява се, че детето на страните – Х. Х.в И. има 50% вид и степен на увреждане с
чужда помощ, както и наличие на езиков дефицит, дисхармонично езиково развитие,
съгласно Експертно решение на II МБАЛ – София ЕАД с № 2541 от зас. № 168/08.10.2021г.
(ТЕЛК). От представената и приета от съда по делото Епикриза от Център за психично
здраве „Проф.Н.Шипковенски“, гр. София става ясно, че детето е постъпило в болничното
заведение на 10.05.21г. и е изписано на 17.06.2021г., като към този момент е бил на 4г. и 6м.
2
От анамнезата се установява, че първите му думи са към 3г., на тази възраст тръгнал на
градина със сравнително лесна адаптация. При извършената оценка на когнитивното
развитие се установява, че има нарушени компоненти на вниманието,бързо се разсейва. В
заключение се посочва, че към момента на медицинското изследване детето все още нямал
развита фразова реч, но активно си служи със невербални сигнали, като средство за
компенсиране на липсата на пълноценна реч.- Препоръчва се да се работи със ресурсен
учител и логопед.
Видно от Служебна бележка от 28.09.2022г., детето Християн Х.в И. посещава за
логопедичен кабинет „Дългото чорапче“ в продължение на година и половина един път
седмично.
От приетия по делото трудов договор № РСЛ21-ЛП-РД-15-1174/29.12.2021г., сключен
между А. Й. П. (майка на детето) със Столична община за срок от 04.01.22г. до 01.10.2024г.
и договор за предоставяне на социални услуги от 03.06.2021г., се установява, че
майката/ищцата/ изпълнява длъжността „личен асистент“ на детето си Християн Х.в И..
Видно пък от представената по делото справка от НАП размера на получаваното от ищцата
А. Й. П. възнаграждение с оглед сключения трудов договор е в размер на 984,15 лева.
Видно от представения Трудов договор № 008/15.08.2022г., ответника е реализирал
доходи в размер на 710.00 лв., изпълнявайки „шофьор доставчик“, като със Заповед № 001
от 28.12.2022г., трудовото му правоотношение е било прекратено. Съгласно представената
по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи трудови договори и
Справка –данни за осигуряването на ответника Х. П. И., се установява, че към дата
11.05.2023г, има сключен трудов договор с Макс Галант /ООД/, гр.Бургас от 18.04.2023г. и
получава възнаграждение в размер на 780,00 лева.
По делото, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, е постъпил социален доклади на
ДСП-Слатина, с Изх. № ПР/Д-С-СЛ/86-001 от 24.03.2023г., според който основни грижи за
детето полага майката. В същия е посочено, че детето има добре изградена емоционална
връзка с майка си, демонстрирайки привързаност към нея. По данни на майката около седем
години е съжителствала с ответника, като от месец февруари 2023г. В проведения разговор
със социалния работник ищцата е споделила, че иска режима за виждане на бащата и детето
да бъде за няколко часа събота и неделя с оглед диагнозата на детето, както и че има друго
дете от предходна връзка на 13години, за което се грижи. Сочи се в доклада, че в жилището,
което е наследствено на по-голямото дете на ищцата има всички необходими условия за
отглеждане на децата с много добри хогиенно – битови условия. Детео Х. е в предучилищна
група, посещава психолог, логопед и детето работи с ресурсен учител. (л. 38 - л. 40 от
делото).
По делото, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, е постъпил социален доклад и на
ДСП-Варна, които изразяват становище, че в интерес на детето е да се определи по -
разширен режим на лични контакти с бащата, с цел запазване на емоционалната връзка
между него и детето. В доклада се сочи, че детето Христиан И. е родено по време на
съвместното съжителство между А. П. и Х. И., като през месец януари 2023г. между
3
родителите настъпва раздяла, като за кратко ответника се връща в жилище на ищцата, но
малко след това окончателно го напуска, като детето е останало да живее с майка си. След
раздялата И. е контактувал със сина си по „вайбър“ до около Великден, след което контакта
му с детето бил ограничен. По сведение на И. същия до раздялата е осигурявал финанси за
детето, а след раздялата е заявил, че не е заплащал издръжка на сина си. И. също споделя, че
детето е хиперактивно и с дефицит на внимание и работи с логопед. От социалното
проучване се установява, че от 07.03.23г. г-н И. живее в гр. Варна в жилище под наем,
снабдено с всичко необходимо за едно домакинство. При проведения разговор отвеника е
съобщил, че може да осъществява режима на личен контакт със сина си в с. Стрелча, обл.
Пловдив , тъй като разстоянието е много по – кратко. (л. 64 - л. 65 от делото).
По делото е разпитана свидетелката В. М. К. без дела и родство със страните, съседка на
ищцата. Свидетелката заявява, че с А. са съседки повече от 5 години и е виждала 3-4 бащата
на детето. Посочва, че е ставала свидетел на агресия от страна на бащата Х. спрямо А., като
след тази случка е виждала Х. само веднъж. Същата свидетелка твърди, че през последните
1-2 години не е виждала ответника да живее в апартамента на А.. Чувала е преди година и
половина няколко скандала от нейния апартамент. Твърди, детето има специални нужди и
неговото развитие не отговаря на календарната му възраст. (л. 93 – л. 94 от делото). Съдът
кредитира показанията на свидетелката по отношение на обстоятелството, че детето на
страните Християн И. е дете със специални потребности, тъй като в тази част показанията на
свидетелката кореспондират и с представените по делото медицински документи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така, че те да бъдат
полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото общество. Задължение и на
двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които децата
се нуждаят. От фактите по делото се установи, че родителите на малолетния Х. Х.в И., ЕГН
********** не живеят заедно от м.01.2023 г.
По делото не спорно обстоятелството на кого от двамата родители да бъдат предоставени
родителските права, както и при кого да бъде определено местоживеенето на детето.
Предвид изразеното от майката изрично желание и заявено съгласие от страна на бащата и
съдът като взе предвид полаганите до момента грижи за детето, неговата възраст,
здравословно състояние, обстоятелството, че детето посещава детска градина на
територията на гр. София, съдът намира, че е в интерес на детето е упражняването на
родителските права да бъде възложено на майката, която е назначена и за негов личен
асистент. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй като по
делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя, който ще
упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за
настаняването му при дядо и баба или в семейство на други роднини.
С оглед предоставяне на родителските права и определяне на местоживеене на детето при
4
неговата майка, на бащата следва да се определи режим на лични отношения с малолетния
Х. Х.в И.. При предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на
лични отношения между детето и родителя, на когото то не е предоставено, както се приема
в трайната съдебна практика /ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/, съдебната
намеса се предприема въз основа на обществения интерес, като се изхожда от съображения
за целесъобразност, с оглед интересите на детето и на родителите, Основната цел е да се
организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на
детето. Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители. Чрез режима на
лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. По тази причина, по принцип мерките за
лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между
родителя и детето, при положение, че не се налага ограничаване или лишаване от
родителски права. При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от
особеностите на всеки отделен случай. В закона не са определени мерките относно личните
отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права и децата. Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата. Тъй като
мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период, ограничен отнапред само до
навършване на пълнолетие на детето, те може да бъдат определени и по конкретни периоди,
съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на децата.
С оглед установените по делото конкретни обстоятелства, при съобразяване основно на
данните за възрастта на детето и специалните потребности на детето предвид постановената
му диагноза, прекъсването за един период от време на емоционалната връзка между детето и
неговия баща, както и отдалечеността на местоживеенето на бащата от това на детето, съдът
намира, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с
детето:
за срок от шест месеца - всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се
счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 10,00
часа до 19,00 часа в събота и в неделя, без преспиване /така определеният режим на лични
отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет
последователни календарни дни, които съвпадат с годишния отпуск на майката/; 10/десет/
последователни календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на
първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода;
след този срок - Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и два пъти по 10 дни (без прекъсване) през
лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната
се задължава да уведоми бащата за ползвания от нея отпуск до 31.05. на всяка календарна
година. Всяка не четна година за коледните и великденските официално обявени празници,
и всяка четна година за новогодишните официално обявени празници, за времето от 10:00
5
часа на първия официално обявен празничен ден до 18:00 часа на последния официално
обявен празничен ден. Рожденият ден на детето следва да се празнува в присъствието на
двамата родители. При липса на съгласие, бащата ще има право да вижда и взима детето
всяка четна година на 04.11. за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а в случай, че детето има
учебни занятия, ще го взима за три часа след тяхното приключване. За рождения ден на
бащата 26.04. същият ще може да вижда и взима детето за времето от 10:00 часа до 18:00
часа, а в случай че детето има учебни занятия, ще го взима за три часа след тяхното
приключване.
Определеният общ режим (събота-неделя) спира да действа по време на платения
годишен отпуск на майката през лятото, но за не повече от общо 20 дни, както и всяка четна
година за коледните и великденските официално обявени празници, и всяка не четна година
за новогодишните официално обявени празници, както и при липса на съгласие за общо
празнуване на рождения ден на детето всяка не четна година на 04.11. само за деня от 10:00
часа до 18:00 часа, както и всяка година за рождения ден на майката 17.03. за времето от
10:00 часа до 18:00 часа.
Относно издръжката на детето:
По делото е предявена претенция за издръжка на детето в размер на 300,00 лв. месечно.
Молителката е предявила претенция за присъждане на издръжка на малолетното дете в
размер на 300,00 лева, считано една година назад от датата на предявяване на молбата.
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката
се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият
родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1
СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. С оглед
установеното по делото относно доходите на ответника и доколкото същият е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то за
същия не е налице невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Не се
установяват и негови алиментни задължения, поради което съдът намира, че ответникът
може и следва да поеме издръжката на детето в размер на 220,00 лв. месечно, поради което
претенцията за издръжка се явява частично основателна, като претенцията до пълния й
предявен размер от 300 лева следва да бъде отхвърлена. По делото се установи, че страните
и родители на малолетния Х. И. не живеят заедно от м.01.2023 г. Това обстоятелство се
установява от твърденията и на двете страни пред социалните служители изготвили
приетите от съда социални доклади. В тази връзка следва да се отбележи, че заявеното от
свидетелката Весела Миткова Карагеоргиева, че не е виждала ответника само 3-4 пъти в
периода от 2017г. до момента на раздялата не обосновава друг извод, тъй като
6
обстоятелството, че свидетелката не е виждала ответника на адреса на молителката не
означава, че той не е живял на адреса, както и че не полагал грижи за сина си. Освен това
обстоятелството, че молителката е живяла заедно с ответника на семейни начала до момента
на раздялата се заявява от самата нея и то дори, като дата на раздялата се сочи м. февруари
2023г., а не както е заявил ответника на м.12.2023г. /виж соц.доклад на ДСП – Сердика/. По
изложените съображения съдът намира, че в случая претенцията за издръжка за минал
период с правно основание чл. 149 от СК, а именно една година преди подаване на исковата
молба е неоснователен доколкото по делото се установява, че ответника и ищцата през този
период са живеели заедно в жилището на по – голямото дете на ищцата.
В случая се явява основателна единствено претенцията за издръжка занапред с правно
основание чл.143, ал.2 СК. Издръжката се дължи, считано от 06.01.2023 г. /т.е от дата на
депозиране на исковата молба/ до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване. Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва за забава
върху всяка просрочена вноска. Следва да се постанови издръжката да бъде изплащана по
банкова сметка на майката, която последната е длъжна да предостави в срок от три дни от
постановяване на решението.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно
посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и задължение) да се
произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 220,00 лева.
Относно разноските:
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от ищцовата
страна, но предвид характера на производството на спорна съдебна администрация съдът
намира, че разноски не следва да бъдат присъждани – същите остават в тежест на страните
така, както са направени /в този смисъл и определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.
№3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. Ищците по иск
за издръжка са освободени от държавна такса, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху уважената част от исковете по чл. 143, ал.2 СК - в размер общо на 288,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака малолетно дете Х. Х.в И., ЕГН
7
**********, на майката А. Й. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
роденото от брака дете Х. Х.в И., ЕГН **********, при майката А. Й. П., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ между бащата Х. П. И., ЕГН **********, и детето Х.Х.в И., ЕГН
**********, както следва:
за срок от шест месеца - всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се
счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 10,00
часа до 19,00 часа в събота и в неделя, без преспиване /така определеният режим на лични
отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от десет
последователни календарни дни, които съвпадат с годишния отпуск на майката/; 10/десет/
последователни календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на
първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода; след този срок - Всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя с преспиване, както и два пъти по 10 дни (без прекъсване) през лятото, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава да
уведоми бащата за ползвания от нея отпуск до 31.05. на всяка календарна година. Всяка не
четна година за коледните и великденските официално обявени празници, и всяка четна
година за новогодишните официално обявени празници, за времето от 10:00 часа на първия
официално обявен празничен ден до 18:00 часа на последния официално обявен празничен
ден. Рожденият ден на детето следва да се празнува в присъствието на двамата родители.
При липса на съгласие, бащата ще има право да вижда и взима детето всяка четна година на
04.11. за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а в случай, че детето има учебни занятия, ще го
взима за три часа след тяхното приключване. За рождения ден на бащата 26.04. същият ще
може да вижда и взима детето за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, а в случай че детето
има учебни занятия, ще го взима за три часа след тяхното приключване. Определеният общ
режим (събота-неделя) спира да действа по време на платения годишен отпуск на майката
през лятото, но за не повече от общо 20 дни, както и всяка четна година за коледните и
великденските официално обявени празници, и всяка не четна година за новогодишните
официално обявени празници, както и при липса на съгласие за общо празнуване на
рождения ден на детето всяка не четна година на 04.11. само за деня от 10:00 часа до 18:00
часа, както и всяка година за рождения ден на майката 17.03. за времето от 10:00 часа до
18:00 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл.127, ал.2 СК бащата Х. П. И., ЕГН
**********, и да заплаща на детето Х. Х.в И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител А. Й. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220,00 лв.,
считано от 06.01. 2023 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 300 лева.
8
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на А. Й. П., ЕГН **********, майка и законен
представител на детето Х. Х.в И., ЕГН ********** срещу Х. П. И., ЕГН **********, с
правно основание чл. 149 във вр. чл.127, ал.2 СК за заплащане на издръжка една година
преди завеждане на исковата претенция.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената в полза на Х.Х.в И., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА Х. П. И., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 158,40 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9