МОТИВИ на присъда по НОХД №400/2020 г. по описа
на ВПРС
На подсъдимият
З.С.Т.
– роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, висше образование, разведен, с ЕГН **********,
осъждан е повдигнато обвинение
с обвинителен акт на ШРП ТО-В.Преслав за това, че на
11.09.2017 г. в гр.Велики Преслав,
обл.Шумен, съставил чрез другиго-неустановено
лице, неистински частен документ-Молба-декларация
вх.№1885/11.09.2017 г., адресирана до Нотариус С.Н. рег.№592 на НК с район на
действие ВПРС, чрез кмета на Община
Велики Преслав, от името на Д.К.Н.от
гр.***с правно осн.чл.587,
ал.2 и 3 от ГПК и чл.79 от
ЗС за извършване на обстоятелствена проверка и издаване на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
находящи се в землището на с.***, както следва: нива
с площ 10.602 дка, съставляваща имот № 212005, нива с площ 4.998 дка, съставляваща имот №201001, нива с площ 8.500 дка, съставляваща имот №211016, нива с площ 11.102 дка, съставляваща имот №228003, и го употребил за
да докаже че съществува право
на Д.К.Н.от гр.***да придобие
собственост върху посочените в молбата имоти по давност-престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Подсъдимият и защитника в
разпоредителното заседание по делото на основание чл.371,
т.1 от НПК в първото по делото съдебно
заседание дават съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и на вещите лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите
и заключенията по изготвените съдебно-графически експертизи, приложени по
досъдебното производство. Съдът с определение от 29.04.2021 г. одобри изразените
съгласия на основание чл.371, т.1 от НПК, като при постановяване
на присъдата непосредствено ползва на протоколите за разпит на
свидетели и експертни заключения, приложени по досъдебното производство.
В съдебно заседание по
същество представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение,
като счита същото за доказано по несъмнен начин и предлага на съда, да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.
66 от НК.
Защитникът на подсъдимия
намира, че подзащитния му
следва да бъде оправдан, поради липса на елементи, както
от обективната, така и от субективната
страна на престъплението. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда, т.к изложените в обвинителния акт
факти не се подкрепят от събрани доказателства, които да са обективни, а
единствено от показания на свидетели, заинтересовани от изхода на делото и
според защитата, съдът не следва да ги кредитира. Алтернативно предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“,
включваща същите пробационни мерки, във вид и размер,
като в предходното осъждане на подсъдимия, след което да бъде извършено
групиране на наказанията по двете присъди.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие дава
обяснения в своя защита, като не признава вина. Счита, че следва да бъде
оправдан.
Съдът, като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, приема за установена следната
фактическа бостановка: подсъдимият З.С.Т.-земеделски производител от с. *** бил познат със св. Д.Н.от гр. ****. На
неустановена дата - преди 25.07.2017г., подсъдимият се свързал със св. Н. и му
предложил да придобие на свое име по давност, чрез обстоятелствена проверка,
недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в
землището на с. *** - нива с площ от 10,602дка, съставляваща имот №212005, нива
с площ от 4,998дка, съставляваща имот № 201001; нива с площ от 8,500дка,
съставляваща имот № 211016 и нива с площ от 11,102дка, съставляваща имот №
228003. Относно посочените имоти подсъдимия имал личен интерес от придобиване
на същите, като земеделски производител. Въпреки, че свидетелят Н. никога не
бил владял или ползвал тези земеделски земи, както и каквито и да било други
такива в землището на с. ***, се съгласил да участва проверка в качеството на
молител в нотариалното производство за придобиването на земите по давност чрез
обстоятелствена проверка. Това сторил, тъй като се нуждаел от парични средства,
а подсъдимия му обещал заплащане за „услугата“. В изпълнение на намерението си подс. Т. завел св. Н. при нотариус в гр. ****, където той
подписал пълномощно, с което упълномощил майката на Т. - св. М.В., да го
представлява пред всички общински, областни, данъчни органи, технически служби,
нотариус и др. при образуване на нотариално производство по извършване на
обстоятелствена проверка относно земеделските земи, находящи
се в землището на с. *** и представляващи: имот № 212005 с площ от 10,602дка;
имот № 201001 с площ от 4,998дка, имот № 211016 с площ от 8,500дка и имот №
228003 с площ от 11,102дка. По силата на упълномощителната
сделка св. В. имала право и да се разпорежда с горепосочените имоти, продавайки
ги на когото намери за добре, вкл. и на себе си, да подписва декларации по чл.
25, ал. 8 от ЗННД и по чл. 264, ал.1 от ДОПК. На същата дата, св.Н. и подс.Т., посетили и ОС"Земеделие" гр. Велики
Преслав, където св. Н. подал заявление №326 / 25.07.2017г. за издаване препис
от решението на възстановяване на земеделските земи и за издаване на скици. На
27.07.2017г. св. Н. депозирал и заявление с № 11281131 пред Община - Велики
Преслав за издаване данъчни оценки за имотите. Свидетелят Н. споделил с подсъдимия,
че има намерение да пътува за чужбина и действително на 29.07.2017г., след
смяна на личната си карта, напуснал страната през ГКПП-Дунав мост. Тъй като Н.
бил извън страната на 23.08.2017г., подс.Т. ***-Велики
Преслав, откъдето получил данъчните оценки за процесиите земеделски имоти, като
в оставащият в Общината екземпляр от Удостоверение за данъчна оценка изх. №
********** удостоверил че го получил, написвайки в документа: „Получих,
23.08.17" . Тъй като подсъдимия не бил упълномощен да подписва и получава
документи от св.Н., подписа, който бил поставен срещу получих бил имитиран
подпис на Н..
На 11.09.2017г. подс.
Т. заедно със св. М. В. отишли в Община - Велики Преслав и представили
Молба-декларация, адресирана чрез Кмета на Община Велики Преслав до Нотариус С.Н.
рег. № 592 от Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС-Велики
Преслав. Същата била изготвена от името на „Д.К.Н.с ЕГН **********, л.к.
*********/27.07.2007г„ издадена от МВР-Шумен, с постоянен адрес ***". В
тази молба било декларирано, че молителят притежава по давност имоти с
№№212005, 201001, 211016 и 228003, находящи се в
землището на с.***, поради което моли да бъде извършена обстоятелствена
проверка и му бъде издаден нотариален акт за собственост на имотите на
основание чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГК и чл. 79 от ЗС. В този документ следвало
да се удостовери от съответно длъжностно лице в Община- Велики Преслав, че горепосочените
имоти не са общинска собственост. Тъй като св. И. С.- специалист „Общински
имоти", отговаряща за тази дейност, не била по това време в кабинета си,
Молбата-декларация, ведно с набор от придружаващите я документи, била приета от
друг служител - св. Ст. С., като последния я оставил за запознаване и обработка
на С.. Когато се върнала на работното си място, свидетелката видяла, че
Молбата-декларация нямала входящ номер от деловодството на Общината, нямало приложен
документ за заплатена такса за услугата, освен това в същата имало непълноти в
описанието на имотите и техните граници. Сред документите свидетелката открила
бележка с телефонен номер на св. М.В. - пълномощник на Н.. С.се свързала с нея
и обяснила, че пропуските следва да бъдат отстранени, за да бъде извършена
исканата административна услуга. В. дошла в Общината и св. С.й върнала
документите, за да отстрани нередовностите. След
няколко минути в кабинет № 106, където било работното място на С., влязъл подс.З.Т., който носел върнатите на пълномощника Молба-декларация и приложените
документи. Без да се представи поискал обяснение от С.защо отказва да приеме
документите. Помежду им възникнал спор на висок тон, който станал причина в стаята
да влезе и св. С.. С.попитала подсъдимия в какво качество се явява пред нея и
той й заявил, че е молителят Д. Н., а упълномощеното лице - М.В. била негов
адвокат. Тъй като служителката нямала практика да изисква документи за самоличност,
се доверила твърденията му, след което и на него обяснила за констатираните
непълноти в Молбата-декларация. Т. продължил да настоява, че желае бързо
изпълнение на исканата услуга, но С.му върнала документите. Той ги взел и
напуснал кабинета й. Същият ден подсъдимия, тъй като имал интерес от бързото
приключване на обстоятелствената проверка, а св.Н. бил в чужбина, изправил нередовностите в молбата-декларация/които били липса на
вх.№ от Община В.Преслав и платена такса за услуга/ и предоставил на
неустановено лице да положи подпис от името на Д.К.Н.срещу реквизита
„Декларатор", имитирайки подписа на Н.. След което подсъдимият се върнал
при св. С.и й представил неистинския документ Молба-декларация от името на „Д.К.Н.с ЕГН **********,
л.к. *******/******г„ издадена от МВР- Шумен, с постоянен адрес ***",
депозирана с вх.№ 1885/11.09.2017г. за да докаже правото на молителя Д.К.Н.да
придобие по давност собствеността на описаните в Молбата-декларация земеделски
имоти. Св.С.се усъмнила в достоверността на твърденията на молителя и съобщила
за това на кмета на Общината. След извършена проверка, че лицето, сочено като
декларатор - Д. Н. не е сред кръга от наследници на лицето, чийто имоти са били
възстановени, както и че молителят Д. Н. не бил познат в района на с. ***, бил
подаден сигнал в РП-В. Преслав.
Изложените фактически
положения се подкрепят от следните
събрани по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Д. Н., С. С., Й. С., Б.В., Д. С., Д.А., П.П., А.М., Й. П., проведените
разпознавания на лица по снимки, от заключенията на съдебно – графическите
експертизи,
както и от оценения като достоверен,
прочетен и приет на основание чл.
283 от НПК писмен доказателствен
материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на Д. Н., С. С., Й. С., Б.В., Д.
С., Д.А., П.П., А.М., Й. П.. С тях се установяват
отделни елементи от състава на престъплението – времето на осъществяване,
мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях
непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за
събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания са
логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така
и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се
допълват. съдът не намира основание да
счита, същите за заинтересовани от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите – Д. Н., С. С., Й. С., Б.В., Д. С., Д.А., П.П.,
А.М., Й. П. изцяло, показанията им кореспондират както помежду си и с писмените
доказателства по делото.
В показанията си свидетелите С. С. и Й. С.категорично
заявяват, че именно подсъдимия е подал документите в Община Велики Преслав,
след което е взел нередовните такива и същия ден се е върнал с поправена молба,
която депозирал в Общината. От показанията на св.Д.Н.се установява, че
подсъдимият е имал интерес от придобиване по давност на имотите, посочени в процесната
молба-декларация, че той се е съгласил и е подписал пълномощно на св.М.В.-майка
на подсъдимия, за да подготви документите за извършване на обстоятелствена
проверка, както и че не е подписвал процесната
молба-декларация и на датата, посочена в нея, както за изготвянето й, така и на
депозирането й е бил извън пределите на РБългария. Не
е обработвал земеделски земи, още повече в района на с.*** и не е наследник на
лицето, на което са били възстановени имотите, посочени в процесната
молба-декларация. Безспорно се установява връзката на св.М.В. с желанието на
подсъдимия да придобие имотите в с.***, т.к освен, че имала пълномощно да
представлява лицето Н. за извършване на обстоятелствена проверка, нейният
телефон за връзка бил на молбата-декларация. Подсъдимият пред св.Й. С.се
представил за молителя Д. Н., а майка си представил като негов адвокат.
Техните показания се подкрепят от
показанията на свидетелите Б.В., Д. С., Д.А.,
П.П., А.М., Й. П., които също потвърждават липса на
връзка на св.Н. с имотите, посочени в молбата-декларация.
Показанията на всички посочени свидетели
се подкрепят, както от проведените разпознавания на живи лица, от дневника за
посещения на Община В.Преслав, удостоверения за наследници, така и от
заключенията на графическите експертизи.
От експертните заключения се установява
по безспорен начин, че подписът срещу „декларатор“ в Молба-декларация вх.№
1885/11.09.2017г. от името на Д. К. Н., не е положен от Н.. Удостоверенията за
данъчна оценка на недвижимите имот, предмет на молбата-декларация, не са
получени от Н., а лично от подсъдимия, който е изписал „получил: 23.08.17“. Изложеното
не се разколебава от невъзможността на вещите лица да определят кое лице е
положило подписа си срещу „получих:23.08.17“, тъй като пописа е имитиран и
идентификацията поради това е невъзможна.
Същото се отнася и до молбата-декларация
вх.№ 1885/11.09.2017г. от името на Д. К. Н., която не е издадена от соченото
лице, за неин издател. Безспорно се установява, че подсъдимият лично е взел и
занесъл поправената такава, като я е предоставил за подпис от неустановено
лице.
Подсъдимият вместо да изготви нова
молба-декларация, която да е подписана от издателя св.Н. или от пълномощника му
св.В., подценил служителката на Община В.Преслав-св.С.и й представил
неистинския частен документ с цел да докаже съществуването на изложените в
молбата обстоятелства, които от своя страна не отговарят на истината - че
съществува право на Д.К.Н.от гр.***да придобие собственост върху посочените в
молбата имоти по давност.
Когато деецът състави документ, за да
установи волеизявление на физическо лице за пораждане на негови права и
задължения, като дава на документа вид, че съдържа изявление на лице, което не
е участвало в неговото съставяне и документа бъде употребен за да бъде
доказано, че съществуват права и задължения за физическото лице, извършва
подправка на частен документ. Когато мастния документ е съставен или преправен
чрез друго лице, отговорността на последното ще е налице, ако има общ умисъл и
за употребата на документа. При липса на общ умисъл, какъвто е и настоящия
случай ще е налице посредствено извършителство.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите
М.В., Куцар Куцаров, Х.Г., същите не се
подкрепят от кредитираните свидетелски показания и от писмените доказателства.
Показанията на тези свидетели са насочени единствено към оневиняване на
подсъдимия, поради близките и роднински отношения с него и съдът не кредитира,
като ги приема за заинтересовани от изхода на делото. Съдът цени
представените документи като годни доказателствени
средства-решение №75-МЛ за възстановяване на правото на собственост земеделски
земи съгласно плана на земеразделяне на землището но с.*** от 27.05.1994 г. на
ПК-В.Преслав, скици, удостоверение за наследници на Колю Недялков Ковачев,
писмо от Общинска служба по земеделие –В.Преслав, удостоверение за
характеристики на имоти, копие от страници от книга за лица, посетили сградата
на Община В.Преслав,удостоверения за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, доколкото същите са съставени по установения
за това ред, не се опровергават от други доказателства и доказателствени
средства, а и съвпадат с показанията на свидетелите Д. Н., С. С., Й. С., Б.В., Д.
С., Д.А., П.П., А.М., Й. П. и протоколите за
разпознаване на живи лица. При наличието
на противоречия между писмените документи и инкорпорираните в тях обстоятелства,
в частност обработвал ли е св.Д.Н.процесните
земеделски земи в землището на с.*** и искал ли е лично той да ги придобие въз
основа на давностно владение и показанията на
свидетелите М.В., К.К.и Х.Г., съдът счете, че следва
да предпочете като достоверни писмените документи, доколкото посочените
свидетели в една или друга степен имат интерес да премълчат уличаващи ги факти за връзките си с подсъдимия З.Т.
и да омаловажат връзките си с него, които
не са се ограничавали само до далечно познанство, а са били в родствени
отношения и близки приятелски такива.
Показанията на тези
свидетели М.В., К.К.и Х.Г., освен че
противоречат на приложените писмени доказателства, противоречат и на
кредитираните свидетелски показания на
свидетелите Д. Н., С. С., Й. С., Б.В., Д. С., Д.А., П.П.,
А.М., Й. П.. По отношение на свидетелите С. С., Й. С., Б.В., Д. С., Д.А., П.П., А.М., Й. П., не се доказа заинтересованост от изхода на
делото. Противоречи на формалната и житейска логика същите без да познават
подсъдимия и без да са имали каквито и да е взаимоотношения с него да го
уличават неоснователно в извършване на престъпление.
Правото на всеки един свидетел да не дава показания, които го
уличават в извършване на престъпление е
установено като основно право на личността, пряко свързано с презумпцията за
невиновност и правото на лична защита. Разпоредбата на чл. 292, ал.1, т.1 от НК, не изисква свидетелстващия да се страхува от
наказателно преследване, а за прилагането му е достатъчно условието, ако лицето
каже истината да би се обвинило в престъпление". Поради което съдът счита,
че дори и да не се приеме, че свидетелите Куцаров и Г. са в близки отношения с
подсъдимия, то следва да бъдат приети показанията им, като такива, които ако
биха били истинни, биха ги уличили в престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,
дадени по време на съдебното следствие. Същият отрича дори да е представял молба-декларация.
Изпада в ненужна агресивна полемика с прокурора. Въпреки своята категоричност
при отричането на авторството на инкриминираното деяние, обясненията му са в противоречие
с останалия оценен от съда като достоверен доказателствен
материал. Твърденията в горния смисъл на подсъдимия съдът приема за опровергани
от събраните в подкрепа на обвинението доказателства. Имайки предвид, че
обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за
защита, съдът оцени обясненията на подсъдимия по обвинението за изцяло защитни,
тенденциозни, необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по
делото. По изложените съображения съдът не кредитира обясненията и ги приема
единствено като средство за защита, упражняването на което не води до
задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.
От заключенията на графическите експертизи се установяват следните
обстоятелства: графическа
експертиза, обективирана в Протокол №4/23.02.2018г.,
че подписът положен в Молба-декларация с вх.№ 1885/11.09.2017г. от срещу
реквизита „декларатор" не е подпис на лицето Д.К.Н.с ЕГН ********** и не е
положен от него; съдебно-графическа
експертиза, обективирана в Протокол № 11/16.06.2018г.
дава заключение, че подписът положен в Заявление от 27.07.2017г. до Община
Велики Преслав е подпис на лицето Д. К. Н. и е положен от него, както и че
ръкописния текст в попълненото заявление е изписан от Д. К. Н.; графическа обективирана в Протокол № 14/07.11.2018г. посочва, че
ръкописния текст „Получих, 23.08.17г." изписан в долен ляв ъгъл на
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е изх.№ **********/28.07.2017г.
не е изписан от лицето Д. К. Н., както и че подписът, положен срещу ръкописния
текст „Получих, 23.08.17г." не е подпис на Д. К. Н., че подписа, положен в
Молбата-декларация не е подпис на М.Р.В., както и че не е подпис на З.С.Т..
Експертизата посочва, че изследваният подпис в Молбата-декларация е имитиран и
не е възможно да се даде отговор на въпроса за идентификация на лицето, което
го е положило. Експертизата дава заключение и че ръкописният текст „получих,
23.08.17" в долния ляв ъгъл на Удостоверение за данъчна оценка №
**********/28.07.2017г. не е изписан от М.В., като и че подписа положен срещу
този текст не е положен от М.В.. Установено е, че този подпис не е и на З.С.Т.,
като експертизата посочва, че този подпис е измислен и не е възможно да се даде
отговор на въпроса за идентификация на лицето, което го е положило. Тази
експертиза допуска, че ръкописният текст „получих, 23.08.17" е изписан от
лицето З.С.Т., като за даване на категоричен отговор било необходимо събиране
на допълнителен материал, изписан от лицето З.С.Т..
В тази връзка след събиране на
допълнителен сравнителен материал са били проведени още две графически
експертизи, изготвени от две различни вещи лица /едната по искане на
обвиняемия/, чиито заключения по категоричен начин сочат, че ръкописният текст
„получих, 23.08.17", положен в долния ляв ъгъл на удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е изписан от лицето З.С.Т. /Протокол за СЕЕ
№13/21.08.2020г. и Протокол за СЕЕ № 141/23.09.2020г. /.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му допринася справка
за съдимост и справки от Агенцията по вписванията, косвено показват имотно
състояние.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени
ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване
по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимия в него, съдът
счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви
и водят до единствено възможния и непораждащ съмнения извод, че подсъдимия в
посочения в обвинението период и място, е извършил на престъплението, в което е
обвинен.
Причинната връзка от желанието на подсъдимия да придобие недвижимите имоти,
посочени в процесната молба-декларация, подготвянето
на необходимите документи за това, включително и чрез уговаряне участието на
св.Н., упълномощаването на майката на подсъдимия св.В. да представлява Н. в
нотариалното производство, включеното разпореждане с имотите в пълномощното, до
изготвянето, чрез друго лице и депозирането на молбата-декларацията пред
длъжностното лице в Община-В.Преслав е непрекъсната и води до единствения
извод, че подсъдимия е извършител на деянието.
С оглед всичко установено по делото,
съдът призна подс. З.С.Т., че като е съставил чрез
другиго - неустановено лице, неистински частен документ и съзнавайки, че
положеният подпис в този документ е неистински, го употребил пред служител в
Община Велики Преслав, за да докаже, че съществува право на Д.К.Н.от гр. ****,
да придобие по давност собствеността върху земеделските земи с №№ 212005,
211016, 201001 е 228003, находящи се в с. *** е осъщетвил от обективна и субективна страна престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 93 ал. 1 т. 5 НК, официален документ
е този, който е издаден от длъжностното
лице по установения
ред и форма и то, в кръга на
службата му.
Ползваният от
подсъдимия документ е неистински, т.е същия не е издаден от лицето, сочещо се
за негов издател и не съдържа изявление на посочения в документа издател.
Същият по аргумент от чл.93, ал.1, т.5 от НК
са частни документи по смисъла на закона.
Съставянето на неистински документ
по смисъла на чл. 93, ал.1, т.6 от НК представлява
първично обективиране на конкретно писмено изявление.
То се изразява в непосредствено материализиране на изявлението на лице,
различно от посоченото в документа.Неистински е всеки документ, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило.
От своя страна изпълнителното деяние
по чл. 309 от НК е двуактно - съставяне лично
или чрез другиго и употреба на неистински частен документ.Престъплението е
завършено, когато документът е употребен, т.е осъществена и втората съставка на
двуактовото престъпление.Употребата е налице с
представянето на документа пред съответното длъжностно или частно лице.Когато
частния документ е съставен или преправен от дееца чрез друго лица,
отговорността на последното ще е налице, ако има общ умисъл и за употребата на
документа. При липса на общ умисъл е налице посредствено
извършителство. В настоящия случай е установено и
съставянето на документа чрез другиго и употребата му.
Деянието в случая е довършено, тъй като престъпния резултат е
настъпил – документът е бил съставен и употребен, за установяване на сочените в
него обстоятелства.
От субективна страна подсъдимият е действал
при условията на пряк умисъл като ясно е съзнавал, че е извършил всяко от
отделните деяния, едното при условията на посредствено
извършителство, използвайки в случая неустановено по
обективни причини лице/втози смисъл изложените в
експертните заключения причини/ за съставяне на документа и лично го употребил
пред служител на Общината, за да докаже, че съществува или не съществува или че
е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение.
Подсъдимият З.С.Т. – роден на *** ***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, висше образование,
разведен, с ЕГН **********, осъждан.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете трудовата му ангажираност – земеделски производител,
липсата на сделка с посочените в молбата-декларация имоти, поради което счита
че обществената опасност на деянието и дееца не е висока.
Съдът констатира отегчаващо
отговорността му обстоятелство – предходно осъждане.
Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, поради което и на осн.чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК му наложи наказание „Пробация“,
включваща пробационни мрка „задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност десет месеца
и периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност десет месеца.
Така определеното по
вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му
отнеме възможността да извърши друго престъпление. То е съответно на целта
деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го
преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде
толерирана, а единствено наказвана.
Съдът като съобрази, че са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, ал. 1 от НК определи общо
наказание на подсъдимия З.С.Т., по настоящата присъда и по определение за одобряване на
споразумение по НОХД №398/2020 г. по описа на ШРС, влязло
в сила на 27.02.2020
г. Като на основание чл. 25, ал. 2 от НК, приспадна от определеното
общо наказание “пробация”, изтърпяното от подсъдимия наказание
“Пробация” по присъда по определение
за одобряване на споразумение по НОХД №398/2020 г.
по описа на ШРС.
Съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски в хода на наказателното производство.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: