Решение по дело №523/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.12.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

20.11.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

523

по описа за

2019

година.

            Предявена е искова молба от ЕТ „Ерик Емилов“ гр.Кърджали, в която сочи, че на 06.01.2016г. сключил с ответника договор за проектиране , по който възложил, а ответникът приел да изготви технически проект  за обекти: ПУП за ПИ №00362 и ПИ № 00363 в землището на с.Пъдарци, общ.Кърджали и  технически проект за цех за преработка на плодове, зеленчуци и ядки и административно-битова сграда към него в гореописаните имоти съгласно представено и утвърдено от възложителя планово задание за проектиране на технологичен проект. За изпълнението договорили възнаграждение в размер на 15 000 лева, от което при започване на проектирането  и съгласно чл. 3 от цитирания договор , ищецът заплатил на ответника по банков път сумата от 7 500 лева. Във връзка с извършеното авансово плащане била издадена фактура № 114/08.01.2016г.. Съгласно чл.4 от договора срока за изпълнение на същия е 50 работни дни от датата на сключването му. Съгласно чл.6 възложените проектни работи следвало да се изпълнят в сроковете по чл.4 като в чл.11 било уредено, че изпълнителят предава извършената работа в срока по чл.4 с приемо-предавателен протокол. В раздел осми , чл.13 от договора страните се споразумели и  за неустойка , която дължи неизправната страна  и която е в размер на 2% за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от стойността на договора.

            Сочи, че в договорения срок  ответникът не е изпълнил възложените му проектни работи и респективно не е предал същите на ищеца с приемо-предавателен протокол. Но за ищеца вече станало безполезно изпълнението на възложените работи, поради продължителната забава Затова заявява , че разваля сключения договор  и желае да му бъде заплатена сумата от 7 500 лева, получена от ответника на отпаднало основание – чл. 55, ал.1 предл.трето от ЗЗД.

            Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер от 8 250.00 лева , от които: 7 500.00 лева – главница, представляваща авансово платена част от възнаграждение по договор за проектиране от 06.01.2016г., дължима на отпаднало основание – разваляне на договора, поради неизпълнение в уговорения срок, и 750.00 лева - договорена в раздел осми, чл. 13 от сключения договор неустойка в  размер на 5% от стойността на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.  Претендира разноски.

            Ответникът ЕТ „Архитектурно ателие-2000- Ж.Ф.“ гр.Сливен оспорва исковете като неоснователни.

            Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

            От Договор за проектиране от 06.01.2016г., сключен между страните се установява, че ищецът е възложил на ответника да   изготви технически проект за обекти: ПУП за ПИ №00362 и ПИ № 00363 в землището на с.Пъдарци, общ.Кърджали и технически проект за Цех за преработка на плодове, зеленчуци и ядки и административно-битова сграда в гореописаните имоти съгласно представено и утвърдено  от възложителя планово задание за проектиране и технологичен проект.  В чл. 2 страните са договорили , че за изпълнение на проекта възложителя следва да заплати сумата от 15 000.00 лева, а съгласно чл.3 заплащането се извършва на два етапа при започване на проектирането – заплаща се аванс в размер на 50% от договорения хонорар и при предаването на изготвения технически проект и приемането му се заплаща останалата част по договора. В чл. 4 е договорено , че изпълнението на възложеното е 50 дни от датата на сключване на договора.

            По делото не се спори , че процесната сума от 7 500 лева е платена на 08.01.2016г., което се установява и от издадена от ответника на ищеца фактура № 114/08.01.2016г..

            Ищецът , обаче , не представи доказателства да е връчил на ответника като изпълнител планово задание  и технологичен проект, както и всички необходими изходни данни и документи , съпътстващи тези действия, съгласно раздел 5, чл.8 от договора за възлагане на проектиране. Нещо повече – от показанията на св. Д. К. се установи, че такова задание не е било представяно на арх. Ж.Ф.. Независимо от това започнала подготвителна работа за промяна на статута на земята. Междувременно настъпило изменение в инвестиционното намерение на ищеца, като бил добавен цех за ядки. Предварителната работа включвала изготвяне на ПУП на парцела , което арх. Ф. извършила. От показанията на св. Г.Д. се установи , че ответницата му възложила да извърши проектирането на част конструктивна и част противопожарна охрана на имот , който се намира в с.Пъдарци, като фирмата на свидетеля извършила предпроектни проучвания за производствената сграда. Изготвила се конструктивната част на сградата, като оставало да се уточни името на обекта. Планово задание нямало представено. Всичко било устно.  При разговори Ж.Ф. споделила , че нямала планово задание. Ставало въпрос за два парцела, които следвало да се обединят , за да се направи общ обект – производство с административна сграда. Проблема се появил в това обединяване , тоест със заработването на ПУП. Такъв се направил от арх. Ф. и това бил проект за изменение на ПУП. Той трябвало да бъде утвърден в Общината. Предаването в общината трябва да го извърши собственика , а не арх.Ф..  Знае, че тя е изготвила проекта и го е предала на ищеца.  Проекта бил върнат от общината със забележки, които били оправени и се стигнало до втори вариант на ПУП. Не знае дали този проект е утвърден.След кат внесли ПУП първия път се разбрало , че водата в района не била питейна, което наложило първоначалното задание да се промени , като от такова за плодове е зеленчуци, да стане за ядки.

            При тази фактическа обстановка , съдът  намира , че иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД е неоснователен.

Разпоредбата на чл.87 ЗЗД,намираща се в общата част на ЗЗД,урежда общите правила относно развалянето на двустранните договори,които са приложими,когато в особената част на ЗЗД не са уредени особени правила при различните договори и когато страните не са уговорили друг начин за развалянето.По общо  правило двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина,за която длъжникът отговаря,с едностранно изявление на кредитора.Не е необходимо поръчващият да доказва,че е направил  изрично изявление за разваляне на договора,счита се,че такова изявление е направено,когато поръчващият заяви  претенция за последиците от развалянето-връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението, които в настоящия случай се заявяват с исковата молба.

В този смисъл Решение № 452/16.11.2011г.на ВКС по гр.д.№ 621/2010г.,IV ,ГК,постановено по реда на чл.290 от ГПК.

  От друга страна,имайки предвид спецификата на договора като такъв за изработка,развалянето му е  подчинено на специалните разпоредби на ЗЗД,тъй като по отношение договорите за изработка само за неуредените случаи са прилагат общите правила на ЗЗД.

            Договорът за изработка,уреден с разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД,по своята правна същност представлява неформална,консенсуална, комутативна,възмездна двустранна сделка,като при учреденото от нея материално  правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да изработи съобразно поръчката в срок,без отклонение от нея и без недостатъци уговорената работа и да я  предаде на възложителя,а за ищеца – да приеме/одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.

         Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл.264,ал.1 ЗЗД.Приемането като правно действие  представлява:1/фактическо получаване на изработеното и 2/признанието,че то съответства на поръчаното.Следователно,приемане е налице,когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия,че счита работата съобразена с договора.Приемане означава одобряване.Именно,за да може да даде на приемането значение на одобряване,законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно,неточно изпълнение- чл.264,ал.2 ЗЗД.И ако не неправи такива възражения,работата се счита за приета,т.е за одобрена,както разпорежда уредената в чл.264,ал.3 ЗЗД необорима  презумпция.В този смисъл е и съдебната практика,напр.Решение № 1100/04.07.2003г.по гр.д.№ 1876/2002г.,V г.о. на ВКС, съгласно което при договора за изработка работата се счита приета,ако поръчващият при приемането и не направи всички възражения за неправилно изпълнение. 

            По делото се установи , че ответника е извършил проект за изменение на ПУП, който е бил внесен от ищеца в общината. От там насетне ищецът като възложител не е представил необходимите на ответника данни за изпълнение на възложената работа в цялост.  Съдът намира , че за получената сума, ответникът е извършил съответстваща на същата работа. Не са налице предпоставките на чл. 55, ал.1 , предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответника да върне авансовата сума от 7 500 лева, тъй като по делото не се доказа виновно неизпълнение на договора от страна на ответника. Ищецът със своите действия е поставил ответника в невъзможност да продължи работата си по договора и в този смисъл ответника не е неизправна страна. Ето защо , съдът намира , че не се държи връщане на дадената в аванс сума , както и присъждане на неустойка от 750.00 лева, поради неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

            По изложените съображения , следва да се отхвърлят предявените искове.

            Водим от изложеното , съдът

 

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от  ЕТ „Ерик Емилов“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от собственика Е.Ю.Е.  с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Б. против ЕТ „Архитектурно ателие – 2000-Ж.Ф.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** , представлявано от собственика Ж.Г.Ф. искове за присъждане на сумата от 7 500.00 лева – главница , представляваща авансово платена част от възнаграждение по договор за проектиране  от 06.01.2016г. , дължима на отпаднало основание – разваляне на договора , поради неизпълнение в уговорения срок, и 750.00 лева – договорена в чл. 13 от договора за проектиране неустойка в размер на 5% от стойността на договора, ведно със законната лихва върху тях, като неоснователни и недоказани.

 

            Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: