О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 12.04.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 237 по описа за 2019
г. на Софийски окръжен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274-278 ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба с вх. № 249/23.01.2019 г. от „Е.М.“ ЕООД срещу
определение № 1008 от 19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 187/2018 г. по описа на РС – Своге,
в частта, в която „Е.М.“ ЕООД е осъдено да заплати на В.К.Л. с ЕГН: **********
сума в размер на 120 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят твърди, че се касае за
подаване на бланкетно възражение и може да се направи
директно от длъжника, тъй като не представлява същинска процесуална защита.
Счита, че следва да се приравни на правна консултация, с цена от 50, 00 лева.
Моли да бъде отменено определението за разноски.
Ответникът
по жалба В.К.Л. не изразява становище.
От
фактическа страна съдът констатира, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Е.М.“ ЕООД против В.К.Л. с ЕГН: **********.
Издадена е заповед № 212 от 26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение
за сумата 693,40 лева-главница, 1014,54 лева – договорна лихва върху просрочена
главница, начислена за периода от 24.07.2003 г. до 06.12.2013 г. вкл. и законна
лихва върху главницата, считано от 13.03.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 334, 15 лева – разноски по делото, от които 34,15 лева
заплатена държавна такса и 300, 00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Депозирано
е възражение от длъжника, в което посочва, че не дължи, възразява, тъй като е
изтекла давността и е направил искане за присъждане на разноски. Указано е на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок и
представи доказателства за това и поради това, че не са представени такива
доказателства заповедта е обезсилена.
Относно
искането за разноски за подадено възражение, РС-Своге е приел, че по аналогия
следва да се приложи чл. 6 от Наредба № 1-възнаграждение за съвет, справка и
изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по
него и т. 5 за изготвяне на други молби.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Частната
жалбата на „Е.М.“ ЕООД е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично основателна, по следните съображения:
От представените към възражението
доказателства безспорно се установява, че длъжникът е сторил разноски във
връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Действително
възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по утвърден от Министъра
на правосъдието образец за това, но това не означава, че длъжникът не може да
ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие.
Процесуалният закон не обвързва
представляването на страната от адвокат с вида, характера или
сложността на производството, в което същата участва. Присъждането на
разноските е свързано със санкционирането на едната от страна за неправомерно
въвличане на другата в съответното производство.
Длъжникът е взел участие в заповедното
производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на направените
от него разноски още при подаване на възражението, като е представил и доказателства,
че същите са платени.
Заповедното производство е подчинено на
общо основание на правилата за разноски в гражданския процес, който чл. 78, ал.
4 от ГПК урежда, че ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото. Безспорно по делото е обезсилена заповедта за изпълнение и
производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с
процесуалното поведение на длъжника, а с поведението на заявителя, който в
конкретния случай не е провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като неизправна страна, която е довела с действията си до неоснователно
въвличане на длъжника в заповедното производство, заявителят следва да понесе
санкционните последици на разноските.
Действително в Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения не е уредена хипотезата на подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК, но на основание на § 1 от ДР на Наредбата следва размерът да се
определи по аналогия. Подаването на възражение в заповедното производство се
извършва в съответна бланка утвърдена от Министъра на правосъдието, ето защо за
извършените от адвоката действия по изготвянето му, по аналогия следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата № 1, а именно
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лв.,
която сума следва да се присъди в полза на длъжника по заповедното
производство.
Предвид гореизложеното обжалваното
определение, следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски
над сумата от 50, 00 лева до 120, 00 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1008 от 19.12.2018 г.
постановено по ч. гр. д. № 187/2018 г. по описа на РС – Своге, в частта, с която
е уважено искането на В.К.Л. с ЕГН: **********
за присъждане на разноски за горницата над 50, 00 лева до присъдените 120, 00
лева, като вместо него постановява:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.К.Л. с ЕГН: ********** за присъждане на разноски за
горницата над 50, 00 лева, сторени в заповедното
производство за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.