РЕШЕНИЕ

гр. София, …………… г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III „В” състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

МЛ. СЪДИЯ: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.съдия Коева гр. дело № 17004 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 48114/11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 23209/2017 г. по описа на СРС, 53 състав, е отхвърлен предявеният от Т.С.У. - Г. срещу “Е.” ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 12 НСОРЗ за заплащане на сумата от 2256,62 представляваща допълнително трудово възнаграждние за периода от 19.11.2012 г. до 19.06.2016 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Т.С.У. - Г., в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС. Поддържа се, че съдът неправилно е разгледал и взел под внимание възражения и доказателства представени след законния срок по чл. 131 ГПК, с оглед обстоятелството, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в посочения срок. Поддържа, че съдът е допуснал грубо процесуално нарушение като с определението си за проекто-доклад по делото е допуснал счетоводна експертиза по приложени писмени доказателства от ответника, въпреки, че същите не били приети по делото, тъй като били приложени след преклузивния срок. Поддържа, че съдебно-счетоводната експертиза е с невярни изчисления и противоречи на по-късно представените от ответника писмени доказателства, като има разминавания в стойностите описани от вещото лице и тези в реално представените документи. Поддържа, че единствено във ведомостите за месец май и месец юни 2016 г. няма положени подписи в графа “сума за получаване”, а в тази графа е записано, че са издадени РКО. За тези два месеца са представени разходни касови ордери, които носят подпис приличащ на този на ищцата, но същите не са били подписани от нея. Излага съображения, че представеното удостоверение с изх. № 186/20.06.2016 г. е изготвено за целите на делото. Поддържа, че в приложената от ответника платежна ведомост за м. юни 2016 г. е записано в графа “сума за получаване” сумата от 2 483,95 лв. и няма подпис на ищцата. Поддържа, че не става ясно как вещото лице по допусната Ссче е получило сумата 2 742,87 лв. Навежда доводи, че в поисканата от ищеца СГЕ, вещото лице е приело, че положените подписи на двата документа са на ищцата, което е невярно, а вещото лице не пожелало да се срещне с ищцата за да представи последната сравнителен материал.  Искането към съда е отмени решението на СРС и да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемият в отговора на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност, като поддържа, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

СРС, 53 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. с чл. 12 НСОРЗ .

По отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ.

За да се уважи предявеният иск следва да се установи, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагала труд за периода, за който претендира да й се заплати допълнително трудово възнаграждение, че същото й се дължи, както и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за процесния период.

Тъй като по своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.

За да възникне право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на работника или служителя, следва той да има трудов страж, не по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, който по силата на чл. единствен от ПМС № 147/29.06.2007 г. не може да бъде по-малък от 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.

Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото трудов договор № 234/19.11.2012 г., че ищцата е била назначена при ответника на длъжност “продавач-консултант” на трудов договор с основно трудово възнаграждение в размер на 450 лв.

Представено е и споразумение от 02.01.2013 г., от което е видно, че възнаграждението е увеличено на 460 лв., като е посочен трудов стаж – 2 месеца и 12 дни. Със споразумение от 03.01.2014 г. възнаграждението на ищцата е увеличено на 470 лв.. Със споразумение от 05.01.2015 г., последното е увеличено на 500 лв., а със споразумение от 04.01.2016 г., възнаграждението на ищцата е увеличено на 545 лв.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства е видно, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 505/20.06.2016 г. считано от 20.06.2016 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

По делото е допусната и приета от съда СсчЕ, съгласно заключението на която, ответното дружество е изплатило на ищцата допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опид за периода 19.11.2012 г. – 19.06.2016 г. в размер на 2 822 лв., а именно с 25 лв. – повече от полагащите й се в размер на 2 796,04 лв. Настоящият съдебен състав, кредитира заключението на вещото лице по приетата СсчЕ, като пълно и компетентно изготвено.

Във връзка с направено от ищцата оспорване на подписа на ищцата под фишове за м. юни 2016 г. и м. май 2016 г. по делото е допусната и приета СГЕ. Съгласно заключението на вещото лице, положените подписи са на ищцата Т.С.У. – Г.. Съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, приетото от СРС заключение на съдебно-графическата експертиза, като пълно и компетенто.

По отношение оплакванията за процесуални нарушения допуснати от СРС при преценка възраженията на отвентика, както и по служебно допуснатата СсЧе, настоящият състав намира следното:

Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби.

Съгласно чл. 159 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В синхрон с посочената разпоредба и трайната съдебна практика, съгласно която в случаите, когато за установяване на дадени обстоятелства са нужни специални знания, и без искане на страните, първостепенният съд е длъжен служебно да допусне експертиза, като укаже на страната, която носи доказателствена тежест, да внесе депозит за изготвянето й.

Следва да се отбележи, че съгласно приетото е т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, съдът е длъжен служебно да обезпечи правилото приложение на императивна материално правна норма. Съгласно чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор, т.е.  задължението за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е императивно. Това трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. 

Съобразно гореизложеното и предвид императивния характер на посочените материалноправни разпоредби, като е допуснал службно съдебно счетоводна експертиза, по която вещото лице е направило проверка в счетоводството на ответното дружество, СРС не е допуснал твърдяните от въззивника  нарушения.

В тази връзка и отделно от горното, следва да се посочи, че неподаването на отговор на исковата молба не е равнозначно на признание на иска, нито на факти, поради което не освобождава ищцата от тежестта на доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК), нито освобождава съда да оказва съдействие на всяка от страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.

Допуснатата СсчЕ е приета в проведеното на 14.03.2018 г. о.с.з, в което са присъствали процесуалните представители на страните, които не са оспорили заключението на вещото лице.

С оглед изложеното, след като първоинстанционния съд е съобразил задължението си да окаже съдействие за изясняване на делото и да обезпечи приложението на императивните материално правни норми на КТ във вр. с НСОРЗ и след като страните не са оспорили своевременно заключението на вещото лице по приетата СсчЕ, оплакванията относно изчисленията на вещото лице счетоводител се явяват преклудирани.

По отношение доводите на въззивника, че вещото лице е работило по приложени доказателства, които не са депозирани в срок, следва да се посочи, че в откритото съдебно заседание на 14.03.2018 г., във връзка с направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца, да бъде задължен ответника да представи ведомостите от т.3 до т. 7, по които е работило вещото лице-счетоводител, СРС е уважил направеното искане, като ответното дружество е било задължено да представи документите, по които е работило вещото лице.

В изпълнение на определението на съда, ответното дружество е депозирало молба от 22.03.2018 г., с която са били представени процесните документи, а ищецът се е възползвал от процесуалната възможност да оспори автентичността на подписите си върху фишове за работна заплата за месец май и месец юни 2016 г., като изрично е заявено от процесуалния представител на ищцата, че на представените ведмости до април 2016 г., са положени подписите на последната.

Съдът, във връзка с направеното оспорване е допсунал съдебно-графическа експертиза за установяване автентичността на оспорените документи.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатат съдебно-графическа експертиза, което, както беше посочено, въззивният съд кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, подписите във фишовете за получени суми /заплати/ за месец май и юни 2016 г. издадени от “Е.” ЕООД на имоето на Т.С. У. – Г. са положени от последната.

Неоснователни се явяват доводите на ищцата, че вещото лице не е получило сравнителен материал от ищцата лично, а е работило по представени от ответника документи, поради следните съображения:

Видно от констативно съобразителната част на заключението на вещото лице графолог, като сравнителен материал са използвани подписите на ищцата положени в : “Пълномощно от 03.04.2017 г.; Трудов договор от 19.11.2012 г., Допълнително споразумение от 02.01.2013 г., от 01.04.2013 г., от 02.01.2014 г., от 05.01.2015 г. и от 04.01.2015 г.” и др.

За целите на експертизата не е задължително да бъдат представени сравнителни материали от оспорващата страна, когато по делото са налице документи, за които между страните няма спор, че подписът е положен от оспорващата го страна, които вещото лице да използва при сравнителния анализ. В случая, не само, че по делото не е спорно, че подписът върху сключения между страните трудов договор и допълнителни споразумения е на ищцата, а именно последната е представила процесните докуметни с депозирането на исковата молба.

Следва да се отбележи, че в проведеното открито съдебно заседание на 11.07.2018 г., когато е приета съдебно-графическата експертиза, страната е направила бланкетно оспорване на заключението на вещото лице, без да посочи конкретни аргументи обосноваващи неправилност на последното, нито е посочено, че се твърди, че представените оригинали на депозираните от ищцата с исковата молба договор и споразумения, използвани като сравнителен материал, не са идентични, респ. не носят подписа й. Бланкетното оспорване на заключението на вещото лице, без да са наведени конкретни твърдения относно компетентността и обосноваността на експертното заключение,не обосновава задължение на съда да допусне разширена експертиза, респ. нова или допълнителна.

Неоснователни се явяват и оплакванията на ищцата относно недопускането на свидетели във връзка с твърденията й за неполучените от нея суми, както и относно обстоятелствата по заплащането на труовите възнаграждения при съответния работодател, тъй като с искането се цели опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, а именно подписаните фишове, удостоверяващи получаването на процесните суми, което противоречи на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за допускане на свидетелски показания.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав намира, че се явяват неоснователни доводите не въззивника, относно изводите на съда, че подписите положени под оспорените фишове са именно на ищцата, респ. същото е доказателство, че процесните суми, предмет на настоящото производство са били платени от ответното дружество, а предявеният иск се явява неоснователен.

С оглед обстоятелството, че изводите на настоящата съдебна инстанция, съответстват на правните изводи на СРС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, 1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това.

По делото е представен  договор за правна защита и съдействие който е отбелязано, че е договорено възнагаждение в размер на 600 лв. без ДДС. По делото е приложено Преводно нареждане, от което е видно, че сумата в размер на 720 лв. (договореното възнаграждение с ДДС) е платено на адвокатското дружество. Съдът намира за основателно направеното от процесуалния представител на насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, а освен това въззивното производство е приключило в рамките на едно съдебно заседание,  поради което размерът на претендираното възнаграждение следва да нъде съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ – а именно 465 лв. със ДДС. Съобразно горното въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата в размер на 465 лв. – сторени разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48114/11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 23209/2017 г. по описа на СРС, 53 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК Т.С.У. – Г., с ЕГН: **********, да заплати на “Е.” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 465 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.