ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......................10.11.2015
год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на
10.11.2015 год. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. СЛАВОВ
като разгледа докладваното от
съдия СЛАВОВ гр. дело № 3645 по описа за
2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от А.Л.П.,
ЕГН: **********,*** и Е.Т.П., ЕГН: **********,***, в качеството на ответници по гореописаното гражданско дело, чрез: адв.К.А. *** и съдебен адрес:***, офис с правно основание
чл.248, ал.1 от ГПК.
В молбата твърдят, че
по гражданското дело са направили искане за присъждане на разноски в размер на
15 000 лв., представляващи възнаграждение за адвокат на основание чл. 78, ал.4
от ГПК поради отказ на ищеца от иска по реда на чл.233 от ГПК, представили
списък с разноски по чл.80 от ГПК, с приложен към него Договор за правна помощ
№ 219458 под №17/01.10.2014 г., Договор за правна помощ № 219460 под №
19/18.01.2015 г., както и Договор за правна помощ и съдействие от 21.01.2013 г.
В постановеното
Определение № 1271/20.04.2015 г. по г.д. № 3645/2012 г. по описа на ВОС, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът е присъдил разноски в полза на молителите,
като ги е намалил и е присъдил сумата от 2983.88 лв.
За да намали
сторените от доверителите ми разноски, съда се е обосновал с това, че
предявеният срещу молителите иск е по чл.7, т.2 от ЗОПДИППД /отм./, с цена на
иска срещу тях, така както се претендира от ищеца в размер на 817 635 лв. и
делото не е с фактическа и правна сложност, защото подлежащите на доказване
факти по делото били в тежест на ищеца по спора.
Твърди се че този
извод на съда е неправилен и направените разноски не са прекомерни и следва да
ни бъдат присъдени в пълен размер, поради което молят съда да постанови
определение за изменение на определението в частта за разноските и присъди
направените разноски в пълен размер.
Съдът като се запозна
с материалите по делото намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Производството по
делото е образувано от КОНПИ против ответниците А.Л.
и П.Е.Т.П. с правно основание чл.7 т.2 от ЗОПДИППД /отм./ за два недвижими имота
придобити от ответниците А.Л.П. и Е.Т.П. с Нотариален акт за
покупко-продажба № 44, том ІІ peг. № 1828, дело № 90/22.05.2007г., вписан в
Агенция по вписванията с вх. peг. № 13909, том XVI, № 134, и след това продават
с Нотариален акт за покупко-продажба №
174, том I, peг. № 2457, дело № 156/06.04.2011г., вписан в Агенция по
вписванията с вх. peг. № 6683, акт № 163, том XIX на Т.А.П. и Д.Н.П. /родители
на проверяваното лице/.
Данъчната оценка на
имота е 126 694,20 лева.
Против ответниците е
предявен иск само за обявяване на недействителна сделката обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба № 44, том ІІ peг. № 1828, дело №
90/22.05.2007г., вписан в Агенция по вписванията с вх. peг. № 13909, том XVI, №
134.
Самият иск не се
отличава със фактическа и правна сложност.
Защита на ответниците
включва защита против иск за обявяване на недействителна против държавата на
сделка, при наличието на критериите посочени в чл.7 т.2 от закона по която молителите
са придобили недвижим имот.
Осъществената защита
на ответниците включва единствено депозиране на отговор, в който се отричат
въведените в мотивираното искане доводи и аргументи. В този смисъл при
конкретната преценка искът не се отличава с фактическа и правна сложност.
В Определение №
230/22.01.2014 г., по гр.д. № 3645/2012 г. по описа на ВОС, съдът е приел че
искът против ответника А. Тошков А. е със фактическа и правна сложност, но
против него са предявени искове за отнемане в полза на държавата на имущество и
пари, както и дялове от търговски дружества. По отношение на този ответник
действително делото е със фактическа и правна сложност.
Съдът е постановил
този резултат в производство с правно основание чл.23 ал.4 от ЗОПДИППД/отм./ и
не касае искането за присъждане на разноски, поради което и позоваването на
ответниците на него е некоректно.
В това определение
съдът е коментирал неотменимото право на защита на ответника по делото и
предложение и сключен договор за правна помощ с възнаграждение в размер на 66
685.45 лв.
Предявения от ищеца
против молителите иск не е един и същ с искът предявен и срещу останалите
ответници по делото, включително и срещу А.Т.А..
Против молителите е предявен
единствено иск за обявяване на недействителност на договор, д0окато при
останалите ответници се касае за реално отнемане в полза на държавата на
имущество. Не без значение е и факта, че двамата молители са отчуждили имота
преди завеждане на иска и то на близки родственици на ответника, което би
мотивирало приложението на чл.7 т.2 от ЗОПДИППД/отм./. В случая ищеца се
домогва да установи и безпаричния характер на сделката.
С определение №
1271/20.04.2015 год. по гр. дело № 3645/2012 год. съдът е обосновал
приложението на чл.78, ал.5 от ГПК и присъдил в полза на молители разноски по
делото, които е определил като е съобразил основателността на направеното
възражение за прекомерност.
Против молителите
няма предявен друг иск с правно основание чл.7 т.2 от ЗОПДИППД/ отм. НА № 174,
том.1, рег. № 2457, дело № 156/06.04.2011 г. на Нотариус Жана Тикова за да се
претендират разноски.
От така изложеното
съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за изменение
на Определение № 1271/ 20.04.2015 г. по гр.д. № 3645/2012 г., по описа на ВОС
по отношение на разноските поделото е неоснователна.
С цитираното
определение съдът е приел, че дължимото на адвоката защитник възнаграждение при
цена на иска 126 694 лева, в размер на 2 983,88 лева, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Обн., ДВ, бр. 64
от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2
от 9.01.2009 г., доп., бр. 43
от 8.06.2010 год. преди изменението в ДВ бр. 28 от 28.03.2014 год. към момента
на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
Съдът е възприел този
момент, тъй като към него момент са направени и претендираните разноски по
делото и по правилата на ГПК при тяхното присъждане, съответно възражение за
прекомерност следва да се присъждат именно към момента в който са направени.
Поради тези причини
съдът намира, че искането по смисъла на чл.248 от ГПК е неоснователно.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 248, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на А.Л.П., ЕГН: **********,*** и Е.Т.П., ЕГН: **********,***, в
качеството на ответници по гореописаното гражданско
дело, чрез: адв.К.А. *** и съдебен адрес:***, офис с
правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Определение № 1271/
20.04.2015 г. по гр.д. № 3645/2012 г., по описа на ВОС в частта за разноските.
Определението подлежи
на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна
жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: