№ 18314
гр. София, 17.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
Сложи за разглеждане докладваното от ВА Гражданско дело №
20221110141378 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. Б. Г. – редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ .................... – редовно призован, се представлява от
юрк. П, с днес представено пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА производството съобразно определение на съда от
24.10.2022 г., с което на страните е съобщен проекто – доклада по делото.
Адв. В. – Поддържам исковата молба, както и да бъдат приети
доказателствата представени с нея. Нямам възражения по доклада. Моля да
1
бъде приет и отговора на насрещната страна, само с приложените с него
доказателства. От отговора не става ясно каква е защитната теза на ответника.
От една страна ответникът твърди, че не се дължат тези пари по чл. 181, ал.
ЗМВР, поради това, че служителите са със статут, който се определя от
Закона за държавния служител. От друга страна обаче твърди, че такива са
начислени в размера на основната заплата. Първо твърдят, че не се дължат, а
второ твърдят, че са начислени. Ако те не се дължат, не следва да бъдат
начислявани, поне така излиза от отговора им. Искам да уточнят дали считат,
че не им се дължи тази сума или тя е включена в размера на основната
заплата. От това зависи дали ще поискам експертиза.
Юрк. П – Оспорвам иска. Поддържам отговора. Моля да бъдат приети
приложените доказателства. По отношение на уточнението, което ищцовата
страна прави, намираме се в чисто правен спор, а именно дали на категория
служител по Закона за държавния служител се дължи така наречения порцион
по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, който се изплаща единствено и само на служители със
статут по Закона за МВР. Колегата е чел отговора, но не може да бъде
споделен изводът който е направил, а именно, че съгласно нормативната
уредба, когато се преобразуват държавни служители по ЗМВР в държавни
служители по Закон за държавния служител, разпоредбата ясно и категорично
казва, че не може да им бъде определено възнаграждение по - малко от
получаваното към настоящия момент. В това възнаграждение се включва и
чл. 181, ал. 1 ЗМВР, храната която се явява 120 лв., тя влиза в определеното
възнаграждение на служителя по Закона за държавния служител. Съгласно
разпоредбата на ЗМВР, при преобразуването служителите не могат да
получават по – малки възнаграждения от тези което получават и именно тази
храна е взета предвид при преобразуването по Закона за държавния служител.
Не оспорваме обстоятелството, че месечно размерът е 120,00 лв., не
оспорваме обстоятелството, че на служителя не е изплатено възнаграждение
извън заплатата му определена по Закона за държавния служител и ЗМВР и
опираме до правния спор по същество. Не поддържаме искането за допускане
на експертиза.
Адв. В. – Пак не ми стана ясно, дължи ли се или не. Поддържам
искането за експертиза. Ще формулирам следните въпроси: Включена ли е в
размера на основната заплата сумата за безплатна храна по смисъла на чл.
181, ал. 1 ЗМВР след промяната на ЗМВР от 01.02.2017 г.; какъв е размерът на
2
това доволствие, на базата на какъв акт на Министъра на вътрешните работи и
в какъв размер се изплаща и се включва в основната заплата, ако има такова
отразяване в счетоводството на ответника; облага ли се така заплащаното
доволствие със осигуровки и други удръжки, след като е включено в размера
на основната работна заплата; дали размерът на получаваното в момента от
доверителката ми трудово възнаграждение, при получаваното след
преназначението й трудово възнаграждение е с по - малък размер от
трудовото възнаграждение, което е получавала преди изменението на статута,
след като трудовото възнаграждение е намелено с дължимия данък и
осигурителни вноски за сметка на осигурителното лице, като към него се
прибавят и облагаемите допълнителни заплащания за безплатна храна по чл.
181, ал. 1 ЗМВР и други необлагаеми доволствия. Такова уточнени искам,
защото разпоредбата на чл. 181, ал. 6 ЗМВР гласи - сумите и доволствията по
ал. 1 до ал. 3 на чл. 181 ЗМВР, не се облагат с данъци.
Юрк. П – Моля да оставите без уважение така направеното искане.
Формулираната експертиза е нормативно уредена в § 69, ал. 6 от Преходните
и заключителни разпоредби на ЗМВР, която разпоредба регламентира
следното: че на служителите следва да бъде определено не по - ниско
възнаграждение от определеното към датата на влизане в сила на този закон,
определено по ЗМВР и включващо заплатата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време, научна степен и левовата
равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Адв. В. (реплика) – Следва да се разглежда този член по аналогия със
законовия текст на § 76 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗИДЗМВР, се касае до лицата които са по чл. 142, ал. 1, т. 3, при сключване
на трудовите договори на лицата по § 70, се определя основно месечно
възнаграждение, така че същото, намалено с дължимия данък и
задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е
по - ниско от получаваното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение определено по реда на Закона на МВР и включващо заплата
за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време, научна
степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Вярно е,
че това се отнася до служителите по § 70, които се преназначават на трудови
договори, но не следва служителите със статута по Закона за държавния
3
служител да бъдат третирани по различен начин.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и направените
реплики, намира че в едната част въпросите касаят правни изводи, поради
което същите са процесуално недопустими, доколкото специални знания и
умения по реда на допускане заключение на вещи лица по смисъла на чл. 195
ГПК, се допускат за обстоятелства и връзките между тях от обективната
действителност, за които са необходими подобни познания, но не и за правни
изводи. В другата си част, с оглед предмета на правния спор, така
формулираните задачи са неотносими, поради което искането на ищеца
следва да бъде оставено без уважение, а с оглед заявено от ответника, че не
поддържа искането за допускане на ССчЕ, намира че не следва да се
произнася по направеното в отговора доказателствено искане. На следващо
място, съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба,
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като
същите са процесуално допустими, относими и необходими, както и да обяви
проекта за доклад по делото обективиран в определение от 24.10.2022 г. за
окончателен.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекта за доклад по делото обективиран в определение на
съда от 24.10.2022 г., за окончателен.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за
допускане изслушване заключение на ССчЕ по задачите формулирани в
днешното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме други доказателствени искания.
4
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът намира, че делото
е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В. – Моля да уважите изцяло предявените от доверителката ми
искове, като основанията ми за това са следните: съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР
на служителите на МВР се осигурява храна или левовата им равностойност.
Размерът на сумите се определя ежегодно със заповед на Министъра, както
видяхме насрещната страна не оспорва размера. До датата на новото
назначение в структурите на МВР, във връзка със закона и изменение и
допълнение на ЗМВР, доверителката ми е получавала съответно ежемесечно
левовата равностойност на храната, считано от дата 01.02. До настоящия
момент на същата не е предоставена нито безплатна храна, нито левовата
равностойност, въпреки че тя продължава да е служител на МВР, макар че
същата е по чл. 142 със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и съгласно нормата
на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, такова доволствие се дължи. Относно това, че
насрещната страна твърди, че статутът, който е определен и лицето има
статут по ЗДсЛ., не означава, че тя няма качеството на служител на МВР, тъй
като е назначена със заповед на Министъра на МВР и има такова качество, а
доколкото ми е известно, Законът за МВР се явява специален закон по
отношение Закона за държавния служител и взаимоотношенията на
служителите от МВР, следва да се уреждат изцяло по него. Още повече, че
насрещната страна тълкува предоставянето на статут по ЗДсЛ. разширително,
с оглед на това, че чл. 181, ал. 1 ЗМВР не прави диференциация на
категорията служители. Там понятието служител на МВР е дадено генерално,
което означава, че обхваща всичките категории, включително и тези които
имат статут по Закона за държавния служител и тези които са назначени на
трудови договори. В противен случай изпадаме в едно странно състояние,
лицето е служител по единия закон, има отговорности и съответно изпада в
йерархична зависимост по Закона за МВР, а неговият статут, що се отнася до
дадения случай, до съответните доволствия, се урежда по Закона за
5
държавния служител. Считаме, че на служителя се дължи тази храна и моля
същата да бъде присъдена или нейната левова равностойност. Моля да ми
бъде предоставена възможност да представя писмени бележки. Претендирам
разноски.
Юрк. П – С цел процесуална икономия, релевирам към предоставения
отговор на искова молба по чисто правния спор, а именно, дължи ли се
левовата равностойност на храна по чл. 181 ЗМВР на държавен служител със
статут по Закона за държавния служител, за което сме изложили подробни
писмени съображения в отговора на исковата молба. Искам да обърна
внимание, че съгласно разпоредбата на § 69, ал. 6 от Преходните и
заключителни разпоредби, тези пари са включени при определяне на заплата
на държавния служител и моля да обърнете внимание на приложената
практика към отговора, а именно, че при отрицателен изход на правния спор,
на служителя следва да му бъде начислено два пъти пари за храна по чл. 181,
ал. 1 ЗМВР. Претендирам разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния му размер, за които представям списък, с копие за другата
страна. Правя възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищцовата страна. Желая да ми бъде предоставен срок за представяне на
писмени бележки.
Адв. В. – Оспорвам размера на юрисконсултското възнаграждение.
Моля да ми се предостави незаверен препис от протокола.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките на чл. 149, ал. 3 ГПК.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок от днешното съдебно заседание на
ищцовата и ответната страна за ангажиране на писмени защити по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Моля да ни се издаде незаверен препис от
протокола.
6
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ издаде незаверен препис от протокола на страните, след
неговото изготвяне.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 09:55 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7