Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.05.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

13.04.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

398

по описа за

2022

година.

Производството е по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Депозирана е жалба от С.И.С. от ***, Д.С.С. от ***, Е.И.Х. от ***, Ю.Ш.Х. от *** и Д.Ю.Х. от ***, против Заповед № 1096/15.08.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е одобрено изменението на ПУП-ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***.

Въведени са твърдения, че жалбоподателите притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на ***, целият с площ 763 кв. м , с НТП: за алея, който имот бил съседен на поземлен имот с идентификатор № ***, за който било одобрено изменението на ПУП-ПЗ с оспорената заповед. Сочат, че не били запознати с административната преписка и с документите, представени пред одобряващия орган, но независимо от това считат, че с процесното изменение се променяло предназначението на ПИ ***.

Излагат съображения, че обжалваната заповед била издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и приложимите подзаконови нормативни актове - Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи по устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба №8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените планове.

Твърдят, че заповедта била немотивирана, издадена в нарушение на изискванията за форма на административния акт и в нарушение на административнопроизводствените правила - не били изяснени всички факти и обстоятелства, явяващи се от значение за случая, т.е. в противоречие с чл. 35 от АПК.

Сочат, че съгласно чл. 108, ал. 5 от ЗУТ предвижданията на плана трябвало да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. В този смисъл актът за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПЗ не съответствал и на целта на закона, а това било едно от изискванията за законосъобразност на административните актове. Предвиденото ново застрояване, без ясно установено предназначение, щяло да създаде предпоставки за влошаване на условията за ползване на съседните имоти, какъвто бил и този на жалбоподателите.

По силата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ всеки устройствен план се съобразявал с концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлявал по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.

Процесната Заповед № 1096/15.08.2022 г. била напълно лишена от мотиви, което било нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От нейното съдържание по никакъв начин не ставало ясно защо е проведена и какво налагало да се проведе процедура за изменение на ПУП-ПЗ Липсвали достатъчно данни на каква база се установявала зона Смф за конкретния поземлен имот и защо се променял характерът на застрояването в ПИ ***. Не ставало ясно какво ще е функционалното предназначение на предвиденото ново застрояване в имот *** и какво се случвало със съществуващата четириетажна сграда, намираща се в имота, която попадала вътре в границите на линията на застрояване.

Изразяват опасения, че отреждането на имота за зона Смф щяло да доведе до допълнително натоварване на техния имот ***, чието предназначение било да осигури достъп до ограничен брой имоти в съседство - също тяхна собственост, например до имоти *** и ***. Имотът, който притежавали в съсобственост, се използвал, поддържал в добро състояние и се облагородявал изключително и само от тях като собственици на ограничен брой обслужвани от него имоти. Той не бил отворен за обществено ползване и не бил част от уличната мрежа на гр. Кърджали. Местоположението и размерите на техния имот с НТП за алея, не позволявали допълнителен капацитет на движение и паркиране в неговите граници В резултат на промененото предназначение на ПИ *** обаче, очаквали да последва безконтролен и неограничен достъп до и преминаване през ПИ *** на трети външни лица - различни от собствениците, без по някакъв начин да са уредени отношенията, свързани с това преминаване, съобразно правилата на ЗУТ. По този начин, без да са отчетени собствеността и статутът на ПИ ***, се одобрявал план за застрояване за съседен имот, което се явявало нарушение на чл. 35 от АПК.

На следващо място, неясен било и как е решен въпросът с паркирането в имота - предмет на разработката, и дали били осигурени необходимият брой задължителни гаражи и паркоместа в неговите граници в съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗУТ. Подобно изискване за задължително осигуряване на необходимите места за гариране или паркиране, било залегнало и в чл. 37, ал. 3 от Наредба 7/2003 г. на МРРБ за ПНУОВТУЗ.

Твърдят, че оспорената заповед противоречала на действащите правила и норми по устройство на територията, както на ОУП, така и на ПУП.

По изложените съображения молят съда да постанови акт, с който да отмени Заповед № 1096/15.08.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали, с която е одобрено изменението на ПУП-ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***.

В съдебно заседание, чрез адв. И.А. поддържат депозираната жалба. Представена е писмена защита, в която развива подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Кмет на община Кърджали, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Б., оспорва изцяло подадената жалба като неоснователна. Моли съда да отхвърли оспорването, като в полза на ответника бъдат присъдени деловодни разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В предоставения от съда срок представя писмена защита, в която излага допълнителни съображения за законосъобразност и обоснованост за оспорения акт.

Заинтересованите страни – „***” ЕООД ***, Е.Е.М., Н.М.С., Я.А.М., Л.Л.М., Ш.М.М., „***” ЕООД *** и А.Ф.А., редовно призовани, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Заинтересованите страни - К.В.И., Д.В.П., П.В.П., П.Я.П., Р.Я.П. – К., В.П.П. и П.П.П., чрез пълномощника адв. Д.Д., оспорват жалбата. В представената писмена защита с вх. № 1192/27.04.2023 г., пълномощникът излага подробни доводи относно неоснователността на жалбата и моли съда да отхвърли същата като присъди деловодни разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на продажба на недвижим имот, материализирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/*** г. на нотариус Д. Г., нотариус в района на Районен съд - ***/л. 9 от делото/, жалбоподателите С.И.С. и Д.С.С., двамата от ***, са придобили собствеността върху 1/14 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, местността „***“, целият с площ 763 кв.м., отреден за алея.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/*** г. на нотариус Е. К., нотариус в района на Районен съд - ***/л. 12/, „***“ ООД ***, с ЕИК *** е продало на Е.И.Х. от *** 1/14 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, местността „***“, целият с площ 763 кв.м., отреден за алея. Към датата на изповядване на сделката Е.И.Х. е в граждански брак с Ю.Ш.Х., видно от удостоверение за граждански брак/л. 59/.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/*** г. на помощник нотариус по заместване А. Г./л. 14/, Т. С. И. от ***, е прехвърлил на Д.Ю.Х. от *** собствеността върху 1/7 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, местността „***“, целият с площ 763 кв.м., отреден за алея.

Видно от представената и приета по делото извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти в община Кърджали/л. 69 – л. 72/, заинтересованите страни - К.В.И., Д.В.П., П.В.П., П.Я.П., Р.Я.П. – К., В.П.П. и П.П.П., в качеството си на наследници на В.П.В./Удостоверение за наследници – л. 62 и сл./, са съсобственици на ПИ с идентификатор ***; заинтересованите страни – „***” ЕООД ***, Е.Е.М., Н.М.С., Я.А.М., Л.Л.М., Ш. М.М., „***” ЕООД *** и А.Ф.А.,  притежават в съсобственост идеални части от ПИ с идентификатор ***, като последната заинтересована страна е собственик на ПИ с идентификатор ***.

Със Заповед № 423/17.04.2008 г./л. 49/, издадена от кмета на община Кърджали е одобрен ПУП-ПЗ на ПИ с № *** по кадастралната карта на ***, местност „***“.

Окончателният проект на ОУП на община Кърджали е одобрен с Решение № 203 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на 08.08.2019 г./л. 157/.

На 05.10.2020 г. в община Кърджали е постъпило заявление /вх. № АС-СС-432 – л. 160/, депозирано от управителя на „***“ ЕООД ***, с което лицето е поискало да се изработи ПУП-ПЗ за ПИ *** по КК на гр.Кърджали.

Във връзка с подаденото заявление кметът на община Кърджали е издал Заповед № 1323/31.12.2020 г. /л. 44/, с която разрешил изработването на изменение на ПУП-ПЗ, на ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.Кърджали, с което изменение се промени характера на застрояване от жилищно застрояване с малка височина в смесена многофункционална зона с градоустройствени показатели: Височина - до 12 метра, 4 етажа; Плътност – 70%, Кинт – 2.0 и зелена площ – 30 %.

„***“ ЕООД *** е депозирало и заявление с вх. АС-ОП-43/26.01.2021 г. за одобряване на ПУП-ПЗ за ПИ *** по КК на гр.Кърджали/л. 34/.

На заседание, проведено на 15.04.2021 г., ЕСУТ при община Черноочене е разгледал проекта за изменение на ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор ***, при което след проведените разисквания е приел внесения проект /Протокол № 4/15.04.2021 г. - л. 32 и 33/.

За изработения проект за изменение на ПУП-ПЗ е било съставено е било съставено Обявление/л. 26/, за съобщаването му на заинтересованите лица по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, публикувано във вестник Родопи, бр. 1846 от 31.08.2021 г.,   като видно от приложените по делото разписки, жалбоподателите и заинтересованите лица са получили горепосоченото уведомление, с което са били надлежно уведомени за изработения проект за изменение на ПУП-ПЗ.

Жалбоподателите са депозирали възражение срещу изготвения проект за изменение на плана/л. 24/, което възражение е било разгледано от главния архитект на община Кърджали и съответно е изготвен отговор на възражението/л. 23/, съдържащ информация за относимите разпоредби на ЗУТ, разположението на имота и характера на застрояването.

Със Заповед № 1096/15.08.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали/л. 17/, на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и Решение № 41, Протокол № 4 от 15.04.2021 год. на „ЕСУТ” при Община Кърджали е одобрено изменението на ПУП – ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***, с което променено отреждането на имота от ниско етажно жилищно застрояване/Жм/ в смесена многофункционална зона/Смф/, съгласно ОУП на община Кърджали, с параметри на застрояването: Височина – до 4 етажа – 12 м.; Плътност на застрояване – 70%; Интензивност Кинт – 2,0; Озеленяване - 30%.

За изясняване на делото е назначена съдебно техническа експертиза с вещо лице архитект. От заключението на вещото лице – арх. Л.Н./л. 185 – л. 193/ се установява, следното: 1. За процесната територия (ПИ *** - не съществуващ понастоящем) няма действащ ПУП-План за регулация, който съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУТ не задължителен за изработване за извън границите на урбанизираните територии на населените места, като строителство в тези имоти се разрешава въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти и след промяна на предназначението на земята. При определяна на линиите на застрояване съгласно чл. 60 от ЗУТ се държи сметка за възможно урегулиране в бъдеще.

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на *** е образуван от ПИ *** по КККР на *** заедно с други имоти. Преди 2008 г. съгласно скица № **/*** г., ПИ *** е бил земеделска територия, м. „***”, НТП- друг вид нива, категория на земята-8 (приложение № 1 към СТЕ). През 2007-2008 г. е проведена процедура за смяна предназначението на земята, при която имота е разделен на няколко нови ПИ и за тях е изработен и одобрен план за застрояване. Понастоящем за ПИ *** е действащ ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 423 от 17.04.2008 г. съгласно който имотът е отреден за нискоетажно свободно жилищно строителство в устройствена зона Жм, устройствени показатели плътност на застрояване - 60%, интензивност на застрояване 1,2, височина до 10 м., минимална озеленена площ-40%, допуска се в първи надземен етаж изграждане на гаражи и магазини-М,Г. Транспортният достъп се осигурява от ПИ *** по КККР на *** с НТП-за алея по предходен ПУП-ПЗ. Тъй като има осигурен транспортен достъп от алея и имотът все още се намира извън строителните граници на населено място, промяната в ПУП-ПЗ на устройствената зона и устройствените показатели не изискват изработването на ПУП-План за регулация и ПУП-Работен устройствен план. Член 46 ал. 2 от Наредба №8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове задължава изработването на план за регулация единствено за територии с неурегулирани поземлени имоти и за територии с неприложена първа регулация, включени в строителни граници по предходен устройствен план. Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗУТ работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 за запазване на заварена масивна сграда, чието разположение не съответства на нормите, или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Няма данни за намалени отстояния; 2. Съгласно официална извадка от ОУП на Община Кърджали (лист 158 от делото) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на *** се намира в устройствена зона Смф - смесена многофункционална зона, плътност на застрояване - 70%, интензивност на застрояване - 2, височина - средновисоко строителство, минимална озеленена площ - 30%; 3. За ПИ с идентификатор *** е действащ ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 423 от .04.20081., съгласно който имотът е отреден за нискоетажно свободно жилищно строителство в устройствена зона Жм, устройствени показатели плътност на застрояване - 60%, интензивност на застрояване - 1,2, височина до 10 м., минимална озеленена площ-40%, допуска се в първи надземен етаж изграждане на гаражи и магазини-М,Г.

Според чл. 103, ал. 4 от ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. От това следва, че изменението на ПУП-ПЗ се съобразява с предвижданията на ОУП като устройствена зона и стойност на устройствените показатели - височина, плътност на застрояване, интензивност на застрояване, т.е. да са равни или по-ниски от тях, с изключение на показател минимална озеленена площ, който може да е равен или по-голям като стойност от предвидената в ОУП.

С процесната Заповед № 1096/15.08.2022 г. на кмета на община Кърджали за ПИ *** се променя устройствената зона като: от Жм-предимно ниско жилищно строителство става Смф-смесена многофункционална зона в съответствие с действащия ОУП на Община Кърджали, установеното предназначение е спрямо зоната - смесено предназначение, плътност на застрояване - 70%, интензивност на застрояване - 2, височина - средновисоко строителство до 12 м., минимална озеленена площ-30%. В графичната част към заповедта се допуска в първи надземен етаж изграждане на гаражи, магазини и други обекти за обслужване - М,Г,Об.; 4. По предходния ПУП-ПЗ от 2008г. е създаден ПИ *** с НТП - алея частна собственост, чрез който е осигурен транспортния достъп до имотите включени в плана от второстепенна улица на ***. В ПУП-ПЗ от 2022 г. не е коментиран транспортен или пешеходен достъп до ПИ ***, защото възложителят е съсобственик в ПИ ***-алея.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове с подробните комуникационно-транспортни планове към УПИ се проучват, определят и решават разположението, класификацията и параметрите на: първостепенната и второстепенната улична мрежа; кръстовищата и възлите от първостепенната улична мрежа; надземните и подземните съоръжения (надлези и подлези, метростанции); велосипедните алеи- пешеходните пространства и алеи; паркингите и паркинг-гаражите; автогарите бензиностанциите и газостанциите, т.е транспортно-комуникационен план се изработва за определена по-голяма територия, а не за конкретен имот.

В поземлен имот *** по КККР на *** има жилищна сграда в строеж, нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ***. По данни от кадастралната карта сградата се състои от 11 самостоятелни обекта към момента, част от тях са складове и гаражи. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно - транспортната система на урбанизираните територии необходимият брой на местата за паркиране и гариране на МПС в отделните обекти се определя в зависимост от функционалното предназначение на съответния обект съгласно приложение № 5. Съгласно чл. 42а от Наредбата за нови обекти с необходими или предвидени повече от 200 места за паркиране и гариране се прави проучване за влиянието на допълнителното натоварване на уличната мрежа и градската среда от привлечения трафик. Транспортно проучване се прави и в случаите, когато при промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешение за строеж, при надстрояване, пристрояване и промяна на предназначението на обектите, необходимите или предвидените места за паркиране и гариране стават повече от 200. Следователно комуникационно-транспортнен план ще е необходим при евентуална бъдеща промяна на сградата в строеж съгласно функционалното й предназначение и той ще е елемент от инвестиционния проект за сграда, а не на етап ПУП; 5. ПИ *** е с установено предназначени спрямо зоната, т.е. в него могат да се изграждат както жилищна, така и нежилищни сгради с височина до 12 м. В имота съществува жилищна сграда в строеж, а разстоянията до страничните имотни граници са като за жилищна сграда. Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ при средно жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата, а до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 6 м. Съгласно ал. 5 нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя ) на сто от увеличената дълбочина над 16 м. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗУТ разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания.

Според вещото лице са спазени изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 и чл. 35, ал. 2 от ЗУТ в т.ч. и към ПИ ***, тъй като 1/3 Н се приема за по-голямо от 3 м. Не са спазени изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 2 и чл. 35 от ЗУТ, тъй като в случая липсва котировка между ограничителната линия и източната имотна граница.

Съществуващата жилищна сграда в имота, която се запазва, отговаря на чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ, защото разстоянието до страничните имотни граници по-голямо от 3 м. и е извършено скосяване след 16 м. При бъдещо нейно надстрояване и пристрояване трябва да се спазят ограниченията разстоянието до страничните имотни граници да е 1/3 от постигнатата височина на сградата, които са заложени и в ПУП-ПЗ, като при достигане на дълбочина от 16 м. да се изпълнява скосяване - чл. 31, ал. 5 от ЗУТ. При строителството на втора сграда в имота трябва да се спазят изискванията на чл. 79, чл. 80 и Приложение 2 - Положение 12 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; 6. Изискванията на Наредба № 8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове относно ПУП-ПЗ, които засягат конкретния вид подробен устройствен план ПУП-ПЗ, са регламентирани от чл. 46 до чл. 49. Не са спазени Приложение № 2 към чл. 68, ал. 2 - Изобразяване на графични елементи и баланс на територията към устройствените планове, Таблица 2 - Графични елементи на ПУП, се поставя изискване различните елементи на ПУП-ПЗ (имоти) да са защриховани с плътен цвят в зависимост от вида и предназначението им. Това изискване не е спазено, също и запазващата се сграда не е изобразена със достатъчно дебела линия.

В Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ няма устройствена зона смесена многофункционална зона, което е допустимо на основание чл. 4, ал. 7, т. 19, съответно няма показатели, с които проектната разработка трябва да се съобрази. Показателите за зоната са съгласно действащия ОУП на Община Кърджали. Изисквания на Наредба № 7 относно видовете устройствени зона са неприложими.

Съседните имоти граничещи с ПИ *** не са застроени. Изисквания на Наредба № 7 и ЗУТ за отстояния от съществуващи и предвидени с ПУП сгради са неприложими до построяване на сгради в тези имоти или в същия имот.; 7. Съгласно чл. 51, ал 1 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове подробните комуникационно-транспортни планове към ПУП, транспортно-комуникационен план се изработва за определена по-голяма територия, а не за конкретен имот. За процесния имот е осигурен транспортно-комуникационен достъп с първичен ПУП-ПЗ.

В съдебно заседание, на поставените му въпроси вещото лице уточнява, че: В ЗТСУ изискването за отстоянията от границите за средно-етажно застрояване е 1/3 Н, но не по-малко от 3 м. Въпреки че в ЗУТ е посочено 1/3 Н и не е посочено по-малко от 3 м., архитектите го възприемат като не по-малко от 3 м. Някъде е записано 1/3 Н по-голямо от 3 м., но в случая не е записано така; Линията на застрояване е ограничителна, т.е. е хипотетична. Сградата трябва да бъде разположена на разстояние минимум 1/3 Н. Височината постигната като Н се възприема постигнатата с техническия проект височина на сградата, тъй като сградата, т.е. строежът в имота е законно разрешен и е по стария ПУП – ПЗ от 2008 г., който е за ниско жилищно застрояване, така че за него важи 3 м. При евентуално бъдещо надстрояване, с постигане на друга височина, ще се направи такъв подстъп за новия обем над височината от сградата, който спрямо неговата височина важи разстоянието 1/3 Н. Примерно, 12 м. ще бъде 4 м. Разстоянието до границата трябва да бъде 4 м. Сградата като такава е построена по стария ПУП – ПЗ, за която важи ограничението да е на 3 м. и тя е на 3 м., като първият етаж е на 3 м. При бъдещо надстрояване на тази сграда, под кота 10 м. до бъдещата кота, примерно 12 м. или 15 м., трябва да важи разстоянието 1/3 Н до границата на имота, т.е. постигнатата бъдеща височина на обема разделена на три; Проектът за ПУП-ПЗ дава ограничителните линии на застрояване, възможни за ограждащи едно петно, в което може да се разположи сграда. Те се дават най-общо като контури, но вече зависи сградата къде ще се разположи в имота в техническия проект и при сградата тогава се извършват тези скосявания, защото разстоянието от 3 м. или 1/3 Н може да е по-голямо от 1/3 Н до самата сграда. Скосяването се извършва след 1/3 Н. В случая, е напълнено цялото пространство от съществуващата сграда и за това приема, че при надстрояване трябва също да се изпълнява това условие; Транспортният достъп до имот № ** е създаден с предходния план за застрояване от 2008 г. и Имот № ** е създаден с цел да осигурява достъп до всички имоти. Този имот не е урегулиран като улица. Начинът на трайно ползване е алея. Ако е урегулиран като улица за него ще има изработен Регулационен уличен план; Изграждане на гаражи, магазини и други обекти за обслужване в предвидена нова сграда ще доведе до увеличение на транспортния трафик по съществуващата алея. В кадастралната карта има нанесени гаражи и складове, като предполага, че гаражите са за обслужване на апартаментите. Складовете в бъдеще може да бъдат преустроени в магазини или в други обслужващи обекти. Въпросът е, че по действащия ПУП-ПЗ от 2008 г. също има абревиатурата в матрицата „МГ“, което означава, че и към 2008 г. е било разрешено строителство на магазини и гаражи в тези имоти. Добавено е в матрицата „ОБ“, което означава „обществени обекти“. При промяната на предназначените на складовете в магазини или други обществени обекти, включително, при застрояване с нежилищни  обекти и сгради в незастроените имоти, това би довело до увеличаване трафика по тази алея – по Имот № **. По-скоро, трафикът на ППС би станал проблематичен, защото Имот № ** – алея, е тесен и ако някой паркира не на указаното място, ще направи трудно предвижването.

От приложената извадка от ПУП визуално се вижда, че разстоянието между ограничителната линия и източната имотна граница надвишава нормативно изискуемото, но при изработването на ПУП-а, би трябвало това да е котирано много ясно, защото разстоянието е минимум 6 м. Може само да се предполага, че е спазено, защото няма изрична котировка в съответствие с изискванията на Приложение № 2. Никой главен архитект няма да си позволи да пусне сграда на по-малко от изискуемото разстояние. Сега ситуираната и съществуваща сграда в ПИ, предмет на изменението на ПУП, е разположена така, че разстоянието в трите посоки е около 3 м., но по-голямо от 3 м. Сградата се нанася в КК с очертанията на първия етаж и от очертанията на първия етаж се мерки това разстояние. Нагоре, ако има някакви еркери - издатини, те трябва да са извън това разстояние, могат да го нарушават, но в рамките на допустимото по Наредба № 7. Изводът за неспазване на чл. 31, ал. 2, т. 2 и чл. 35 от ЗУТ се основавал единствено на липсата на положена конкретна котировка, а не с конкретно измерване и с твърдението, че разстоянието е по-малко, към настоящия момент. Изменението на процесния ПУП изпълнява предвижданията на ОУП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ/жалбата е постъпила на 01.09.2022 г., а съобщението за издаването на оспорената заповед е връчено на жалбоподателите Е.Х. и Д.Х. на 24.08.2022 г., съответно на С. и Д. С. на 19.08.2022 г., видно от представените копия от известия за доставяне - л. 20 и л. 22/, от надлежни страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Всеки един от жалбоподателите има качеството на заинтересовано лице в производството по одобряване на изменението на ПУП по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4  от ЗУТ, предвид обстоятелството, че по силата на горепосочените сделки, материализирани в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/*** г.,  Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/*** г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/*** г., се легитимират като собственици на идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, като към датата на придобиване на собствеността Е.И.Х. е в граждански брак с Ю.Ш.Х., т.е. налице е СИО. Предвид това съдът счита, че всеки един от жалбоподателите се явява непосредствено засегнат от предвижданията на плана, което обуславя и правния му интерес от оспорването.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, респ. преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата се явява основателна.

Предмет на настоящето производство е законосъобразността на Заповед № 1096/15.08.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали/л. 17/,  с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и Решение № 41, Протокол № 4 от 15.04.2021 год. на „ЕСУТ” при Община Кърджали е одобрено изменението на ПУП – ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***, с което променено отреждането на имота от ниско етажно жилищно застрояване/Жм/ в смесена многофункционална зона/Смф/, съгласно ОУП на община Кърджали, с параметри на застрояването: Височина – до 4 етажа – 12 м.; Плътност на застрояване – 70%; Интензивност Кинт – 2,0; Озеленяване - 30%.

Оспорената заповед, представляваща индивидуален административен акт, е издадена от компетентен орган – кмет на община Кърджали, съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, предвиждаща подробният устройствен план в обхват до един квартал, какъвто е и настоящия случай, да се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемане на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет, а съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗУТ,  проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма от ЗУТ.

Настоящият състав счита, че оспорената заповед е издадена компетентен орган, но при неспазване на установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон, т.е. по отношение на същата са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

На първо място съдът намира, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не посочени конкретните фактически основания за нейното издаване В тази връзка, налице са изложени кратки мотиви, въз основа на които не може да се обоснове, защо административния орган е приел, че процесното изменение на ПУП следва да бъде одобрено. Процесната заповед за одобряване изменение на ПУП е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което като такъв, тя следва да бъде надлежно мотивирана, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. В административния акт са посочени като правни основания за издаването му чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, а като мотиви е отразено, че е налице постъпило искане с вх. АС-СС-432/05.10.2020 г., Заповед № 1323/31.12.2020 г. на кмета на община Кърджали и заявление за одобряване на ПУП-ПЗ с вх. № АС-ОП-43/26.01.2021 г. на „***“ ЕООД. Посочено е, че разработката предлага промяна в отреждането на имот от ниско етажно жилищно застрояване /Жм/ в смесена многофункционална зона /Смф/ съгласно ОУП на община Кърджали в тази му част. Отразени са и съответните параметри на застрояване: Височина – до 4 етажа – 12 м.; Плътност на застрояване – 70%; Интензивност Кинт – 2,0; Озеленяване - 30%. Въведени са мотиви, че разработката отговаря на изискванията на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Липсва обаче каквото и да е посочване, че в процесния имот е налице построена и съществуваща сграда, завършена в етап груб строеж и носеща идентификатор ***. Нито в графичната част към заповедта нито в обяснителната записка е налице каквото и да е отразяване на съществуващата сграда и какво се цели с изменението на ПУП-ПЗ. В тази връзка може единствено да се предполага, че изменението има за цел запазване на сградата и включването й в предвиденото застрояване, чрез надстрояването й.

С оглед горното настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед не дава яснота относно фактическите основания за издаването й, послужили на административния орган, за да се произнесе, одобрявайки изменение на ПУП-ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***. Предвид това, съдът намира, че изложените от административния орган фактически основания, не изпълват нормативното изискване, предвидено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. заповедта е издадена в противоречие с изискването за форма, явяващо се отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Според съда при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка по силата на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, проектите за изменение на устройствените планове на основание чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма.

Безспорно е по делото, че производството по издаване на оспорената заповед, с която е на практика е одобрено изменение на ПУП, е инициирано по реда на чл. 135 от ЗУТ, с подадено заявление от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, за изменение на ПУП за ПИ с идентификатор *** по КККР на ***. По този повод е била издадена Заповед № 1323/31.12.2020 г. на кмета на община Кърджали, с което е заповядано да се да се изготви изменение на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор ***, респ. същата има съдържанието на заповед, с която се разрешава да се извърши проект за изменение на плана.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 – съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ал. 3 на посочената разпоредба предвижда, че компетентния орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект на изменение на плана. В чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ е въведено изискване, заповедите по ал. 3, когато се издават от кмета на общината да се издават въз основа на становище на главния архитект на последната.

Видно от наличните по делото доказателства, заповедта на кмета на община Кърджали, с която е разрешено изработването на изменение на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор ***, е издадена съобразно изискванията на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, т.е. същата се предхожда от изготвено становище от главния архитект по повод заявеното изменение на ПУП/л. 43 от делото/.

На следващо място, по делото липсват доказателства издадената Заповед № 1323/31.12.2020 г. на кмета на община Кърджали, която както вече бе посочено има характеристиките на заповед, с която е разрешено изработването на проект на изменение на ПУП-ПЗ на процесния имот, да е била надлежно връчена на заинтересованите лица, но това нарушение не е съществено такова. В тази връзка,  по силата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ/в приложимата редакция ДВ, бр. 1/2019 г., в сила от 1.01.2019 г./, заповедите по ал. 3, каквато е и горецитираната заповед, се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2, т.е. чрез обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. По делото липсват каквито и да са доказателства административния орган да е изпълнил това свое задължение, респ. да е съобщил процесната заповед на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ по горепосочения ред. Независимо от това обстоятелство обаче, ненадлежното съобщаване на заповедта за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за изменение на действащия ПУП – ПРЗ. Действително, влезлият в сила акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е задължителна предпоставка за изработването и одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, като постановяването на акт по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ преди влизане в сила на разрешението по допускане на устройствената процедура, съставлява нарушение на административно-производствените правила, но същото не е съществено такова, че да обоснове извод за незаконосъобразност на процесната заповед само и единствено на това основание.

Безспорно е, че заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, като със тази заповед се определя териториалния обхват на разработката, устройствените показатели за изменение на застроителния план, правното основание за допуснатото изменение. Последицата от постановяването на този акт е спиране прилагането на действащия устройствен план в частта, за която се отнася съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, което обуславя и самостоятелното му обжалване от заинтересованите лица и изискването за съобщаването му по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Самото производството по изменение на ПУП, част от което е заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, приключва със заповедта за одобряването му от компетентния орган, каквато е и оспорената в настоящето производство. След издаване на окончателния акт за одобряване на проекта за изменение на ПУП, даденото разрешение, с което е допуснато изработването му, губи своето самостоятелно правно значение. Предвид това, след като процедурата е финализирана, то за заинтересованите лица, с оглед защита на техните права и интереси, е налице правната възможност да оспорят единствено крайния акт. С оглед това, съдът намира, че ненадлежното им уведомяване и невъзможността им да обжалват заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила по издаване на последващата заповед за одобряване на проекта за ПУП - ПРЗ, доколкото заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ губи самостоятелното си правно значение и подлежи на проверка в производството по обжалване на окончателния акт. Защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и одобрените с него предвиждания се осъществява чрез оспорването на акта за одобряване на плана. В този смисъл - Решение № 4190 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 970/2022 г., II о.

На следващо място, съдът намира, че процесната Заповед № 1323/31.12.2020 г., с която е одобрено изменението на ПУП – ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***, с което променено отреждането на имота от ниско етажно жилищно застрояване/Жм/ в смесена многофункционална зона/Смф/, съгласно ОУП на община Кърджали, с параметри на застрояването: Височина – до 4 етажа – 12 м.; Плътност на застрояване – 70%; Интензивност Кинт – 2,0; Озеленяване - 30%, е издадена и в противоречие с относимите материалноправни норми.

Във връзка с горното, предпоставките при наличието на които се допуска изменение на подробен устройствен план са лимитативно изброени в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай, издателя на оспорената заповед е посочил основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.

Съгласно посочената разпоредба, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по ал. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. Анализът на разпоредбата сочи, че съгласието на собствениците на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, е материалноправно условие да се разпореди исканата промяна в застрояването. В конкретния случай изменението на ПУП-ПЗ касае единствено ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, който ПИ е собственост единствено на заявителя „***“ ЕООД ***, ЕИК ***/Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, т. **, рег. № **, дело № **/*** г. – л. 36 – л. 40/, като липсват данни за други лица, носители на правото на собственост или ограничени вещни права върху имота. Както вече бе посочено по-горе, жалбоподателите притежават в съсобственост идеални части от съседен поземлен имот, което ги характеризира като лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. С други думи, същите са носители на активната процесуална легитимация да инициират съдебно производство, като не е необходимо тяхното съгласие, за да бъде допуснато изменение на действащия ПУП, включващо в себе си промяна на предназначението на съседен имот. В конкретния случай на преценка подлежи обстоятелството дали промяната на предназначението на съседния имот е съобразено с правилата и нормативите за устройство на територията.

Във връзка с горното, на първо място съдът намира, че процесното изменение на ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор *** по КККР на *** е в съответствие с действащия ОУП на община Кърджали, одобрен с  Решение № 203 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на 08.08.2019 г. Това обстоятелство се установява както от заключението на вещото лице, което съдът в тази му част възприема като обективно и компетентно изготвено, така и от представената и приетата по делото извадка от ОУП на община Кърджали/л. 158 и л. 159/. Видно от заключение на вещото лице арх. Л.Н., съгласно действащия към момента ОУП на община Кърджали ПИ с идентификатор *** се намира в устройствена зона Смф – смесена многофункционална зона, плътност на застрояване-70%, интензивност на застрояване-2, височина – средно високо строителство, минимална озеленена площ-30%. В съдебно заседание вещото лице категорично заявява, че изменението на процесния ПУП изпълнява предвижданията на ОУП. Предвид това съдът счита, че не е налице противоречие с нормата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ.

Съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателите, че процесният ПИ с идентификатор *** е земеделска земя, извън урбанизираната територия на гр.Кърджали. В тази връзка видно от доказателствата по делото, включително по-горе цитираният нотариален акт и Скица на поземлен имот с идентификатор *** с № ***/*** г., процесният ПИ попада в урбанизирана територия на гр.Кърджали, поради което визираните от адв. А. разпоредби на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ са неотносими в случая.

На следващо място, във връзка с по-горе изложените мотиви относно липсата на отразяване в заповедта, графичната част и обяснителната записка на съществуващата сграда с идентификатор ***, настоящият състав намира за частично основателни доводите на пълномощникът на оспорващите, че със зададената с проекта за изменение на ПУП-ПЗ линия на застрояване, на практика се допускали намалени разстояния. Видно от заключението на вещото лице, в отговора на въпрос № 1, изр. последно – липсват данни за намалени отстояния. В отговора на въпрос № 5, вещото лице е посочило, че са спазени изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 и чл. 35, ал. 2, в това число и към ПИ ***/съсобственият на жалбоподателите/, тъй като 1/3Н се приема за по-голямо от 3м. В тази връзка, в графичната част към заповедта/л. 47/ изрично са отразени котирови към ПИ с идентификатори ***, *** и *** - 1/3 Н по-малко или равно на 4 м., като в съдебно заседание вещото лице, на въпроса на съда,  уточнява, че ситуираната, респ. изградена в процесния имот сграда е разположена така, че разстоянието в трите посоки до имотната граница е по-голямо от 3 м.

Предвид горното, съдът счита, че формално разстоянието между предвидената сграда в ПИ към страничните граници, отговаря на изискването за минимално разстояние по чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Не така обаче стои въпросът доколко процесното изменение на ПУП-ПЗ е в съответствие с изискването за нормативно предвиденото разстояние на сградата до границата към дъното на ПИ, респ. в случая липсва котировка, т.е данни за предвиденото разстояние към дъното на имота, което обосновава неспазване на изискването на чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В графичната част към заповедта липсва отразяване, какво е предвиденото разстояние до сградата към дъното на имота, респ. към източната граница, като може само да се предполага, че същото е 6 м. В тази връзка, вещото лице в съдебно заседание сочи, че визуално го надвишава, но това е дефект на ПУП-а, тъй като би трябвало да е котирано много ясно.

На следващо място съдът намира, че графичната част към заповедта е изготвена в нарушение на нормата на чл. 68, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, съгласно която изискванията за изобразяването на графичните елементи на територията към видовете устройствени планове са определени в приложение № 2. В настоящия случай категорично не е изпълнено изискването, въведено в таблица 2 към приложението, а именно относно графичното изображение на запазваща се сграда/П.5.1/ и съществуваща жилищна сграда/П.5.2./. Безспорно е по делото, че процесния ПИ с идентификатор *** е налице жилищна сграда в строеж, която е нанесена в кадастралната карта с идентификатор ***/заключението на вещото лице в отговор на въпрос № 4/. Независимо от това обстоятелство, в оспорената заповед, в графичната част към нея или обяснителната записка, липсва каквато и да е яснота относно това дали сградата се запазва и доколко нейното съществуване в имота – изградена на етап груб строеж е взето предвид при изготвянето и одобряването на изменението на ПУП-ПЗ за ПИ. В тази връзка следва да се има предвид, че в съответствие с Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове обозначаването на отреждането на съответния урегулиран поземлен имот е елемент от графичната част на одобрения ПУП, която е неизменна част от заповедта за одобряване на съответния ПУП. Вещото лице изразява предположение, че в конкретния случай е предвидено запазване на сградата, тъй като е изобразена с по-дебела линия от линиите на имотите, но не толкова дебела, че да отговаря на изискванията на Наредба № 8.

Във връзка с горното, както и с изложеното от вещото лице в съдебно заседание/л. 209, стр. 2/, че в конкретния случай посочените в проекта за ПУП-ПЗ ограничителни линии на застрояване, респ. представеното с контури петно, където може да се разположи сградата, е изцяло запълнено от съществуващата сграда, съдът приема, че одобреното изменение на ПУП-ПЗ с процесната заповед, е в противоречие със ЗУТ и Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В този смисъл, както вече бе посочено по-горе с процесното изменение на ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор *** за имота се предвижда смесено предназначение по смисъла на чл. 4, ал. 6, т. 16 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. ПИ *** е неурегулиран поземлен имот, с трайно предназначение на територията - урбанизирана по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, поради което в случая е следвало да се изготви и план за регулация и застрояване съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, която норма предвижда, че планът за регулация и застрояване е задължителен за територии с неурегулирани поземлени имоти и за територии с неприложена първа регулация, включени в строителни граници по предходен устройствен план. В този смисъл съдът не възприема заключението на вещото лице в отговора му на въпрос № 1, че в случая не се изисква работен устройствен план и план за регулация.

Както вече бе посочено по-горе, процесното изменение на ПУП-ПЗ не дава яснота, какво е конкретното предвидено застрояване в ПИ с идентификатор *** и по-конкретно изграждане на нова сграда или настрояване на съществуващата в ПИ. Би следвало изрично да се отрази дали изградената в ПИ сграда(идентификатор ***) се запазва и включва в режим на застрояване. В случай на запазване на сградата, то задължително е следвало да се вземат предвид нормите на чл. 113 от ЗУТ във вр. с чл. 36 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗУТ предвижда предпоставките за съставяне на работен устройствен план, а именно: 1. по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или 2. при свързано застрояване в повече от дава урегулирани поземлени имота. В конкретния случай, при запазване на съществуващата сграда то е налице първата хипотеза за изработването на РУП, респ. за съставянето му едновременно с ПУП-ПЗ с оспорената заповед.

Отделно от горното, съдът намира за обосновани твърденията на жалбоподателите, че доколкото с процесното изменение на ПУП-ПЗ е предвидено изграждането в ПИ *** на „обществени обекти“ то в бъдеще това би довело до увеличение на транспортния трафик, който понастоящем се осъществява през съсобствения им имот ***/част от който е съсобствен и на „***“ ЕООД/, чието предназначение е „алея“. Тъй като застрояването на ПИ с обществени обекти е предмет на бъдещи инвестиционни намерения, то липсата на транспортно-комуникационен план към ПУП по смисъла на чл. 51 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. не обуславя незаконосъобразност на процесното изменение на ПУП само на това основание.

На следващо място съдът счита, че твърденията за несъответствие с целта на закона и по-конкретно с нормата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, е неоснователно. Преценката за целесъобразност на предвижданията, в случая е до голяма степен условна. В случая инициативата за промяна на ПУП-ПЗ е частна, а не публична, като възложителят е едноличен собственик на имота, предмет на изменението на ПУП-ПЗ. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по  чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, следва да се извършва при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Би било невъзможно или най-малкото изключително трудно осъществимо, при одобряване на изменението на ПУП-ПЗ на конкретен имот, за вземат предвид предполагаемите противоречиви интереси на титулярите на права върху имотите, съседни на тези, предмет на плана.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената Заповед № 1096/15.08.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали/л. 17/,  с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и Решение № 41, Протокол № 4 от 15.04.2021 год. на „ЕСУТ” при Община Кърджали е одобрено изменението на ПУП – ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***, с което променено отреждането на имота от ниско етажно жилищно застрояване/Жм/ в смесена многофункционална зона/Смф/, съгласно ОУП на община Кърджали, с параметри на застрояването: Височина – до 4 етажа – 12 м.; Плътност на застрояване – 70%; Интензивност Кинт – 2,0; Озеленяване - 30%., е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на изискванията за форма и в противоречие с материалноправните разпоредби, респ. при наличието на отменителните основания по чл. 146,  т. 2 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена като такава.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 226, ал. 3 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 2650 лв., от които 1500 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лв. внесена държавна такса и внесен депозит за вещо лице в размер на 1 100 лв. Независимо от надлежно релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144 от АПК във вр.  с чл. 78, ал. 5 от ГПК, същото се явява неоснователно. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022 г./л. 207/, жалбоподателите са заплатили в брой общо възнаграждение на адвокат в размер на 1 500 лв. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър – минималният размер на възнаграждение е 1250 лв. Предвид това съдът счита, че заплатеният от петимата жалбоподатели размер на адвокатско възнаграждение не е се явява прекомерен, поради което разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Община Кърджали, в качеството й на юридическо лице със самостоятелен бюджет, в която община е орган на изпълнителната власт издателят на оспорената по делото заповед.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.И.С. от ***, с ЕГН **********, Д.С.С. от ***, с ЕГН **********, Е.И.Х. от ***, с ЕГН **********, Ю.Ш.Х. от ***, с ЕГН ********** и Д.Ю.Х. от ***, с ЕГН **********, Заповед № 1096/15.08.2022 г., издадена от кмета на община Кърджали,  с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и Решение № 41, Протокол № 4 от 15.04.2021 год. на „ЕСУТ” при Община Кърджали е одобрено изменението на ПУП – ПЗ на неурегулиран поземлен имот № *** по КККР на ***, с което променено отреждането на имота от ниско етажно жилищно застрояване/Жм/ в смесена многофункционална зона/Смф/, съгласно ОУП на община Кърджали, с параметри на застрояването: Височина – до 4 етажа – 12 м.; Плътност на застрояване – 70%; Интензивност Кинт – 2,0; Озеленяване - 30%.

ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на С.И.С. от ***, с ЕГН **********, Д.С.С. от ***, с ЕГН **********, Е.И.Х. от ***, с ЕГН **********, Ю.Ш.Х. от ***, с ЕГН ********** и Д.Ю.Х. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 2 650 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС,  14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: