Р Е Ш
Е Н И Е
№ 156
гр. Перник, 23.09.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 232 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Б.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.Б.,***, съдебен адрес:***, офис 3 срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-1158-000139/08.03.2022г. на Р.К.В. – командир на отделение към ОД на МВР –
гр. Перник, с-р ПП. Със заповедта е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП-
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и
необоснована, издадена в противоречи
с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподатеят редовно призован, се представлява
от адв. Г.Б.,***.
Пълномощникът на жалбоподателя
доразвива тезата относно незаконосъобразността на оспорения акт. Сочи, че към момента
на връчване на обжалваната ЗППАМ, административно–наказателното производство,
предпоставка за издаването й е било прекратено, с мотивирана резолюция, което е
основание и за отпадане на отговорността. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
иска отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът по жалбата – Р.К.В. – командир на отделение
към ОД на МВР – гр. Перник, с-р ПП, редовно призован се представлява от процесуален представител. Поддържа
становище, че издаденият акт е правилен и законосъобразен, издаден от
компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на процесуалните
правила. Счита, че действително са налице основания за прекратяване на
административно-наказателното производство, но
към датата на издаване на процесната заповед са били налице всички
основания за налагането й. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 122727
от 08.03.2022г., съставен от Р.К.В. – командир на отделение към ОД на МВР – гр.
Перник, с-р ПП, в присъствието
на свидетеля В.А.М. е установено, че на 08.03.2022г.
около 17.10 часа, в град Перник, ул. „***“,
Б.И.П. управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № РК***ВС,
негова собственост, като при маневра на заден ход, с цел паркиране, реализира
ПТП. При извършената проверка, пред № 34 на ул. „***“, водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство дрегер – „Алкотест“ 7510 № ARBB-0017, в 17: 58
часа, който е отчел положителен
резултат от 1,51 промила концентрация
на алкохол в издишания въздух. По данни на водача, същият е пил ракия. В 18: 15 часа на същата
дата, е издаден
талон за медицинско изследване с № 075965, като видно от представените с административната преписка писмени доказателства, в
ЦСМП – Перник, на жалбоподателя е взета такава - (лист 10
от делото).
Въз
основа на АУАН е издадена ЗППАМ № 22-1158-000139/08.03.2022г. на Р.К.В. – командир на отделение към
ОД на МВР – гр. Перник, с-р ПП, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предмет на оспорване в настоящото
производство. Като фактическо основание за издаването на заповедта, е възприета
фактологията изложена в съставения
АУАН, който представлява и официална
констатация за извършеното деяние. Заповедта е връчена на Б.И.П. на дата 06.05.2022г. и е обжалвана пред съда, чрез административния орган
на 20.05.2022г.
С мотивирана резолюция №
22-1158-М000058 от 29.03.2022г., на началника на Група към ОД на МВР – Перник, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратено административно - наказателното производство, по АУАН серия АД № 122727 от 08.03.2022г., тъй като е установено, че деянието, за което е съставен АУАН
има признаците на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК.
На основание чл. 356, ал. 3 от НПК по случая е образувано и бързо досъдебно производство № 119/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Перник. В хода на
същото е установено, че взетата на лицето кръвна проба е изследвана по
назначена СХЕ, като резултатите от изследването са обективирани в протокол за химическо изследване за определена концентрация на алкохол в
кръвта № 139/18.03.2022г. на НТЛ-ЕКД-ОДМВР-Перник, като наличието на етилов алкохол в кръвта е в количество 1, 63 промила.
С Постановление за прекратяване на
наказателно производство рег. № 619 от 10.05.2022г., на К.М. - прокурор при Районна прокуратура – Перник, наказателното производство по досъдебно производство № 119/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Перник, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, е прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2
от НПК, поради това, че обвинението не е доказано по категоричен начин.
От
приложена по делото справка
за нарушител/водач, е
видно, че жалбоподателят Б.И.П. притежава СУ на
МПС № *********,
валидно до 17.12.2030г., като
същото е било иззето с
АУАН серия АД № 122727 от 08.03.2022г. По делото е представена и справка, от
която е видно и че процесното пътно превозно средство е
собственост на жалбоподателя.
По делото е приета и Заповед № 313з-328
от 18.02.2020г. на Директора на ОД на МВР- Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43,
ал. 4 от ЗМВР са определени
лицата, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
реда на Глава шеста от ЗДвП, между които
лица, в т. 1. 8, са и командирите на отделения.
По делото е приложено и Удостоверение № УРИ № 313р-10195 от 28.06.2022г., от което се установява, че както към дата на
издаване на оспорената ЗППАМ, така и към 28.06.2022г. издателят на заповедта заема длъжностт - Командир на отделение в група "Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност" към сектор "Пътна
полиция", към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Перник.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу акт подлежащ на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваният акт е издаден (1) от Компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на
оправомощени от тях лица. Административният орган, издал заповедта, е бил
оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП със Заповед № 313з-328 от 18.02.2020г. на Директора на ОД на МВР- Перник. С оглед изложеното, не са налице основания
за отмяна на оспорената заповед в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК. (2)
Спазена е установената от закона форма. Оспорената
заповед съдържа всички реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр.
с чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й, в тази връзка не са налице основания за отмяна по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Доколко
същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната законосъобразност
на акта. (3) В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Въз основа на АУАН серия АД № 122727 от 08.03.2022г.,
съставен от Р.К.В. – командир на отделение към ОД на МВР – гр. Перник, с-р ПП, е
издадена ЗППАМ № 22-1158-000139/08.03.2022г. на Р.К.В. – командир на отделение към
ОД на МВР – гр. Перник, с-р ПП, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на Б.И.П. е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, за
нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1
от ЗДвП. Същата е издадена след като са изяснени всички обстоятелства по случая
и е редовно връчена на жалбоподателя. (4) По отношение на съответствието на акта с
материално-правните разпоредби съдът съобрази следното:
За да разпореди налагане на принудителна
административна мярка, по реда на чл. чл.
171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП, ответният орган е счел., че към момента на
издаването й, са налице всички законови основания за прилагането й. Цитираната
разпоредба предвижда налагане на ПАМ на
лице, което управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване, което в настоящия
случай е безспорно установено.
От
приложените по делото доказателства, обаче се установи, че с мотивирана резолюция № 22-1158-М000058 от 29.03.2022г., на началника на Група към ОД на МВР – Перник, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратено административно - наказателното производство, по АУАН серия АД № 122727 от 08.03.2022г., тъй като е установено, че деянието, за което е съставен АУАН
има признаците на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК. Нещо повече, въз основа на представените писмени
доказателства, се доказа, че
на 08.03.2022г. срещу Б.И.П. са образувани два
вида производство за едно и също деяние, а именно административно- наказателно производство, което е
образувано със съставяния АУАН и наказателно производство, което е образувано
по реда на чл.
356, ал. 3 от НПК и по-конкретно досъдебно производство № 119/2022 година
по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Перник.
Съотношението между наказателната и
административно - наказателната отговорност е изяснено в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. От съдържанието й се установява, че в случаите когато с едно деяние се
нарушават едновременно наказателна и административно- наказателна норма с един и същи обект на
защита, по–тежката, т. е. наказателната отговорност поглъща административно
наказателната. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
година на ВКС по тълк. дело № 3 от 2015 година на ОСНК. В тази връзка съобразявайки се с правилото на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН правилно административният орган е издал мотивирана
резолюция, с която е прекратил административно - наказателното производство. Това
правило е въведено от законодателя с цел да не се стига до нарушаване на
принципа -- не два пъти за едно и също нещо.
От изложеното следва да се приеме, че след издаването на обжалваната
ЗППАМ, са възникнали нови факти, които са от значение за делото и следва да
бъдат отчетени от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142,
ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат спрямо
спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти и са от
значение за решаване на делото. Следователно, посочената правна норма се
прилага спрямо онези факти, които рефлектират върху законосъобразността на
административния акт. Предвид цитираната разпоредба, въвеждаща задължение съдът
да прецени новите факти от значение за делото, настъпили до
приключване на устните състезания, в случая до 16.09.2022г, се установи, че с издаването на мотивирана резолюция № 22-1158-М000058 от
29.03.2022г., на началника на Група към ОД на МВР – Перник, с която е прекратено административно - наказателното
производство, по АУАН серия АД № 122727 от 08.03.2022г., основанието
за издаване на оспорената ЗППАМ е отпаднало. С прекратяването
на административно - наказателното производство, съставения АУАН губи своето правно
значение, тоест отразеното в него като факти няма юридическа сила. След като
АУАН, които е предпоставка за издаване на ПАМ и в същото време е официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му
по установения ред и се ползва с формална доказателствена сила, до доказване на
противното, е изгубил своето правно значение, то и
издадената въз основа на него ПАМ, също губи своята материалноправна законосъобразност.
Настъпилата след издаване на ЗППАМ промяна, която е благоприятна за жалбоподателя
следва да бъде съобразена от настоящата съдебна инстанция при разрешаване на
спора относно материалната законосъобразност на акта. В противен случай би се
допуснало наличието в правния мир на административен акт, който към момента на влизането му в сила,
съответно изпълнението му е лишен от правно основание, което е недопустимо от гледна точка на
правната логика и на преследваната от закона цел.
От всичко изложено дотук се налага
обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ, отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, което налага и нейната отмяна, без да бъде изследвана хипотезата на т. 5 от
същата разпоредба.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски.
Същите са своевременно заявени и са придружени със списък по чл. 80 от ГПК. Претендират се в общ размер на
510. 00 лв. и представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00
лв. по договор за правна защита и съдействие № 32852 от 20.05.2022 г. и заплатена държавна
такса за образуване на производство в размер на 10. 00 лв. Адвокатското възнаграждение е в
минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения и се дължи присъждането му. На основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Б.И.П. съдебни разноски
по делото в общ размер на 510. 00 /петстотин и десет/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1158-000139/08.03.2022г. на Р.К.В. –
командир на отделение към ОД на МВР – гр. Перник, с-р ПП, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“
от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Перник да заплати на Б.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, съдебни разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: