№ 223
гр. Ловеч, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20234300500525 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. А. К. против решение №
117/18.09.2023 г., по гр.д. № 403/2022 г. на РС – Тетевен, с което на основание
чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е разпределил между О. А. К. и В. А. К. ползването на
поземлен имот с идентификатор 17419.701.494, според вариант 4 от
заключението на съдебнотехническата експертиза. Във въззивната жалба са
направени оплаквания за неправилност на решението, в насока
несъобразяване от възприетия вариант на фактическото ползване на имота от
двамата съсобственици в продължение на повече от двадесет години, вкл. с
факта на извършване на подобрения от въззивника в ползваната от него част
на подобренията. Във въззивната жалба е изведено искане за обезсилване,
респ. за отмяна на съдебното решение и за присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който се дава становище за нейната неоснователност. В
писмения отговор се излагат съображения за постановяване на решението в
съответствие с установените факти, при точно приложение на закона, като
възприетия с него вариант е справедлив и отчита фактическото ползване на
имота от години. В отговора е изведено искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Въззивникът В. А. К. участва в съдебното заседание лично и чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. С. С., която поддържа
жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на
1
решението, за отхвърляне на молбата за разпределение на ползването, респ.
възприемане на вариант за разпределение на ползването, при който В. К. да
ползва предната част от имота, където е извършил подобрения, както и за
присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемият О. А. К. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. П. К., която оспорва
въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага съображения за
правилност на обжалваното съдебно решение, моли за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС се основава на твърдение за допусната от
съда делба между страните на съсобствен недвижим (поземлен имот с
идентификатор 17419.701.494 и находящата се в него двуетажна жилищна
сграда) при равни права в съсобствеността, за последващо извършване на
съдебната делба чрез изнасяне на имота на публична продан, като неподеляем
(по гр.д. № 231/2008 г. на РС Тетевен), за установено след делбата
споразумение между страните имотът да се ползва съвместно и поравно, като
О. А. К. ползва първият етаж от жилищната и част от дворното място,
разположено зад нея, достъпът до която се осигурява от съседен имот (негова
изключителна собственост), а В. К. да ползва втория етаж от сградата, заедно
с лицевата страна на имота. В исковата молба се излагат твърдения за
установено от В. К. ползване на дворното място, при което същият заградил
площ от него (около две трети), която не съответствала на равния обем в
правата на съсобствениците.
От В. К. не се оспорват твърденията за продължаващото съществуване
на съсобственост между страните при равни права в съсобствеността,
уточнява се, че извиканият от него геодезист е именно, за да установи
границата на ползваните по равно площи, но насрещната страна се
противопоставила, като писмения отговор са направени защитни възражения
за извършване на подобрения в имота (подпорна стена и порта откъм
улицата), за да ограничи достъпа до него на външни лица.
Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по
заявените от страните искания и възражения, възприемайки единият от
вариантите на вещото лице за извършване на реалното разпределение
ползването. Искът по чл. 32 ЗС в случая е допустим, защото състоянието на
съсобственост не е прекратено и страните спорят относно невъзможността да
постигнат съгласие относно ползването му. Независимо от извършване на
делбата чрез изнасяне имота на публична продан като неподеляем,
състоянието на съсобственост между страните продължава да съществува,
защото продан на имота не е проведена. Едва с извършването на продажбата
му (принудително чрез съдебен изпълнител или доброволно) съсобствеността
върху имота ще се прекрати, като притежаваните до продажбата права в
собствеността ще се трансформира във вземания за цената.
С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
2
Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не се спори а и това се установява от приетото в първа
инстанция копие от съдебно решение № 309/08.10.2009 г., по гр.д. № 231/2008
г. на РС Тетевен, че между тях е имало съдебна делба на процесния поземлен
имот (с настоящ идентификатор 17419.701.494) и находящата се в него
двуетажна жилищна сграда, че имотът е допуснат до делба при равни квоти в
съсобствеността, както и че делбата е извършена с изнасянето му на публична
продан, като неподеляем. Страните не представят доказателства за продажба
на имота, а и всяка от тях поддържа, че такава не е извършвана след влизане в
сила на съдебното решение за изнасянето му на публична продан.
Според заключението на приетата в първата инстанция съдебно
техническа експертиза се установяват четири варианта за ползване на
съсобствения поземлен имот с идентификатор 17419.701.494 и находящата се
в него двуетажна жилищна сграда, като всичките са при извършен оглед на
място и направено геодезическо измервания. Според първия вариант (вариант
1) имотът е разделя на две части (източна и западна), с обща част за ползване
на един метър около сградата и външната тоалетна и два метра ширина за
общо влизане откъм улицата от запад, като видно от скицата към
заключението (л. 40 гр.д. № 403/22 РС Тетевен), всяка от определените за
индивидуално ползване части от имота (в зелен и червен фон) е с площ от по
2
640 м, а частта за общо ползване (в бял фон), включваща сградата и
2
външната тоалетна, е с площ от 166 м. Според втория вариант (вариант 2)
имотът е разделя на две части (източна и западна), с обща част за ползване на
един метър около сградата, като при този вариант се предвижда ищецът О. К.
да влиза в неговата източна част от собствения му съседен имот от север (№
493), а ответникът В. К. да влиза в неговата западна част откъм улицата от
запад, като видно от скицата към заключението (л. 41 гр.д. № 403/22 РС
Тетевен), всяка от определените за индивидуално ползване части от имота (в
2
зелен и червен фон) е с площ от по 668 м, а частта за общо ползване (бял
2
фон), включваща и сградата, е с площ от 110 м. Според третия вариант
(вариант 3) имотът е разделя на две части (източна и западна), с обща част за
ползване на един метър около сградата и външната тоалетна, като при този
вариант се предвижда ищецът О. К. да влиза в неговата източна част от
собствения му съседен имот от север (№ 493), а ответникът В. К. да влиза в
неговата западна част откъм улицата от запад, както и навлизане на част от
2
бетоновите основи на строежа (около 6 м), изпълнен от О. К., в западна част
на имота, определена за В. К.. Видно от скицата към заключението (л. 96 гр.д.
№ 403/22 РС Тетевен), всяка от определените за индивидуално ползване
2
части от имота (в зелен и червен фон) е с площ от по 665 м(определената за
О. К. включва и шестте квадратни метра на навлизащите основи), а частта за
общо ползване (в бял фон), включваща сградата и външната тоалетна, е с
2
площ от 166 м. Според четвъртия вариант (вариант 4) имотът е разделя на
две части (северна и южна), с обща част за ползване на един метър около
сградата и външната тоалетна, като при този вариант се предвижда ищецът О.
К. да ползва северната част, граничеща със собствения му съседен имот от
север (№ 493), в която попадат и част от изпълнените от него бетонови основи
3
2
на строежа (около 6 м), а ответникът В. К. да ползва южната част. Видно от
скицата към заключението (л. 97 гр.д. № 403/22 РС Тетевен), всяка от
определените за индивидуално ползване части от имота (в зелен и червен
2
фон) е с площ от по 665 м(определената за О. К. включва и шестте
квадратни метра на навлизащите основи), а частта за общо ползване (в бял
2
фон), включваща сградата и външната тоалетна, е с площ от 166 м.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 32 ЗС има за цел да уреди начина, по който ще се
разрешават въпросите относно използването и управлението на съсобствената
вещ при липса на единодушно решение за това на съсобствениците. При
разпределение на ползването от съда по реда на чл. 32 ЗС се вземат предвид
различни критерии, с оглед на които се определя конкретното служене с
общата вещ от всеки неин съсобственик. Съдът не би могъл да разпредели
ползването, ако между съсобствениците е налице спор относно квотите им в
съсобствеността. Наличие на съдебно решение по чл. 32, ал. 2 ЗС или на
договор за разпределение на ползването, препятства възможността съдът да
извърши ново разпределение на ползването.
В случая между страните не съществува спор относно обема им от
права в съсобствеността, нито се установява наличие на договор за
разпределение на поземления имот, определящ ясно и несъмнено (вкл. с
графично очертаване) всяка от площите на поземления имот, ползвани
изключително от съответния съсобственик.
Четвъртият вариант по заключението на вещото лице установява начин
на ползване на незастроената част от общия поземлен имот, съответен на
равните квоти на страните в съсобствеността. Освен разпределянето поравно
на незастроената площ, при него и двете страни полочват възможност за
достъп от разпределените им площи до жилищната сграда и изградената до
нея външна тоалетна. С този вариант на всяка от страните се осигурява
възможност за достъп в имота от улицата, като площта, отредена за ползване
от О. К., граничи със съседния имот, негова индивидуална собственост.
Останалите варианти не удовлетворяват в изложената пълнота възможността
за всеки от съсобствениците да ползва имота съобразно правата си, поради
което те не следва да бъдат предпочитани. Относно подобренията в имота,
чието извършване се претендира от В. К., не се ангажират доказателства за
тяхното естество, за времето и начина на извършването им, затова такива
няма как да бъдат зачетени от съда при конкретното разпределение на
ползването на недвижимия имот. Дори да бе доказано, че въззивникът е
изпълнил с негови средства подпорна стена, естеството и предназначението
на последната e да запази съществуването и целостта на имота, а не да
задоволи индивидуални негови нужди, с оглед на което същата не би могла да
се третира като подобрение, подлежащо на съобразяване при разпределение
на ползването. В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната
жалба.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателност на иска,
в частност по преценката за целесъобразното и законосъобразно
разпределение ползването на недвижимия имот, съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати разноските на
4
въззиваемия, които са доказани в размер на 300 лв. (заплатено адвокатско
възнаграждение). При обжалване на решението, с което по предявен иск по
чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е разпределил ползването на съсобствения имот,
отговорността за разноски се разпределя по общите правила (чл. 78, ал. 1 и 2
ГПК) и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която
жалбата е уважена.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 117/18.09.2023 г., по гр.д. № 403/2022 г. на РС –
Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. А. К., с ЕГН **********, с
адрес с. Г., Община Тетевен ул. „В.Л.“ № 19 да заплати на О. А. К., с ЕГН
********** с адрес с. Г., Община Тетевен ул. „А.Л.“ № 43 сумата от 300 лв.,
представляващи сторени по делото разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5