Присъда по дело №747/2017 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№  17

 

гр.Пловдив, 09.02.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРИЕЛА СТОЕВА

                                                          ДАНИЕЛА БИРИНЖИЕВА      

                                                           

при участието на секретаря Пенка Стоянова

и прокурора Борис Мендев,

като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 747 по описа за 2017 г., след съвещание,

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И  :

        

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Х.А.А. - роден на *** г. в С., гр. Х., живущ ***, ***, *** и *** гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, работещ като управител на „С.***" ЕООД гр. П., с  ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода ***г. -***г. в гр.П., без съответното разрешение от Българска народна банка е извършвал по занятие платежни услуги - Наличен паричен превод /чл.4 т.6 от ЗПУПС/ „платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение " съгласно параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС, както следва:

•        на ***г. на И. Б. З. в размер на 10 000 щ.д, предназначени за Д., за което е получил такса превод в размер на 150 щатски долара или 229.72 лева;

•        на ***г. на И.Н. Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ ***/ - Д. , за което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 229.38 лв.;

•        на ***г. на И. Н. Н. в размер на 14 500 щ.д., предназначени за К./ ***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 217.50 щатски долара или 323.27 лв.;

•        на ***г. на П. М. В. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за *** и ***- Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.88 лв.;

•        на ***г. на И. Б. З. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за ***-Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.56 лв.;

•        на ***г. на П. М. В. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за К./ ***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 65.62 лв.;

•        на ***г. на Г. Е.Д. в размер на 2 000 щ.д., предназначени за К./ ***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 30.00 щатски долара или 44.08 лв.;

•        на ***г. на Д. Д.Г. в размер на 7000 щ.д., предназначени за К. М. – Д., за което е получил такса превод в размер на 105.00 щатски долара или 154.27 лв.;

•        на ***г. на П. И.С. и С. И. С. в размер на 20 990 щ.д., предназначени за К. /***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 314.85 щатски долара или 469.50 лв.;

•        на ***г. на фирма " Пластформ" с управители К. А. П.и Д. Г. Н. в размер на 320 щ.д., предназначени за К. / ***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 3.84 щатски долара или 5.71 лв.;

•        на ***г. на фирма " Пластформ" с управители К. А. П. и Д.Г. Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К. / ***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или 178.48 лв.;

•        на ***г. на В. К. С. в размер на 4000 щ.д., предназначени за К. / ***/ и К. М. – Д., за което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 89.12 лв.;

•        на ***г. на фирма " Пластформ" с управители К. А. П. и Д. Г. Н. в размер на 5 000 щ.д., предназначени за К. / ***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 88.39 лв.;

•        на ***г. на Д. Д. Г.в размер на 12 000 щ.д., предназначени за К. /***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 180.00 щатски долара или 264.04 лв.;

•        на ***г. на Е.Г. Н. в размер на 60 000 евро, предназначени за Д., за което е получил такса превод в размер на 900.00 евро или 1760.25 лв.;

•        на ***г. на Д. Д.Г. в размер на 8 000 щ.д., предназначени за К. М.-Д., за което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или 175.98 лв.;

•        на ***г. на И. Н.Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К. /***/ - Д., за което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 221.05 лв.;

•        на ***г. на Д. Н. Р.-П. в размер на 20 200 щ.д., предназначени за Н. /***/, *** и К./ ***./- Д., за което е получил такса превод в размер на 303.00 щатски долара или 446.52 лв.;

•        на ***г. на П. М. В. в размер на 3 800 щ.д., предназначени за N. S.и W.-Д., за което е получил такса превод в размер на 57.00 щатски долара или 84.78 лв.;

•        на ***г. на Т. В. Х. в размер на 25 000 щ.д., предназначени за W. C. L. –К., за което е получил такса превод в размер на 300.00 щатски долара или 447.42 лв.;

•        на ***г. на Г. Д. Ч. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за N. T.-Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 67.11лв.,

         за които се изисква такова разрешение и от извършените услуги са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на 5478.13 лева, поради което и на основание чл.252 ал.2 пред. 2, вр. ал.1 пр.4, вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като го признава за НЕВИНЕН в това да е извършил същата дейност, както следва:

•        през месец януари ***г. на В. Т. Т. в размер на 1143 щ.д., предназначени за *** - Д., за което да е получил такса превод в размер на 17.14 щатски долара или 26.21 лева;

•        на ***г. на В. Й.Д. в размер на 487 щ.д., предназначени за *** - Д., за което да е получил такса превод в размер на 7.30 щатски долара или 10.95 лв и на  ***г. на Д. С.П. в размер на 9 000 щ.д., предназначени за К. /***/ и Н. /***/ - Д., за което да е получил такса превод в размер на 135.00 щатски долара или 200.16 лв. и го оправдава за разликата между 5 478.13 лв. до 5 715.45 лв. по първоначално повдигнатото му обвинение.

       На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Х.А.А. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

      На основание чл. 59 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Х.А.А. е бил задържан: считано от ***г. до ***г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода” и от ***г. до ***г., през което подсъдимият Х.А.А. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, като два дни домашен арест се зачитат за един ден „лишаване от свобода”, което да се зачете като изтърпяна част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

      На основание чл.53 ал.2 буква ”б”, изречение второ от НК ОТНЕМА в полза на Държавата сумата от 5 478.13 лв. от приложените като веществени доказателства по делото банкноти с номинал в български лева.

          ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

-1 бр. банкнота с номинал от по 2 щ.д.

- 4 бр. банкноти с номинал от по 10 щ.д.

-6 бр. банкноти с номинал от по 5 щ.д.

-7 бр. банкноти с номинал от по 1 щ.д.

-100 бр. банкноти с номинал от по 100 щ.д.

-100 бр. банкноти с номинал от по 100 щ.д.

- 45 бр. банкноти с номинал от по 100 щ.д.

- сумата от 4521,87 лв.

-76 бр. банкноти с номинал от по 500 евро,

намиращи се в трезор, ползван от Окръжен съд – Пловдив в „Централна кооперативна банка” АД гр.Пловдив, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Х.А.А., след влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото:

-ПКО от  № 2125 до № 2260,

-ПКО от №  2261 до № 2318,

-ПКО от № 1180 до № 1219,

- 2 бр. флаш памет, черна флаш памет „Verbatim" и червено - черна такава с надпис „ Imation - 1 GB".

- 1 бр. компютърна конфигурация, черна на цвят „Asrock".

- 1 бр. компютърна конфигурация, черна на цвят № ***.

- 1 бр. компютърна конфигурация, бяла на цвят „SIS" № ***.

- 1 бр. мобилен телефон „ LG" с № ***, ведно със сим -карта.

 - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа", черен на цвят с ИМЕЙ № ***, със сим-карта на Виваком,

 - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа", черен на цвят с ИМЕЙ № ***, със сим-карта на Виваком.

 - 9 бр. печати на различни фирми.

- компютър с черна кутия.

- компютър с черна кутия с № ***.

- лаптоп марка DELL, модел ***, сер. № *** - ***, черен на цвят и дискета, черна на цвят.

 - 1 бр. тефтер с меки корици с ръкописен текст и 3 бр. тефтери с твърди корици с ръкописен текст.

-Синя папка, обозначена с № 2 с прозрачен лист, съдържа фактури и документи на арабски език.

-Джоб за документи, съдържащ документи с малко листче и надпис „1003544",

-Черна папка - класьор с надпис „ Приходи", съдържаща множество папки със счетоводни документи, обозначена с № 4.

-Червена папка с твърди корици с надпис „Земи", съдържаща документация за собственост, обозначена с № 5.

-Червена папка - класьор с надпис „Договори", съдържаща наем и анекси, обозначена с № 6.

-Зелена папка класьор с надпис „ Фирми", съдържаща документи, обозначена с№7.

-Червен тефтер с надпис „ МДОСЗ Пловдив"

         -Бял тефтер с надпис „TAFPRINT"

         -Тефтер с надпис „ РМД Пловдив"

 -Черен тефтер „телефонен указател"

 -Тетрадка с прозрачни корици „В1аск"

 -Тефтер „Комко 2006 г."

-Зелена папка „джоб", съдържаща малки, ръкописно написани листчета, обозначена с № 9,

-Синя папка - класьор, съдържаща счетоводни документи, обозначена с № 10

-Зелена папка - класьор, съдържаща инвойс документи, обозначена с № 11

 -Син чувал, съдържащ листове и малки червени папки

 -6 бр. двойни вносни бележки за „УниКредит булбанк"

- Тесен син тефтер.

-  телефон „Нокиа" - ***, розов на цвят, с ИМЕЙ №***, без сим карта.

- 1 бр. черна флаш памет 4GB K.,

- 1 бр. СД ***,

ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Х.А.А., след влизане в сила на присъдата.

         ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА в резултат на  използваните СРС, да останат на съхранение в Регистратура „Класифицирана информация” на Пловдивски окръжен съд до изтичане на срока за съхранението им по ЗЗКИ, след което да се ВЪРНАТ на органа, който ги е издал.

         На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия  Х.А.А. (със снета по делото самоличност)  да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски по досъдебното производство в размер на 525 лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 280 лв. – направени разноски в хода на съдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                               

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                           2.

         Мотиви по НОХД №-747/2017г по описа на ПОС.

 

 

         Срещу подсъдимия Х.А.А.  е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.252 ал.2 пр.2 във вр. с ал.1 пр.4 от НК за това, че в периода  от ***г. до ****г. в гр.П., без съответното разрешение от Българска народна банка извършва по занятие платежни услуги- Наличен паричен превод /който съгласно чл.4 т.6 от ЗПУПС представлява платежна услуга/, при която „средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение "- съгласно параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби по смисъла на този закон на:

         На ******г. на И*Б* З* в размер на 10 000 щ.д, предназначени за Д. , за което е получил такса превод в размер на 150 щатски долара или 229.72 лева;

         На ******г. на И.Н.Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ M.***/-Д., за което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 229.38 лв.;

         На месец *** *** г. на В. Т. Т. в размер на 1143 щ.д., предназначени за M. I.- Д., за което е получил такса превод в размер на 17.14 щатски долара или 26.21 лева;

         На *****г. на В. Й. Д. в размер на 487 щ.д., предназначени за T. S. – Д., за което е получил такса превод в размер на 7.30 щатски долара или 10.95лв.;

         На ***г. на И.Н. Н. в размер на 14 500 щ.д., предназначени за К./ M.C.-Д., за което е получил такса превод в размер на 217.50 щатски долара или 323.27 лв.;

         На **** г. на П. М.В.в размер на 3 000 щ.д., предназначени за B. T. и W.- Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.88 лв.;

         На **** г. на И.Б. З. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за W. R.-Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.56 лв.;

         На **** г. на П. М. В. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за К./ M.C./-Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 65.62 лв.;

         На ****г. на Г. Е.Д. в размер на 2 000 щ.д., предназначени за К./ M.C./-Д., за което е получил такса превод в размер на 30.00 щатски долара или 44.08 лв.;

         На ****г. на Д. Д. Г.в размер на 7000 щ.д., предназначени за К. М.-Д., за което е получил такса превод в размер на 105.00 щатски долара или 154.27 лв.;

         На *****г. на Д. С. П. в размер на 9 000 щ.д., предназначени за К./ M.C./ и Н. /N. S./-Д., за което е получил такса превод в размер на 135.00 щатски долара или 200.16 лв.;

         На ****г. на П. И. С.и С. И. С. в размер на 20 990 щ.д., предназначени за К./ M.С./-Д., за което е получил такса превод в размер на 314.85 щатски долара или 469.50 лв.;

         На***** г. на фирма " П." с управители К. А. П. и Д.Г. Н. в размер на 320 щ.д., предназначени за К./ M.С./-Д., за което е получил такса превод в размер на 3.84 щатски долара или 5.71 лв.;

         На ***** г. на фирма " П." с управители К.А.П.и Д. Г. Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ M. С.Д., за което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или 178.48 лв.;

         На *****г. на В. К. С. в размер на 4000 щ.д., предназначени за К./ M.C./ и К. М.-Д. за което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 89.12 лв.;

         На ****г. на фирма " П." с управители К.А.П.и Д.Г. Н. в размер на 5 000 щ.д., предназначени за К./ M.С./-Д., за което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 88.39 лв.;

         На ****г. на Д. Д.Г. в размер на 12 000 щ.д., предназначени за К./ M.С./-Д., за което е получил такса превод в размер на 180.00 щатски долара или 264.04 лв.;

         *****г. на Е. Г. Н. в размер на 60 000 евро, предназначени за Д., за което е получил такса превод в размер на 900.00 евро или 1760.25 лв.;

         На ****г. на Д. Д.Г. в размер на 8 000 щ.д., предназначени за К. М.-Д., за което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или 175.98 лв.;

         На *****г. на И.Н.Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ M.С./-Д., за което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 221.05 лв.;

         На *****г. на Д. Н. Р.-П. в размер на 20 200 щ.д., предназначени за Н./N. S./, N. T. и К./ M. C./-Д., за което е получил такса превод в размер на 303.00 щатски долара или 446.52 лв.;

         На ******. на П. М. В. в размер на 3 800 щ.д., предназначени за N. S. и W.-Д., за което е получил такса превод в размер на 57.00 щатски долара или 84.78 лв.;

         На *****г. на Т. В.Х.в размер на 25 000 щ.д., предназначени за W. C. L.-К., за което е получил такса превод в размер на 300.00 щатски долара или 447.42 лв.;

         На ******г. на Г.Д. Ч. в размер на 3 000 щ.д., предназначени за N. T.-Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 67.11лв., за които се изисква такова разрешение и от извършените услуги са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на 5 715.45 лева.

         Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение, с оглед изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието по  повдигнатото обвинение. Пледира наказанието  да бъде наложено при условията на чл.55 от НК, като се  определи в рамките на две години лишаване от свобода, с основанието на чл. 66 от НК и четири годишен изпитателен срок. Счита,че предвид основанието на чл. 55 ал.2 НК следва да бъде наложено наказанието Глоба в размер от 3 000/три хиляди/ лева. 

Прави искане  с оглед основанието на  чл. 53 ал. 2 б. „б“ от НК да бъде отнето в полза на държавата равностойността на придобитото от престъплението и посочено в обвинителния акт.

         Подсъдимият А. лично и чрез защитата си адв. Д.  изразява становище за недоказаност на обвинението, поради  липсата на убедителни доказателства за извършваните разплащания от страна на неговия подзащитен. Според защитата подс. А.  е осъществявал действия по   отношение на търговско представителство с трети фирми от Д., К.и И., което не може да съдържа признаците на  конкретното  престъплението. Искат подсъдимият да бъде оправдан изцяло.

         Пловдивският окръжен съд, като взе предвид съображенията на страните и като  обсъди  поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира  и приема за установено следното:

         Производството по делото е протекло по реда на гл ХХVІІ и основанията на чл. 371 т.1 от НПК. Съгласно тази процедура защитата и прокуратурата постигнаха съгласие в хода на съдебното следствие да не бъде провеждан разпит на всички свидетелите посочени в обвинителния акт, като  съдържанието от протоколите на дадените от тях показания в хода на досъдебното производство да бъдат използвани при постановяване на присъдата. Изключение от това основание е направено от страните по отношение  на св. Я. Я.- И.,която е разпитана при условията на устност и непосредственост в хода на съдебното следствие. 

         Подсъдимият Х.А.А. е род.на ***г. в С.,с ЕГН: **********.***. ****, с **** *** и **** гражданство. Разведен,не осъждан,         с висше образование, работещ като **** на търговското дружество „С.****" ЕООД П..Завършил е висше образование в България и живее в страната от ****г. Владее писмено и говоримо български език. С учредяване на  посочената  фирма той се занимавал с търговска дейност, която осъществявал основно с нея. По този начин извършвал внос на стоки от Д.. Съдружник във фирмата  първоначално била и живеещата  на съпружески начала с него Ш. Г., но впоследствие станал едноличен собственик,като адресът на фирмата се намирал  в гр.П., бул." И." №80, ет.***, офис №***.

         Основната търговска дейност на фирмата била свързана с  внос на платове от Д.. Подсъдимият имал контакти с български търговци на платове, които пътували до Д., където избирали предимно платове. Подсъдимият А. имал контакти с  продавачите на тези платове, на които  българските търговци поръчвали съответни количества платове,като след  получаване на същите  в Р. България ги заплащали на подсъдимия.Една част от българските търговци и свидетелите по делото, осъществили такива сделки в Д.,като  контактували с братя, според тях индийци К. М.  и К. М. и за които знаели, че работят с търговско предприятие  "М.с.". Те предоставяли на българските търговци  мостри на платове. Последните  ги избирали,  заявявали съответното количество  на място или чрез подсъдимия от България. Подсъдимият използвал контактите си с дубайската фирма  "Д. Д. Т." и осигурявал възможността тази фирма да поеме дейността по доставката от фирмата продавач в Д. до склад на „Д.“ и транспорта до Р.България.

         Подсъдимият А. ползвал като технически сътрудник при осъществяване на дейността си св.Я. Я.-вече  по хода на настоящото  съдебно производство с фамилия И.. Тя изпълнявала  тази си дейност по трудов договор с фирма „С.-***" ООД. В работата си била подчинена на подсъдимия,  който й давал нареждания и указания какво точно да прави, като  във връзка с това му се отчитала за всички свои действия. На това основание тя нямала  възможност и оперативната самостоятелност при изготвянето на инкриминираните  приходни касови ордери по своя преценка да вписва данните в тях и по свое усмотрение да определя паричните суми,които следвало българските търговци да оставят във фирма „С.****" Знаела,че внасяните суми касаят дейността на фирмата,която се занимавала основно  с карго услуги,но по действията на св. И. по изготвянето на тази приходни касови ордерите не винаги съответствали на действително  издадените от счетоводството на фирма „И.Т.„ ,която счетоводно  обслужвала фирмата на подсъдимия. В някои случаи действия на българските търговци,които посещавали офиса на  А.,били предшествани от тяхно посещение в Д., където си избирали платове. Платовете или друга стока  оставяла там в склад, стопанисван от подс.А. или негови познати. Следвало  натоварване на тази стока от Д. в посока Р.България.Свидетелката  И. получавала информация от подсъдимия, когато отсъствал от офиса на фирмата, кое лице ще посети офиса, каква сума следва да  остави и за което тя  да състави приходен ордер. Доставчик на стоката винаги била фирмата „Д.Д.Т. – Д., а превозвачи били различни фирми. След получаването на стоката от счетоводството на фирмата „С.-***" ООД се издавала фактура на търговеца. Винаги паричните суми оставяни  във фирмата на подсъдимия били от съответните търговци, които ги предавали на подсъдимия или на св.И.,която по указание на  подсъдимия  вписвала в някои от тях, че това са суми за „карго услуга“. Парите за „карго-услугата“ тя записвала в  инкриминираните приходни касови ордери, но в някои от тях  и по нареждане на  А.  отразявала имената на фирмата или  името на вносителя.Винаги,когато била издавана фактура от счетоводство,по указание на  подсъдимия св. И. издавала и  ПКО за извършената карго услуга  и то когато се  отразявало някакво минимално количество платове. Освен сумата, която свидетелката вписвала,тя отразявала и в някои случаи евентуално остатъка,който следвало да се доплати от търговеца,ако не била внесена от него  цялата сума и за което  също  получавала предварително нареждане от подсъдимия. За повечето от  оставените в офиса пари, за които тя издавала ПКО не били издавани фактури от счетоводството на  обслужващата фирма. На св. И.   подсъдимия нареждал да приема парите, да ги отразява в съставяния от нея ПКО, като след това  във всички случаи тя  предавала парите на него. Наред с това  и за тази услуга  клиентите търговци  заплащали и съответни проценти комисионна върху внасяната сума, което представлявало възнаграждение за извършена от подс. А. работа по организацията,която той правел във връзка с доставката на платовете от Д.. Този процент св.И. вписвала в ПКО също по нареждане на подсъдимия,тъй като  комисионната не била фиксирана, а по негово усмотрение и в зависимост от търговеца,който следвало да я заплати,като варирала между  1, 1.2  и 1.5% . В един момент и след многократно издадените от нея ПКО-ри св. И. дори вече запаметила на част от фирмите точно какъв процент комисионна  е определен от подсъдимия. Във всички от  инкриминираните случаи парите били предавани за заплащане на стоката, която вече била закупена  в Д., но в някои случаи и за стока,която предстояло да се закупи. В хода на разследването не е установено как точно е ставало изпращането на сумите от подсъдимия до продавачите на платовете, заплащането на получените от него суми за платовете, закупени от клиентите в Д., нито кои лица са извършвали реално предаването на тези пари.

 

 

         Така при осъществените от подсъдимия действия той получавал лично или при негово отсъствие от офиса на фирмата  разпореждал на св.И. да получи парични суми от български търговци, които суми следвало той след това да изпрати по  някакъв начин извън България. Тези    суми, както той, така и предаващите ги търговци задължително  се отнасяли  за осъществени или предстоящи  да се  осъществят  извън България сделки. Българските търговците с предаването на сумите в офиса на фирмата  вече били постигнали  уговорка с подс. А. за  конкретната сума,която следвало те да внесат, евентуалния остатък,който има да доплаща някой търговец  и процента комисионна върху внесената сума. Срещу това  подсъдимият поемал задължението си  освен да предаде парите за стоката на продавача и да достави същата от продавача на българския търговец купувач. Предвид  необходимостта сумата да се  предоставя на чуждите търговци се налагало при  изготвяне на приходните касови ордери да се вписва  не действително предоставяната от българските търговците сума,която най-често била в български лева, а нейната себестойност в предимно в евро, а понякога в щатски долари по курса за деня. За това св.И. извършвала това прехвърляне на курса в щатски долари или в евро  винаги при издаваните от нея  приходни ордери и което винаги било предварително договаряно между подсъдимия и  клиентите търговци. При описаните по-горе  условия  и през посочения инкриминиран период множество български търговци посещавали офиса на фирма „С.-***"  и предавали различни суми пари на подс. А.,а когато  той отсъствал на св. И.,която съставяла  за всяко едно предаване на пари от търговец или от името на неговата фирма приходни касови ордери,при индивидуалните условия определени от подс. А. за всеки отделен случай,като  сумата на определената комисионна не била  описвана от св. И. в ордера.

         Свидетелката И. З.,като собственик и управител на фирма  „И. ***“ЕООД от гр.П.подържала връзка с подс. А.  към ***г  повече от  десет години. В този период тя многократно купувала от него  платове,които знаела,че той доставя от  Д.. Той й се обаждал по телефона,двамата се срещали обикновено извън гр.П.,където той предоставял възможност тя да  разгледа платовете натоварени в ТИР-камион. Ако  харесала нещо двамата се разбирали подс. А. да достави платовете в нейната фирма,като за доставката била съставяна фактура  и тя я заприходявала в дневника си за покупките на фирмата. Заплащането от нейна страна ставало на ръка,като парите тя предавала на  подсъдимия. Свидетелката заявява,че към пролетта на ***г тя била  преустановила взаимоотношенията си с подс. А. от около 3-4 години. Но  от иззетите инкриминирани приходни касови ордери се установява,че  има издаден ордер с №-*** от ***г,който е  съставен от св. И. и в който е отразено като предаващ малкото име на св. З., която е предала на св. И. сума от 10 000 щатски долара,плюс комисионната от 1.5%. Освен това има издаден друг  приходен касов ордер под №- ***от ***г  със същото съдържание,но с внесена сума от 3 000  щатски долара и същата комисионна. При осъществените разпити на св.З. по хода на досъдебното производство свидетелката отрича да се е явявала в офиса на фирмата на подс. А., да е внасяла там посочените две суми в щатски долари на  двете инкриминирани дати. Свидетелката не може да  обясни  основанието на издадените няколко други  приходни касови ордери, за внесени във фирмата на подс. А.,като не може да представи разумно обяснение защо  нейното име съществува върху  документацията иззета от  офиса на подсъдимия,в които са били записани  ТИР –доставките от подсъдимия на платове,които той е предал на  български търговци. Относно  посочените по-горе два  инкриминирани приходни касови ордери св.И. категорично заявява,че познава св. И.З..Последната е идвала многократно в офиса на фирмата,където е оставяла различни суми и св. И. разпознава своя почерк при съставянето на  ПКО-ри №- *** и №- ***.За тези ордери св. И. е категорична,че щом е отразила в тях въпросната комисионна от 1.5%,то св. З. освен посочените суми от 10 000 и 3 000 щатски долари е заплатила  и комисионната по тях от съответно 150 долара, явяващи се  в левова равностойност по курса  за деня от 229.72 лева и от  45 щатски долара,с левова равностойност по курса за деня на 66.56 лева.Парите  отразени в тези два  ордера св. И.  предала на подсъдимия А..

         Свидетелят И. Н.,като  управител на фирма „ Д. Ф.“ *** поддържал връзки с подс. А.. На няколко пъти ползвал това запознанство,при което подс. А. му доставил платове. Подсъдимият му показвал мостри,св. Н. харесвал някоя и  след това  платовете били доставяне от  подс. А..В тази връзка Н. посещавал офиса на фирмата на подсъдимия в сграда „ М.“ в гр. П. няколко пъти. Там заплащал получената стока платове,при което му били издавани фактури,в които  били отразени стойността на платовете и тази на карго услугата. Относно  предявените на свидетеля три  броя приходни касови ордери на досъдебното производство  заявява,че  не е оставял пари на ръка на секретарката на подс. А.,като в периода ***. до ****г  бил получил платове от подсъдимия и  предявените му два броя фактури издадени на името на неговата фирма за съответно  сумата от 455 лева и  672 лева били за доставени ни платове.Свидетелката И.  категорично разпознава почерка си при  съставянето на  ПКО №- *** от ***г,в който отразила малкото име на  свидетеля,  името на неговата фирма,сумата от 10 000 щатски долара,които  е получила,предназначението на внесената  сума за продавача на платовете - търговеца К. и  комисионната от 1.5%,които са заплатени върху внесената сума от 150 щатски долара, с левова равностойност 229.38  по курса на деня.   На ***г. св.Н. посетил отново офиса на подсъдимия  и предал на св.И. сумата от 14 500 щ.д. за доставени му платове от Д., предназначени отново за К. M. S. – Д., за което била платена и такса за услугата от 217,50 щ. долара или 323,27 лв. Свидетелката И. разпознава почерка си при  съставянето на съставения ПКО №-***от същата дата. Парите  по двата съставени от нея  приходни ордери  тя предала на подсъдимия А..   На ***г. при същите обстоятелства св.Н. осъществил  и трето внасяне на пари в офиса на обв.А. при св.И. в размер на 10 000 щ.долара в полза на същия търговец в Д. – К. за доставени му платове, като таксата явяваща се комисионна за услугата била  отново от 1.5 %, в размер на 150 щатски долара или 221,05 лв.за това св. И. съставила  ПКО №***от същата дата. Тя разпознава  своя почерк при съставянето на този ордер,както и  че парите ги е предала на подс. А..

         Свидетелката П.В. била управител на фирма  „П.“ ЕООД – С.и търгувала с платове. Повечето пъти,когато закупувала платове чрез  подс. А. било,като тя харесвала някои мостри  в Д., а след това й били доставяни чрез подсъдимия. В тези случаи посещавала офиса му в гр.П.,като има спомен,че е изпращала и нейни служители в този офис,където се фактурирали доставките й.Свидетелката си спомня за  заплатена от нея сума в офиса на подсъдимия на ***г от 2 025 евро,като за това бил съставен ПКО №- ***,в който било отразено,че сумата се предава от  „П.  П.“ за карго,както и че в тази връзка  й била издадена фактура. Относно предявените й  други три  инкриминирани приходни касови ордери заявява,че  не е предавала описаните във всеки един от тези ордери суми,както и че не е изпращала свои служители да внасят такива суми. Свидетелката И.  разпознава своя почерк при  съставянето на всеки един от  тези три ордера. Заявява,че  познава св. В.и нейната фирма. Твърди,че освен св. .        така и нейни служители са идвали при ней в офиса на фирмата в П. и са оставяли парични суми,за които тя е съставила  въпросните три ордера. Няма конкретен спомен дали  при съставения от нея ПКО №-**от ***г  парите от  3 000 щатски долара са внесени лично от св. В. или неин служител,но има сппомен,че са били предназначени за „B. T. и W.“-търговски субекти в Д., за което била заплатена комисионна такса  от 1.5%, в размер на 45 щатски долара или по цени на курса за деня от  66,88 лв. Парите били предадени посредством нея в впоследствие на подс. А..Свидетелката И. разпознава също,че е съставила  ПКО №- *** от ***г,в който вписала като основание за плащането сумата от 3 000 щатски долара, предназначени за „К.-  M. S.Д.“ за доставка на платове. Внесената такса за  превод за тази сума била в размер на 45 щатски долара или равностойността им от  65,62 лв.       На ***г. св.В. или неин служител отново внесла в офиса на подс. А. за заплащане на доставени платове от Д.,като св. И.  издала ПКО ** в полза на „N. S. и W. Д.“  за сумата от 3 800 щатски долара, като процента комисионна бил отново 1.5 %  за 57 щатски долара или 84,78 лв, като вносител записала малкото име на  В. и  името на нейната фирма. Парите  св. И. в последствие предала на  подс. А..

         Свидетелят Г.Д.от гр. П.познавал от  близо  шест години  подс. А.. През първите от запознанството им  подсъдимия внасял платове по поръчка на свидетеля.Той бил дребен търговец на платове, които харесвал в Д.. Не ги заплащал там, а плащанията извършвал когато му били доставени в България, за която цел ползвал услугите на подс. А.. На ***г. св.Д. посетил офиса в гр.П. и предал сумата от 2 000 щатски долара плюс комисионна от 1,5 процента,равностойна на 30 щатски долара или 44,08лвпо курса за деня. Това  осъществил за услугата, която му била извършена през **г,когато Д. осъществил пътуване до К..Там се срещнал  с лицето К.-търговец на платове,който бил  свързан с А. и развиваната от последния дейност за търговия на платове.него дейност. Парите за пътуването в размер от 2000 щатски долара следвало да бъдат възстановени на „К.M. S.Д.“, но тогава свидетелят нямал тази възможност. За това се разбрал и по предложение на К. предал парите на секретарката на подс.А.-  св.И.  след две години. Така на  ***г посетил офиса на фирмата,където тя  съставила ПКО №-***,в който  по указание на подс. А.  вписала  малкото име на  вносителя „ Г. и  за кого е предназначена сумата – „ К.“. По така внесената сума била  вписана и комисионната от 1.5 % ,равняваща се на 30 щ.долара или 44.08 лева по курса на деня, които свидетеля също заплатил.

         Свидетелят Д. Г. бил собственик и управител на фирма   „И. ***ЕООД“ от гр.П.. Познавал подс. А. във връзка с  поръчването на стоки платове от свидетеля в Д.. За целта поръчките правил чрез фирмите „М. с.“, на която представител било известното по делото лице – К.,  фирма  „Б.“ с представител лицето С. и лицето П., представител на фирма „С.“. Поводът за техните отношения също била доставка на стока - платове от Д.. Платовете били поръчвани от там, като  Г.  най-често харесвал мострите в България, а платовете били доставяни от подс.А.,чрез неговата фирма „С. ***“. Разплащането ставало по описаната по-горе схема,при което А. внасял стоката и я обмитявал и след това издавал фактура на Г.,в която включвал и разходите по доставката.Свидетелят знаел,че освен това  извън фактурата  следвало  да заплати допълнителна сума-комисионна в размер 1 или 1.2%.За тази сума подсъдимият му обяснил,че  е  за разходи за превода на парите в Д. и организацията за получаване на стоката. Плащанията свидетелят извършвал в офиса на  подсъдимия в сградата „М.“,където плащал на ръка и си взимал фактурата. Няма спомен дали  за това се изготвял ПКО,като твърди,че през ***г подс. А. му  изпълнил две поръчки и за които той платил и  отделно комисионна. Заявява,че  през ***г не бил  осъществявал поръчки на подсъдимия за внос на платове, но  в инкриминираните ордери  се намират три от тях, в които св. И. съответно е отразила,че  на ***г св. Г. посетил офиса в център „М." в гр.П., където  й предал сумата от 7 000 щатски долара,ведно с 1,5 процента за таксата превод в размер на 105 щатски долара или 154,27 лв. в полза на търговеца К.– явно умалително наименование на известния по делото  К. М. от Д.. За това св. И. съставила ПКО №- *** В последствие с ПКО №- ***от ***г. отново в същия офис  И.  получила от св.Г. сума от 12 000 щатски долара, предназначени за плащане на К. – M. S., Д.. В този случай удържаната му такса за превода била в размер на 1,5 процента от сумата - 180 щатски долара или 264,04 лв.съобразно фиксинга на БНБ.  На ***г. св. И.  съставила отново в офиса на подс. А.  ПКО №- *** оставил сума в размер на  7430 щатски долара в полза на К. М. – Д., като свидетелката вписала, че задължението на  Г. към  продавача възлиза на  8 000 щатски долара и за това  по указание на подс. А.И. отразила в този ордер и в неговата най-горна част,че по това задължение Г. дължи остатъка от 690 долара.за внесената сума от  7 430 долара  на Г.била  удържана комисионна такса размер на 1,5 процента от сумата - 120 щатски долара или 175,98 лв.  Явно за приключването на това свое задължение на ***г св. Г. внесъл остатъка от 690 долара и за което св. И. съставила ПКО № ***, в който  на това основание не била вписана никаква комисионна такса.

         Свидетелите П. С. и С. С.,като съпрузи били управители на две отделни фирми с регистрация в гр. Х..Тази на съпругата имала предмет търговия за дрехи. П. С.влязъл в контакт с подс. А. и му поръчал през **г доставката на плат. След като плата бил доставен св. С. твърди,че посетил веднъж офиса на фирмата на подсъдимия в бизнес сграда  „М.“ в гр. П.и заплатил плата,като заявява,че при това посещение контактувал в офиса на фирмата с непознато за него момиче. За тази покупка била съставена фактура,но отказва да  посочи подробности за това свое посещение и най-вече размера на заплащането и подробности при съставянето на  първичните отчетни документи за тази сделка. Съпругата – св. С. заявява,че  никога не е посещавала офиса на  фирмата в гр.П.и не познава подсъдимия.Твърди,че няма информация за сделката,която съобщава нейния съпруг относно покупката на плат от подс.А.. Свидетелката И. съставила на ***г ПКО №- ***,в който вписала като лице предаващо сумата от 229 евро “С. П.“ и като предназначение – карго. На ***г тя съставила друг ПКО с №- ***в който вписала, че сумата от  20 990 щатски долара се предава от  „ П* Х* С*“, предназначена за К. и с определена комисионна от 1.5 процента.

         Свидетелите К. П. и Д.Н. били съдружници и съуправители на фирмата „П.“. Двамата се запознали с подс. А. от повече от  пет шест години преди инкриминирания период. Повода бил  покупката на платове от Д.. Подсъдимият им предлагал мостри на платове,те ги харесвали и поръчвали доставката. Рядко на няколко пъти свидетелите пътували до Д.и за това разчитали на подсъдимия. Двамата твърдят в своите показания,че през 2012г са закупили платове от подсъдимия на името на тяхната фирма и за тази сделка била издадена една фактура. Свидетелят К. П. твърди,че  относно предявените му приходни касови ордери,които съставила св. И. с *** от ***г, №- *** от ***г с _№- ***от ***г и с _№- *** от ***г отразените в тях обстоятелства,че фирмата им е заплатила посочените в ордерите суми за карго услуга, вероятно е било за предплата за някакви  поръчки,които не били осъществени. Относно обстоятелствата отразени в ордерите с *** и №- ***, които св. И. съставила от **. и ***г и отразеното  във всички  посочени по-горе ордери,че описаната сума във всеки ордер се явява част от  предшестващо задължение на фирмата св. П* не дава разумно обяснение. За тези обстоятелства св. Д*  Н. твърди,че  описаните по-горе  ПКО-ри вероятно касаят някакво тяхно старо задължение. Двамата  отричат да се  внасяли от името на фирмата  им, в офиса на фирмата на подсъдимия отразените в ПКО №-** от **г  сума  от 320 долара с определена комисионна от 1.2 %,предназначена за  „К* 10 300“, с №- ** от ***г сумата от 10 000 щатски долара с комисионна 1.2 %,предназначена за „К*10.300“ и с №- ** от *-***г сумата от  5000 щатски долара с 1.2 % комисионна, предназначена за „К.“. Н. твърди,че познава търговци от Д. с имената К.и К.. Свидетелят  П. сочи,че офиса на подсъдимия бил посещаван  и от двама служители на фирмата Р. З. и С. С..

         Свидетелката В. С. от гр.К. също установила отношения с подсъдимия А. във връзка с доставянето от негова страна на евтини платове от Д., които били заплащани при него в офиса му в гр.П.. През ***г. свидетелката посетила лично Д., за да закупува платове. Там осъществила сделки с двамата търговци, близки до А.-К. и К.М. от Д.. По повод на пълното разплащане по сделката те казали на С., че следва да предаде парите за плащането на стоката на А., което и тя сторила. На ***. посетила офиса в център „М." П. и св.  И. съставила   ПКО №-*** от същата дата,като приела  от С. сумата от 4 000 щатски долара в полза на цитираните двама търговци „  К.-** К.- **“,като била вписана  комисионна от 1.5 % в размер на 60 щатски долара или 89,12 лв.,които С. също заплатила.

         Свидетелят Е.Н. от гр.С. се познавал от няколко години преди инкриминирания период с подс.А..Ползвал неговите услуги за внос на  лекарство от Д.,което Н. ползвал. Подсъдимият явно  влязъл в доверителни отношения с този свидетел. За това  в края на ***г и  през ***г на два пъти помолил Н. да се срещне неизвестни за Н.лица в гр. С.. Те щели да му предадат пари предназначени за  подсъдимия. В края на ***г  св. Н. се срещнал с непознат арабин,който му предал пакет облепен с тиксо и на опипване съдържанието подсказвало,че са пари.  На ***г. на свидетеля се обадил подсъдимия  и го помолил да се срещне с две лица в С., от които ще получи парична сума, която да му предаде. Свидетелят се срещнал в С.  с двама  араби и получил от тях запечатан пакет. След това Н.пристигнал на същия ден в П.,    отишъл в офиса на подсъдимия и предал пакета,който бил отворен в негово присъствие. Съдържанието на пакета било от сумата в размер на 60 000 евро. За сумата св.И. съставила ПКО №- ***с дата ***г,вписала малкото име на св.Н.,като лицето,което предава сумата,както и  комисионната от 1 .5%. Подсъдимият отсъствал от офиса, но св. И. предварително била инструктирана какво да впише в този ордер  и от което ясно се  разбирало,че  сумата касае разплащане за стока от Д., за което сумата трябва да се предаде на продавача,както и че подсъдимия  е получил сума  в размер на 900 евро или 1760,25 лв. по определената от него 1.5%  комисионна.

         Свидетелката Д. Р. – П.от гр.Р.също познавала обв.А. от много години  и по повод на доставянето от негова страна на платове за фирмата й „К.- Р.“. Тя избирала платовете по мостри,които той предлагал,като веднъж годишно ходила до Д.,за да   провери пазарните тенденции. През ***г заявява,че е осъществила две сделки с подс. А.,за което й били издадени две броя фактури,които  са приложени по делото. В офиса на  подс. А. с дата  от ***г св. И. съставила ПКО №- ***,в който отразила,че вносителя „Д.-Р.“ внася сумата от 2 000 евро,предназначени за карго. В горната част на  ордера вписала „ост. 6231 евро“,което й било продиктувано от  подс. А..С дата *** св. И. съставила ПКО ***,в който отразила като вносител „ Д.“ за сумата от 6230 евро  и с предназначение за карго услуга. С дата от ***г. св. И. съставила  ПКО №- ***, като вносител на сумата от 20 200 щатски долара, с комисионна определена от подсъдимия от 1.5 %, с предназначение в полза на продавачите  и търговските субекти установени по делото в Д*- Н*N*S*- 3 200,  N* от T*  – 6 500 и К. от M.S.- 10 500.

         Свидетелката Т.Х. от гр.П.контактувала с подсъдимия по повод доставянето  и закупуване на платове от .Д. През пролетта на ***г. тя имала уговорка с него да й съдейства за доставянето на стока от К.. Транспортът щял да се осъществи от фирмата W. C.L. К., на която подс.А. трябвало да преведе пари, за да бъде доставена стоката- платове до Д., а от там до България. Така последователно:  с ПКО №- ***,в който св. И. вписала като лице внасящо сумата от 30 000 лева – Н., в ПКО №- ***, в който св. И. вписала като лице внасящо сумата от 29 500- Н., с  ПКО №- *** от ***г св. И. вписала лицето Н.,като лице  внесло сумата от  6 490 и с ПКО №- ***от ***  св.И. вписала Н.,като лице вснесло сумата от  25 000 щатски долара, с 1.2% комисионна,определена в тази връзка сума от 96 долара и  560  лева,като в този ордер е посочено,че внесената сума се отнася за  40 000 щатски долара. щатски долара, а св.Х.заплатила и комисионната такса по този  ордер в размер на 300 щатски долара или 447,42 лв.Свидетелката твърди,че  не помни дали  на подс.  А. лично  или на негов служител е  предала единствено сумата  от 25  000 долара касаеща  последния ПКО от ***г, относима към сделката в К.и твърди,че тя предварително била дала банковата сметка на фирмата си,за да  може подсъдимия да преведе тази сума на  фирмата W. C. L. в К.. Отрича да е  предавала на подсъдимия сумите посочени в  другите ордери.

         Свидетелката Г.Ч.от гр.В. познавала подсъдимия  и контактувала с него във връзка с доставка на платове от Д., които били внасяни в България и плащането им ставало в брой на подс.А.. Той осигурявал възмездяването на търговеца в Д.. На ***г. свидетелката изпратила на А. с пощенски запис сумата от 3 000 щатски долара, които били за плащане на платове на N.T. Д..За услугата била заплатена сума в размер на 45 щатски долара или 67,11 лв,по така определения от подсъдимия  1.2% комисионна. В тази връзка св. И. съставила по указание на  подс. А. ПКО №- ***,в който та отразила името на вносителя и сумата, името на  фирмата,на която трябва да се предадат парите и  процента комисионна. Свидетелката Ч. твърди,че при посещенията си в офиса на подсъдимия освен с него контактувала и със св. И.,която нарича по малкото й име.   

         В хода на досъдебното производство от офиса на подсъдимия са били иззети документи, компютърни конфигурации и печати. Извършени са огледи  на иззетите ВД от офиса на подс. А., както и информацията свалена на флашки и СД от същите.От СД предаден доброволно от св.И., на който е качена информация свалена от компютъра на подс.А. е извършена разпечатка върху хартиен носител, по извършения оглед на ВД  на съдържащите се в него информационни данни. В него  е открито  като съдържание 1918 файла и 225 директории.  Файла обозначен с надпис „t.“ съдържа  информация в табличен вид от колони относно  отчетен приход в каса, малки имена на хора- част от които са сходни  с имената на български търговци лица имащи взаимоотношения с подс- А.  и описаната в обвинението инкриминирана дейност, малки имена на лица от арабски произход,сходни с  имената на  посочените в обвинението имена на търговци от Д., цифри,които означават суми относно  обозначения във файла приход към каса,както и сумата,получена от  определения процент върху  отразената като приход сума. Вписаните като  приход суми са от лица с арабски имена, а разходната част или дължимите суми са на лица с българските имена. Файла с надпис „ Х.“ съдържа информация за  получени писма от търговци от Д. до  фирмата на  подс. А.- „С. ***“ ООД за  дължимите към тях разплащания по  осъществени сделки с платове,като част от тези търговци са  посочени от  свидетелите по делото и  български търговци,че  подсъдимия е бил посредник между тях като купувачи и  продавачите на платове от Д*. Файла с надпис „t.“ съдържа  данни за  издадени  сканирани проформа-фактури от една от установена по делото и посочена от обвинението фирма в Д.-  „W.C. L.“, а друг файл съдържа същата информация за  издадени  сканирани проформа-фактури от друга  установена по делото и посочена от обвинението фирма в Д. осъществяваща сделки с платове с подсъдимия – „J. G. T. L.“. Тези фактури  освен,че са издадени от посочените фирми, в тях като получатели са вписани имената на български граждани и на подсъдмия. Няколко печата, в  това число и печат на "Д. д. т“ са открити и иззети от офиса на подсъдимия. Съдържанието на тези файлове ясно  сочи обективираното желание на подс.А. да съставя свое счетоводство и отчет върху  наличността в касата,броя на  осъществяваните сделки към  всеки конкретен продавач на платове и  тези с български търговци.  

         От наличните по делото писмени доказателства се установява, че са  изисканите на досъдебното производство  от различни банкови институции справки за налични банкови сметки в страната, както за самия подсъдим А., като физическо лице, така и банкови сметки на негови фирми или фирми с негово участие -„И.**" ЕООД, БУЛСТАТ ********; "Р. X. И." ООД, ЕИК ***********; "С. 2001" ООД, ЕИК ***; "Ф. Л." ЕООД, ЕИК ***; "Т. 2000" ООД, ЕИК ***. Такива сметки са установени в „УниКредит Булбанк", „Райфайзен Банк", „Интернешънъл Асет Банк" – за физическото лице и  за "С. **" ООД в лева и щатски долари в „УниКредит Булбанк". Била е разкрита банковата тайна по реда на чл.62 от ЗКИ и са представени банкови документи,като  е  установено, че единствено движение има по сметките на "С.***" ООД в лева и щатски долари, а в останалите сметки няма налични суми и не е имало движение по тях.

         В инкриминирания период ***г. - ***г. от сметка в щатски долара в „УниКредит Булбанк" са извършвани преводи от фирма " С****" ООД по сметки на фирми в Дубай – M.C.T. T. L. и R. A. M. G. T.L., като за основание на преводите са посочени фактури издадени от ,Д.Д. Т." на "С.***" ООД. От представените  документи от „УниКредит Булбанк", с които е оформено плащането е видно, че към всяко плащане има приложено писмо от името на "Д. д. т." до "С.***" ООД, в което писмо се посочва плащането да се извърши на M. C. T. T., писмото е с печат и подпис на фирмата. Сканирани копия на всички тези писма без шапката, от която е видно, че издател е "Д.д.т." и поставен печат -какъвто е иззет от офиса на подс. А./,такива са открити в доброволно предадения носител СД и са свалени на хартиен носител. С тези преводи са платени фактури на "Д. д.т." по доставки на Х.А.  само за ***г. - 2 броя, за  ***г. - 1 брой, за  ***г. - 8 броя и за ***г. - 5 броя. При липсата на  документи удостоверяващи разплащания от ***година, то посочените  по-горе платежни операции нямат отношение  към инкриминирания период на повдигнатото обвинение, към вида на неправомерните извършени платежни услуги и платците предоставили  сумите на подсъдимия за  конкретните налични парични преводи- Том 6 л.1- 64, Том VІІ л.2-81 и Том  ХІ л. 32-66 от досъдебното производство.

         Описаната по-горе фактическа се установява по несъмнен начин от гласните доказателства събрани на досъдебното производство, част от които съдът кредитира. Частта  представеното изложение на защитата от името на подсъдимия,при предявяване делото, в които заявява,че с оглед  вмененото на подс.  А. обвинение,че  при осъществяване на търговска си дейност чрез „С****“ ООД, свързана с внос на платове от Д, по делото  не са установени  основанията,на които  той е получавал паричните суми за закупени в Дплатове от български търговци, тъй като не са били разпитани насрещните страни продавачи не се възприема за обоснована от съда. В хода на съдебните прения  защитата подкрепи  тази  своя теза с твърдението,че вменената от обвинението сума получена от подс. А. се явява произволна интерпретация основана върху част от показанията на св.И.,но и при липсата на такова съдържание в  инкриминираните приходни касови ордери,от което  обективно да може да се установи,кой е вносителя на  отразените в тях суми,основанието за  това,наред с отчетените от обвинението суми,получените от подсъдимия, като процентно възнаграждение комисионна от отразената във всеки  ордер   сделка. Защитата твърди,че предявената като обвинение сума от неправомерен приход на  А. не е установена при  проверката на НАП. Неговата дейност категорично била законосъобразна, с оглед получените от него парични средства от български търговци,с които закупувал платове предимно от Д,след което ги внасял на законово основание в страната и ги продавал на тези търговци срещу  редовно издадени фактури. Според защитата конструкцията на обвинението  почива върху твърдения,но без те да се подкрепени с доказателства. Съдът не възприема защитната теза,която обобщава по същество, че всички получени в офиса парични суми са по повод договорните отношения с посочената фирма в Д, че за всяка една от сумите винаги  е била издавана  фактура на българските търговци за дадените му от тях парични средства. Изложените съображения на защитата се явява версия,която се намира в противоречие с останалите по делото  и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. При анализа и оценката на гласните доказателства съдът намира,че следва да ги определи в тяхната цялост като показания на свидетели,които са имали  търговски взаимоотношения с подс.А. в посочения в обвинителния акт инкриминиран период. В преобладаващата си част те са български търговци, формално или реално действащи от името на  съществуващи търговски предприятия, дейността на които е била свързана с платове. Последното е налагало закупуването на платове на възможно най-ниска цена,при наличието на  достатъчно  голям асортимент,който осигурявал подс. А..  Всяко от посочените в обвинението лице  е влязло в контакт  с подсъдимия и  независимо дали това лице е посетило Д, Иили К,по повод покупката на платове,или се е намирало в България,той е използвал подс. А., било за да се запознае с предлагания асортимент платове, да му ги поръча, да изчака внасянето им в Р.България,след което да ги закупи от подсъдимия, а в някои случаи да му даде предварително парична сума,за да  се достави плата в страната. Всяко едно инкриминирано по делото действие по предаване на пари на подсъдимия А. от български му партньор за последващото им предаване на  фирмата-продавач или доставчик от Д или в някои случаи от К,срещу което подсъдимия е договарял и получавал от българския търговец комисионен процент върху получената сума  съдържа белезите  на повдигнатото  в обвинението престъпление. С приемането на  парите  от предаващото лице,което иска извършване на платежна услуга от подсъдимия, последният е съзнавал, че той не е институция, която има съответното  законово разрешение за лиценз за този вид банкова дейност. Липсата на съответен счетоводен документ при предаването на сумата, наред с липсата на положен подпис върху инкриминираните ПКО-ри,  което част от свидетелите се опитват да обяснят с бъдещи или минали доставки, или отрицание да са предавали подобни парични суми на  А.,   сочи основанието да се приеме за всеки от тях, че  в счетоводната си отчетност  управляваните от тях фирми  не са спазвали основните принципи заложени в Закона за счетоводството/ отм./- чл. 4- чл. 7 и следващите, националните счетоводни стандарти и други действащи нормативни актове. В тази връзка  съдът при обсъждането и оценката на  тези гласни доказателства  изхожда и от явното желание на повечето търговци в показанията им на свидетелите да не разкриват явно  допуснатите  нарушения по отчета и движението на финансовите средства на техните фирми, истински размери на оборотните им средства и печалба, а с това и възможността да не поемат  реалните си  данъчни задължения.Наред с така представената дотук извод на съда  върху обективната страна от съдържанието на обобщения анализ на  гласните доказателства следва да бъде  представен и  детайлизирания анализ на тяхното съдържание. 

         Съдът кредитира изцяло показанията на свид.И., депозирани в хода на досъдебното производство, по хода на  съдебното следствие пред първата съдебна инстанция по НОХД №- 128/15г по описа на ПОС  и приети по реда на чл. 281 ал.1 т.2 НПК,както и  по хода на настоящото съдебно следствие. Приетите и обсъдени на това основание и процесуален ред нейни показания от досъдебното производство съдържат  фактите, в които тя  разяснява  на какво основание,по какъв начин и по чие нареждане е получавала носени от други лица парични суми. Защо и по чие нареждане тя е съставяла приходните касови ордери,на които разпознава своя почерк и какъв е бил смисълът и съдържанието на  касови ордери издадени от нея. Изяснява, че отразените в част от ордерите суми, явяващи се плащане за карго-услуга се явяват сделки,за което били издавани винаги фактури от счетоводството, съответно и на това основание в тях не се отразявала комисионна такса. Но за сумите получени от нея или подсъдимия,за които тя издавала  ПКО на които  вписвала и  съответния процент   комисионна такса  знае,че не са издавани фактури и такива няма приложени по делото. Последното според съда  обективно е установено от  фактите които интерпретират  част от  разпитаните на досъдбното производство свидетели,някои от  които завяват „липсата“ на пълен спомен или своето отрицание да се предавали в офиса на  подсъдимия описаните в ордерите от св. И.  значителни суми или пък по-значителната част от  тях.  Съдържанието на  тези показания ясно  определя,че  всеки  издаден от св. И. ордер,както и  инкриминиран такъв се  е явявал удостоверителен документ и отчетност за пред подс. А.,наред с предназначението той да  проследява движението на  тези не-малки парични потоци,предвид необходимостта да  ги разпределя за  различните търговци от Д,с които контактува.Именно на това основание и  по негово нареждане св. И. вписвала в инкриминираните ПКО-ри и името /малкото име/  на  търговеца- купувач на платове или  неговата фирма,както и това на продавача на платове, който следвало да  получи от подс. А. описаната в ордера сума. Наред с това  ясно допълнение за този извод се явява и съдържанието  на извършения оглед  и изследване на вещественото  доказателство – СД на досъдебното производство,в чийто файлове са отразени информационни данни за имена на търговци от Д и  на  български търговци- Том ІV л.1-31от досъдебното производство. От депозираните в хода на досъдебното производство показания на тази свидетелка/ л. 86-88 т. 1/ се установява част от начинът на заявяване на стоките от българските търговци в Д. чрез подс. А., така и фактът, че стойността по  сделките се е заплащала на подсъдимия в гр. П., а той от своя страна, ползвайки контактите в Д. и уговарял по телефона заплащането в Д. на избраната от клиента стока. По идентичен начин е ставало даването на парите за стоки от К.. Върху получените в офиса на фирмата на подсъдимия суми се е начислявала винаги комисионна за този вид услуга- по правило 1,5%, а за определени клиенти-1,2%. От показанията на свидетелката се установяват и лицата, предоставящи на подсъдимия парите за заплащане на стоката от съответния български търговец,някои от които тя познава с малките им имена или  наименованието на техните фирми,или  техни доверени служители или близки. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката от досъдебното производство, депозирани при разпита й на *** г. / л. 89-92 т. 1/, които са идентични с горепосочените и от които се установява начина на предаване на парите в офиса на подсъдимия, съставянето на ПКО, основанието за получаване на сумите от извършени, а в някои случаи за предстоящи сделки в Д., по-малка част и в К.  по които подсъдимият и представляваното от него търговско предприятие не са били страна. Но въпреки това било договорирано получаването на комисионна от подсъдимия, определена като процент от предадената сума и заплащането й от търговеца в офиса на А., без конкретизираната сума от този процент да бъде вписвана в издавания ПКО. Показанията на свидетелката установяват и основанието на част от приложените по делото инвойс  фактури, необходими за осъществяване  на част от сделките, които фактури са били съставяни в офиса на подсъдимия и чието съдържание с намира извън предмета на обвинението,но  се намират в логическа връзка с показанията на св. И.  и  кредитираните от съда гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на св. И. дадени по хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция,които по същество потвърждават показанията й по хода на досъдебното производство, с оглед наведеното от  обвинението искане по чл. 281  ал.1 т.2 и ал.4,вр. ал.1 от НПК те да бъдат прочетени.         

         Показанията на св. Т. Х. - дадени на досъдебното производство,както и тези дадени пред съдия също от досъдебното производство установяват,че като собственик и управител на „Т.“ ЕООД със седалище в гр. П.имала отношенията с подс.А..  Пътувала до Д., харесвала там определени платове, а след това в България заплащала на подсъдимия сумата за платовете,които след това й били доставяни. Свидетелката сочи изрично в разпита си пред съдия на 11.04.2012г, че независимо, че са били издавани и фактури за платовете, в преобладаващия брой случаи тя е давала  и  допълнително сума, формирана като процент върху стойността на стоката, която не е била включена в сумата по фактура от около 1  или 1,2  %“.Твърди,че тази допълнителна сума от 1, 1.2% не била осчетоводявана и изписвана във фактурата,която получавала от подсъдимия.Първоначално тя  и другите търговци на платове не закупували платовете при посещението си в Д., а само ги оглеждали и вземали мостри. В България поръчвали платовете на подс. А.,който имайки  фирма за карго-услуги ги внасял от Д., като по нейно  уточнение,той правил  „групаж от цяла България“ от цял контейнер, а след вноса го освобождавал от митницата и им продавал платовете,които те си  били харесали. За продажбата  й издавал фактура за  метража и цената,но добавял процент над  стойността на закупения плат,което  обяснявал с разходите,които правил по доставката на стоката. Свидетелката твърди,че подсъдимият е определял процентната сума „комисионна“ и че той  определял  процента  за всеки търговец,който варирал между 1, 1.2 и 1.5 %. Свидетелката твърди,че няма представа по какъв начин подсъдимия е превеждал парите в Д..Сочи във връзка с установения и иззет по делото ПКО № 1214/10.04.2012г,че сумата от 25 000 долара са предадени от нейния брат  св. М.в офиса на  А.,за тази сума платила комисионна такса от 1.2%, плюс такава  и за остатъка до 40 000 долара,явяващо се нейно задължение  към търговец в К.- Том 1 л. 96-98. Уверение за казаното от свидетелката  се явяват ПКО №- .***и ПКО № ***, в които св. И. разпознава своя почерк и в чието съдържани св. Х. явно споменава в показанията си от досъдебното производство  от 11.04.2012г – Том 1 л. 99-100. Х.  описва и начина на съставяне на ПКО, с подписване само от момичето, което работело в офиса на подсъдимия – имайки предвид  св. И.,както и че  Х. не се подписвала на ПКО. За тези факти показанията на св. М.- брат на св. Х.съдържат потвърждението, че сестра му е изпращала няколкократно пари в офиса на подсъдимия и чрез него  последната занесена сума е била 25 000 долара. Свидетелят сочи,че е имало други случаи на носене на пари  от него  в офиса на подсъдимия,като там му бил издаван документ „зелен“ на цвят,  подобен на предявения му ПКО. От разпечатаната в посочения СД информация на досъдебното производство се намира отразяването на изготвена разписка без подписи между Т. Х.и подс. А. за предаване на сумата от 123 000 щ.д. с цел превод в К.. Отразена е  комисионната за този превод - в размер на 1.2% или 1467 щ.д. Под разписката са посочени банкови сметки на фирма в К.,но за което св. Х. отрича да е предавала такава сума,освен твърдяното от нея,че е предала на  подсъдимия и на неговата служителка св. И.  единствено сумата от 25 000 щатски долара и което фактически не  е дало основание прокурора да промени  обема на обвинението в по-голям.-Том 4 л. 52. С оглед на това  показанията на Х. и М.  съдът намира за правдиви и логични.Съдът кредитира изцяло показанията на св.А., от досъдебното производство, които установяват плащания извън инкриминираните по делото, извършени по идентичен начин, но безвъзмездно. Бащата на този свидетел, живущ в С. му изпращал пари, за „ подаръци“. Бащата се свързвал с брата на подсъдимия (неконкретизиран), също живеещ в С., давал парите на брата, а той се обаждал на подс. Х. и последният предавал същата сума на свидетеля.

         Съдът кредитира  и показанията на свид.Т. Г. в частта, в която съобщава за приятелските си отношения с подсъдимия и извършваната от двамата обща търговска дейност,при която Г.превозвал  стока на подсъдимия от Д. до България и  ангажиментите на  подсъдимия с Дубайскато фирма „ Д.“.-Том 1 л. 108  Съдът не възприема показанията на този свидетел в частта, в която той сочи, че във всички случаи парите, предназначени за „ Д.“, като търговец, плащащ стоките в Д. са превеждани след получаване от подсъдимия от българските клиенти по банков път. Касае се за обстоятелства, които свидетелят няма как да знае в пълнота. Обстоятелството, че подсъдимият е превеждал пари и по банков път на „Д.“ се установява и от приложените по делото като писмено доказателство извлечение от банковата му сметка в „Уни кредит Булбанк“. Но този факт сам по себе си не оборва заявеното от св. И. от една страна, че стойността на самата стока не е била фактурирана и парите за нея не са превеждани по банков път, а от друга,че така констатираните по делото като съдържание извлечения от движението на откритите  банкови сметки на подсъдимия,в които за инкриминирания период на обвинението липсва такова движение.  Следва да се отбележи, че свидетелят сочи, че в Д. са съставяни фактури, при които като получател на стоката там е посочвана дубайската фирма „Д.“, но той самият няма представа дали след това са се оформяли фактури за доставка на тази стока на името на фирмата на подсъдимия- „С.****“ ООД или  ЕООД.  В това отношение  твърдението на свидетеля,че няма представа относно съдържанието на  предявената му на досъдебното производство  инвойс фактура и  наличието на отразеното  негово име на тази фактура,че той се явява износител на  камиони от България е съмнително,но макар и  извън предмета на обвинението то  установява размера на паричните взаимоотношения между подс. А.  и трети лица. В този смисъл  категорично  поражда съмнение  за съда и отговора на въпроса дали свидетелят знае какво  е значението на цифрите,стоящи под обозначението „Т.“,открити в компютърната  конфигурация на подсъдимия- Том 4 л. 6-12.  За така описаните обстоятелства  съдът счита,че не следва да  кредитира показанията на свидетеля от досъдебното производство – Том 2 л. 38 / л. 38 т. 2/ Следва да се посочи, че в тези показания свидетелят не сочи подсъдимия като представител на фирмата „Д.“ в България и категорично сочи фирмата „Д. д.“ като транспортна фирма, доставяща стоката на подсъдимия в България“,като  в подкрепа на защитната теза заявява  че сумите от България са били изпращани от подсъдимия винаги по банков път,без да подкрепи това си твърдение с факти,освен, че знаел за това.Съдът  кредитира показанията на св.Ф., депозирани по хода на досъдебното производство и във връзка с начина  на закупуването от свидетеля на платове в Д. и участието на подсъдимия като посредник за това, както и обстоятелството, че парите за стоките са били предавани от свидетеля на подсъдимия в България., но е имало и суми, давани в Д. на конкретния продавач.Съдът кредитира показанията на св.Я.И.от досъдебното производство, където относно предявените му приходни  касови ордери  твърди,че  посещавал  Д., една част от стоката заплащал там на продавачите на платове,но повечето заплащал в България  на подсъдимия,който явно според свидетеля бил доверено лице на търговците от Д.,защото се обаждал на търговците и гарантирал,че стоката на св. И. ще бъде платена. В България свидетелят плащал на подсъдимия,като твърди,че освен цената на платовете заплащал и още  за някаква услуга,но без да е сигурен дали е карго, мито или друго. Съдържанието на предявените му касови ордери фактически потвърждава твърдението му,че последната сделка осъществена с подс. А. касае покупката  в Д. на платове от свидетеля,при която подсъдимият станал гарант за  сумата от 8120 щатски долара. Това наложило св.И. да  на няколко пъти да посети офиса на подсъдимия и там да заплати  задължението: на ***г по ПКО №- *** в размер на 6 000 долара, на ***г с ПКО №-*** сумата от 1000 долара, на ***г с ПКО №- ** сумата от 900 долара и с ПКО №- *** от ****г сумата от 220 долара. Показанията на този свидетел и съдържанието на тази ордери подкрепят показанията на св. И. относно разясненията й  как по  указание на подс. А. българските търговци се издължавали на  него,във връзка с поетите от подсъдимия ангажименти за гаранция пред търговците в Д. и как се изравнявало паричното задължение,чрез описване върху конкретния ордер какъв е остатъка,който търговеца все още дължи на А.. Съдът кредитира частично показанията на св. Д. Н.,който  като съсобственик на „П.“ ООД в хода на досъдебното производство  твърди,че установил познанство с подсъдимия по повод  закупуването на платове от Д. и заплащал тези платове в офиса на подсъдимия в гр. П.. Съдът не кредитира показанията на същия свидетел, че предаваните суми са били изцяло съответни на фактурираните такива. В тази част показанията му противоречат на показанията на свид. И., както и на приложените по делото ПКО с номера: **,***,***,***,***,***,***,***,*** и ***,в които като приносител на пари в офиса на подсъдимия е посочено „П.“. Свидетелката заявява,че тя е съставила тези ордери, известно й е името на  фирмата,твърди,че  служители на тази фирма са идвали в офиса при нея и по нареждане на  А. тя е изготвяла тези ордери,като е получавала парите,които е  отразявала в ордерите,медно с комисионната посочена в ордера. Независимо, че св.Н. отрича той, неговия съдружник или  служители на фирмата да са  предавали тази суми,тъй като  нямало положен подпис от тях, то св. Я. е категорична, че никога в ПКО, изготвян на това основание не е полаган подпис от приносителя на сумата. Житейски нелогично е самата свидетелка или подсъдимият да си съставят ПКО-ри за несъществуващи внасяния на пари. Нежеланието на свид. Н. да посочи наличието на такива плащания е логично с оглед начина, по който е бил длъжен да води счетоводно дейността на фирмата си и да изисква съставянето на съответен счетоводен документ за всеки разход. Фактически не отрича,че подържа взаимоотношения с  изписаните от  св. И. в  тези ордери продавачи на платове -  К.и К.. На това  основание съдът кредитира показанията на св.К.П.,  който като другия съсобственик на „П.“ ООД също  поддържа факта за познанство с подс.А. на основа на търговски взаимоотношения,но  съдът не кредитира потвърдената от св. П.  версия на Н., че нито те,нито от името на фирмата им са били заплащани значителните и описани от св. И. така предявените му  ордери суми, различни от фактурираните.

         Съдът кредитира и показанията на св. В. С. от досъдебното производство, от които се установява купуването от същата на платове в Д., които заплащала в България на подсъдимия, както и фактът да потвърди обстоятелствата, че при посещенията си в офиса на подсъдимия контактувала с едно момиче. Твърди,че  така предявения  й  ПКО №-*** от ***г съдържа данните,за които тя  заявява,че е имала задължение към двамата търговци от Д. – К. и К.,че  тнова си задължение изплатила на подсд. А. с този  ордер,като освен дължимата сума заплатила допълнително такса: няма точен спомен дали  60 лева или 60 долара. Тези факти  се намират напълно в унисон с   показанията на св.И. и  повдигнатото на подсъдимия обвинение. Съдът кредитира показанията, депозирани на досъдебното производство на  св. Г.Ч.- собственик и управител на „Г.- Г. Ч.“ със седалище и адрес на управление в гр. В.. От тях се установява , че свидетелката е закупувала платове от Д. чрез подсъдимия, за което му е плащала в България. Заявеното от свидетелката, че заплатената от нея  сума на подсъдимия в размер на  3000 щатски долара осъществила,като  изпратила пощенски запис в лева малко преди  Великден ***г,като приблизителната равностойност на доларите. По същество потвърждава обстоятелствата  отразени в ПКО №- *** в който  е изписано част от  името на нейната фирма,  града на местоживеенето й, цитираната от ней сума в долари. Твърди,че при посещенията си в офиса на подсъдимия пред ***г е контактувала освен с него   и със св. И.,която назовава по малко име Изложените в тези показания  факти относно  това,че  винаги е получавала фактура за внесените от нея суми в офиса на А. и че това съответствало на отразеното по фактура не следва да се кредитира по вече изложените от съда съображения. Логично е свидетелката да премълчава и   да признае факта на заплащаната от  нея горница- в случая от процент и половина, като двусмислено заявява,че била заплатила някаква приблизителна сума от около 4 530 лева,като равностойност на дължимите на  А. 3 000 долара още  повече, че  проведения й разпит е осъществен няколко месеца след като тя заявява,че е  изпратила инкриминираната сума. За тези обстоятелства показания на св.И. съдържат  твърдението си, че  е съставяла  инкриминираните ордери №- ***- без дата и №- *** от ***г  от името на вносителя-фирмата на  свидетелката Ч., като в тях отделно са упоменавани дължимата сума,а в единия  и сумата по процентната комисионна.Съдът кредитира и показанията на св. Г. Д.,дадени на досъдебното производство.От тях се установяват фактите на закупуване на платове от свидетел от Д., участието на подс. А. в тези сделки, както и че сумата от 2 000 щатски долара, дължима на търговеца „К.“ той е предал в офиса на подсъдимия на секретарката му. Не отрича изготвянето на инкриминирания ПКО №- *** от ***г и отразения в него  %- 1,5,за който твърди,че  вероятно му е  бил съобщен в офиса на  А. и който заплатил.Съдът кредитира показанията на св. П.С., депозирани в хода на досъдебното производство, от които се установява, че същият от името и за сметка на притежавани от него и съпругата му търговски предприятия е закупувал платове от Д.. В тази връзка посещавал офиса на подсъдимия относно извършена покупка от свидетеля през ***г и за това контактувал в офиса с едно момиче. За останалите обстоятелства  относно съдържанието на предявения му ПКО №- *** от ***г, в който св. И. *** „ са вносители на  сумата от 20 990 щатски долара,която е  предназначена за  кумар и е определена такса от 1.5 % св. С. заявил,че допълнително в друг разпит ще отговори. Свидетелката И. е категорична,че е съставила този ордер и че и са известни малките имена на  собствениците на фирмата от Х.. В тази връзка  показанията на св. С.С.,в които заявява,че няма знанието мъжът й да търгува с платове и да е внасял такава значителна сума не се възприемат от съда за  достоверни. Макар и с извън процесуална стойност,предвид невъзможността показанията на св. С. дадени по НОХД №-128/2015г да бъдат приобщени в настоящото производство следва да се отчете,че в показанията си по хода на съдебното следствие свидетелят е изложил други факти, различни от  дадените от него на досъдебното производство. Съдържанието на  инкриминирания  ордер  съдът приема за достоверно,предвид  възприетата оценка на останалите гласни и писмени доказателства по делото.Съдът кредитира показанията на св. Т. К.и И.Н.- лица, осъществяващи дейност, свързана със закупуване на платове за  ЕТ“Д.- Т.к.“, ЕООД „д.“, „Д. Ф.“ ЕООД. Установява се, че харесани от свидетеля Н. платове в Д. е заплащал на подсъдимия А. в България.Свидетелката К.по отношение на предявените и два броя фактури,които са издадени от името на  фирмата на подсъдимия на името на нейната фирма заявява своето незнание.Пояснява,че тя и нейние зет-св.  И.Н.закупуват само скъпи от Д.,а не  такива,които са отразени в двете фактури. Свидетелят Н. заявява,че същите две предявени му фактури касаят действителна сделка на обща стойност от около 1100 лева,които той заплатил на  подсъдимия. Съдът не кредитира  заявеното от свидетеля, че във всички случаи предадените на подсъдимия пари са съответствали на издадените му фактури, като противоречащи на приложените по делото ПКО-ри: № ***от ***, №- ***от  същата дата и *** от ***. Съдържанието на същите сочи заплащането на  значителна сума щатски долари,като св. И. в своите показания разпознава своя почерк при тяхното съставяне и има спомен за  предадени суми от  въпросната фирма от Д.. От обективна страна твърденията на св.  Т.К.,че  търгуват с нейния зет скъпи платове пряко се  обвързва с  отразените в инкриминираните ордери суми от щатски долари и не намира логическа връзка на  твърденията на  св.Н.,че  заплащането  от 1127 лева по двете предявени му фактури касаело реалната сделка с подсъдимия. Съдът кредитира показанията дадени на досъдебното производство на св. П. В.- управител на фирма  „П.“ ЕООД- гр. С., собственост на мъжа й в частта, в която сочи, че е закупувала платове  от Д., със съдействието на  подсъдимия, като заплащането е ставало в офиса на подсъдимия в гр. П. на него или на секретарката му св. И.. Заявеното от В., че платеното винаги е съответствало на фактурираното, съдът не кредитира с оглед на обстоятелството, че с признавайки този факт /заплащане на суми без счетоводен документ/  свидетелката би уличила себе си и управляваното от нея търговско предприятие в нарушение на изискванията за водене на счетоводство и данъчно отразяване на всички разходи,предвид значителните парични суми,които са отразени от св. И. в инкриминираните ордери: №- *** от **г№-** от ***г, №-*** от ***г и №- ***/***.  За това,че  от името на  свидетелката и нейната фирма са предадени пари извън фактурираните и е начисляван процент в полза на подсъдимия са налице както показанията на св.И.,която разпознава своя почерк при  съставянето на тези ордери, така и явяването на свидетелката в офиса,където е оставяли  значителни суми,за които не са  й издавани фактури. Според съда съдържанието на приложените по делото като веществени доказателства инкриминирани 4бр ПКО-ри потвърждава обстоятелствата изложени от св. И. кога и на какво основание е бил определян и се е заплащал процент върху всяка внасяна от търговеца сума и кога, с оглед основанията за заплащането  на карго не е бил заплащана комисионна.   

Съдът кредитира и показанията на св. Д. Р.-П. дадени на  досъдебното производство  относно  заявеното закупуване на платове от подсъдимия и извършването  на плащания от нейна страна  в България.  на за това. По отношение на заявените от свидетелката обстоятелства,че  предявените й ПКО-ри  и тяхното съдържание не й е било известно,според съда тези показания не следва да бъдат кредитирани като достоверни. Свидетелката И. заявява,че тя е издала ордерите под №- ***от ****г, №- ***от **** и №-*** ***, за които има спомен,че от името на  Д.  и Д. Р. е приела посочените в ордерите суми от долари и евро. По изложените по-горе от съда съображения за  идентичността  по основанията св. И. да  издаде по указания на подс. А. касовите ордери, какво  следва да впише в тях и  кога и следва да  изиска от търговеца заплащането на  допълнителен процент върху внесената сума, следва да бъде възприето като достоверни   в случая съдържанието на посочените по-горе ПКО-ри  и показанията на св.И..      Съдът кредитира изцяло показанията на св. П. А., от досъдебното производство. От тях се установява, че двукратно той е получавал от конкретно назовано лице- И. а. Ш. от С. пари чрез подсъдимия за сделки, в които той не е бил страна. Парите са били предавани на ръка, а не по банков път поради заявени от сирийския съконтрахент високи банкови такси.  Общата сума, получено чрез подсъдимия през периода ***-**** г. е била 80 000 щатски долара. Такси върху тази сума свидетелят не е заплащал. За  идентични обстоятелства относно получаването чрез подс. А. на значителни суми, дължими му от човек в С. се установяват и от кредитираните от съда показания на св. Г. Х., който  заявява,че е получил чрез подсъдимия сума е 45 000 долара и евро,но за която  не е заплащал такса.Съдът кредитира показанията на св.  Р. С. от досъдебното производство. От тях се установява дейност на търговски предприятия, които свидетелят е представлявал, свързана с платове, закупуването им по вече описания механизъм- харесване на платовете в Д., поръчването им чрез подсъдимия след завръщането в България и тяхното заплащане.Свидетелят потвърждава всички обстоятелства по  съдържанието на предявените му касови ордери : №- *** от ***,в който е записано че  лицето „Р. – Б-с“ заплаща 1000 евро карго, с остатък  2620 евро задължение,  №- *** от ***,в който е записано че  лицето „Р.“ внася сумата от 500 евро карго, с остатък от  2120 евро задължение  и  №- *** от ***,в който е записано че лицето „ Р.“ внася 500 евро карго с остатък от 1973 евро. Съдържанието на тези ордери напълно  потвърждава показанията на св. И. относно начина на издаване на  ордерите и липсата на  определянето на допълнителна такса,когато търговеца внася пари в офиса на фирмата,които са предназначени за заплащането на карго.

Съдът кредитира показанията на св. Х.Я.от досъдебното производство, в които  се установява дългогодишното му познанство и честото им общуване. Свидетелят сочи за своето познание относно  дейността на подсъдимия, изразяваща се в превод- изпращане на пари от България за други страни.Знае  и за такива  преводи до Д.,при което  подсъдимия имайки множество познанства из целия свят изпращал  пари до  чуждите държави и обратно, при което начислявал  1 или 2 процента комисионна,които  следвало да се заплатят от човека,който  давал парите и  преди сумата да е получена от посоченото от изпращача лице. Свидетелят твърди, че въпросните преводи на пари не се превеждали по банков път, а подсъдимият е използвал своите  контакти с лица от много страни.  

         Показанията на св. И. З. дадени на досъдебното производство  следва да бъдат кредитирани в частта относно това,че тя  като собственик на „И. ***“ със седалище и адрес на управление в гр. П. е упражнявала и дейност свързана със закупуване на платове. Такива закупувала и чрез  подсъдимия, но плащанията не са осъществявани по банков път, а тя му ги предавала на ръка. Относно част  от предявените й  касови ордери по хода на досъдебното производство  тя е представила в показанията си колебливост по отношение на  съдържанието на  касови ордери:  №- *** от ***г, ордер №І ***от ***г и  ордер с №- *** от ***. Съдържанието на  трите ордера  представя изписаните от св. И. обстоятелства  относно изплащането от страна на  З* на услугата карго към подс. А.. В тези ордери не е отразен процент, който  да следва да се заплати на подсъдимия,така както св. И. е разяснява последователно в своите показания. При   обсъждането  на  какво основание са били издадени тези три ордера св. З* е заявила,че при нея не е налице спомен да е извършвала подобна дейност с подс. А.,при все,че й  са били предявен иззетите от офиса на подсъдимия тир-карнети от ****г и ****, в които е отразено,че нейната фирма  е получила определено количество платове и стойността на  изписаните суми в първите два  ПКО-ра отговаря на описаното в тези  карнети.  На досъдебното производство на  свидетелката й са предявени ПКО №- *** от *** и №- *** от ***,в които са били отразени  инкриминираните суми и  дължим процент такса за подс. А.. Тя е заявила,че не е предавала на подсъдимия такива пари,които  показания съдът не кредитира за достоверни с оглед  установените обстоятелства по делото за  основанието св. И. да  издава ордерите, в които да отразява освен  дължимата от търговеца сума,но и дължимата,определена от подс. А.  такса върху тази сума. На това  основание  заявлението на св. З*, че не е предавала суми на А., за които не са й издавани фактури не се възприема за достоверно.Показанията на св. Д*Г., които също са дадени на досъдебното производство  се кредитират от съда  в частта  относно, че се занимавал с търговия с платове в гр. П., пътувал до Д. за закупуване на платове, доставката е извършвана от фирма „Д.“ и че   заплащането се осъществявано в България на подсъдимия. Свидетелят сочи в присъединените от досъдебното производство показания имена на конкретни фирми, от които е закупувал стоката в Д., собственици на които са „ братята К. и К.“.Твърдението, че не е плащал суми различни от фактурираните,като не е плащал сумите, отразени в предявените му ПКО №- *** от *** за 7 000 щатски долара №- *** от ***г за 12 000 долара и №- ***за 7 430 долара, от ***, с отразен върху този ордер от св. И.,че  тази сума е част от  задължението към  К.от 8 000 долара и  е налице остатък от 690 долара, не се възприема от съда  за достоверно по съображенията, изложени за предходните свидетели и с оглед така дефинирания стремеж на част от търговците да укриват реалния оборот и реализирана печалба.

         Показанията на св. Н. Х.от досъдебното производство в частта относно  познанството му с подсъдимия, като част от сирийската общност в България, осъществяваната съвместна дейност по закупуване на  стари коли и камиони, които са карали и продавали в С., обстоятелството, че парите за тези сделки не са превеждани по банков път, а са пренасяни от свидетеля през границите се кредитират за достоверни,тъй като се подкрепят и от други гласни  доказателства по делото.Изцяло съдът кредитира показанията на св. В. С. досъдебното производство, от които се установява, че тя е осъществявала счетоводната дейност на фирмата на подсъдимия. Съдът кредитира и показанията на св. Е. Н.,  които е дал на досъдебното производство за това, че той двукратно е носил пари от С. до П.за подсъдимия, парите са му били предавани от неконкретизирано лице, говорещо български, но не етнически българин, в С.. Пликовете с парите предавал на момиче в офиса на подсъдимия. Едната доставка е осъществена на *** г. и сумата по негов спомен е била 50 000 евро, но той не е сигурен за размера й.По делото е приложен ПКО от същата дата и съдът възприема за достоверна сумата, отразена в същия, ведно с процентната отметка,за която свидетелят е колеблив в тази част от своите показания.    Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д.  от досъдебното производство и от които се установява, че свидетелката е работела в  „П.“  ЕООД- гр. С. и неколкократно е носела в офиса на подсъдимия различни суми, изпратени му от собствениците на фирмата- работодател. Парите предавала на работещо в офиса момиче. Получавала отрязък от ПКО, които предавала на работодателите си.

         Съдът кредитира изцяло  и приложените по делото веществени доказателства, както и протоколите за огледите на част от тях, както и писмените доказателства. 

         Съдът кредитира и съдържанието на приложените по делата ВДС, изготвени чрез използване на СРС по предвидения за това ред. От тях се установява заявеното от св.И. относно комуникацията й с подсъдимия при съставяне на ПКО. Освен това според съда по начина  на провежданите телефонни разговори от подс. А., при които по  завоалиран и конспиративен начин той говори за преводи на парични средства за арабски страни и във връзка с изпратени му на телефона съобщения за получени пари  или  подлежащи на получаване такива,се потвърждават гласните доказателства съдържащи се в кредитираните показания на свидетелите И., Х., Я. и  П. А..

         Съдържанието на изготвена на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза  определя размерът на всяка една платената такса, предвид посочения процент за превод на сумите описани във всеки един от инкриминираните ПКО-ри. С оглед вида на валутата,която е била дължима от конкретния търговец, всяка такса  е изчислена от вещото лице по курса на валутата към лева за датата на издадения ордер,чрез който  св. Я.И.  е приемала отразените  в ордера парични средства и определена от подс. А. такса за превод върху сумата. На това основание се установява,че подсъдимия е получил съответно по:

-        ПКО № ***/*** г. със сума за превод предадена от . И. Б. З. в размер на 10000 щ.д. и такса 1.5%,или 150,00 щ.д х 1,53146лв.= 229,72 лв

-        ПКО № ***/*** г. със сума за превод предадена от И. „Д." –И.Н. Н. в размер на 10000 щ.д. и такса 1.5% или 150,00 щ.д х 1,52919= 229,38 лв.

-        ПКО № *** - без дата със сума за превод предадена от В.- В. Т. Т.в размер на 1143 щ.д. и такса 1.5% или 17,14 щ.д. х 1,52919= 26,21 лв.

-        ПКО № ***/***г. със сума за превод предадена от Ф.- В. Й.Д. в размер па 487 щ.д. и такса 1.5% или 7,30 щ.д. х 1,49964= 10,95 лв.

-        ПКО № ***/****. със сума за превод предадена от И. И. Н. Н. в размер на 14500 щ.д. и такса 1.5% или 217,50 щ.д. х 1,48631 = 323,27 лв.

-        ПКО № ***/***. със сума за превод приета от П. –П. М. В./ в размер на 3000 щ.д. и такса 1.5% или 45,00 щ.д х 1,48631= 66,88 лв,

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от И.- И. Б. З. в размер на 3000 щ.д. и такса 1.5% или 45,00 щ.д. х 1,47922= 66,56 лв.

-        ПКО № ***/*** г. със сума за превод предадена от П.- П.М. В. в размер на 3000 щ.д. и такса 1.5% или 45,00 щ.д.х 1,45827 - 65,62лв.

-        ПКО № ***/****. със сума за превод предадена от Г.- Г. Е. Д. в размер на 2000 щ.д. и такса 1.5% или 30,00 щ.д. х 1,46922= 44,08 лв .

-        ПКО № ***/****. със сума за превод предадена от М.Г.- Д. Д. Г. в размер на 7000 щ.д. и такса 1.5% или 105,00 щ.д. х 1,46922= 154,27 лв.

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от М. С-я- Д. С. П.в размер на 9000 щ.д. и такса 1.5% или 135,00 щ.д. х 1,4827= 200,16 лв..

-        ПКО № ***/****. със сума за превод предадена от П.Х..о С. – П.И. С.и С. И. С. в размер на 20990 щ.д. и такса 1.5% или 314,85 щ.д. х 1,49118= 469,50 лв.

-        ПКО ***/****. със сума за превод предадена от фирма "П."- с управители К. А.П. и Д. Г. Н./ в размер на 320 щ.д. и такса 1.2% или 3,84щ.д. х 1,48732= 5,71 лв.

-        ПКО № ***/****. със сума за превод предадена от фирма "П"- с управители К.А. П. и Д.Г. Н.в размер на 10000 щ.д. и такса 1.2% или 120,00 щ.д. х 1,48732= 178,48 лв..

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от В.К.-В. Г. С.в размер на 4000 щ.д. и такса 1.5% или 60,00щ.д. х 1,4854= 89,12 лв..

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от фирма "П."- с управители К.А. П.и Д.Г. Н. в размер на 5000 щ.д. и такса - 1.2% или 60,00 щ.д. х 1,47321 = 88,39 лв..

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от М.Г.- Д.Д. Г. в размер на 12 000 щ.д. и такса 1.5% или 180,00х 1,4669- 1264,04 лв.

-        ПКО № ***/***г. със сума за превод предадена от Е.С Е. Н.Н.в размер на 60000 евро и такса 1.5% или 900,00 евро х 1,95583= 1760,25 лв. евро .

-        ПКО № ***/*** г. със сума за превод предадена от Д. Д. Г.в размер на 8000 щ. д. и такса 1,5 % или 120,00 щ.д. х 1,46647¬- 175,98 лв.

-        ПКО № ***/****. със сума за превод предадена от И. ,Д."-/И.Н. Н. в размер на 10000 щ.д. и такса 1.5% или  303,00 щ.д. х 1,47365= 446,52 лв. .

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от Д.- Д.Н. Р.-П. в размер на 20200 щ.д. и такса 1.5% или 303,00щ.д. х 1,47365= 446,52 лв.

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от П П. М. В. в размер на 3800 щ.д. и такса 1.5% или 57,00 щ. д. х 1,48732= 84,78 лв.

-        ПКО № ***/***. със сума за превод предадена от Н Т.В.Х. в размер на 25 000 щ.д. и такса 1.2% или 300,00 щ.д. х 1,49141 = 447,42 лв.

-        ПКО № 1215/без дата със сума за превод предадена от Г.-Г.Д.Ч. в размер на 3000 щ.д. и такса 1.5% или 45,00 щ.д. х 1,49141= 67,11 лв.

         Общата сума на  тази преводни такси възлиза на 2 660,63 щ.д. и 900,00 евро, която се равнява на 5715,45 лева.

         Съдът кредитира заключението на посочената експертиза като добросъвестно и задълбочено изготвено, от лице с необходимите специални знания и опит. Том 2 л. 120-127 от досъдебното производство.

         При така установената  фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна  съставомерните признаци на чл.252 ал.2 пред. 2,вр. ал.1 пр.4 от НК, тъй като в периода ******. - ******г. в гр.П., без съответното разрешение от Българска народна банка е извършвал по занятие платежни услуги - Наличен паричен превод /чл.4 т.6 от ЗПУПС/ „платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение " съгласно параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби на посочения закон, както следва:

         на ******г. на И. Б. З. в размер на 10 000 щ.д, предназначени за Д. , за което е получил такса превод в размер на 150 щатски долара или 229.72 лева;

         на ******. на И.Н.Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К./ M.C./ - Д., за което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 229.38 лв.;

         на ***. на И. Н. Н. в размер на 14 500 щ.д., предназначени за К./ M. . Д., за което е получил такса превод в размер на 217.50 щатски долара или 323.27 лв.;

         на ***. на П. М. В.в размер на 3 000 щ.д., предназначени за B.T. и W. Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.88 лв.;

         на ******. на И. Б. З.в размер на 3 000 щ.д., предназначени за W.R.-Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 66.56 лв.;

         на ****. на П.М. В.в размер на 3 000 щ.д., предназначени за К M. .С. –Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 65.62 лв.;

         на ****. на Г.Е. Д. в размер на 2 000 щ.д., предназначени за К./ M. С./-Д., за което е получил такса превод в размер на 30.00 щатски долара или 44.08 лв.;

         на ***. на Д. Д. Г. в размер на 7000 щ.д., предназначени за К.М. – Д., за което е получил такса превод в размер на 105.00 щатски долара или 154.27 лв.;

         на ****. на П.И. С. и С. И. С. в размер на 20 990 щ.д., предназначени за К. / M. .С./ - Д., за което е получил такса превод в размер на 314.85 щатски долара или 469.50 лв.;

         на ***. на фирма " П. с управители К.А.П.и Д.Г. Н. в размер на 320 щ.д., предназначени за К. / M.C./ - Д., за което е получил такса превод в размер на 3.84 щатски долара или 5.71 лв.;

         на ****г. на фирма " П." с управители К. А. П.и Д.Г. Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К. / M.C./ - Д., за което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или 178.48 лв.;

         на ***г. на В. К. С. в размер на 4000 щ.д., предназначени за К. / M. C./ и К. М. – Д., за което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 89.12 лв.;

         на ****г. на фирма " П." с управители К. А. П.и Д. Г. Н. в размер на 5 000 щ.д., предназначени за К./ M. C./ - Д., за което е получил такса превод в размер на 60.00 щатски долара или 88.39 лв.;

         на ***. на Д. Д.Г. в размер на 12 000 щ.д., предназначени за К. / M. . – Д., за което е получил такса превод в размер на 180.00 щатски долара или 264.04 лв.;

         на ***. на Е.Г. Н. в размер на 60 000 евро, предназначени за Д., за което е получил такса превод в размер на 900.00 евро или 1760.25 лв.;

         на ***. на Д. Д. Г. в размер на 8 000 щ.д., предназначени за К.. М.-Д., за което е получил такса превод в размер на 120.00 щатски долара или 175.98 лв.;

         на ***. на И.Н.Н. в размер на 10 000 щ.д., предназначени за К. / M.C./ - Д., за което е получил такса превод в размер на 150.00 щатски долара или 221.05 лв.;

         на ***г. на Д. Н.Р.-П. в размер на 20 200 щ.д., предназначени за Н./N. S./, N.T. и К./ M.C./- Д., за което е получил такса превод в размер на 303.00 щатски долара или 446.52 лв.;

         на****г. на П.М.В.в размер на 3 800 щ.д., предназначени за N. S.и W.-Д., за което е получил такса превод в размер на 57.00 щатски долара или 84.78 лв.;

         на ****г. на Т. В. Х. в размер на 25 000 щ.д., предназначени за W. C. L. –К., за което е получил такса превод в размер на 300.00 щатски долара или 447.42 лв.;

         на*****г. на Г.Д.Ч.в размер на 3 000 щ.д., предназначени за N. T.-Д., за което е получил такса превод в размер на 45.00 щатски долара или 67.11лв., за които се изисква такова разрешение и от извършените услуги са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на 5478.13 лева.

         По делото е безспорно установено, че подсъдимият е получавал пари от посочените по-горе лица- български търговци, които лично или чрез свои работници, или близки са ги предавали за заплащане по сделки, по които подсъдимият не е бил страна, не е имал право да действа от името и за сметка на получателя им като ги приема и предава на лицата, за които са били предназначени. Макар начинът на превеждане на парите да не е установен като време, място или конкретното лице на което са предадени и конкретно предадената сума, според съда  това поведение няма отношение  към повдигнатото  обвинение и не се отразява на обективно установеното факти  за извършената инкриминираната дейност „ Получаване на суми, което в съответствие с дефинираното в чл. 4 т. 6 от ЗПУПС понятие за платежна услуга- „средствата се предоставят от платеца“.  Целта за предоставянето на тези парични средства на подс. А. е била прехвърлянето им на получателя или друг доставчик на платежна услуга. Тази дейност е под разрешителен режим и липсата на съответен лиценз за това налага извод за  осъществено деяние от към неговата обективна страна по чл.252 ал.2 пред. 2,вр. ал.1 пр.4 от НК и съобразно получените  значителни неправомерни доходи.Хипотезата на  текста по чл. 252 ал.1 предвижда  забраната за извършване на банкови сделки в нарушение на установения правен ред. Когато системно  по занятие са извършвани платежни услуги,за които са получавани суми като възнаграждение,се касае за дейност,която законът изрично е поставил под разрешителен режим. Според съда  наличието по делото на гласни и писмени доказателства,че фирмата на подс. А.  се е занимавала с карго-услуги,че е имала взаимоотношение с  фирми извън пределите на Р. България във връзка със закупуването и вноса на платове или износ на  камиони нямат отношение към съставомерността на деянието. Извършваните от подсъдимия  и описани  по-горе инкриминирани действия за събирането на  парични суми  представляват парични преводи, като платежни услуги,  при които  средствата се предоставят  от платеца,без да има открити платежни сметки на платеца или получателя,с цел  прехвърляне на  съответната сума на получателя или друг доставчик на платежната услуга,действащ от името на получателя, или  и  когато тези средства  се получават от името на получателя и са на негово разположение,както  е дефинирана  разпоредбата на закона  в неговите преходни и заключителни разпоредби – т.11. По същество текста на чл. 4 от ЗПУПС дава легалното определение на понятието „платежна услуга“,което дефинира като услуга свързана с  внасянето на пари в наличност по платежна сметка,свързаните в тази връзка операции по обслужването на  платежната сметка,тегленето  на пари в наличност от платежна сметка и свързаните с това операции по обслужването на сметката, изпълнението на платежни операции по прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежните услуги или при друг доставчик на платежни услуги,издаване на  платежни инструменти и или приемане на плащания с платежни инструменти,както и налични  парични преводи.Също от обективна страна  тази дейност следва да  установява извършване на банкови сделки по занятие,които да са осъществявани системно,тоест поне три пъти  и с намерение дееца да е получил вследствие на това основен или допълнителен доход.Тоест  законодателят  определя,че  инкриминирана се явява не всяка отделна сделка, а цялостната дейност по системното извършване на тези платежни услуги като налични парични преводи. Изпълнителното деяние по чл.252 ал1 п.4 от НК   се изразява в осъществяването на  този вид банкова сделка-паричен превод,за която се изисква разрешение по закон,без деецът да притежава такова. Обективирано поведението на дееца включва приемане от негова страна  на средства от различни платци, без да има разкрити сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел  прехвърлянето на тези суми на получателя и/или друг доставчик на платежна услуга, с цел  установеното по делото реализиране на неправомерен доход  от комисионна,явяваща се  процент върху получената сума от платеца.

         От субективна страна  деянието е извършено с пряк умисъл.Подсъдимият А. е осъществявал конкретните действия със съзнанието,че няма разрешение за извършване на  банкова дейност по извършване на този вид платежна услуга наличен паричен превод. За субективната страна на деянието не е необходимо подсъдимият да е бил наясно с конкретното съдържание на нормите в ЗПУПС, определящи регламента на тази дейност, а е достатъчно да съзнава, че извършваното от него като физическо лице, по занятие, без разрешително, е неправомерно. По делото  категорично е установена липсата надлежно искане до БНБ от подсъдимия  за получаването на лиценз за това. Категорично по делото е установено и че във водения публичен регистър на БНБ фирмата на подсъдимия не е лицензирана за такава дейност.     

         От приложените по делото писмени доказателства, установяващи превеждани от подсъдимия е видно, че подсъдимият не е превеждал никакви суми на търговци извън страната нито от неговата лична сметка, нито от откритите сметки на фирмата му в „Уникредит Булбанк“ през инкриминирания по делото период. Последният осъществен от него превод на валута извън страната е на 02.11.2012 г.- Том 7 л.7.  Видно от представените документи от ТД на НАП-Пловдив единствената търговска сделка с „ Д. Д. Т. К.“ през инкриминирания период, отразена в дневника за покупки на управляваната от него фирма е от 10.02.2012 г. за внос на стоки в размер на 34 225 лв.  Сумата по тази сделка е значително по- малка от внесените през същия период при подсъдимия пари от свидетелите и налага еднопосочен извод за несъстоятелността на защитната теза- че е действал като представител на „ Д. Д. Т. К.“ и че внесените в офиса му суми са били за платове, които той е закупил от посочената фирма и продал на същите лица с надлежно фактуриране. Внесените през инкриминирания период по описаните  във всички ПКО пари са за над 170 000 долара и 60 000 евро. Изчислени спрямо курса на посочените валути и съотнесени към търговските операции и данните за банкови преводи се установява драстично несъответствие. Ето защо съдът приема, че счетоводно отразените от подсъдимия операции от търговска дейност са несъотносими към парите, спрямо които той е извършвал  инкриминираната платежната  услуга- наличен паричен превод.- Том  VІІ от досъдебното  производство

         Доказателства, които да установяват, че подсъдимият е действал като лице, представляващо фирмата „Д. Д. Т. к.“ и за тази фирма са били предназначени всички инкриминирани суми по делото не са установени. По делото липсва  той да е притежавал валидна представителна власт да оперира от името на тази фирма, за да извършва по нейна сметка банкови операции. Фактически  по така  установените  инкриминирани  ПКО-ри би следвало  сумите отразени в тях парите да постъпят по сметка на лицето, за което са предназначени, ако това е  „Д. Д. Т.к.“ и от чието име подсъдимият би действал в този случай, в качеството на пълномощник. Такива сметки не са установени  за налични при осъществяваната от подсъдимия дейност в България. За тази дейност подс.А. е получавал конкретно възнаграждение, формирано като процент върху постъпилата сума  за всеки един от случаите. Общият размер на полученото възнаграждение, отнесено към установената за страната МРЗ за инкриминирания по делото период съответства на установения в съдебната практика правен критерий „значителни неправомерни доходи“ и деятелността на подсъдимия следва да се квалифицира с оглед този по-тежко квалифициращ деянието признак. Доходите са били и неправомерни, тъй като са получени от забранена от закона дейност, осъществявана от лице без съответно разрешение.

         Съдът не възприема възражението на защитата, че не са установени действителните отношения между подсъдимия и търговските субекти извън Р България, за които са били предназначени посочените средства е неоснователно и спрямо към предмета на обвинението.На това основание защитата е поискала по хода на  наказателното производство пред ПОС по НОХД №-128/2015г  да се събират доказателства и което  съдът е  отхвърлил като неоснователно. От обективна страна предмета на обвинение не е за превод на суми извън страната, а за извършване на платежна услуга в България, спрямо посочените по- горе лица български търговци. Действително по своето предназначение този вид услуга е касаела пряко не само платеца, но и получателя на сумите по сделката. Наличния паричен превод, предвиден в чл.4 т.6 от Закона за платежните услуги и плащанията / ЗПУПС/ е легално определен в параграф 1 т.11от Допълнителните разпоредби на посочения закон като: "Наличен паричен превод" е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение“. Съгласно чл.6 на Закона за платежните услуги и платежните системи БНБ издава лиценз за извършването на дейност като платежна институция, когато седалището на заявителя е в Р. България.- вж. Решение  №- 748/2013г на КЗК, Решение №-300/2016г по н.д. №- 1184/16г ІІ н.о. ВКС. По делото е безспорно установено от приложеното като писмено доказателство писмо на БНБ гр.София с изх.№1102-0066 от 28.2.13г,че подс.А. и представляваните от него дружества „И. -ЗХ" ЕООД, "Р." ООД, "С.***" ООД "Ф..*** ЕООД И „Т. */**" ООД нямат издаден лиценз за извършване на дейност като платежна институция съгласно чл. 12 ал.1 от ЗПУПС.- Том 5 л.92-93 от досъдебното.

         Съдебната практика приема безпротиворечиво, че извършването по занятие на определена дейност е налице при условията на системност, т.е. поне три изпълнителни деяния. В случая такава системност е налице. В посочения смисъл е и практиката на ВКС, вкл. Решение № 16 от 2.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1751/2014 г., III н. о., Решение № 288 от 22.07.2013г. на ВКС по н. д. № 212/2013 г., III н. о., Решение № 158 от 2.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 378/2014 г., III н. о., Решение № 34/2013 г. на III Н. О., Решение № 158/2014 г. на III н. о. и посоченото Решение №-300/2016г Обществената опасност на извършеното произтича от факта на самото упражняване по занаят на дейност – платежна услуга, от неоправомощени от закона правни субекти, действащи без съответно разрешение, което се изисква по закон. По делото е несъмнено установено извършването от подсъдимия на такава именно дейност.

         Съдът намира, че повдигнатото обвинение подсъдимия А. да е извършил такава дейност  по отношение на:    през месец януари 2012г. на В. Т. Т. в размер на 1143 щ.д., предназначени за M. I. – Д., за което да е получил такса превод в размер на 17.14 щатски долара или 26.21 лева;на ***. на В. Й.Д. в размер на 487 щ.д., предназначени за T. S. – Д., за което да е получил такса превод в размер на 7.30 щатски долара или 10.95 лв; и на 09.03.2012г. на Д. С. П. в размер на 9 000 щ.д., предназначени за К. /M. C./ и Н. /N. S./ - Д., за което да е получил такса превод в размер на 135.00 щатски долара или 200.16 лв. се явява недоказано. Фактите и обстоятелствата,които касаят издадените ордери: *** от м. януари за  1143 щатски долара с определен 1.5% такса  на св. Т.,  ордер №- *** от *** за сумата от 9 000 щатски долара с определен 1.5 %  на  св. Д. П.и ордер *** от *** за сумата от 500 евро  на   „ Ф.“ – произвище на св. Д. са били обект на изследване по НОХД №- 128/2015г по описа на ПОС,за които съдът е постановил оправдателна присъда. При липсата на  протест от обвинението, пред настоящия съд тази част от обвинението се счита за влязла в сила  и липсва законово основание да бъде обсъждана пред тази съдебна инстанция. С оглед на съдът намира,че  тази част от обвинението  се явява не доказано и  следва подс. А.  да бъде оправдан, както и за разликата на получените значителни неправомерни доходи над сумата от 5478.13 лв. до 5715.45 лв.

         Съдът не възприема  обвинителната теза  посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, че след като реално плащането за повечето  сделки ставало в Д.от лица,  приближени на подс.А. или с негови пари и по негово нареждане, а равностойността на там платената сума А. *** от българските търговци се прилагала в действие традиционна според обвинен система на заплащане- арабска търговска практика наричана „хавала". Смисълът или значението на  подобна форма за разплащане не се възприема от настоящия състав като същностен  по отношение установената фактическа обстановка на извършените инкриминирани действия. Това обстоятелство се намира извън обективните и субективни признаци на престъплението, за което подсъдимият А. е предаден на съд, което не се отразява на обективната  или субективна страна на деянието.

         При индивидуализиране на наказанието следва да се  отчете,че   за престъплението по чл. 252 ал.2,вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до десет години и глоба в размер от пет до десет хиляди лева, както и кумулативно алтернативното наказание конфискация на част от имуществото. Наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива се възприемат - чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни и продължителния срок на предварителното разследване. Отегчаващо обстоятелство се явява  осъществената инкриминирана дейност спрямо множество лица.  Независимо от значителния обем подлежащи на установяване обстоятелства и събрани за изясняването им доказателства,настоящият състав на съда намира, че от времето на първото предприето действие по наказателно преследване спрямо подс. А. до момента на постановяване на настоящата присъда е изтекъл срок, който се явява краен  на  установените стандарти за разумност на наказателното преследване за този вид престъпления против паричната и кредитната система, наред с  интензитета на упражнената спрямо подсъдимия процесуална принуда. На това основание подс. А. следва да ползва привилегията на  чл. 55 от НК,като наказанието му бъде определено под установения в закона минимум,предвид условията на вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Най-справедливо е на подс А. да се определи наказание от  една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. Не следва да се налага кумулативно предвиденото наказание конфискация на част от имуществото.

         На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приспадне от изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Х.А.А., времето, през което същият е бил задържан, считано от ***. до ***., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода” и от ****г. до ***г. , през което подсъдимият Х.А.А. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, като два дни домашен арест се зачитат за един ден „лишаване от свобода”.

         Отлагателните условия на чл. 66 от НК са налице. Подсъдимият  А. до момента не е бил осъждан за престъпление от общ характер. Наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода. Налице е и доминираща индивидуална предпоставка за прилагане на института на условното осъждане- данните за личността му налагат извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането му в пенитенциарно заведение. Ето защо съдът счита, че изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

         На основание чл. 53 ал.2 б. Б изр.2 НК следва от  приложените по делото като веществени доказателства банкноти с номинал в български лева да бъдат отнети в полза на Държавата сумата от 5 478.13 лева. 

 

         ОТНОСНО ВЕЩСТВЕНИ ДОКАЗАТЕСТВА:

 

          1.Иззетите по делото веществени доказателства - пари, намиращи се в трезор, ползван от Окръжен съд – Пловдив в „Централна кооперативна банка” АД гр.Пловдив не се установи да са придобити от престъплението по чл. 252ал.2,вр. ал.1 от НК,поради което следва да бъдат върнати на подсъдимия така описаните:

 -1 бр. банкнота с номинал от по 2 щ.д.

- 4 бр. банкноти с номинал от по 10 щ.д.

-6 бр. банкноти с номинал от по 5 щ.д.

-7 бр. банкноти с номинал от по 1 щ.д.

-100 бр. банкноти с номинал от по 100 щ.д.

-100 бр. банкноти с номинал от по 100 щ.д.

- 45 бр. банкноти с номинал от по 100 щ.д.

-100 бр. банкноти с номинал от по 100 лева.

-76 бр. банкноти с номинал от по 500 евро.

 

2.Веществените доказателства по делото:

-ПКО от  *** до № ***,

-ПКО от №  ***** до № ****,

-ПКО от № *** до № ***,

- 2 бр. флаш памет, черна флаш памет „Verbatim" и червено - черна такава с надпис „ I.- 1 GB".

- 1 бр. компютърна конфигурация, черна на цвят „Asrock".

- 1 бр. компютърна конфигурация, черна на цвят №*****.

- 1 бр. компютърна конфигурация, бяла на цвят „SIS" № ***

- 1 бр. мобилен телефон „ LG" с № **********, ведно със сим -карта.

 - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа", черен на цвят с ИМЕЙ № *************, със сим-карта на Виваком,

 - 1 бр. мобилен телефон „Нокиа", черен на цвят с ИМЕЙ № **********, със сим-карта на Виваком.

 - 9 бр. печати на различни фирми.

- компютър с черна кутия.

- компютър с черна кутия с № *********.

- лаптоп марка DELL, модел ******, сер. № ********** - **********, черен на цвят и дискета, черна на цвят.

 - 1 бр. тефтер с меки корици с ръкописен текст и 3 бр. тефтери с твърди корици с ръкописен текст.

-Синя папка, обозначена с № 2 с прозрачен лист, съдържа фактури и документи на арабски език.

-Джоб за документи, съдържащ документи с малко листче и надпис „*******",

-Черна папка - класьор с надпис „ Приходи", съдържаща множество папки със счетоводни документи, обозначена с № 4.

-Червена папка с твърди корици с надпис „Земи", съдържаща документация за собственост, обозначена с № 5.

-Червена папка - класьор с надпис „Договори", съдържаща наем и анекси, обозначена с № 6.

-Зелена папка класьор с надпис „ Фирми", съдържаща документи, обозначена с№7.

-Червен тефтер с надпис „ МДОСЗ Пловдив"

 -Бял тефтер с надпис „****"

 -Тефтер с надпис „ РМД Пловдив"

 -Черен тефтер „телефонен указател"

 -Тетрадка с прозрачни корици „В1аск"

 -Тефтер „Комко 2006 г."

-Зелена папка „джоб", съдържаща малки, ръкописно написани листчета, обозначена с № 9,

- Синя папка - класьор, съдържаща счетоводни документи, обозначена с № 10

- Зелена папка - класьор, съдържаща инвойс документи, обозначена с № 11

 - Син чувал, съдържащ листове и малки червени папки

 - 6 бр. двойни вносни бележки за „УниКредит булбанк"

- Тесен син тефтер.

-  телефон „Нокиа" - *******, розов на цвят, с ИМЕЙ №********** без сим карта.

- 1 бр. черна флаш памет 4GB Kingston,

- 1 бр. СД ***********,

след влизане в сила на присъдата следва да се върнат на подсъдимия Х.А.А..

         3.Приложените към делото екземпляри от изготвените веществени доказателствени средства, получени в резултат на използваните СРС, следва да останат на съхранение в Регистратура „Класифицирана информация” на Пловдивски окръжен съд до изтичане на срока за съхранението им по ЗЗКИ.

         На основание чл.189, ал.3 от НПК, с оглед на постановената по делото осъдителна присъда, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия  Х.А.А.. Същият следва   да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, направените разноски по досъдебното производство в размер на 525 лв., както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 280 лв. – направени разноски в хода на съдебното производство.

         Причина за извършване на престъплението- стремеж към лично облагодетелстване.

         Предвид Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                     

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: