Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, деветнадесети състав, в публично
заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Светла Радойковаа
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4407 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, офис 4 и „Б.” АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***, с която е
предявени следните обективно и субективно съединени искове: 1) по чл.128, т.2
от КТ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 3376,24 щ.д., представляваща частично неизплатено
трудово нетно възнаграждение за м. май 2015г. и сумата от 3466,67 щ.д., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за м.юни 2015г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2) по чл.86 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 330,77
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода
от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за
периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г;
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
работил на кораб м/к „***”, ИМО № 8***съгласно индивидуален трудов договор на
моряка, сключен на 15.04.2015г. между него и ответното дружество „В.И.” ЕООД на
длъжност „капитан”. Съгласно договора месечното трудово възнаграждение на ищеца
било 6500 щ.д. Трудовият договор бил прекратен по споразумение между страните от
17.06.2015г. На ищеца не било заплатен остатъкът от трудово възнаграждение за
м. май 2015г. в размер на 3376,24 щ.д. и цялото възнаграждение за м.юни 2015г.
в размер на 3466,67 щ.д. Работодателят изпаднал в забава в плащането на
посочените суми на 18.06.2015г. Ответното дружество „Б.” АД към сключване на
трудовия договор било беърбоут чартьор
на кораба, вписан като такъв в регистъра на ИА „Морска администрация”. Твърди
се, че между „Б.” АД и членове на екипажа на кораба било сключено споразумение
за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г., което според ищеца представлявало
признание на дължимите на екипажа плащания.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника „Б.” АД е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове
като неоснователни. Сочи се, че „Б.” АД не е страна по трудовите договори на
екипажа на кораба и няма основание за ангажиране на отговорността му. Не се
оспорва обстоятелството, че е беърбоут чартьор на кораба. Твърди се, че поради преотдаването
на кораба под наем на „Ш***г Ло***” СА, не е
назначавал корабен екипаж. Между „Ш***г Ло***” СА и „В.И.”
ЕООД бил сключен договор от 07.05.2013г. за мениджмънт на кораба за периода от
07.05.2013г. до 07.05.2016г., като последното дружество е сключвало трудовите
договори с екипажа на кораба. Не оспорва, че със споразумение от 11.08.2015г. е
встъпил в задълженията на „В.И.” ЕООД към петима моряци от членовете на екипажа,
но ищецът не е сред тях.
В законоустановения срок ответното дружество „В.И.”
ЕООД не е депозирало писмен отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалните представители на ответника „Б.” АД оспорват
иска и поддържат отговора на исковата молба.
Процесуален представител на ответното дружество „В.И.”
ЕООД не се явява и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения индивидуален трудов договор на моряка от 15.04.2015г., че ищецът в
качеството си на моряк/работник е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество „В.И.” ЕООД в качеството му на „работодател”, по силата на което е
бил назначен на длъжност „капитан” с място на работа „м/к ***”, официален номер
80036, флаг: България. Договорът е сключен за срок от 3 месеца +/- един месец в
полза на работодателя. Уговорено е основна месечна заплата от 3230 щ.д.,
извънреден труд от 1890 щ.д., отл.седм.почивка
– 1180 ш.д. и бонус – 200 ш.д., или общо 6500 щ.д. Продължителността на
работното време е 183 часа месечно при ненормирано работно време.
Със Заповед № 00000328/17.06.2015г. на управителя на „В.И.”
ЕООД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 18.06.2015г.
Съгласно споразумение за прекратяване на трудов
договор от 17.06.2015г., подписано от представител на работодателя и от
работника неоспорено от страните, работодателят се е задължил да начисли и
изплати дължимите трудови възнаграждения за периода от 14.04.2015г. до
16.06.2015г., както следва: за м.април, 2015г. – нетна заплата в размер на
1476,82 щ.д., за м. май 2015г. – нетна заплата в размер на 6338,45 щ.д. и за
м.юни 2015г. – бруто заплата в размер на 3466,67 щ.д.
Приет по делото е договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и
международен морски съвет кодово име: „Беъркон
Приет е също така договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и
международен морски съвет кодово име: „Беъркон
Представен още е стандартен договор за договор
за мениджмънт от 07.05.2013г., сключен между „Ш***г ло***
С.А.” сключва с „ВМ Интернешънъл” ЕООД кораб м/к ***, неоспорен от страните.
Като
писмено доказателство е приета и информация предоставена от директора на
дирекция „Морска администрация – Варна”, относно м/к „***”, от която се
установява, че същия е заличен от регистрите на корабите наети на беърбоут чартър на 17.11.2015 г.
по молба на корабособственика. Установява се още, че
в регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър кораба „***” е вписан на 11.01.2012 г. Като корабособственик е посочен
Индивидуал Технолоджи С.А., Маршалови острови, за беърбоут чартьор – „Б***л” ООД за периода 11.01.2012 г. до
06.01.2017 г.; за подбеърбор чартьор
за периода 06.01.2012 г. до 06.01.2017 г. „Euroquest Shipping LLC” /договорът му е прекратен
на 07.05.2013 г./; за подбеърбор чартьор
за периода 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. - „Ш***г ло***
С.А.”
Представени от ответника „Б. АД” са писмени
доказателства за извършени плащания от „Ш***г Ло***
С.А.” към „В.И.” ЕООД (л.149-205 от делото).
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По исковете по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД срещу
ответника „В.И.” ЕООД
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличие на валидно трудово
правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по него, както и
размера на дължимите му трудово възнаграждения. Ответникът от своя страна
следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на
задължението си за плащане на трудово възнаграждение. По отношение на
претенцията за обезщетение за забава ищецът следва да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава и началната й дата.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
е работил по трудов договор, сключен с ответника „В.И.” ЕООД за процесния
период – м. март и м. април 2015г. Следователно за работодателя е възникнало
задължение да заплати на ищеца трудово възнаграждение.
Ответникът „В.И.” ЕООД в качеството си на работодател,
не е оспорил размера на претенцията на ищеца за трудово възнаграждение. Също
така приетото по делото споразумение за прекратяване на трудов договор от
17.06.2015г., подписано от работодателя, може да се приеме като извънсъдебно
признание на размера, доколкото съвпада с претенциите на ищеца.
Ответникът „В.И.” ЕООД не е ангажирал доказателство за
плащането на дължимите трудови възнаграждения.
По изложените съображения искът по чл.128, т.2 от КТ
се явява основателен спрямо този ответник и следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главната претенция води
до извод за уважаване и на акцесорната такава с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД. Работодателят е изпаднал в забава относно
дължимото на работника трудово възнаграждение след настъпване на падежа, на
който е следвало да бъде заплатено същото, който в случая е датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 17.06.2015 г. За претендирания
период от 18.06.2015 г. до 03.06.2016 г.
работодателят е бил в забава, поради което и този иск се явява доказан по
основание и размер, доколкото тветникът не е оспорил
размера на претендираната законна лихва.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
искът за обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения
следва да бъде уважен изцяло.
По предявените искове срещу ответника „Б.” АД
Исковете за заплащане на трудово възнаграждение и за законна лихва
за забава върху същото, са предявени в условията на солидарност и срещу ответника
„Б.”АД.
За
успешното провеждане на исковете срещу този ответник ищецът следва да докаже
твърдените факти, от които произтича солидарната отговорност, а именно, че
ответникът има качеството беърбоут чартъор на кораба, че са налице претенции – тези на
екипажа, които са във връзка с експлоатацията на кораба, че същите са
основателни (съобразно посочената по отношение на другия ответник
доказателствена тежест) и че именно беърбоут чартьора следва да отговаря за задълженията към тези трети
лица.
По
силата на чл.9, ал.3 КТК, корабопритежател
е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е
собственик на кораба или го ползува на друго законно основание. Съобразно пар.1, т.17 и т.25 от ДР КТК, "беърбоут чартър" е договор за наемане на кораб за
уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на
владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и
екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за
определен срок, по договор
за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът
за беърбоут чартър
е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
Разпоредбата
на чл. 199г КТК посочва, че в случай, че не е уговорено друго, наемателят в
границите на правата, които има по договора за беърбоут
чартър, може да сключва от свое име договори за
отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или
за част от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.
Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова кораба
с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в
съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията,
включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Фигурата на корабния мениджър е
уредна в чл.225а КТК, според който текст с договора за
управление на кораб - договор за корабен мениджмънт,
корабният мениджър се задължава срещу
възнаграждение да извършва от името
и за сметка на корабопритежателя една или повече
от следните услуги: 1.
организира и поддържа система за управлениe на
безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;2. комплектува
корабния екипаж с правоспособни морски лица; 3. осъществява управлението на
кораба в техническо отношение; 4. осъществява търговската експлоатация на
кораба; 5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя,
свързано с кораба, който управлява; 6. организира застраховките на кораба; 7. осъществява
счетоводно обслужване на корабопритежателя във връзка
с кораба, който управлява; 8. съдейства на корабопритежателя
при покупко-продажба на кораби; 9. организира снабдяването на кораба с
провизии; 10. снабдява кораба с корабни горива и масла; 11. извършва други
услуги, които са му възложени от корабопритежателя.
Безспорно по делото е, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартъор по отношение на
м/к „***” в процесния период. Установи се също така, че „Б.” АД като основен беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ е сключил договор
за подбеърбоут чартър с „Ш***г ло*** С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ от 07.05.2013 г., който е действал в процесния период. Доколкото
по делото не се установява да е налице забрана за наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че договорът за подбеърбоут чартър е сключен
законосъобразно.
Отделно
от горното, се установи и че „Ш***г ло*** С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ е сключил договор за
мениджмънт на кораба с „ВМ И***л” ЕООД от 07.05.2013 г., който също е
действал за процесния период.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и
установената по делото фактическа обстановка следва извода, че права на корабопритежател на кораба „***” за процесния период има „Ш***г
ло*** С.А.” в качеството му на подбеърбоут
чартъор на кораба. Последното дружество именно е
сключило и договора за мениджмънт с другия ответник – „ВМ И***л” ЕООД”, който
от своя страна е сключил индивидуалния трудов договор с ищеца. С оглед
отговорността на корабопритежателя подлежи на
изследване въпросът дали корабният агент/мениджър е сключвал индивидуалните
трудови договори с екипажа от името и за сметка на корапопритежателя
или от свое име, каквото право има. В последния случай само и единствено корбаният агент би носил отговорност за задълженията,
възникнали във връзка с трудовото правоотношение. Така или иначе, в настоящия
случай, това обстоятелство е ирелевантно, доколкото както
бе посочено в рамките на процесния период ответникът „Б.’ АД няма качеството на
корабопритежател, а евентуалната отговорност на „Ш***г
ло*** С.А.” не е предмет на настоящото производство.
По
гореизложените съображения съдът намира, че не се установи основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.” АД заедно с тази на
другия ответник „ВМ И***л” ЕООД, предвид което исковете срещу „Б.” АД следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
„Б.” АД направените и поискани в
настоящото производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ВМ И***л” ЕООД”
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса, както следва:
в 455,65 лева по иска по чл.128,т.2 от КТ и 50 лева по акцесорния
му иск по чл.86 ЗЗД, или общо 505,65 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, офис 4 да заплати на Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** следните суми: 1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015г. и сумата от 2056,50 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2015г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2) сумата от 330,77
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода
от 18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за
периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Н.Н.
с ЕГН ********** *** срещу „Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** за заплащане
солидарно с „В.И.” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, офис 4 на следните суми: 1) сумата от 2467,87 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2015г. и сумата от 2056,50 щ.д., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м.април 2015г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016г. до
окончателното плащане, на основание чл.128, т.2 от КТ; 2) сумата от 330,77
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното
трудово възнаграждение за м. май 2015г. от 3376,24 щ.д за периода от
18.06.2015г. до 03.06.2016г. и сумата от 339,63
щ.д., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни 2015г. от 3466,67 щ.д. за
периода от 18.06.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА Р.Н.Н. с ЕГН **********
*** да заплати на „Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 900 лева, представляваща
направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, офис 4 да заплати по сметка
на ВРС държавни такси в размер на 505,65 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: