РЕШЕНИЕ

гр. М.

10.08.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРEТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и девета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П.

при секретаря Т. Ц. , като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 44 описа за 2009година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 

Искът е за РАЗВОД, първоначално предявен с правно основание чл.99, ал.1 СК, като в хода на производството, при условията и по реда на чл.321, ал.5 във вр. с чл.214 ГПК (обн. , ДВ, бр.59 от 20.07. 2007г. , в сила от 1.03.2009г. ) и с О. на представеното от страните писмено споразумение относно последиците от развода съдът е допуснал изменение на основанието на иска – вместо по ал.1 СК същият да се смята предявен по чл. 99, ал.3 СК

Ищцата П. К. Р. xxx твърди в исковата си молба, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 17.08.1991г. в гр. Монтана, от който брак имат две ненавършили пълнолетие деца: А. Т. Р. –р. 26.09.1992г. и К. Т. Р. –р.19.02.2000г. Твърди също така, че още началото на съвместното съжителство брачните им отношения се развивали в рамките на нормалното, по постепенно отношенията се изострили. Все по - често започнали да се проявяват противоречия, недоразумения и проблеми. В тази връзка ищцата твърди, че ответникът не се грижел за семейството и се наложило тя да поема изцяло грижите по отглеждането и издръжката на децата. През цялото това време ответникът си намирал най - различни поводи да отсъства от дома, а когато си бил в къщи, провокирал скандали. . . През 2006 година двамата се разделили, като ищцата с двете деца се установили да живеят при нейните родители. Тази раздяла продължила около два месеца. Ищцата твърди също така, че в името на децата се опитали да заздравят брачните си отношения и се събрали отново да живеят заедно, но не след дълго ответникът отново се дезинтересирал от семейството, конфликтите помежду им зачестили. . . Вследствие от това поведение на ответника през м. април 2008г. настъпила окончателна фактическа раздяла между двамата съпрузи.

Ищцата поддържа, че бракът между нея и ответника е окончателно разрушен, изцяло изпразнен от съдържание, дълбоко и непоправимо разстроен. Поради което моли съда да постанови решение, с което да допусне развод, поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство. Поддържа постигнатото споразумение относно последиците от развода и моли същото да бъде одобрено, като разводът се допусне без произнасяне на съда по въпроса за вината– с О. изменението на основанието на иска по реда на чл.214 ГПК.

Ответникът Т. Х. Р. xxx взема становище, че също не държи на запазването на брака, поддържа така постигнатото споразумение и моли съда да го одобри и прекрати брака, като допусне развод, без да се произнася по въпроса за вината.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 17.08.1991г. в гр. М. , за което е съставен Акт за гр. брак № 233 от същата дата, като от този брак те имат две ненавършили пълнолетие деца: А. Т. Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и К. Т. Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.

Данните по делото сочат, че съвместният им живот в началото започнал общо взето нормално, но с течение на времето междуличностните отношения на двамата съпрузи се влошили, като зачестили противоречията и скандалите между тях. Първата раздяла между съпрузите настъпила през лятото на 2006 година и продължила около два месеца, като с О. интересите на децата двама съпрузи опитали да възобновят съвместното съжителство. Проблемите в семейните им отношения обаче така и не били преодолени и през м. април 2008 година настъпила окончателна фактическа раздяла между страните. В К. сметка се е стигнало до трайно разстройство на брачната връзка и отчуждение между двамата съпрузи, като понастоящем бракът им съществува само формално.

Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което допуска РАЗВОД.

Страните са постигнали и потвърдили в съдебно заседание СПОРАЗУМЕНИЕ относно всички последици от прекратяването на брака.

Съдът намира, че това споразумение следва да бъде утвърдено, тъй като урежда последиците от развода, съобразено е с изискванията на закона и не противоречи на добрите нрави.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО следва да бъде определена окончателната държавна такса за допускане на развода,

която в случая възлиза на 40 лева съгласно чл.6, т.3 във вр. с т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (обн. , ДВ, бр.22 от 28.02.2008г. , в сила от 1.03.2008г. ), което означава, че страните следва да довнесът още 15 лева д. т. за допускане на развода. Също така следва да се присъдят и съответните държавни такси върху присъдената издръжка в размер на 36 лева и за промяна на име в размер на 15 лева (съотв. по чл.7, т.2 и чл.5 от горецитираната Тарифа), както и по 5лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските по делото остават в тежест на страните, така както са направени.

Следва да се отбележи, че с О. на допуснатото в хода на настоящето производство изменение в основанието на предявения иск в смисъл вместо по чл.99, ал.1 СК искът да се счита предявен по чл.99, ал.3 СК във връзка с представеното и подлежащо на утвърждаване споразумение по смисъла на чл. 99, ал.3 СК, което по своето съдържание и по целения с него резултат е идентично със споразумението по чл.101, ал.1 СК, то в конкретния случай следва да намери съответно приложение разпоредбата на чл.330, ал.5 ГПК, съответстваща на чл.259в ГПК (отм. ), поради което настоящето съдбено решение ще подлежи на обжалване само в частта за разноските. В останалите части решението е окончателно и не подлежи на обжалване. В тази насока е и константната съдебна практика (например: Определение № 346 от 17.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1645/ 2008г. , V г. о. , ГК, както и Тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987 г. по гр. д. № 31/87 г. , ОСГК).

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между П. К. Р. –xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Т. Х. Р. с постоянен и настоящ адрес:xxx6, ЕГН xxxxxxxxxx, сключен на 17.08.1991г. в гр. М. с Акт за граждански брак № 233/17.08.1991г. , поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, като ДОПУСКА РАЗВОД при условията на чл.99, ал.3 .

УТВЪРЖДАВА постигнатото между двамата съпрузи П. К. Р. и Т. Х. Р. с посочени по - горе адреси и ЕГН СПОРАЗУМЕНИЕ по смисъла на чл.99, ал.3 СК по силата на което:

1.Относно упражняването на родителските права по отношение родените от брака деца, определянето на режим за лични отношения на другия родител и издръжката на децата:

1.1.Родителските права спрямо родените от брака ненавършили пълнолетие деца: А. Т. Р. –xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и К. Т. Р. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx се предоставят за упражняване от майката П. К. Р. .

1.2.На бащата Т. Х. Р. се определя режим на лични контакти с децата А. Т. Р. и К. Т. Р. , както следва: същият има право да ги вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 18 часа, както и да ги взима за по един месец пред лятото, който да не съвпада с платения отпуск на майката.

1.3.Бащата Т. Х. Р. се задължава ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на децата, както следва: на непълнолетното дете А. Т. Р. –р.26.09.1992г. да заплаща със съгласието на майка му П. К. Р. по 80 (осемдесет) лева месечно, считано от 29.01.2009г. до настъпването на обстоятелства от значение за изменение или прекратяване на издръжката, а на малолетното дете К. Т. Р. се задължава да заплаща на П. К. Р. като негова майка и законна представителка по 50 (петдесет) лева месечна издръжка, считано от 29.01.2009г. до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване на издръжката, като върху всяка просрочена вноска на двете издръжки се дължи законната лихва от деня на забавата до окончателното й изплащане.

2.Относно имуществените отношения между съпрузите, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата след развода:

2.1.Съпрузите П. К. Р. и Т. Х. Р. не притежават недвижими и движими вещи, както и парични влогове, представляващи съпружеска имуществена общност (СИО) по смисъла на чл.19 СК, поради което подялба на такива вещи не е предмет на настоящето споразумение.

2.2.Семейното жилище, находящо се в гр. М. , ул. Р.26 се предоставя за ползване след развода на съпруга Т. Х. Р. .

            2.3.Двамата съпрузи нямат претенции и след развода не си дължат издръжка един на друг.

            2.4.След развода съпругата П. К. Р. ще носи занапред предбрачното си фамилно име Д. .

ОСЪЖДА Т. Х. Р. и П. К. Р. с посочени по - горе адреси и ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – М.15.00 лева (петнадесет лева и нула стотинки) допълнителна държавна такса за допускане на развода, 93.60 лева (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) държавна такса върху присъдената издръжка, 15.00 лева (петнадесет лева и нула стотинки) държавна такса за промяна на име, както и по 5.00 (пет лева и нула стотинки) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД – М. само в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: