№ 317
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Л.ова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100600309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 05.04.2022 г. по НЧХД № 6958/2021 г. на СРС, НО, 7 състав,
подсъдимата Д. Н. Д. е призната за невиновна и оправдана на основание чл. 304 от НПК по
обвинението й да е извършила престъпления по чл.182, ал.2 от НК.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Ц., в която се
твърди незаконосъобразност и несправедливост, иска се отмяна на съдебния акт и
постановяване на нов от въззивната инстанция, с който подсъдимата да бъде призната за
виновна по повдигнатото й с тъжбата обвинение. В жалбата се развиват доводи за
неправилно преценка доказателствата.
Настоящият състав, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител Ц., уведомен не взема
участие.
Защитникът на подсъдимата – адв. К., намира първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея – за неоснователна.
Подсъдимата Д., уведомена , не се явява.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимата –
да се защитава.
Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно
1
фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз
основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Б. Ц. и подсъдимата Д. Д. били съпрузи, като от брака си имат две деца -
Б. Б.ов Ц. /роден на ******* г./ и Л.Б.Ц. /роден на ******* г./. След прекратяване на брака
им през 2010 г., упражняването на родителските права по отношение на децата било
предоставено на майката Д. Д. и е бил определен режим на лични отношения между бащата
и децата. Определеният режим не се е изпълнявал редовно, като причините за това били
влошените отношения между родителите. С Решение № 477/19.11.2014г., постановено по гр.
д. № 204/2014 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 08.12.2015 г., е определен
следният режим на лични отношения между тъжителя Б. Ц. и детето Л. Ц.: от 9.00 часа на
18-ти октомври до 19.00 часа на 25-ти октомври, от 09.00 часа на 16-ти декември до 19.00
часа на 26 декември, от 9.00 часа на 18-ти февруари до 19.00 часа на 22-ри февруари, от
09.00 часа на 29-ти март до 19.00 часа на 9-ти април, от 09.00 часа на 23-ти май до 19.00 часа
на 27-ми май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца - от 9.00 часа в петък до
19.00 часа в събота. С това решение е постановено за осъществяване на режима на лични
отношения между бащата и детето Л. Ц. детето да се предава от майката Д. Д. на бащата Б.
Ц. в дома, в който живее бащата, находящ се на адрес: гр. София, кв. Б.а, вилна зона
„Киноцентър - първа част”, ул. „******* *******, съответно да се взема от този адрес.
В изпълнение на така определения режим от м. декември 2015 г. до м. август 2016 г.
детето Л. Ц. било предадено на баща му и е живяло при него. В този период тъжителят Б. Ц.
е ограничавал контактите между сина си Л. Ц. и неговата майка Д. Д., както и с брат му - Б.
Б.ов Ц., като не му давал да разговаря с тях по телефона, както и да се вижда с тях. Когато Л.
Ц. настоявал да се чуе и види с майка си и брат си, тъжителят му се карал и говорел
нецензурни думи за майката на детето. През август 2016 г. детето Л. Ц. е заживяло отново с
майка си, но след това не е искало да ходи при баща си, тъй като се е опасявало и
притеснявало, че той отново ще предприеме действия по ограничаване контактите с майка
му и брат му и няма да го върне на майката. Въпреки, че подсъдимата Д. Д. всеки път му
обяснявала, че има решение на съда, което я задължава да го заведе на адреса на баща му
всеки първи и трети петък на месеца, детето категорично отказвало това да се случи.
Провеждани били срещи със съдействието на социалните служби, но те почти винаги
завършвали със скандали и разправии между родителите и членове на тяхното семейно
обкръжение, поради силно влошените междуличностни отношение, което допълнително
травмирало детето Л. Ц. и подсилвало нежеланието му да ходи и на така организираните
срещи от социалните служби.
На 07.05.2021 г. /петък, първа седмица от месеца/ подсъдимата Д. е имала задължение
да заведе сина си Л. Ц. в 09.00 часа на адреса на баща му, в изпълнение на горепосоченото
решение. Тъй като е било петък - учебен ден, детето както било на училище от 08.35 до
16.42ч. След като се върнало, майката поговорила с него, като му казала, че съгласно
решението на съда трябва да го заведе при баща му, но то категорично отказало, както това
сторило и на 08.05.2021. Поради отказа на детето Л. Ц. подсъдимата Д. Д. не го завела на
адреса на бащата Б. Ц. нито на 07.05.2021 г., нито на 08.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимата
Д. Д.; показанията на свидетелите Л. Ц., К. Ц.а и К.П., заключението на назначената по
делото СПЕ по отношение на малолетния свидетел Л. Ц.; писмените доказателства: заверен
препис от Решение № 477/19.11.2014 г., постановено по гр. д. № 204/2014 г. на Софийски
окръжен съд, копие от издаден изпълнителен лист въз основа на това решение,заверено
копие от електронна кореспонденция между ЧОУ „Света София“ и Б. Н. от 21.12.2021г,
копие от съдебни актове по наказателни и граждански дела, водени между страните; справка
за съдимост на подсъдимата Д. Д. и др.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната
2
съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Противно на доводите на тъжителя, не са
допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните
по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се
подкрепя от настоящата инстанция, която не намира за необходимо да го преповтаря или
допълва.
Въззивният съд намира, че фактите по делото са непротиворечиви. Липсва спор
относно наличието на граждански брак между тъжителя и подсъдимата, от който имат две
общи деца – Б. Б.ов Ц. /навършил пълнолетие/ и Л. Б.ов Ц., приключването му с развод и
изключително конфликтните отношения между двамата родители, предоставянето на
родителските права на майката, както и определения от съда режим за лични контакти с
бащата. Тези обстоятелства се установяват несъмнено от приложените писмени
доказателства – Акт за раждане, съдебно решение, изпълнителен лист, показанията на
разпитаните свидетели и не се отричат от страните, поради което не се налага подробното
им обсъждане. Не се оспорва и обстоятелството, че на инкриминираните дати 07.05.2021 и
08.05.2021 г. подсъдимата Д. не е завела детето Л. Ц. до дома на частния тъжител, като
същото се твърди от бащата и се признава изцяло от майката на детето.
В отговор на релевираните от тъжителя възражения, въззивният съд намира, че
правилно първата инстанция се е доверила на показанията на свидетеля Л. Ц., които са
последователни, непротиворечиви, без тенденция за преувеличаване и съответстващи на
другите доказателства по делото и известните на съда факти – че 07.05.2021 г. е петък и е
учебен ден. Правилно при обсъждане на заявеното от този свидетел първата инстанция е
съобразила възраст му / навършил 14 години/ и е провела разпита в присъствието на
психолог, който е бил изслушван. Съдът не е назначил СПЕ относно свидетелската му
годност, тъй като е преценил, че същата не е нужна с оглед становището на психолога и е
приела показанията му като достоверен източник на информация за причините да не бъде
осъществена срещата с баща му на инкриминираните дати.
Показанията на свидетеля К.П. правилно са ценени единствено в частта, отнасяща се
до факта на отсъствие на детето от адреса на бащата на процесните дати – 07.05.2021 г. и
08.05.2021 г., който не се оспорва от страните. В останалата част заявеното от него е
неотносимо към предмета на доказване по това дело и не е необходимо подробното му
обсъждане, поради което доводите на тъжителя в тази насока са несъстоятелни.
При липсата на спор за това, че подсъдимата не е отвела детето в дома на бащата на
процесните дати, показанията на свидетелите К. Ц.а,съпруга на частния тъжите
потвърждават установените обстоятелства от значение за обвинението по начина, по който е
формулирано.
Основателно при преценка на обясненията на подсъдимата съдът е съобразил
двойствената им природа – на важен доказателствен източник и основно средство за защита
и им се е доверил, тъй като са последователни, логични и не само не се опровергават, но и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Както основателно е посочила първата
инстанция, подсъдимата не отрича неизгодния за нея факт, че не е завела детето на адреса на
частния тъжител, а обяснението за причината за това съвпада със заявеното от свидетеля
Ц.. В същото време липсват доказателства, които да сочат, че детето е отсъствало от
училище на 07.05.2021 г., а изложеното от подсъдимата за физическо неразположение на
детето и нежелание от негова страна да посети баща си изцяло съответстват на неговите
показания. Наред с това липсват доказателства за описаните във въззивната жалба
предположения за причината детето да не посети баща си в указаните в съдебното решение
дати. В процесния период Л. Ц. неколкократно казва пред съда, че по принцип няма
желание да ходи при баща си. Поради това правилно районният съд е преценил, че
обясненията на подсъдимата вярно отразяват фактите от обективната действителност,
свързани с отказа на детето да бъде заведено при другия си родител, като причините за това
в случая са без значение с оглед инкриминираното нейно поведение.
3
Противно на възраженията на тъжителя, законосъобразно съдът е приел, че
изготвените в рамките на други съдебни производства съдебно-психологични експертизи и
експертни становища не могат да бъдат използвани за целите на наказателния процес. В
случая не се касае за изготвени и приети по надлежния процесуален ред експертизи, които
могат да послужат за изясняване на въпросите, за които са необходими специални знания.
Правилно от доказателствената съвкупност са изключени и представените копия от други
съдебни актове, с изключение на този, чието неизпълнение се претендира в тъжбата, тъй
като се отнасят до обстоятелства извън предмета на доказване в настоящото производство.
По идентични съображения настоящият състав прецени като неотносими към предмета на
делото и приложените пред въззивния съд писмени доказателства.
Обосновано районният съд се е доверил на останалите приобщени по чл. 283 от НПК
писмени доказателства, които не се оспорват от страните, непротиворечиви са по отношение
на фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване на обективната истина.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимата настоящият състав направи въз основа на
приложената по делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи за липса на осъществен от
подсъдимата Д. състав на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, които въззивният съд
споделя изцяло.
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не
изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната
съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице влязло в сила
решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно
предвидени в диспозицията на наказателноправната норма - неизпълнение на съдебно
решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение, като в случая инкриминираното
с тъжбата поведение е под формата на първата от тях – неизпълнение. От субективна страна
престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът следва да съзнава, че
упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени
със съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или
неговото неизпълнение, като иска или допуска това.
В конкретния случай безспорно се установи, че с Решение № 477/19.11.2014 г.,
постановено по гр. д. № 204/2014 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 08.12.2015
г. бил определен описаният по-горе режим на лични отношения между тъжителя и
малолетния му син Л. Ц.. Установи се също така, че на инкриминираните дати бащата не е
осъществил лични контакти с детето си. Не се доказа обаче причината за неизпълнението на
съдебното решение /за която форма на изпълнителното деяние е повдигнато обвинение/ да
се корени в поведението на майката, а на обективни обстоятелства – изразен категоричен
отказ на детето да отиде в дома на баща си, независимо от мотивите за това.
Както правилно е посочил районният съд, детето е самостоятелна личност със свои
специфични за възрастта потребности, емоционално състояние, възприятие за заобикалящия
свят и отношение към всеки родител, които следва да бъдат зачитани, особено когато се
касае за дете, което е достатъчно голямо, за да може да изразява собствената си воля и
желания, както е в настоящия случай. Според чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г., висшите интереси
на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи, а чл. 3, т. 1
от ЗЗДет прогласява принципа на зачитане и уважение на личността на детето. В тази връзка
интересите на детето в конкретните моменти са от първостепенно значение и наличието на
посоченото нежелание от негова страна несъмнено е причина да не бъде осъществен
4
посочения в съдебното решение режим, като доводите на тъжителя, че същите не са предмет
на обсъждане по наказателно дело, са неоснователни.
Законосъобразно, доколкото с тъжбата е повдигнато обвинение само за едната форма
на изпълнителното деяние на престъплението по чл.182 ал.2 от НК - за неизпълнение на
съдебното решение, при това с конкретно бездействие - незавеждане на детето на адреса на
бащата, районният съд не се е произнесъл за извършването на действия от подсъдимата,
създаващи спънки, чрез които е осуетено изпълнението на решението.
При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъплението,
обсъждането на субективната му страна е безпредметно.
В заключение и предвид съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези
на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена
изцяло. Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не откри наличието на основания, които да налагат изменение или
отмяна на присъдата, с оглед на което, и на осн. чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.04.2022г., постановена по НЧХД № 6958/2021г. по
описа на СРС, НО, 7 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5