РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Бургас, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело №
20222100900190 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ №
81, ет.1 против „ДЕН” ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, к/с "Зорница", бл.47, вх.Д, ет.1, ап.Б представлявано от
управителя Нуман Махмуд Гюлер, чрез пълномощник адв.Мартин Богдев от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 330 000 (триста
хиляди) лева, представляваща част от сумата 421 600 (четиристотин двадесет
и една хиляди и шестстотин) лева - която се равнява на стойността на 20
(двадесет) дружествени дяла от капитала на дружеството, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото
разноски. В исковата молба се твърди, че до 03.02.2022 г. е била съдружник в
ответното дружеството, в което притежавала 20 дружествени дяла. Другите
80 дяла от капитала на дружеството били на съдружника Нуман Махмуд
Гюлер. Членството в дружеството било прекратено на основание чл. 125 от
ТЗ, като прекратяването било вписано в търговския регистър на 14.02.2022 г.,
а дяловете поети от съдружника Нуман Гюлер. Предвид прекратяването на
1
членствените права на ищцата, дружеството взело решение имуществените
отношения да бъдат уредени в срок до три месеца. В последствие Нуман
Гюлер подарил на сина си А. 20 % от дружествените дялове.
На 10.05.2022 г. ищцата получила нотариална покана, с която
ответникът я уведомявал, че на основание чл.125 ал.4 от ТЗ се полагал
„ликвидационен дял“ в размер на 262 644 лева, съгласно счетоводен баланс,
изготвен към края на м.февруари 2022 г., като извършвало прихващане между
него и вземане на ответното дружество срещу ищцата за неправомерно
получени суми, представляващи дивиденти за дейността на дружеството за
периода 2015-2017 г., до размера на по-малкото от тях. Ищцата заявява, че не
са налице предпоставките за извършване на прихващане, тъй като не е налице
ликвидно и изискуемо вземане на ответното дружество. Счита, че
дружеството е манипулирало и фалшифицирало счетоводния баланс, като и
че е изфабрикувало несъществуващи вземания. Също така, в случая не се
дължи ликвидационен дял, който е дължим при осребряване на имуществото
на дружеството и след изплащане на задълженията му, а дружеството следва
да уреди имуществените последици от напускането , които се определят по
баланс в края на месеца, в който е настъпило прекратяването, което е
стойността на притежаваните от нея дялове от капитала. Сочи как следва да
бъде определена стойността на дяловете на прекратилия участието си
съдружник. В тази връзка, бил е отказан достъп до счетоводните и
търговски книги на дружеството, получила и заплахи за саморазправа от
страна на съдружника Гюлер.
Според Д.П., ответникът намалявал активите си, тъй като
земеделска земя и л.а.“Мазда СХ 5“ с ДК № А 84 25 МТ, изплащани от
дружеството на лизинг, в края на срока на лизинговите договори били
придобити вместо от дружеството, от сина на управителя Гюлер — А..
Поради отказа на ответното дружество за достъп на ищцата до дружествените
книги и искането да бъде осведомявана за хода на дружествените дела, тя
изпратила покани чрез ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802, с които поставила
срок за предоставяне на счетоводните записвания, но независимо от това
поисканите счетоводни документи не били предоставени. Според ищцата,
при правилно счетоводно отразяване на стопанските операции без неверни
записвания, стойността на притежаваните от нея 20 дружествени дяла е равна
2
на 421 600 лева.
В законовия срок по чл.367 от ГПК, „Ден“ ООД подаде писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна.
Заявява се от ответното дружество, че стойността на дружествения дял при
прекратяване на участието на съдружник се определят съобразно баланса към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като в тази връзка
представя счетоводния баланс на „Ден“ ООД, изготвен към 28.02.2022 год. За
ирелевантни са счетени останалите факти и обстоятелства изложени в
исковата молба. Независимо от това, ответното дружество навежда
твърдения, че напускането на ищцата като съдружник в дружеството е в
резултат на направени разкрития за извършени злоупотреби, неоснователни
счетоводни записвания и теглене на суми в големи размери, без съгласието и
знанието на другия съдружник, подправяне на подписи. Сочи се от ответника
наличието и на други спорове между страните, както граждански, така и
свързани с подадени жалби пред прокуратурата. Заявява се, че ищцата дълги
години била управител на ответното дружество и извършвала цялата
административни и счетоводна дейност в него. След нейното напускане била
установена липсата на много документи в счетоводството, които не били
върнати и до настоящия момент.
На следващо място, ответникът прави възражение за прихващане
на претенцията на ищцата с насрещно, ликвидно и изискуемо вземане на
дружеството, в размер на 649 500 лв., представляващо неоснователно
плащане на дивиденти, без знанието и съгласието на другия съдружник -
Нуман Гюлер. Заявява се, че посочената сума е получена без основание през
периода 2015год. - 2018год., когато тя се е ползвала с пълното доверие на
другия съдружник. Едва след напускането на ищцата като съдружник е
установена липсата на документация водена и съхранявана от нея в
качеството на управител на дружеството. Подчертава се обстоятелството, че
ищцата е притежавала 20 % от дяловете, а другия съдружник – 80 % и
въпреки това, независимо от липсата на съгласието за това, е разпределена
сума в размер на 50 % от дивидентите от дейността на дружеството.
В срока по 372 от ГПК, ищцата е подала допълнителна искова
молба, с която поддържа и допълва фактическите си твърдения. На първо
място се оспорват твърденията на ответника за установени злоупотреби, като
3
се сочи, че от наведените твърдения не става ясно в какво се изразяват
злоупотребите, от кого са извършени, кога и как са установени, както и какво
се е предприело във връзка с тях. Излагат се твърдения за влошени
отношения между ищцата и другия съдружник в дружеството в периода от
2020 до 2022 г. Преди това двамата двадесет и пет години са работили
съвместно в дружество, като са обсъждали и решавали заедно всички
възникнали проблеми. Нещата се променили, когато във фирмените дела се
намесели децата на съдружника Гюлер. Спрямо нея започнал психически
тормоз и заплахи. От друга страна, бил отказан достъп до търговските
книги на дружеството. Първоначално за напускане на дружеството била
предложена сумата от 10 000 лева, в последствие 50 000 лева, а после сумата
се увеличила на 200 000 лева. В тази връзка се навеждат доводи за опит за
изфабрикуване за нея доказателства за злоупотреби. Ищцата подчертава, че
не разполага с никакви счетоводни и други документи на дружеството, тъй
като счетоводството на ответника се е водило и продължава да се води от
външен специалист - нает счетоводител. В тази връзка се навеждат доводи, че
всички счетоводни и други документи се съхраняват от счетоводителя, тъй
като той е лицето, изготвяло и подписало ГФО. Ищцата категорично заявява,
че никога не била извършвала каквато и да е счетоводна дейност, тъй като не
притежавала нужното образование за това.
На следващо място се посочва и обстоятелството за наличие на
съдебни спорове между страните, за които са били образувани: гр.дело №
925/2022 г. - за възстановяване на предоставен от нея заем на дружеството
и гр.дело № 926/2022 г. - за неизплатени заплати. По отношение на
твърденията на ответника за получени без основание дивиденти през периода
2015— 2018 г. ищцата сочи, че разпределянето на дивиденти между
съдружниците е извършено по указания на служители на НАП, извършващи
проверка в дружеството за наличните в касата парични средства, но реални
суми никой, никога не е получавал. Правят се подробни разяснения как се е
водела касата на дружеството, като се сочи при проверката от НАП, че
сумите в касата били налични счетоводно, но реално такива суми в нея
нямало, тъй като били извършвани множество и различни разходи без
разходно – оправдателни документи. Сочат се и сключени инвестиционни
банкови кредити с „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Интернешънъл Асет
Банк“ АД за закупуване на земеделски земи, по които в документите за
4
собственост била отразявана по – ниска покупна цена на имота, а пред
банката били представяни документи за реално изплатените на продавачите
по - високи суми и след това банката е превеждала по сметка на дружеството
заявените суми. Разписките за действително заплатените по сделките суми се
намирали в офиса на дружеството, а една част от тях били съхранявани от
ищцата. Сочи се още, че всички документи по заявяваните за усвояване
сумите по договорите за инвестиционен банков кредит се съхранявали в двете
банки. В заключение, реално заплатените суми за закупуване на земеделски
земи фактически са изпразнили касата на „Ден“ ООД до невъзможност
реално да има парични средства, които да се разпределят като какъвто и да е
дивидент. Твърди се, че реално дивидент от дружеството не са получавали
нито ищцата, нито другия съдружник Гюлер.
По нататък в допълнителната искова молба се прави анализ на
представения от ответника баланс на дружеството към 28.02.2022 г., като се
поставят редица въпроси, които според ищцата биха могли да бъдат изяснени
единствено след задължаване на дружеството да представи съответните
счетоводни документи, което от своя страна ще даде възможност да се
запознае с тях и да предотврати всякакви опити за манипулации. Излагат се
съждения за характера на главната книга в счетоводството на едно дружество.
Навеждат се твърдения и за наличието на несъответствия в множество
позиции в балансите на дружеството от 2019 г. и 2020 г. Предвид изложените
аргументи се оспорва възражението на ответника за прихващане, тъй като
дружеството нямало ликвидно и изискуемо вземане от ищцата.
В подадения от ответното дружество подаде допълнителен
писмен отговор, се поддържат изложените до момента правни и фактически
доводи, както и направеното възражение за съдебно прихващане. Заявява се,
че стойността на дружествения дял на ищцата следва да бъде установен от
назначена от съда експертиза, при която ще бъде установена редовността на
водените счетоводни записвания в дружеството. Навеждат се твърдения, че
ищцата е имала пряко отношение към воденето на счетоводството на
дружеството, тъй като като управител на същото е отговаряла за цялостната
му дейност, включително за разплащанията с контрагенти на дружеството. В
тази връзка се заявява, че ако е разходвала средство на дружеството, като е
заплащала суми извън договорените по нотариален акт, следва да бъде
ангажирана отговорността ѝ за това.
5
По отношение на воденото от дружеството счетоводство се
заявява, че до месец март 2020 г., ищцата в качеството си на управител,
изцяло се е занимавала с дейността на дружеството, включително и с касата
му. Публикуваните в търговския регистър ГФО за 2017г. и 2018 г. били
разписани само от нея и е имала пълен достъп до счетоводството. Оспорва се
твърдението, че счетоводните документи на дружеството се съхраняват от
външен счетоводител.
На следващо място се заявява, че по времето когато ищцата е била
управител на дружество, то е имало касова наличност, което обстоятелство
било установено и от органите на НАП. По отношение на цената на
закупуваните от ответното дружество имоти се навеждат доводи, че
нотариалният акт е официален свидетелстващ документ, относно изявленията
на страните, включително и за цената. Твърди се, че сумите по нотариалните
актове били коректно осчетоводени, така както са отразени в тях.
Прави се, при условията на евентуалност, ново възражение за
прихващане в размер на 649 500 лева, която представлява взета от ищцата
сума от касата на дружеството, съответно нанесена щета на дружеството.
В съдебно заседание ищцата чрез упълномощения си
представител, подържа предявения иск с извършеното увеличение на размера
от 300 000 на 330 000 лв., представляваща част от сумата 421 600 лева. Моли
исковата молба да бъде уважена изцяло по основание и размер, подробни
доводи излага в писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество чрез процесуалния си
представител поддържа направените възражения, като счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, респ. поради прихващане с
вземания на дружеството. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд
според чл.105 и чл.104 т.6 от ГПК и чл.125 от ТЗ. Внесена е дължимата
държавна такса. Напускането на дружеството от страна на Д.П. през
6
м.февруари 2022 г. е безспорно. Налице е правен интерес от водене на делото,
след като се твърди неуреденост на имуществените последици от напускането
на дружеството от страна на ищцата.
Исковете са с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а това се установява и от вписванията в търговския
регистър по партида на ответното дружество, че ищцата е била съдружник и
управител на "Ден" ООД. Вписаният капитал на дружеството е 5 000 лв.,
разделен на 50 дяла, всеки на стойност 100 лв., от които Д. П. е притежавал
10 дяла на обща стойност 1 000 лева, които съставляват 20 % от капитала.
Поради подадено предизвестие от съдружника Д. Х. П., на
основание чл. 125 ал. 2 от ТЗ членственото ѝ правоотношение с ответното
дружество е било прекратено на 02.02.2022 год. Съгласно разпоредбата на чл.
125 ал.3 ТЗ, размерът на дължимия от страна на дружеството дружествен дял
на прекратилия участието си съдружник, се определя въз основа на
счетоводния баланс, съставен към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членството. Ищцата има право да получи дела си,
изчислен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на участието ѝ като съдружник или това е балансът
към 28.02.2022 г. По делото е представен баланс, изготвен от ответното
дружество към посочената дата.
По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза,
вещото лице, по която дава заключение, че в преносим компютър марка HP, с
фабричен номер PNLMR6RD, находящ се на съхранение в ищцата Д. П. е
налична папка „Архив ден“, в която се съдържат четири подпапки, а в тях
още 101 подпапки с общо 837 документа. Посочва се от вещото лице, че в
подпапка „Разписки земя по нот. актове“ се съдържат файлове, съставляващи
представени по делото документи, като е посочена и датата на тяхното
създаване. От заключението е видно, че всички документи в тази подпапка са
с дата на създаване след завеждане на исковата молба, като най – ранно
създаденият документ е от дата 07.09.2022 г.
Във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, по
делото е назначена и изслушана и съдебно – почеркова експертиза, вещото
лице по която е изследвало положените подписи от името на „Продавач/и“ в
двадесет и един броя нотариални актове, с подписите в разписки за изплатени
7
суми във връзка със същите нотариални актове, положени от лицето/а,
„Получил сумата“, при което е установило, че подписите в нотариалните
актове за „Продавач/и“ и съответните подписи в разписките за „Получил
сумата“ са положени от едно и също лице. Експертът е констатирал също, че
в нотариалните атове подписите положени от името на „Купувач“ и
подписите в разписките от името на „Изплатил“, са изпълнени от лицето,
чието име е посочено. От изследваните двадесет и един броя нотариални
актове и съответните им разписки е видно, че по деветнадесет от тях
дружеството е било представлявано от ищцата Д. П., а по два (НА №
*/27.11.2015 г. и НА № */27.11.2015 г.) – дружеството е било представлявано
от другия съдружник и управител – Нуман Гюлер. Подписите, положени за
„изплатил“ в двете разписки от 27.11.2015 г., които се отнасят до посочените
два нотариални акта подписани от Нуман Гюлер, също принадлежат на това
лице. По отношение на подписите в приложените по делото протоколи от ОС
на „Ден“ ООД от 2018 год., с които са взети решения за разпределяне на
дивидент между съдружниците, експертът е установил, че същите не са
подписани от Наум Гюлер.
По делото е представена и приета декларация от 28.04.2023 г.,
подписана от лицето Т. Х. П., в която деклараторката посочва, че не е
получила сумите, „посочени в декларация от ….. год.“, подписана от нея и
ищцата П., управител на „Ден“ ООД. Посочва още, че действително
уговорената цена на продадената земеделска земя е посочена в НА №
*/23.12.2015 г. при нотариус Марина Стоева, а подписаната разписка била
представена от ищцата, която и обяснила, че е необходима за други цели.
Съдът не кредитира посочената декларация, тъй като лицето, което я е
подписало е подписало и друг документ, с противоположно съдържание,
поради което следва да се направи преценка, с кой от двата документа са
заявени верни обстоятелства. Съдът счита, че в случая следва да се даде
тежест на разписката, с която лицето е декларирало, че е получило сума в по –
голям размер от посочения в НА № */23.12.2015 г., тъй като с този документ
удостоверява неизгоден за себе си факт (получен приход в по – голям размер,
а заплатен по – малък местен данък и нотариални такси). Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че по делото са представени множество разписки,
не само тази на декларатора Т. П., от които е видно, че ответното дружество е
заплащало по – високи суми за закупените от него земеделски земи от тази,
8
посочени в нотариалните актове.
В производството са приети основно заключение на съдебно-
счетоводна експертизи, допълнително и повторно такова. Съдът кредитира
Заключението на вещото лице Р. Лазаров по първоначалната експертиза в
частта, с която е даден отговор на въпросите на ответното дружество, а по
въпросите на ищеца, съдът кредитира повторното заключението на вещото
лице А., тъй като счита, че именно при отговора на въпросите на страните
тези заключения в посочените части са компетентни, безпристрастни и дават
пълни отговори на поставените въпроси.
При така установените факти, съдът приема, че размерът на
дължимия от страна на дружеството дружествен дял на прекратилия
участието си съдружник, следва да бъде определен съгласно посочения от
вещото лице А. вариант втори на баланс на дружеството към 28.02.2022 год.,
при който са включени следните суми: В актива - увеличение на сметка 2010
/Земеделски земи - ниви/ със сума в размер на 203 785,00 лв.; намаление на
сметка 501 /Каса в лева/ със сума в размер на 30 796,91 лв.; увеличение на
вземанията по сметка 411 /Клиенти/ със сума в размер на 110 300,00 лв. В
пасива на баланса: увеличение на сметка 102 /Допълнителен капитал/ със
сума в размер на 172 988,09 лв.; увеличение на сметка 117 /Допълнителни
резерви/ със сума в размер на 105 403,24 лв.; намаление на сметка 122
/Неразпределена печалба от минали години/ със сума в размер на 105 403,24
лв.; намаление на загубата по сметка 123 /Печалби и загуби от текущата
дейност/ със сума в размер на 110 300,00 лв.
Съдът приема, че именно при този вариант следва да се определи
дружествен дял на прекратилия участието си съдружник, тъй като същият
отразява най – пълно и точно активите и пасивите на дружеството към
релевантния момент. Това е така, тъй като в представеният от дружеството с
отговора на исковата молба баланс, закупените от дружеството земеделски
земи не са заприходени с действителната им продажна цена, която
дружеството е заплатило за тях, а са осчетоводени по цената, посочена в
нотариалните актове. Разписките за действително платената цена за
закупената земеделска земя следва да бъдат взети предвид при определяне
отчетната стойност на този актив, тъй като дружеството реално е заплатило
посочените в тях стойности за придобиване на този актив. Този извод следва
9
както от съдебно - почерковата експертиза, от която се установява, че
подписите на лицата посочени в нотариалните актове като купувач и
продавач, принадлежат на лицата в съответната разписка посочени като
„Получил сумата“ и „Изплатил“, така и от представените по делото договори
за банков кредит на обща стойност от 510 000 лева, чиято цел е била покупка
на земеделски земи. В тази връзка следва да бъде взето под внимание и
обстоятелство, че разписките съдържат подписите и на двамата съдружници/
управители, от което следва извода, че практиката на дружеството е била
точно такава – в нотариалните актове да не се посочва реалната продажна
цена, а занижена стойност, което е довело до невярно отразяване на отчетната
им стойност в баланса на дружеството. Счетоводното записване е действие,
което следва да отразява фактическата дейност на дружеството съобразно
съставените документи. Разписките само отразяват действителната стойност
на земеделските земи, придобити като актив. В тази връзка възражението на
ответната страна относно двойственото поведение на ищцата – веднъж като
участник в осъществяването на сделките на фиктивни цени преди
напускането, отразяването им в ГФО на същите цени и от друга страна след
напускане представяне на разписките, които е задържала при себе си, е
неоснователно. В първи случай е изпълнявала финансовата политика на
дружеството със съгласието на другия съдружник Нуман Гюлер, а във втория
е разкрила обективната истина относно стойността на имотите.
Във възприетия от настоящия съдебен състав вариант втори на
баланс на дружеството към 28.02.2022 год. на вещото лице Арабджиева е
намерило отражение и вземане на дружеството в размер на 110 300 лева,
което неправилно е било отписано от активите му през 2021 год., поради
изтекла погасителна давност. Видно от заключението на посоченото вземане
е по единадесет броя фактури от 2014 год. Това вземане е било предмет на
изпълнително производство, образувано през 2016 год. на ЧСИ Павел
Георгиев, с район на действие Окръжен съд - Сливен. С молбата за
присъединяване към образуваното изпълнително производство с взискател
„АПС Бета България“ ООД, се прекъсва погасителната давност за вземането
на присъединилия се взискател. Видно от представено по делото уведомление
от 15.07.2021 год., съдебният изпълнител е предприел изпълнителни
действия, с което давността отново е прекъсната. При това положение не
може да се приеме, че вземането е погасено по давност и законосъобразно е
10
отписано от активите на дружеството. След направени изчисления, вещото
лице е посочило левова равностойност на 20 % от капитала на ответното
дружество по баланса към 28.02.2022 г. е в размер на 333 416 лева. От така
определения дял, вещото лице е приспаднало дяловата вноска на напускащия
съдружник в размер на 1 000 лева, която не подлежи на връщане отделно от
дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника в
дружеството, поради което е достигнало до извода, че равностойността на
дружествения дял на ищцата е равно на 332 416 лева. Поради изложеното,
съдът счита предявения иск за основателен и доказан в претендирания размер
от 330 000 лева, предявен като частичен от 421 600 лева, в който следва да
бъде уважен.
Поради уважаване на иска за главница, основателен се явява и
предявения иск по чл. 86 ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху нея от
30.05.2022 г. до окончателно изплащане.
С оглед на уважаване на иска, следва да бъде разгледано
възражението на ответното дружество „Ден“ ООД за прихващане на
вземането на ищцата с насрещно вземане на дружеството, в размер на 649 500
лв., представляващо неоснователно плащане на дивиденти за периода
2015год. - 2018год. Не е спорно обстоятелството, че ищцата е притежавала 20
% от капитала в дружеството, а другия съдружник – 80 % от него. Във връзка
с направеното възражение от ищцовата страна за погасяване на такава
претенция по давност следва да се отбележи, че то е основателно за суми през
2015-2017г. и само на това основание не следва да се разглежда.
По делото са представени седемнадесет броя разходни касови
ордери за изплатени на ищцата дивиденти за 2018 год., в общ размер на
161 500 лева. В тази връзка са представени и седемнадесет решения на ОС на
дружество, с които е взето решение за разпределяне като дивиденти на суми в
общ размер на 328 000 лева. Оспорена е автентичността на посочените
протоколи на ОС, като вещото лице по приетата съдебно – почеркова
експертиза е установило, че подписите в протоколите за съдружника Нуман
Гюлер не са положени от него. При това положение с оглед направеното от
ответното дружество твърдение, че на ищцата следва да бъдат заплатени 20 %
от сумата за дивиденти, следва да се приеме, че ищцата неправомерно е
получила приблизително 50 % от сумата разпределена като дивидент.
11
Предвид обстоятелството, че ищцата е притежавала 20 % от капитала в
дружеството, то следва да получи и 20% от сумата разпределяна като
дивидент, като за 2018 год., тя е в размер на 65 600 лева. Или горницата от
95 900 лева е получена без основание и следва да бъде възстановена на
дружеството. Това следва от разпоредбата на чл.133 ал.1, изр.посл. от ТЗ,
която предвижда получаване от съдружник на част печалбата съразмерно на
неговия дял, „ако друго не е уговорено“. Тази хипотеза щеше да бъде
изпълнена, ако подписите върху решенията на ОСС бяха положени
действително от съдружника Н.Гюлер. Що се отнася до получени от ищцата
дивиденти за 2015 год. в размер на 298 000 лева и за 2017 год. в размер на
190 000 лева, по делото не са представени доказателства за реално заплащане
на посочените суми, поради което не може да бъде прието, че подлежи на
връщане каквато и да е част от тях. Действително по делото е представена
подадена от ищцата Декларация по чл. 55 ал. 1, от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от
ЗКПО за дължими данъци, в която е отразен дължим данък за доходи от
дивиденти и ликвидационни дялове, но сам по себе си този документ не
доказва реално изплащане на суми на ищцата като дивиденти, още повече, че
е налице разминаване в декларираната сума и тази отразена като
разпределена в счетоводството на дружеството. Предвид изложеното следва
извода, че не са налице доказателства за реално изплатени на ищцата
дивиденти над сумата от 161 500 лева, за която са представени РКО. От
посочената сума ищцата следва да възстанови на ответното дружество сумата
от 95 900 лева, получена от нея без основание. Имено с тази сума следва да
бъде извършено прихващане с вземането на ищцата.
Предвид изложеното на ищцата следва да бъде заплатена сума в
размер на 234 100 лева, като до претендираните 330 000 лв. иска бъде
отхвърлен поради извършеното прихващане.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 ГПК,
съобразно уважената част от иска. Представен е списък на разноските по чл.
80 от ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 23 533 лева.
Съобразно уважената част от иска на ищцата се дължат разноски в размер на
16 694,17 лева. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответната страна има право да
получи част от разноските съобразно отхвърлената част от исковете. Според
приложените доказателства и списъка по чл.80 от ГПК, те са в размер на
12
общо 650 лв. за възнаграждения на вещи лица или дължимата сума е 188,50
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЕН” ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, к/с"Зорница", бл.47, вх.Д, ет.1, ап.Б представлявано
от управителя Нуман Махмуд Гюлер, чрез пълномощник адв.Мартин Богдев
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 да
заплати в полза на Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Христо Ботев“ № 81, ет.1 сумата от 234 100 (двеста тридесет и четири
хиляди и сто) лв., представляваща двадесет процента от капитала в
дружеството, ведно със законната лихва от 30.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата част до претендираните 330 000 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска поради извършено прихващане.
ОСЪЖДА „ДЕН” ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, к/с"Зорница", бл.47, вх.Д, ет.1, ап.Б представлявано
от управителя Нуман Махмуд Гюлер, чрез пълномощник адв.Мартин Богдев
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 да
заплати в полза на Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 81, ет.1 сумата от 16 694,17 лева (шестнадесет хиляди
шестстотин деветдесет и четири лева и седемнадесет ст.) направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 81, ет.1 да заплати в полза на „ДЕН” ООД, с
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
к/с"Зорница", бл.47, вх.Д, ет.1, ап.Б представлявано от управителя Нуман
Махмуд Гюлер, чрез пълномощник адв.Мартин Богдев от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 сумата от 188,50 (сто
осемдесет и осем лв. и петдесет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14