№ 136
гр. Шумен, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500416 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260029/09.02.2021г. по в.гр.д.№2020 по описа на ШОС, съдът е
обезсилил решение №28/15.01.2020г. по гр.д.№3709/2018г., поправено с решение
№260014/20.08.2020г. на ШРС в частта, с която е отхвърлен предявения от М.. Ш. Ю. и Г.Х.
Ю. срещу А.Ш.Ю. за признаване на собствеността и предаване владението на реалната,
западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от недвижим имот: млекопункт - масивна
сграда, цялата със застроена площ от 120 кв. м., функционално разделена на две, с преградна
стена разположена в посока север – юг, като всяка част има самостоятелен и отделен вход,
построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на с. Д., ЕКАТТЕ
21289, Община Х., област Ш., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота: север-
улица, изток-улица, запад-улица и юг-парцел III-общинска собственост, отменен е
нотариален акт № 138, том VI, peг. № *, дело 726/08.07.2014 г., по описа на нотариус с рег.
№ * на НК, в частта относно реалната западна половина със застроена площ 60 кв. м. от
горепосочената масивна сграда-млекопункт и е отхвърлен предявеният от М.. Ш. Ю. и Г.Х.
Ю. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А.Ш.Ю. да плати на ищците
обезщетение за лишаване от ползване на реалната, западна половина, със застроена площ 60
кв. м., от собствения на ищците недвижим имот – млекопункт, масивна сграда, за периода от
20.08.2015г.- 31.12.2018г., и е върнал делото на Районен съд Шумен в гореописаните части
за ново разглеждане и произнасяне от друг състав по предявените претенции.
Първоинстанционното решение е било обезсилено, доколкото ищцовата страна е сочела
1
деривативно правно основание за придобиване на правото си на собственост - продажба въз
основа на спечелен търг, проведен от бившата кооперация в ликвидация с.Д. по ЗСПЗЗ, а
съдът е разгледал иска на непредявено основание - придобивна давност.
С решение №248 от 22.06.2021г. по гр.д.№877/2021г., Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявените от М.. Ш. Ю. с ЕГН ********** и Г.Х. Ю. с ЕГН **********, срещу
А.Ш.Ю. с ЕГН **********, обективно и субективно съединени искови претенции по чл.108
от ЗС и чл.59 от ЗЗД, за признаване на собствеността и предаване владението на реалната,
западна половина, със застроена площ 60 кв. м., от недвижим имот: млекопункт – масивна
сграда, цялата със застроена площ от 120 кв. м., функционално разделена на две, с преградна
стена разположена в посока север – юг, като всяка част има самостоятелен и отделен вход,
построена в УПИ I "Изкупвателен пункт на АПК" от 12 кв. м. по плана на с. Д., ЕКАТТЕ
21289, Община Х., област Ш., целият с площ от 0, 920 дка, при граници на имота: север –
улица, изток – улица, запад – улица и юг – парцел III, както и за заплащане на сумата от 3
027. 00 лева /три хиляди двадесет и седем лева/, представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на реалната, западна половина от сградата, със застроена площ 60 кв. м., от
недвижим имот – млекопункт, масивна сграда, построена в УПИ I "Изкупвателен пункт на
АПК" от 12 кв. м. по плана на с. Д., ЕКАТТЕ 21289, Община Х., област Ш., за периода от
20.08.2015 г. – 31.12.2018 г., като неоснователни.
Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват
решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и
постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно и субективно съединени искови
претенции по чл.108 от ЗС и чл.59 ЗЗД от М.. Ш. Ю. и Г.Х. Ю., срещу А.Ш.Ю.. Ищците
сочат в исковата молба, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Х.,
ул. №, който имот представлява Масивна сграда, със застроена площ от 120 кв. м., построена
в УПИ I от кв. 12 по плана на селото, заедно с дворно място с площ от 920 кв. м.,
съставляващо УПИ I от кв. 12 по плана на селото. Имота от 2014 г. се владеел и ползвал, без
правно основание от ответника. Като основание за придобиване на собствеността върху
постройката, част от която е предмет на разглеждане в настоящото производство, ищците
сочат проведен от бившата кооперация на селото търг, на който, през 2001 г., сградата била
продадена на ищците. Предвид горното молят съда да постанови решение, по силата на
2
което да се осъди ответникът да им предаде владението върху имота, както и да бъде осъден
да им заплати обезщетение в размер на 80 лева месечно, общо 640 лева, считано за периода
от 20.08.2015 г. до 31.12.2018 г. В хода на делото, ищците уточняват, че ответникът владее
само половината от сградата- 60 кв. м., като е допуснато и изменение размера на
предявените искове по чл. 59 от ЗЗС на 3027 лева.
Ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като
неоснователни. Сочи, че е собственик на северозападната част от млекопункта с излаз на ул.
*, с административен адрес: с. Д., ул. * №. Прави и възражение за придобиване на тази част
от имота по давност. При условията на евентуалност, при условие, че съдът уважи иска по
чл. 108 от ЗС, прави възражение за задържане на имота, на основание чл. 72 от ЗС, до
заплащане на извършените от ответника подобрения, възлизащи на 10000 лева. Предявява и
насрещен иск срещу първоначалните ищци, с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, при
условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи иска по чл. 108 от ЗС, да се осъдят
ответниците да му заплатят сумата от 10000 лева, представляваща увеличената стойност на
имота, в следствие направените от ищеца по този иск подобрения в имота, предмет на
делото, а именно: бивш млекопункт, изграден в УПИ I, в кв. 12 по плана на с. Д., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й
изплащане, като се постанови задържане на имота от ищеца до изплащане на подобренията.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 138, том VI, peг. № *, дело 726/08.07.2014 г., по описа на нотариус с рег.
№, на 08.07.2014г. ищците М.. Ш. Ю. и Г.Х. Ю., са били признати за собственици по
давностно владение на недвижим имот: млекопункт - масивна сграда със застроена площ от
120 кв. м., построена в УПИ I „Изкупвателен пункт на АПК“ от кв. 12 по плана на с. Д.,
ЕКАТТЕ 21289, община Х., Ш. обл., целият с площ от 0.920 дка, при граници на имота:
север-улица, изток-улица, запад-улица и юг-парцел III-общинска собственост. По силата на
договор № ДО-64/11.09.2015 г. за продажба на имот-частна общинска собственост, община
Х. продала на ищците правото на собственост върху имот - частна общинска собственост -
УПИ I с площ от 1000 кв. м. по плана на с. Д., с административен адрес: с. Д., ул. №, при
граници на имота: север – ул. *, изток ул. *, юг – УПИ III-общ., запад ул. *, за сумата от
3117,52 лв., с ДДС. С нотариална покана рег.№7159/7151/14.08.2015 г., по описа на
Нотариус peг. № *, връчена на ответника А.Ш.Ю. на 21.08.2015г., ищците уведомили
последния, че се явяват собственици, по силата на нотариален акт № 138, том VI, peг. № *,
дело 726/08.07.2014 г., на млекопункт – масивна сграда със застроена площ 120 кв. м.,
изградена в УПИ I - изкупвателен пункт на АПК от кв. 12, по плана на с. Д., целият с площ
от 0.920 дка, поради което го канят да освободи имота и да им предаде владението върху
него, като в противен случай да счита същата за покана за плащане на наем за ползването на
пристройката в размер на 80 лева месечно. Съгласно заключението на назначената в хода на
първоинстанционното производство СТЕ, в УПИ I, кв. 12 по плана на с. Д., с
административен адрес: ул. №, е изградена масивна сграда, бивш млекопункт, на едни етаж,
която функционално била преустроена в две жилища, като е разделена с вътрешна
3
преградна стена на две части, всяка по 60 кв. м, а дворното място условно е разделено на две
части и в западната половина по улична регулация към ул. „*“ има две постройки, като
ответникът ползва западната част, а ищците източната част от имота – сградата и парцела.
Източната половина от сградата, която се ползвала от ищците, имала отделен вход, оградни
стени и била функционално оформена като жилище. Западната половина от сградата, която
се ползвала от ответника, имала отделен вход, оградни стени и също функционално била
оформена и преустроена като жилище. Пазарният наем за целия процесен имот, за периода
20.08.2015 г. – 31.12.2018 г., възлизал на 6 054 лева, а за половина от него – 3 027 лева. С
извършените от ответника подобрения в западната половина на сградата от 2001 г. до
момента, стойността на имота се била увеличила с 6 200лв. Съгласно заключението на
назначената СТЕ по в.гр.д.№404/2020г. на ШОС, западната половина със застроена площ
60кв.м. от недвижим имот - млекопункт - масивна сграда, отговаря на строителните правила
и норми за самостоятелен обект - жилище. Към заключението е приложена схема на
самостоятелните обекти в сградата - бивш млекопункт, схема на западния самостоятелен
обект и схема на източния самостоятелен обект.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо
наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът,
предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника,
и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване,
да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на
правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението върху процесния
обект - западната реална част от сградата - бивш млекопункт, а именно, че същото се
осъществява от ответната страна. Спор е налице по отношение на останалите две
предпоставки. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се
легитимира като собственик на процесния имот - придобиване въз основа на търг, проведен
от бившата кооперация в ликвидация с.Д. по ЗСПЗЗ. Представен е протокол от 27.06.2001г.
на ликвидационната комисия на ЗК“Бъдеще“ - с.Д. /в ликвидация/ за проведен търг за
продажба на ДМА - млекопункт, в който е определен резултата от проведения търг, като за
спечелил търга е определен единственият участник - М.Ш.. Представена е и фактура от
27.01.2001г., съгласно която Ш. е заплатил достигнатата цена от 2400лв.. Спечелването на
търга и плащането на цената представляват само елементи от фактическия състав на
предвидения в Наредбата за търговете (обн. ДВ. бр. 50/1992 г., приета с ПМС №
105/15.06.1992 г., отменена с ПМС № 213/2003 г.) придобивен способ. Съобразно чл.18 от
Наредба за търговете, приложима съгласно чл. 48, ал. 8 и ал. 10 от ППЗСПЗЗ, предметът на
търга преминава в собственост на купувача от момента и при условията, посочени в
сключения договор. По делото не са представени доказателства за сключен между ЗК
"Бъдеще- в ликвидация" и ищеца писмен договор за продажба на процесната сграда.
Разпоредбата на чл. 18 от Наредба за търговете, действаща през периода на осъществяване
на процесния търг, сочи, че предметът на търга преминава в собственост на купувача от
4
момента и при условията, посочени в сключения договор. Ищеца не само не е представил
такъв договор, но и не твърди наличието на такъв, т. е. липсва съществен елемент от
фактическия състав на предвидения в наредбата придобивен способ, на който се позовават
ищците. Вписването на ищеца във фактурата за внесената сума - цена на сградата
/млекопункт/ няма вещно - транслативен ефект. Нито протоколът за проведения търг, нито
издадената фактура, са годни да породят този ефект, а едва сключването на писмен договор
след търга е юридическият факт, завършващ фактическия състав на соченото придобивно
основание, прехвърлящ правото на собственост в полза на лицето, спечелило търга. И след
като в случая не се установява осъществяване на соченото от ищците придобивно
основание, доколкото след провеждането на търга не е бил сключен писмен договор, то не
би могло да се приеме, че транслативният ефект е настъпил и сградата е преминала в
патримониума им на соченото основание.
Само за пълнота следва да се отбележи, че основанието за съставяне на представения
от ищцовата страна нотариален акт №138, т.VІ, рег.№*/2014г. е придобивна давност,
констатирана при извършена обстоятелствена проверка, а не покупко - продажба, поради
което и не би могъл да обоснове придобиването на правото на соченото в исковата молба
деривативно основание. Доколкото ревандикационната претенция е неоснователна, то
неоснователна е и обусловената от нея - по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неоснователното ползване на имота.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за сторени във въззивното
производство деловодни разноски, поради което и такива не следва да и се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №248 от 22.06.2021г. по гр.д.№877/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5