Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
Гр.
София, 04.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Светослав Спасенов
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4363 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от ищеца В.Г.Г., чрез
представителя му, срещу решение № 26.01.2018 г. на СРС, 45 с - в, по гр. д. № 14090/2014
г. в частта, в която е отхвърля иска му, с правно основание
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, предявен срещу А.Ч.Т.,
ЕГН ********** за заплащане на сумата 9 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на изявления на
ответника в интервю пред „БТВ“ от 09.03.2014 г. и ищецът е осъден за разноски.
В останалата част, в която
производството е спряно, на основание чл. 637 ал. 1 от ТЗ, по предявения иск от
В.Г.Г. срещу „Професионален футболен клуб ЦСКА"
АД, ЕИК *****, решението не се оспорва.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в оспорената част, а съдът не е направил пълна преценка и
анализ на доказателствата и на установените факти. Позовава се на допуснати
процесуални нарушения от съда по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК при доклада по делото,
довели до липса на обсъждане на всички събрани в производството доказателства. Съдът
не е указал на ищеца за кои факти, от значение за решаване на спора, не сочи
доказателства. По този начин го е лишил от защита. При постановяване на
решението съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са
от значение за спора. Излагат се и доводи, че неправилно СРС е приел, че не са
налице предпоставки за реализиране отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД.
Става въпрос за публикувано на официалната страница на ПФК „ЦСКА“ АД (в
несъстоятелност) обръщение, в което се съдържа твърдяното от ищеца изявление, с
което ответникът е накърнил частта и достойнството му. Твърди се, че ответникът
отговаря за причинените от неговите служители вреди по повод изпълнение на
работата им по чл. 49 ЗЗД като изпълнителен директор на клуба. Обръщението в
интервюто е отражение на изразеното лично от изпълнителния директор мнение в
предаването „Зона спорт“ по БТВ ден по - рано. Поддържа се още, че от
свидетелските показания е установено, че ответникът е казал посочените в
исковата молба изрази и думи. Освен това, пълният текст на интервюто е
публикуван в интернет пространството, като съдържането му е общоизвестен факт.
Според чл. 155 ГПК не подлежат на доказване общоизвестните факти, за които
съдът е длъжен да съобщи на страните в нарочен акт. Според ищеца точните думи
на ответника са общоизвестни и достъпни за неопределен кръг лица. Моли да се
отметни решението и да се постанови друго, с което иска за обезщетение за вреди
да се уважи изцяло. Претендира разноски. Не прави възражение по разноските на
ответника, по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ответникът А.Ч.Т., чрез
представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа,
че първоинстанционният съд е обсъдил всички
релевантни за спора доказателства и е достигнал до правилни правни и фактически
изводи. По делото не се установяват твърденията на ищеца, че ответникът го е нарекъл
„расист“. Не са ангажирани доказателства за извършване на деянието от страна на
ищеца. При недоказано авторство на твърдения деликт,
искът е отхвърлен законосъобразно. Неоснователни са твърденията за липса на
доклад по делото на СРС. Ищецът е могъл да поиска събирането на доказателства,
както в исковата молба, така и в първото съдебно заседание, доколкото
доказването на тезата му е изцяло в негова тежест. Моли да се потвърди
решението на СРС, като претендира разноски пред настоящата инстанция, съгласно
списък. Не възразява по разноските на насрещната страна.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо.
В първото по делото съдебно заседание, с доклада по
чл. 146 ГПК, съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът В.Г. е състезател по футбол на ПФК
„Левски“, а ответникът А.Ч.Т. към 09.03.2014 г. е бил законен представител на ПФК
„ЦСКА“ АД, както и наличието на публикация в официалната интернет страница на ПФК
„ЦСКА“ АД и в други сайтове (Дневник БГ, в Медия БГ на 08.03.2014 г., Портал БГ
на 18.03.2014 г. и на сайта на БФС). Именно това са фактите, които не са се
нуждаели от допълнително доказване – по арг. от чл.
153 ГПК.
Съгласно представената от БФС справка, ищецът В.Г. е
взел участие във футболна среща, проведена на 08.03.2014 г. между ПФК „Левски“
и ПФК „ЦСКА“ АД.
От неоспорената разпечатка в сайта на ПФК „ЦСКА“ АД се
установява, че на 10.03.2014 г. е публикувано обръщение, в което е посочено, че
: „... клубът няма как да подмине грубите прояви на расизъм от един играч на
съперника в две поредни дербита" ЦСКА София ще сезира съответните комисии
и при липса на адекватна реакция ще бъдем принудени на уведомим и УЕФА! Няма
как да търпим поведението на един футболист, който е лидер на отбора си и
национален състезател на България. В последните два мача В.Г. е обиждал на
расова основа нашите футболисти Д.М.и О.К.. Клубът разполага с писмените им
показания. Не само за нас това е расизъм. Нека да не допускаме подобни прояви и
да има предприети наказания за всеки, който не е толерантен!“
Представена е и разпечатка от публикация в сайта www.sportal.bg от 09.03.2014 г. със
заглавие „Изпълнителният директор на ЦСК: „Г. е расист". В статията е
цитиран А.Т.: „За втори мач В.Г. провокира наши състезатели. Той е национал и
трябва да бъде за пример. Става въпрос за расизъм“. С подобно заглавие е и
публикация от сайта www.dnevnik.bg. Посочените публикации
също само цитират интервю на А.Т. дадено в предаването „Зона Спорт“ по Би Ти Ви
Екшън.
Пред СРС е разпитан свидетелят К.К.,
администратор в „ПФК ЦСКА“ АД от 2006 г. Той твърди, че след футболния мач,
проведен между Левски и ЦСКА на 08.03.2014 г.,
е имало спречкване между футболисти на
двата отбора, като съдията вдигнал червени картони на капитана на Левски и на Косоко. Първият работен ден след мача изпълнителният
директор на клуба поискал писмени обяснения от Косоко
за червения картон, който заявил, че е бил провокиран на расистка основа и не
си е сдържал нервите.
Във връзка с направените във въззивната жалба оспорвания за липса на достатъчно указания
относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и допуснати
нарушения на чл. 146 ГПК, въззивният състав намира следното :
Съгласно чл. 146, ал. 1 ГПК докладът по делото следва да съдържа обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения, правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възражения на ответника; данни кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване и разпределяне на
доказателствената тежест относно
подлежащите на доказване спорни факти.
В случая при насрочване на делото, с определение от 30.12.2015
г., СРС е изложил подробно фактическите
твърдения на двете страни в исковата молба и отговора й. В първото по делото
заседание на 19.04.2016 г. СРС е направил подробен доклад като отново е изложил
всички обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правна квалификация на исковете, посочил е кои
обстоятелства се приемат за безспорни между страните и не се нуждаят
от доказване, както и е разпределил доказателствената тежест относно
подлежащите на доказване факти. В доклада изрично е указано, че
ищецът носи тежестта да докаже в процеса целият фактически състав на деликта по чл. 45 ЗЗД – деяние, вреда и причинна връзка
между тях, включително какви са вредите, които твърди, че е претърпял в
резултат от поведението на ответника. Съдът не е приемал, че са налице
общоизвестни факти, както се твърди в жалбата, но относно съдържанието на
публикацията на сайта на ПФК „ЦСКА“ АД не е имало спор между страните. Не може да се сподели становището на ищеца, че
следа като пълният текст на интервюто е публикуван в интернет пространството,
съдържането му, включително изказването на ответника, е общоизвестен факт.
Следва да се посочи освен това, че при
доклада по делото в заседанието е присъствал и процесуалния представител на
ищеца, който не е имал никакви възражения по доклада.
Разпоредбата на чл.
145, ал. 2 ГПК задължава първоинстанционния съд, когато твърденията на някоя от
страните са неясни или противоречиви,
да й даде указания да ги
изясни или да отстрани противоречията
в тях. В случая не е била налице такава хипотеза. Освен това
твърденията на ищеца по исковата молба са били уточнявани няколко пъти в хода
на производството.
Следователно възраженията, направени
във въззивната жалба, че СРС е допуснал нарушения на
чл. 146 ГПК или чл. 145 ал. 2 ГПК са неоснователни.
По съществото на спора и във връзка
с доводите в жалбата, въззивният съд
намира следното :
Както е приел и СРС, вреда, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от
закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване за
вреди следва от страна на ищеца да е доказано, пълно и главно, противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на
лицето изпълнител на действието (която се презумира,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинените от конкретното действие вреди и
причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се
обезщетят. Закона изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са
налице кумулативно. Липсата на която
и да е от тях води до неоснователност на претенцията.
По смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона
права и интереси на увредения.
В случая ищецът
е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от първият ответник А.Ч.Т., като изпълнителен
директор на „ПФК ЦСКА" АД, като е твърдял, че той е уронил честта и
доброто му име с изказване в интервю от
09.03.2014 г., публикувано в сайта www.sportal.bg, със заглавие
„Изпълнителният директор на ЦСК: „Г. е расист". В статията е цитиран А.Т.,
по следния начин: „За втори мач В.Г. провокира наши състезатели. Той е национал
и трябва да бъде за пример. Става въпрос за расизъм“.
Във връзка с доводите на ищеца
във въззивната жалба, следва да се посочи, че в
отговора на исковата молба ответникът А.Т.
не е възразявал, че е давал интервюта за Зона спорт по БТВ Екшън. Публикуването на
интервю в посочения сайт е прието за безспорно между страните, както се посочи
и по - горе.
В
същото време в изявлението, на което се позовава ищеца, не се установява ответникът
да го е нарекъл „расист“. Видно от съдържанието на разпечатката на сайта, на
който се позовава ищеца, изявлението на ответника касае по - скоро негово становище
по повод прояви по време на футболен мач, в който по – скоро ищецът е обидил на
расова основа играчи на противниковия отбор - ПФК „ЦСКА“ АД.
Индиция за такъв извод са коментираните и от първоинстанционния съд писмени обяснения, дадени от
състезателя на „ПФК ЦСКА" АД Д.М.от 06.01.2013 г. според които, на
футболен мач състезател от ФК „Левски" с № 45 е казал на М.думите „черна и
„курва", както и писмено обяснение от 10.03.2014 г. на друг състезател на
„ПФК ЦСКА" АД О.К., който е заявил, че след края на мача, играч на
„Левски" с № 45 е минал покрай него и Косоко,
който не владее български език, и е възприел думата „негър“.
На следващо място въззивният състав
намира, че във всеки конкретен случай съдът следва
да прецени дали определено изказване, освен оценка и мнение по обществен въпрос
свързан със засегнатото лице, обективира и твърдение
за злепоставящи факти.
По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или
устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.
39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно.
Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение
и само, за да се осигури защита на конкуриращ
интерес и право и с цел охраната на
други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено
на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в
чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно
посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена
промяна на конституционно установения ред, към извършване
на престъпления, към разпалване на вражда или
към насилие над личността.
В практиката на Европейския
съд по правата
на човека (ЕСПЧ) са заложени същите
принципи по отношение на свободата
на словото и възможността тя да бъде ограничавана.
Както се посочи, сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността
чест, достойнство, добро име. Те
могат да са обект на посегателство при нанасяне на
обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице
посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното
разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета
като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на
свобода на изразяване на мнения,
което е допустимо от Конституцията и от Конвенцията.
Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта
и достойноството на пострадалия и според моралните
норми, възприети от обществото, са
неприлични, цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към
определено лице. Клеветата
представлява съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление. Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на
ограниченията на правото на свободно
изразяване на мнение по чл. 39-41 от
КРБ и оценъчните съждения, които са извън
този обсег.
Не е противоправно поведението по повод изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира
във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. (така в решение на ВКС, ІІІ
г. о. по гр. д. № 1438/2009 г., постановено
по чл. 290 ГПК). Оценките, направени при
спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени,
не пораждат отговорност за
лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не
може да бъде
проверявана - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане
на обстоятелства от обективната действителност. Съжденията ангажират отговорността на издателя само
ако изразяването им обективно нанася
обида на адресата. (в
този смисъл решение № 62 от
06.03.2012 г. по гр.
д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по
гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС по реда на чл. 290 ГПК).
Предвид посочената практика, настоящият състав приема, че при преценка
основателността на предявения иск, мненията и оценките не подлежат на проверка
за вярност, тъй като те представляват само коментар на факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на лицето, което ги прави,
само ако реално представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена
личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, ако не засягат достойнството и честта й.
Относно думите и изразите, на които
се позовава ищеца, за да ангажира отговорността на ответника А.Т., следва да се
отбележи следното :
В случая, ищецът се позовава на цитат от
изказване на ответника Т. в интервю пред БТВ, а именно : „за втори мач В.Г. провокира наши състезатели. Той е
национал и трябва да бъде за пример. Става въпрос за расизъм“.
Изказването на ответника в цитираното интервю не съставлява
противоправно деяние, извършено с цел да се накърни
честта или достойнството на ищеца, не е
неприлично, вулгарно или цинично
и не съдържат унизителни, позорни разсъждения за качествата на ищеца,
поради което не може да се приеме за обида. Цитираното изказване представлява по
- скоро изразяване на мнение и оценка на ответника във връзка неприемливо
поведение на ищеца по време на футболна среща. Въззивният
състав споделя изводите, че от доказателствата приети по делото в тяхната
цялост, не се установява ответникът да е целял да накърни честта, достойнството
и доброто име на ищеца или да го унизи публично с посоченото изказване.
Мнението на
ответника, дори да е оценъчно негативно, касае личната оценка на коментатора,
която не съставлява изнасяне или разгласяване на позорящи ищеца обстоятелства. Изявленията на ответника са израз
на правото му свободно
да изразява
собствено становище
по определени въпроси, предмет на обсъждане в процесното телевизионно
предаване. Тъй като става въпрос за
субективно мнение и оценка, тяхната истинност, както се посочи вече, не подлежи
на проверка и доказване за правилност или вярност. Съдържанието им зависи
единствено от съзнанието на автора.
На
следващо място заглавието на статията, в което се съдържа думата „расист“ съставлява
журналистическа интерпретация, с цел повишаване на интереса към публикацията и
не може да се вмени във вина на ответника.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че като изпълнителен директор на клуба ответникът
отговаря за причинените от неговите служители вреди по повод изпълнение на
работата им по чл. 49 ЗЗД. Такава отговорност и то само ако е доказана, може да
носи само юридическото лице ПФК „ЦСК“ АД, но не и ответникът като физическо
лице. В частта, която се отнася до ПФК обаче производството е спряно и
решението не е предмет на обжалване.
Като
съобрази изложеното, въззивният съд споделя крайния решаващ извод, до който е
достигнал СРС, че не са доказани пълно и главно
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение за вреди
по чл. 45 ЗЗД. Не се установява осъществяване на противоправно
деяние извършено от ответника, вследствие на което да се ангажира деликтната му отговорност, поради което е безпредметно, да
се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на правната норма,
касаещи конкретните твърдени от ищеца неимуществени вреди и връзката им с
деянието.
Поради съвпадане на крайните изводи
на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд,
решението в оспорената част е постановено при правилно приложение на материалния
закон и следва да бъда потвърдено.
Този извод се отнася и да решението
в частта по присъдените разноски.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора, право на
разноски има въззиваемата страна – ответника. Пред въззивният съд не са
представени доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на
1000 лв., който е посочен в списъка на ответника по чл. 80 ГПК, поради което
такива разноски не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26.01.2018 г. на СРС, 45 с - в, по гр. д. № 14090/2014
г. в частта, в която е отхвърлен иска на В.Г.Г., ЕГН ********** срещу А.Ч.Т., ЕГН **********, на
основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, за заплащане на
сумата 9 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
изявления на ответника в интервю в предаването „Зона
Спорт“ по „Би Ти Ви Екшън“ от 09.03.2014 г. и ищецът е осъден за разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.