Р Е Ш Е Н И Е

30.11.2018г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на втори ноември

Шести наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

В. ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЛЮДМИЛА БОЯДЖИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2470 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №15-0938-001631 от 04.05.2015г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП на И.Н.И. *** административни наказания глоба в размер на 100лв и глоба в размер на 10лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.Н.И., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Навежда правни доводи, че е изтекла относителна погасителна давност за административно-наказателното преследване и административно-наказателното производство следва да бъде прекратено.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1631 от 22.04.2015г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 15,26часа на ПП – 3 с.Българене, ул.Васил Левски в посока гр.Плевен, жалбоподателят И. е управлявал т.а. ”Рено Лагуна” с рег.№***със скорост 77км/ч в населено място при максимална разрешена 50км/. Скоростта е измерена, фиксирана с техническо средство ТFR 1-М с фабр№586/12, видеоклип №6933. Превишение 27км/ч. Водачът не представя контролен талон към СУМПС.   

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител М.П.Н. и свидетеля В.С.В., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – клип №6933, радар 586 от 22.04.2015г, справка за МПС, протокол от проверка на мобилна система ТFR 1-М с фабр№586/12 и справка за нарушител/водач. И актосъставителят Н. и свидетелят В. са категорични, че именно управляваният от жалбоподателят И. товарен автомобил е засечен със скорост 77км/ч в населено място, при ограничение на скоростта 50км/ч. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и свидетеля В., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя И.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил. От представеното заверено копие на протокол №13-30-15 от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR 1-М към лаборатория за проверка на СИ – Полицейска техника към ГД ”Национална полиция”-София за извършена последваща метрологична проверка на измерително средство – трафик радар тип ТFR 1-М с фабр№586/12 е технически изправно и направените с него измервания към дата 22.04.2015г са в съответствие със закона за измерванията. Твърденията на жалбоподателя И., изложени в жалбата, че не е управлявал автомобила с посочената превишена скорост от 77км/ч в населено място, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергава от представеното заверено копие на справка от запаметените, измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо средство „Трафик радара ТFR 1-М с фабр№586/12 за ден 22.04.2015г, и от показанията на актосъставителя Н. и свидетеля В.. Още повече, че в акта за установяване на административното нарушение, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят И. не е направил възражение, че не е управлявал автомобила с посочената скорост. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. А в конкретния случай жалбоподателят И. не е доказал, че е управлявал автомобила в населено място със скорост различна от фиксираната с техническото средство. Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.7 от ЗДвП /редакция ДВ бр.51 от 2007г/, която норма е процесуална и действа и по отношение на заварените правоотношения, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес, но тяхното не представяне от страна на административно наказващия орган само по себе си не означава, че административното нарушение не е установено по безспорен и несъмнен начин. С изменението на ЗДвП обн.ДВ бр.50/2007г. беше отменена разпоредбата на чл.182 ал.3 т.1 и 2, която  регламентираше с какви технически средства и системи се установява нарушението –„управление на МПС с превишена скорост”, но по този начин законодателят единствено е разширил способите на доказване на това нарушение. В конкретния случай от всички събрани по делото доказателства, в това число на показанията на актосъставителя Н. и показанията на свидетеля В., по категоричен начин се установява, че жалбоподателят И. е управлявал лекия си автомобил със скорост 77км/ч в населено място.

Обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя И.И. е наложено на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10лв, на основание чл.59 ал.3 от ЗАНН е влязло в сила.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И.Н.И. е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.  

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-47/16.01.2015г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Н., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя И. правни доводи за погасяване на административно-наказателното преследване поради изтекла погасителна давност. АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, съдържат изискващите се реквизити по чл.42 вр.чл.53 ал.2 от ЗАНН вр.чл.57 от ЗАНН. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и по чл.11 от ЗАНН вр.чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК. Възражението за изтекла давност е неоснователно. Институтът на давността в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/27.02.2015г на ВКС по ТД №1/2014г на ОСНК и ООС на Втора колегия на ВАС. Давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност, съответно преследването и изтърпяването на наложеното наказание. Изтеклата давност има за последица погасяване правото на компетентния орган да реализира изпълнението на наложената санкция. В ЗАНН е регламентирана два вида давност. Тази по чл.34 от ЗАНН, с изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по започване на административно-наказателно производство, като състави акт за административно нарушение. Чл.82 от ЗАНН урежда изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. Абсолютната погасителна давност по ЗАНН се прилага на основание чл.11 от ЗАНН вр.чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК. Давността по НК се прилага и по отношение на давността за започване и приключване на административно-наказателно преследване. Давността по отношение на деянието е започнала да тече по аргумент от чл.81 ал.3 от довършване на деянието, т.е. от 22.04.2015г, като по смисъла на чл.80 ал.1 т.5 вр.чл.81 ал.3 от НК тази давност е четири години и половина. От 22.04.2015г до настоящия момент е изтекъл срок от три години, седем месеца и осем дни, който не е достатъчен, за да обоснове погасяването на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Административно-наказателното производство е започнало и приключило давностните срокове по чл.34 от ЗАНН€ 

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-0938-001631 от 04.05.2015г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на И.Н.И. *** административно наказание глоба в размер на 100лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: