Р Е
Ш Е Н И Е
№ 142
гр.Горна Оряховица, 05.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№2115/2019г. по описа на Горнооряховския районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:
чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92
от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
В условията на евентуалност -
обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92
от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж
- рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.(чрез
юрисконсулт Н. Ан.М.), че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор)
е сключил с Д.Г.Б.(кредитополучател) Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, като отпуснало
паричен кредит в размер на 4000.00лв. и
закупуването на застраховка от 720.00лв. Твърди се, че сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл.1 от договора, с което кредиторът е
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума от страна на
ответницата било удостоверено с полагането на подписа си в поле „Удостоверение
на изпълнението”. Въз основа на чл.3 от договора, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 48бр. месечни вноски(всяка по 134.60лв.), които
вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно
годишния процент на разходите(ГПР) - 21.45% и годишния лихвен процент(ГЛП) -
18.48%, посочени в параметрите по договора. Твърди се, че Д. Г.Б. преустановила
плащането на вноските по кредита 20.12.2017г., като дотогава били погасени 23бр.
месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България станало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 3078.40лв., представляващ оставащите
25бр. погасителни вноски към 20.01.2018г., към която дата станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не бил изпълнил задължението си. Кредиторът изпратил покана
за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо
и поканил ответницата да го погаси(поканата
била изпратена на адреса по договора,
като съгласно чл.9 от договора, всички изявления на кредитора се считат за
узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора). Твърди се, че Д. Г.Б. дължи:
главница - 2554.54лв.; възнаградителна лихва - 523.86лв.; законна лихва за
забава – 421.05лв., или общо - 3499.45лв. По заявление била издадена Заповед№2155/27.09.2019г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1770/2019г. на ГОРС в
полза на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) против Д.Г.Б. за: сумата 2554.54лв., представляваща
неизплатено задължение по Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 26.09.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 523.86лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.12.2017г.-20.12.2019г.;
сумата 421.05лв., представляваща мораторна лихва за периода:
20.01.2018г.-03.09.2019г. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания
от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване
на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД
ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№2155/27.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1770/2019г. на ГОРС
за: сумата 2554.54лв., представляваща неизплатено задължение по Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.09.2019г. до окончателното и изплащане; сумата
523.86лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
20.12.2017г.-20.12.2019г.; сумата 421.05лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 20.01.2018г.-03.09.2019г. При условие, че
установителният иск, бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителни искове за същите
суми. Счита, че същия осъдителен иск има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна. Претендират се и направените по делото
разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответницата Д.Г.Б.(чрез адв.Ал.Ч. от
ВТАК) оспорва предявените искове. Твърди, че
не била получавала нито кредитна или дебитна карта, в т.ч. по делото
липсвали каквито и да било доказателства за получаването им както и
PIN-код за активиране. Не била
извършвала тегления на каса, нито в брой. Към исковата молба липсвали
доказателства за реалното отпускане на сумата 4000.00лв. Никъде в процесния Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, нямало поле „Удостоверение на
изпълнението“, а също и доказателство,
че сумата е изплатена на ответницата.
Освен това, ответницата не била надлежно уведомена от ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането(предмет на делото по установителния иск
било вземането, основано на документ, който не е представен с исковата молба -
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит). Счита, че извлечението от счетоводни книги е нередовно от
външна страна и по съдържание. Отрича да
е било подписано от нея. Нямало информация към кой момент са настъпили падежите
на: главница, просрочена договорка/възнаградителна/ лихва, наказателна лихва и
разсрочена договорка лихва по Погасителен план и как са изчислени същите. В
„извлечението“ нямало никаква информация за непогасени вноски, колко са тези
вноски, за кои периоди са те, нито за лихвите по тях. Нямало информация как са определени размерите
на претенциите и за кой период са
формирани те. Освен това от извлечението трябва да става ясно по кой
погасителен план задължението се погасява и как се определят лихвите. В
конкретния случай, представеният документ не представлява такъв хронологичен
регистър и не съдържа всички настъпили разчетни отношения между банката -
заявител и кредитополучателя, не съдържа факти и обстоятелства, от които да се
удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане. Счита, че представената към исковата молба
„последна покана“ не била уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, в нея липсвало както волеизявление на ищеца, така и твърдините за
просрочени вноски. Ищецът не е представил доказателство за получаването на т.н.
последна покана, като същата не била получавана от ответницата и се разбира за
изпращането едва с получаване на настоящата искова молба. Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването и. В хипотезата на предявен иск за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита По този начин предявеният иск
по отношение на ответницата Б. бил неоснователен. Счита, че предявените осъдителни искове в условията на
евентуалност за недопустими. Кредиторът нямал право на избор относно вида на
иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен
изрично в разпоредбата на чл.415 ал.1 ввр.
чл.422 от ГПК - иск за установяване
съществуването на вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита
изключва допустимостта на осъдителния иск за присъждане на вземането, предмет
на оспорената заповед за изпълнение. Правен интерес от воденето на осъдителния
иск можело да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта.
Изложеното обуславяло недопустимостта този иск да бъде съединен за общо
разглеждане в едно производство с други искове, още по-малко при условията на
евентуалност. Оспорва като нищожни „параметрите“(клаузите) в договора за
потребителски заем относно годишния
процент на разходите - 21.45% и лихвения процент -18.48%. Счита, че същите са
неравноправни клаузи. Лихвите и годишния процент на разходите са прекомерно високи
и нарушават разпоредбите на ЗПК, поради
което и на основание чл.19 ал.4, ал.5 от ЗПК същите били нищожни.
В процесния договор, кредиторът посочил единствено като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР(годишен процент на разходите).
Липсвало, обаче, ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита. Съобразно разпоредите на ЗПК,
ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не
ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и
такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване,
такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в
банкомат. От така изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че тези
разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Счита,
че процесният договор за потребителски заем е нищожен, поради противоречие с
добрите нрави и поради това, че същият е сключен при неспазване на нормите на
чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК ввр. чл.22 от ЗПК.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП
Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с Д.Г.Б.(кредитополучател) Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, съгласно който
кредиторът отпуска паричен кредит в размер на 4000.00лв. и за закупуването на
застраховка от 720.00лв. Въз основа на чл.3 от договора, за ответницата
възникнало задължението да погаси заема на 48бр. месечни вноски(всяка по
134.60лв.), които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите(ГПР) - 21.45% и годишния
лихвен процент(ГЛП) - 18.48%, посочени в параметрите по договора. Според чл.12
и сл. от договора, касаещи отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта страните са уговорили, че кредиторът може
да предостави на длъжника и кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10000.00лв., която ще бъде издадена и доставена след проучване изпълнението на
задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя. Указано е,
че издаването на картата ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок,
разделът от договора не произвежда действие. Съгласно чл.15 договорът за
предоставяне на кредитна карта в револвиращ кредит е безсрочен. Според чл.20 от договора кредиторът има право да блокира картата при
неплащане на една или две месечни вноски, а ако в двумесечен срок не се извърши
плащане, се прилагат разпоредбите на чл.5 от договора предвиждащ автоматична
предсрочна изискуемост на цялото задължение при неплащане на две месечни
вноски, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора до длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно чл.21 от същия договор, кредитната
карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като с кредитната карта ще бъде доставен
документ-приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата;
задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след
активирането и използването и в съответствие с този договор и приложенията към
него. Представено е извлечение от месечните плащания, в което е посочена
минимална дължима сума за плащане в размер на 134.60лв. за отчетен период:
20.01.2016г.-20.12.2019г., отразени
плащания – общо 3157.40лв.(за 23бр. платени погасителни вноски), както и
Последна покана от 15.06.2018г., с която ищецът е поканил ответницата да
заплати доброволно общо дължима сума в размер на 3182.42лв. в седмодневен срок
от получаването на поканата. Няма данни за редовно връчване на тази покана.
С
Разпореждане по подадено заявление от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:***** срещу Д.Г.Б. е
било образувано ч.гр.дело№1770/2019г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№2155/27.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение, за: сумата 2554.54лв., представляваща
неизплатено задължение по Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 26.09.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 523.86лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.12.2017г.-20.12.2019г.;
сумата 421.05лв., представляваща мораторна лихва за периода:
20.01.2018г.-03.09.2019г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С
Разпореждане ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на
препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото
е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че с подписване
на Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за
потребителски паричен кредит, опускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване на кредитна карта, оторизационен код al55ybta, между „БНП Париба
Пърсьнъл Файненс”ЕАД и Д.Г.Б., на 02.12.2015г.
от „БНП Париба Пърсьнъл Файненс" ЕАД са направени следните транзакции:
-4000.00лв.(отпуснат кредит съгласно договор); -80.00лв.(удържана такса ангажимент),
или е направен превод по посочена банкова сметка ***.12.2015г. - 3920.00лв. Вещото лице установило, че от
страна на Д.Г.Б. са били внасяни по сметка на кредитора и са погасени
задължения на обща стойност -
3157.40лв., като съгласно чл.76 от ЗЗД
са били погасени: главница - 1535.46лв.;
лихва - 1216.94лв.; застраховка - 345.00лв.; такса събиране - 60.00лв. Според
вещото лице задължението на Д.Г.Б. към
26.09.2019г.(датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК) е в общ размер от 3499.45лв.(главница - 2554.54лв.;
договорна/възнаградителна лихва за периода: 20.12.2017г.-20.12.2019г. - 523.86лв.; мораторна лихва за периода:
20.01.2018г.-03.09.2019г. - 421.05лв.). Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно. Същото
не противоречи на останалия
доказателствен материал и не е оспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Вярно е,
че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК
респ. чл.417 от ГПК е допустим само след
обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при
наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е възможна единствено
чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен иск(Решение№30/25.04.2013г.
по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по т.дело№1ЗЗ2/2013г.
– ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение№391/25.06.2015г. по гр.дело№3519/2014г. – ІVг.о. ВКС). Съгласно т.11б
от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално
съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за
приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност, от която процесуална възможност
се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415 от ГПК,
респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС).
В
настоящия случай ищецът е въвел друго основание, което е различно от
първоначално заявеното, а именно: процесните вземания са с настъпил падеж към
момента на предявяване на иска - 21.11.2019г. Същевременно първоначално
заявеното основание е настъпило към момента на завеждане на заповедното
производство предсрочна изискуемост на дълга. Макар вземанията да произтичат от
едно и също правоотношение, обстоятелствата, на които се основава претенцията
във връзка с изискуемостта на заявените вземания са различни. След като
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск/искове е предявен на
друго основание, различно от основанието, на което е предявен установителния
иск и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно
решение, следва да се приеме, че предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск е процесуално допустим и в тази насока възраженията на ответната
страна са неоснователни.
От събраните
по делото доказателства се установява сключен
Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за
потребителски паричен кредит, опускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване на кредитна карта между „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България(кредитор) и Д.Г.Б.(кредитополучател),
no силата на който банката отпуснала паричен кредит в размер на 4000.00лв. и за
закупуването на застраховка от 720.00лв. Договорът е обективиран в писмена
форма(подписан от представител на банката-кредитор и кредитополучателя) и
съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката. От ответната страна не е оспорена действителността на
договора или отделни негови клаузи, поради което следва да се приеме за
доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно
правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Според характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването
на търговската му дейност. Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по нея - юридическо лице, което
е небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответницата(физическо лице), която при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компететност, то същата има белезите на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК. Относно характера на сключения договор, съдът
намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. За да е налице договор за заем между
страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя
дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е
сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Следва да докаже
и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Всяко
задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това
задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който
едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването
му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които
носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
Предсрочната изискуемост предполага действащ между страните и
непрекратен на някое от основанията, предвидени в него договор, като
предсрочната изискуемост предполага наличие на неизпълнение на договорните
задължения в него от страна на длъжника и за което неизпълнение е предвидено в
договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за предсрочно
изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него незабавно
без да чака да изтече крайния срок на действие на договора. По този начин
банката се отказва от възможността да приема погасяването на отпуснатия кредит
на месечни погасителни вноски, и може да иска връщане на цялата заета и
непогасена сума от длъжника наведнъж. Включената в договора клауза за
предсрочна изискуемост(чл.5 от договора - при настъпването на определени
условия(просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска)
и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия iure
et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Отбелязано е, че предсрочната изискуемост е осчетоводена на 20.01.2018г.,
като се обосновава на приложението на
разпоредбите на чл.5 и сл. от договора, с които кредитополучателят се
съгласил при подписване на договора, т.е. предсрочната изискуемост представлява настъпва автоматично
с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство. По признание на ищеца-кредитор
кредитополучателката била погасила 23бр. месечни вноски. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г.
по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в т.ч. и Решение№139/05.11.2014г. по
т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират приложение и при
финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична
предсрочна изискуемост ще породи действие, ако кредиторът е уведомил ответницата,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично в
цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в договора за
кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако
банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника. Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
кредит предпоставки, обуславящи настъпването и. Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение не представлява уведомление на
длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на
длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично
задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска, предсрочната
изискуемост представлява се обявява на длъжника. С уговорката за
предсрочна изискуемост, обаче, длъжникът изгубва преимуществото на срока, като
последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по
силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта
на задължението в резултат на изгубване преимуществото на срока предоставя
възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало, ако срокът бе изтекъл. В настоящия случай
ответникът-кредитополучател по надлежно възникнало договорно правоотношение, е
изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението и да погасява
предвидените анюитетни вноски(в случая - минимални погасителни вноски по
договора). Забавата на длъжника е породила потестативното право на кредитора да
превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на
чл.63 от договора. Въз основа на събраните по делото доказателства, обаче не се
установява, а и липсват твърдения на ищеца в този смисъл, кредиторът фактически да е упражнил правото си на
предсрочна изискуемост. Субективно право
на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем,
при настъпване на определени предпоставки. След като ищецът се е позовал само
на предсрочната изискуемост, настъпила
автоматично по смисъла на клауза от
договора, съдът не разполага с възможността да изследва дали общо заявеното
задължение за цялата сума по договора, съществува на друго договорно основание
и в различен размер, тъй като би излязъл извън предмета на очертания
спор(Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС). В молбата си
кредиторът твърди, че е изпратил уведомление(Последна покана – лист 34 от
делото) от 15.06.2018г. до длъжника Д.Г.Б.,
в която изрично е обявил вземането си за
предсрочно изискуемо и незабавно
платимо(общо дължима сума 3182.42лв. към 15.06.2018г.) и я е поканил да го
погаси. Не се установява уведомителното писмо да е достигнало до адресата. Не
се установява поради липса на представени доказателства и изпращането му до
длъжника. По този начин, не са налице
доказателства за достигане изявлението за обявената предсрочна изискуемост до
длъжника. Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано връчване(фингирано
връчване на съобщението - опитът за предаване на съобщението се приравнява на
фактическото му получаване, без фактически то да е получено) по смисъла на чл.148 от договора на посочения от кредитополучателя
адрес за кореспонденция, доколкото не са представени каквито и да е
доказателства за изпращане на уведомителното писмо до длъжника. От изложеното
съдът намира, че ищецът не доказа настъпване на предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредита, на която се позовава в заповедното и в исковото
производство относно установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По
предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е упражнил
правото си да обяви задължението по кредита за предсрочно изискуемо, като
исковата молба съдържа и изявление в този смисъл. Предсрочната изискуемост е
изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при
кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от
кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне
до знанието на длъжника по аргумент на
чл.60 ал.2 от ЗКр.И. За разлика от установителното исково производство
по чл.422 от ГПК - предмет на което е съществуване на вземането към минал
момент - към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, при което субективното право на кредитора
следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и с оглед изискването за удостоверяване
изискуемостта по чл.418 ал.3 от ГПК, то в производство по осъдителен иск,
исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост. Ако заповедното производство има
характер на принудително изпълнение, като препис от заявлението не се връчва на
длъжника, то при предявен по общия ред осъдителен иск и при неговото уважаване
осъдителното решение ще подлежи на принудително изпълнение. При образуваното по
общия ред осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва на
длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, както и се посочи по-горе в мотивите.
Ето защо в настоящия случай и по така предявения осъдителен иск, следва да се
приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е
достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и
връчване на препис от същата на ответника.
Едно от
възраженията на ответницата е, че същата не е получавала и съответно не е
активирала картата и не била изтегляла никакви суми чрез кредитната карта. В
чл.12 от договора страните са договорили, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредита карта с максимален кредитен лимит до
10000.00лв. кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на
кредитополучателя. Във всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде не
по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита. Ако в
този срок не бъде издадена кредитна карта, настоящият раздел не произвежда
действие и ефект между страните. В този смисъл, съдът счита за неоснователно
направеното от страна на ответника възражение за липсата, респ. неактивирането
на кредитна карта. Както се посочи, в договора е била предвидена една
възможност(издаването на кредитна карта с определен кредитен лимит), от която
страните не са се възползвали в определения осемнадесет месечен срок(такива
твърдения за издаване, доставяне, респ. за активиране на кредитна карта не
съществуват нито в заявлението, нито в исковата молба), като с оглед цитирания
чл.12 от договора, клаузите в раздела, касаещи
издаването и ползването на кредитната карта не са произвели действие
спрямо страните.
Доколкото
вземанията си срещу ответника ищецът основава на твърдения за предоставен
кредит, то правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани при
съобразяване императивните разпоредби на ЗПК. Освен общите предпоставки за
валидност на договор за заем - съгласие за получаване в собственост на пари и
предаването им, както се посочи по-горе, в ЗПК като условие за валидност на
договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на
заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания
относно конкретното съдържание на договора - чл.10, чл.11, чл.12 от ЗПК. Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11 ал.1 т.1-т.9, т.11
от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл.10 ал.2
от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит, според чл.10 ал.2 от ЗПК всички изменения и допълнения на договора също
следва да бъдат извършени в писмена форма, удостоверени с подписите на
страните. Нормите от ЗПК предвиждащи ограничения на договорната свобода във
връзка с получаването на кредити от потребители и целящи защита на
потребителите, включително и тази част от тях, касаещи преддоговорната
информация обосновават извод, че за да е налице съгласие за договора, то следва
да е налице ясно изразена воля на потребителя относно обстоятелствата,
обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на информирано
решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от същото. В
случая не е налице такава. В договора е посочен годишен процент на
разходите(ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение№1 начин, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР(21.45%), което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл.10 ал.1 от ЗПК. И след
като договореният ГПР не е конкретизиран, кредиторът към главницата е прибавил
удържаната такса „ангажимент”(80.00лв.) и застрахователната премия(720.00лв),
явно е, че ГПР нараства над договорен и посочен в договора размер и значително
оскъпява кредита. В чл.11 ал.1 от ЗПК е предвидено задължителното съдържание на
този вид договор, като чл.11 ал.1 т.19 от ЗПК касае изискуемите застраховки,
ако има такива. Договорка за заплащане на застраховка от
кредитополучателя, обаче в настоящия
случай липсва(лист 15-18 – Условия по договора). В месечната погасителна вноска
по кредита съгласно предвиденото в договора се включва: съответната част от
главницата, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и
съответната част от годишния процент на разходите по кредита, но задължение за
заплащане на застраховка по кредита не е предвидено. Такова фигурира в
изготвения погасителен план(в размер на 134.60лв. месечно за срока на
договора). Дори да се приеме, че с подписването на погасителния план страните
са се съгласили за заплащане на застраховка, това съгласие е нищожно, тъй като
противоречи на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.19 от ЗПК, предвиждаща
изричното включване на такава клауза в договора и едва след това нейното
отразяване в погасителния план. Всичко това не е позволило на
ответницата-потребител да прецени икономическите последици от сключването на
договора и пред вид разпоредбата на
чл.143 т.18 от ЗЗП тези клаузи следва да се приемат за неравноправни, а
съгласно чл.146 от ЗЗП са нищожни.
По силата на чл.70 от ЗЗД срокът се
смята за уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на
страните или от естеството на задължението, като при лихвоносно парично
задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за
времето до края на срока, според чл.70 ал.3 от ЗЗД. При липса на изрична
уговорка между страните за това в чия полза е уговорен срокът и включването на
клауза за възможност за предсрочно погасяване на задължението с приспадане на
лихвите до края на срока, следва да се приложи общото правило на чл.70 ал.1 от ЗЗД за
уговорен срок в полза на заемателя. Уговореният срок в полза на длъжника лишава
кредитора от възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на
преимуществото на срока, според общата разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, има за последици изискуемост на
задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение.
Уредбата на заема за потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. ЗПК дава разрешение за
последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не и за обявяването му за
предсрочно изискуем. Клаузата, включена в договор за заем за потребление за предсрочна
изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение
на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на
договаряне(чл.9 от ЗЗД). По същество, позоваването на това потестативно право
от кредитора представлява нов правопроменящ юридически факт. Възнаградителната
лихва, се различава от обезщетителната
по своите функции, размер и приложение. Докато мораторната лихва по чл.86 от ЗЗД служи като заместител на
неизпълненото от длъжника(възниква като вземане при едно „ненормално“ развитие
на правоотношението), то възнаградителната лихва, служи за „възнаграждение“, т.е.
за насрещна престация срещу получените средства и се дължи при обичайно
развитие на правоотношението, за което е уговорена. Възнаградителните лихви се
дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на
заетата главница. След като бъде предсрочно изискан обаче, полученият кредит по
отношение на неговата главница се превръща в едно цялостно вземане на
кредитора, което вече не се дължи разсрочено. Ето защо не би могло да се
приеме, че след позоваване от кредитора на предсрочна изискуемост по кредита,
следва той да получи и възнаграждението за предоставените средства до края на
договора. Възнаградителната лихва по своя стопански характер следва да бъде
компенсация за невъзможността на кредитора да ползва предоставените на
кредитополучателя парични средства в хипотеза, в която той би могъл да ги
ползва, но не го прави, тъй като те са на разположение на кредитополучателя. В
случая на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, създава задължение и
условия за незабавно връщане на заетите средства, а оттам - и тяхната употреба
от заемодателя в момент по-ранен от очаквания при сключването на договора.
Възнаграждение се дължи за ползване от кредитополучателя на предоставените
средства, а при позоваване на предсрочна изискуемост на кредита, се дължи
връщане на целия размер на кредита веднага след настъпване на предсрочната
изискуемост, поради което отпада основанието за заплащане на възнаграждение за
предоставените парични средства след настъпване на предсрочната изискуемост по
кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост(нов юридически факт) е
оставено изцяло на преценката на кредитора. Ако желае, той би могъл да получи
онова, което му се дължи при очакваното развитие на правоотношението(в случай,
че не се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, при
наличието на предпоставките за това). При неупражнено от кредитодателя право да
обяви предсрочната изискуемост, той ще получи впоследствие, както съответната
вноска, така и възнаградителната лихва заедно с мораторна лихва за забава(падежите
на всички останали задължения за вноски остават непроменени). При кумулиране на
обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би се
стигнало до неоснователно обогатяване. Обстоятелството, че предсрочната
изискуемост на кредита, поражда задължение за кредитополучателя да върне
получената сума в цялост, респ. остатъка от същата, изключва наличието на
основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер. В
конкретния случай кредиторът, освен възнаградителната лихва по договора за
кредит за периода: 20.12.2017г.-20.12.2019г. в общ размер на 523.86лв.,
претендира и мораторна лихва за периода: 20.01.2018г.-03.09.2019г. върху главницата в размер на
421.05лв., което би довело и до
неоснователно обогатяване на кредитора-ищец по делото. Така, при обявена
предсрочна изискуемост и с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, следва да върне само чистата стойност на кредита, без
лихви или други разходи по кредита. Мораторна лихва върху получената чиста
стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от
поканата по аргумент на чл.84 ал.2 от ЗЗД, което в процесния случай се явява
исковата молба – 21.11.2019г.
При това
положение извършените от ответницата плащания по кредита следва да се отнесат
към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на
усвоената сума и мораторната лихва. Както се посочи, ответницата-длъжник
е погасила част от задължението - 3157.40лв.,
което се потвърждава и от признанието на ищеца(за неизгодния нему факт) и се установява от
заключението на вещото лице по допуснатата експертиза. Ответницата не е заявила
кое от задължение погасява с вноската по заема, поради което съдът намира, че
следва да приложи разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД, като погаси предявените
вземания чрез извършените плащания най-напред
лихвите, а най-после главницата. Възприетото плащане от страна на вещото
лице е за сумата 3157.40лв., като
съгласно чл.76 от ЗЗД(при хипотеза на
валидни и действителни клаузи на договора) са били погасени: главница - 1535.46лв.; лихва - 1216.94лв.;
застраховка - 345.00лв.; такса събиране - 60.00лв. Ето защо, сумата 1621.94лв.(1216.94лв.+345.00лв.+60.00лв.)
следва да погаси част от задължението за главница в размер на 2554.54лв. В тази
връзка, остава дължима сумата 932.60лв., представляваща неизплатено задължение
по Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за потребителски заем, която сума Д. Г.Б.
следва да заплати на ищцовата страна.
При този
изход на делото, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, ответницата Д.Г.Б. следва да
заплати на ищцовата страна сумата
106.03лв., представляваща направени в производството по гр.дело№2115/2018г. на
ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 132.19лв., юрисконсултско
възнаграждение – 100.00лв. и възнаграждение за вещо лице – 160.00лв./,
съразмерно на уважените искове.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на Д.Г.Б.
следва да бъдат присъдени направените разноски – сумата 572.13лв. в
производството по гр.дело№2115/2019г. на ГОРС, съразмерно на отхвърлените
искове, която сума да и бъде заплатена
от ищцовата страна.
Разноските
в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
в производството в полза на ищеца-заявител не
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство -
ч.гр.дело№1770/2019г. на ГОРС.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,
против Д.Г.Б. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***, установителен иск за приемане установено, че Д.Г.Б. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., по издадената Заповед №2155/27.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №1770/2019г. на
ГОРС: сумата 2554.54лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор №CARU-12048103/02.12.2015г. за
потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 523.86лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.12.2017г.-20.12.2019г.;
сумата 421.05лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 20.01.2018г.-03.09.2019г.
ОСЪЖДА Д.Г.Б. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,
сумата 932.60лв./деветстотин тридесет и два лева и шестдесет стотинки/,
представляваща неизплатено задължение по Договор №CARU-12048103/02.12.2015г. за
потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.1.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 106.03лв./сто и шест лева и три стотинки/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№2115/2019г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., против Д.Г.Б. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:***, за: сумата 523.86лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.12.2017г.-20.12.2019г.;
сумата 421.05лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 20.01.2018г.-03.09.2019г.
ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, сумата 572.13лв./петстотин седемдесет и два лева и
тринадесет стотинки/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№2115/2019г. на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ искането от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,
за присъждане на разноски в
заповедното производство - ч.гр.дело№1770/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: