Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 01.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19414/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е за
ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С влязло в сила решение № 2472/19.06.2020г. е допуснат до делба следният
недвижим имот: апартамент № 62,
находящ се в *** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.3511.260.9.14 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 61,06кв.м.,
изграден в сграда с идентификатор 10135.3511.260.9 разположена в ПИ с
идентификатор № 10135.3511.260, при граници на обекта по схема имоти с
идентификатори: на същия етаж- 10135.3511.260.9.15 и 10135.3511.260.9.13, под
обекта- 10135.3511.260.9.11 и над обекта- 10135.3511.260.9.17, ведно с
прилежащите му изба с площ от 2,20кв.м. и 1.4386ид.ч. от общите части на сграда
и правото на строеж върху дворното място, в която е изградена сградата, между
съсобствениците и при квоти, както следва: 1/2ид.ч.
за В.Д.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т.,
ЕГН ********** в режим на семейна имуществена общност и 1/2ид.ч. за М.Д.М., ЕГН **********.
В първото по делото
заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат заявена с молба от
18.09.2020г. и съдът е приел за съвместно разглеждане по реда на чл. 346 ГПК
претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане ответника да им
заплати сумата от общо 583лева, представляваща обезщетение за
еднолично ползване на имота, съобразно квотата му в съсобствеността за периода
от 18.06.2020г. до 18.09.2020г., ведно със законната лихва считано от 19.09.2020г.
/след оттегляне на претенцията за разликата над 583лева до първоначално заявен
размер от 900лева/.
В първото по делото заседание ответникът чрез
процесуалния си представител е заявил и съдът е приел за съвместно разглеждане възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал.1 ГПК, както
и претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК, уточнени с молба от 20.10.2020г.,
както следва: за осъждане ответниците да му заплатят сумата от 15571,22лева
представляваща стойност на извършени подобрения и разходи в периода м.
септември 2019г. - септември 2020г. в размер на 15571,22лв., съобразно квотата му
в съсобствеността изразяващи се в заплащане на разходи за входа съгласно
решение на Общото събрание на Етажната собственост в размер на 482лева; подмяна
на ел. инсталация 85,45л.м.; изработка, доставка и монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма
31кв.м.; изравнителна мазилка стени и тавани 226,18кв.м.; изравнителна замазка
61,21кв.м.; доставка и монтаж на топлоизолация по стени, тавани и под 287,39.м.;
шпакловка стени и тавани 226,18кв.м.; боядисване на стени и тавани 184,93кв.м.;
доставка и монтаж на ламиниран паркет 31,43кв.м.; декоративна
мазилка стени 23,30кв.м.; монтаж на теракот 22,53кв.м.; монтаж фаянс 23,25кв.м.;
ремонт и подмяна на водопроводна инсталация и водопроводни части, вложени в
подмяната.
По същество на спора ищците излагат становище за
извършване на делбата посредством изнасянето му на публична продан, а ответника
чрез възлагането му в негов дял.
Претенциите по сметки
се оспорват по основание и размер.
ПО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ
По претенцията с правно
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, заявена от ответника:
Претенцията се основава
на твърдения, че съделителят е живял в имота към
момента на възникване на съсобствеността, а и понастоящем.
Правилото на чл. 349,
ал.1 ГПК предвижда възможността, когато в делбената
маса има неподеляем жилищен имот, което е било съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият
съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане да
го постави в негов дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
От тук следва на първо
място, че правото на възлагане има само преживелият или бивш съпруг, на когото
е предоставено упражняването на родителските права, т.е съсобствеността между
съделителите следва да е възникнала от юридическия
факт на прекратяване на брака, било със смъртта на единия съпруг, било с развод.
От заключението на изслушаната СТЕ в производството
по допускане на делбата безспорно се установи, че имотът представлява
апартамент със ЗП от 61,06кв.м., като от заключението на в.л. О. по
изготвена СТЕ изслушано в о.с.з. от 28.09.2021г. се установи, че имотът е
реално неподеляем. Следователно, налице е тази предпоставка по чл. 349, ал. 1 ГПК. Не така стои въпросът по отношение на следващото изискване предполагащо
положително произнасяне по възлагателната претенция. От
събраните по делото доказателства е безспорно, че в
случая съсобствеността е възникнала от факта на прекратяване на СИО по
отношение на ответника чрез предприемане на действия по принудително изпълнение
върху имота за личен дълг на съпругата и възлагателно
постановление по отношение на ищците имайки качество на нейни кредитори. Когато
съсобствеността на неподеляемия делбен
жилищен имот възниква в резултат на повече от един юридически факт, в случая
прекратена СИО поради насочване изпълнението върху вещта, придобита в СИО и
публична продан, то изключена е възможността за прекратяване на съсобствеността
по реда на чл. 349, ал. 4 ГПК- т. 8 от ТР № 1/2004г. на ВКС. В заключение, претенцията е неоснователна.
От заключението на
вещото лице О. по допуснатата от съда съдебно- техническа експертиза, вкл. с
разясненията дадени при изслушването му, неоспорено от страните и кредитирано
като обективно и компетентно дадено, се установи, че имотът е реално неподеляем.
Целта при извършване на делба е при
възможност всеки съделител да получи дял в натура.
Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на
допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид
и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на
тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. След като
липсва възможност по обособяване на достатъчен брой реални дялове, вкл. отделни
самостоятелни обекти на правото на собственост, съобразно числото на
съделителите, изключено е и приложението на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.
При това положение единствено приложимият способ
за прекратяване на съсобствеността е изнасяне имота на публична продан по реда
на чл. 348 ГПК.
Пазарната стойност на делбения
имот вещото лице е посочило, че е в размер на сумата от 94000лева. Дяловете на
страните в съсобствеността, изчислени съобразно квотите им, възлиза както
следва: за ищците В.Т. и Т.Т.- 47000лв. и за ответника
М.М.- 47000лв.
По претенцията с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС:
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при
лично ползване на съсобствената вещ от някои от
съсобствениците възниква от деня на писменото поискване.
Предпоставка
за възникване на задължението за обезщетяване в настоящата хипотезата е съсобственото имущество да се ползва лично от ответника за
задоволяване на лични ежедневни нужди и да е отправена писмена покана до съсобственика
с искане да му бъде предоставена възможността да ползва лично имота, респ. за
заплащане на обезщетение, съобразно правата му в съсобствеността. Законът е
регламентирал единствено формата- писмена, но не и съдържанието на поканата.
Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, но това право е ограничено
от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат останалите
съсобственици. Именно това взаимно ограничение на правата се регламентира с
нормата на чл. 31 ЗС и всяко писмено
искане, което се позовава на тази норма, съставлява покана. Собственикът, който
лично ползва вещта дължи от момента на получаването й обезщетение от ползата,
от който е лишен другият съсобственик, а това е средната наемна цена, която би
могъл да получи за правата си. Ирелевантно за
възникване на задължението е и липсата на уточнение дали се претендира реално
ползване или заплащане на обезщетение, тъй като всеки съсобственик сам решава
дали да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях. Ответникът по
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС може да установи, че не
дължи обезщетение единствено, ако докаже, че другите съсобственици са ползвали
общо имуществото, което съответства на правата им или са реализирали доходи от
такова имущество. В случая подобни твърдения от ответника не са наведени. За
факта на едноличното ползване на имота от него свидетелстват и самите му твърдяния, на които се основава претенцията му по чл. 349 ГПК. Претенцията е заявена за периода 18.06- 18.09.2020г. за сумата от
583лева. От ангажираните писмени
доказателства се установява, че на 17.06.2020г. ответникът е получил извънсъдебна
писмена покана, с която е изразено желанието на ищците да им бъде осигурен
достъп до имота, респ. за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване
в размер на 300лева месечно. Получаването на поканата е потвърдено от ответника
със становището от 28.09.2020г. Следователно, към началната датата на периода,
за който се търси обезщетение за лишаване от ползване, ответникът е бил
надлежно поканен да заплаща такова, т.е изискуемостта на вземането е настъпила.
Ето защо, съдът приема, че действително имотът е бил ползван в релевирания период еднолично от ответника и същият дължи на
останалите съсобственици парично обезщетение. Претенциите са доказани в своето основание.
За
установяване размера на дължимото обезщетение по делото бе изслушано заключение по
допуснатата СТОЕ, възприето от съда като обективно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните. С помощта на експертните знания се установи пазарната
наемна цена на имота за периода от 18.06-
18.09.2020г. Съобразно квотите в съсобствеността дължимото от М.М. обезщетение за личното ползване на делбения
имот е в размер на 583лева. В този размер претенцията следва да бъде уважена. Като законна последица от уважаването на иска и доколкото е налице искане
на страната, сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на молбата- 18.09.2020г. до окончателното погасяване на
задължението.
По претенциите с правно основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, чл.30, ал. 3 ЗС:
Твърденията
на ответника по повод заявената претенция относно извършени разходи за съсобствената вещ са били, че подобренията са били
направени в периода м.09.2019г.- м. 09.2020г. и с цел енергоспестяване
и наложителност предвид настъпило наводнение поради стар водопровод. По стените
и таваните се появил мухъл, подовата настилка следвало да се подмени.
Подобренията били извършени от ищеца по претенцията като владелец на
собствената си част и държател на частите на съсобствениците, без съгласието на
ответниците, но и без тяхно противопоставяне. Заявява претенция в размер на
увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, евентуално разходите
за направата им. Становището на ответниците е било, че сочените подобрения са
извършени още през 1998г. На следващо място се твърди, че за така извършените
подобрения в имота, те са нямали изобщо знание. Възразяват срещу стойността им,
както и изобщо разходите за тях да са били платени. Оспорват и представените
доказателства за направата им.
С цел доказване
твърденията на ищеца относно необходимостта от извършването на претендираните
разходи и че в имота са били извършени сочените ремонтни дейности по делото се
ангажираха гласни доказателствени средства- показанията на св. Стефан Тенев и
Рад Кръстев, без дела и родствени връзки със страните. Св. Кръстев разказва, че
е съсед на ищеца и живее на осми етаж. В началото на 2020г. М. правил ремонт в
апартамента, тъй като имало наводнение от апартамента над него през есента на
2019г., където никой не живеел. Стените подпухнали, прозорците не можели да се
отварят, вратите заяждали. Посещавал е апартамента по време на ремонта, имало
майстори. Таванът, подът и стените били наводнени, основно около банята. М. правил
топлоизолация с фибран, шпакловка и боядисване на
стени и тавани, сменял теракот и ламинат, ВиК и
ел.инсталации. Сменил дървената дограма и вратите с алуминиеви. Правили ремонт и
на покрива на блока, сложили топлоизолация и сменили дограмата с ПВЦ във входа.
Св. Тенев също е съсед на М., живее на седмия етаж. Потвърждава, че през 2019г.
е станало наводнение, тъй като се спукали тръби. Блокът бил стар, панелен и се
наводнили апартаменти, в т.ч. този на М.. Наложило му се да прави ремонт, тъй
като всичко мухлясало, врати и прозорци се изметнали. Слагал изолации на
стените, теракот, ламинат, шпакловки, боядисване,
сменил дограмата и вратите. Цялата ел.инсталация била подменена и тръбите.
Изолацията била правена с фибран, за полагане на
които и свидетелят помагал. Имало и двама майстори. Преди ремонта дограмата
била дървена. При ремонта терасата била вкарана в хола, а иначе била обща за
трите помещения.
За опровергаване
твърденията на ищеца относно направата на сочените подобрения, респ. доказване
собствените, че те са били налични още към 1998г. по делото ответниците
ангажираха показанията на св. Гочо Г. /син на ответниците/ и св. Дарина
Дафинова /сестра на ответника/. Св. Г. разказва, че визуално знае къде се
намира апартамента и като малък е ходил там, за последно преди 15-20години.
Когато бил закупен му правили основен ремонт, преустройвали кухня в спалня и
холът се преграждал със стъклени тухли. Терасите били усвоени към общото
помещение, като към кухнята, която станала спалня била избита стената. Знае за
алуминиева дограма, но нищо повече. Св. Дафинова разказва, че когато през
1998г. били купени този апартамент и апартаментът на ищците, и на двете жилища
се правели основни ремонти. Холът бил разделен на две стаи със стъклени тухли,
кухнята била преустроена на спалня, а спалнята на кухня с трапезария. Били
избити стени и усвоени терасите, дограмата била сменена, правела се изолация.
За последно е ходила в апартамента през 1998г., когато е извършван ремонтът му.
От заключението на в.л.
М. по изготвена СОТЕ, вкл. с разясненията дадени при изслушването му, което
съдът кредитира като неоспорено от страните, обективно и компетентно дадено,
след оглед на място се установява следното: Процесният
имот е жилище състоящо се от хол, спалня, кухня, санитарен възел- баня с
тоалет, коридор и тераса, която е приобщена към стаите. Извършените СМР с
изключение на шпакловката и боядисването на стените и таваните са били
наложителни с оглед запазването му. В имота са извършени следните ремонтни
дейности- подмяна на ел.инсталацията във всички помещения, ремонт и подмяна на
водопроводната инсталация, изравнителна мазилка по стени и тавани, изравнителна
замазка на пода, доставка и монтаж на топлоизолация по стени, тавани и под,
шпакловка и боядисване на стени и тавани, доставка и монтаж на ламиниран паркет, декоративна мазилка стени коридор, настилка от теракот в кухня, част от
всекидневната, коридор и санитарен възел, облицовка с фаянс по стени санитарен
възел, доставка и монтаж на ПВЦ дограма- прозорци, доставка и монтаж на
алуминиева дограма врати, санитарната
кабина е разбита и изграден нов санитарен възел- баня с тоалет. В.л. сочи
разминаване в някои от твърдяните като вложени количества и действително установените
на място. Това е наложило изготвяне от в.л. на количествено- стойностна сметка,
която отразява действително извършеното- приложение 3 и на база това е
определена средна пазарна стойност на извършените СМР от 24697,43лева. Съобразно
приложение 3 към експертното заключение е видно, че по отношение на заявените
СМР за изравнителна замазка на пода от 61,21кв.м., действително извършеното
място е 62,78кв.м., а за доставка и монтаж на ламиниран
паркет заявеното количество е 31,43кв.м., а действително установеното на място
е 41,05кв.м. Това налага преизчисление размера на
разходите на труд и материали за тези СМР, доколкото съдът дължи произнасяне в
рамките на заявеното. Преизчислено от съда, съобразно дадените от в.л. единични
цени на труд и материали по приложение 3, претенцията за направата на
изравнителна замазка на пода от 61,21кв.м. за труд и материали по средна
пазарна стойност възлиза на сумата от 753,49лева, а тази за доставка и монтаж
на ламиниран паркет за 31,43кв.м. на 1010,16лева.
Съобразно това, средната пазарна стойност на извършените СМР посочена от в.л.
от 24697,43лева следва да се коригира и преизчислена от съда, тя е в размер на
24368,89лева. Стойността на ремонтите дейности определена по единични цени
съгласно твърденията на ищеца и след корекция на реално извършеното на място,
в.л. определя на 26318,22лева приложение 4. Точният момент на извършване на СМР
в.л. посочва, че е невъзможно да бъде установен с технически средства.
Уточнява, че дограмата е била сменена при този ремонт, тъй като фасадните
панели са били премахнати, балконът е бил присъединен към апартамента и
прозорците и вратите са били сложени на друго място, различно от това, което е
по проект. Апартаментът е вътрешен, с източно изложение, но въпреки това с
полагането на топлоизолация се намаляват разходите за отопление. Към датата на
огледа, не е бил боядисан холът, квадратурата на алуминиевата и ПВЦ дограма не
е съответствала на заложеното по документи, което е наложило извършването на
корекция от в.л. при изчисленията. Увеличената стойност на
имота, вследствие на извършените в него подобрения е в размер на 27691лева.
За правната квалифицикация на заявеното право,
следва да бъде съобразено задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6/1974г.
относно отношенията между съсобствениците разграничаващо различните хипотези на
необходими разноски или подобрения извършени от някой от съсобствениците в
общия имот. Така, по отношение правата на съсобственика извършил подобренията
със съгласието на останалите съсобственици приложение намира разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 ЗС. Ако са извършени без съгласие, но и без противопоставяне от
тяхна страна отношенията следва да се уредят по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие по чл. 60- 63 ЗЗД, и когато е налице противопоставяне от
останалите съсобственици отношенията следва да се уредят по правилата на чл. 59 ЗЗД.
Съвкупният анализ на
ангажираните по делото доказателства- писмени, гласни, експертно заключение
налагат извод, че действително в имота е бил извършен ремонт и то от ищеца. В
този смисъл, съдът съобрази показанията на свидетелите на ищеца, а и
заключението на в.л., които са безпротиворечиви
относно обстоятелството, че в имота са извършвани ремонтни дейности. Св. Кръстев
и св. Тенев са преки съседи на ищеца, посещавали са имота по време на ремонта,
в т.ч. св. Тенев е и помагал лично за ремонтни дейности. Свидетелите
установяват и причините наложили извършването му, а именно твърдяното от ищеца
наводнение. Като обективни и еднопосочни, отразяващи преки техни впечатления, и
при липса на данни поставящи под съмнения тяхната достоверност, съдът дава вяра
на разказаното от тях. Показанията на св. Дафинова и св. Г. не отразяват техни
преки впечатления, вкл. двамата последно са посещавали имота преди повече от
15г. Т.е показанията им относно неговото състояние отразяват техни впечатления
много назад в годините и за относимите за спора факти не носят информация. Затова,
следва да се приеме, че са недоказани твърденията като защитна теза, че тези
подобрения са били налични още през 1998г., което като възможност бива
изключено и от в.л. извършило оглед на имота. Независимо, че експертното становище
не може да даде отговор за точния момент на извършване на ремонтните дейности,
това обстоятелство следва да се приеме за установено от гласните
доказателствени средства- показанията на св. Кръстев и св. Тенев. Затова и
съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че същият е извършвал в имота
сочените ремонтни дейности.
Ищецът е твърдял, че тези разходи имат характер на необходими разноски,
доколкото са свързани със запазване на вещта. Относно действителния характер на
тези разноски, съдът намира следното: В чл. 30, ал. 3, пр. 2 ЗС е уредено
задължението на съсобственика за заплащане на припадащата се част съобразно деля си в съсобствеността от
тежестите на общата вещ. Касае се за хипотеза, при която някой от
съсобствениците не е изпълнил задължението си за участие в тежестите на общата
вещ съобразно своята идеална част от нея и останалите съсобствениците са ги
покрили за своя сметка. Понятието „тежести” включва необходимите разноски, т.е тези,
които са направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ,
без които тя би погинала или състоянието й би се влошило, арг.
от чл. 41 ЗС, както и обикновените
разноски, свързани с текущото поддържане на имота. Извършването им
предполага, че е обективно наложително, защото касае неотложни/аварийни
дейности за поддържане или възстановяване на имота, предизвикани от
непредвидено събитие или такива свързани с необходимост от текущи или основни
ремонти, наложени от износване, овехтяване и целящи привеждане на вещта в годно
състояние за ползването й по предназначение. При необходимите и обикновените
разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в
който са направени. За разлика от тях полезните разноски са разноските, които
са направени за подобрението на вещта, в резултат на което стойността й се е
увеличила. Т.е такива, за които наложителност в извършването им не съществува,
но въпреки това са извършени и са довели до увеличаване стойността на имота. В
случая, предвид характера на извършените работи и обективното състояние на
имота, преди извършването им, налага се извод, че тези разноски са били
необходими. Категорично следва да се приеме, че извършването на тези работи е без
знанието на ответниците, което има значение относно обема на правото на ищеца
да иска възстановяването им. Когато подобренията са извършени без знанието и
съгласието на съсобственика, и без да е променил намерението си на държател на
частите на останалите съсобственици, както е в случая, отношенията между
съсобствениците се уреждат по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие. Тогава, гесторът по правилата на чл. 61,
ал.2 ЗЗД би имал право да търси от съсобственика си само съответната част от
разноските до размера на обогатяването, т.е до по- малката сума между
стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията
стойност на съсобствения имот, и то само, ако работата е била предприета
уместно и в свой интерес. Предвид обективно
установеното от гласните доказателства състояние на имота преди започване на
ремонтните дейности, следва да се приеме, че извършването му е било предприето
уместно, а и в интерес на ищеца по претенцията, с цел осигуряване годно за
обитаване за себе си жилище, тъй като се установи, че в него не е било възможно
да се живее, независимо, че и по време на ремонта ищецът е живял там /така св.
Тенев/. Няма данни за противопоставяне от ответниците по претенцията на
извършването им. И понеже гесторът е действал
и в свой интерес, на него се дължи сумата, която другите съсобственици биха
платили, ако те бяха извършили подобрението, т. е. това е сумата, с която ответниците,
в чийто интерес е била предприета работата, са се обогатили до размер на
извършените за подобренията разходи, съразмерно на частта си. В заключение, отговорността на ответниците следва да
бъде ограничена до размера на обогатяването, т.е до по- малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот /така решение по гр.д. №
2786/2019г. на ВКС и цитираните в него/.
При определяне стойността на извършените строителни работи, съдът съобрази
заключението на в.л., даващо тяхната средна пазарна стойност, а не ангажираните
от ищеца писмени доказателства за реално направени от него разходи. Това е
така, доколкото се установи, че е налично несъответствие между заложените
количества и реално направеното. Това обстоятелство разколебава доказателствената
стойността на посочените документи и в частност прави неуспешно дължимото от
ищеца пълно и главно доказване на твърденията му да е реализирал разходи в така
посочените в тях размери. Увеличената стойност на имота е 27691лева, докато
стойността на разходите за извършените ремонтни дейности е 24368,89лева/съобразно
посочените по- горе преизчисления от съда/. Както се посочи вече, отношенията между
съсобствениците следва да се уредят по правилата на гестията,
поради което ответниците дължат по- малката сума измежду извършените разходи и
увеличената стойност на имота. Съобразно квотата им в съсобствеността, в тяхна
тежест следва да се възложи половината от сумата от 24368,89лева, т.е 12184,45лева. За разликата по пълния заявен размер от 15089,22лева, претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна.
Сумата от 482лева, се заявява като платени разходи
за етажната собственост за 2020г. За доказването й по размер ищецът е
представил служебна бележка от домоуправителя на ЕС относно размера на
платените за 2020г. разходи по поддръжка на общите части- изработка и монтаж на
ПВЦ дограма, ремонт козирка, ремонт асансьор, дератизация,
месечна такса фонд ремонт, технически паспорт на входа, ремонт комини. Този
документ не е оспорен от ответниците, а и принципно от събраните гласни
доказателства /св. Кръстев/ действително се установява, че през 2020г. са
извършвани ремонти дейности по общи части на етажната собственост, свързани с
тяхната поддръжка. Основанието за извършването им е чл. 30, ал. 3 ЗС, което
означава, че се дължат действително извършените разходи и всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си. Или от
общо направените разходи в размер на 482лева, в тежест на ответниците по
претенцията следва да се възложи сумата от 241лева, като за разликата до
482лева, претенцията е неоснователна.
По
разноските
На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността
на имота, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна
такса по сметка на ВРС, в полза бюджета на съдебната власт, както следва: 1880лева за ищците и 1880лева за ответника. В делбеното производство страните имат качество на ищци и
ответници един спрямо друг и законодателят е предвидил разноските да се понасят
от тях съобразно стойността на дяловете им, по отношение на държавните такси и
другите деловодни разноски по повод прекратяване на съсобствеността.
На основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се събере държавна
такса в размер на 4% от цената му, т.е 50лева. С оглед постановения правен
резултат таксата следва да бъде заплатена от ответника по тази претенция. По
предявените искове с правно основание чл.61, ал. 2 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС следва
да се събере държавна такса в размер на 4% от цената им. Съразмерно уважената
част от тях, т.е 487,38лева по иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и 25лева по иска по
чл. 30, ал. 3 ЗС, държавната такса следва да бъде заплатена от ответниците по
тази претенция, а съобразно отхвърлената им част, т.е 116,19лева по иска по чл.
61, ал.2 ЗЗД и 25лева по иска по чл. 30, ал.3 ЗС следва да се понесе от ищеца
по тях.
И двете страните са
претендирали за присъждане разноски.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищците по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се
присъдят разноски. Претендираните такива са били
152лева депозит на в.л. и 1200лева адв. възнаграждение платено по договор за
правна защита и съдействие от 22.07.2020г. /л.95/. Разноските за в.л. са
платени по повод провеждане доказване на претенция, приета от съда за изцяло
основателна, поради което и този разход следва да се възложи на ответника
изцяло. Тъй като в договора е уговорено адв. възнаграждение общо, то съобразно
установената съдебна практика, следва да се приеме, че това възнаграждение
касае цялата втора фаза на делбата пред настоящата инстанция с всички негови
усложнения, в т.ч. претенции по сметки. И тъй като не може да се разграничи
каква част от него се отнася за всеки от исковете, то разпределението им следва
да се извърши поравно за всеки иск /така определение № 14/28.01.2021г. по гр.д. № 4132/2020г. на
ВКС и цитираните в него/. В случая ищците са заявили иск по чл. 31, ал. 2 ЗС
и са се защитавали срещу възлагателна претенция и
искове по чл. 61, ал.2 ЗЗД и чл.30, ал. 3 ЗС. Т.е по всяка от тези претенции
следва да се определи възнаграждение от по 300лева. Поради основателността на
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС в тяхна полза следва да се присъдят разноски от
300лева адв. възнаграждение и 152лева депозит за в.л., общо 452лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК като ответници по заявените претенции по чл. 349,
ал.1 ГПК, чл. 61, ал.2 ЗЗД и чл.30, ал. 3 ЗС, следва да се присъдят разноски
съразмерно отхвърлената им част, т.е 300лева адв. възнаграждение по претенцията
по чл. 349 ГПК, 150лева адв. възнаграждение по претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС,
57,75лева адв. възнаграждение по претенцията по чл. 61, ал.2 ЗЗД, или общо
507,75лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът е
претендирал разноски от 650лева платен депозит за в.л. и 1200лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021г. И тук
адв. възнаграждение е уговорено общо и по изложените горе съображения, то
следва да се определи по всеки от исковете по равно, т.е по 300лева. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК като ищец по възлагателна
претенция и искове по чл. 61, ал.2 ЗЗД и чл.30, ал. 3 ЗС, съразмерно уважената
част от тях в негова полза следва да се присъдят разноски по претенцията по
чл.30, ал.3 ЗС от 150лева платено адв. възнаграждение, а по претенцията по чл.
61, ал.2 ЗЗД разноски от 767,12лева /в т.ч. адв.възнаграждение и платен депозит
за в.л./ или общо 917,12лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на М.Д.М., ЕГН ********** за възлагане в
негов дял на основание чл. 349, ал. 1 ГПК на допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ: апартамент № 62,
находящ се в *** съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.3511.260.9.14 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 61,06кв.м.,
изграден в сграда с идентификатор 10135.3511.260.9 разположена в ПИ с
идентификатор № 10135.3511.260, при граници на обекта по схема имоти с
идентификатори: на същия етаж- 10135.3511.260.9.15 и 10135.3511.260.9.13, под
обекта- 10135.3511.260.9.11 и над обекта- 10135.3511.260.9.17, ведно с
прилежащите му изба с площ от 2,20кв.м. и 1.4386ид.ч. от общите части на сграда
и правото на строеж върху дворното място, в която е изградена сградата.
ПОСТАНОВЯВА ДА
БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият до делба недвижим имот, представляващ: апартамент № 62, находящ се в *** съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.3511.260.9.14 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с площ от
61,06кв.м., изграден в сграда с идентификатор 10135.3511.260.9 разположена в ПИ
с идентификатор № 10135.3511.260, при граници на обекта по схема имоти с
идентификатори: на същия етаж- 10135.3511.260.9.15 и 10135.3511.260.9.13, под
обекта- 10135.3511.260.9.11 и над обекта- 10135.3511.260.9.17, ведно с
прилежащите му изба с площ от 2,20кв.м. и 1.4386ид.ч. от общите части на сграда
и правото на строеж върху дворното място, в която е изградена сградата, на стойност 94000лева, при начална цена
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 1/2ид.ч. за В.Д.Т., ЕГН **********
и Т.Г.Т., ЕГН ********** в режим на семейна имуществена общност и 1/2ид.ч. за М.Д.М., ЕГН **********, на
основание чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********
сумата от 583лева, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на съсобствения недвижим, съобразно квотата
му в съсобствеността, дължимо за периода 18.06- 18.09.2020г., ведно със законната
лихва считано от подаване на молбата- 18.09.2020г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.М., ЕГН ********** сумата от 12184,45лева, представляваща половината от стойността на извършени подобрения в периода м. септември 2019г.
- септември 2020г. в съсобствения имот, съобразно квотата им в съсобствеността,
както следва: подмяна на ел. инсталация 85,45л.м.; ремонт и подмяна на
водопроводна инсталация и водопроводни части, вложени в подмяната, изработка,
доставка и монтаж на ПВЦ дограма 10,64кв.м. и алуминиева дограма 9,33кв.м.;
изравнителна мазилка стени и тавани 220,74кв.м.; изравнителна замазка 61,21кв.м.;
доставка и монтаж на топлоизолация по стени, тавани и под 283,52кв.м.; шпакловка
стени и тавани 220,74кв.м.; боядисване на стени и тавани 114,59кв.м.; доставка
и монтаж на ламиниран паркет 31,43кв.м.; декоративна
мазилка стени 22,08кв.м.; монтаж на теракот 21,70кв.м.; монтаж фаянс 18,90кв.м. като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума от 12184,45лева до пълния заявен размер от 15089,22лева, на
основание чл. 61, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.М., ЕГН **********
сумата от 241лева, представляваща половината
от стойността на извършени разходи по
поддръжка на общите части за 2020г. за съсобствения имот, съобразно квотата им
в съсобствеността, както следва: изработка и монтаж на ПВЦ дограма, ремонт
козирка, ремонт асансьор, дератизация, месечна такса
фонд ремонт, технически паспорт на входа, ремонт комини, като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума от 241лева до пълния заявен размер от 482лева, на основание
чл. 30, ал.3 ЗС.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********
и Т.Г.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1880лева, представляваща държавна такса
по иска за делба на основание чл.
355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 512,38лева, представляваща дължима държавна такса върху частично уважените спрямо тях
искове, от която 487,38лева по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и 25лева
по иска с правно основание чл. 30, ал. 3С, на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 1880лева,
представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от 50лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения спрямо него иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и сумата от 141,19лева,
представляваща дължима държавна такса
върху отхвърлената част от исковете, от която 116,19лева по иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и 25лева по
иска с правно основание чл. 30, ал. 3С, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********
и Т.Г.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Д.М., ЕГН ********** сумата
от 917,12лева, представляваща
съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на претенциите му, чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на В.Д.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН ********** сумата
от 452лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски за уважената им претенция и 507,75лева, представляваща съдебно- деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част на претенциите заявени срещу тях, чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: