Решение по дело №290/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Г. против Решение № 16/18.01.2024 г., постановено по АНД № 960 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № Х-38-24/20.10.2023 г. на Началника на Регионална Дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Видно от приложената скица, както и от снимки от „Google Earth Pro“ от месец април 2023 г., в [ПИ] по КК (УПИ V, кв. 90 по РП) на [населено място] нямало „заварена“ сграда с калканна стена, разположена по страничната регулационна линия към [ПИ] по КК на [населено място], УПИ IV, кв. 90 по РП на [населено място], която възложителят да е длъжен да покрие напълно, съгласно посочения в Наказателното постановление текст на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, както и съгласно чл. 82 ал. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. „За правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони“ (редакция ДВ бр.21 от 1 март 2013 г.), а именно : „Калканната стена на заварена сграда трябва да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда, разполагана в съседния имот.“

Също така районният съд не съобразил изложеното в първоначалната жалба, че в одобрен със заповед от 2007 г. план за застрояване било предвидено непокриване на калканни стени. По делото бил представен Работен устройствен план - План за застрояване и Силует по [улица], одобрен със Заповед № 692/2007 г., от който било видно, че било предвидено „непокриване" на калканните стени по регулационната линия между УПИ IV и УПИ V в кв. 90 по РП на [населено място].

В подкрепа на горното бил и чл. 62, ал. 3, т. 2 от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, който посочвал, че графичните материали към РУП съдържат план за застрояване, в който се определя точното разположение и очертанието на сградите и минималните разстояния между тях и до имотните граници, в това число и през улиците, в М 1:250 или М 1:500. С оглед на това, при влязъл в сила ПУП и РУП с непокриване на калканни стени, то за главния архитект не съществувала друга възможност, освен да одобри инвестиционните проекти съгласно тях.

Твърди се още, че както в наказателното постановление, така и в АУАН, наказващият орган извършил неправилно описание на нарушението и изложил неверни констатации.

С оглед на така изложеното, се моли съдът да отмени обжалваното решение на Районен съд - Хасково, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът - НАЧАЛНИК на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ - [населено място], не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № Х-38-24/20.10.2023 г., издадено от Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - [населено място], с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на арх.Т. Д. Г., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.

За да стигне до извода за законосъобразност на процесното наказателно постановление, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че в качеството си на главен архитект на Община Хасково оспорващият е съгласувал на 23.06.2023 г. Инвестиционен проект за жилищна сграда - „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“, находящ се в [ПИ] по КК/УПИ 4, кв. 90 по РП на [населено място] на [улица] възложители две физически лица и „Дрийм билд 2018“ ООД, след което издал Разрешение за строеж № 327/09.08.2023 г. На 24.08.2023 г. по повод това разрешение за строеж била извършена документална проверка от служители в РДНСК – Хасково, при която проверка, след запознаване с архитектурната част на проекта, било установено, че е предвидено свързано застрояване между имоти 77195.737.198, 77195.737.197 и 77195.737.196. Предвиждала се нова постройка на три етажа, на калкан със съществуваща сграда в п.1-120 и на четири етажа на калкан с новопредвидена сграда в 5-118, 117. Четириетажната постройка покривала частично на изток калкана на предвидената в [ПИ] по КК (УПИ 5 кв. 90 по РП) сграда. Поради това бил направен извод за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с което бил съставен Констативен протокол № ХС-РС-327/24.08.2023 г., както и АУАН № Х-38/03.10.2023 г., в отсъствие на жалбоподателя, впоследствие връчен му лично на 04.08.2023 г. Въз основа на този АУАН било издадено и процесното наказателно постановление.

За да обоснове доводите си за законосъобразност на това наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености.

В случая по разглеждания проект за многофамилна жилищна сграда с гаражи имало предвидено свързано застрояване между имоти 77195.737.198, 77195.737.197 и 77195.737.196. В проекта се предвиждала нова постройка на три етажа, на калкан със съществуваща сграда в п.1-120 и на четири етажа на калкан с новопредвидена сграда в 5-118, 117. Четириетажната постройка покривала частично на изток калкана на предвидената в [ПИ] по КК (УПИ 5 кв.90 по РП) сграда. Това е прието за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, който изисквал за такива случаи калканните стени да се покриват напълно. Цитиран е и текстът на чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г., според който при свързано застрояване в съседни урегулирани имоти сградите се опират една до друга с калканни стени и ал. 2, която изисква калканната стена на заварена сграда да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда, разполагана в съседния имот. Посочено е, че стриктното тълкуване на чл. 82, ал. 2 от Наредбата можело да доведе до извод, че изискването за пълно покриване на калканите се отнася само за хипотеза на нова сграда и стара съществуваща (а в случая се касаело за нова сграда и още една новопредвидена), но нямало никакви съмнения в изискването на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, който не държал сметка дали свързаното застрояване е между две нови сгради или между нова и стара сграда. В тази връзка е уточнено, че при наличие на два нормативни акта с различен ранг, законът има предимство пред подзаконовия акт. Съдът е заявил, че санкционният текст е бил определен правилно от АНО, доколкото съгласно чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове. С оглед наложената глоба в размер на 1 000 лв., следвало да се приеме, че АНО индивидуализирал отговорността при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства и определил размера на глобата в законоустановения минимум.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд. Последният не е изяснил спорни по случая факти и обстоятелства, като не е съобразил, че за това са необходими специални знания, с каквито той не разполага. Поради липса на експертно заключение, обективираните в решението фактически установявания и правни изводи на съда единствено преповтарят, при това почти дословно, направените от административно наказващия орган констатации и цитират приложимата нормативна уредба, без тези констатации и тази правна уредба да са били съотнесени към спорните въпроси между страните като цяло и конкретно към възраженията на жалбоподателя.

В този смисъл и по аргумент от чл. 220 от АПК, въвеждащ забрана за фактически установявания, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на районния съд.

Районен съд - Хасково следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, включително и служебно, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 от НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 от ЗАНН. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. При новото разглеждане на делото, спазвайки принципа за служебното начало, съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроси, формулирани от страните след предоставена им за целта възможност, както и на въпросите, които са останали неизяснени в производството пред районния съд и са пряко свързани с доказаността на твърдяното нарушение, а именно вещото лице да проследи регулационните и застроителни изменения, касаещи процесните имоти по действалите през годините подробни устройствени планове и да прецени съответствието на одобрения от жалбоподателя, в качеството му на главен архитект, инвестиционен проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж в частта, касаеща покриването на калканните стени, с действащия ПУП, съответно да прецени налице ли са изключенията, при които може да бъде допуснато непълно покриване на калканни стени по смисъла на чл. 21, ал. 2, изр. последно от ЗУТ - при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености.

Едва след изясняване на действителната фактическа обстановка, съдът може да изложи съображения допуснати ли са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето във воденото спрямо него административнонаказателно производство, да изследва съставомерно ли е по смисъла на чл. 6 от ЗАНН извършеното деяние и налице ли са всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението, да извърши проверка подведена ли е тази фактическа обстановка под релевантния по време, място и лица закон (чл. 3, ал. 1 от ЗАНН), както и да извърши преценка дали законосъобразно и явно справедливо е наложено административното наказание, спазвайки нормите на чл. 12, чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, прилагайки институтите на по-благоприятния закон, ако има такъв (чл. 3, ал. 2 ЗАНН), и на освобождаване от отговорност при маловажност на случая.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 16/18.01.2024 г., постановено по АНД № 960 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.