Определение по дело №435/2019 на Административен съд - Добрич

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………/02.08.2019г., гр.Добрич

                                                                                                         

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                                              

          като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 435 по описа на Административен съд – Добрич за 2019г., намира следното :

 

          Производството по делото е по реда на чл.197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********,*** срещу заповед № 03-РД/1715/13.05.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по администрирането/обработката на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 08/290617/01412 за кампания 2017г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и при липса на приложено удостоверение за наличие на образувано друго съдебно производство съгласно изискванията на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Твърди се, че връчената заповед е непълна и поради това неясна, с което са нарушени правата и законните интереси на жалбоподателя. Сочи се, че разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК предвижда, че производството се спира само когато издаването на акта не може да стане преди приключване на другото административно или съдебно производство, а в случая за административния орган не съществува задължение да издаде административен акт за изплащане на дължимата субсидия за съответната кампания. Обработването на заявлението за кампания 2017г. вече е приключило и не съществува необходимост от издаване на допълнителен административен акт, която да налага спиране на административното производство. Сочи се, че актът за прекратяване на ангажимент, на който се позовава административният орган, не подлежи на предварително изпълнение, поради което за ДФЗ като администратор е налице задължение да извърши одобреното плащане за съответната кампания. С издаването на оспорената заповед административният орган цели единствено да забави дължимото плащане, което е в противоречие с българското и европейското законодателство, регламентиращи подпомагането на земеделските стопани. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и заплатено адвокатско възнаграждение.                                     

          Ответникът по делото – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява конкретно становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката сочи, че по повод на жалба на И.Д.И. срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроеколотия и климат“ за кампания 2016г. с изх.№ 01-6500/1594 от 28.03.2019г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е образувано адм. дело № 328/2019г. по описа на Административен съд – Добрич.    

 Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, намира следното :

 Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.197 от АПК, от легитимирана страна, срещу неизгоден за нея индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Оспорената заповед представлява акт за спиране на административното производство по смисъла на чл.54, ал.1 от АПК и на основание чл.54, ал.5 от АПК може да се обжалва по реда на глава Х, раздел ІV от АПК.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От данните по административната преписка се установява, че И.Д.И. е регистриран земеделски стопанин с УРН 206906, който е кандидатствал за финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление “Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение”.

На 12.05.2017г. жалбоподателят е подал общо заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по мярка 10 (заявление за плащане) с УИН 08/290617/01412, с което е декларирал 28, 85 ха за кампания 2017г. 

С акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх. № 01-6500/1594 от 28.03.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” жалбоподателят е уведомен, че се прекратява поетия от него ангажимент по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитогологично значение (ВПС-4.1)“ по мярка 10 от ПРСР 2014 - 2020.

С оспорената в настоящото производство заповед № 03-РД/1715/13.05.2019г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е спрял на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК производството по администрирането/обработката на заявление с УИН 08/290617/01412 за кампания 2017г. по мярка 10. В мотивите към заповедта е посочено, че заявленията за плащане на вече одобрените кандидати за подпомагане за участие в мярка 10 “Агроекология и климат” подлежат на административни проверки за подпомагане, които са различни от тези, които се извършват при одобрение за участие в мярката. В зависимост от поредността на годината на поетия ангажимент от кандидатите заявленията за плащане преминават през различни специфични административни проверки. ДФЗ е издала на И.Д.И. акт за прекратяване на ангажимента по мярка 10 за кампания 2016г., който е обжалван пред Административен съд – Добрич. В случай на отмяна на административния акт ще се възобнови производството от действието, при което е било спряно, и кампания 2017г. би се явила поредна от вече поетия петгодишен ангажимент. В случай че заявлението за кампанията след прекратяването се разглежда като заявление за подпомагане за първа година, то кандидатът няма да бъде одобрен за участие в мярката на основание заповеди № РД-09-160/28.02.2017г., № РД-09-278/31.03.2017г. и № РД-09-361/13.04.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите. Посочено е, че ако актът за прекратяване на ангажимента бъде окончателно отменен от съда, ще се окаже, че заявлението е администрирано грешно. Това би наложило извършване на извънредни редакции по подаденото заявление и отмяна на вече издадени административни актове. Поради липсата на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента по мярка 10 административният орган не може да прецени дали ангажиментът, поет от И.Д.И., продължава или бенефициерът няма да бъде одобрен за участие в мярката в следваща кампания. 

Към преписката са приложени цитираните в оспорения акт заповеди на министъра на земеделието, храните и горите, от съдържанието на които е видно, че през кампания 2017 е забранено да се приемат заявления по мярка 10, направление “Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитогологично значение (ВПС-4.1)”, с които се поема нов ангажимент или се разширява поет ангажимент по реда на чл.20, ал.6 от Наредба № 7/24.02.2015г.           

От извършената служебна проверка в деловодната програма на съда е установено, че по жалба на И. срещу горепосочения акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 е образувано адм. дело № 328/2019г. по описа на Административен съд – Добрич, по което има постановено решение, което не е влязло в сила.   

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна :

Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган съгласно представената по делото заповед № 03-РД/715/27.06.2017г., с която на основание чл.20 и чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам.изпълнителния директор на фонда – П.Д.С., правомощията да издава и подписва заповеди за спиране на административни производства по заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания съгласно чл.54 от АПК.

Заповедта има необходимата форма, фактически и правно мотивирана е и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че връчената на жалбоподателя заповед е непълна, не е основание за нейната незаконосъобразност. Връчването на административния акт е действие, последващо издаването му, и не оказва влияние върху неговото съдържание по същество.    

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.   

За да спре административното производство, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, съгласно която административният орган спира производството при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. От анализа на тази разпоредба следва извода, че тя се прилага само ако е налице друго административно или съдебно производство, изходът от което има преюдициално значение за правилното решаване на спряното производство. Преюдициална връзка е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че в случая е налице образувано друго съдебно производство по жалба на И. срещу акта за прекратяване на поетия от него ангажимент за кампания 2016. Несъмнено разрешаването на спора относно законосъобразността на прекратителния акт е от съществено значение за администрирането на заявлението за подпомагане за кампания 2017 дотолкова, доколкото участието на жалбоподателя в мярка 10 съставлява многогодишен агроекологичен ангажимент, който следва да се изпълнява непрекъснато през целия период на ангажимента и отделните години (кампании) от ангажимента са взаимосвързани помежду си. Прекратяването на ангажимента за кампания 2016 автоматично би довело и до прекратяването на ангажимента за следващите години с оглед на неговата неделимост. От друга страна при една евентуална съдебна отмяна на прекратителния акт кампания 2017 би се явила поредна от вече поетия петгодишен ангажимент по мярка 10, което би довело до извършването на други по вид и съдържание проверки. Следователно цялостната дейност по администриране на заявлението за подпомагане за кампания 2017 е обусловено от резултата по образуваното съдебно производство, тъй като предвидените в чл.52 от Наредба № 7/24.02.2015г. проверки за изпълнение на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности могат да бъдат извършени само при наличието на съществуващ агроекологичен ангажимент. Налице е преюдициална връзка на зависимост между двете производства, с оглед на което правилно и законосъобразно административният орган е спрял производството по администрирането/обработването на заявлението за плащане по мярка 10 за кампания 2017 до приключването на съдебния спор. Не се споделя ограничителното тълкуване на жалбоподателя, че може да бъде спряно само производство, по което следва да се издаде акт. Разпоредбата на чл.54 от АПК е обща и урежда предпоставките за спиране на всички административни производства, независимо дали те завършват с административен акт или не. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че обработването на заявлението за кампания 2017 е приключило, поради което не съществува необходимост от спирането му, защото производството по администриране/обработване на заявление за подпомагане приключва едва след като ДФЗ извърши всички изискуеми проверки за съответствие и вземе решение за одобрение, намаление или отказ за финансиране по мярката. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че административният орган е бил длъжен да извърши одобреното плащане за съответната кампания, тъй като актът за прекратяване не подлежи на предварително изпълнение. Липсата на предварително изпълнение на акта за прекратяване не изключва извода, че двете производства са в съотношение на преюдициалност, което правилно е мотивирало административния орган да издаде заповед за спиране по чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Действително законът изисква да бъде представено удостоверение за наличие на друго съдебно производство като предпоставка за спиране, но това изискване не следва да се абсолютизира при съществуващите безспорни доказателства, че има такова, още повече, че то е между същите страни и е образувано по жалба, подадена от самия жалбоподател в настоящото производство. Ето защо обстоятелството, че административният орган не е приложил изискуемото се удостоверение по чл.54, ал.1, т.5, изр.второ от АПК, не е такова нарушение, което да води до опорочаване на процесната заповед.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.   

С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.                                                

           Така мотивиран и на основание чл. 200, ал.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И., ЕГН **********,*** срещу заповед № 03-РД/1715/13.05.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по администрирането/обработката на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 08/290617/01412 за кампания 2017г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г.                           

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните, участващи в административното производство.

 

 

                                                        Административен съдия :