Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………. 28.02.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав,
в открито съдебно заседание,проведено на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10154 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на С.А.А., ЕГН
********** от с. Звездица, срещу „Ф.З. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***,
с която са предявени обективно комулативно съединени искове с правно основание
чл. 128, т.2 КТ и чл. 224, ал.2 КТ. След частично прекратяване на производството
с протоколно определение от 29.01.2020 г., на основание чл. 214, ал.1 ГПК
ищецът претендира осъждане ответника да му заплати следните суми : 521.47лева, представляваща брутно
трудово възнаграждение за м. април и м. май 2019г., на осн. чл. 128,
т.2 КТ, сумата от 100 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит за
периода 01.04.2019г. до 03.05.2019г., на осн. чл. 128, т.2 КТ, сумата от 428.40 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 18 работни дни през 2019г., на чл. 224,
ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от дата на
завеждане на искова молба- 27.06.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията.
В исковата молба се твърди, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор от
13.07.2018г., по силата на който ищецът е заемал при ответния работодател
длъжността „снабдител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Излага
се също, че на 07.05.2019г. ищецът се е явил на работа, но не е бил допуснат до
работното си място; по-късно на служителя е връчена заповед № 001/23.05.2019г.
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която трудовото
правоотношение е прекратено. Позовава се, че не получил дължимото му трудово
възнаграждение за април месец 2019г., както и за седем отработени дни от май
месец на същата година. Ищецът твърди, че не е ползвал 18 дни от полагащия му
се платен годишен отпуск за 2019г. На следващo място се претендира и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит за периода 01.04.2019г. до
03.05.2019г. Въз основа на така изложените фактически твърдения претендира
уважаване на предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал
писмен отговор, в който оспорва исковете. Посочва, че трудовото възнаграждение
за април месец 2019г. в размер на 560 лева е дължимо и е било на разположение
на ищеца. От тази сума следва да се удържат 13.78 % за вноски за социално и
здравно осигуряване и 10 % за данък върху доходите на физическите лица.
След направа на въпросните удръжки дължимото в полза на ищеца трудово
възнаграждение е в размер на 434.55 лева. По същия начин за 7 отработени дни за
м. май на ищеца се следва сумата от 76.34 след удръжки.
В срока по чл. 131 ГПК е предявен
насрещен иск от „Ф.З. “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** против С.А.А., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 560 лева,
претендирана като обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
дисциплинарно уволнение, на основание чл. 221, ал.2 от КТ.
По насрещния иск с правно основание
чл. 221, ал.2 от КТ „Ф.З.“ ЕООД
поддържа, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №
1/23.05.2019г. поради дисциплинарно уволнение, като заповедта е връчена на
ищеца на 30.05.2019г. Поради извършеното дисциплинарно уволнение претендира
обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
В отговора на насрещната искова молба
ответникът по молбата оспорва иска. Оспорва твърдението, че заповедта за
уволнение е влязла в сила. Навежда, че заповедта му е връчена след като е
сезирал Инспекцията по труда за неизплащане на трудовото му възнаграждение.
Настоява за отхвърляне на претенцията.
В проведенето открито съдебно
заседание исковата молба на С.А. се поддържа от процесуалния му представител.
Ответникът по първоначалната искова
молба „Ф.З.“ ЕООД признава исковете до размера, до който са установени от
назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза. Поддържа се насрещната
искова молба, както и становищата по отговорите .
Ищецът ангажира подробни писмени
бележки.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Между
страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.
155 ГПК, че: 1/ между тях е съществувало валидно трудово правоотношение по
трудов договор от 13.07.2018г., прекратено със заповед № 23.05.2019г., поради
дисциплинарно уволнение; 2/ че заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е връчена
на служителя на 30.05.2019г.(така направено
от ищеца уточнение в съдебно
заседание по реда на чл. 143 от ГПК); 3/ че в полза
на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение за м. април 2019г. и за 7 дни от
месец май 2019г. и обезщетение за неизполван
платен годишен отпуск за 2019г.
По исковете по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на
основно трудово възнаграждение.
На основание чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява
във ведомостите за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения труд
и да заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 270, ал.3 от КТ изпълнението на произтичащото от трудов договор
парично задължение за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на служителя или
на посочено от него лице
във ведомост или разписка, както
и с документ за банков превод по
влог на служителя.
В разглеждания по делото случай
не са представени
подписани от ищцата ведомости за получени заплати
за процесния период за
м. април и м. май 2019г. Работодателя не твърди да е изплатил дължимото
възнаграждение за посочените месеци, а признава, че не е извършил плащане. С
оглед на изложеното и предвид направеното в съдебно заседание признание на
иска, същият се преценява за основателен в претендирания размер от 521, 47
лева, съобразно заключението на вещото лице.
По исковете по чл.224,
ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен
отпуск.
На осн. чл. 224, ал.1 при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Работникът или служителят има право на парично
обезщетение,поради това, че заради прекратяването
на трудовото правоотношение той не може да
използва платения си годишен отпуск,
който не е използвал до момента
на прекратяването.
Съдът като съобрази, че работодателят
не е установи ищецът да е ползвал
платен годишен отпуск за процесния
период, а изрично признава исковата претенция
до установения от експертизата и претендиран от ищеца размер от 428.40 лева, дължимо за неползван
отпуск от 18 работни дни.
По иска
с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение и професонален
опит.
По
този иск ищецът носи доказателственат тежест да
установи размер на уговореното допълнително възнаграждение, както и годините
придобит професионален опит.
Ангажираните по делото
доказателства установяват, че между страните е съществувало трудово правоотношение
по трудов договор № 006/13.07.2018г., по силата на което страните са договорили
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,
6 % за всяка година трудов стаж на същата или сходна по характер длъжност.
В случая ищецът по делото
не установи да е придобил професионален
опит на длъжност сходна на заеманата при работодателя. Трудовият стаж поначало
се установява с трудова книжка или други писмени доказателства. Между страните е възникнал спор по
отношение местонахождението на трудовата книжка на работника – последният
твърди, че същата е предадена за съхранение от работодателя. Ответникът
заявява, че трудовата книжка не му е предавана за съхранение в личното трудово
досие на работника, като за доказване на твърденията си представя декларация №
006 от 16.07.2018 г. по чл. 348, ал.3 от КТ, с която е направено декларативно
изявление от ищеца, че не желае трудовата му книжка да се съхранява от
работодателя. Автентичността на документа по отношение на положения подпис от
работника не е оспорена. Посочената декларация, като съдържаща неизгодно за
автора й изявление се ползва с доказателствена сила срещу него. Ето защо не би
могло да се приеме, че работодателят е създал пречки за доказване на трудовия
стаж по смисъла на чл. 161 от ГПК. Подобна последица може да се възложи на страната само
ако същата е задължена да представи по реда на чл.190 ГПК на писмен документ,
за който е установено, че се намира у нея
и страната пропусне да стори това. Настоящият случай, както се посочи
по-горе не е такъв.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че ищецът не
установи да е придобил стаж на сходна длъжност, което да съставлява основание
вземането му за допълнително възнаграждение. От друга
страна и процесното трудово правоотношение
е прекратено преди да е изминал период по-голям от една година от
сключването му, поради което исковата претенция се явява изцяло неоснователна.
По насрещния иск с правно основание
чл. 221, ал.2 от КТ, предявен от „Ф.З.“ ЕООД.
При дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. В случая безсрочното трудово правоотношение между страните е
прекратено с влязла в сила заповед за уволнение № 1/23.05.2019г., което
обстоятелство е обявено за безспорно с
доклада по дело, на осн чл. 155 от ГПК. Работникът
дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното си трудово
възнаграждение за сумата 560 лв. за неспазен срок на предизвестие. Искът е
основателен и следва да се уважи.
По разноските по исковете на С.А.А. :
С оглед изхода от спора, на основание
чл.78, ал. 1 ГПК на страните се следват разноски
съобразно уважената част от исковете. Ответникът е възразил, че не дължи
разноски, тъй като е признал иска и не е станал повод за завеждане на делото.
За да се освободи ответника от
отговорността за разноски по уважен срещу него иск, е необходимо да са налице комулативно предпиставките на чл.
78, ал. 2 от ГПК- страната да признае иска и да не дала повод за неговото
завеждане. В случая с отговора на
исковата молба ответникът не е оспорил исковете, а с исковата молба изрично е
признал претенциите. При това положение се поставя въпросът станал ли от
ответника причина за завеждането им. Съдът намира, че на този въпрос следва да се
даде отрицателен отговор. Поводът за завеждане на делото се състои в
неоснователното извънсъдебно оспорване на претенцията или в неоказване на
дължимо съдействие.
Вземането за трудово възнаграждение е търсимо, по арг. чл. 270, ал. 1
от КТ, като същото, освен ако страните не са предвидили друго, е платило в
предприятието, където се извършва работа. В случая от трудовия договор не се
установя страните са договори заплащането на възнаграждението да става по
банкова сметка, ***, че няма такава(виж. Уточняваща молба на л. 13 от делото).
От приложение ведомости за заплати също е видно, че възнагражденията в предприятието
са платими в брой(л. 29). При това положение, за да постави ответника в забава
е било необходимо ищецът да се яви в предприятието, за да получи дължимото.
Няма доказателства, като неоснователно се позовава ищеца, че многократно е
търсил работодател. Тъкмо обратното се установява, а именно, че ответният
работодател е многократно се е опитвал да се свърже с работника. При това
положение, съдът намира, че разноските по делото се следват на ответника. На
последния се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за уважената претенция с
правно основание чл. 221 КТ, а по исковете на ищеца- на осн.
чл. 78, ал. 2 от ГПК. На ответника се следва и разноски за държавна такса в
размер на 50 лева.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса
съобразно с уважената част от исковете в размер на 100 лв.
Разноските за експертиза следва да
останат в тежест на съда, тъй като ищецът е освободен от задължението за
заплащане на разноски по делото, на осн. чл. 83,
ал.1, т. 1 от ГПК, а ответникът не е станал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното , Варненският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.З. “ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***, да заплати на С.А.А., ЕГН ********** от
с. Звездица, сумата 521.47лева, представляваща
брутно трудово възнаграждение за м.
април и м. май 2019г., на основание чл. 128, т.2 КТ, сумата от 428.40 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 18 работни дни през 2019г., на чл. 224,
ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от дата на
завеждане на искова молба- 27.06.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.А.А., ЕГН ********** от с. Звездица, срещу „Ф.З. “ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище ***, за присъждане на сумата от 100 лева, представляваща допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и опит за периода 01.04.2019г. до 03.05.2019г., на осн. чл. 128,
т.2 КТ като неоснователен.
ОСЪЖДА
С.А.А., ЕГН ********** от с. Звездица, да заплати на „Ф.З. “
ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***, сумата от 560 лева, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при дисциплинарно уволнение, на
основание чл. 221, ал. 2 от КТ., както и сумата от 650 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.З. “ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 100 лв. държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение в
частта относно уважението искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224,
ал. 2 от КТ, на основание чл.242, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двумесечен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: