Решение по дело №277/2024 на Административен съд - Монтана

 

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Г. С. Е. – Д., чрез пълномощника адв.Н.И., с посочен адрес гр.София, [улица], ет.2, кантора 11, против решение № 75/19.04.2024 г., постановено по АНД № 336 по описа за 2024 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0996-002153/25.10.2023 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението от настоящата инстанция.

Ответникът, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП Монтана дава заключение за оставяне в сила на решението, като законосъобразно, обосновано и правилно.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол е решение № 75/19.04.2024 г., постановено по АНД № 336 по описа за 2024 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0996-002153/25.10.2023 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на касатора е наложено на основание чл. 183, ал. 5, т.1 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, макар в жалбата бланкетно да се сочи, че тези изисквания не са спазени. Нарушението е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата, час и място на извършване, изчерпателно е описано нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на нарушителя административно нарушение. Съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установено и доказано, че на 15.10.2023 г. в 14:40 часа в гр.Монтана по бул.Трети март с посока на движение от бул.Монтана към ул.Св. К. О., управлявайки л.а. „А. А.“ с per. № СВ., на кръстовището с бул.Парта, водачът Г. С. Е. Д. при наличие на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, приближила, навлязла и преминала през кръстовището, след ясно възприет забранителен червен сигнал, като продължила движението си по бул.Парта с посока към бул.Х. Б.. АУАН е съставен в присъствието на оспорващата, същата го е подписала без възражение, не са подадани такива и в срока по чл.44 от ЗАНН. Прието е, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и правилно е ангажирана отговорността на нарушителя от АНО, като наказанието е правилно определено в предвидения фиксиран по вид и размер в чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, не е налице и маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН.

Решението е правилно. Изведените правни изводи на въззивния съд за потвърждаване на наказателното постановление се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на тях и в съответствие с доказателствената им стойност правилно е установил фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, същото е безспорно установено и доказано от събраните по делото доказателства, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

Споделят се и изводите, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, въпреки бланкетните възражения в тази насока. С оглед на изложеното и възраженията на касатора са неоснователни. Пред въззивната инстанция, нито пред касационната инстанция оспорващата е посочила и представила каквито и да било доказателства, които да опровергават отразените в АУАН и в НП факти и обстоятелства. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН, законодателно закрепена в чл. 189, ал. 2 ЗДвП не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от полицейските органи в хода на административнонаказателното производство. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в него.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната жалба, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение се явява материално и процесуално законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба против него да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В С. решение № 75/19.04.2024 г., постановено по АНД № 336 по описа за 2024 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0996-002153/25.10.2023 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.