Р
Е Ш Е Н И Е
№ 66 / 02.03.2020 г., гр.Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 710/2019 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и
сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на К.Т.П. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0265-000099
от 26.10.2019 г. на Мл.
автоконтрольор РУ Ген. Тошево към ОДМВР – Добрич, оправомощен със заповед №
357з-815/19.04.2017 г. на директора на ОД на МВР – Добрич, с която на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 185 дни чрез отнемане
на 2 броя табели с рег.№ТХ 3299 ВХ. В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е незаконосъобразна. Релевират се доводи, че касаторката е инвалид и
използва колата си ежедневно – да отиде на лекар, да напазарува и т.н., както и
че няма други извършени нарушения. Твърди, че по никакъв начин не е съдействала
на А.А., който е управлявал автомобила й без да притежава СУМПС. Моли, да се
отмени обжалвания акт.
В с.з., жалбоподателката чрез своя
процесуален представител – адв. Г. С. поддържа така подадената жалба. Като
излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на заповедта, а именно
непосочването на коя хипотеза от чл.171, ал.2а е наложило налагането на мярката.
Релевират се доводи, че зяповедта е в противоречие с чл.22 от ЗАНН, като се
твърди, че жалбоподателката е на 82 години, инвалид с 96% инвалидност и й се
засягат правата и интересите в по-голяма степен, отколкото е предвидил
законодателя.
Ответникът по жалбата, се явява лично.
Изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли да се потвърди
издадената заповед.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна
по следните съображения:
Със
заповед № 19-0265-000099 от 26.10.2019 г. Михаил Йорданов Желев на длъжност мл.
автоконтрольор РУ Ген. Тошево към ОДМВР – Добрич, оправомощен със заповед №
357з-815/19.04.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич, е наложил на
жалбоподателя К.Т.П. *** принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 185 дни чрез отнемане на 2 броя табели с рег.№Тх 3299 ВХ. Като правно
основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. В мотивите към заповедта е посочено, че на 26.10.2019 г. около 10,35 часа
в с. Пчеларово по ул. „Първа“ в посока ул. „Деветнадесета“, А.К.А., управлява
лек автомобил „Фиат Уно“ с рег. №ТХ 3299 ВХ, собственост на К.П.,*** е
установено, че водачът не притежава СУМПС – неправоспособен. Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 06.11.2019 г. видно
от приложената разписка на л.7 от делото.
По делото като доказателства са приети
Експертно решение №0206/31.01.2008 г.; справка за нарушител; справка от КАТ за
собственост на автомобила; справка картон на водача и АУАН №343/26.10.2019 г.,
издаден срещу А.К.А. от с. Пчеларово.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП в кръга на предоставените му
правомощия, в законоустановената писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е
мотивирана от фактическа страна с описаните в АУАН фактически обстоятелства.
Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията
за налагане на ПАМ – чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспоренияадминистративен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите
се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която норма за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП – на собственик, чието превозно средство е
управлявано от лице, което е неправоспособен водач.
Не е спорно по делото, че на 26.10.2019 г. около 10,35 часа в с.
Пчеларово, по ул. „Първа“ в посока ул „Деветнадесета“ е установено, че водачът А.К.А.
управлява л.
а. "Фиат Уно" с рег. №ТХ 3299 ВХ, като непритежава УСМПС - неправоспособен
водач. Не е спорно и че ППС обект на приложената
с оспорената заповед ПАМ по чл. 171,
т.2а, б.
"а"от ЗДвП, е собственост на К.П..
Принудителните административни мерки /каквато
по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. 3аконът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП при управление на пътно
превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление
/неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на
собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо СУМПС съотв. от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП/, се
свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС
за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението
на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се
прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно
средство. Доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят е собственик
на превозното средство, на което е прекратена регистрацията, правилно същият е
определен като адресат на заповедта. Законодателя изрично в нормата на чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП,
е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали
той лично или друго лице е управлявало МПС без надлежно свидетелство за
правоуправление, поради което и административният орган има задължението да
издири единствено собственика на автомобила. Съответно за налагането на
процесната ПАМ е ирелевантен въпроса за вината при предоставяне на МПС.
Отговорността на жалбоподателя възниква в качеството му на собственик на МПС, и
като такъв същият следва да предоставя управлението му единствено на
правоспособен
водач. При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство
за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т.2а от ЗДвП административният орган е задължен да
издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му
по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при
наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т.2а от ЗДвП, които в случая
са установени от АУАН административният орган е длъжен да наложи ПАМ
"Прекратяване регистрацията на ППС". В случая е налице твърдяното от
АО управление на МПС от неправоспособен вочад, с оглед на което съдът приема, че са били
налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.
В настоящият казус единствено се твърди, че жалбоподателката
използва автомобила за изпълнение на ангажиментите си по обслужване на
ежедневните си нужди по снабдяването с лекарства и медикаменти и посещаването
на лечебни заведения и лишаването и от него ще и причини значителни вреди. По
делото не се събраха доказателства, които да установят, че П. няма роднини и
близки, които да се грижат за нея и да могат да и осигуряват нещата от първа
необходимост, както и че невъзможността да ползва личния си автомобил би
препяствало посочените по-горе нужди.
Приложената ПАМ е съобразена и с
постигане на целите на закона - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните
нарушения, като съответства и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Административната мярка е приложена за нарушение, което има висока степен на
обществена опасност - управлението на собствения на жалбоподателя автомобил е
извършено от неправоспособно лице; поставени под сериозна заплаха са били
животът и здравето както на водача, така и тези на останалите участници в
движението Не е нарушен принципът за
съразмерност, тъй като основанието за налагане на мярката е в това, че жалбоподателят
е предоставил автомобила си на неправоспособен водач. Това представлява
поведение, което противоречи на принципите за гражданско съзнание и
отговорност, може да създаде предпоставки за допускане на нарушения на ЗДвП,
който закон гарантира и охранява правата на гражданите, чрез създаване на
правила и условия за движение по пътищата, с цел да не се застраши живота и
здравето на хората.
Предвид гореизложеното съдът намира, че заповедта, като
постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма на акта и в
съответветствие с административно производствените правила, материалния закон и
с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,
съответно жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на делото и липсата на претенция за
разноски от ответната страна, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд Добрич, V състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.П.
*** срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
19-0265-000099 от 26.10.2019 г. на
Мл. автоконтрольор РУ Ген. Тошево към ОДМВР – Добрич, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да
се изпрати на страните.
Административен съдия: