Р Е Ш Е Н И Е № 125
20.09.2019 г. гр. Сливен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Сливен, касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдията Бозукова КАНД № 130 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Х.Р.Х. *** против решение № 155/09.04.2019 г. по АНД № 174/2019 г. по описа на РС Сливен, с което е потвърдено НП № 18-0804-004069/10.01.2019 г. Началник РУ към ОДМВР Сливен, с което на Х. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Касационният жалбоподател
счита, че решението е поставено в нарушение на закона – касационно основание по
чл.
348, т. 1 от НПК. Излагат
се доводи, че Районният съд неправилно е приел, че административното
производство е проведено съгласно разпоредбите на ЗАНН. Счита, че същото е следвало да се прекрати. В
съдебно заседание чрез п. по п. –
адв. М.А. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да постанови
решение, с което остави решението на РС Сливен в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита жалбата за неоснователна.
Административен съд Сливен, след като разгледа по отделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Правилно РС Сливен е приел фактическата обстановка, която се подкрепя от всички приети по делото писмени и гласни доказателства. Настоящата касационна инстанция не счита за необходимо да я преповтаря, доколкото същата не се оспорва от страните.
Въз основа на приетата фактическа обстановка съдът е достигнал до правния
извод, че административно наказателното производство е започнато и проведено законосъобразно, а извършеното нарушение не представлаява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Решението на РС Сливен е валидно,
допустимо и правилно.
Неоснователен е доводът в касационната жалба за постановяване на атакувания санкционен акт в нарушение на правилото "ne bis in idem". Тази неоснователност произтича включително от цитирания в жалбата международен източник на правото. Конкуренцията между наказателното и административно - наказателното производство е разрешена предвид чл. 4, § 1 от протокол 7 към ЕКПЧ с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г. Не се споделя твърдението в касационната жалба, че постановлението на РП Сливен от 22.10.2018 г. за прекратяване на наказателно производство е абсолютна пречка да се образува административно-наказателно производство. Не се споделя доводът, че приключването на първото развило се във времето наказателно производство, което е прекратено, с оглед принципа "ne bis in idem", препятства ново административно-наказателно, а ако такова бъде образувано, то ще бъде порочно. И това е така, тъй като не се държи сметка за причините за прекратяване на бързото производство от прокурора. В случая от доказателствата по делото се установява, че РП Сливен е приела не че въобще липсва извършено деяние с наказателен характер, а че липсва такова със степен на обществена опасност, характерна за престъплението от общ характер по чл. 345, ал. 1 от НК. Степента на обществена опасност, преценена на плоскостта на данните, че автомобилът не е бил управляван трайно по пътищата на републиканската мрежа, а деецът е с чисто съдебно минало, е преценен като фактор, който занижава степента на обществена опасност до степен, характерна за състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл са мотивите за прекратяване на бързото производство, а именно липсва извършено престъпление от общ характер, но има такова с по-ниска степен на обществена опасност - административно нарушение, като материалите по преписката са изпратени на ОДМВР Сливен, за да бъде ангажирана административно - наказателна отговорност на лицето за такова нарушение. В този смисъл са и мотивите на ТР № 3/2015г. по тълк. дело №3/2015 г. в т. 1.2.2 за обратната хипотеза - " когато преди образуването на наказателното производство административно-наказателно производство с наказателен характер по смисъла на Конвенцията е било прекратено на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН няма пречка за развитието на последващо наказателно производство, тъй като липсва елементът "bis" - недопустимо дублиране на производствата.
Правилно е становището на РС Сливен за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, поради което на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК съдът не намира за нужно да ги преповтаря.
Като е приел, че наказателното постановление е законосъобразно и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/09.04.2019 г. постановено по
АНД № 174/2019 г. по описа на РС Сливен.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: