Решение по дело №69/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260031
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Татяна Валентинова Грозданова-Чакърова
Дело: 20201800600069
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 22.12.2020  година

 

 

В     И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ въззивен състав, в открито съдебно заседание на  втори ноември две хиляди  и  двадесета година в състав:

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА                                                                                             2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

при секретаря Атанаска Динева и с участието на прокурора Иван Иванов от С.О.п. след като разгледа докладваното от съдия Грозданова ВНОХД № 69 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            По жалба на адв. К.Г. от САК бе проверена присъда № 241/25.10.2019 година, постановена по НОХД № 79/2019 година, с която РС  К.  е признал  подс. Д.В.Д.  за виновен по чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за извършени от него в периода от 08.01.2018 до 02.10.2018 година в гр. Г., Софийска област две деяния по управление на различни моторни превозни средства без съответно свидетелство за управление на МПС и осъществени в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателни постановления на началника на РУ – С. за същото деяние, за което му наложил на основание чл. 54 НК наказание от ЕДНА ГОДИНА  и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален "ОБЩ" режим, както и ГЛОБА в размер на 700 лв.

            В жалбата се твърди, че обжалваният акт е постановен при нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 НПК, тъй като в него се съдържали неясни и противоречащи си твърдения. Присъдата била необоснована, тъй като с категоричност приетата от съда фактическа обстановка не може да бъде изведена от събрания доказателствен материал, който от своя страна бил противоречив. Претендира се първостепенният съд да е нарушил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като не е обсъдил обстоятелствата как подсъдимият от една страна бил неправоспособен водач, а от друга според представените от КАТ-ПП справки и съдържанието на издадените наказателни постановления  – разполагал с 39 контролни точки. Подчертава се, че е недопустимо български гражданин да бъде наказан за извършено престъпление, защото се е доверил на водени регистри и надлежно уведомяване от надлежни органи затова, че се води на отчет като водач на МПС и дори има пълен набор от контролни точки.  В условията на алтернативност се иска подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му пред съда обвинение или  отмереното от първата инстанция наказание като явно несправедливо  по вид и продължителност да бъде смекчено заради превеса на смекчаващите вината обстоятелства.

            С  жалбата не е поискано събирането на доказателства във въззивното производство, но такова искане за разпит на свидетел, с който да бъде опровергано обстоятелството, че на подсъдимия са връчени наказателни постановления №№ 17-0344-000840/15.11.2017 година и 17-0344-000846/15.11.2017 година, с които е наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство, е направено във въззивното производство.

            В  срока по чл. 322 НПК  не са постъпили писмени възражения срещу жалбата от РП К..

            След проведеното въззивно съдебно следствие прокурорът от СОП оспорва основателността на жалбата и изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, не страда от пороците, изложени във въззивната жалба,  събрани са категорични доказателства за съставомерността на деянието на подс. Д. по чл. 343в, ал. 2 НК от обективна и субективна страна, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо.

            В съдебни прения упълномощеният защитник поддържа жалбата и доводите, изложени в нея, както и направените искания

            Подс. Д. се присъединява към доводите на упълномощения си защитник.

           

           

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото, съдопроизводствените действия на първостепенния съд и събраните във въззивното производство гласни доказателства и като провери служебно изцяло правилността на  атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Първото оплакване на защитата за допуснати от контролираната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подс. Д., е свързано със съдържанието на обвинителния акт и дали той би могъл да изпълни задачата да очертае предмета на доказване. То е било предмет на обсъждане в проведеното по делото разпоредително заседание, в което защитата е поискала съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора, като главният аргумент е бил несъответствието между фактически и юридическо обвинение, доколкото според диспозитива на обвинителния акт продължаваното престъпление, за което подс. Д. е предаден на съд, е квалифицирано като такова по чл. 343в, ал. 1 НК, въпреки че посочените факти сочат на правна квалификация по чл. 343в, ал. 2 НК. Първостепенният съд с основание е констатирал, че твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила не е нищо друго освен допусната очевидна фактическа грешка, за което е предвиден ред за нейното отстраняване, дал е срок за това съобразно чл. 248а, ал. 1 НПК и е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство поради допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. Д.. По делото липсват данни защитникът и подсъдимия да са сезирали С.окръжен съд с частна жалба с правно основание чл. 249, ал. 3 НПК. Затова съгласно чл. 248, ал. 3 НПК е недопустимо в съдебното заседание пред въззивния съд да се релевира наново оплакването за несъответствие на обвинителния акт съгласно чл. 246 НПК, при положение, че констатираната от съда очевидна фактическа грешка е била отстранена в срока по чл. 248а, ал. 1 НК и на подс. Д. е връчен поправения обвинителен акт.            

Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на събрания доказателствен материал в проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, при което част от показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели -  Е. Г., М. З., А. М., И. Т.и А. Ц., са били приобщени по реда на чл. 283 НПК  и не е допуснал изопачаване и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Така както изисква чл. 305, ал. 3 НПК проверяваната инстанция е подложила на анализ доказателствената маса и правилно е констатирала липсата на съществено противоречие между отделните доказателствени източници, релевантни към предмета  на доказване. Показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка – Е.Ж., с която подсъдимият Д. живее на съпружески начала, също не разколебава и не променя фактическите изводи на първата инстанция.

            Като цяло фактическата обстановка, при която е осъществено всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, не се отличава с някаква сложност  - на 08.01.2018 година около 14.30 часа подсъдимият Д., който управлявал л.а. „М.“ с рег. № С **** ВА по ул. „Б.“  в посока  от ул. „С. ш.“ към  ул. „Г.С.Р.“ в гр. Г. се разминал с движещия с противоположната посока  патрулен полицейски автомобил, в който се намирали полицейските служители Г. и З.. При подадения от тях звуков и светлинен сигнал за спиране, подсъдимият продължил движението си, отклонил се наляво по улица без изход и спрял в нейния край в близост до пл. „С.“ в гр. Г., като през цялото действията му били наблюдавани от двамата полицейски служители, които го последвали. При извършената от тях проверка подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС, а при направената справка от Георгиев и Златанов станало ясно, че свидетелството на подсъдимия е със статус „невалиден“, за което му бил съставен АУАН, бланков номер 1718832, в който изрично е вписано, че на посочената дата е управлявал МПС без да е правоспособен водач.

            На 02.10.2018 година в гр. Г., по ул. „Н.Й.В.“  с посока на движение от ул. „М.“ към автогарата, подсъдимият управлявал друг лек автомобил – „М. П.“ с ДК№ СА  **** ВХ и по съвсем аналогичен начин, въпреки че му бил подаден  светлинен и звуков сигнал от полицейските служители Т. и Ц. да спре, подсъдимият  този път ускорил скоростта си на движение, завил по ул. „Б.“  и спрял в близост до вход за паркинг на търговски обект, следван от двамата полицейски служители. За този случай бил съставен от св. А. М. АУАН бланков № 851180, в който изрично е вписано, че водачът  - подсъдимият Т., не е възстановил правоспособността  след като е лишен от правоуправление, с което е извършил административно нарушение по чл. 150а ЗДвП.

От писмените доказателства по делото – приложените копия на наказателни постановления №№ 17-0344-000840/15.11.2017 година и 17-0344-000846/15.11.2017 година с отразяване на дата на влизане в сила – 19.12.2017 година, както и от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд  като свидетели – М. и М., мл. полицейски инспектори, на които е било възложено връчването на цитираните наказателни постановления, се установява, че подсъдимият е наказан по административен ред с глоба в размер на 300 лв.,  двукратно, с всяко едно от двете наказателни постановления, затова че на 07.11.2017 година, без да е правоспособен водач, е управлявал МПС, както и че съдържанието на тези две наказателни постановления е огласено устно (чрез прочитането им на подсъдимия) от  св. М. на 08.12.2017 година, тъй като Д. поискал да знае за какво се отнасят, а след това заявил, че няма да ги получи. Тази правилно възприета от първата инстанция фактическа обстановка, при която на подсъдимия е станало ясно за какво му е наложено административното наказание глоба, не се опровергава от показанието на разпитаната във въззивното производство свидетелка – Е.Ж.. Видно от разказа й, тя живее заедно с подсъдимия на адрес – ул. „Г. С. Р.“ в гр. Г., на който двамата не са се регистрирали като постоянен или настоящ адрес, същевременно – подсъдимият редовно посещава своята майка, за която полага грижи и която живее на адрес – ул. „В. Е.“ № 4 в същия град и който адрес свидетелите М. и М. са посетили като настоящ и постоянен адрес на подсъдимия, за да му връчат наказателните постановления от 15.11.2017 година. Именно на този адрес двамата свидетели са открили подсъдимия на 08.12.2017 година и са му прочели съдържанието на наказателните постановления. Обстоятелството, че подсъдимият не е споделил за такава среща с двамата полицейски служители, както твърди свидетелката, не може да служи за  доказателствена основа, която да постави под каквото и да е съмнение заявеното от тях. Показанията им не могат да бъдат преценени и като недостоверни поради факта, че си спомнят да са изпратени да връчат две наказателни постановления на подсъдимия, а не три. Същественото е, че двамата свидетели с категоричност сочат, че се касаело за повече от едно наказателно постановление, а какво е било съдържанието на наказателните постановления се установява по несъмнен начин и от приобщените по делото писмени доказателства.

При тези факти материалният закон е приложен правилно от първостепенния съд. Верни са изложените от районния съд съображения, че от обективна страна всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, само по себе си е съставомерно по чл. 343в, ал. 2 НК от обективна страна. Подсъдимият както на 08.01.2018 година, така и на 02.10.2018 година е бил неправоспособен водач, тъй като на 17.03.2014 година поначало е изтекъл срокът за валидност на издаденото му свидетелство за управление на МПС № *********, което пък преди тази дата е било отнето, а след това – обявено и за невалидно. Подсъдимият е имал знание за това, че не притежава валидно за съответната категория свидетелство съобразно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и че трябва да го поднови, тъй като е с „изтекъл срок на годност“, както е съобщил при второто деяние на свидетелите Т. и Ц..  Същевременно подсъдимият е имал  знание от 08.12.2017 година  и за това, че вече е наказан по административен ред за управление като неправоспособен водач, но въпреки това само месец по-късно отново е управлявал МПС.

Напълно следва да бъдат споделени и аргументите  на РС К., с които са оставени без уважение възраженията на защитата, относими и към заявената претенция за несъставомерност от субективна страна, че  отбелязването в различни  писмени документи , включително и в наказателни постановления, че подсъдимият има необходимия брой контролни точки не го определя като правоспособен водач, тъй като това е само една от възможностите, предвидена в чл. 157, ал. 4 ЗДвП, за загубване на придобита правоспособност.

Верни са и изложените обстойно от първата инстанция доводи, че за съставомерността на деянието по чл. 343в, ал. 2 НПК не подлежи на изследване дали стриктно са спазени всички правила за удостоверяване по надлежен ред за отказа на нарушителя да получи наказателното постановление, с което за същото деяние е санкциониран по административен ред, както и за невъзможността в наказателното производство да бъде извършен косвен контрол за законосъобразност на протеклата и завършена административно-наказателна процедура с препращане към ТР № 1/2016 година.

При индивидуализацията на наказанието първостепенният съд се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, очертана както в множеството нарушения на правилата  по ЗДвП, за които подсъдимият е санкциониран по административен ред, така и с осъжданията му за престъпления по чл. 343б, ал. 1, чл. 343в, ал. 1 и ал. 2 НК, а така също и по чл. 270, ал. 1 НК. Взети са предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като нито едно от тях не е нито подценено, нито надценено. Факт е, че налаганите до този момент наказания пробация, а също така – и наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66 НК, не са постигнали своя превъзпитателен, предупредителен и възпиращ ефект по отношение на подс. Д.. Затова и наказание, определено малко над очертания в законовата норма специален минумим от една година лишаване от свобода, но под средния предвиден от закон размер от 2 години лишаване от свобода, не сочи на явна несправедливост поради прекомерност.

При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт настоящият състав не  установи основания, които да налагат изменение на първоинстанционната присъда или нейната отмяна поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 НПК СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 241/25.10.2019 година, постановена по НОХД № 79/2019 година на РС  К..

 

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно протестиране/обжалване съгласно чл. 346 НПК.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                               (Т. Грозданова)

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                                (Я. Бозаджиева)

 

                                                                                                              2:………………

                                                                                                                (А. Игнатова)