РЕШЕНИЕ
гр.София,6.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І състав, в закрито заседание на шести януари през 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кузманова
ч. гр. дело № 9269 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В.2.“ ООД – длъжник по изп. дело №
371/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 838, срещу две постановления на ЧСИ
(първото от 17.02.2020 г., а второто от 10.07.2020 г.), с които е постановен
отказ за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.Жалбоподателят
твърди, че постановленията са незаконосъобразни и неправилни. Сочи липсата на
доказателства за реалното изплащане на възнаграждението и конкретно по
отношение на Договор за правна защита от 16.01.2020 г., в който изрично е
упоменато, че бил сключен по електронен път и плащането в брой било невъзможно.
Адвокатско възнаграждение за всеки един от взискателите е недължимо, тъй като
изпълняемото право е само едно. Излагат се твърдения за пълен идентитет между
договорите за правна защита и съдействие с дати 16.01.2020 г. и 27.02.2020 г.,
поради което се дължи едно общо възнаграждение за представителството. Твърди прекомерност
на адв. възнаграждение, което не следва повече от 1 985, 46 лв. Иска отмяна на
постановление от 17.02.2020 г. и постановление от 10.07.2020 г. на ЧСИ с рег. №
838 поради тяхната неправилност и незаконосъобразност. Претендират се разноски.
Насрещните страни „А.Х.“ АД и „Б.И.Г.“ АДСИЦ – взискатели по
изпълнителното дело сочат, недопустимост
на обжалването поради пропускането на сроковете за това. Оспорват
основателността на жалбата с твърдението, че подаването на исканията на двете
дружества в един документ не дерогира приложението на чл. 78 ГПК, както и
липсва изискване като задължителен реквизит на договора за процесуална защита
да има разписка за платеното по него.
В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ с рег. № 838 счита
жалбата за неоснователна поради наличната свобода на договаряне адвокатското
възнаграждение и поради високият материален интерес по делото за въвод във
владение на имот с данъчна оценка от 97 031, 30 лв.
Съдът констатира от фактическа страна следното:
Производството по изп. дело № 20208380400371 по описа на ЧСИ с рег. №
838 е образувано по обща молба на „Б.И.Г.“ АДСИЦ и „А.Х.“ АД за извършване на
въвод във владение срещу „В. – 2015“ ООД по отношение на офис № 1 с идентификатор
68134.4081.9512.1.101, посочен в ИЛ от 09.01.2020 г. по в. гр. дело №
11 921/2018 г., СГС, IV-В състав.
Приложени са два броя Договори за правна защита и съдействие от 16.01.2020 г.
сключени от всяко едно от дружествата с отделен адвокат за представителство по
изп. дело в размер на от по 700 лв., от които е видно, че двете суми са
изплатени при сключването им. ЧСИ в постановлението от 21.01.2020 г.е приел като
разноски в тежест на длъжника и двете
адвокатски възнаграждения. В съобщение от 28.01.2020 г. на СО, район Младост е
посочена данъчната оценка на имота - 97 031, 30 лв. На 03.02.2020 г.
на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение, в която са отразени и
процесните разноски срещу които е подадено възражение на 17.02.2020 г.
Същият ден е постановен отказ за намаление на сумите от по 700 лв., връчен на
длъжника на 20.07.2020 г. Насроченият с ПДИ въвод във владение за 20.02.2020 г. е отложен с протокол на ЧСИ за 09.03.2020 г. и отсрочен на основание чл.
523, ал. 2 ГПК. Взискателите са въведени във владение на имота на 15.06.2020 г. С постановление от 16.06.2020
г. ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 е приел
разноски от по 1 800 лв. от всеки от взискателите с приложени договори за
правна защита от 27.02.2020 г. по повод
изготвяне становища по представени от трето лице документи и за въводите
на 09.03.2020 г. и 15.06.2020 г. Постановлението за приетите разноски е връчено
на длъжника на 26.06.2020 г. На 01.07.2020 г. „В.2.“ ООД е
възразил срещу разноските от по 1 800 лв. и поискал намаляването им. С
постановление от 10.07.2020 г. ЧСИ
е отказал намаляването на разноските, връчено на длъжника на 20.07.2020
г. На 30.07.2020 г. е постъпила частна жалба срещу отказите на ЧСИ от 17.02.2020 г. и от 10.07.2020 г.
При така констатираната фактическа
обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Постановленията на ЧСИ от 17.02.2020
г. и от 10.07.2020 г. са връчени на длъжника на 20.07.2020 г.поради което, че
жалбата е подадена в срока по чл. 436,
ал.1 ГПК и е допустима.
Всяка страна има право на възмездяване
за сторените в изпълнителното производство разноски, които следва да бъдат
съразмерно извършените фактически действия от процесуалния представител. Двете
дружества - взискатели са ангажирали по един адвокат по делото. Размерът на
договорените възнаграждения е 700 лв. за всеки
от тях, съгласно договорите за правна защита и съдействие от 16.01.2020
г., по които дължимото възнаграждение е за цялостното представителство, а не за
отделни етапи на изпълнителното производство с изброяване всички изпълнителни действия: образуване на делото, участие
във въвода във владение за получаване държанието на имота, получаване книжа,
съобщения и получаване разноските по делото. Изпълнителното дело е образувано с
една обща молба от двамата взискатели, за едно единствено изпълняемото право, обективирано е
в един ИЛ, и е изпратена само една ПДИ до длъжника. Интересът на взискателите е
един – двамата заедно да получат държанието на имота с оглед единството в целите им. След като законодателят изрично в чл. 78, ал.1 ГПК
е регламентирал присъждане
възнаграждение в исковия процес само за един адвокат независимо, броя адвокати
представлаващи ищеца, по аналогия следва да се приложи същия принцип и в
изпълнителния процес. Ето защо следва да
се определи общо възнаграждение за процесуалното
представителство на взискателите в размер на 400 лева, (по 200 лева за всеки)
съобразено и с подадените от тях становищата относно
действията на длъжника и третото лице. Поради това обжалваното постановление за
разноските от 17.02.2020 г. следва да бъде отменено за сумата над 400 до 1 400
лв.
Претендираните от
двамата взискатели допълнителни разноски от по 1 800 лв. за процесуално
представителство са неоснователни, тъй като в договорите за правна защита и
съдействие се преповтарят същите действия по процесуално представителство както
и тези, по чиито провеждане разходите вече са възложени в тежест на длъжника.
Единствената разлика е, че в договорите с дата 27.02.2020 г. е посочено като
ново основание – въвод на взискателите
във владение насрочени на 09.03.2020 и
на 15.06.2020 г. при положение, че датата - 15.06.2020 г. определена от
ЧСИ е посочена в съобщението от 03.06.2020 г. При положение
чепълномощниците на взискателите с молба от 21.05.2020 г. са поискали от
ЧСИ насрочване нова дата за въвод, буди недоумение посочената дата на сключване
последните два договори от 27.02.2020 г. Приетите с постановление на ЧСИ
от 16.06.2020 г. разноски - 3 600
лв. (от по 1 800 лв. за адвокатското възнаграждение) са довели
взискателите до неоснователно обогатяване, което е излязло извън присъщата
отговорност на длъжника за репариране на вече сторени разходи. Като не е отчел
това ЧСИ е постановил неправилно постановление, което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 337 лева (240 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, 25 лв. –ДТ и 72 лв. такса пред ЧСИ за предприетото обжалване
– л. 155 от изп. дело).
Въз основа на изложеното
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕТО за отказ от 17.02.2020 г. на ЧСИ с рег. № 838
по изп. дело № 20208380400371, досежно
определеното в полза на взискателите адвокатско възнаграждение: за сумата над 200 до 700 лева на взискателя „А.Х.“АД, и за сумата над 200 до 700 лева за „Б.И.Г.“ АДСИЦ, КАТО
НАМАЛЯВА общия им присъден размер от
1 400 на 400 лева.
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПОСТАНОВЛЕНИЕ за отказ от 10.07.2020
г. на ЧСИ с рег. № 838 по изп. дело № 20208380400371, с което е отказано намаляване присъденото адвокатско възнаграждение
в общ размер на 3 600 лева на взискателите: 1 800 лв. на пълномощника
на „А.Х.“АД и 1 800 лв. на пълномощника н „Б.И.Г.“ АДСИЦ.
ОСЪЖДА „А.Х.“ АД, ЕИК*********със седалище и
адрес на управление:*** и „Б.И.Г.“ АДСИЦ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплатят на „В. – 2015“
ООД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***, бизнес център *********сумата от 337 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл. 437,ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.