РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Варна, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20253000500320 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в. гр. д. № 320/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, от всяка от страните
срещу различни части на решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
- по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена
чрез прокурор Р. от ОП Шумен, допълнена с молба от 23.12.2024 г., против
решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр. д. № 168/2024 г. по описа на
Шуменския окръжен съд в осъдителните части, с които Прокуратура на
Република България е осъдена да заплати на Д. М. А. на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ: - сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени душевни и физически болки и страдания,
следствие от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП
№ 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. №
32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани
обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с
влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на
ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по
описа на ВАпС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2023 г. до окончателното й плащане; - сумата от 800 лева – имуществени
1
вреди от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018
г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила
на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в
сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по НОХД № 142/2017 г. по
описа на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.01.2023 г. до окончателното й плащане; - сумата от 4 576.98 лева –
имуществени вреди от воденото срещу него наказателно преследване,
започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен,
преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите
му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за
които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по
ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, представляващи законна лихва за
забава за периода 17.09.2014 г. – 14.09.2023 г. върху сумата от 4 940.00 лева,
иззета с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2014 г. по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2024 г.
до окончателното й плащане; -сумата от 136 лева – имуществени вреди от
воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г.
по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа
на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени
престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на
10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в
сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС,
представляващи пътни разходи за обществен превоз от гр. Шумен до гр.
Варна и обратно и от гр. Шумен до гр. София и обратно, за участие в 7 бр.
открити съдебни заседания пред ВАпС и 3 бр. открити съдебни заседания
пред ВКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане; - на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, деловодни разноски за заплатена държавна такса в
размер на 10 лева; както и в частта, с която Прокуратура на Република
България е осъдена да заплати на адв. П. П. от ШАК, на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв, вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Д. М. А. в размер на 2 246.16 лева.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно –
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необосновано, като е молил за отмяната му в посочените осъдителни части и
за отхвърляне на исковете. Навел е следните оплаквания: съдът неправилно
приложил материалния закон, интерпретирайки факти увеличаващи тежестта
на претърпените от Д. М. А. нематериални вреди, както и достигнал до
погрешен извод за наличието на причинна връзка с повдигнатото му
2
незаконно обвинение; съдът кредитирал безрезервно свидетелски показания,
дадени от близки приятели и роднини, които били пристрастни лица и приел
същите за достоверни относно обстоятелството, че преживените от ищеца
негативни емоции са именно следствие на незаконното обвинение; съдът
безкритично приел наличието на понесени от ищеца неимуществени вреди -
здравословни проблеми /психически дискомфорт и физически страдания/ при
липса на несъмнено доказана причинно-следствена връзка с действията по
наказателното дело; неправилно не съобразил заключението на вещото лице,
че липсва медицинска документация, потвърждаваща диагнозата за психично
разстройство, като формално приел, че воденото наказателно производство е
отключило състоянието; необосновано определил висок размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗ, като не
съобразил и практиката на съдилищата по аналогични дела; съдът при липса
на доказателства уважил претенции за имуществени вреди, като определил
размера на обезщетенията по неясен начин въз основа примерни изчисления и
предположения, както и присъдил лихва върху лихва (за обезщетението от 4
576,98лв. с лихва за забава за периода от 17.09.2014г. - 14.09.2023г.), водещо до
анатоцизъм; съдът не отчел и прекомерността на обезщетението за заплатен
адвокатски хонорар от 800 лева по НОХД №142/201г. по описа на ОС-Шумен;
Д. М. А., чрез адв. П., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за нейната неоснователност, е
молил за отхвърлянето й.
-по въззивна жалба на Д. М. А., подадена чрез адв. П., подадена против
решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 168/2024 г. по описа на
Шуменския окръжен съд в следните отхвърлителни части за осъждане на
Прокуратурата на Република България да заплати на осн. чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ: -обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни и
физически болки и страдания, следствие от воденото срещу него наказателно
преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен,
преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите
му и поддържани обвинения за извършени престъпления по чл.252 от НК, за
които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по НОХД №
439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г. присъда по
ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, за горницата над 15000 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева; - обезщетение за имуществени вреди
от воденото срещу него наказателно преследване, започнато по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018
г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила
на 10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в
сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, в
размер на 5 000 лева, представляващи неизплатено парично задължение по
договор за паричен заем от 14.08.2013 г. за сумата от 5 700 лева, сключен
между Д. М.А. и Й.П.И.; - обезщетение за имуществени вреди от воденото
3
срещу него наказателно преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа
на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО
– Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени
престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на
10.05.2019 г. присъда по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в
сила на 13.01.2023 г. присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС,
представляващи пътни разходи за обществен превоз от гр. Шумен до гр.
Варна и обратно и от гр. Шумен до гр. София и обратно, за участие в 7 бр.
открити съдебни заседания пред ВАпС и 3 бр. открити съдебни заседания
пред ВКС, за горницата над 136 лв. до 340,30 лв.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваните му отхвърлителни
части е неправилно – постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в тези части
и за уважаване на исковете в посочените по-горе размери. Навел е оплаквания,
че окръжният съд при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди:- не дал оценка по критерия за „разумен срок“ по чл.6, т.1 от ЕЗКПЧ,
при данните, че наказателното производство е продължило 8 години и 3
месеца, като не съобразил също, че са внесени срещу ищеца два обвинителни
акта, че по тях са проведени три първоинстанционни наказателни дела, четири
въззивни наказателни дела и три касационни производства и общо 25 открити
съдебни заседания, които и наред с другите констатирани основания за
обезвреда - тежест на повдигнатото обвинение, широко разгласяване в
медиите, спиране на доходите и др., определят по-висока степен на увреждане,
респ. и по-висока степен на обезщетяване; - не произнесъл мотиви и не
признал негативните последици от направената на ищеца „полицейска
регистрация“ по ЗМВР, определящи по-висока степен на увреждане в личната
сфера на ищеца и по-висок размер на обезщетението; - посочил кратко, че
ищецът се чувствал огорчен и засегнат от медийното разгласяване на воденото
него наказателно производство, но не посочил щетите от медийното
отразяване като основание за определяне размера на обезщетението и не
съобразил тяхното негативно отражение, стресови преживявания и
притеснения на ищеца, включително и връзката им с психичните заболявания
и не присъдил, съобразено с чл. 52 ЗЗД, справедливо обезщетение. Навел е
оплаквания и срещу обжалваните отхвърлени искове за имуществени вреди,
като в тази връзка: е изложил съображения срещу мотивите на съда за
отхвърляне на иска за сумата от 5 000 лв., представляваща неизплатено
парично задължение по договор за паричен заем от 14.08.08.201Зг, сключен
между ищеца Д. М. А. и Й.П.И. и такива за несъобразяване от окръжния съд
на причинната връзка на тези вреди с обвинението; по отношение на
разходите за пътуване е възразил срещу определения размер на
обезщетението, предвид непосочване от съда на ползваната тарифа за
изчисленията и в този смисъл на изчислен по-нисък от действителния размер
разходи за пътуване с влак от 136 лв., вместо 170,15 лева за един човек, както
и за невключване на разходи за пътуване на адвоката му, в който случай
4
обезщетението било 340,30 лева. Заявил е искане за приемане на писмено
доказателство – Тарифа за превоз на пътници и ръчен багаж по железопътния
транспорт на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД от 2014 г., действаща и през
2019 г., което е уважено.
Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в следните
отхвърлителни части: -искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за транспорт за разликата над 340,30 лв. до
пълния предявен размер от 520 лева; - претенцията за лихва за забава върху
сумата от 4576.98 лева за периода от 14.09.2023 г. до датата на завеждане на
исковата молба – 15.04.2024 г.; искът за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 500 лева, представляващи заплатена глоба по ВНОХД № 136/2021 г.
по описа на ВАпС;
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е
поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната
страна.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира решението на окръжния съд за валидно изцяло и допустимо в
обжалваните му части, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и
след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искове на Д.
М. А. срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени
вреди, причинени му от незаконно обвинение в престъпление по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преобразувано в сл.д. № 32/2018
г. по описа на ОСлО – Шумен и повдигнатите му и поддържани обвинения за
извършени престъпления по чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила
на 13.01.2023 г. присъда и са за осъждане на ответника да заплати: - сумата от
30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.01.2023 г. до окончателното й плащане; -
сумата от 800 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство по НОХД №
142/2017 г. по описа на ШОС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.2023 г. до окончателното й изплащане; - сумата от 4 576,98
лева – обезщетение за имуществени вреди, определено в размер на законната
лихва за забава за периода 17.09.2014 г. – 14.09.2023 г. върху сумата от 4940
лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2014 г. по ДП №
117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, ведно със законната лихва върху
главницата от 4 576,98 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 15.04.2024 г. до окончателното й плащане; - сумата от 5000 лева –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи загуби в размер на
невърнатите му средства от заемателя по договор за паричен заем от
14.08.2013 г. за сумата от 5 700 лева, сключен от ищеца като заемодател и
5
Й.П.И. като заемател, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане; - сумата от 520 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пътни разходи за
обществен превоз от гр. Шумен до гр. Варна и обратно и от гр. Шумен до гр.
София и обратно, за участие в седем открити съдебни заседания пред ВАпС и
три открити съдебни заседания пред ВКС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане. Предявени са пред окръжния съд и претенция за
заплащане на сумата от 500 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващо заплатена глоба по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС,
както и такава за заплащане на лихва за забава върху сумата от 4 576,98 лева
за периода от 14.09.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба –
15.04.2024 г., които са отхвърлени от окръжния съд и решението му в тази
част, както и в частта на отхвърления частично иск за имуществени вреди за
пътни разходи за горницата над 340,30 лв. до пълния предявен размер от 520
лева, не е обжалвано.
Прокуратурата на Република България е оспорила исковете по
основание и размер и е молила за отхвърлянето им.
Фактическата обстановка, установена от събраните по делото
доказателства и по която страните не са навели оплаквания, е следната:
С постановление от 30.12.2013г. е било образувано досъдебно
производство № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР по ПП № 1216/2013 г. по
описа на ШОП срещу ищеца Д. М. А. за престъпление по чл.252, ал.2, пр. ІІ,
вр. ал.1 от НК, като с постановление от 31.10.2013 г. на прокурор при ШОП са
били обединени ДП № 117/2013 г. и ДП № 1104/2014 г. по описа на ОД на
МВР, образувано по ПП № 1976/2014 г., водено срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.252, ал.1 от НК. На 17.09.2014 г. е било проведено
претърсване и изземване в обитаваното от ищеца жилище в гр. Шумен и в
имота му в с. Дибич, като в първото са били открити и иззети негови банкноти
на обща стойност 4 940 лева, като ищецът е бил разпитан. На 07.11.2015 г. той
е бил привлечен като обвиняем по ДП № 117/2013 г. за престъпление по
чл.252, ал.2, пр. ІІ, вр. ал.1 от НК, а на 27.11.2015 г., 08.12.2015 г., 19.01.2016 г.
и 21.01.2016 г. е бил разпитван. На 24.02.2017 г. ищецът отново е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 117/2013 г. за престъпление по чл.252, ал.2,
пр. І и пр. ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК и разпитан. На 27.04.2017 г. е бил внесен в
съда обвинителния акт за престъплението по чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ, вр.
ал.1, пр. І от НК и било образувано НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС, по
което се провело предварително изслушване на ищеца (явил се с
упълномощения адвокат П. П. от ШАК) и общо осем открити съдебни
заседания. С присъда № 6/08.03.2018 г. ищецът е бил признат за виновен в
това, че от началото на 2006 г. до 17.12.2013 г., в гр. Шумен, като физическо
лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за
които се изисква такова разрешение съгласно чл.1, ал.1, т.4 от ЗБ, уведомяване
на БНБ съгласно чл.3 от ЗКИ и регистрация в БНБ съгласно чл.3а от ЗКИ, а
6
именно отпуснал обезпечени заеми с ипотека на Н.М.Х., В.Б.К., Д.К.Ж.,
С.С.Ч., Б.Й.Б. и А. Х. Д., както и заеми срещу лихва на Х.М.Д., Н.М.Х., В.Б.К.,
Д.М.С., М.С.С., П.Г.Д., П.Н.Г., Й.П.И. и А.Е.С., като с дейността си причинил
другиму значителни вреди и получил значителни неправомерни доходи, общо
в размер на 6 461,23 лева, поради което и на основание чл.252, ал.2, пр. І и пр.
ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК, вр. чл.55 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода от три години, чието изпълнение е било отложено, на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години и е бил осъден да заплати
разноски в размер общо на 887 лева. По жалба на ищеца било образувано
ВНОХД № 138/2018 г. по описа на ВАпС, по което се провело едно съдебно
заседание (на 14.06.2018 г. с участието на ищеца и адвоката му) и то
приключило с решение № 137/16.07.2018 г. по ВНОХД № 138/2018 г. на ВАпС,
с което първоинстанционната присъда била отменена и делото - върнато за
ново разглеждане на първоинстанционния съд. По образуваното пред първата
инстанция НОХД № 246/2018 г. по описа на ШОС е било проведено едно
открито съдебно заседание на 18.09.2018 г. и делото е било прекратено и
върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
По образуваното сл.дело № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен, на
15.11.2018 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК, а на 22.11.2018 г. той е бил
разпитан и му е било предявено разследването. На 30.11.2018 г. срещу ищеца
отново е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.252, ал.2, пр. І и
пр. ІІ, вр. ал.1, пр. І от НК, въз основа на който е било образувано НОХД №
439/2018 г. по описа на ШОС. По това дело са били проведени пет открити
съдебни заседания, като с присъда № 8/24.04.2019 г. ищецът е бил признат за
виновен в това, че през периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г., в гр.
Шумен, като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по
занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, уведомяване
на БНБ съгласно чл.3 от ЗКИ и регистрация в БНБ съгласно чл.3а от ЗКИ, като
от деянието си получил неправомерни доходи от В.Б.К. в размер на 700 лева,
от Х.М.Д., в размер на 1943.63 лева, от Д. М. С., в размер на 160 лева, от
П.Г.Д., в размер на 28.14 лева, от П.Н.Г., в размер на 190 лева и от А.Е.С., в
размер на 600 лева, общо в размер на 3 621.77 лева и причинил вреди на
посочените лица в размер общо на 2 313.63 лева, поради което и на основание
чл.252, ал.1 от НК, вр. чл.55 от НК е бил осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години, като е бил
оправдан по първоначалното обвинение, че през периода от началото на 2006
г. до края на 2007 г. е извършвал по занятие банкови сделки, без разрешение
съгласно разпоредбата на чл.1, ал.4 от ЗБ, че е отпуснал на Н.М.Х. от гр.
Шумен четири заема и на М.С.С. от гр. Русе седем заема, както и, че е
извършил деянието по чл.252, ал.2, пр. І и пр. ІІ от НК, че е причинил
значителни вреди общо за 5 013.23 лева и получил значителни неправомерни
доходи в размер на 6 461.23 лева, и е бил осъден да заплати деловодни
7
разноски в общ размер 1 007 лева. По жалба на ищеца е било образувано
ВНОХД № 244/2019 г. по описа на ВАпС, по което било проведено едно
съдебно заседание (на 30.09.2019 г. с участието на ищеца и адвокат А.Д. от
ШАК) и постановено решение № 158/25.11.2019 г., с което присъда № №
8/24.04.2019 г. по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС е била изменена като
е бил приложен закон за същото наказуемо престъпление по чл.252, ал.1 от
НК и на основание чл.304 от НПК подсъдимият е бил оправдан по
обвинението за времето на престъплението – от началото на 2008 г. до
21.03.2008 г. и след края на 2011 г. до 17.12.2013 г., за инкриминираните заеми
на Д.Ж., С.Ч., Б.Б., А.Д., Й.И., за получени неправомерни доходи в размер на 3
621.77 лева и причинени вреди в размер на 2 313.63 лева, и наказанието му е
било намалено на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било
отложено с изпитателен срок от три години. След обжалване на въззивното
решение от подсъдимия, е било образувано НД № 70/2020 г., І н.о. на ВКС, по
което с решение № 37/16.04.2020 г. (след проведено едно открито съдебно
заседание на 24.02.2020 г., на което ищецът се явил с адвоката си) е било
отменено решение № 158/25.11.2019 г. по ВНОХД № 244/2019 г. по описа на
ВАпС и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния
съд. По образуваното ВНОХД № 109/2020 г. по описа на ВАпС (с проведени
две открити съдебни заседания – на 19.06.2020 г. и на 10.07.2020 г., на които
подсъдимият се е явил лично и с пълномощника си адв. Д.) е било
постановено решение № 260026/04.09.2020 г., с което първоинстанционната
присъда № 8/24.04.2019 г. по НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС е била
изменена като е бил приложен закон за същото наказуемо престъпление по
чл.252, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК подсъдимият е бил частично
оправдан. По образуваното по жалбата му НД № 856/2020 г., ІІ н.о. на ВКС (с
едно открито съдебно заседание – на 14.12.2020 г., на което ищецът се явил
лично и с пълномощника си), съдът е постановил решение № 194/15.04.2021
г., с което отменил решение № 260026/04.09.2020 г. по ВНОХД № 109/2020 г.
по описа на ВАпС и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав
на същия съд. По образуваното ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС (с
проведени четири открити съдебни заседания – на 24.06.2021 г., 22.07.2021 г.,
10.01.2022 г. и 31.03.2022 г. с явявяне на ищеца и адвоката му) е била
постановена присъда № 4/31.03.2022 г., с която присъда № 8/24.04.2019 г. по
НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС е била отменена в частта, в която
подсъдимият е бил признат за виновен, че през периода от началото на 2008 г.
до 17.12.2013 г., в гр. Шумен е извършил деяние, наказуемо по чл.252, ал.1 от
НК, вр. чл.55 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години шест месеца, чието изпълнение е било отложено
на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години, като
вместо нея подсъдимият е бил признат за невинен в това че през периода от
началото на 2008 г. до 17.12.2013 г., в гр. Шумен, като физическо лице, без
съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се
изисква такова разрешение, уведомяване на БНБ съгласно чл.3 от ЗКИ и
8
регистрация в БНБ съгласно чл.3а от ЗКИ, като от деянието си получил
неправомерни доходи общо в размер на 2313.63 лева, поради което и на
основание чл.304 от НПК е бил оправдан по обвинението, че е извършил
престъпление по чл.252, ал.1 от НК. В останалата й част присъдата на ШОС е
била потвърдена. След протест на прокуратурата е било образувано НД №
519/2022 г., ІІІ н.о. на ВКС (с проведено едно заседание – на 20.10.2022 г. при
явяване на ищеца и адвоката му), по което с решение № 50135/13.01.2023 г. е
била оставена в сила новата въззивна присъда № 4/31.03.2022 г. по ВНОХД №
136/2021 г. на ВАпС. Иззетите с протокола за претърсване и изземване от
17.09.2014 г. средства от 4 940 лева, са били върнати на ищеца на 14.09.2023 г.
Горното сочи, че срещу ищеца е било водено незаконно наказателно
производство с обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.2,
пр.ІІ, вр. ал.1 от НК, изменено в обвинение за престъпление по чл.252, пр.І и
ІІ, вр. ал.1, пр.І от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева с
възможност за конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
Делото е било водено в продължителен период от осем години и 3 месеца,
считано от узнаването на наказателното производство на 17.09.2014 г. (при
претърсването и иземването) до влизане в сила на оправдателната присъда на
13.01.2023 г. Срещу ищеца са били внесени два обвинителни акта в съда и са
били водени три първоинстанционни, четири въззивни и три касационни
наказателни дела с проведени общо 25 бр. открити съдебни заседания, като
срещу него двукратно е била постановявана и осъдителна присъда с наказание
лишаване от свобода с отложено изтърпяване и изпитателен срок. На ищеца
не е била налагана мярка за неотклонение.
Установено е също така, че към момента на повдигане на незаконното
му обвинение ищецът е бил на 42 години, несемеен, живеел е преимуществено
в с. Дибич, заедно с майка си, но пребивавал и в наследствения им имот в гр.
Шумен, заедно с брат си свид. Х.А..
Негативните емоционални преживявания на ищеца са доказани с
показанията на свидетелите св. Х.А. (брат на ищеца) и св. Б.Б.(приятел и
съсед на ищеца), които имат преки и непосредствени впечатления за
изнесените данни. Макар и в близки отношения с ищеца (единият е брат, а
другият е приятел на ищеца), показанията на тези свидетели следва да бъдат
кредитирани, защото те са ясни, добити са от непосредствените им контакти,
последователни са и напълно съответстват на житейската логика за обичайно
преживяваното в подобна ситуация от човек в зряла възраст с неопетнена
репутация. Така, според изнесеното от свидетелите, по време на воденото
срещу ищеца наказателно производство той се чувствал унизен, изпитвал
безпокойство, страх да не бъде осъден и безсилие от това, че не е в състояние
да докаже невинността си. Изпитал силен стрес при обиска, прилошало му,
вдигнал кръвно. Преди всяко явяване пред следствените органи или пред съда
ставал раздразнителен, сприхав, изпитвал безпокойство, не можел да спи,
подготвял се с дни за делата и пиел успокоителни. След заседанията също бил
9
много тревожен и приемал успокоителни, за да може да спи. Затворил се,
криел се, избягвал хората, излизал до центъра по заобиколни улички (св. Б.),
отказвал на брат си да го придружи в работата му на пазара, за да не го гледат
хората (св.А.). Силно се притеснявал и за своята болна майка си, страдаща от
сърдечно заболяване, гледал да не споделя с нея, за да не я тревожи и да я
предпази.
По делото няма доказателства наказателното преследване да се е
отразило на здравословното състояние на ищеца, като единственото твърдяно
такова засягане е свързано с отражението му в психичната му сфера. Освен
обичайното такова засягане, посочено по-горе, съдът намира, че друго и
значимо засягане не е налице. Отчетено е и с изготвената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на вещото лице С.С., че липсва медицинска
документация към обсъждания времеви период, която да потвърждава
съобщените симптоми, преживелищни феномени и поведенчески промени от
ищеца, като заключението на вещото лице почива главно на събраната от
психиатричното интервю на ищеца информация. Вещото лице е посочило, че
само при условие на достоверност на изнесените от ищеца преживявания и
съобщени симптоми и поведенчески промени може да се заключи, че
житейските събития са обусловили у него високо ниво на стрес (съгласно
скалата на Холмс и Рае) с голяма продължителност във времето и
предизвикало развитие на „разстройство в адаптацията“. В заключение,
експертът е посочил, че при Д. А., въпреки отсъствието на медицинска
документация, не може да бъде отхвърлена диагнозата „разстройство в
адаптацията; протрахирана депресивна реакция“, настъпило в периода на
водените срещу него досъдебно и съдебно производство и свързаните с тях
неблагоприятни житейски събития. Предвид, че вещото лице дава заключение
за отключване на психично заболяване само при условие на достоверност на
изнесените пред него от самия ищец данни и че заключението не сочи
категорично възникнало заболяване, а за вероятност на такова, както и
предвид че липсва изобщо медицинска документация или други данни за
търсена от ищеца, във връзка с оплакванията му, специализирана помощ по
време на целия много продължителен период от време от повече от осем
години, съдът намира за недоказано по делото той да е развил соченото
психично заболяване, вследствие на незаконното обвинение и вреди от това не
следва да бъдат овъзмездявани. Оплакванията на прокуратурата в тази насока,
наведени в жалбата й, са основателни.
Установено е, че в периода м. април 2017 г. – м. март 2018 г. в
електронните медии (общо в 10 публикации) е изнесена информация за
воденото срещу ищеца наказателно производство, за обвинението и хода му,
включително с посочване на имената. Разгласяването на наказателното
производство в медиите и вредите за ищеца от това са във връзка и са
следствие от повдигането и поддържането от прокуратурата на незаконното
обвинение и прокуратурата следва да отговаря, независимо дали тя е изнесла
данните. В случая разгласяването на наказателното производство е довело до
10
допълнителни притеснения и неудобства за ищеца - той избягвал да ходи по
центъра на града, избирал малки улички и не искал да среща познати,
изпитвал срам и неудобство пред приятели и познати (така св. Б. и А.) и тези
вреди следва да бъдат обезщетени. Извън това, обаче няма данни
разгласяването на наказателното производство срещу ищеца да е дало голям
обществен отзвук, да е било широко и негативно обсъждано в обществото, да
е било променено отношението към личността му от страна на лица от
близкия и приятелски кръг, да е бил заклеймяван като престъпник и това да е
засегнало в по- голяма от посочената степен емоционалната му сфера и
значително да е променило начина му на живот. Затова, по-голям обем вреди
от посочените по-горе обичайни такива от разгласяването, не са доказани и не
следва да бъдат отчитани при определяне размера на обезщетението.
Според показанията на свидетелите св. Х.А. и св.Б.Б. преди
обвинението ищецът се занимавал с търговия на перилни препарати и
безалкохолни напитки, но след обвинението дейността му постепенно
затихнала и била преустановена. Свидетелят Б. е сочил, че Д. продавал
прахове, препарати и шампоани предимно на приятели, но клиентите му се
отдръпнали, оборотът му спаднал и във времето дейността му спряла.
Свидетелят А. е заявил, че в съдружие с приятел, брат му продавал
безалкохолни напитки и перилни препарати, но по време на обвинението
доставчиците му били разпитвани, те „охладнели към него“ и престанали да
го зареждат със стока. По делото няма събрани доказателства, че ищецът е
развивал търговска дейност и за конкретните параметри на тази дейност като
водено счетоводство, оборот, разходи, печалби и т.н., поради което и извод за
загуба на работа и на конкретни доходи от нея не може да бъде направен.
Изнесеното от свидетелите не е достатъчно да го обоснове, като освен това,
посочените причини за преустановяване на дейността са изразено от
свидетелите тяхно мнение по въпроса, което не почива на доказателствата.
Затова, съдът намира, че вреди за ищеца от загуба на търговска дейност и на
доходи от нея, не са настъпили, вследствие на наказателното преследване и
такива не следва да бъдат отчитани от съда.
Негативни преживявания на ищеца от посещения на органите на МВР в
периодите на избори и подписване на декларации, че няма да се занимава с
купуване на гласове, не следва да бъдат обезщетявани, тъй като те са
недоказани, а и изобщо тези вреди не са следствие на воденото срещу него
наказателно производство и направената му в тази връзка криминална
регистрация.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил
оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България,
която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на
претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на
прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
11
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това,
че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата е за всички
вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през
който делото е било на производство пред съда. Отговорността на държавата
за причинени от нейни органи вреди има гаранционно обезщетителен
характер и не възниква по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова
разпоредба. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без
значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно.
Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не
е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при
повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на
ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. Тази отговорност може да отпадне или
на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му и поддържано незаконно
обвинение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение и др. С оглед спецификата на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за
вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното
преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.
12
По размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното
обвинение:
За да обоснове размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът съобразява, че към датата на незаконното
обвинение, ищецът е бил на 42 години, в активна възраст и с чисто съдебно
минало. Отчита, че по време на наказателното производство той се чувствал
унизен, изпитвал безпокойство, страх да не бъде осъден, безсилие, стрес,
ставал раздразнителен, сприхав, бил тревожен и приемал успокоителни, не
можел да спи, затворил се, криел се, избягвал хората, тревожел се за болната
си майка. В насока към по-висок размер на обезщетението съдът отчита, че
обвинението на ищеца е за тежко умишлено престъпление, първоначално по
чл.252, ал.2, пр.ІІ, вр. ал.1 от НК, изменено в обвинение за престъпление по
чл.252, пр.І и ІІ, вр. ал.1, пр.І от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет
хиляди лева с възможност за конфискация на част или на цялото имущество на
дееца. Все в същата насока, съдът съобразява голямата продължителност на
наказателното производство, а именно от узнаване на воденото срещу него
накателно производство 17.09.2014 г. до влизане в сила на 13.01.2023 г. на
оправдателната присъда от приблизително осем години и три месеца, която
надхвърля рамките на разумните срокове за приключване на наказателно
производство и обуславя отговорност на прокуратурата за вреди от неразумно
продължителния срок на незаконното обвинение (и то независимо от
наличието на фактическата и правна сложност на наказателното дело,
естеството на инкриминираното деяние и необходимостта от събиране и
изследване на голям обем доказателства). Все в тази връзка съдът отчита, че
тази продължителност представлява значителен период от активния живот на
човек и че в същия той е бил подложен на интензивния стрес от наказателното
преследване и страха от неизвестността на изхода му и в много
продължителен период от време върху ищеца е тегнела угрозата от налагането
на едно тежко наказание, което обуславя по - висок интензитет на търпените
от него негативни последици от обвинението. Все в насока на по-висок размер
на обезщетението съдът отчита също така, че интензивността на
производството е значителна (голяма продължителност в досъдебната и
съдебна фаза, много процесуални действия и съдебни заседания с участие на
ищеца), както и че делото е водено на три инстанции с три
първоинстанционни, четири въззивни и три касационни наказателни дела с
проведени общо 25 бр. открити съдебни заседания. Все в насока на по-висок
размер на обезщетението съдът отчита, че срещу ищеца двукратно е
постановявана осъдителна присъда от първата инстанция и потвърждавана от
въззивната инстанция, включително с налагане на наказание лишаване от
свобода, макар и отложено с изпитателен срок. Съдът отчита и медийното
разгласяване на делото и допълнителните неудобства от това, но в посочения
по-горе неголям обем. От друга страна, обосноваващо по-нисък размер на
обезщетението са обстоятелствата, че срещу ищеца няма наложена мярка за
13
неотклонение, той не е бил задържан, няма и ограничения за придвижване.
Все в тази насока съобразява също, че наказателното производство не се е
отразило на здравословното състояние на ищеца, той няма заболявания,
включително психични такива, не е настъпил разрив в личния му живот, няма
отдръпване на приятелски кръг, няма и социална изолация, негативно
обсъждане и заклеймяване като престъпник и лошо отношение в социалната
му среда, няма и загуби от невъзможност да упражнява труд и да печели,
включително и загуба на търговска дейност, които да са следствие на
незаконното обвинение и не е засегнат и променен значително начина му на
живот, включително и занапред. Имайки предвид всичко изложено за
характера и вида на негативните последици върху личността на ищеца и с
оглед конкретните социално - икономически условия, стандарта на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи,
съдът намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди на ищеца сумата от 15 000 лв. При определянето на
този размер, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната
прокуратура има основно репариращо действие – предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от
20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о.). До този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 15 000 лв. до
претендираните 30 000 лв. – следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид съвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното решение,
то следва да бъде потвърдено в тази част. Обезщетението се дължи със
законна лихва за забава от датата на постановяване на решение №
50135/13.01.2023 г. по н.д. № 519/2022 г., ІІІ н.о. на ВКС – 13.01.2023 г. до
окончателното му плащане.
Бланкетно наведеното от ответника възражение по чл.5 от ЗОДОВ е
неоснователно и в тази насока е приетото от окръжния съд в решението му
като оплаквания в тази насока не са наведени в жалбата на ответника.
По обезщетенията за имуществените вреди:
За сторените в наказателното производство разходи за адвокатско
възнаграждение от 800лв.: Безспорно, сторените в наказателното
производство разноски за адвокатско възнаграждение съставляват
имуществена вреда от незаконното обвинение и те подлежат на обезщетяване
по реда на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като в случая те са и доказани. Ищецът е
бил представляван от адвокат, видно от пълномощното и договора за правна
защита и съдействие от 30.05.2017 г. по НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС
и от съдебните протоколи по наказателното дело, като фактическата и правна
сложност на делото, продължителността му, процесуалните действия и
извършената от адвоката работа обосновават извода за неоснователност на
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение от 800 лв. В тази насока са неоснователни оплакванията на
ответника, а решението на окръжния съд, постановяващо идентичен резултат
14
в тази част, следва да бъде потвърдено.
По обезщетението от 4 576.98 лева за задържане на иззетата сума от 4
940 лева в периода от 14.09.2014 г. до 14.09.2023 г. и по законната лихва върху
обезщетението от датата на завеждане на иска:
При претърсването на 17.09.2014 г. от дома на ищеца в гр. Шумен е
била иззета сумата от 4 940 лева, която му е била върната с протокол от
14.09.2023 г. За периода на задържането на сумата, ищецът е бил лишен от
възможността да реализира граждански плодове от нея, т.е. пропуснал е полза
в размер на законната лихва върху сумата от 4 940 лева - пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно преследване.
Изчислена с помощта на ползваната от съда общодостъпна програма за
изчисляване на лихви, обезщетението в размер на законните лихви се равнява
на 4 576,98 лева и искът в този размер е основателен. Неоснователно, обаче е
искането за присъждане на законни лихви върху това обезщетение от датата
на завеждане на иска до окончателното му изплащане. В тази насока съдът
съобразява разясненията, дадени с решение № 300 от 9.01.2019 г. по гр. д. №
2262/2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО, във връзка с присъждането на законна лихва
върху обезщетението за пропуснати ползи от внасянето на "парична
гаранция", като мярка за неотклонение, което е аналогично на претендираните
в настоящото производство обезщетения за пропуснати ползи. С посоченото
решение е прието, че на основание чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли
лихви (т. нар. капитализация на лихвата от банките), става съобразно
наредбите на Българската народна банка. В други отношения олихвяването на
вземане за лихви (анатоцизъм) не е допустимо, като лихва е всяко
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. По тази причина
заявеното искане за лихви от датата на исковата молба е неоснователно.
Оплакванията на прокуратурата в тази насока са основателни. Решението на
окръжния съд, в частта на присъдените законни лихви върху сумата от 4576,98
лв. от датата на исковата молба до окончателното й плащане, следва да бъде
отменено.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от 5 000
лева, представляваща претърпени загуби от невърнат на ищеца – заемодател
от заемателката Й.И. заем по договор за паричен заем от 14.08.2013г.:
Установено е, че по договор от 14.08.2013 г. ищецът е предоставил на
свидетелката Й.И. паричен заем от 5 700 лева със срок за връщане до
15.11.2014 г. и без лихви, но с уговорена неустойка за забава. Предоставянето
на този заем е било включено като съставомерно неправомерно деяние на
ищеца по повдигнатите му обвинения за лихварство -престъпление по чл.252
от НК, по които е бил оправдан (по общо 22 заема на 13 лица), като в
обвинителния акт по заема на свидетелката И. е посочено, че за нея не са
произлезли вреди. Установено е също така, че до месец април 2014 г.
заемополучателката е платила на ищеца общо 1 150 лева, като след това
спряла плащанията, тъй като останала без работа, а след това в продължение
на пет години ищецът не потърсил остатъка от дълга (така показанията на
15
свидетелите Й. и Ж.И.). Няма данни, а и твърдения ищецът да е предприел
действия по събиране на вземането си и то да е останало неудовлетворено
единствено по причина на воденото срещу него наказателно производство.
Твърдените притеснения, че положението му в наказателното дело може да се
„утежни“ ако предприеме такива, са субективни негови предположения и те са
свързани с опасенията му от подаване на нови жалби от заемателката и
съпругът й и не обосновават и не стоят в пряка връзка с незаконното
обвинение. Утежнение на положението му заради предприемане на действия
за събиране на сумата не може да се очаква, ако събирането е сторено по
законен ред, а оплакванията на свидетелите И. в жалбата им в преписка №
2384/2021 г. по описа на ШОП са били, че заемодателят им ги изнудва да
продадат жилище, за да погасят и друг дълг (по заем на майката на И.). Т.е.
незаконното обвинение не е било пречка за събиране на вземането по заема по
съдебен ред. Отделно в обясненията си от 25.02.2022 г. ищецът е посочил, че
чакал И. да продаде ипотекирания етаж от жилището на майка му и да си
уредят финансовите взаимоотношения, т.е. очаквал е доброволно плащане,
което също изключва причинната връзка между вредите от несъбраната
главница по заема и незаконното обвинение за лихварство. В този смисъл
оплакванията в жалбата на ищеца са неоснователни, а решението на окръжния
съд в тази отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
По претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди –
разходи за транспорт за явяване в седем открити съдебни заседания пред
ВАпС и в три пред ВКС в размер на 340,30 лв.: От писмените доказателства -
протоколите от откритите съдебни заседания (ВАпС на 14.06.2018 г.,
30.09.2019 г., 19.06.2020 г., 10.07.2020 г., 24.06.2021 г., 22.07.2021 г., 10.01.2022
г., 31.01.2022 г. и ВКС на 24.02.2020 г., 14.12.2020 г. и 20.10.2022 г.) се
установява, че ищецът се е явявал лично по делата в седем съдебни
заседания пред ВАпС и в три съдебни заседания пред ВКС, както и че от гр.
Шумен до там и обратно той е пътувал с обществен транспорт (така
свидетелските показания на Х.А. и Б.Б.). Сторените разходи за обществен
транспорт за явяване в заседания са вреди в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване, като искът е доказан по
основание. Доколкото разходни документи за пътуванията няма по делото,
размерът на обезщетението следва да се определи съгл. чл. 162 ГПК като се
вземе предвид релационната цена с намаление за отиване и връщане, за бърз
влак втора класа, съгласно събраната пред настоящата инстанция тарифа за
превоз на пътници и ръчен багаж по железопътния транспорт, в сила от март
2014 г., приложима и за процесните периоди, срещу приложението на която
насрещната страна не е възразила. Така двупосочният билет до Варна и
обратно е 10,55 лв., а този до София и обратно 32,10 лв. За седем заседания
във Варна разходите са 73,85 лв., а за три в гр. София – 96,15 лв. Общо
разходите на ищеца за пътуване възлизат на 170,15 лв. и до този размер искът
е основателен. Ищецът не е твърдял в исковата си молба да е сторил разходи
за пътуване на адвокат и такива не е претендирал, поради което и
16
оплакванията му в настоящата въззивна жалба, свързани с липсата на
присъдени такива от окръжния съд (още 170,15 лв.) са неоснователни.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част
над 136 лв. до 170,15 лв. и искът - уважен в тази част. За горницата над 170,15
лв. до 340,30 лв. отхвърлителното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, разноските за първата инстанция не се
променят. За производството пред въззивната инстанция, на осн. чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ Прокуратурата дължи на другата страна разноски в размер на сумата
от 5 лв. за държавна такса, както и на адвокат П. адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за безплатно оказана правна защита на ищеца. С оглед
вида и предмета на делото по ЗОДОВ, материалния интерес, броя на исковете
от една страна, както и липсата на голяма фактическа и правна сложност на
извършената от адвоката работа, състояща се в подаване на въззивна жалба,
отговор на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание от друга и
предвид липсата на обвързаност от предвидените в Наредба №1/09.01.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения, които могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда (така задължителния характер на даденото тълкуване на
чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС),
съдът намира за справедлив размер на адвокатско възнаграждение сума от
2 000 лв., от която съразмерно с резултата от делото, ответникът следва да
заплати на адв. П. 1009,26 лв. за адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Апелативен съд гр. Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр. д. №
168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕН, предявеният от Д. М. А. срещу Прокуратура на Република
България иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от воденото
срещу него незаконно наказателно преследване, представляващи пътни
разходи за обществен превоз от гр. Шумен до гр. Варна и обратно и от гр.
Шумен до гр. София и обратно, за участие в 7 бр. открити съдебни заседания
пред ВАпС и 3 бр. открити съдебни заседания пред ВКС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане за горницата над сумата от 136 лева до 170,15 лв. и
вместо това, ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Д. М. А.
допълнително сумата от 34,15 лв. (горницата над 136 лв. до 170,15 лв.) за
обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу него незаконно
наказателно преследване, представляващи пътни разходи за обществен превоз
от гр. Шумен до гр. Варна и обратно и от гр. Шумен до гр. София и обратно,
за участие в 7 бр. открити съдебни заседания пред ВАпС и 3 бр. открити
17
съдебни заседания пред ВКС, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на делото 15.04.2024 г. до окончателното й плащане.
ОТМЕНЯ решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр. д. №
168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която
Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Д. М. А. законна
лихва върху сумата от 4 576,98 лева – имуществени вреди от воденото срещу
него незаконно наказателно преследване, за периода от датата на завеждане на
исковата молба – 15.04.2024 г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 275/07.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 168/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:
- Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Д. М. А.
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ: - сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни
болки и страдания, следствие от воденото срещу Д. М. А. наказателно
преследване, започнато по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен,
преобразувано в сл. д. № 32/2018 г. по описа на ОСлО – Шумен и
повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по
чл.252 от НК, за които е оправдан с влязла в сила на 10.05.2019 г. присъда по
НОХД № 439/2018 г. по описа на ШОС и влязла в сила на 13.01.2023 г.
присъда по ВНОХД № 136/2021 г. по описа на ВАпС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 г. до окончателното й плащане;
- сумата от 800 лева – обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу
Д. М. А. незаконно наказателно преследване, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар по НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 г. до окончателното й
плащане; - сумата от 4 576,98 лева – обезщетение за имуществени вреди от
воденото срещу Д. М. А. незаконно наказателно преследване,
представляващи законна лихва за забава за периода 17.09.2014 г. – 14.09.2023
г. върху сумата от 4 940 лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от
17.09.2014 г. по ДП № 117/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен; -сумата от
136 лева – обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу Д. М. А.
незаконно наказателно преследване, представляващи пътни разходи за
обществен превоз от гр. Шумен до гр. Варна и обратно и от гр. Шумен до гр.
София и обратно, за участие в 7 бр. открити съдебни заседания пред ВАпС и 3
бр. открити съдебни заседания пред ВКС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба (15.04.2024 г.)
до окончателното й плащане;
- са отхвърлени исковете на Д. М. А. срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на: -обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл.252 от
НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда за горницата над 15 000 лева
до пълния предявен размер от 30 000 лева; -обезщетение за имуществени
вреди от незаконното обвинение в размер на 5 000 лева, представляващи
18
неизплатено парично задължение по договор за паричен заем от 14.08.2013 г.
за сумата от 5 700 лева, сключен между Д. М. А. и Й.П.И.; - обезщетение за
имуществени вреди от незаконното обвинение, представляващи пътни разходи
за обществен превоз от гр. Шумен до гр. Варна и обратно и от гр. Шумен до
гр. София и обратно, за участие в 7 бр. открити съдебни заседания пред ВАпС
и 3 бр. открити съдебни заседания пред ВКС, за горницата над 170,15 лв. до
340,30 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. М.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Хан Омуртаг“ № *, на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 5лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. П.
П. от ШАК, адв. № **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр. чл. 38,
ал.1, т.2 ЗАдв. сумата от 1009,26 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие на ищеца
във въззивното производство, съразмерно с резултата.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на
чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19