№ 1094
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100461 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. М. М. срещу ЗД „Бул инс“
АД. Ищецът твърди, че на 17.10.2019 г., около 14:15 часа на ******** в близост до бл.
56 е настъпило ПТП с автомобил *******, ДКН ****** с водач А. Б. Н., при което
ищецът е пострадал. Твърди се, че водачът на МПС не е видял ищеца, който е
пресичал пътното платно по продължението на тротоарната площ от дясно на ляво
спрямо посоката на движение, при което бил блъснат. Твърди се, че водачът е нарушил
правилата за движение – чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП. Твърди, че в резултата на
ПТП е получил трав в областта на главата, охлузни наранявания в дясната челна и
яблъчна област, оток и кръвонасядания в дясната челна област, кръвонасядане по
клепач на дясното око и дясната яблъчна област, палпаторна болезненост в дясната
теменна област, множество охлузни наранявания в областта на дясното рамо и травма
на дясното бедро. Твърди се, че интензивните болки са продължили две седмици след
инцидента, налагало се прием на медикаменти, чувствала се отпаднала и лесно се
уморявала. Допълва, че болките отшумяли три до ччетири седмици след ПТП.
Междувременно се налагало да бъде обслужвана от своите близка. Също така страдала
от кошмари, тревожност и спад в емоционалните настроения. В следствие на
изживения срес се бояла да пресича сама.
Твърди се, че собственик на МПС с което е осъществено ПТП е А. Б. Н., а към
настъпване на ПТП същото е било валидно застраховано при ответника за застраховка
„Гражданска отговорност“. Пояснява, че на водачът бил съставен АУАН и бил
изготвен Протокол за ПТП № ****** г. Сочи също, че пред ответника била заведена
претенция за обезщетяване на вреди, но той не я е заплатил.
С оглед на излоеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 1000,00 лева, частичен иск от 10 000,00 лева
за претърпените вреди, ведно със законна лихва от 09.06.2021 г. (три месеца след
депозиране на молбата за доброволно плащане) до окончателното плащане.
Претендира разноски.
1
Ответникът депозира отговор в срок. Признава, че към датата на ПТП е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ , сключена между него и А. Б.
Н. за автомобил *******, ДКН ******. Оспорва всичко останало. Твърди, че ищецът не
е участвал в ПТП, тъй кат това не е отразено в съставения протокол от ПТП. Оспорва с
причинно следствената връзка между ПТП и твърдените травми, размера на исковата
претенция.
Прави възражение за съпричиняване с твърдението, че ищецът не е пресичал на
обозначеното за това място като е нарушил чл. 20, ал. 1 21, ал. 1 ЗДвП, поради което са
налице предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така предявения
иск. На основание чл. 214 ГПК изменя същия за размер от 10 000,00 лева.
Ответникът не се представлява. Депозира писмени становища, с които оспорва
предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно релевираните
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните юридически факти: 1. валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя, която по правилото на чл. 45, ал. 2
ЗЗД се презумира.
С доклада по делото за безспорно е обявено настъпването на 17.10.2019 г., около
14:15 часа на ********* с автомобил *******, ДКН ****** с водач А. Б. Н., които има
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите към процесния период с ответника.
Исковата претенция е допустима, тъй като до застрахователя е била предявена т.
нар. "застрахователна претенция" по чл. 380, ал. 1 КЗ – арг. чл. 498, ал. 3 КЗ.
Спорен по делото е въпросът за участието на ищеца в ПТП предвид конкретното
възражение на ответника. Съгласно приетото по делото писмено доказателство –
Протокол за ПТП № ****** г. участници в ПТП са А. Б. Н., водач на МПС с ДКН
****** и И. М. М.. В тази насока са и показанията на св. З., която е очевидец на
процесното ПТП и лично е разпознала ищцата като нейна колежка. Ето защо съдът
приема, че това конкретно възражение е неоснователно.
Относно механизма на ПРТ по делото е изслушана и приета САТЕ, която съдът
кредитира изцяло като обективно изготвена от лице, притежаващо необходимите
специални знания. Анализирайки наличните данни, вещото лице е достигнало до
извод, че скоростта на МПС е сравнително ниска с оглед липсата на деформации по
него и претърпените от ищеца увреждания. Изрично е указано, че определената в
САТЕ скорост е 30 км/ч., което се извлича от показанията на свидетелите и анализа на
щетите, доколкото параметрите, които са необходими за съответните изчисления не са
описани в протокола за ПТП. Достига до извод, че с оглед посоката на движение и
паркираните на пътното платно автомобили ищцата навлиза от дясно на автомобила,
предприемайки напречно пресичане. Ударът е бил в левия долен крайник, под
2
центъра на тежестта, което довело до падането ѝ върху капака на автомобила.
Вещото лице е изследвало възможната скорост на ищеца при бърз ход и
спокойно бягане с оглед на неговата възраст и пол, като и в двата случая е достигнал
до извод, че водачът на МПС е разполагал с възможност при своевременно задействане
на спирачната система да спре и да предотврати ПТП.
В съдебно заседание ВЛ поддържа заключението си като просторно разяснява
как е достигнал до посочените в заключението изводи и отговаря на поставените от
ответника въпроси.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят З. е заявила, че е забелязала как една жена пресича и след това се
премята върху лек автомобил. Заявила е, че е чула силен звук от удар. След това е
възприела, че жената е била в кръв, течаща от главата ѝ и охлузни рани по ръцете.
Свидетелят Н. – управлявал МПС, с което е реализирано ПТП, е заявил, че е
управлявал автомобила си с ниска скорост, тъй като по улицата често преминавали
хора и деца. Спомня си, че между паркираните автомобили (зад баничарка) е излязла
жена, която е пресичала улицата по средата, където не е имало пешеходна пътека и
тичайки. Допълва, че е ударил ищеца с дясната страна на автомобила си, при което той
е паднал върху предния капак и стъкло.
Предвид така събраните данни от показанията на свидетелите, изготвената по
делото САТЕ и протокола от ПТП съдът приема, че механизма на ПТП се установява
като ищцата на бърз ход или тичайки (доколкото възрастта позволява) е опитала да
пресече пътното платно на необозначено място за това място, появявайки се на
пътното платно след като е преминала между паркирани на него автомобили и е
реализирано процесното ПТП при което тя е получила увреждания.
Налице са всички кумулативни предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следователно
и тези за реализиране отговорността на ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ. При този правен
извод, следва да се отговори на другия спорен по делото въпрос - размерът на
дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за причинените му
психически и физически увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени
от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху
психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради
което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една
от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността
на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
3
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства,
които се установяват от приетото като писмено доказателства съдебно медицинско
удостоверение и свидетелски показания. От съдебно медицинско удостоверение се
установява, че ищцата е с множество наранявания по лицето и с различен размер на
раните (вкл. открити). Има позиви за повръщане, оплакала се е от загуба на съзнание.
Налице са охлузвания по рамото и дясно коляно. Изготвилия удостоверението лекар е
достигнал до извод, че тези наранявания са причинили страдание и временна
неработоспособност, като са получени от тъпи, твърди предмети, по начин и време
както съобщава пострадалото лице.
Съгласно приложения по делото болничен лист на ищцата е предписано
домашно лечение до 01.11.2019 г. Представен е и допълнителен лист преглед, но той е
абсолютно нечетлив.
От показанията на свидетеля П. (дъщеря на ищцата) се установява, че в деня на
ПТП е разбрала за инцидента и прибирайки се е видяла майка си, която е лежала
вкъщи, била с охлузвания и непочистена кръв. Заявява, че е имала затруднения при
придвижването около месец и половина, че е не е посещавала работа един месец.
Психологическата травма е била доста по – сериозна. Ищцата е изпитвала страх от
автомобили, шум и пресичане. Посещавала е психиатър, който е предписал силни
лекарства. Страдала е от безсъние. Кракът често я е болял, вкл. при промяна на
времето и физически се е изменила. Зъбите ѝ уредели.
Настоящият състав кредитира тези показания, тъй като свидетелят, макар и
кръга на лицата по чл. 172 ГПК, е предал обективно своите преки възприятия, без да
влага оценъчен характер в същите.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД съдът намира, че претърпените болки, страдания, физически и психически
дискомфорт биха били репарирани със сумата от 10000,00 лева. До този извод съда
достигна, изследвайки конкретните увреждания (множество рани по рамо, лицето, вкл.
открити, болки в крака, довели до продължителен период, в който ходенето е
затруднено, стрес, страх, безсъние), както и остатъчния ефект от травмите във времето
– болки при промяна на метеорологични условия, промяна на фигурата, загуба на зъби,
доколкото това се е проявило непосредствено и в кратък период след ПТП, съдът
приема, че е налице причинно следствена връзка.
Възражението на ответника за съпричиняване настоящият състав приема за
основателно. В Решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 239/2021 г., I т. о., ТК
и цитираното в него решение по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, се приема, че
принос е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за
настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици.
Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя
страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или
бездействие - на пострадалия, както и причинната връзка между същото и вредоносния
резултат. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Н., който е заявил, че
ищцата се е появила между паркираните автомобили и е тръгнала да пресича. Тези
показания се подкрепят от изготвената към протокола за ПТП скица и САТЕ, в която
е посочено, че ако пешеходецът не е предприел пресичане на платното ПТП не би
настъпило. По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът приема, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в пресичане на улица
с две ленти за движение, на непозволено място, без съобразяване с отстоянието и
скоростта на приближаващия автомобил, в нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП – за
пресичане на платното за движение по пешеходните пътеки, - и на чл. 114 от ЗДвП,
4
забраняващ внезапното навлизане на пешеходците на платното за движение, както и
появата зад паркиран автомобил. Съдът приема, че приносът на ищцата е 30%,
поради което дължимото се обезщетение следва да бъде редуцирано. За този извод
съдът прецени също, че управляващият превозното средство е следвало своевременно
да задейства спирачната система на автомобила /чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП/, като
не е съобразил и генералното си задължение по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, с поведението си
да не създава опасност за здравето и живота на хората. Също така в САТЕ е посочено,
че водачът на МПС е разполагал с възможност при своевременно задействане на
спирачната система да спре и да предотврати ПТП, независимо от възможната скорост
на пострадалата с оглед нейната възраст.
При тези правни изводи съдът приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание като следва да бъде уважен до размер от 7000,00 лева, ведно със законна
лихва от 09.06.2021 г. до окончателното плащане на вземането по арг. чл. 496, ал. 1
ЗЗД, и отхвърлен до пълния предявен размер от 10000,00 лева, предвид приетото за
основателно възражение за съпричиняване.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е
да заплати сторените от ищцовото дружество разноски съобразно изхода от спора.
Такива са заявени, като списък на разноските не е представен. Доказани са разноски –
400,00 лева за ДТ и 200,00 лева депозит за ВЛ. По делото не е представено
доказателство за заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение, поради
което същото не подлежи на присъждане съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При този извод не следва да бъде обсъждано
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК. При този изход от спора и при
съобразяване доказания размер на разноски на ищецът следва да бъдат присъдени
420,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат заплатени
разноски, съобразно отхвърлителната част на исковете. Същият е доказал такива в
размер на 200,00 лева – депозит за СТЕ, 50,00 лева депозит за свидетел и 1080,00 лева
адвокатско възнаграждение. При този изход от спора и при съобразяване доказания и
заявен размер на разноски, следва да бъдат присъдени 399,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на И. М. М. , ЕГН **********,
*********** сума в размер на 7000,00 лева, ведно със законна лихва от 09.06.2021 г.
до окончателното плащане на задължението, представляваща обезщетение за
настъпили неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.10.2019 г., около 14:15 часа,
осъществено на ******** като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 10000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на И.
М. М. сума в размер на 420,00 лева разноски в настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. М. М. да заплати ЗД „Бул инс“
АД сума в размер на 399,00 лева разноски в настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6