О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 19.06.2020г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав в публичното заседание на 15.06., две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретар Р. А., след като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева , ВЧНД № 76/ 2020г. по описа на СОС , и да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХI – чл.422, ал.1 НПК за контрол на постановено разпореждане от 31.01.2020г. за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 368/ 2019г. по описа на РС- Е.П., в частта му по отношение на единия от подсъдимите-Л.Ц.И...
Жалбоподателят – повереник на частният тъжител – адв. П.Б. обжалва постановеното разпореждане като незаконосъобразно – постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и съдебната практика по приложението му, като съдът е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията за процесуална редовност по НПК.
Навежда доводи за процесуалната годност на съдържанието на тъжбата, съдържаща информация за конкретни деяние осъществени от подсъдимия на прецизно посочените в тъжбата време, място и начин на осъществяване.В съответствие с изложеното отправя искане за отмяна на разпореждането за прекратяване от 31.01. 2020г. и връщане на делото на РС- Е.П. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането и.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговия подзащитен не се явяват и не заемат становище.
Подсъдимият не се явява и не се представлява във въззивното съдебно заседание, не е заел становище по жалбата.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като осъществи цялостен служебен контрол по чл.314, ал.1 НПК на разпореждането, в съответствие с релевантните норми от процесуалния и материалния закон и съдебната практика по прилагането им, намери за установено следното:
На 11.12.2019г. жалбоподателят- адв. П.Б. е депозирал от името на доверителя си Б.К., частна тъжба против две лица за осъществено от същите в съучастие като съизвършители престъпление по чл.130, ал.1 НК, изразяващо се в причиняване на тъжителя на конкретни увреждания, покриващи характеристиките на разстройство на здравето временно опасно за живота. В тъжбата се сочи, че престъплението е извършено на 12.06.2019г., а самата тъжба е депозирана в деня, непосредствено преди изтичане на 6 месечния срок, считано от осъществяване на деянието -12.12.2019г.
Разглеждайки тъжбата, състав на първия съд законосъобразно е констатирал липса на посочване на място на извършване на престъплението –конкретно населено място и адрес в същото.
В същото време, констатациите за липса на посочване на конкретните обстоятелства, в които се изразява изпълнителното деяние осъществено от всеки един от двамата подсъдими, както и липса на посочване на причинените увреждания на пострадалия, констатирани от съдията-докладчик не намират опора в съдържанието на тъжбата.Видно от съдържанието на първоначално депозираната такава, тъжителят К. твърди, че подсъдимата В. И. му е нанесла удар с отворена длан по едната ръка и удар с пластмасова обувалка –в другата ръка, след което подсъдимият Л.И. го е хванал за шията и започнал да го стиска, като по този начин му е преустановил притока на кислород и пострадалият започнал да се задушава, през това време първата подсъдима продължила да му нанася удари в областта на лицето и главата с обувалката, от множеството наранявания започнала да тече обилно кръв- по ръцете на И. и по асфалта. Нанесените по този начин увреждания са прецизно и подробно посочени в тъжбата посредством дословно цитиране на констатациите на съдебен лекар при медицинското освидетелстване на пострадалия.
Неправилно и в повече от изискуемото по закон съдът е задължил тъжителя да сочи конкретни обиди, които са му били нанесени от Л.И., тъй като престъплението по чл.146,ал.1 НК /основен текст/ не е въведено като предмет на тъжбата/.
Вярно е, че актът който слага началото на съдебното производство рамкира и изпълва със съдържание обективните и субективни параметри на обвинението, информира привлеченото към отговорност лице за същото, в пряка кореспонденция с правото му на защита, както е приел първият съд- Р№423/17.10.2008г. по н.д. на І НО по к.д. №412/08г. на ВКС. Но в еднаква степен е вярно също така, че е недопустимо към обвинителния акт, и особено към тъжбата да се поставят завишени или прекомерни изисквания, щом съдържанието и е достатъчно в пълна мяра е изпълнило своята цел във връзка с двете функции, посочени по-горе.
Съдебната практика, обобщила множество сходни или идентични казуси за причиняване на телесна повреда, посредством съизвършителство от две лица, когато в побоя над пострадалия, в който се състои изпълнителното деяние участват две или повече лица, които едновременно /или последователно/ нанасят удари на пострадалия е имала повод многократно да се произнесе, че за отговорността на подсъдимите за причиняване на съответния вид телесна повреда на няма значение и не е необходимо да се сочи, кой от подсъдимите какви конкретни увреждания е причинил. Налице е общ противоправен резултат, следствие от съвместна-задружна дейност, подчинена на обща цел, налице е общност на умисъла като всеки един от извършителите съзнава, че заедно с него действа и друго лице за постигане на противоправния резултат, към който са насочени .
В т.смисъл Р №586/2.12.1983г. по н.д. № 527/83г.на ІІ НО на ВКС: „Кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е нанесъл, е без значение за това дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат…“
В под.смисъл Р №119/25.05.2000 г. по н.д. № 14/2000 г. на І НО на ВКС –докладчик съдията П. Т.: „За наличието на съизвършитнтелство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението.От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам и волята да осъществи намерението си заедно с останалите участници в изпълнителното деяние“
Per argumentum e forciori в настоящия случай в тъжбата се съдържа информация кой от подсъдимите какви действия е осъществил, насочени срещу здравето и физическия интегритет на пострадалия.
Що се касае до пропуска да се посочи населеното място и адреса –конкретното място на извършване на престъплението, констатирани правилно от РС, същите са преодоляни с депозираната молба за поправка на тъжбата от 20.01.2020г. Същата попада в шестмесечния срок, считано от датата -21.08.2019г., на която РП- Е.П., сезирана за същите деяния, предмет на тъжбата се е произнесла с постановление за отказ, приемайки, че осъществените престъпления са от частен характер и не е осъществено престъпление от общ характер.
Тъй като не са изложени мотиви в тази насока, въззивният съд не е в състояние да провери волята на съда, при положение, че обективно в тъжбата се твърдят данни за съизвършителство, по какви причини и според какъв критерий е разделена престъпната деятелност на единия и на другия подсъдим и тъжбата е била прекратена само по отношение на подс. Л.И., но предвид изложените съображения разпореждането за прекратяване е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Делото следва да бъде върнато на РС- Е.П. за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане по същество на тъжбата.
Предвид изложеното и на осн. чл. 341,ал.1, вр чл.24,ал.5,т.2, врчл.81 НПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане от 31.01.2020г., постановено по НЧХД № 368/2019г. по описа на РС Е.П. и.
ВРЪЩА делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на частната тъжба .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.