Р Е
Ш Е Н
И Е №.......
гр.К., ……..2020 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря......................Х. К.…..……….............................като
разгледа докладваното от съдията..........................................гр.дело
№2114 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба вх.№10247/31.07.2019 г. на Х.А.М. срещу В.А.Р. с
правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК. С определение от 04.10.2019
г. е приета за разглеждане насрещна искова молба от В.А.Р. срещу Х.А.М. за
определяне местоживеене, родителски права, режим на лични контакти и издръжка.
С влязло в сила определение производството по отношение на предявените от Х.А.М.
против В.А.Р. искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК е прекратено на
основание чл.232 от ГПК.
Ищцата по насрещния иск
твърди, че с ответника са родители на децата А. Х. М., с ЕГН-********** и В. Х.
М., с ЕГН-**********, родени от съвместното им съжителство. С ответника не са
сключвали граждански брак. Първоначално заживели в гр.К. заедно с родителите на
ответника, а в последствие наели квартира в блок „К.“ в гр.К. и там живели
около година заедно. От раждането на децата, сама гледала двете деца-близначки.
Кърмила ги, след това ги захранвала, сменяла памперси, къпане, хранене правела
сама. В апартамента нямали никакви удобства, а ответникът в „А.“ за известно
време - около година. След това той пожелал да отиде да работи в А., а нея
накарал да отиде с децата да живее в гр.Н. при майка си. Съгласила се с идеята,
че като поработи в А., ще си стъпят на краката и ще си намерят подходящо
жилище. Есента на 2013 година отишла с децата си да живее в гр.Н., а ответникът
и казал, че заминава за А., но след около 3-4 месеца разбрала, че той въобще не
е тръгвал за А.. През 2015 год. отишла да работи в Г. в ресторант, а децата
оставила на грижите на майка си, като й пращала пари всяка седмица. След около
5 месеца баба й починала и майка й нямала възможност да се грижи за децата, а
тя имала договор за работа в Г. и не можела да се върна веднага. Тогава
свекърва й предложила да помогне и да гледа децата, защото ответникът вече бил
заминал за А.. След около година се върнала в Р.Б., ответникът който бил в А.
през това време, също се върнал и заживели отново заедно в дома на майка му за
около 3 месеца. Парите свършили, работа нямали и двамата. Оставила децата
отново при майка си, записала ги на детска градина и отишла да работи на същото
място в ресторант в Г. в гр.Ф., изпращала пари на майка си и на 2-3 месеца се
връщала в Б. за по седмица - две, за да вижда децата. Пролетта на 2016 година,
ответникът й се обадил и я помолил да вижда децата, да ги вземе за малко при
себе си и тя се съгласила. Тогава той признал децата за свои дъщери без тя да
знае и променил актовете им за раждане където го вписали за техен баща. След
това, той й звъннал и казал, че има изненада, признал децата и се прибирал от А..
Тя също си дошла от Г. и организирали голямо парти за 5-тия рожден ден на
децата. Рожденият ден празнували в заведение в гр.Пловдив. Там всички гости,
около 300 души, давали пари като подаръци за децата. Всички тези пари
ответникът взел. В последствие той заминал за А., а тя в Г.. Миналата година
последно отново се събрали за известно време да живеят заедно в апартамента в
гр.К.. Взела със спестените от Г. пари от общината барака, направила я на
фризьорски салон и регистрирала фирма на свое име. Там работили заедно около
4-5 месеца, децата ходели на детска градина. Живеели сами в апартамента само с децата и се справяли чудесно.
Родителите му били при баба му на квартира в гр.К.. Тогава ответникът я накарал
да продаде къщата, в която живеят нейните родители в гр.Н., за да купят
апартамент за неговите родители в гр.К.. Майка й не се съгласила и тогава той
се разсърдил. Върнали се в гр.К., говорили с него, имали борчове да връщат,
парите не стигали отново и той отново й предложил да се продава в Г., за да си
платят борча и да купят кола, като и казал, че щом не продава къщата и не иска
да работи за него, да си ходи. Децата останали при него, ходили на детска
градина в гр.К., а тя била изгонена и се прибрала в гр.Н. без децата си и без
средства. Заминала за Г., от там му пращала пари за децата - около 150-200 евро
седмично, а ответникът работел във фризьорския салон с нейната фирма. Поискал
да му продаде бараката, тя се съгласила заради децата и от м.юни 2019 г. той
работел с нейната фирма „В.С.“ ЕООД с
ЕИК:***. Последния път, когато заминала за Г., негов приятел й казал, че е
завел дело за родителски права над децата и тя се върнала в Б.. Останала
изненадана, тъй като до този момент между тях не стоял въпросът за родителските
права върху децата. Винаги се разбирали, че ще се грижат заедно за децата,
независимо, че не живеят заедно и независимо от това, кой къде работи. На
първия учебен ден ответникът не й позволил да бъде с децата в училището. Заплашвал
я с побой, ако отиде у тях. Излъгал я, че децата са записани в ***в гр.К., за
да не ги види дори на първия учебен ден, а от получаването на документите по
делото разбрала, че децата учат в ***гр. К.. Ищецът не й давал да се срещне с
децата си. Подала жалба в полицията. През последните месеци отношенията им били
много силно обтегнати, от познати чула, че имало постоянно скандали в дома му.
Това наложило да поиска привременни мерки за упражняване на родителските права
относно децата А. Х. М., с ЕГН-********** и В. Х. М., с ЕГН-**********, до
приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Моли съда да постанови
решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение
на децата А. Х. М., с ЕГН-********** и В. Х. М. с ЕГН-********** на нея като
майка и да се определи местоживеенето им при нея, а на ответника да се определи
режим на лични отношения с децата: всяка
първа и трета седмица от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с
преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпадат с годишният и
отпуск, както и да се определи издръжката на детето А. Х. М., с ЕГН-**********
в размер на *** лв. месечно и на детето В. Х. М., с ЕГН-********** в размер на ***
лева месечно, която бащата да заплаща чрез нея
като майка и законен представител, считано от подаването на насрещната исковата
молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжките.
Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е
подал отговор на насрещната искова молба, а в откритото заседание не се явява и
не изпраща представител.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
От представените 2 бр. удостоверения за
раждане е видно, че Х.А.М. и В.А.Р. са родители на децата В. Х. М., с ЕГН-**********
родена на *** г. и А. Х. М., с ЕГН-**********, родена на *** г. Не е оспорено,
а и от показанията на св.А. Р. М. и
св.С. Е. М.
се установява, че по време на съвместното си съжителство ищцата и ответникът
често са се разделяли. По време на разделите децата са били отглеждани както от
ищцата в гр.Н., така и от ответника в гр.К.. Периодично ищцата и ответникът работели в
чужбина. При поредното заминаване на ищцата в Г., децата останали при ответника
в гр.К., където с помощта на своите родители той се грижел за малолетните В. и
А.. През лятото на 2019 г. страните окончателно се разделили. Децата били бащата,
който препятствал контактите на ищцата с тях. От началото средата на месец октомври
децата живеят при майката в гр.Н. и оттогава тя полага преките грижи за тяхното
отглеждане, възпитание и издръжка. Ответникът периодично вземал и връщал децата
в дома на майката в гр.Н., но не давал месечна издръжка в пари и/или в натура.
/“… Когато се родиха близначките, живяха тук на квартира в гр.К.. Когато децата
бяха на една година и нещо, Х. доведе В. с децата в дома на сестра ми в гр.Н.,
като разбрах, че той заминава за А.….До миналата година, двамата ту се
разделят, ту се събират. Децата ту са заедно с тях, а когато са се разделяли,
децата са оставали при мъжа й. За времето от раздялата, Х. и родителите му не
пускаха децата при В.….През лятото на 2019г. се разделиха и от тогава не са се
събирали, само се чуват по телефона заради децата. От 4 месеца децата са при
нея и тя се грижи за тях. Единият от петъците, след Нова година, бащата на
децата – Х., е дошъл и взел децата. Те стояха три дена при него и той ги върна.
В. му се беше обадила, за да му каже кога децата са на училище, за да ги
върне….. От В. знам, че откакто децата са при нея, Х. не е давал средства за
храна, дрехи и други нужди за децата. Преди новата година се видяхме с Х. на
пазара и аз го попитах, дали няма да купи подаръци на децата, да ги занеса, за
да се зарадват, а той ми каза: „Осем години съм давал всичко за тях, за това
няма вече да давам.“..“ св. А. М.; „..В. и мъжът й живееха заедно, после се
оставяха, после пак се събраха. Децата са живели и при баща си и при В..
Последно като се разделиха, децата бяха при бащата. От В. знам, че след като се
разделиха последно, Х. не й позволявал да вижда децата. Не мога да кажа точно
от колко време В. *** при майкини си. Тя работеше в Г.. Лятото си беше тук и
сега е в гр.Н.. Разговаряла съм с нея на кафе и тя е казвала, че няма да ходи в
Г., а ще си гледа децата. Все още не си търси работа. Виждала съм децата, те са
облечени с чисти дрехи, подходящи за сезона. Ходят на училище…“св.С. М./.
По делото са постановени
привременни мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК.
От приетата по
делото 2 бр. удостоверения изх.№04-75/08.10.2019 г. и изх.№04-76/08.10.2019 г.
е видно, че децата
В. Х. М., с ЕГН-********** и А. Х. М., с ЕГН-********** са ученици в 1-ви клас на ***в гр.Н. през учебната 2019/2020 г. и редовно
посещават учебните занятия.
Съгласно представения по делото
социален доклад на ДСП-Г., децата А. и В. живеят при своята майка В.Р. ***, в
жилище-двуетажна къща, собственост на трето лице-майката на В.Р.. В.Р. и децата
обитават втория етаж на къщата, състоящ се от три стаи, баня с тоалетна и
коридор. На децата е осигурена самостоятелна стая. Домът е обзаведен много
добре с всичко необходимо за домакинството, а жилищните условия са добри.
Майката задоволява основните жизнени потребности на децата-храна, облекло,
здравни и образователни нужди, осигурила е сигурна и безопасна семейна среда на
децата, а взаимоотношенията между членовете на семейството са добри. Между
децата и майката има трайно изградена емоционална връзка и в интерес на децата
ще бъде да имат по-чести контакти с родителя, при когото няма да живеят.
Представено е удостоверение №3/16.12.2019 г.,
неоспорено, съгласно което средно месечния доход на ищцата е ** лв.
В приложената по делото декларация
от 31.07.2019 г., Х.А.М. е декларирал, че получава средно месечно трудово
възнаграждение в размер на ** лв.
Предвид установеното съдът намира предявеният
иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за основателен. Ищцата и ответникът
са родители на малолетните деца-близнаци В. Х. М., с ЕГН-********** и А. Х. М.,
с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно от м.06.2019 г. Съдът
е сезиран с разрешаване на спора относно местоживеенето, родителските права,
режим на лични контакти и издръжката на децата, поради което са налице
кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на
родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за
правилното отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че децата са живели
при ответника, от средата на м.октомври и към 17.10.2019 г., когато е изготвен
социалният доклад на ДСП-Г. те живеят при ищцата, която полага преките и
непосредствени грижи за тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. С
определение, постановено в с.з. на 21.10.2019 г. са постановени привременни
мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК, като местоживеенето на децата В. и А. е
определено при майката В.А.Р. *** и тя да упражнява родителските права, а на
бащата Х.А.М. е определен режим на лични контакти с двете деца до постановяване
на влязъл в сила съдебен акт по настоящото дело. Установи се, че майката е
осигурила необходимите социално-битови условия за отглеждане на детето,
задоволява базовите им потребности, като в грижите среща подкрепата на близкия
си роднински кръг. Между майката и децата е изградена силна емоционална връзка
предвид загрижеността и обичта, с която ги дарява, както и обстоятелството, че
тя полага преките и ежедневни грижи за тях. Връзката между бащата и малолетните
деца не е прекъсната поради осъществяването на лични контакти. Съдът като взе
предвид претенцията на майката, обстоятелството, че след образуване на
настоящото дело и предявяване на насрещният иск бащата оттегли исковата си
молба, становището на ДСП-К., възрастта на децата, както и обстоятелството, че
майката се грижи за двете момичета счита, че в интерес на децата е да продължат
да живеят при нея, тъй като тя е доказала, че е отговорен родител. Живеенето с
родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им
упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това
родителските права спрямо детето В. Х. М., с ЕГН-********** и детето А. Х. М.,
с ЕГН-**********, следва да бъдат предоставени за упражняване на майката В.А.Р.,
при която малолетните близначки живеят и която се грижи изцяло за тяхното
отглеждане и възпитание.
Иманентна черта на упражняването на
родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с
другия родител. Съгласно чл.124,
ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно
задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да
се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК
регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който
да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и
социално. Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не
живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при
условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. Предвид това,
поддържането на лични отношения с ответника е жизнено необходимо за малолетните
В. и А. с оглед, както на правилното им емоционално и психическо развитие, така
и за създаване на възможност чрез общуването, децата да съхранят и развиват
чувството си на обич, привързаност, доверие и пълноценност към родителя си.
Предвид изложеното съдът намира, че режимът на лични контакти между бащата и
децата следва да се осъществява всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя,
с преспиване, 30 дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; както и през първата половина на зимната и на
пролетната ваканции, от 10:00 часа на първия ден до 16:00 часа на петия ден. Бащата следва да взема и връща децата от дома на майката в гр.Н.. Така определения
режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на
детето или при изменение на обстоятелствата.
Относно издръжката:
Съгласно нормата на чл.143, ал.2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Следователно задължението за издръжка спрямо непълнолетните деца е
безусловно, съобразно закона-чл.143, ал.1 от СК. В разпоредбата на чл.142, ал.2
от СК се установява по императивен начин минимален размер на издръжка за едно дете,
а именно - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната,
която за 2019 г. е ** лв., а от
01.01.2020 г. е 610 лв. приета с ПМС №350/19.12.2019 г. Установи се, че от
м.10.2019 г. преките грижи по отглеждането на децата и месечната им издръжка се
осигуряват от майката. Малолетните А. и В. са седем години, а родителите нямат
задължения към други ненавършили пълнолетие деца. Средно месечните доходи на
ответника са над минималната работна заплата за страната, а на ищцата е в
размер на минималната работна заплата. Предвид характера на задължението,
предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се
присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на
минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на
децата и доходите на родителите, при съобразяване с МРЗ за Р.Б. и с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК на изменения й размер от 01.01.2020 г.
съдът приема, че ответникът следва да заплаща на детето А. месечна издръжка в
размер на *** лв. и на детето В. месечна издръжка в размер на *** лв., считано
от 15.10.2019 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от
ищцата.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението относно присъдените издръжки подлежи на предварително изпълнение.
Ответникът следва да заплати на
ищцата на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК направените по делото разноски в
размер на ** лв.
Ответникът следва на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на Районен съд-К. ** лв. държавна такса за постановените издръжки.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА детето В. Х. М., с ЕГН-********** и детето А. Х. М., с ЕГН-********** да живеят при майката В.А.Р., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето В. Х.
М., с ЕГН-********** и детето А. Х. М., с ЕГН-********** на майката В.А.Р., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Х.А.М., с ЕГН-**********
*** и децата В. Х. М., с ЕГН-********** и А. Х. М., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в събота до 17:00
часа в неделя, с преспиване, 30 дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през първата половина на
зимната и на пролетната ваканции, от 10:00 часа на първия ден до 16:00 часа на
петия ден, като бащата взема и връща децата В. и А. в дома на майката В.А.Р..
ОСЪЖДА Х.А.М., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето В. Х. М., с ЕГН-**********, чрез В.А.Р., с ЕГН-********** като майка и законна представителка от гр.Н., обл.С., ул***, на основание чл.143, ал.2 от СК, месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 15.10.2019 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Х.А.М., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето А. Х. М., с ЕГН-**********, чрез В.А.Р., с ЕГН-********** като майка и законна представителка от гр.Н., обл.С., ул***, на основание чл.143, ал.2 от СК, месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 15.10.2019 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението издръжка на В. Х. М., с ЕГН-********** и на детето А. Х. М., с ЕГН-********** следва да бъде заплащана от бащата Х.А.М., по следната банкова сметка: ***, в „Ц.“ АД, Клон С. с титуляр В.А.Р..
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжките.
ОСЪЖДА Х.А.М., с ЕГН-********** *** да заплати на В.А.Р., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ** лв.
ОСЪЖДА Х.А.М., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса за постановените
издръжки в размер на ** лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: