Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 50 от 23.03.2011 година по гр. д. № 1696/2010 година Районен съд – град Г. О. е осъдил М. Т. М. да заплати на Н. Е. К. сумата от 3500.00 лева, представляваща неизплатена част от договорената обща цена на 119 броя кози „Сански” /9500.00 лв./, уговорена в чл. 2 от предварителен договор за покупко-продажба на животни от 02.02.2010 година, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 27.07.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6000.00 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 8.2. от същия предварителен договор. М. Т. М. е осъден да заплати на ищеца Н. Е. К. направените от него по делото съдебни разноски в размер на 940.00 лева. Недоволен от така постановеното решение е ответникът М. Т. М., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. Твърди, че предварителният договор, сключен между него и Н. К., не е породил правата и задълженията, чието реално изпълнение се претендира. Посочва, че предварителнÞят договор поражда задължение за сключване на окончателен такъв, а насрещното му право е възможността да се иска по съдебен ред обявяването му за окончателен договор. Липсата на влязло в сила съдебно решение, с което договорът да е обявен за окончателен, води до невъзможност за възникване на претендираните вземания. Твърди, че ищецът по делото не е изпълнил задължението си за предаване на животните, предмет на предварителния договор, а при постановяване на решението си първоинстанционният съд неправилно е кредитирал представеното ветеринарномедицинско свидетелство за животни за установяване на това обстоятелство. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. Въззиваемият Н. Е. К. заема становище, че въззивната жалба на М. Т. М. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на М. Т. М. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Н. Е. К. основава исковите си претенции по делото съответно на чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Претендира М. Т. М. да бъде осъден да му заплати дължимата му и неизплатена част от продажна цена по сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на животни от 02.02.2010 година в размер на 3500.00 лева, както и 6000.00 лева, представляващи уговорена по същия договор неустойка за неизпълнение на това задължение. Безспорно по делото е, че на 02.02.2010 година Н. К., от една страна, като продавач и М. М., от друга – като купувач са сключили предварителен договор за покупко-продажба на животни, подписите на който са заверени с рег. № ... от 02.02.2010г. на нотариус О. О., рег. № ... при НК на РБ. С него страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на 119 броя кози „Сански” в срок до 15.04.2010г. Съгласно чл. 2.1. от предварителния договор, продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост на купувача срещу цена в размер на 9500.00 лв., от които 6000.00 лв. под формата на капаро ще бъдат дадени от купувача на продавача в момента на предаване на животните – 04.02.2010г., а останалата част от договорната цената в размер на 3500.00 лева е следвало да бъде заплатена в момента на сключване на окончателния договор, но не по-късно от 15.04.2010г. Страните по делото не спорят, че купувачът по договора М. Т. М. е заплатил на продавача сумата в размер на 6000.00 лв., представляваща капаро по сключения договор. По делото се спори получил ли е ответникът, сега въззивник, животните, предмет на процесния предварителен договор, респективно – дължи ли цената за тях и претендираната от Н. К. неустойка. От представено от ищеца по делото като писмено доказателство копие на ветеринарномедицинско свидетелство за животни № 0006926 от 04.02.2010г., издадено от д-р В.М., заедно с опис на ушни марки на кози към същото, е видно, че Н. К. е изпратил от животновъден обект в град Б. 116 броя кози по опис. Освен това е видно, че придружител и получател на животните е М. М.. Оригиналът на документа е изискан от д-р Н.М., официален ветеринарен лекар на общинска ветеринарна служба – град З. В съдебно заседание пред първата инстанция свидетелят В.М. заявява, че познава ищеца по делото, тъй като е ветеринарен лекар и по този повод са имали контакти, при което през месец февруари 2010г. е съставил ветеринарномедицинско свидетелство във връзка с продажба на кози по искане на Н. К.. След предявяване на документа по делото, свидетелят е заявял, че той го е съставил. Разпитан пред първоинстанционния съд свидетелят С.А. заявява, че познава Е.К., тъй като работи при него. Миналата година участвал в товаренето на кози за "М. от Г. О.". Твърди, че козите били закарани към град Г. О., като три от тях били без ушни марки. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи: Уважаването на исковите претенции по чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД предполага установяване от страна на ищеца, с оглед доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на валиден договор между страните по делото, в него да е предвидена клауза за неустойка при неизпълнение, както и изпълнение на собственото му задължение по договора. В тежест на ответника по делото е да установи, че е изпълнил своето насрещно задължение. В тази връзка не намира опора в закона възражението на жалбоподателя във въззивното производство, че по сключен предварителен договор право на всяка от страните по него е да иска само сключване на окончателен такъв, респективно да иска от съда обявяването на предварителния договор за окончателен. Предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода за договаряне, доколкото не се противоречи на императивни правни норми и на добрите нрави, позволява страните по един предварителен договор да уговарят и други задължения, които да бъдат изпълнявани преди сключването на окончателния договор. Когато за тези задължения е предвиден срок за изпълняването им, с изтичането му те стават изискуеми, а длъжникът изпада в забава. Кредиторът разполага с възможността да предяви иск за реализиране на правото си от момента, в който длъжникът е изпаднал в забава. В този смисъл е и решение № 849 от 14.04.1959г. на ВКС по гр. д. № 507/1959г., III г. о. В конкретния казус окончателният договор за покупко-продажба между страните е сключен. Доколкото се касае за движими вещи, то за сключването на договора за покупко-продажба не се изисква форма за действителност. Този вид договори се смятат за валидно сключени в момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта и цената, което в случая е станало с подписването на 02.02.2010г. на договор, макар и наименован като предварителен. По тези съображения между ответника по делото, сега виззивник и ищеца съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е имал задължение да предаде продадените вещи – 119 броя кози „Сански”, а ответникът е имал задължение да заплати уговорената продажна цена. Установява се по делото, от ветеринарномедицинско свидетелство за животни № 0006926 от 04.02.2010г., издадено от д-р В.М., че продавачът по договора е изпълнил своето задължение по него. Вярно е, че страните в предварителния договор са уговорили съставяне и подписване на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предаване на животните. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно твърдението на ответника по делото, че не са му предадени животните. Това обстоятелство се установява от представеното по делото ветеринарномедицинско свидетелство. От него е видно, че „изпращач” на животните е продавачът по предварителния договор, а „придружител” и „получател” е купувачът по него – М. М.. Видно от свидетелството е, че мястото на товарене на животните е животновъден обект в град Б., а мястото на разтоварване е животновъден обект № 50820081 в село Родина, община Златарица. Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е забранено транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство. В изпълнение на тази норма е съставено и въпросното свидетелство. Освен това разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 ЗВД предвижда, че собствениците на селскостопански животни представят в тридневен срок на ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни. Оригиналът на този документ, заедно с опис на ушни марки на кози към същото свидетелство, е изискан и представен по делото именно от ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект на ответника по делото, сега въззивник. Изложеното налага извода, че продавачът по договора за покупко-продажба е изпълнил своето задължение и за него е възникнало правото да получи останалата част от продажната цена на животните в размер Ýа 3500.00 лв., поради което претенцията му за тази сума се явява основателна. При тези обстоятелства, основателна се явява и претнцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.07.2010г. до окончателното й изплащане. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Що се касае до претенцията на Н. К. за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, следва да се има предвид следното: От представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на животни е видно, че страните по него са уговорили, респективно - купувачът се е задължил да предаде на продавача под формата на капаро сумата от 6000.00 лв. в момента на предаване на животните – 04.02.2010г., а останалата част от договорената цена в размер на 3500.00 лв. да заплати не по-късно от 15.04.2010г. Ищецът по делото, сега въззиваем, освен неизплатената част от продажната цена в размер на 3500.00 лв., претендира да му бъде заплатена и сумата от 6000.00 лв., представляваща неустойка, уговорена в чл. 8.2. от договора. Тази клауза предвижда, че при неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена, „ …купувачът се задължава в тридневен срок след изтичане на падежа на плащане да върне животните /да заплати тяхната равностойност/, като на същия не му се връща сумата получена под формата на капаро и същата се задържа от продавача като неустойка по договора.”. Внимателният анализ налага извода, че с цитираната клауза страните по договора са уговорили задатък /капаро/, а не неустойка. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение, т. е. има потвърдителна и обезщетителна функция.В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съгласно коятопри тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.Както страните са уговорили, продавачът има право да задържи получената под формата на капаро сума едва след отпадане на обвързаността по облигационното отношение. Посоченото по-горе налага извода, че изправната страна по договора – продавачът, може да претендира връщане на животните или заплащане на тяхната равностойност /ако са погинали/, като в този случай той не дължи връщането на дадения по договора задатък. В конкретния случай ищецът по делото, сега въззиваем, не претендира връщане на продадените животни, в която хипотеза може да задържи дадената под формата на капаро сума, а претендира оставащата част от продажната цена. По тази причина е недопустимо, продавачът по договора да претендира едновременно и реално изпълнение на оставащата, неизплатена част от продажната цена и обезщетение под формата на неустойка. Така както е уговорено между страните по договора, обезщетение се дължи при отказване или разваляне на договора, но не и когато страните са валидно обвързани от облигационното отношение, а съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Изложеното по-горе налага извода, че искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6000.00 лв., представляваща неустойка по договор за покупко-продажба на животни е неоснователен. Изводите на Районния съд в тази насока са неправилни и не кореспондират на сключения между страните по делото на 02.02.2010г. договор и развилите се между тях отношения въз основа на него. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на М. Т. М. е частично основателна и доказана. Обжалваното от него решение е неправилно в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и той е осъден да заплати на Н. К. сумата от 6000.00 лв., представляваща неустойка по чл. 8.2. от предварителен договор за покупко-продажба на животни от 02.02.2010г. Като такова решението в тази му част следва да бъде отменено, а искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му обжалвана част решението е правилно и законосъобразно, поради което и като такова следвÓ да бъде потвърдено. При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му за присъдените разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Т. М. следва да бъде осъден да заплати на Н. Е. К. направените от него по делото разноски за двете инстанции в размер на 162.10 лв. На ищеца по делото не следва да се присъждат направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., доколкото по делото не са представени доказателства за заплащането му. От своя страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Е. К. следва да заплати на М. Т. М. направените от него разноски по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковите претенции в размер на 467.40 лв. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 50 от 23.03.2011 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 1696/2010 година в частта му, с която М. Т. М. е осъден да заплати на Н. Е. К. сумата от 6000.00 лв., представляваща неустойка по чл. 8.2. от предварителен договор за покупко-продажба на животни от 02.02.2010г., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Е. К., ЕГН * от град Б., ул. „И.” №... срещу М. Т. М., ЕГН * от град Г. О., ул. „Б.” № ... иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6000.00 лв., представляваща неустойка по чл. 8.2. от предварителен договор за покупко-продажба на животни от 02.02.2010г., като неоснователен. ОТМЕНЯ решение № 50 от 23.03.2011 година на Районен съд – град Г. О. по гр. д. № 1696/2010 година в частта му относно разноските, вместо което постановява: ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН * от град Г. О., ул. „Б.” № ... да заплати на Н. Е. К., ЕГН * от град Б., ул. „И.” № ... сумата от 162.10 лв. /сто шестдесет и два лева и десет стотинки/, представляващи направените от него разноски по делото за двете инстанции, съобразно уважената част от предявените искове. ОСЪЖДА Н. Е. К., ЕГН * от град Б., ул. „И.” № ... да заплати на М. Т. М., ЕГН * от град Г. О., ул. „Б.” № ... сумата от 467.40 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляващи направените от него разноски по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от предявените искове. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |