Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-
ви въззивен брачен състав, в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като
разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 464 по описа за 2021 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Я.И., срещу решение № 195522/10.09.2020 г., постановено по гр. д. №
40962/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, с която иска за месечна
издръжка на детето Д.И.И. е уважен за разликата над 155 лв., до размер на 262
лв., както и в частта му, с която е присъдена издръжка за минало време. В
жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
противоречиво и постановено при нарушения на материалния закон. Моли да се
отмени решението в обжалваните части и съдът да постанови друго, с което да определи
издръжка в размер на 155 лв., дължима от подаване на молбата пред съда.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Д.И.И., действащ
лично и със съгласието на неговата майка П.П.П., с отговора на въззивната жалба,
оспорва същата. Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
В съдебно заседание по делото, въззивникът
поддържа жалбата. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
За съдебно заседание по делото, въззиваемата страна,
редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема
за установено следното:
С решение № 195522/10.09.2020 г., постановено по гр. д. № 40962/2019 г.,
СРС, ІІІ ГО, 139 състав е осъдил И.Я.И. да
заплаща на детето си Д.И.И., действащ чрез неговата майка и законен
представител П.П.П. на основание чл. 143, ал. 1 СК месечна издръжка в размер на
262 лв., считано от 17.07.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното
прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума, като е отхвърлил иска за разликата над 262 лв. до 300 лв. С решението
съдът е осъдил И.Я.И. да заплати на
детето си Д.И.И., действащ чрез неговата майка и законен представител П.П.П.,
на основание чл. 149 СК вр. чл. 143, ал. 1 СК сумата от 1800 лв. издръжка за
минало време за периода 17.07.2018 г.-17.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 17.07.2019 г., до окончателното плащане.
Въззивникът навежда доводи, че родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и
за издръжката на своето дете, че съдът по неправилен начин е преценил материалните
възможности на ответника, че е заплащал телефонните сметки на майката и на
детето и е закупувал различни вещи на детето, поради което не дължи издръжка за
минало време.
Тези доводи са неоснователни. Настоящия съдебен състав счита, че
първоинстанционния съд се е съобразил с
всички събрани по делото доказателства и правилно е установил релевантната към
предмета на спора фактическа обстановка. СРС правилно е определил размера на
финансовото участие на бащата в издръжката на детето му. Не се установи в процеса ответника да
полага преки и непосредствени грижи за детето. Не се спори между страните, че детето
живее при майката от раздялата на
родителите, която е настъпила през 2007 г. Не се ангажираха и доказателства-
нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция, за плащани от
бащата парични средства за издръжката на детето по време на фактическата
раздяла на родителите му или за закупувани от бащата вещи за детето.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в частта му относно
началния момент на издръжката е правилно и следва да бъде потвърдено.
Задължението за издръжка към ненавършили пълнолетие деца е безусловно. Наведените
доводи за завишен размер на издръжката са неоснователни. При определяне размера
на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и
възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с
които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на дължимата издръжка
първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на
въззивника на базата на представените доказателства. Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот
за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая- т. 4 от Постановление
№5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е съобразено от
първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на детето. Размера
на месечната издръжка е съобразен и с възрастта на детето, което не е новородено
и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните му потребности, има образователни и културни нужди, които
също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие. Установи се,
че детето посещава уроци по класическа китара, математика и български език, за
които са необходими допълнителни средства.
В първоинстанционното производство
са ангажирани доказателства за брутното трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. –
така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) на бащата-
средномесечно в размер на 1031,20 лв. и за майката- в размер на 1413,62 лв.
Задълженията на бащата, които не касаят издръжката на неговото ненавършило
пълнолетие дете, са ирелевантни при определяне на материалните му възможности
да дава процесната издръжка. Задължението за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред останалите задължения на
родителя, вкл. пред задълженията по кредити. Обратното би означавало, че
родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение,
може винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката.
Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Д. са необходими месечно общо от
около 550 лв. - съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат
от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата
родители, бащата, с оглед факта, че решението не е обжалвано от детето
и разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, следва да поеме сума в размер на 262
лв.
И пред въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в
обжалваната му част- размера и началния момент на дължимост на определената
издръжка за детето. Брутното трудово
възнаграждение на бащата за периода м. ноември 2020 г.-м. април 2021 г. е в
размер на 929,62 лв., като леко понижения му размер се
компенсира с нарастване на нуждите на детето с настъпилото междувременно
порастване на детето.
Следва да се отбележи, че искания от бащата размер на месечната издръжка за
непълнолетното дете-155 лв. е под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК
минимум за детска издръжка-162,50 лв.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части е
правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото направеното искане на въззивника за присъждане на
разноски, е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 195522/10.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 40962/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в обжалваните
части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Я.И. за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.