№ 551
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.03.2020г. постановено по гр. д. № 13347/2017г. по описа на СГС, ГО,
6 с-в е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като "ОЗК -
Застраховане" АД е осъден да заплати в полза на К. А. М. сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
14.07.2014г., на път І-4 /София-Варна/ на км 24+870 в регулацията на с.Сопот, обл.Ловешка,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2014 г. до окончателното
издължаване, както и сумата от 2 652,96 лв. имуществени вреди - разходи за лечение и
консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на всеки
извършен разход до окончателното изплащане, както и сумата от 2500 лв. направени
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдени са разноски, като "ОЗК - Застраховане" АД е осъден да заплати в полза на
СГС д.т. в размер на 1706,12 лв., както и сумата от 900 лв. заплатени възнаграждения на
вещи лица от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника ЗД "Бул Инс” АД.
С решение от 15.09.2020г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник "ОЗК - Застраховане" АД оспорва решението в неговата
осъдителна част, за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдените 40 000 лв. и моли да
бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди, като прекомерно завишен.
Изтъква факта, че не е доказано пълно и главно, че застрахованият при ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД л.а. е виновен за настъпване на ПТП. Напротив, от събраните по делото
доказателства се установява, че първопричината за настъпване на ПТП са действията на
водача, който е управлявал л.а.„Ауди“, изгубил контрол над управляваното от него МПС.
В.л. Г. о.с.з. заявява: „ако този водач се бе движил в неговата пътна лента, той нямаше да
предизвика реакцията на водача на товарния автомобил да предприеме маневра за аварийно
спиране. Независимо от този извод в постановеното от съда решение не е разпределена
вината на всеки от водачите с оглед правото на ответника на самостоятелен петитум към
конституираното в производството трето лице помагач ЗД "Бул Инс” АД - застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за произшествието - водачът на л. а. "Ауди”
.От друга страна твърди, че СГС е приел за недоказано възражението им за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан. От приетите по делото експертизи се установява, че тя е претърпяла
травми на двете ръце, ударът е бил челен, а последната твърди, да е понесла и удар в
главата. Същевременно по делото не са установени увреждания по гърдите и ребрата на
ищцата. Единственото доказателство, на което се обосновава изводът на съда, че тя е била с
поставен колан са свидетелските показания, дадени от водача на л.а.„Ауди“, в който ищцата
се е возила и с който към момента на ПТП са имали връзка, поради което показанията му
следва да се кредитират при условията на чл.172 ГПК. Отделно от това посочва, че
решението е неправилно и поради обстоятелството, че съдът е уважил исковете в
прекомерно завишен размер, който явно не съответства на претърпените болки и
страдания и възприетата съдебна практика в аналогични случаи. По делото не е доказана
причинно-следствена връзка между всички твърдени травматични увреждания и
настъпилото събитие. Вещото лице К. в о.с.з. заявява, че не приема счупването на носни
кости да е в причинно - следствена връзка с ПТП, тъй като в „Пирогов“ не й е поставена
такава диагноза. Няма и мед. документация в тази връзка, която да удостоверява
твърденията на ищцата. Съгласно всички приети по делото доказателства към момента тя се
е възстановила от настъпилите увреждания. Лечебният и възстановителния процес са
приключили в обичайните времеви граници. Счита, че присъдената сума е завишена и с
оглед така представената документация справедливото обезщетение не би следвало да е
повече от 20 000 лв. Моли съда да намали присъденото обезщетение, ведно със законните
последици по отношение лихвата и разноските.
Въззиваемата страна К. А. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че за описаното ПТП е образувано НОХД №
2
549/2015г. по описа на РС-Ловеч, І наказателен състав. С Присъда № 27 от 04.11.2016г.
деликвентът Ш. е бил признат за виновен за причиняването на ПТП. Присъдата е била
изменена с Решение № 34/28.04.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 8/2017 г. по описа на
ОС Ловеч, влязла в законна сила на 28.04.2017 г. Подсъдимият Ш. е бил признат за виновен
за причиняването на ПТП, но е бил освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК. Съдът е приел,
че Б. Ш. е нарушил чл.16 ал.1 т. 1 ЗДвП като при забрана за движение в лентата за
насрещно движение при платно с две пътни ленти е навлязъл и се движил в лентата за
насрещно движение и по непредпазливост причинил ПТП, от което са настъпили средни
телесни повреди за К. А. М.. На следващо място посочва, че възражението за
съпричиняване се основава на недоказаното твърдение, че е била без поставен предпазен
колан при настъпване на ПТП. Вещите лица, в.л.д-р Е. К. и инж.К. Г., категорично посочват,
че тя е била с правилно поставен предпазен колан и подчертават, че ако това не е било така,
то тялото й е щяло да се движи свободно из купето на автомобила, да се удря в арматурното
табло, предното стъкло и гредите на вратата, в резултат, на което травматичните увреждания
при нея са щели да бъдат много повече и в пъти по-тежки от претърпените. Заключението на
експертите е, че правилно поставеният обезопасителен колан я е предпазил от повече и
много по-тежки травми. Твърденият принос за настъпване на ПТП от страна на водача И. В.
е ирелевантен за настоящия спор, доколкото не е негов предмет.
От друга страна счита за неоснователно твърдението, че присъдената сума е в
прекомерно завишен размер и не отговаря на вида и тежестта на претърпените травми. В
резултат на описаното ПТП пострадалата е получила следните травми: травма на главата,
изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани на главата, счупване на носните кости, с данни
за загуба на съзнание - разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на двете
лакетни кости - лява и дясна с последвало оперативно лечение- метална остеосинтеза и
обуславяща затруднение движението на двете ръце за период от около 4-5 месеца. П ретърпяла
няколко тежки операции: за поставяне, а впоследствие и за изваждане на поставените
импланти и на двете й счупени ръце, както и за репозиция на носните кости, което
допълнително е свързано с неудобства, болки и притеснения. След счупването и на двете й
ръце едновременно не е могла да се обслужва сама в ежедневието си и в ежедневните си
хигиенни и битови дейности през значителен период от време. Това е наложило нейни
близки непрекъснато да я обгрижват и да й помагат. Претърпените травми и
продължителния период на възстановяване са се отразили негативно на психиката и
самочувствието й. Останалите след възстановяването белези загрозяват външния й вид и
водят до понижаване на самочувствието, както и до нежелание за осъществяване на
социални контакти. В заключение вещите лица са констатирали, че „Счупването на носните
кости затруднява носното дишане, създава предпоставки за възпаление на носа и околните кухини.
Препоръчително е хирургична интервенция и локална медикаментозна терапия" т.е. не е
възстановена напълно от претърпяното ПТП. Ищцата изпитва затруднения при всяко
вдишване и издишване и при всеки аспект от ежедневието си. За пълното й излекуване са
3
необходими нови операции на носа и лицето с цел заличаване на физическите последици от
претърпяното ПТП т.е. отново ще бъде поставена под пълна упойка, ще бъде подложена на
принудителна социална изолация през периода на възстановяването. Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ
/отм./ вр.пар.22 ПЗР на КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата К. А. М. твърди, че на 15.07.2014г. пътувала в л.а.„Ауди 80“ с per. № *******
от гр.Габрово в посока гр.София, управляван от И. Р. В.. На главен път І-4 (София-Варна),
при км 24+870 в регулацията на с. Сопот, обл.Ловешка, л.а. м. „Пежо Боксер“ per. №
*******, управляван от Б. М. Ш. в посока гр. Варна, навлиза в лентата за насрещно
движение и предизвиква челен удар между двата автомобила. Вината на Ш. е установена с
влязла в сила на 28.04.2017 г. Присъда № 27/04.11.2016 г. по НОХД № 549/2015 г. по описа
на PC-Ловеч. В резултат на ПТП ищцата претърпяла следните травми: травма на главата,
изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани на главата, счупване на носните кости, с
данни за загуба на съзнание, счупване на двете лакетни кости /лява и дясна/ с последвало
оперативно лечение- метална остеосинтеза. Тези травматични увреждания й причинили
значителни по интензитет и продължителност болки и страдания. Отделно от физическите
увреждания, търпи и психически травми-изпитва силен стрес, страх и безпокойство, не може
да спи добре нощем, като често се буди от кошмари, цялостният й ритъм на живот е
разстроен, променени са плановете й за бъдещето. Прекъснала е образованието си в
университет в Брюксел, поради невъзможността да посещава учебни занятия през
продължителния период на на възстановяването. След счупването и на двете ръце
едновременно, не е могла да се обслужва сама в ежедневните си хигиенни и битови
дейности през значителен период от време. Това наложило нейни близки непрекъснато да я
обгрижват и да й помагат. Претърпените травми и продължителния период на
възстановяване се отразили негативно на психиката и самочувствието й. Останалите след
възстановяването белези загрозяват външния й вид и водят до понижаване на личностното й
самочувствие, както и до нежелание за осъществяване на социални контакти. При лечението
е претърпяла и имуществени вреди в размер на 2 652,96 лв., представляващи разходи за
лечение, консумативи и транспорт. Претендира сумата от 40 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания,както и
сумата от 2 652,96 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.07.2014 г. до окончателното издължаване.
Ответникът "ОЗК - Застраховане" АД признава да е страна по задължителна за
автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
виновния водач Ш., както и настъпването на ПТП, при обстоятелствата посочени в ИМ.
4
Твърди, че е налице съвместен принос за настъпване на процесното ПТП, вкл. от страна на
водача на л.а. „Ауди 80“ с per. № *******- И. Р. В., който нарушил разпоредбите на чл.5,
чл.16 и чл.20 от ЗДвП. Затова счита, че вината следва да бъде разпределена между двамата
застрахователи. Оспорва иска по съображения, че е завишен по размер. Релевира
възражение за съпричиняване, тъй като ищцата била пътник без поставен обезопасителен
колан. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач на страната на ответника Бул инс АД оспорва
възражението на ОЗК застраховане АД, че се касае за съизвършителство по смисъла на чл.53
ЗЗД. Поддържа,че липсва прякапричинно-следствена връзка между поведението на
застрахования при тях водач на л.а. и настъпилото ПТП.
От фактическа страна се установява, че на 15.07.2014г. л.а.„Ауди 80“ с per. №
*******, управляван от И. Р. В. се е движел от гр.Габрово в посока гр.София. В същото
време т.а.„Пежо Боксер“ per. № *******, управляван от Б. М. Ш., се е движел в посока гр.
Варна, като на главен път І-4 (София-Варна), при км 24+870 в регулацията на с.Сопот,
обл.Ловешка, Ш. навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал челен удар между
двата автомобила. В резултат е пострадала К.М. - пътник на предна дясна седалка в л.а.
Ауди 80. С влязла в сила на 28.04.2017 г. Присъда № 27/04.11.2016 г. по НОХД № 549/2015
г. по описа на PC-Ловеч, Б. М. Ш. е признат за виновен в това, че на 15.07.2014 г. около
18,25 часа, на главен път І-4 (София-Варна), с посока на движение гр.Варна, при км 24+870
в регулацията на с. Сопот, обл. Ловешка, при управление на МПС-товарен автомобил „Пежо
Боксер“ с per. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, при забрана за движение в лентата за насрещно движение и предизвиква челен
удар между двата автомобила. Присъдата е била изменена с Решение № 34/28.04.2017 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 8/2017г. по описа на ОС Ловеч, влязла в законна сила на
28.04.2017г. подсъдимият Ш. е бил признат за виновен за причиняването на ПТП, но е
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за престъпление
по чл.343 ал.1 б.„б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК. Съдът е приел, че Б. Ш. е
нарушил чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП като при забрана за движение в лентата за насрещно движение
при платно с две пътни ленти е навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение и по
непредпазливост причинил ПТП, от което са настъпили средни телесни повреди за К. А. М..
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда, както и решението по чл.78а НК,
е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали
е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е
установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на товарния автомобил.
От заключението на депозираната на л.128 /основно/ и л.155 /допълнително/
съдебно-медицинска експертиза от вещо лице-травматолог, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че вследствие на
ПТП ищцата е получила следните травми : открито счупване на лява лакътна кост и
5
закрито счупване на дясна лакътна кост, разкъсно-контузни рани в областта на
лицето, счупване на носните кости, контузия на главата, мозъчно сътресение,
значителни до много тежки отклонения на паметовите процеси и психоорганичен
синдром. В рамките на една година, е претърпяла и оперативно лечение на всяка една от
двете ръце, първо за поставяне на плака и винтове, а след това за тяхното отстраняване.
Вещото лице посочва, че няма медицински данни ищцата да е изпадала в кома. Потвърдено
е счупване на носните кости. Установява се, че наличието на девиация на носната преграда с
остър ъгъл и рентгенови данни за фрактура на носните кости с давност с частична
консолидация могат да затруднят носното дишане. При ищцата са налице белези от добре
зараснали разкъсно-контузния рани в лява и дясна челни области и областта на брадата.
Налични са и белези от добре зарасналите оперативни интервенции на двете предмишници.
В областта на носа са налице следи по гърба на носа-цикатрикс около 1 см. и такъв по
страничната извивка на дясната ноздра около 1,5 см. Към момента ищцата е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, контактна и адекватна, с нормален неврологичен статус.
Видно от допълнителна СМЕ, извършена от вещите лица д-р М. - специалист уши-
нос-гърло и д-р П., специалист неврохирург, в резултат на процесното ПТП, освен
описаните по-горе травми, тя е претърпяла и счупване на носните кости, а наличните
фрактури на носните кости водят до затруднение в носното дишане, а в областта на лицето
са налице белези от зараснали разкъсно- контузни рани в лявата и дясната страни на челото
и на брадата, налични са и белези, зараснали оперативни интервенции на двете
подмишници. В заключение вещите лица са констатирали, че „Счупването на носните кости
затруднява носното дишане, създава предпоставки за възпаление на носа и околните кухини.
Препоръчително е хирургична интервенция и локална медикаментозна терапия.'
От заключението на депозираната на л.175 от делото комплексна СМЕ и
АТЕ/в.л.д-р Е. К. и инж.К. Г./, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че пострадалата е била с правилно поставен
предпазен колан и подчертават, че ако това не е било така, то тялото й е щяло да се
движи свободно из купето на автомобила, да се удря в арматурното табло, предното
стъкло и гредите на вратата, в резултат, на което травматичните увреждания при
нея са щели да бъдат много повече и в пъти по-тежки от претърпените. Правят
извод, че правилно поставеният обезопасителен колан я е предпазил от повече и много
по-тежки травми.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за недоказано
пълно и главно респ. неоснователно направеното възражение за съпричиняване,
изразяващо в непоставяне на колан.
От заключението на депозираната на л.166 от делото авто-техническа
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че вина за настъпване на произшествието има и водача на л.а.Ауди,
който по неустановени причини отклонил управлявания от него автомобил и частично
навлязъл в насрещната лента за движение, в която се движил товарен автомобил Пежо
6
Боксер, с което си поведение предизвикал предприетото от водача на товарния автомобил
аварийно спиране. Това обаче не е предмет на настоящото производството, доколкото
дали има или не независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД и какво следва
да е разпределението на вината, е въпрос на отделно исково производство между
двамата застрахователи. Затова оплакването, че СГС не е разпределил вината между
тях в процентно съотношение, е неоснователно.
От друга страна „съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията
на причинителя на вредата. Сам по себе си факта, че увреденото лице е пътувало в автомобила,
участвал в ПТП, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на
автомобила за настъпване на ПТП е личен и не обосновава автоматично принос на всички
пътували в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното увреждане.
Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите." / в този
смисъл Решение № 45 от 15.04.2009г. на ВКС, по т.д. № 525/2208 г„ II, ТО, и Решение № 59
от 10.06.2011 г. на ВКС, по т.д. № 286/2010 г., I ТО, ТК/
По делото са събрани гласни доказателствени средства - разпит на св.В. /гадже на
пострадалата/ и Ш. /деликвент/ в о.с.з. на 11.12.2018г.
Св.В. посочва, че с ищцата имал връзка около една година. Бил с нея през целия
период на възстановяването й. Първоначално била приета в болница в Ловеч, където
престояла 5-7 дни, след което била транспортирана до „Пирогов“ в гр.София, където било
проведено оперативното й лечение. В болницата пролежала 10-12 дни. Направени й били по
две операции на всяка ръка-за поставяне и съответно сваляне на импланти. През този период
имала необходимост постоянно от чужда помощ, включително и защото била под влияние на
медикаменти за запазване на мозъчната функционалност, което продължило около месец и
нещо. Към датата на произшествието ищцата учела в престижен университет в Брюксел, но
заради травмите се наложило да прекрати обучението си. Преди ПТП ищцата била спортист-
играела волейбол.
Съдът правилно е кредитирал показанията на този свидетел като логично обосновани
и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК предвид близките интимни
отношения между двамата към датата на ПТП.
Между страните не се спори, че за товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК № *******,
е бил налице валиден застрахователен договор за риск „гражданска отговорност" при ответното
дружество, както и че след настъпването на ПТП ищцата е сезирала ответното дружество с искане
за изплащане на обезщетение на 21.02.2017г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
7
правна страна:
Съгласно чл. 226 ал.1 КЗ “Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.” По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Установи се, че ищцата е пострадала при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Решението по чл.78а НК има за гражданския
съд задължителна сила съгласно чл.300 ГПК относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпяните от ищцата травми, наложили разходване на парични
средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано със
значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в резултат на
преживения психически стрес от създалата се ситуация и невъзможност да се обслужва сама
за период от около 6 месеца.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, е недоказано пълно и
главно от страна на застрахователя, а се опровергава напълно от вещите лица по
депозираната комплексна СМЕ и АТЕ.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищцата има право да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на обездвижване в резултат на получените при
процесното произшествие увреждания - травма на главата, изразяваща се в множество разкъсно
контузии рани на главата, както и счупване на носните кости, счупване на двете лакетни кости
лява и дясна с последвало оперативно лечение- поставяне на метална остеосинтеза и обуславяща
затруднение движението на двете ръце за около четири - пет месеца. Следователно три средни
телесни повреди и множество по-леки.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в млада
трудоспособна възраст /на 24 години/ към датата на ПТП през 2014г., че с поред приетото по
делото заключение на назначената СМЕ, лечебният и възстановителен период е продължил общо около 6 м.
8
след процесното ПТП, че пострадалата е претърпяла няколко операции: за поставяне, а
впоследствие и за изваждане на поставените импланти и то на двете й счупени ръце, както и
за репозиция на носните кости, което допълнително е свързано с неудобства, болки и
притеснения, че след счупването и на двете й ръце едновременно М. не е могла да се
обслужва сама в ежедневните си хигиенни и битови дейности през значителен период от
време, което е наложило нейни близки непрекъснато да я обгрижват и да й помагат.
Счупването на носните кости затруднява носното дишане, създава предпоставки за
възпаление на носа и околните кухини. Затова е препоръчително нова хирургична
интервенция и локална медикаментозна терапия, което означава, че възстановителният
процес не е приключил и предстои още една операция на носа. От друга страна претърпените
травми и продължителния период на възстановяване са се отразили негативно на психиката
и самочувствието й, доколкото множеството хематоми и разкъсно - контузии рани в
областта на лицето за продължителен период от време ще й причиняват значителен
дискомфорт и неудобства. Останалите след възстановяването белези загрозяват външния й
вид и водят до понижаване на личностното й самочувствието, както и до нежелание за
осъществяване на социални контакти. От друга страна е налице промяна в стереотипа на
живота й, доколкото преди ПТП е следвала в Брюксел, а след това се е наложило да
прекъсне висшето си образование, с оглед възстановяване и лечение с подкрепата на своите
близки. Предвид това СГС е приел справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за
неимуществени вреди от общо 40 000 лв., които настоящата инстанция намира дори за
занижен, но с оглед диспозитивното начало и факта, че от страна на пострадалата няма
депозирана жалба, то е недопустимо влошаване положението на жалбоподателя-
застраховател по смисъла на чл.271 ал.1 ГПК€
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част.
Обжалваем интерес от 20 000 лв., като жалбата е изцяло неоснователна.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на
въззиваемата страна направените по делото разноски, в размер на 1800 лв. платен
адв.хонорар, видно от приложения списък по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност
съдът намира за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.03.2020г. постановено по гр. д. № 13347/2017г. по
описа на СГС, ГО, 6 с-в и решение от 15.09.2020г. за поправка на ЯФГ, постановено по реда на
чл.249 ГПК - неразделна част от него, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Света София” №7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА К. А. М.,
ЕГН **********, гр.***, ул.„***“ № *, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр. София, ул. „Кюстендил“
№ 23, ет. 2, офис 4, чрез адв.Б., сумата от 1800 лв./хиляда и осемстотин лева/ направени разноски пред
въззивна инстанция.
9
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в осъдителната част до 20 000 лв. за
неимуществени вреди и изцяло за имуществените такива.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника ЗД "Бул Инс” АД.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10