О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 07.02.2024г.
Административен съд - град
Шумен, в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
като разгледа докладваното от съдията АД № 25 по описа за 2024г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е
образувано по молба рег.№ ДА-01-143/16.01.2024г. по описа на ШАдмС, подадена по
електронен път и без положен електронен подпис, по същество имаща характер на
„искова молба“, депозирана от Р.Н.Х. с ЕГН **********,***, срещу НОИ –
гр.Шумен. В молбата се излагат аргументи, че на 26.07.2019г. Р.Х. е подала документи
до ТП на НОИ-гр.Шумен за отпускане на обезщетение при безработица с приложен
сертификат за работа в Швеция за периода 20.05.2019г. Преди да излезе
разпореждането за отпускане на обезщетение, на 24.09.2019г. Р.Х. подала
заявление за прекратяване на обезщетението, защото отново започвала работа в
Швеция. В периода 27.09.-27.10.2019г. последната работила в Швеция, след което
на 30.10.2019г. отново подала молба за продължаване на обезщетението, като
повторно приложила сертификат за работа, при което, поради некомпетентност на
служителите на НОИ, се получило дублиране на периода. Междувременно органите на
НОИ-гр.Шумен, отдел „Безработица“ не взели под внимание подадената от Р.Х.
молба за прекратяване и издали Разпореждане, с което, като въз основа на
първите документи от 26.07.2019г., й било отпуснато обезщетение за срок от 8
месеца с дневен размер от 74,29 лева. Впоследствие на 15.12.2019г. на
последната било изплатено обезщетение в размер общо около 5400 лева за периода
от 22.07.2019г. до неуточнена дата. На 02.06. (без посочване на годината) Р.Х.
подала нова молба за прекратяване на обезщетението, тъй като отново започнала
работа в Швеция на 05.06.2020г. и работила до 27.08.2020г. Подала документи в
НОИ-Шумен на 14.09.2020г. По съвет на служител от Швеция подала молба, че се
отказва от полученото обезщетение по издаденото й разпореждане и връща сумата,
която й е била преведена на 15.12.2019г. Едва тогава НОИ-Шумен издало второ
Разпореждане за право на обезщетение за срок от 10 месеца, защото в периода
27.09.2019г.-27.10.2019г. била добавила недостигащите 14 дни за обезщетение в
размер на 10 месеца. Разпореждането било
с дневна ставка от 68,49 лева. Никой не обяснил на Р.Х. защо размерът на
обезщетението е намален от 74,27 лева на 68,49 лева дневно. Това разпореждане
било получено от трето лице, което подписало обратната разписка за връчване, но
й предало разпореждането със закъснение едва през м.февруари (годината не е
посочена), като по този начин тя била лишена от възможност да го обжалва и
получавала обезщетение в намален размер, за срок от 10 месеца, като била
ощетена дневно със сумата от 6 лева за тези 10 месеца. Така била подложена на
финансови затруднения и психически тормоз, страх, че няма да получи
обезщетение. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за
образуване на съдебно производство, в рамките на което г-жа Г. – директор на
отдела (не е посочено кой отдел) да изплати на Р.Х. неизплатената част от
дължимото й според нея обезщетение в размер на 6 лева дневно, за период от 10
месеца, да плати всички разходи по делото, както и дължимите лихви, на
приблизителна стойност 1800 лева.
С
определение от 23.01.2024г. съдът е
констатирал, че са налице основания по смисъла на чл.127, ал.1, т.2, т.4, т.5 и
т.6 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за оставяне на исковата претенция без
движение, поради което и на основание чл.129, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК и чл.205, ал.2 от АПК я е оставил
без движение, като е указал на Р.Н.Х. в 7-дневен срок от уведомяването й да
изправи констатираните нередовности, както следва:
- да посочи какви са конкретните
действия, бездействия и/или актове на органи и длъжностни лица на ТП на
НОИ-гр.Шумен, в резултат на които са настъпили претендираните от нея вреди;
дали се касае за действия, бездействия и/или административни актове при или по
повод осъществяване на административна дейност; ако се твърдят вреди от
незаконосъобразни действия и/или бездействия - кога са осъществени твърдените
незаконосъобразни действия и/или бездействия и от кои органи или длъжностни
лица; респективно ако се твърдят вреди от административни актове – кои са тези
актове и дали същите са незаконосъобразни или нищожни; като в случай, че се
твърдят вреди от незаконосъобразни актове, да се посочи дали същите са отменени
по надлежния ред;
- да уточни изрично дали
претендираните от нея вреди са имуществени и/или неимуществени, като посочи и
конкретния им размер (поотделно за имуществените и неимуществените вреди, в
случай, че претендира и двата вида вреди), както и от коя дата претендира
заплащане на лихви върху тези вреди.
- да посочи какво е искането й до
съда и по-конкретно, дали искането се изразява в това да бъде осъден ответникът
да й заплати претендираната от нея сума в посочения в молбата размер;
- да заяви дали искът й следва да
се счита предявен срещу юридическото лице Национален осигурителен институт със
седалище в гр.София; или, че въпреки даденото указание, поддържа иска срещу
първоначално посочения ответник – ТП на НОИ-гр.Шумен;
- да подпише подадената от нея искова молба
или да заяви изрично и в писмен вид, че я поддържа – лично или чрез пълномощник
от кръга на посочените в чл.32, т.1 от ГПК (адвокат) или чл.32, т.2 от ГПК
(родител, дете или съпруг);
- във връзка с искането й за
назначаване на служебен адвокат, да представи по делото:
А) доказателства за нейните
доходи и за доходите на нейното семейство;
Б) декларация за имущественото й
състояние; декларация за семейното й положение;
В) доказателства за
здравословното й състояние;
Г) доказателства за трудовата й
заетост, възраст и други обстоятелства, които счита, че са от значение за
установяване наличието на предпоставките на чл.23, ал.3 от ЗПП за предоставяне
на правна помощ.
В мотивите на определението
изрично е разяснено на Р.Х., че съгласно т.2а от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл.9а, ал.1
от ЗОДОВ, за инициираното от нея съдебно производство се дължи държавна такса в
размер на 10 лева, като й е указано да представи документ, удостоверяващ това
обстоятелство. В унисон с даденото указание, в диспозитива на определението е
посочена банковата сметка, по която да бъде внесена дължимата държавна такса.
В мотивите на определението
изрично е разяснено и, че ТП на НОИ, гр.Шумен не е самостоятелно юридическо
лице, а представлява териториално поделение на Национален осигурителен
институт, поради което и по силата на чл.205, ал.1 от АПК, исковата претенция
следва да бъде насочена срещу НОИ със седалище в гр.София, което се явява
юридическото лице, в чиято структура е включен органът, издал
незаконосъобразния акт, действие или бездействие, от които се претендират
вреди. Разяснена е и разпоредбата на чл.205, ал.2 от АПК, въвеждаща задължение
за съда, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на
изискванията на чл.205, ал. 1, да укаже на ищеца срещу кого следва да насочи
иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани
нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения
ответник.
Определението
от 23.01.2024г. за оставяне на исковата претенция без движение е връчено лично на
Р.Н.Х. на 26.01.2024г.
Междувременно с молба рег.№
ДА-01-220 от 24.01.2024г. по описа на ШАдмС, подадена по електронен път и неподписана
с електронен подпис, Р.Х. е заявила, че оттегля исковете си по лични причини,
тъй като счита, че няма да има справедлив процес. Заявила е, че не иска да й се
изпращат никакви формуляри във връзка с дело № 25/2024г. по описа на ШАдмС, тъй
като оттегля исковата си молба срещу НОИ – Шумен по лични съображения. С
отделно електронно писмо Р.Х. е заявила, че е подала обжалване до
Административен съд Стокхолм – Швеция, където е образувано административно дело
номер 11 828-23 и е направено разследване, което е продължило 10 месеца.
Съдът констатира, че в указания седмодневен
срок, изтекъл на 02.02.2024г. вкл. (петък, присъствен ден), както и до
настоящия момент, Р.Х. не е отстранила нередовностите в депозираната от нея
искова претенция.
Предвид изложеното съдът счита,
че в случая са налице основанията на чл.129, ал.3 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК за връщане на исковата молба
и за прекратяване на образуваното съдебно производство.
Наред с това исковата претенция се
явява процесуално недопустима и поради насочването й срещу ненадлежен ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК, искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. В настоящия случай искът е
предявен срещу НОИ -гр.Шумен, което не е самостоятелно юридическо лице, а
представлява териториално поделение на Национален осигурителен институт,
съгласно чл.33, ал.2 от Кодекса за
социално осигуряване. Посоченото обстоятелство изрично е разяснено в мотивите
на определението от 23.01.2024г., като в унисон с изискванията на чл.205, ал.2,
изр.първо от АПК на Р.Х. е дадена възможност да заяви дали искът й следва да се
счита предявен срещу Национален осигурителен институт със седалище в гр.София;
или, че въпреки даденото указание, поддържа иска срещу първоначално посочения
ответник – ТП на НОИ-гр.Шумен. В указания й срок последната не е отправила
изрично изявление, че искът й следва да се счита насочен към юридическото лице
Национален осигурителен институт, поради което исковата молба подлежи на
връщане и по силата на изричната разпоредба на чл.205, ал.2, изр.второ от АПК.
По тези съображения и на основание
чл.129, ал.3 от ГПК,
във вр.с чл.144 от АПК и чл.205, ал.2, изр.второ от АПК, Шуменският
административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА молба
рег.№ ДА-01-143/16.01.2024г. по описа на ШАдмС, по същество имаща характер на
„искова молба“, депозирана от Р.Н.Х. с ЕГН **********,***, депозирана срещу НОИ – гр.Шумен.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 25 по описа за 2024г. на Административен съд – град Шумен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на РБългария.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на Р.Н.Х. по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
Административен съдия: