№ 13789
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110107039 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. М. Е. срещу „фирма“ ЕАД.
Ищецът твърди, че съгласно сключен с ответника предварителен договор за
изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа от
16.09.2010г., от страна на ответника било възложено на ищеца да изгради за негова
сметка нов енергиен обект за доставка на топлинна енергия за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в
/населено място/, план № I – 7,8. Посочва, че изградил съоръжениe съобразно
договореното. Поддържа, че ответникът не изкупил изграденото съоръжение, но
ползва същото от момента на издаване на разрешението за ползване на
благоустройствени обекти № ДК-07-ЮЗР 28/16.03.2012г. Сочи, че собствеността върху
изграденото съоръжение следвало да бъде прехвърлена в срок до три години от
изграждането му, но това така и не се осъществило. Предвид това счита, че за времето
на ползването на съображението от ответника до прехвърляне на собствеността
„фирма“ ЕАД дължи заплащане на обезщетение за ползването. Твърди, че с решение от
25.01.2019г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на САС, и решение от 28.11.2020г. по гр.
д. № 8710/2020г. по описа на СРС, ответникът бил осъден да му заплати парични суми,
представляващи обезщетение за ползването на процесния обект за предходен на
процесния период. Поддържа, че и към момента ответникът не изпълнил
задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, както и да плати цена за
ползването им съгласно ЗЕ, а продължава да ги ползва без да заплаща цена за това на
ищеца. Ето защо ищецът претендира заплащане на обезщетение за ползването от
страна на ответното дружество на съоръженията, както и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми: 5000лв. – обезщетение за ползването за
периода 18.02.2020г.-07.02.2023г. съгласно пар. 4, ал. 4а от ЗЕ, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 1000лв. – лихва за
забава за периода от 18.02.2020г. до 07.02.2023г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Посочва, че макар чл. 137, ал. 2 от ЗЕ да предвижда, че
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1,
изградени от клиентите, то според ответника ищецът би се обогатил неоснователно,
получавайки претендираната сума, тъй като правото на собственост върху
съображенията не е прехвърлено по негова вина, доколкото не е представил
необходимите за това документи и не може да черпи право от собственото си
1
противоправно поведение. Възразява, че ищецът е собственик на процесното
съоръжение. Поддържа, че не е налице необоснован отказ да изкупи присъединителния
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, като липсват доказателства
да е отправяно искане до ответника да изпълни задължението си за изкупуване на
обекта. Твърди, че дружеството има право на ползване върху съоръженията. Прави
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на претендираните от ищеца
вземания.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да докаже, че е собственик на съоръженията за присъединяване,
за които претендира заплащането на обезщетение за ползването, в това число, че
процесните съоръжения са изградени със средства на ищеца след съгласуване с
топлопреносното предприятие и са въведени в експлоатация; че ответникът е ползвал
процесните съоръжения през процесния период и дължи наемна цена съгласно
методика, определена от КЕВР, в претендирания размер; че ищецът е поканил
ответника да плаща наемна цена.
В доказателствена тежест на ответното дружество е да докаже фактите, от които
произтичат възраженията му, включително наличие на необоснован отказ на ищеца да
продаде съоръженията на ответника и проявено от ищеца недобросъвестно поведение в
тази насока; че е изпълнил задължението си за заплащане на цена за ползването на
изградените съоръжения, за което не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че през процесния период ответникът е ползвал съоръженията без да заплаща цена.
Съдът намира, че следва да бъде допусната поисканата съдебно-техническа
експертиза, която да отговори само на въпрос № 3 от поставените в исковата молба,
тъй като само той е релевантен за правния спор и изисква специални технически
познания. Въпрос № 1 е ирелевантен за спора; обстоятелствата, за които е поставен
въпрос № 2, са обявени за безспорни; въпрос № 4 не е от компетентността на вещо
лице – топлотехник, а и лихвата за забава може да се изчисли с помощта на
общодостъпни калкулатори.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2023г.
от 10:10ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
2
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
само на задача № 3, поставена в исковата молба, а именно да изчисли размера на
наемната цена за ползването на процесните съоръжения през процесния период
съобразно методика на КЕВР, приета на основание пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за останалите три задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3