Р Е Ш Е Н И Е
№ 468
гр. Горна Оряховица, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 580 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Ищецът Държавно предприятие „Национална компания
„Железопътна инфраструктура““ (по-долу НК“ЖИ“) твърди, че през 2008 г.
ответницата К.С.И. е била назначена на длъжност „икономист, плановик-в“ в отдел
„Икономически“ на поделение Железопътна секция Горна Оряховица (по-долу ЖПС
Горна Оряховица). На 10.12.2008 г. във връзка с излизането на служителя на
длъжност „счетоводител, оперативен касиер“ Е.Д.в отпуск поради бременност и
раждане, главната счетоводителка В.А.предложила ответницата да изпълнява и
задължения, свързани с опериране на парични средства, плащания от касата на ЖПС
Горна Оряховица. Сочи, че на 18.12.2008 г. й била връчена длъжностна
характеристика и от тази дата е започнала да изпълнява функции, свързани със
събиране и разходване на парични средства. Със заповед № V-296/11.08.2010 г. на
директора на ЖПС Горна Оряховица на ответницата било възложено да работи като
„счетоводител/касиер“ от 01.06.2010 г. до завръщане на Р.Г. – служителя,
заместващ служителя на длъжност „счетоводител, оперативен касиер“. Със
заявление от 29.04.2011 г. ответницата се съгласила от 01.05.2011 г. да бъде
преназначена на длъжността „счетоводител/касиер“, а със заповед №
V-45/19.01.2012 г. на директора на ЖПС Горна Оряховица й било наредено да
работи като „счетоводител-II степен“ в отдел „Счетоводство“ от 19.01.2012 г. за
45 календарни дни. Ищецът обобщава, че от 18.12.2008 г. до 01.05.2011 г.
ответницата е изпълнявала функциите на длъжностите „счетоводител/оперативен“ и
„счетоводител/касиер“, като фактически е боравила с паричните средства в касата
на поделението, а от 01.05.2011 г. е преназначена на длъжност
„счетоводител/касиер“ и е изпълнявала само тази длъжност.
Ищецът твърди, че със заповед № V-30/18.01.2012
г. на директора на ЖПС Горна Оряховица е наредено извършване на инвентаризация
на касовата наличност на касовата наличност на касата при администрацията на
ЖПС Горна Оряховица към посочената дата за период от 30.12.2011 г. до
17.01.2012 г., като материално отговорно лице към момента на извършване на
инвентаризацията била ответницата. При инвентаризацията се установила липса на
парични средства в размер общо 13 177,39 лв., за което извършилата я комисия
съставила акт и протокол от 18.01.2012 г., а липсата била осчетоводена в
сметките на ищеца. Твърди се, че тази сума не е възстановена към момента и се
моли за постановяване на решение, с което ответницата да бъде осъдена да я заплати,
ведно със законната лихва от 18.01.2012 г. до окончателното й изплащане и
сторените в производството разноски.
Ответникът К.С.И. счита предявения иск за
неоснователен. Оспорва установената липса да е свързана с възложените
задължения на ответницата по предложение от 10.12.2008 г. и длъжностна
характеристика от 18.12.2008 г., като въвежда насрещни твърдения, че трудовите
й функции след 30.04.2009 г. се определяли от връчената й на същата дата
длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител-II степен“. Сочи се, че
това е последната връчена на ответницата длъжностна характеристика и след това
тя е престанала да изпълнява функции на касиер. Оспорва от 01.05.2011 г. да е
била преназначавана на длъжност „счетоводител/касиер“ и твърди, че не е налице
акт за встъпване в такава длъжност, не е приемала касата и не й е била връчвана
нова длъжностна характеристика.
Твърди се, че главната счетоводителка взела средства
от касата срещу разходни касови ордери, които държала при себе си, а ответницата
сигнализирала ръководството, което станало и повод за проверка на касата. Била
установена липса в размер, по-голям от претендирания, но главната
счетоводителка внесла суми по част от ордерите. Отказала да предаде на
проверяващите останалата част – за сума в исковия размер, и така била констатирана
процесната липса от касата. Обобщава, че процесната сума представлява средства,
взети от главната счетоводителка срещу разходни касови ордери. Оспорва се верността
на документите от извършената касова проверка и датата на съставянето им, като
се сочи, че при инвентаризацията да е взета предвид цялата касова документация
и разходните касови ордери, намиращи се у главната счетоводителка. Твърди, че
на 04.10.2013 г. част от исковата сума – 154,50 лв. била възстановена от К.С.М..
Възразява, че в счетоводните книги на ищеца липсата не се води на нейно име.
Навежда възражение за погасяване на вземането по давност, като обосновава, че поради
липса на отчетническо качество, за имуществената отговорност на ответницата
пред работодателя е приложима общата петгодишна давност, а по отношение на
лихвите – общата тригодишна давност. Моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От документите, намиращи се в трудовото досие на
ответницата, се установява, че на 18.02.2008 г. между страните бил сключен
трудов договор № I-14, по силата на който ответницата била назначена на длъжност
„икономист, плановик-в“ в ЖПС Горна Оряховица за срок до 31.07.2008 г. Съгласно
връчената й на същата дата длъжностна характеристика, основните й трудови
задължения били да участва в изработването на текущи, тримесечни и годишни
икономически справки, отчети и документи, свързани с отчитането на
икономическите показатели, разходи, норми и машиносмени като извлича и
систематизира данни, необходими за изготвяне на справки, разработва месечни,
тримесечни и годишни лимити за осъществяване на дейността и нормативната база
за труд, материали и разходи, следи месечно направените разходи, замерва
разходните норми на горива и масла и разработва вътрешни документи за планиране
и отчитане на икономическите показатели. С допълнително споразумение № II-110/30.05.2008
г. страните уговорили трудовото правоотношение да се измени в такова за
неопределено време.
По предложение на главната счетоводителка В.А.от
10.12.2008 г., със заповед № V-777/12.12.2008 г. на Директора
на ЖПС Горна Оряховица, на ответницата било възложено и изпълнението на част от
задълженията за длъжността „счетоводител оперативен (касиер)“ – да извършва
плащания от касата на секцията; да изготвя заплатите на административния персонал;
да изготвя справки за НАП, банкови институции, съдебни органи; да води касова
книга; да печата платежни нареждания за преводи на удръжки по ведомостите, да
изготвя УП-2 на администрацията, считано от 15.12.2008 г. до завръщане на
отсъстващия служител, заемащ длъжността, Е.Г.Д.. В трудовото досие на
ответницата не се съдържа нейно писмено съгласие или съглашение между страните
за това заместване, поради което на основание чл.190, ал.2 ГПК, съдът следва да
приеме, че такива не са били налице. На 18.12.2008 г. на ответницата била
връчена длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител оперативен
(касиер) - II ст.“.
По молба на ответницата от 23.04.2009 г., с
допълнително споразумение № II-43/30.04.2009 г. страните
изменили трудовото правоотношение за неопределено време чрез промяна на длъжността,
заемана от ответницата от „икономист, плановик“ на „счетоводител, оперативен“, II степен
в Ръководство на ЖПС Горна Оряховица. На същата дата й била връчена длъжностна
характеристика за длъжността „счетоводител, II степен“, която съгласно чл.4
от допълнителното споразумение определя съдържанието на трудовите й задължения
- да обработва и изготвя ведомостите за заплати на определени звена и всички
документи, свързани със заплатите и при пенсиониране; да води счетоводната
отчетност на всички превозни средства и да проверява пътните книжки; да следи
за правилното отчитане на разхода на гориво и да изготвя месечни декларации за
разхода му; да обработва информация и счетоводни данни за отчети, справки,
разчети, да извършва наблюдения и изследвания; да изготвя и обобщава наличната
счетоводна информация и отчетни данни форми, справки отчети; да изследва
анализира и разработва операции, функции и други; да участва в разработването
на индивидуалния сметкоплан на предприятието, подготовката, организацията и
провеждането на инвентаризацията в звената на предприятието и да осчетоводява
своевременно документите по систематичните и аналитичните сметки.
По молба на ответницата от 15.01.2010 г., с допълнително
споразумение № II-13/15.01.2010 г. страните изменили трудовото
правоотношение за неопределено време чрез промяна на длъжността, заемана от
ответницата на „счетоводител, II степен“ в Ръководство на ЖПС
Горна Оряховица, Обща администрация, Отдел „Финанси и управление на
собствеността“, Сектор „Счетоводство“. На ответницата не била връчена нова
длъжностна характеристика.
По предложение на главния счетоводител В.А.от 01.06.2010
г. и изразено от ответницата съгласие, със Заповед № V-296/11.08.2010 г. на
Директора на ЖПС Горна Оряховица на ответницата било наредено да работи като
„счетоводител (касиер)“ от 01.06.2010 г. до завръщане на служителя, заемащ
длъжността, Р.Б.Г.. На ответницата не била връчена длъжностна характеристика.
По заявление на ответницата от 02.02.2011 г., с
допълнително споразумение № II-472/31.03.2010 г. страните,
считано от 01.04.2011 г., изменили трудовото правоотношение за неопределено
време чрез промяна на работното място на
ответницата за длъжността „счетоводител“, II степен в Ръководство на ЖПС
Горна Оряховица – Отдел „Счетоводство“. На ответницата не била връчена нова
длъжностна характеристика.
По заявление на ответницата от 29.04.2011 г., с
допълнително споразумение № II-575/29.04.2011 г. страните,
считано от 01.05.2011 г., изменили трудовото правоотношение за неопределено
време чрез промяна на длъжността, заемана от ответницата на
„счетоводител/касиер“, II степен в Ръководство на ЖПС
Горна Оряховица - Отдел „Счетоводство“. Съгласно чл.4 от допълнителното
споразумение характерът на работата се определял от чл.126 КТ и длъжностна
характеристика, каквато на ответницата не била връчена.
Страните не спорят, а и тримата разпитани свидетели
установяват, че в периода 2011 - 2012 г. при изпълнение на трудовите си
задължения, ответницата е имала достъп до касата на ЖПС Горна Оряховица.
Свидетелите сочат, че в нея е стоял ключът за касата, приемала е и е изплащала
пари от нея, като и тримата определят длъжността й като „касиер“.
И тримата свидетели сочат, че в ЖПС Горна Оряховица
е имало практика в случай на нужда, работници или служители да вземат пари от
касата на предприятието със задължение да бъдат върнати при получаване на
първата заплата или аванс, за което били съставяни временни касови ордери. Свид.Н.
уточнява, че тази практика започнала от 2009 - 2010 г. и издадените ордери
постепенно се увеличавали. Свид.Н. сочи, че тези ордери се издавали в един
екземпляр от касиера и носели подпис на директор, главен счетоводител, касиер и
работникът или служителят, който е получил парите. Свидетелите Н. и Х.
установяват, че издадените ордери се съхранявали в касата на предприятието и
след възстановяване на взетата сума, се унищожавали. Те уточняват, че
издадените ордери не се осчетоводявали, не им се водила отчетност и не се
записвали никъде. При ежемесечни проверки на фактическата наличност в касата,
сумите по временните ордери се брояли като налични пари и така фактическата
наличност съответствала на счетоводната, която се следва от първичните
счетоводни документи и записванията в касовата книга. Така се предавала касата
и в случаите на заместване на касиера от друг служител.
Констативно-съобразителната част на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза сочи, че временният касов ордер удостоверява
изплащане на парични средства от касата без да са отчетени като разход. При
изслушването си, вещото лице обяснява, че такива ордери нямат номер, не намират
отражение в касовата книга и не са счетоводно отчетени в счетоводната наличност
на касата. Допълва, че при материална проверка такива средства (платени от
касата, но без да са отчетени като разход), подлежат на деклариране от
материалноотговорното лице преди снемането на касовата наличност, независимо
дали за тях е съставен документ (временен ордер) или не.
От показанията на свидетелите Х. и Н. се установява,
че преди празничните дни в края на 2011 г., главната счетоводителка В.А.взела
от касата всички временни ордери, издадени на нейно име, за което ответницата
сигнализирала ръководството на ЖПС Горна Оряховица. Свид.Н. сочи, че е виждала
тези ордери и те не са носили подписа на директора, а единствено на ответницата
– за съставил и броил сумата, и на В.А.– за главен счетоводител и получил
сумата.
От приложената счетоводна документация за периода
30.12.2011 г. – 17.01.2012 г. – приходни и разходни касови ордери, фактури,
платежни нареждания, както и извлечения от касова книга и от счетоводната
програма за касовата книга, се установява, че всички първични счетоводни
документи за периода били съответно отразени в касовата книга и съгласно
констативно-съобразителната част на приетата съдебно-счетоводна експертиза
отчетените приходи съответствали на дебитните обороти, а отчетените разходи –
на кредитните обороти на счетоводна сметка 501/2 „Каса в поделенията“, с
аналитичност 1 „Е.Д.“ – сметката, отразяваща процесната каса. Към 17.01.2012 г.
наличността в касата, съгласно счетоводните документи, била 19 121 лв. и
тя съответствала на салдото по същата сметка.
Със заповед № V-30/18.01.2012 г. на
директора на ЖПС Горна Оряховица, било наредено извършване на инвентаризация на
касовата наличност към 18.01.2012 г. в касата при администрацията на ЖПС Горна
Оряховица. В присъствието на ответницата, назначената комисия извършила опис на
приходно-разходните документи за периода от 03.01.2012 г. до 17.01.2012 г. и
констатирала приход от 3 969,40 лв. и разход от 1 831,56 лв. Предвид
счетоводната наличност към 30.12.2012 г. – 16 983,16 лв., констатирала наличност
по счетоводни документи към 18.01.2012 г. от 19 121 лв. При проверка на
фактическата наличност в касата на ЖПС Горна Оряховица, извършена в
присъствието на ответницата, комисията установила, че в нея се съхраняват
5 943,61 лв., както и един временен ордер от 13.10.2011 г. на стойност
154,50 лв., издаден на името на К Сл. М. – гр.договор за м.10.2011 г. Така при
сравнение между счетоводната (водещата се) и фактическата наличност, комисията
констатирала липса от 13 022.89 лв. За извършената проверка бил съставен
протокол от 18.01.2012 г. за опис на касовата наличност, ведно с опис на
приходно-разходните документи от 19.01.2019 г., подписани от членовете на
комисията и ответницата. За резултатите от проверката бил съставен акт за
извършена проверка на наличността на касата от 19.01.2012 г., подписан от
членовете на комисията с особено мнение на В.А.по отношение на датата на
издаване на протокола – 21.01.2012 г., а не 19.01.2012 г. и от ответницата,
също с особено мнение без да се сочи съдържанието му.
Съдът изгради изводите си за констатациите при
проверката въз основа на представените акт и протокол за нея. Както ответницата
сочи, те съставляват частни свидетелстващи документи, но съдържат и неоспорения
по авторство подпис на ответницата, положен за материалноотговорно лице на
всяка страница от документите. Това изявление съставлява извънсъдебно признание
за вярност на отразеното, което важи срещу ответницата, а преценено по реда на
чл.175 ГПК, същото е съответно на заключението по експертизата и показанията на
свид.Н., член на комисията по инвентаризацията. Действително ответницата е
посочила, че подписва акта с особено мнение, но нейните резерви по отношение на
съдържанието на документа не са материализирани в него. Допълнително следва да
се посочи, че актът е производен от протокола документ, отразяващ резултата от
вече извършената проверка. Констатациите за счетоводната и фактическата
наличност са отразени в протокола, съдържащ подробен опис на първичните
счетоводни документи, съответно касовата наличност, а той е подписан без
възражение от ответницата. Главната счетоводителка е подписала акта с
възражение относно датата на съставянето му, като е посочила, че действителната
дата е 21.01.2012 г. - възражение, което се поддържа и от ответницата в
настоящото производство. Датата на изготвяне на акта, обаче, е ирелевантна за
верността на констатациите. Тя може да има значение евентуално за неточно
изпълнение на заповед № V-30/18.01.2012 г. на
директора на ЖПС Горна Оряховица от комисията - обстоятелство, стоящо вън от
предмета на производството.
При изслушването си вещото лице изяснява, че не може
да даде заключение в кой период е настъпила липсата, защото не се знае каква е
била фактическата наличност в касата към 30.12.2011 г. и дали тя е отговаряла
на счетоводната (водещата се) наличност от 16 983,16 лв.
Видно от дневник на сметка 442 „Вземания по липси и
начети“ с аналитичност 088 „Протокол и Акт за касова книга“ за периода
01.01.2012 г. – 31.01.2012 г. и заключението по задача № 2 от експертизата, за
привеждане на фактическата наличност в съответствие със счетоводната бил
издаден отчетен разходен касов ордер № 16/18.01.2012 г. на стойност
13 177,39 лв. с основание „Протокол за проверка на каса“ и на 31.01.2012
г. сумата от била отчетена като вземане по дебита на счетоводна сметка 442
„Вземания по липси и начети“ с аналитичност 088 „Протокол и Акт за касова
книга“ и е отписана от счетоводната наличност на касата с кредитиране на
счетоводна сметка 501/2 „Каса в поделенията“, с аналитичност 1 „Е.Д.“.
Видно от приходен касов ордер № 911/04.10.2013 г. на
посочената дата сумата от 154,50 лв. била внесена от К С.М. в касата на ЖПС
Горна Оряховица, като по този начин била възстановена сумата, получена срещу
временния ордер от 04.10.2013 г. Съгласно заключението по задача № 3 от експертизата,
на 15.10.2013 г. вземането на ищеца, водещо се по дебита на счетоводна сметка
442 „Вземания по липси и начети“ с аналитичност 088 „Протокол и Акт за касова
книга“ е намалено със сумата от 154,50 лв. и така салдото по сметката е станало
13 022,89 лв.
Видно от извлечение от счетоводната програма –
хронологичен операция 9722 за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. и
заключението по въпрос № 3 от съдебно-счетоводната експертиза, на 31.12.2013 г.
вземането на ищеца, водещо се по дебита на счетоводна сметка 442 „Вземания по
липси и начети“ с аналитичност 088 „Протокол и Акт за касова книга“ от
13 022,89 лв. е прехвърлено по счетоводна сметка 444 „Вземания по съдебни
спорове“ за контрагент „В.П.А.“ и партида 250 „Искова молба по чл.45, ал.1 ЗЗД“. Към датата на извършване на експертизата, салдото по посочената сметка
било 13 022,89 лв., въз основа на което експертизата дава заключение, че други
плащания не са отчитани.
Със заповед № V-45/19.01.2012 г. на
директора на ЖПС Горна Оряховица на ответницата било наредено да работи като
„счетоводител, степен II“ в отдел „Счетоводство“ за
срок до 45 календарни дни.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.207,
ал.1, т.2 КТ за заплащане на обезщетение от работник или служител, заемащ
отчетническа длъжност, за причинена вреда от липса в повереното му имущество. Чрез
него работодателят ангажира пълната имуществена отговорност на работник или
служител, комуто е възложено като трудово задължение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности, за недостиг в повереното
му имущество с неустановен произход (липса). Специфичната трудова функция на
такъв работник или служител, от една страна, и характерът на вредата – с
неизяснен произход, от друга, създават предположение, че липсата се дължи на действия
или бездействия на отчетника. Това предположение освобождава работодателят-ищец
от необходимостта да доказва причинната връзка между поведението на отчетника и
настъпилия резултат, ако установи в производството, че липсата е настъпила по
време на изпълнение на отчетническата трудова функция на ответника. Той от своя
страна може да се избегне отговорността, установявайки, че не е налице някоя от
презупционните предпоставки – отчетническото качество или липсата, както и да
обори законовата презумпция за виновност, доказвайки, че вредата не се дължи на
негови действия или бездействия, или че не я е причинил
виновно (в посочения смисъл са Решение №
878/14.01.2010 г. по гр.д.№ 3785/2008 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
56/10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 380/02.06.2010
по гр.д. № 758/2009 г. на III Г.О. на ВКС;
Решение № 123/30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010
на III
Г.О. на ВКС; Решение № 423/27.03.2014 г.
по гр.д. № 2145/2013 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 252/09.12.2015 г. по гр.д.
№ 843/2015 г. на III Г.О. на ВКС).
Така в случая, с оглед въведените от ищеца твърдения,
основателността на иска е предпоставена от установяване, че в периода
18.12.2008 г. до 18.01.2012 г. на ответницата били възложени трудови задължения
по събиране, съхраняване, разходване и отчитане паричните ценности в касата на
ЖПС Горна Оряховица, че към 18.01.2012 г. в касата е имало недостиг на парични
средства от 13 177,39 лв. с неустановен произход и че този недостиг е
възникнал в периода, в който ответницата е изпълнявала отчетническа трудова
функция. Ответникът, с оглед направените от него възражения, следва да установи
съдържанието на трудовите задължения на ответницата след 30.04.2009 г., че
недостигът в касата е с установен произход – сума, взета от главната
счетоводителка срещу временни касови ордери, които е взела и че щетата е
възстановена до 154,50 лв. За ангажиране на пълната имуществена отговорност на
отчетника е без значение на кое лице съгласно счетоводните вписания се води
липсата, поради което възражението на ответницата в тази връзка не е годно да
отблъсне претенцията и като ирелевантно, не следва да бъде обсъждано.
Страните не спорят, а и от длъжностната характеристика
за длъжността „икономист, плановик“ се установява, че в трудовите задължения за
първоначално заеманата от ответницата длъжност не са включени такива по събиране,
съхраняване, разходване и отчитане паричните ценности в касата на ЖПС Горна
Оряховица. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме,
че за целия период след 18.12.2008 г. до 18.01.2012 г. трудовите задължения на
ответницата са включвали събиране, съхраняване, разходване и отчитане паричните
ценности в касата на ЖПС Горна Оряховица.
На първо място, възлагане на такива задължения не
следва от заповед на директора на ЖПС Горна Оряховица от 12.12.2008 г. С нея на
ответницата било наредено и изпълнението на част от задълженията за длъжността
„счетоводител оперативен (касиер)“ от 15.12.2008 г. до завръщане на служителя,
изпълняващ длъжността, в т.ч. да
извършва плащания от касата на секцията. Безспорно това задължение предполага
достъп до паричните ценности в касата и разходването и отчитането им, но
съгласно чл.259, ал.1 и ал.3 КТ заместването на отсъстващ работник или служител
се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено
в писмена форма. Липсва писмено съгласие на ответницата за вътрешно заместване
или съглашение между страните за това. Подписването на длъжностна
характеристика за длъжността „счетоводител оперативен (касиер) - II ст.“,
в която са включени и задълженията по заповедта, е ирелевантно, защото длъжностната
характеристика не представлява съглашение по смисъла на чл.259, ал.3 КТ и не
може да се тълкува като споразумение, отразяващо волята на страните за вътрешно
заместване (в посочения смисъл Решение № 263/17.06.2015 г. по гр.д. № 1124/2015
г. на IV Г.О. на ВКС). В случая не е приложима разпоредбата на чл.259, ал.2 КТ,
изключваща по аргумент от противното от чл.259, ал.3 КТ изискването за
споразумение, защото ответницата не е била заместник на отсъстващия служител. Обсъжданата
заповед не може да съставлява и едностранна промяна на характера на работата поради
производствена необходимост, защото съгласно нея ответницата следва да продължи
да изпълнява и своите трудови функции, освен изброените в заповедта. Потестативното
право на работодателя по чл.120, ал.1 КТ е именно промяна трудовите задължения
на работника или служителя, т.е. временно, докато трае състоянието на
производствена необходимост, да му се възложи да изпълнява различни от неговите
трудови задължения. Случаят не е такъв – на ответницата й е възложено
изпълнение на изрично изброени трудови задължения, наред с тези на заеманата от
нея длъжност, за определяем срок – до завръщане на отсъстващия служител, което
съставлява именно обсъдената по-горе хипотеза на вътрешно съвместителство по
чл.259, ал.1 КТ. Така по силата на обсъжданата заповед за ответницата не е
възникнало задължение да изпълнява част от задълженията на отсъстващия служител
на длъжността „счетоводител оперативен
(касиер)“, в т.ч. и отчетническите му функции.
С последващите допълнителни
споразумения от 30.04.2009 г. и 15.01.2010 г. заеманата от ответницата длъжност
била последователно изменена на „счетоводител, оперативен“, II степен
в Ръководство на ЖПС Горна Оряховица и „счетоводител, II степен“ в Ръководство на ЖПС
Горна Оряховица, Обща администрация, Отдел „Финанси и управление на собствеността“,
Сектор „Счетоводство“, трудовите задължения по които се определя от връчената
на 30.04.2009 г. длъжностна характеристика. Те не включват задължения по събиране, съхраняване, разходване или
отчитане паричните ценности в касата на ЖПС Горна Оряховица, поради което по
силата на тези изменения в трудовото правоотношение, ответницата също не е
придобила отчетническо качество.
Със заповед от 11.08.2010 г.
на ответницата било възложено да изпълнява по заместване длъжността
„счетоводител (касиер)“ от 01.06.2010 г. до завръщане на служителя, който я
заема. Ответницата дала съгласие за това заместване на 01.06.2010 г., преди работодателят
да издаде заповедта. На самата заповед, обаче, е придадено недопустимо обратно
действие – на ответницата е възложено изпълнение на различна от заеманата от
нея длъжност, но за вече изминал период, поради което следва да се приеме, че
заповедта може да породи действие единствено от момента на издаване – 11.08.2010
г. Това действие е обусловено не само от посочване на наименованието на
длъжността, която ще бъде заемана по заместване, а и от очертаване на трудовите
функции, включени в нея. Това не е сторено от работодателя нито чрез връчване
на длъжностна характеристика, нито чрез описание на трудовите задължения по
друг начин. За посочения период липсват други доказателства, от които може да
се направи извод, че фактически изпълняваната от ответницата работа, е
включвала отчетнически задължения.
Със следващото изменение на
трудовото правоотношение, на ответницата се възлага от 01.04.2011 г. да
изпълнява длъжността, която е изпълнявала преди заместването – “счетоводител“,
II степен в Ръководство на ЖПС Горна Оряховица – Отдел „Счетоводство“. Както
по-горе бе посочено, трудовите функции за тази длъжност не включват
отчетнически задължения.
Установеното от фактическа
страна дава основание да се приеме, че ответницата е имала качеството отчетник само
след 01.05.2011 г., когато с допълнително споразумение заеманата от нея
длъжност е променена на „счетоводител/касиер“, II степен в Ръководство на ЖПС
Горна Оряховица – Отдел „Счетоводство“. Действително, както ответницата сочи,
длъжностна характеристика не й е била връчена, но от показанията на свидетелите,
сочещи, че в нея се намирал ключът от касата, тя е извършвала приемане и плащане
на пари от нея, от писмените доказателства, съдържащи неоспорения подпис на
ответницата за „касиер“ и нейното признание, че след посочената дата е имала
достъп до касата, може да се заключи, че за времето от 01.05.2011 г. до
18.01.2012 г., естеството на трудовите й задължения включвало опериране с
паричните средства в касата на ЖПС Горна Оряховица и тяхното съхранение. Предвид
посоченото възражението на ответницата, че не е имала качеството ответник след
промяната на заеманата длъжност на „счетоводител/касиер“, II степен
поради невръчване на длъжностна характеристика, не е основателно, защото придобиването
на това качество поначало не зависи от вписването му в длъжностна
характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов
договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя, а
за тази преценка релевантни са и установените данни за фактически изпълняваната
от работника или служителя работа (така Решение
№ 60/18.02.2010 г. по гр.д. № 324/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС; Решение № 1/31.01.2011 г. по гр.д. № 158/2010
г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 493/23.11.2011 г. по гр.д №
586/2011 на IV Г.О. на ВКС).
Макар трудовите задължения
на ответницата фактически да са включвали събиране,
съхраняване, разходване или отчитане паричните ценности в касата на ЖПС Горна
Оряховица за горепосочения период, ищецът не установи кога е настъпила липсата
и че това е станало във време, когато паричните средства в касата са били
поверени на ответницата, а това изключва отговорността й за липсата. Ангажирането
на пълната имуществена отговорност на отчетника почива на презумпцията, че
всеки недостиг с неустановен произход е причинен от отчетника, но за да се
ползва от нея, работодателят следва да установи, че е предал на служителя парични
или материални ценности под отчет и след това, при съхранението или
разпореждането с тях, отчетникът е допуснал липса, т.е. че тя е настъпила
именно в периода, в който отчетникът е боравил с имуществото (в посочения
смисъл Решение № 56/10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. на III Г.О. на ВКС). Вярно, че ангажирането на отчетническата
отговорност не е обусловено от извършване на годишна инвентаризация, както възразява
ищецът, но цитираната от него съдебна практика в този смисъл (Решение № 317/15.11.2011
г. по гр.д. № 1803/2010 г. на ІІІ Г.О. на ВКС и Решение № 260/30.10.2013 г. по
гр.д. № 1286/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС, а
и обобщаващото Решение № 324/06.01.2015 г. по
гр.д. № 2431/2014 г. на IV Г.О. на ВКС),
извежда заключението от доказателственото задължение на работодателя да
установи предаването на имуществото на работника или служителя, натоварен със
съхранението, разходването и отчитането му, именно за да се свърже последващият
недостиг с изпълнение на отчетническите задължения на ответника.
В случая не се установи кога и как касата е била
поверена на ответницата, нито че ответницата е получила касата с фактическа
наличност, съответстваща на счетоводната. Разпитаните свидетели сочат, че
заради практиката за получаване на пари срещу временни разходни касови ордери,
касовата наличност реално не е съответствала на счетоводната, защото тези
ордери не били осчетоводявани, а броени като налични пари. Тъй като бе
установено, че началото на тази практика е през 2009 г. – 2010 г. – преди
ответницата да поеме изпълнението на отчетнически функции, то няма основание за
извод, че паричните средства в касата са й предадени без разминаване с водещата
се наличност. Така установеният недостиг не може да се свърже непременно с
отчетническата работа на ответницата, поради което тя не би могла да носи
отговорност за липса, която не е установено да е настъпила по време на
изпълнението на отчетническите й задължения.
На следващо място, дори да беше установено, че
ответницата е изпълнявала отчетнически функции през целия сочен от ищеца период
и касата й е била предадена редовно, установеният недостиг не е с неустановен
произход. Установи се, че разликата между счетоводната и фактическата наличност
от 13 177,39 лв. е стойността на издадените временни разходни касови
ордери на К М. (154,50 лв.) и В.А.(13 022,89 лв.). В частта за сумата от
13 022,89 лв., вредата за ищеца е причинена от умишленото увреждащо
действие на главната счетоводителка да вземе от касата ордерите, материализиращи
вземане срещу нея. Неоснователно ответницата възразява, че е направила
необходимото като е сигнализирала ръководството, защото релевантно е
поведението й преди, а не след увреждащото действие на третото лице (Решение №
121/23.11.2018 г. по гр.д. № 5010/2017 г. на III Г.О. на ВКС; Решение № 47/07.03.2019 г. по гр.д. №
1464/2018 г. на III Г.О. на ВКС). Отговорността за
липсата на тази сума, обаче, не следва да се носи от нея, на първо място защото
не й е възложено съхранението на документи, а на пари. На следващо място – дори
да се приеме, че тя е допринесла за резултата, допускайки В.А.да вземе
ордерите, отговорността й следва да се носи по реда на чл.203, ал.2 КТ –
основание, незаявено от ищеца в настоящото производство, което съдът няма
процесуална възможност да приложи служебно. Останалата част от сумата – 154,50
лв., е възстановена на 04.10.2013 г. и
ищецът няма основание да я претендира повторно за заплащане от ответницата. Тъй
като ответницата не отговаря за причинената вреда, възражението й за погасяване
на вземането по давност не следва да бъде разглеждано.
В обобщение на изложеното, не се установи, че касата
на ЖПС Горна Оряховица е предадена на
ответницата с фактическа наличност, съответстваща на счетоводната, поради което
не може да се заключи, че липсата е допусната в периода, в който тя е
изпълнявала отчетнически функции. Недостигът на пари в касата, в частта от
13 022,89 лв., се дължи на умишлено неправомерно действие на трето лице, за
което ответницата дори и да е допринесла, следва да отговаря по друг ред, а в
частта от 154,50 лв. – вредата е възстановена. Посоченото води на извод, че
ищецът няма основание да ангажира отчетническата имуществената отговорност на
ответницата за установената на 18.01.2012 г. липса в касата на поделението,
поради което искът му следва да бъде отхвърлен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по
аргумент от чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има
право да му се присъдят направените разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства да е сторил
разноски в производството в общ размер 970 лв. (60 лв. за депозит за явяване на
свидетели и 910 лв. за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума му се
следва за заплащане от ищеца.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА““, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление *****************, представлявано от
Генералния директор К.Х.П. срещу К.С.И., ЕГН **********,*** иск за заплащане на
сумата от 13 177,39 лв. /тринадесет
хиляди сто седемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща причинена вреда от липса в касовата наличност на Железопътна
секция Горна Оряховица към 18.01.2012 г., ведно със законната лихва от
18.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА““, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *****************, представлявано от Генералния
директор К.Х.П. да заплати на К.С.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща направени разноски
за депозит за явяване на свидетели и заплащане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: