Р Е Ш Е Н И Е
№219/16.3.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и пети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при
секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
|
|
|
по
адм. дело № 1213 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във
връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на К.Д.И., ЕГН **********
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
10 000 лева за неимуществени вреди за периода 01.01.2017 г. до 01.04.2019 г.,
изразяващи се в липса на информация за провеждани лечения, причинени от
действията на администрацията на Затвора Бобов дол.
Ищецът твърди, че в исковия период се е
намирал в Затвора Бобов дол, където системно, след всеки извършен преглед не са
му издавани медицински документи- амбулаторни листове и епикризи и никой не му
обяснявал какво лечение му се прилага. Твърди, че с действията и бездействията
си, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010 за условията и реда на медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода и на чл. 119а ал.2 т.7 от ППЗИНЗС,
от които на ищецът били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страх за
живота му, безпокойство, чувство за малоценност и др. Твърди, че вследствие на
претърпените от него неимуществени вреди, ищецът получил влошаване на
психичното си здраве и бил изпратен на лечение в СБАЛЛС Ловеч.
Към исковата си молба, ищецът е
представил писмени доказателства под опис. В съдебно заседание ангажира гласни
доказателства за доказване на исковата си претенция.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на
наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от мл. юрисконсулт
Русчо Р., който оспорва иска. Моли на базата на събраните писмени
доказателства, съдът да приеме, че няма нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по
размер. Счита, че описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани
от събраните по делото доказателства, поради което моли искът да бъде
отхвърлен.
Административен съд гр. Пазарджик като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следното от
фактическа страна:
Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно
общо най-тежко наказание размер на 16
години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на
27.06.2019 г.
В исковия период 01.01.2017 г. до
01.04.2019 г. ищецът се намирал в Затвора Бобов дол. Там през 2018 г. и 2019 г.
бил консултиран ежемесечно от психиатър д-р. И., а на 19.02.2019 и на
25.02.2019 г. бил консултиран и от психолог- д-р Стателова. По време на срещите
с д-р. И., ищецът се оплаквал, че за здравословното му състояние е виновна
администрацията на затвора. Оплаквал се че липсват епикризи и амбулаторни
листове, тормоз от страна на служители на затвора и страх, че някой се опитва
да го убие. Пред психолога ищецът споделил за “проблеми в съня, че не успява да
си почине, безпокойство и гняв към „виновните за него лица“. Не съдействал
изцяло за провеждане на психологическото изследване, като не пожелал да попълни
психологически тестове. Бил консултиран
и от психиатър- невролог извън затвора- д-р Кръстева, която изготвила
етапна епикриза и изписала медикаментозна терапия.
Във връзка с данни за влошено психично
здраве, на два пъти- от 08.05.2018-31.05.2018 г. и от 29.03.2019 до 05.04.2019
г. ищецът бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч, където му било проведено съответно
лечение, като се наблюдавал много добър терапевтичен ефект. Пациентът бил
изписан с подобрение и двата пъти и били издадени съответните епикризи.
По делото са приложени: писмо Вх. №
8134/16.11.2020 г. на началник сектор „Медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода“ към ГДИН с приложени молби, жалби, писма характеристична
справка, експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние,
изготвена от психолог и етапна епикриза писмо с вх. № 8364/23.11.2020 г. от Затвора
Бобов дол, към което са приложени писмени доказателства, видно от което не се
съхраняват оригинали или копия на подадените от И. молби. Приложено е
ксерокопие от дневника за молбите и жалбите на лишените от свобода.
Ищецът е представил писмо вх.№
9132/16.12.2020 г., към което е приложил молби, адресирани до Началника на
Затвора Бобов дол.
Представени са още: писмо с вх. №
1163/05.02.2021 г. от Софийска районна прокуратура, с което изпращат копие от
частна тъжба на К.И.; писмо с вх. № 1127/04.02.2021 г. от Затвора Бобов дол, с
което се дава информация за разпитания свидетел И.П.Д. и за ищеца К.И.; писмо с
вх. № 1070/03.02.2021 г. от РС Дупница, с което изпращат копия от разпореждане
на РС Дупница, от съдебно определение на Окръжен съд Кюстендил и от тъжбата на К.И.;
писмо с вх. № 1027/02.02.2021 г. от СБАЛЛС Ловеч – Психиатрично отделение, към
което са приложени 2 бр. епикризи; писмо с вх. № 1017/02.02.2021 г. от Български
хелзинкски комитет, към което е приложено копие от писмо на К.И.; справка за
открити 90 бр. хапчета Сетинин при извършено претърсване и изземване на лишения
от свобода К.Д.И., с приложени към нея писмени доказателства
По делото, в качеството на свидетели са разпитани И.Д. и Д.Г.. От показанията на
първия свидетел се установява, че в Затвора Бобов дол, ищецът е бил преглеждан
от психиатър и психолог. Докато се извършвали прегледите, Д. чистел пред кабинета
и разбрал, че освен психолога, вътре се намира и ИСДВР, който прекъсвал ищеца, когато
ищецът се опита да си каже оплакванията
и се намесвал в разговора. След прегледите, докторите не му давали информация
за здравословното състояние. Свидетелят не бил виждал амбулаторни листова да се
издават от психиатъра, а психологът не издавал такива документи.
Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, тъй като от представена по делото справка вх. № 1127/04.02.2021 г.
/л.153 по делото/ се установява, че св. Д. е почиствал кабинета на ИСДВР и
инспектор-психолог /където са се извършвали прегледите/, само в присъствие на
служителите и не е имал достъп до помещението по време на извършването на
служебни дейности, вкл. психологическо консултиране. Справката е официален
удостоверителен документ, издадена от трето не участващо по делото лице,
оборваща показанията на свидетеля и съдът не намира основания да не я
кредитира.
От показанията на св. Г. се установява,
че по едно и също време са пребивавали в Затвора Бобов дол, заедно с ищеца през част от исковия период. К. имал
проблеми със здравните служби, защото не му давали амбулаторни листове,
епикризи. Отишъл през лятото в болницата в Ловеч, откъдето се върнал в
неадекватно състояние- притеснен, че не му обръщали внимание, за епикризи, за
прегледи. К. не споделял за какво са му тези медицински документи. Свидетелят
не бил пряк свидетел на отказ да му бъдат издадени, но в коридора имало ехо и
чувал как няма да му издадат. Съдът кредитира показанията на този свидетел
досежно фактите, на които е станал очевидец, а доколко те обосновават
основателност на ищцовата претенция, съдът ще посочи по- долу.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид установените факти, счита предявеният иск за допустим. Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от
закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява
срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед
на изложената
по- горе фактическа обстановка съдът намира,
че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с
право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице,
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” със седалище
София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни
действия на служители на администрацията
на затвора гр. Бобов дол, който пък е
териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на
която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и
контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат
качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово
и местно компетентен да разгледа спора, доколкото към момента ищецът търпи наказанието си
лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.
Разгледан по същество, искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността
включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо
действие или бездействие; настъпили
вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост
съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на
специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от
свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в
ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на
възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Предвид очертания от ищеца предмет на
иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно бездействие
на затворническата администрация, изразяващо се в не предоставяне на информация
за провеждане на лечения в исковия период. Съдът намира, че ищецът не се справи
с доказателствената тежест да обоснове такова незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация, от което да е претърпял неимуществени вреди. На
първо място, от доказателствата по делото се установи, че по отношения на ищеца
са издадени две епикризи от СБАЛЛС Ловеч и една етапна епикриза от психиатър-
психолог д-р. Кръстева. Липсват обаче доказателства, че ищецът не е бил
запознат с предписаното му лечение и не му е предоставяна информация за него.
Ищецът, очевидно е бил запознат с епикриза ИЗ 78/2018 г. на СБАЛЛС Ловеч, тъй
като е цитирал част от съдържанието й в молба уточнение Вх. № 29302/21.09.2020
г. по адм. д. 8305/20 г. по описа на АССГ.
Св. Г., на чиито показания се позовава ищеца, също не е бил очевидец на
отказ на затворническата администрация на Затвора Бобов дол да информира ищеца
за лечение и да му предостави медицински документи. Той твърди, че е чувал ехо
в коридора при запитване на И., но първо не конкретизира кои са лицата, които
са отказали на ищеца да му издадат документи и на следващо място, не става ясно
дали тези лица са имали компетентност да издават медицински документи. Що се
касае за предписаната терапия в СБАЛЛС Ловеч, съдът ще отбележи, че претенциите
на ищеца в исковата молба са само към затворническата администрация в затвора
Бобов дол, които не са били компетентни да уведомят ищеца за предписана терапия
и издадени медицински документи от друга структура на ГДИН, каквато се явява
СБАЛЛС Ловеч. Липсват доказателства и че психиатъра-невролог, д-р. Ирена
Кръстева не е запознала ищеца с предписаното му лечение и издадената етапна
епикриза. Впрочем, за същата са налични доказателства, че тя не заема длъжност
в затворническата администрация, която да е функционално подчинена на ГДИН,
респективно затворническата администрация не може да носи отговорност за
евентуални нейни незаконосъобразни действия/бездействия.
Само за пълнота, ще се отбележи, че в
цитираните от ищеца разпоредби на на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010 за условията и реда на медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода и на чл. 119а ал.2 т.7 от ППЗИНЗС
никъде не се вменява задължение на затворническата администрация да снабдява
лишените от свобода с медицински документи. Разпоредбата на чл. 58 ал.1 от
Наредба № 2/2010 е относима единствено за лечебните заведения за болнична помощ
в местата за лишаване от свобода и не се свързва пряко с издаване на медицинска
документация, а за уведомяване на пациента за предоставения обем медицинска
помощ. Както се каза, твърденията на ищеца в ИМ не са за вреди причинени от
служители на СБАЛЛС Ловеч и затворническата администрация в затвора Бобов дол няма как да има задължение за уведомяване на
пациента по смисъла на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010. Разпоредбата на чл. 119а ал.2 т.7 от ППЗИНЗС
визира задължение за предоставяне на информация на лишените от свобода за
профилактика на инфекциозни заболявания. Твърдения за наличие на инфекциозни
заболявания у ищеца и липса на информация за предприето лечение във връзка с
тях, също липсват в обстоятелствената част на исковата молба на И..
За да бъде ангажирана отговорността на ГДИН
за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС е нужно да бъда доказана причинно- следствена
връзка между нарушението и настъпилите неимуществени вреди. Доказателствената
тежест за това е отново у ищеца. Нито свидетелските показания, нито
ангажираните писмени доказателства успяха да докажат причинно- следствена
връзка между твърдените от ищеца страх, притеснение и нарушение на психичното
му здраве и бездействието на затворническата администрация да му предостави
медицинска документация за провеждано лечение. Според св. Г., неимуществените
вреди у И. са настъпили защото лекарския състав не му обръща внимание, а не
заради отказ да му бъдат издавани медицински документи. От друга страна, по
делото не са събрани доказателства, че И. притежава специални знания,
позволяващи му да обори констатациите на медицинските лица за проведеното му
лечение, за да търпи вреди от неиздадени му епикризи и амбулаторни листове. В
исковата си молба, И. твърди, че от страх и притеснение е влошено психичното му
здраве и е постъпил в затворническата болница в Ловеч. Никъде в представените
по делото две епикризи от СБАЛЛС Ловеч не се сочи, че тези неимуществени вреди
са причинени от липса на информация за провеждано лечение. Видно от
съдържанието на епикриза ИЗ 78/2018 г., ищецът е споделил на психолозите, че
„психиатрите го тровят“ с цел да го убият, което е индиция за неимуществени
вреди от страх за неадекватно лечение, а не от липса на информация за лечение.
Отделен е въпросът, че никъде в епикризите и представената по делото медицинска
документация не се констатира с лишения от свобода да е провеждана терапия от
медицинските специалисти при Затвора Бобов дол, която обективно да е влошила
психичното му здраве, а още по- малко да е поставила в опасност живота му.
Нещо повече, от представената по делото
справка изх. № 1841/25.02.2021 г. от
затвора Пазарджик и приложените към нея документи е видно, че ищецът в един
немалък период от време не е приемал изписан му от СБАЛЛС Ловеч медикамент
„Сетинин“, като е укрил предоставените му хапчета. С подобно поведение, ищецът
сам поставя в риск психичното си здраве, което е в разрез с твърденията му, че
то е влошено от липса на информация за провеждано лечение. Възражението на
ищеца, че хапчетата са открити извън исковия период е неоснователно, защото не
може да се установи с точност от кога не са приемани хапчетата, още повече, че
„Сетинин“ е изписван на ищеца и по време
на престоя му в Затвора Бобов дол./видно от етапна епикриза на д-р Кръстева,
л.63 по делото/.
Изложеното дотук прави безпредметно
обсъждането на третия елемент от състава на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС,
а именно претърпените вреди.
Изводите от съвкупния анализ на писмените и гласни
доказателства са, че не са налице релевираните от ищеца бездействия, които да нарушават
забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото
лице. Не е налице и
причинно- следствена връзка между твърдените бездействия и претърпените
неимуществени вреди. Липсват два елемента от фактическия състав на отговорността
на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Ето защо, съдът прие, че предявения иск
е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане в тази насока, на ответника се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение, които се констатират за сумата от 100 лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно е
възражението, че не са представени доказателства за изплатено юрисконсултско
възнаграждение, тъй като такова е дължимо, съгласно разпоредбата на чл. 286 ал.2 от ЗИНЗС, а по силата на чл. 78
ал.8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда,
без да е нужно да са представени доказателства за изплащането му.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от К.Д.И., ЕГН ********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за сумата от 10 000 лева претърпени
неимуществени вреди за периода 01.01.2017 г. до 01.04.2019 г., изразяващи се в
липса на информация за провеждани лечения, причинени от действията на администрацията
на Затвора Бобов дол.
ОСЪЖДА К.Д.И. да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение № 289 от 15.04.2022г. на
Административен съд гр. Пазарджик, X - ти състав по КАД № 915/2021г. - ОТМЕНЯ
Решение № 219/16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1213/2020 година по
описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, в която К. Д. И. е осъден да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 1213/2020 г. по описа на
Административния съд – Пазарджик, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” към Министерство на правосъдието, гр. София за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.