Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С решение № ...от... година, постановено по АНД .../... година Свищовският районен съд е признал обвиняемия В. Д. Х. за невинен в това на ... година в Г.С. при управление на л.а. „Мерцедес” С ДК№ ВТ...ВВ да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП като е управлявал автомобила с несъобразена скорост и не намалил скоростта в предели, позволяващи да спре при възникнала опасност за движението, изразена в наличие на пиян пешеходец на пътя, допускал ПТП и причинил по непредпазливост на К.Р.П. средна телесна повреда и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.343 ал.1 б.”б”, пр.2, вр.чл.342 ал.1 НК, вр.чл.20 ал.2, изр.2 ЗДвП. Недоволен от решението останал районния прокурор , който като го обжалва твърди, че решението е необосновано и неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си и предлога на въззивния съд да отмени решението, вместо което да постанови нова, с което да признае обвиняемия за виновен, по повдигнатото му обвинение, да го освободи на основание чл.78АНК от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Окръжният прокурор поддържа протеста, така както е заведен и моли да бъде уважен. Привлеченият Х., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Упълномощения от него защитник сч5ита протеста за неоснователен, обжалваното решение за правилно и обосновано. Предлага на съда да остави протеста без уважение и потвърди решението. Великотърновският окръжен съд след като провери решението по повод протеста, обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Производството по делото е започнато по предложение на СвРП за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а НК на В. Д. Х. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2, вр.чл.342 ал.1 НК, вр.чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП. В производството пред районния съд не са представени и не са събирани писмени и гласни доказателства. Въз основа на събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На ... година в Г.С. около 22 часа привлеченият Х. управлявал л.а. „Мерцедес 190” с рег.№ ВТ ...ВВ. Било в тъмната част на денонощието, видимостта била ясна, пътната настилка мокра, без заледявания. След като на площад „Велишана” привлеченият качил в колата си св.Н., се движел по У.”Ц. О.” в южната лента за движение посока запад изток. Участъкът на пътното платно бил прав, с възходящ надлъжен наклон от 3,5% по посока на движението му. Автомобилът бил с включени светлини – къси, а улицата осветена и от включено улично осветление. Привлеченият наближил и навлязъл в кръстовището формирано от У. „Ц.О.” и У.”Д.А.Ц.”. По същото време на южния тротоар на У.”Ц.О.” в посока изток запад се движел пострадалият К.П. На около 10 метра източно от пешеходната пътека пострадалият П. променил траекторията си на движение и навлязъл в южната пътна лента, с което пресякъл траекторията на движение на л.а. По същото време в насрещната лента за движение се движел неустановен по делото л.а., което попречило да привлеченият да заобиколни пешеходеца. Последвал удар между управлявания от привлечения л.а. и пешеходеца, като в контакт влезли дясната страна на предната броня и предната страна на подбедрицата на левия крак на пешеходеца. В резултат на удара след приплъзване на тялото на пострадалия по дясната страна на преден десен калник и удар в дясното странично огледало, П. паднал върху платното за движение. Мястото на удара било изцяло в южната пътна лента на 1.05-1.20 м. северно от южния бордюр, като непосредствено преди удара скоростта на движение на л.а. била 48,2 км/час. В момента, в който П. навлязъл в южната пътна лента, управлявания от привлечения л.а. се е намирал на разстояние от 16,3 до 18.6 метра западно от мястото на удара. След удара привлеченият не е задействал аварийно спирачната система, а продължил движението си в южната пътна лента и преустановил същото на разстояние от 32,25 метра, излязъл от автомобила, отишъл при пострадалия, обадил се на „Бърза помощ” и в РУ”Полиция” С., преместил пострадалия от платното на тротоара. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на удара пострадалият получил контузна рана на лицето и много фрагментно закрито разместено счупване на голямопищялната кост на левия подколенник и счупване на главата на лявата малкопищялна кост. Вещото лице дава заключение, че счупването на голямопищялната кост на левия подколенник може да се получи следствие на сила насочена отпред – назад, като по време на удара тялото е било с лице към автомобила при фиксиран водещ ляв крак. Досежно счупването на главата на лявата малкопищялна кост дава заключение, че същото е вторично и е вследствие от счупването и разместването на фрагментите на голямопищялната кост, а получената контузна рана на лицето е в резултат на вторичен удар на тялото в страничното огледало и последващо падане. Химическата експертиза установява, че пострадалият П. към момента на настъпване на ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта 3,50 на хиляда. Техническата експертиза дава заключение, че системите е механизмите на лекия автомобил преди, към и след настъпването на удара са били технически изправни. Автотехническата експертиза дава заключение, че произшествието е настъпило при нормална пътна обстановка, като л.а. се е движил със скорост в района на произшествието от 48,2 км/час или 13,39 м/сек, като траекторията му на движение та дясната страна отстои на 1,05 до 1,20 м северно от южния бордюр. Мястото на удара лежи изцяло в южната лента за движение на 1,05 до 1,20 м. северно от южния бордюр, на 0,6 до 0,8 м западно от мерната линия и на 10 до 10,2 м. източно от пешеходната пътека. Опасната зона за преустановяване движението на л.а. е 35,36 м, а опасността (критичната пътна ситуация) е нестъпила в момента, в който пешеходеца е променил траекторията си на движение и навлязъл н южната пътна лента. Към този момент разстоянието между предна броня на л.а. и пешеходеца е било 16,3 до 18.6 м. Вещите лица дават заключение, че водачът не е имал възможност и време да предотврати удара с пешеходеца чрез спиране. Тази фактическа обстановка е безспорно установена от събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства, не се спори от страните по делото и въззивната инстанция я приема за безспорно установена. Спорния въпрос по делото е от кой момент е възникнала опасността за движение по отношение на обвиняемия Х.. Районният съд е приел, че тази опасност е възникнала от момента , в който пешеходецът е слязъл на пътното платно, а именно на 16,3 до 18.6 м преди удара, поради което привлеченият не е имал възможност да спре и да предотврати ПТП. За да достигне по този правен извод районният съд е изложил подробни мотиви, като е обсъдил всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд, поради което счита, че е не необходимо да ги приповтаря. В този смисъл възраженията на районния прокурор, изложени в протеста, и поддържани от окръжния прокурор в съдебно заседание, са неоснователни. Прокурорът твърди, че пострадалият се е движил по тротоара в очевидно нетрезво състояние, което привлеченият е имал възможност и задължение да възприеме и че именно поради това пешеходецът е бил опасност за движението още докато се е намирал на тротоара. Настоящата инстанция, също като първата, намира, че подобно твърдение е необосновано и не кореспондира с доказателствата по делото. За да твърди това прокурорът се позовава както на химическата експертиза за съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия, така и на свидетелските показания на Г. и Д., които са видели и възприели пострадалия като очевидно пиян, залитащ т.н. Това състояние, описано от свидетелите е възприето от тях около 20.30 часа, т.е. час и половина преди ПТП, а не както твърди прокурора половин час преди това и то на съвсем различно място в града. Освен това прокурорът приема, че след като двамата свидетели са видели пострадалия да залита преди произшествието, то и към момента на последното по силата на „житейската логика” той пак е залитал. Съдът не приема подобно твърдение за безспорно установено. Така изразеното твърдение е фактически предположение, а не установен по безспорен начин факт. В този смисъл изводите на районния съд, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и че привлечения следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение са правилни и обосновани. На основание гореизложеното въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а протеста за неоснователен. Водим от горното Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ... година, постановено по АНД .../... година от Свищовски районен съд като правилно и обосновано. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |