№ 16222
гр. С., 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110137928 по описа за 2024 година
Прeдявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от К. И. Л. срещу СО, с която са предявени искове
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 4219,19 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на инцидент, реализирал се на 04.06.2024 г. в гр. С., на
ул. .... - падане на дърво върху лек автомобил марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № *****,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 24.06.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 32,32 лв., представляваща обезщетение за
забава от датата на увреждане до 23.06.2024 г. Ищецът твърди, че на посочената дата е
оставил паркиран автомобила си марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ***** на ул. .... в гр.
С. на разрешено за целта място. Около 10 часа сутринта получил обаждане от
непознато лице, представило се за служител на СО, което го уведомило, че върху
неговия и съседен автомобил е паднало изсъхнало дърво, което нанесло материални
щети по автомобилите. При пристигане на място ищецът установил, че щетите са
главно в задната част на колата, сериозно бил увреден десният мигач на МПС.
Поддържа, че за процесния инцидент съседи били уведомили тел. 112, и когато
ищецът пристигнал на мястото на инцидента, авариен екип бил предприел действия по
отстраняване на дървото. Поискали от същия да състави протокол за отстраняване на
вредите, но екипът отказал, тъй като нямал компетентност да стори това. От тел. 112
казали, че и КАТ нямат такава компетентност. Сочи, че падналото дърво не е малко.
Изтъква, че още през 2020 г. живущи подали сигнал до СО за премахване на същото
дърво, тъй като било изсъхнало, но действия в тази насока не били предприети. Сочи,
че в района на произшествието няма поставени пътни знаци, ограничаващи
паркирането и престоя на ППС. Вследствие на инцидента върху лекия автомобил са
настъпили следните увреждания, представляващи имуществени вреди за собственика -
компрометиран заден десен калник на автомобила; разрошване на задна броня; счупен
десен външен стоп; счупен десен вътрешен стоп; счупени държачи на задна броня и
счупен капак на багажник. За отстраняване на щетите по автомобила, ищецът поискал
1
оферта. Поддържа, че падналото дърво, което е причинило щети по автомобила е част
от зелената система на територията на СО и съответно неговата поддръжка е нейно
задължение. Обстоятелството, че служителите на СО са допуснали дървото да падне
само съставлява противоправно бездействие, което поражда отговорността на
Общината за всички преки и непосредствени вреди вследствие на неговото падане
върху имуществото на гражданите. Поддържа, че е подал жалба до СО, но няма
отговор на същата. По изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове, ведно със законните последици, в това число и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника СО, с който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Ответникът
не оспорва, че на посочената дата и място е възникнал инцидент, при който дърво е
паднало върху паркирани автомобили, сред които и л.а. „Х.“, модел „А.“, с рег. №
*****. Сочи, че дървото е било в лошо състояние, с диаметър на стъблото около 40 см
и височина 4 м, без корона и листа от вида полски ясен. В предишен период на
дървото е била изпълнена резитба, след което е изсъхнало. Било е предвидено за
манипулации през същия месец, но инцидентът е настъпил преди предвидената дата за
премахване. Твърди, че се е пречупило в основата, паднало е перпендикулярно на
пътното платно, като с връхната си част е увредило паркираните автомобили.
Поддържа мястото на пречупване да е в невидимата част, където нямало как да се
констатира повредата по дървесината. Сочи, че в дирекция „Зелена система“ са
заведени три преписки за ул. ...... Първият от тях от 05.06.2024 г. се отнася за счупен
клон, като мястото и описания инцидент са в гранични на процесния участък, а
описаният дървесен вид не е част от алейните дървесни насаждения на посочената
улица. Останалите два сигнала са постъпили след инцидента, като във връзка с тях са
осъществени обходи, но не са констатирани значителни забележки в състоянието на
останалите дървета, налагащи предприемането на аварийни манипулации. Излага, че
от страна на СО за обектите, които се стопанисват от Дирекция „Зелена система“ се
изпълняват необходимите регулярни дейности за поддържането на зелените площи и
дървесната растителност, разположени в парковете, градини и улици. Твърди, че не е
налице бездействие от страна на служители на СО, довело до процесния инцидент в
следствие на лошо изпълнение на дейностите по поддържане и опазване на зелената
система, като изложените в тази връзка твърдения на ищеца счита за неоснователни.
Поддържа, че липсва виновно поведение от страна на СО в лицето на нейните
служители, поради което не е налице и причинна връзка между поведението им и
настъпилите увреждания, а оттам не следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
С приетия в проведеното на 09.04.2025 г. съдебно заседание окончателния доклад
по делото, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че на 04.06.2024 г. на ул. .... е реализиран
инцидент- паднало е дърво върху лек автомобил марка „Х.“, модел „А.“, с рег. №
*****.
От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че
л. а. марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ***** е собственост на К. И. Л..
От писмо от Националния институт по метеорология и хидрология се установява,
че по данни от метеорологични станции на НИМХ в района на гр. С. на 04.06.2024 г.
минималната температура на въздуха сутринта е 14,9 °C, а максималната след обяд е
27,4 °C, относителната влажност на въздуха е между э47эи 95 %, духа слаб вятър с
променлива посока и скорост между 0 и 3 м/сек. Има променлива облачност,
покриваща между 1 и 5 десети от небето, няма валеж.
2
Приета по делото е жалба от ищеца К. Л. до кмета на Район „Красно село“,
заведено под вх. № РКС24-ГР94-924/06.06.2024 г.
От прието по делото заявление до директора на ОП „Зелена система“ от
30.09.2020 г. се установява, че е подаден сигнал за две изсъхнали дървета – ясен на ул.
..... на ъгъла с ул. „В. Гр“, като е отправено искане за тяхното отсичане.
Представени са от СО два сигнала. Първият от тях съставлява жалба от 05.06.2023
г., касаещ искане за обезопасяване, подрязване и оформяне на дърветата в частта на ул.
...., към който са приложени снимки от инцидент на същото място от 13.07.2020 г., при
който автомобил е бил увреден, в следствие на откършен голям клон. Вторият е
сигнал, подаден чрез контактен център от 04.06.2024 г. и се отнася за паднало дърво и
премазване на автомобил на ул. ...., като е уточнено, че за проблемните дървета и
нанесени щети върху автомобил при паднало дърво е била подадена жалба на
05.06.2023 г., но до момента не е била извършена проверка и липсвал отговор по
жалбата.
От разпита на св. Е. Ц., по професия инженер – озеленител, а по настоящем
работеща като ландшафт-архитект, пряк очевидец на процесния инцидент, се
установява, че на посочената дата 04.06.2024 г., поглеждайки през балкона видяла, че
дървото е паднало през улицата и я е препречило, но самото падане не е видяла.
Дървото било паднало между двете коли /Х. и Т./, като те били ударени от стърчащите
клони – огънати ламарини, счупен стоп. Обадила се на съседа си, водачът на Т.та,
който слязъл и си видял колата. След това се видяла с водача на Х.та, който я помолил
да свидетелства. Уточнява, че самата тя е подавала сигнал за това дърво до СО и
„Зелена система“ още 2020г., но нямало никакви действия. Изяснява, че една година
след като му се оформила короната – изрязали се клоните, то не пуснало повече листа.
Споделя, че дървото било мъртво, а месец преди инцидента имало много дъждове и
предполага, че дървесината на ствола на дървото се е напоила с влага и това е
причинило натежаването и падането на дървото. Св. Ц. сочи, че познава ищеца като
човек от квартала по физиономия, и знае, че той е собственик на автомобил „Х.“,
понеже паркира често пред техния блок.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
уврежданията върху марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ***** - задна броня, заден десен
калник, счупен капак на багажник, заден десен стоп (вътрешен и външен), заден капак,
държачи на задна броня се намират в пряка и причинно – следствена връзка с
настъпилото на 04.06.2024 г. произшествие в гр. С.. Стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Х. А.", с рег.№ *****, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 4309,81 лв. Вещото лице е посочило, че предвид
настъпилите увреждания, лек автомобил „Х. А.", с рег. № ******* е имал възможност
да се движи на собствен ход, но технически същото не е безопасно, поради увреден и
неработещ заден десен стоп.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е налице,
когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение
на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
3
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Съдът намира, че между страните е безспорно, че на посочената дата е настъпил
твърдяният в исковата молба инцидент, от който е пострадал собственият на ищеца лек
автомобил „Х. А.", с рег. № *******.
Спорни между страните са въпросите дали ответникът е отговорен за
настъпилите вреди, както и размера на същите. По тези въпроси съдът намира
следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност
за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено
лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане
на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази
работа – така и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление №
17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че
в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на
увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат
от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.
Съответно в т. 13 от ППВС № 17/1963г. е изяснено, че са възможни случаи, когато
вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено
лице. Тогава отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е
собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, се основава
едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Възложителят на работата, независимо дали е
собственик или упражнява надзор върху вещта, ще отговаря само по чл. 49 ЗЗД, когато
самата вещ, като такава, няма отношение към увреждането.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно
бездействието на служители на СО, то трябва да има правна норма, която да ги
задължава да извършват дейност по поддържане, премахване и преместване на
дървесна растителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗУТ, в териториите на общините се
устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за
подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено
ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение паркове, градини, улично озеленяване - чл. 61, ал.
2 ЗУТ. По смисъла на чл. 61, ал. 3 ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено
ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и
спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и
озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени
планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за
картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските
органи по озеленяване - чл. 6,3 ал 4 ЗУТ.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината организира съставянето и
актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните
декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, а задължение
4
на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система
на територията на общината - чл. 62, ал. 10 ЗУТ. Такава наредба е приета с решение на
Столичния общински съвет от 11.10.2007 г.
Съгласно чл. 31 Наредбата на СО за изграждане, опазване и поддържане на
зелената система, поддържането на озеленените площи е дейност, която се ръководи и
осъществява от специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с
агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за
комплексно функциониране на елементите на зелената система. Съгласно § 1, т. 9 ДР
на Наредбата на СО, "озеленени площи" са всички озеленени площи по смисъла на ДР,
т. 4 Закона за устройството и застрояването на СО /ЗУЗСО/, вкл. и единната
съвкупност от растителност и свързаните с тях невегетативни елементи /алеи,
площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти, градинско осветление и т. н. т. /,
както и вегетативните площи, разположени в контура на застрояване – върху тераси,
покриви и фасади. Според т. 4 ДР на ЗУЗСО, "озеленени площи" са всички
съществуващи или предвидени с устройствения план територии и поземлени имоти с
ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга
специфична функция.
Съгласно чл. 44, ал. 1 Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на СО, на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване
на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се
намира. Съгласно чл. 44, ал. 2 по изключение растителността се премахва в изрично
посочените хипотези, първата от които е – при наличие на изсъхнали и болни дървета,
издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения,
както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на
движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В ал. 3 и ал. 4 на
чл. 44 са предвидени условията и редът за кастрене и премахване на дървета,
независимо от собствеността им – при доказана необходимост и след експертна
оценка, респ. експертно становище на специализираните общински органи. В
следващите разпоредби подробно е регламентирана процедурата по кастрене и
премахване на дървета, която се осъществява от съответните общински органи при
спазване на строго определени правила. В допълнение следва да се посочи, че в чл. 3
от Наредбата е посочено, че Столичният общински съвет управлява качеството на
зелената система на СО въз основа на функционалното предназначение, интензитета
на поддържане и териториалното разположение на зелените площи. В § 1, т. 2 от ДР на
Наредбата се съдържа дефиниция на понятието "интензитет /степен/ на поддържане" и
това е повторяемостта на видовете дейности, според технологичните нормативи в
определената категория озеленена площ. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата е прието, че
кметът на СО ръководи, координира цялостната дейност по опазване, изграждане и
поддържане на зелената система на СО, организира изпълнението на бюджета по
дейност "озеленяване" и на дългосрочните програми за развитието на зелената система
и дава указания по приложението на тази наредба.
Контролът за изпълнението на посочената наредба се осъществява от кмета на
СО, от заместник-кмета по направление "Зелена система, екология и здравеопазване",
главния архитект, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен
инспекторат – чл. 55.
Съгласно чл. 14 Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитите и
строителството, в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и
площади, предприятията /фирмите/ по озеленяване извършват периодично поддържане
на всичките им структурни елементи. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от посочената
наредба предвижда случаите, в които общинската дълготрайна декоративна
растителност и картотекираните дървета в частни имоти се преместват, отсичат или
изкореняват въз основа на писмено разрешение на кмета на общината. В т. 3 от тази
5
разпоредба са визирани изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние
застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и
благоустройствените фондове. Съгласно § 1 от посочената наредба, „озеленени
площи“по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на
населените места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално
предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени
сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със
специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни
терени, защитни насаждения и др., а "декоративна растителност" по смисъла на тази
наредба е цялото декоративно растително разнообразие – дървета, храсти, цветя и
треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в
недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица.
Декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни
дървета и храсти.
Анализът на горепосочените разпоредби на ЗУТ и приетата по силата на
законовата делегация Наредба на СО за изграждане и поддържане на зелената система
на територията на общината, както и на Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, обосновава извод за нормативно
установени споделени задължения на собствениците и общината по отношение на
дървесната растителност на нейната територия. Собствениците имат задължение да
следят за състоянието на дърветата в имотите си, но същевременно на същите е
забранено своеволно да отсичат и/или изкореняват дълготрайни дървета и храсти, а
тези дейности се осъществяват от съответните общински органи или под техния
контрол и при спазване на нормативно установени изисквания. Нормативната уредба
създава повече от един отговорни субекти във връзка със съществуването и
поддържането на зелената система, част от която са и дърветата в необщински имоти,
видно от чл. 61, ал. 4 ЗУТ, предвид съществената обществена значимост на зелената
система като част от биологичната среда за живот на хората. Същевременно
дървесната растителност не може да съставлява източник на опасност за здравето и
имуществото на хората, поради което на различни правни субекти са вменени
задължения, свързани с поддържането и в такова състояние, че да се избегне
настъпването на вреди. Налице е нормативно разширяване на отговорности и по
отношение на лица различни от собственика на дървото, респ. на имота, в който
дървото се намира, на които лица са възложени надзорни функции по поддържането
на дървесната растителност. Подобна нормативна уредба на разпростиране на
отговорности има и в други области, отнасящи се до природните ресурси /напр.
Закона за водите – така решение № 213/28.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2015 г. на ВКС, І
ГО /.
С оглед горепосочената нормативна уредба съдът намира, че именно ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото отговаря по чл. 49
ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението на нейните задължения, вменени й от законодателството да
поддържа и опазва зелената система в гр. С..
Ето защо, следва да се приеме, че падането на процесното дърво върху
автомобила на ищеца е причинено в резултат на неизпълнението на служителите на
ответника да поддържат дървесната растителност на територията на СО така, че да не
представлява опасност за гражданите. Липсата на предприети от служителите на СО
действия по отстраняване на процесното дърво съставлява противоправно бездействие,
което е довело до претърпяване от ищеца на имуществени вреди. Фактът, че мястото
на пречупване на падналато дърво е на или под нивото на терена, респективно в
невидимата част, където нямало как окомерно да бъде констатирана повредата по
дървесината, не може да освободи от отговорност СО за обезщетяване на причинените
на ищеца вреди. Безспорно от показанията на св. Ц. се установява, че на дървото в
6
предишен период е била извършен резитба и след това е изсъхнало, който факт не се
оспорва и от ответника. В случая задължение на служителите на ответника е да
поддържат растителните видове от зелената система в гр. С. така, че същите да не
представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности,
в т. ч. и преминаване, паркиране на автомобили, разходка по алеи и пр., да извършват
съответни проверки за стари и болни дървата и при необходимост да предприемат
мерки за обезопасяването им. Установено е безспорно в хода на производството
подаването на сигнали във връзка със състоянието на дървото и дървесната
растителност на ул. .... още през 2020 г. и 2023 г. По принцип лицето не отговаря за
вреди при предприемане на необходимите действия, дори тези действия да не са дали
очаквания резултат, ако е предприело с дължимата грижа предписаните от закона
действия /решение № 368/18.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2045/2015 г. на ВКС,
ІV ГО /. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи
обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и
въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В случая, обаче, както
се установи за изсъхналото дърво са подавани сигнали за неговото премахване още
през 2020 г., след като преди това на същото е извършена резитба, но до настъпването
на инцидента не са предприети никакви действия. Твърдението, че същото е било
предвидено за манипулации същият месец, остана недоказано в процеса, а от друга
страна същото в случая е ирелевантно доколкото не се установява да са предприети
конкретни реални действия по премахване на дървото, а предвиждането да се извърши
манипулация не съставлява предприемане на необходимо действие, а намерение,
поради което не може да се счете за освобождаващо от отговорност ответника.
Предвид гореизложеното не се установява при условията на пълно и главно доказване
изпълнението на задълженията на ответника по ЗУТ и цитираната Наредба.
С оглед на горното съдът намира, че са налице всички материалноправни
предпоставки за уважаване на предявения иск. От заключението на вещото лице по
САТЕ се установи и стойността, необходима за възстановяване на увредения
автомобил, изчислена на базата средни пазарни цени към датата на инцидента,
възлизаща на 4309,81 лв. Съдът намира заключението за компетентно и обосновано,
поради което и го кредитира изцяло. Ищецът претендира сумата от 4219,19 лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди, а вещото лице е посочило, че
стойността за възстановяване на увредения автомобил е 4309,81 лв., с оглед на което
предявеният иск е изцяло основателен, доколкото вещото лице е дало по-висока
стойност от претендираната от ищеца.
Доколкото отговорността е въз основа на деликт, то ответникът е в забава от
настъпването на вредите (така Решение № 144/22.07.2014 г. по гр. д. № 4053/2013 г. на
ВКС, ІV г. о.). В случая ищецът претендира законна лихва за периода от увреждането
до 23.06.2024 г. в размер на 32,32 лв., както и законна лихва от датата не депозиране на
исковата молба до окончателното плащане. Съдът определя размера на законната
лихва по реда на чл. 162 ГПК, използвайки общодостъпен лихвен калкулатор, на
сумата от 32,32 лв., каквато сума именно претендира и ищецът, с оглед на което
предявеният акцесорен иск е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. Същият претендира
разноски за държавна такса – 218,77 лв., за възнаграждение за СТЕ 350лв., държавна
такса за съдебно удостоверение – 5 лв., такса за издаване на документ от НИХМ, като
и адвокатско възнаграждение – 860 лв., съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, заплатено в брой. Предвид горното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер на 1475,77 лв.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, Булстат *****, с адрес: гр. С., ул. ....., да заплати на К. И. Л., ЕГН
**********, гр. С., ул. ......, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 4219,19 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на инцидент, настъпил на 04.06.2024 г. в гр. С., на ул. .... - падане на дърво
върху лек автомобил марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № *****, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 32,32 лв., представляваща обезщетение за забава от датата на
увреждане до 23.06.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1475,77
лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8