Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1119
гр.Бургас, 13.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2235 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
М.Ф.В. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. М.Н. – БАК, със съдебен
адрес:***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-001259/08.05.2019г., издадено от Началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
С жалбата, бланкетна по своя характер,
се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение, но конкретни съображения не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
- гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане
за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.18) НП е връчено
на жалбоподателя на 30.05.2019г., а жалбата е депозирана директно в съда на 31.05.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.01.2019г.
около 12.45 часа св. Е.Д. – мл.автоконтрольор в Сектор „ПП”-Бургас се движел
със служебен автомобил в гр. Бургас с посока - от кръговото кръстовище до ВХТИ
към сградата на Сектор „ПП“ – Бургас. По ул. „Яким Якимов“ същият забелязал
движещ се в неговата посока лек автомобил „***“, който бил без поставена задна
регистрационна табела. Полицейският служител решил да спре автомобилът за
проверка, като първоначално си помисли, че е възможно табелата да е изпаднала
по време на движение и водачът да не е наясно с този факт. След спирането на
автомобила обаче, св. Д. констатирал, че автомобилът няма поставена и предна
табела. Извършил справка чрез ОДЧ, от която установил, че автомобилът – „***“ с
номер на рамата ***, въобще не е регистриран на
територията на страната. Полицейският служител провел беседа с водача - М.В.,
от когото разбрал, че автомобилът е закупен „втора употреба“ и внесен от
чужбина и тъкмо го е предвижвал до Сектор „ПП“, за да бъде регистриран. Жалбоподателят
обяснил също, че нямал пари за наемане на специализиран автомобил, с който да
придвижи новозакупеното МПС, поради което и го транспортира на собствен ход.
Св. Д. преценил,
че с поведението си В. е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 96773,
описвайки горните факти. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с
него и го подписал без възражения. Малко след съставяне на акта – в 16.03 часа
на 17.01.2019г. В. регистрирал по надлежния ред автомобила в Сектор „ПП“ –
Бургас.
Материалите по
преписката били докладвани и в РП-Бургас, като с постановление от 30.04.2019г.
прокурорът преценил, че се макар формално да е било извършено престъпление по
чл. 345, ал.2 НК, доколкото се касае за малозначителност на деянието, то и не
са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на водача, а
спрямо него следва да се реагира с налагане на административно наказание за
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и отказал образуване на ДП и
изпратил материалите на АНО за ангажиране на отговорността на В. по
административен ред.
Въз основа на АУАН и на мнението на РП-Бургас на 08.05.2019г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел изложената в акта фактическа обстановка и също квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП наложил на водача административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съда кредитира изцяло. Жалбоподателят също не сочи някакви конкретни доводи за неправилност на така установената фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон, поради което и въпреки че в жалбата не са
изложени конкретни съображения, съдът е длъжен служебно да се произнесе по
казуса.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група
към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 08.05.2019г. е бил
оправомощена да издава НП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са
допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
По същество съдът
следва да посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП,
действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори, че
автомобил „***“ с номер на рамата *** е моторно превозно средство, както и че е
бил управляван именно от жалбоподателя по път отворен за обществено ползване.
Безспорно е също така, че към часа на проверката автомобилът не е бил
регистриран по надлежния ред (Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства),
поради което и не е имал издадени и монтирани рег. табели. Самата регистрация е
била извършена около 4 часа след проверката, видно от предоставените от Сектор
„ПП“ – Бургас писмени доказателства – л. 26. При тези факти съдът счита, че с
поведението си водачът е осъществил всички признаци на вмененото му нарушение,
поради което и правилно деянието му е било квалифицирано като нарушение по чл.
140, ал.1 ЗДвП.
Наложените на
жалбоподателя наказания – „Глоба”
в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
са съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 175, ал.3, предл. 1 ЗДвП, като
същите са определени в минималния възможен размер, поради което и е невъзможно
допълнителното им намаляване от страна на съда.
Съдът
намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид. Същото е формално, като настъпването на вреди не е
елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да
обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН. Действително транспортирането на
автомобила е било с цел неговата регистрация, но това не означава, че дори и в
този случай водачът не следва да спазва закона. Нещо повече – видно от показанията
на актосъставителя – В. много добре е знаел, че следва да използва
специализиран превоз, но не го е направил, само защото не е искал да направи
допълнителни разходи, което няма как да се приеме за уважителна причина, водеща
до отпадане на отговорността му. На последно място - видно от Справката за
водач – това далеч не е първото нарушение на жалбоподателя, поради което и
неговата лична обществена опасност също не е ниска.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-001259/08.05.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 ЗДвП на М.Ф.В. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.