№ 194
гр. Свиленград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200765 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от К. С. Д. с ЕГН ********** от град
**************************, със съдебен адрес: град Хасково, ул.
„Драгоман” № 14, етаж 2, чрез адвокат С. Й., се оспорва Електронен фиш
(ЕФ) за налагане на Глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 139, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 3а, вр.чл. 187а, ал.
5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 1 800 лв.,
както и 167 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. С Жалбата са релевирани
оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – не било възможно към
датата на нарушението да се издава ЕФ за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП и бил нарушен принципът на пропорционалност.
В съдебната фаза жалбоподателят К. С. Д., редовно призован, не се явява.
1
С Писмена молба процесуалният му представител - адвокат С. Й. иска от Съда
да отмени обжалвания ЕФ на основанията, изложени в Жалбата. Претендират
се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес:
град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, не изпращат представител.
Процесуалният им представител – юрисконсулт Р. Б., представя Писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ,
тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални
нарушения при издаването му, алтернативно се иска от Съда да бъде изменен
размера на наложената Глоба с такъв, който се явява пропорционален.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 190 лв. Наведено е мотивирано възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 26.04.2022 година в 11.52 часа в извъннаселено място, а именно: по път
- автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 89+476, на територията на
кметство Момково, община Свиленград, област Хасково, с контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 20381 (част (елемент)
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП
(т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и
за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока
нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС), представляващо
товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „Тракер” с държавен
регистрационен № ********** с технически допустима максимална маса 40
000 кг, брой оси 4, екологична категория – евро 4, който е собственост на
2
„АБ” АД (видно от Справката за собствеността), за което не е заплатена
дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ
на „АБ” АД в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката.
ЕФ е връчен на посоченото дружество, което подава Декларация по чл. 187а,
ал. 4 от ЗДвП, в която сочи данни за лицето, извършило нарушението – К. С.
Д. и представя доказателства, както и Свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
С Решение № ********** от 17.06.2025 година на И.Д. Началник на отдел
„Контрол и правоприлагане” в Националното ТОЛ управление при АПИ, ЕФ,
издаден срещу „АБ” АД е анулиран.
Издаден е процесният ЕФ срещу жалбоподателя. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния
съвет (УС) на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на
Председателя на УС на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ
Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ
съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение
по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и
съответно вписана е правна квалификация по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 179, ал. 3а, вр.чл. 187а,
ал. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 800 лв., както и е посочено, че дължи 167 лв.- такса по
чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на жалбоподателя на 18.08.2025
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка, с отбелязване, че е получено лично
от жалбоподателя (в изложения смисъл са и данните, налични в Историята на
обработка на процесното нарушение). Възражения относно начина и формата
на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Даден е 14-дневен срок на жалбоподателя да плати компенсаторната такса с
оглед анулирането на ЕФ. В указания срок жалбоподателят не плаща
3
компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е
съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и
по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се
установява, че е заснето ППС – товарен автомобил с държавен
регистрационен № **********. От приложените снимки стават ясни датата и
часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението.
В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството – собственик на ПС.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със
събиране на пътни такси по ЗП.
4
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези, посочени от адвокат С.
Й. в Жалбата и в Писмената му молба, която препраща към Жалбата:
1. Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по
приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на
Съда съобрази Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21.11.2024
година по дело С-61/2023 година.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл е Решение от 17.04.2018 година, дело С-414/16, т. 68, дело С-
537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта
на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
Националния съдия.
С оглед изложеното, при съобразяване на обстоятелството наложеното
наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 година, следва да се има предвид и дело
С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, отправено с
Определение № 113/31.01.2023 година по КАНД № 997/2022 година на
Административен съд – Хасково. В Решението на СЕС от 21.11.2024 година
по дело С-61/2023 година, Съдът е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
5
Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателната отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса” с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3а от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба” във фиксиран
размер от 1 800 лв., противоречи на принципа на
пропорционалността/съразмерността. Съдът намира, че налагането на
процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява
крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия
размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с
правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, Държавите -
членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по
настоящата Директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Следва да се посочи, че Решението на СЕС по преюдициално запитване е
задължително за всички Съдилища и учреждения в Република България. При
съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство –
Решение от 21.11.2024 година по дело C-61/2023 година на СЕС, се налага
изводът, че оспореният пред настоящата Съдебна инстанция ЕФ е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно
заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури.
Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл. 9а от
Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество. Абсолютната липса на
пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност
6
за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП
в размер на 167 лв.
Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията
надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.
2. Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата,
по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния
съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят Актове за установяване на административни нарушения
(АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и
връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, „АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват Докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис.”.
7
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, „при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на МПС. В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално
издадения АУАН не се издава НП и административнонаказателното
производство се прекратява, а първоначално издаденият ЕФ се анулира.”.
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, „АУАН по чл. 179, ал.
3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.
167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. При установяване
на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на АУАН, контролните
органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10,
ал. 2 от ЗП. Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността
за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово
плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането
може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни
от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б. В случаите, при които таксата по
чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в
Платежното нареждане да посочи номера на АУАН. При заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване
на сумата по сметката на АПИ, нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено в АУАН. В тези случаи се освобождават от
административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател
и водачът за извършеното административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б
във връзка с конкретното ППС за съответния случай на движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. НП за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от Председателя на Управителния
8
съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. За съставените
АУАН и издадените НП по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1
– 3 и ал. 13 – 16.”.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо (в приложимата редакция към
датата на деянието) и ал. 7 от ЗДвП, „при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
Глоба или Имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.”.
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на К. С. Д. е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на
чл. 189ж от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на деянието), ЕФ може
да се издаде (правна възможност за наказващия орган), когато се установи
нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се посочи и че нормите
на чл. 179, ал. 3 и ал. 3а от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се
предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за водач на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на ППС. Различни са предвидените със закона по
размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се
налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал.
3 от ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП. Предвид това се формира извод, че за извършеното от К. С. Д.
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
9
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и
издаването на НП при наличието на предпоставките за това. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на
лицето, сочено за нарушител, включително да възрази по смисъла на чл. 42,
ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на
своите твърдения.
Установените към датата на деянието непълнота и неяснота на правната
уредба относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не
могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове.
Т.е. видно от изложеното, в случая към датата на деянието липсва изрична
законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път
и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че тя
се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила
от 13.02.2024 година, законодателят е предвидил възможността за издаване на
ЕФ за налагане на Глоба или Имуществена санкция при установено и заснето
от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. До
изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща
възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, което
изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни
нарушения. Освен това самата законодателна промяна подчертава
правилността на изводите на настоящата Съдебна инстанция, защото изрично
регламентира, че за нарушения на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП ЕФ може да се
издава едва от 13.02.2024 година.
3. ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции (, който по своето правно действие съчетава в себе си
функциите, както на АУАН, така и на НП), поради което за него не намират
приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за
издаване на НП. Предвид, на което не може да се говори за процесуално
нарушение, свързано със срока на издаване на ЕФ. Тук има значение
единствено изтеклата относителна и абсолютна давност (съответно 3 години и
4 години и 6 месеца) за санкциониране на нарушителя. Съгласно възприетото
10
с Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 година на ОСНК на ВС виждане,
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване
– чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и
възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 година по т.д.№ 1/2014 година на ВАС – ОСС на НК на ВКС и
ОСС на II-ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
НК. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е
задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно
съдържанието на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН се възприема тезата, че
наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е
предвидено друго.
Следователно за процесното административно нарушение давността
следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, според
която обаче давностният срок към датата на извършване на нарушението е 3
години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към
датата на деянието изм. ДВ брой 26 от 06.04.2010 година. Следователно,
абсолютният давностен срок за нарушението в случая е 4 години и 6 месеца
според редакцията на чл. 80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на
извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горецитираните
разпоредби от НК. Т.е., отнесен към датата на извършването на твърдяното
нарушение – 26.04.2022 година относителният давностен срок ще може да се
приеме, че изтича на 26.04.2025 година. В настоящия случай ЕФ е връчен на
жалбоподателя чак на 18.08.2025 година, т.е. неговата
административнонаказателна отговорност е ангажирана след изтичането на
относителният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. По тези
съображения Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК поради изтичане на предвидената в закона относителна давност и ЕФ
следва да бъде отменен. В подкрепа на горното са мотивите и практиката на
Административен съд – Хасково, отразена в Решение № 629/27.07.2023
година по КАНД № 527/2023 година, Решение № 5762 от 16.12.2024 година
по КАНД № 849/2024 година и др.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за
11
процесното нарушение, нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП предвижда
наказание „Глоба” в абсолютен размер от 1 800 лв., поради което същото не
може да бъде ревизирано от Съда (аргумент и от чл. 27, ал. 5 ЗАНН и от т. 1
на ППВС № 10 от 28.09.1973 година, с което е отречена възможността в
производството по обжалване на НП, респ. ЕФ да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което нито за АНО, нито за Съда
съществува възможност за определяне на наказание под минимално
предвидения в закона размер). Отделно от това в ЗАНН са възприети съвсем
други принципи при определяне на административните наказания – забрана за
условно наказание (чл. 19 от ЗАНН), забрана за замяна на наказанията с по-
леки по вид, освен в случаите по чл. 15, ал. 2 от ЗАНН (чл. 27, ал. 4 от ЗАНН),
а също и забрана за определяне на наказанието под най-ниския предел, освен в
случаите, предвидени в закона (чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) (както вече бе
посочено). Тези случаи са единствено разпоредбите на чл. 58г, ал. 8 и чл. 79б,
ал. 1 от ЗАНН, което също води до извода, че ако законодателят е предвидил
определяне на наказанието, под най-ниския предел, това изрично щеше да
бъде посочено в разпоредбите на чл. 63б, ал. 5 и ал. 6 от ЗАНН, вкл. и
рамките, в които може да бъде сторено това.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар, съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските
и от страна на АНО – 130 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
12
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
В настоящия случай като съобрази размера на наложената санкция, както
и размера на таксата по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, действителната фактическа и
правна сложност на делото, както и вида на осъществената адвокатска защита
и съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата с аргументирани
мотиви по същество, но и представяне на Писмена молба по хода на делото,
ведно със Списък на разноските, както и кабинетната работа, свързана с
проучване на актуалната съдебна практика, Съдът намира, че заплатеният
размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован, т.е. налице е
съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права. В конкретния случай Съдът не намира,
че така заплатеният хонорар (400 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Т.е. не намира, че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни
цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022
година на СЕС.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и т.
2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на Глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП №
**********, издаден от АПИ, с който на К. С. Д. с ЕГН ********** от град
13
**************************, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер 1 800 лв., както и 167 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АПИ с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на К. С. Д. с ЕГН ********** от град **************************, сумата
от 400 лв., представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 765/2025 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14