Р Е Ш
Е Н И Е
№565 29.02.2016г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо
гражданско отделение
На тридесети ноември две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : С.Ч.
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик т.д. № 172 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „ПЪТНИ СТРОЕЖИ 2001” АД, ЕИК102611849, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Гладстон” №10, представлявано от Кирил Костуров
чрез адвокат Н.Д., съдебен адрес:*** - за адв. Н.Д., против „АПИ ГРУП” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Начо Иванов”
№ 5а, ет.1, ап.5, представлявано от управителят Гергана Христова, с посочено
правно основание: чл. 439 от ГПК и цена
на иска: 58281,27 лв. , с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника че „ПЪТНИ СТРОЕЖИ 2001” АД, ЕИК102611849 със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гладстон” №10 не дължи на „АПИ ГРУП”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Начо
Иванов” № 5а, ет.1, ап.5, представлявано от управителят Гергана Христова сумата
в размер на 58 281,27 лева – включваща
сумите по депозираните по изп. дело № 20158010400149
на ЧСИ Трифон Димитров, както следва : по
изпълнителен лист от 02.10.2014 г. по ч.гр. дело № 6110/2014 г. на БРС за главница в размер на 18586,22 лв., разноски -372,
00лв, адв. хонорар - 1000 лв. и законна лихва върху главница от 21.08.2014 г. -
590,33 лв.; по изпълнителен лист от 02.10.2014 г. по ч.гр. дело 6111 по описа
на БРС за 2014 г. за главница - 13123,20 лв., разноски -
262,46 лв., адв. хонорар - 700 лв. и законна лихва върху главница от 21.08.2014
г. -416,81 лв.; по изп. лист от 04.08.2014 г. по ч.гр.д. № 4750 по описа на БРС
за 2014 г. за главница - 20 166,20 лв., разноски -
403,32 лв. и законна лихва върху главница от 25.06.2014 г. - 960, 73 лв., разноски
за адвокатски хонорар по изпълнителното дело - 1000 лв., както и прихванатите
700 лева присъдени с Определение №839 от 31.03.2015 г, постановено по в.ч.гр.дело
№ 2170/2014 по описа на БОС, явяваща се част от претенцията на ответника по
изпълнителното дело поради извършено прихващане на 02.12.2014год.. Претендират
се и съдебно - деловодни разноски.
Твърди се, че
ищцовото дружество е осъдено по т. д. № 58/2013г. по описа на БОС от
дружеството „АПИА ПЛЮС” ЕООД за сумата от 47 502 лв., разноски по гражданското
дело в размер на 4095 лв., и законна лихва върху главницата, като ответникът се
е снабдил с изпълнителен лист. Твърди се, че с
договор за цесия от 20.07.2014 г. вземането към „ПЪТНИ СТРОЕЖИ 2001” АД,
ЕИК ********* е прехвърлено от цедента „АПИА ПЛЮС” ЕООД на дружеството „АПИ
ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* ответник в настоящото производство и взискател по
процесното изпълнително дело, която цесия е съобщена на ищеца на
04.11.2014година.
Твърди се , че
междувременно „ПЪТНИ СТРОЕЖИ 2001 ” АД се е снабдил с три броя изпълнителни
листи срещу дружеството „АПИА ПЛЮС” ЕООД по ч.гр.дело № 4750/2014г. по описа на
РС - Бургас за сумата от 20,166 лв. -главница 403,32 лв.- разноски до делото,
по ч. гр., дело 6110/2014г. по описа на РС - Бургас за сумата от 18586,22 лв. -
главница, разноски в размер на 1372 лв., по ч. гр. дело 6111/2014г. по описа на
РС - Бургас за сумата от 13123,20 лв. - главница, разноски в размер на 962,46
лв. Изпълнителните листи са издадени от БРС в рамките на заповедни производства
по чл.410 от ГПК на основание представени договори за цесия , с които ищецът
придобива от АПИЯ ЕООД посочените в изпълнителните листи вземания към „АПИЯ
Плюс“ЕООД.
Във връзка с
гореизложеното ищецът твърди, че е извършил прихващане на дължимата към „АПИА
ПЛЮС” ЕООД със сумата по описаните по горе изпълнителни листи, на 03.11.2014
г., като съобщението за извършената цесия е получено от ищеца на следващия ден-
04.11.2014 г.. В петитума на исковата молба се твърди , че прихващането е извършено
с изявление на ищеца в деня на получаване на ПДИ от ЧСИ по процесното
изпълнително дело.
На 02.12.2014
г. е получена покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Делян Николов, от която е видно, че по изп. дело №
20148040401240 / впоследствие прехвърлено при ЧСИ Трифон Димитров и с №
20158010400149/
ищецът дължи на дружеството „АПИ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* обща сума в размер
на 65818, 20 лв. Твърди се, че в резултат на извършеното прихващане и уведомяването за същото ЧСИ Делян Николов е
издал постановление за прихващане от 13.12.2014 г., като е приел за установено,
че дължимата от ищеца сума по
изпълнително дело № 20148040401240 е в
размер на 8472,72 лв., което постановление е отменено от БОС . Междувременно по жалба на цедента „АПИА ПЛЮС“
ЕООД са висящи три броя граждански дела по оспорване на представените
изпълнителни листи към извършеното прихващане.
След издаване на постановлението за частично
прекратяване на делото по отношение на прихванатата сума на 09.01.2015 г.
взискателят е подал жалба срещу това действие на ЧСИ. Жалбата е оставена без
разглеждане като недопустима. По отношение на жалбата против прекратяването
въззивният съд се е произнесъл в смисъл, че по реда на чл.433 ГПК не е
предвидена възможност за прекратяване на изпълнителното производство като
същото следва да бъде предявено чрез предявяване на иск по чл.439 ГПК.
Мотивиран от
горното ищецът предявява настоящия иск, с които желае да бъде установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на „АПИ ГРУП“ ЕООД сума в общ размер
на 58281,27 лв., съставена от депозираните по горното изпълнително дело : по изпълнителен
лист от 02.10.2014 г. по ч.гр. дело № 6110/2014 г. - БРС / представляващо
главница-18586,22 лв., разноски -372, 00лв, адв. хонорар -1000 лв. и законна
лихва върху главница от 21.08.2014 г. - 590,33 лв./, по изпълнителен лист от
02.10.2014 г. по ч.гр. дело 6111 по описа на БРС за 2014 г. / представляващо
главница - 13123,20 лв., разноски - 262,46 лв., адв. хонорар - 700 лв. и законна
лихва върху главница от 21.08.2014 г. - 416,81 лв./ и по изп. лист от
04.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 4750 по описа на БРС за 2014 г. / представляващо
главница - 20 166,20 лв., разноски 403,32 лв. и законна лихва върху главница от
25.06.2014 г. - 960, 73 лв./, разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното
дело - 1000 лв., както и прихванатите 700 лева присъдени с Определение №839 от
31.03.2015 г, постановено по в.ч.гр.дело №2170/2014 по описа на БОС.
Ответникът „АПИ
ГРУП“ ЕООД, редовно уведомен с препис от исковата молба, в срока по чл.367 ГПК
представя отговор на исковата молба , като твърди , че иска е недопустим,
неоснователен и недоказа. По отношение на недопустимостта твърди, че не е
налице правен интерес, тъй като извършеното прихващане не е към ответното
дружество, а към дружеството „АПИА ПЛЮС“ ЕООД, като твърди, че фактите, на
които основава иска си ищеца, не са настъпили след настъпване на съдебното
дирене на въззивната инстанция, а месец преди това. По отношение на
основателността твърди, че не е налице валидно прихващане, тъй като вземанията
на ищеца не са насрещни с тези на ответника, защото вземането на длъжника е от
трето лице. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената цесия с нотариална
покана от 07.11.2014 г. преди образуването на изпълнителното дело.
На основание чл.219 ГПК съдът е конституирал, по молба на ответника, трето лице – помагач „АПИА
ПЛЮС“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Иван Вазов“ №69, ет.5, ап.10, представлявано от Иван Христов, с оглед на
обстоятелството, че същото дружество е цедент на вземането на ответника.
Твърди се от
ответника и третото лице, че възражението за прихващане е било направено в
производството по т.д № 58/2013 г. по описа на БОС, като в същото производство
пред БАС възражението е отхвърлено като недоказано.
В допълнителната
искова молба и в допълнителния отговор страните по същество повтарят наведените
доводи от исковата молба и отговора на исковата молба.
Бургаският окръжен
съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема,
че предявеният иск е допустим.
Бургаският окръжен
съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените
становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.439 от ГПК от „ПЪТНИ СТРОЕЖИ 2001” АД, ЕИК102611849, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Гладстон” №10, представлявано
от Кирил Костуров чрез адвокат Н.Д., съдебен адрес:*** - за адв. Н.Д., против
„АПИ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Начо Иванов” № 5а, ет.1, ап.5, представлявано от управителят Гергана
Христова, с посочено правно основание: чл. 439 от ГПК и цена на иска: 58281,27 лв. , с която се иска
от съда да приеме за установено по отношение на ответника че „ПЪТНИ
СТРОЕЖИ 2001” АД, ЕИК102611849 със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Гладстон” №10 не дължи на „АПИ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Начо Иванов” № 5а, ет.1, ап.5,
представлявано от управителят Гергана Христова сумата в размер на 58 281,27 лева – включваща сумите по
депозираните по изп. дело №
20158010400149 на ЧСИ Трифон Димитров,
както следва : по изпълнителен лист от 02.10.2014 г. по ч.гр. дело № 6110/2014
г. - БРС за главница в размер на 18586,22
лв., разноски -372, 00лв, адв. хонорар - 1000 лв. и законна
лихва върху главница от 21.08.2014 г. - 590,33 лв.; по изпълнителен лист от
02.10.2014 г. по ч.гр. дело 6111 по описа на БРС за 2014 г. за главница -
13123,20 лв., разноски - 262,46 лв., адв. хонорар - 700 лв. и законна
лихва върху главница от 21.08.2014 г. -416,81 лв.; по изп. лист от 04.08.2014
г. по ч.гр.д. № 4750 по описа на БРС за 2014 г. за главница - 20 166,20 лв.,
разноски - 403,32 лв. и законна лихва върху главница от
25.06.2014 г. - 960, 73 лв., разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното
дело - 1000 лв., както и прихванатите 700 лева присъдени с Определение №839 от
31.03.2015 г, постановено по ч.гр.дело № 2170/2014 по описа на БОС, явяваща се
част от претенцията на ответника по изпълнителното дело поради извършено
прихващане на 02.12.2014год.. Претендират се и съдебно - деловодни разноски.
От приложеното т.д.№58/2013год. по
описа на БОС се установява , че с Решение №32/19.03.2014 год.,
постановено по т.д.№58/2013год. , потвърдено с Решение №51/02.07.2014год. по
в.т.д№145/2014год. на БАС ищецът е осъден да заплати на „АПИЯ ПЛЮС“ЕООД сумата
от 47502,22лв. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба и разноски. В същото производство е разгледано и прието за неоснователно
възражение за прихващане за вземания по проформа фактури, издадени от ищеца, с
мотив , че не са издадени фактури и от заключението на СИЕ се установява , че
доставените количества по проформа фактурите са всъщност доставени от
„АПИЯ“ЕООД. С договори за цесия от 14.05.2014год. същите вземания са прехвърлени
от „АПИЯ“ЕООД на ищеца , като в производство по чл.410 от ГПК , ищецът се е
снабдил с изпълнителни листи за посочените вземания , по.ч.гр.д.№4750/2014год.,
ч.гр.д.№6110/2014год. И ч.гр.д.№6111/2014год. , всички по описа на БРС.
Длъжникът „АПИЯ ПЛЮС“ЕООД е уведомен за цесиите по реда на чл.50, ал.2 на ГПК с
нотариална покана на нотариус Кремена Консулова/л.68/, а за издаването на
заповедите за плащане , от които е видна извършената цесия – на 15.07.2014год.
и на 16.09.2014год. , т.е. преди образуването на изпълнителното производство по
издадения в рамките на производството по т.д.№58/2013год. на БОС изпълнителен лист. На 04.11.2014год. ищецът
получава съобщение от кредитора си „АПИЯ ПЛЮС“ЕООД , че вземането по изп.лист,
издаден по т.д.№58/2013год. На БОС е цедирано на „АПИ ГРУП“ЕООД. Съдът приема
за недоказано твърденията на ищеца , че на 03.11.2014год. е извършил прихващане
, т.к. не са представени писмени доказателства за извършване на прихващане и
по-точно не са представени такива за достигане на волеизявлението на ищеца до
неговия длъжник „АПИЯ ПЛЮС“ЕООД. Дори да беше доказано направено изявление за
прихващане , достигнало до адв. Матеева , то не обвързва длъжника , доколкото
не е отправено към лице , което го представлява извън рамките на вече приключилото
исково производство. Волеизявлението за прихващане към цесионера – взискател по процесното
изпълнително дело е направено след
датата на съобщаване на цесията между „АПИЯ ПЛЮС“ЕООД и „АПИ ГРУП“ЕООД.
Съдът намира
предявеният иск за неоснователен със следните аргументи:
Предявен е
отрицателен установителен иск, с който ищецът – длъжник по изпълнително дело
оспорва изпълнението.
Съгласно чл.439 от ГПК ,искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене, в производството , в което е издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай това е 19.06.2014год. датата на последното
съдебно заседание във въззивната инстанция / в същия смисъл Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1244/2010 г., III г. о., ГК/.
Съдът приема , че
след като се твърди , че вземането по изпълнителното дело е погасено частично
чрез прихващане , то меродавен е моментът на извършване на прихващането –
датата на достигане на волеизявлението за прихващането до длъжника – взискател
в изпълнителното производство и тази дата е 02.12.2014год. , следователно се
касае за новонастъпил факт.
Съдът приема , че в
рамките на исковото производство не е направено валидно волеизявление за
прихващане , под формата на възражение за прихващане, т.к. същото е направено
пред първата инстанция преди датата на придобиване на активното вземане на
ищеца чрез договори за цесия. Съдът намира , че следва да приеме за доказано,
че уведомяването на ищеца за извършената
на 20.07.2014год. цесия между АПИЯ ПЛЮС“ЕООД и „АПИ ГРУП“ЕООД е извършено на
04.11.2014год., с оглед на обстоятелството , че по делото не се намират
доказателства за по-ранна дата, а горното обстоятелство не е в полза на
страната , която го твърди.
Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД
предвижда възможността, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко от тях при изискуемост и ликвидност на своето вземане да
го прихване срещу насрещното си задължение като по този начин да погаси
последното. Съгласно чл.99 , ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно за да настъпи погасителния ефект на прихващането , ищецът е
следвало да направи изявлението за прихващане към цедента „АПИА ПЛЮС“ЕООД до
датата на съобщаването на цесията -
04.11.2014год. , след тази дата вече не са налице насрещни вземания , доколкото
длъжник на ищеца е „АПИА ПЛЮС“ЕООД, а
кредиторът и взискател по делото е друго лице – „АПИ ГРУП“ЕООД.
С оглед на гореизложеното , съдът намира , че ищецът не е направил валидно
прихващане и поради ненастъпване на желания от ищеца погасителен ефект на
волеизявлението му не е намалено задължението му по процесното изпълнително
дело.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът намира искът за неоснователни и като последица, ищецът следва да заплати и
направените разноски , но поради липса на списък за разноските и доказателства
за направени такива , те не се присъждат
Мотивиран от
изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „ПЪТНИ СТРОЕЖИ 2001” АД, ЕИК102611849, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Гладстон” №10, представлявано от Кирил Костуров
чрез адвокат Н.Д., съдебен адрес:*** - за адв. Н.Д., против „АПИ ГРУП” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.Мара Гидик
№28, ет.2, представлявано от управителят Гергана Христова, при участието на
трето лице помагач на страната на ответника „АПИА ПЛЮС“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северна
промишлена зона, ул.Одрин №53, представлявано от Иван Христов, с посочено правно основание: чл. 439 от ГПК
и цена на иска: 58281,27 лв. , с който
се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника че „ПЪТНИ
СТРОЕЖИ 2001” АД, ЕИК102611849 със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Гладстон” №10 не дължи на „АПИ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул.Мара Гидик №28,ет.2 представлявано от управителят Гергана
Христова сумата в размер на 58 281,27
лева – включваща сумите по депозираните
по изп. дело № 20158010400149 на
ЧСИ Трифон Димитров, както следва : по изпълнителен лист от 02.10.2014 г. по ч.гр.
дело № 6110/2014 г. на БРС за главница в размер на 18586,22 лв., разноски -372, 00лв, адв. хонорар - 1000 лв. и законна
лихва върху главница от 21.08.2014 г. - 590,33 лв.; по изпълнителен лист от
02.10.2014 г. по ч.гр. дело 6111 по описа на БРС за 2014 г. за главница -
13123,20 лв., разноски - 262,46 лв., адв. хонорар - 700 лв. и законна
лихва върху главница от 21.08.2014 г. -416,81 лв.; по изп. лист от 04.08.2014
г. по ч.гр.д. № 4750 по описа на БРС за 2014 г. за главница - 20 166,20 лв.,
разноски - 403,32 лв. и законна лихва върху главница от
25.06.2014 г. - 960, 73 лв., разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното
дело - 1000 лв., както и прихванатите 700 лева присъдени с Определение №839 от
31.03.2015 г, постановено по в.ч.гр.дело № 2170/2014г. по описа на БОС, явяваща
се част от претенцията на ответника по изпълнителното дело поради извършено
прихващане на 02.12.2014год..., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския
апелативен съд.
СЪДИЯ: