П
Р О Т
О К О Л № 260155
гр. Пловдив, 16.03.2021 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на съдебния секретар Катя Митева, в присъствието на прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, сложи за разглеждане докладваното от съдия Иван Ранчев ВЧНД № 138 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:03 часа.
Съгласно Заповед
РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд - Пловдив и раздел II.4
от
Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия на ВСС
/протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г./, с
оглед установеното наличие на техническа възможност за видеоконферетна връзка
чрез Skype е осъществена видеоконферетна връзка с
Ареста в гр. П. с помощта на системния администратор на съда – В.Н..
Обвиняемият не се явява в съдебното заседание, участието му е осигурено чрез видеоконферетна връзка по Скайп от Следствения арест - гр. П. При добър звук и картина на линията се установява, че това е обвиняемият М.С.Х..
Обв. Х.: Не възразявам да ме защитава адв. Х..
Адв. Х.: Запознах се с делото. Приемам доброволно защитата.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 94 ал.1 т.6 от НПК за назначаване на служебен защитник на обв. М.Х., тъй като в производство по чл. 64 НПК лицето е задържано, а предходният служебен защитник адв. Б. е удостоверил, че се намира в почивка до началото на другата седмица.
С оглед сроковете за разглеждане на делата за мярка за неотклонение няма основание за отлагане на делото на това основание, затова съобразявайки задължителността на защитата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на обвиняемия М.Х. – адвокат Е.Х., определен с писмо на председателя на Адвокатска колегия - П.
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Красимир Папаризов.
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд - Пловдив – В.Н..
ОБВ. М.С.Х.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам доказателствени искания.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ частната жалба от съдията-докладчик Иван Ранчев.
Адв. Х.: Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадената жалба. Макар и кратка, тя е много точна, без да се впуска в обсъждане на мотивите на първоинстанционния съд да постанови тази най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Всички предпоставки за предприемането на тази мярка са обсъдени и от представителя на обвинението в първата инстанция, и от защитника на доверителя ми, и от самия съд. Не споделям вижданията на съда.
По отношение на доверителя ми г-н Х., дори представителят на прокуратурата категорично е заявил, че не намира каквито и да било основания г-н Х. да се укрие. Единствено се обсъжда вероятността същият да извърши престъпление. За да не досаждам на съда с формалното обсъждане на формалните предпоставки за взимането на тази мярка, моля да приемете становището ми, че вероятността доверителят ми да извърши ново престъпление не е налична. Ще се мотивирам пред вас по много странен начин, но за мен той е логичен, правдив и справедлив. По отношение на Х., който в момента е обвиняем, именно във връзка с неговото утежнено съдебно минало, което предполага, че са спрямо същия са били предприемани и друг път мерки за неотклонение, Х. никога по време на срока на тези мерки за неотклонение не е извършвал каквито и да било деяния, простъпки, които да осуетят възможността на досъдебните органи да осъществяват своите процесуални действия, т.е. същият да се укрива, както и не и извършил простъпки, които да са осъществявали друго престъпно деяние. В крайна сметка нашата обща задача е да обезпечим едно лице за нуждите на досъдебното производство и да преценим дали има опасност то да извърши престъпление. Ако е някой друг, не г-н Х., лице, което няма такова утежнено престъпно минало, ние не можем да знаем, можем само да предполагаме, че то няма да извърши такива деяния точно в този срок, за който ние носим отговорност. Но при г-н Х. имаме категорични доказателства. Да, той е осъждан. Да, спрямо него са били повдигани обвинения, били са предприемани мерки за неотклонение, но никога в този срок г-н Х. не е извършавал други престъпления. И за мен това е най-важното. Защото в крайна сметка отговорността е голяма, но трябва ли заради нашия страх, защото всеки един от нас изпитва страх да не би едно лице с престъпени наклонности да бъде на улицата и във времето, в което ние всички сме поели отговорността, то да извърши друго престъпление. Трябва ли обаче нашият страх да предопредели това лице да лежи в ареста?
Нашата отговорност е до момента, в който това лице делото му влезе в съда. Мярката за неотклонение има тези цели. До този срок, до този момент е нашата отговорност. Имаме категорични доказателства, че никога г-н Х. не е нарушавал тази разпоредба на съда. Да, той нарушава условно изпитателния срок, но това е друго. Ние в този процес нямаме отговорност за поведението на един човек, след като той е бил осъден. Целта на настоящото производство е да го обезпечим и да сме мотивирани защо считаме, че това лице няма да извърши друго такова престъпно деяние в този срок, до влизането на делото в съда. Аз считам, че ние имаме само доказателства, че не е налице дори и минимална вероятност г-н Х. да извърши ново престъпление.
По отношение вероятността същият да се укрие, считам, че и самият окръжен съд, и представителите на обвинението поддържат тезата, че такава вероятност не е налице. Тя е изтъкната от колегата - семейното му състояние.
На следващо място имайте предвид и факта, че не съм имал контакт с доверителя ми, работя само по документи, така че има и констатации за негово заболяване, които не са направени по повод някаква приумица на една от защитните страни. Те са диагностицирани, констатирани, установени категорично по един безспорен начин, без да има вмешателство на който и да било защитник. Това са също обстоятелства, които считам, че не правят тази най-тежка мярка за неотклонение необходима в конкретния случай.
Както доверителят ми сам е изтъкнал паричната гаранция е също едно много голямо бреме, особено за човек, за който има данни събрани по делото, че има стабилно семейно положение, има две деца, за които отговаря, има имущество, т.е. има какво да губи.
Считам, че този факт, който ви изтъкнах, и който е чисто житейски, логичен и правдив, че този човек никога не е нарушавал разпоредбите на съда, моля да приемете най-силното основание на доверителя ми да се наложи мярка за неотклонение „Парична гаранция“. Не съм говорил с него в какъв размер той е готов да я плати, нямам възможност за такава връзка, но считам, че тя ще е адекватна, правилна и справедлива.
Обв. М.С.Х. за лична защита: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на М.Х.. В производство сме по чл. 64 от НПК. Голяма част от относимите към предмета на доказване доказателства са събрани към този момент, разпитани са 4 свидетели. Всички неща във връзка с предмета на престъплението, който е 100 лева предложен подкуп, са документирани надлежно. Производството затова се води като бързо полицейско производство. В момента, и то по-скоро е, бих казал, преценка на защитата, предстои изготвяне на експертиза и заключение на т.нар. поликамера, където се вижда съвсем ясно подходът, механизмът на извършване на престъплението. Всъщност, идеята ми е, че ако се тръгне по по-кратък път на разследване, това доказателство може да не се събира. Но с оглед позицията, която е поддържана в производството, тя е назначена.
В момента ще ви дам опора в мотивите на съда, които са много ясни. Обвинението е по чл. 304а, 10 години лишаване от свобода е предвидил законът и глоба от 15 000 лева. Действително, рамката на настоящото въззивно производство се определя от приетото единствено като възможност да се извърши друго престъпление и да се укрие, което аз споделям доводите на първоинстанционния прокурор и на окръжния съд.
Откъде, според мене, произтича опасността да се извърши друго престъпление? Изострям вниманието – през 2004 г. има едно освобождаване по чл.78а за престъпление по чл. 234в, но това няма особено значение; през 2017 г. неща, свързани и с предмета на доказване на настоящото деяние, т.е. управление с фалшиво свидетелство за правоуправление – английско и там престъплението, което му е вменено във вина, е по чл. 316 вр. с чл. 308. Тогава наказанието е било пределно леко и не е могло да изпълни ролята си, защото е било от 6 месеца, с отложено изтърпяване за срок от 3 години. В изпитателния срок през 2019 г. - следващото деяние на М.Х., това е пак управление на МПС без регистрация и престъпление по чл. 343б ал.1 НК, т.е. управление с алкохол над 1,2 – 1.49 промила, което е установено, и там е постигнато споразумение. Касае се за изтърпени наказания, това леко наказание, изтърпяно на 27.01.2020 г. Малко повече след година какво се случва с М.Х.? – полицейска проверка, дрегер тест е установил положителна проба за алкохол и защитната му теза, че, едва ли не, тази банкнота от 100 лв. е паднала от него и полицаите погрешно са я приели за предлагане на дар, е очевидно несъстоятелна. В това отношение и първоинстанционният прокурор, и съдът са изложили доводи. Личната карта е била на капака на автомобила, а банкнотата от 100 лева е намерена в жабката на полицаите. Затова се прави тази експертиза, да се обори неговата позиция, която, естествено, като негово право, следва да бъде обсъдена.
Резултатите за мене и отсега са ясни, че се касае за предлагане на тази банкнота именно с тази цел, защото на Х. му е било ясно, че е употребил алкохол и че управлява МПС, без да има правоспособност, които са тежки и наказуеми престъпления. Това е фактологията и той, за да се отърве от тази ситуация, той предлага този дар.
Очевидно се касае за едно стереотипно поведение, с оглед изложеното от мене, което, според мене, и съдът е стигнал до правилния извод, че най-адекватна мярка за неотклонение към момента е именно ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Колкото по-кратко продължи това, толкова по-добре за всички – и за органите на досъдебното производство, и за съда. Това е моето предложение, чисто процесуално за бъдещето на този казус, което, в крайна сметка, си зависи в голяма степен и от подсъдимия, и от защитата. Факт е, че една експертиза, която е назначена към момента, би означавало да се очаква нейните резултати съответно да бъдат приобщени като доказателствен материал по делото.
И заради тежестта на бъдещото престъпление, за което има обосновано предположение, и заради съдебното минало на М.Х., според мене, е налице опасност да извърши друго престъпление, в който смисъл са правилни изводите на съда и доказателствата сочат единствено в тази насока.
Ето защо ще ви моля да потвърдите обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд.
Адв. ХАЙРЕБЕДЯН /реплика/: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии, колегата представител на обвинението се впусна в разглеждане на факти и доказателства, по отношение на обоснованото предположение - дали доверителят ми е извършил или не е извършил деянието, като намекна, че ако той е съдействал ще е кратък периодът, в който той ще лежи в ареста. Не считам, че това досъдебно производство ще свърши кратко, имайки личен опит за тези експертизи. Има една изразена позиция на доверителя ми в много сфери. Обосновката, че доверителят ми, че може да извърши друго престъпление, аз твърдя, че именно съдебното му минало показва, че той няма да извърши друго престъпление, той никога не е нарушавал разпоредбите на съставите и на досъдебните органи, които са определяли мерките за неотклонение, никъде няма такива данни и факти, а той е лице, който е бил поставен на това изпитание, не един, не два пъти. Дали това лице е виновен или не, ще прецени съдът, когато делото влезе в съдебна зала. Какво наказание трябва да получи, да, но този текст в НК предвижда до 10 години лишаване от свобода, което ще се прецени от решаващия състав. Трябва ли само заради съдебното му минало да пренебрегнем факта, че този човек никога не е нарушавал предприетите по отношение на него мерки за неотклонение. Да, нарушава условия срок, но не и най-важните мерки, да бъде обезпечен, за да може това лице да е в съда.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВ. М.С.Х.: Каквото прецени съдът. Моля да бъде снизходителен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 - 8 от НПК.
С протоколно определение № 260312 от 08.03.2021г. по ЧНД № 523/2021г. съдия от Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия М.С.Х. по БП № 74/2021г. по описа на РУ на МВР – Т..
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв. Г. Б. от АК – П., като служебен защитник на обв. Х.. Доводите на защитата са в насока за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение в частта му за преценката за наличие на реална опасност от извършване на друго престъпление. Обвиняемият е семеен, с две деца, има работа и жилище на постоянен адрес. Счита мярката за неотклонение за прекомерно тежка, като обвиняемият има възможност при взимане на по-лека мярка от типа на парична гаранция да я заплати. В тази връзка се иска отмяната на определението на окръжния съд и вземането на по-лека мярка за неотклонение, която също би постигнала целите на чл.57 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи изводът за наличието на обосновано предположение за участието на обв. Х. във вменената му инкриминирана дейност. Има и реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, предвид на предходните му осъждания за идентична престъпна дейност.
Обвиняемият Х. се явява лично и със служебен защитник – адв. Е. Х. *** като заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят за взимане на по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение намира, че подадената срещу него частна жалба
е неоснователна.
По делото правилно е преценено, наличието на обосновано подозрение за
съпричастността на обв. Х. към повдигнатото му обвинение по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като
това престъпление е тежко умишлено и за него се предвижда наказание лишаване от
свобода, с което е изпълнена първоначалната предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК.
Въпреки сравнително ранния етап от провежданото досъдебно производство,
по делото има събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, за да се
направи извод за наличието на обосновано подозрение за съпричастност на обв. Х.
към вменената му престъпна дейност. Разпитаните като свидетели полицейски
служители – Н. Д. и Г. Г. сочат в показанията си, как на инкриминираната дата
са спрели обвиняемия и той е бил
тестван за наличие на алкохол в кръвта при управление на МПС. След отчитането
на положителен резултат за евентуален състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, както и установена неправоспособност, обв. Х. се е приближил към
полицейския автомобил и е предложил дар на съставящия в този момент АУАН срещу
него - св. Г., за да не изпълни служебните си задължения. Според техните
показания, обв. Х. е извадил и оставил в полицейския автомобил една банкнота от
100 лв. Същата е била иззета при последвалия оглед на местопроизшествието в
полицейския автомобил, видно от изготвения протокол за оглед и фотоалбум /л. 28
– 29 и л. 53 – 57 от ДП/. Действително, мястото на намиране на процесната банкнота
– в жабката на полицейския автомобил, изключва засега лансираната версия от
страна на обвиняемия Х. за случайното ѝ падане от портфейла там.
В тази връзка, настоящият въззивен състав споделя заключението на окръжния съд за наличието на достатъчно доказателства за съпричастността на обв. Х. във вменената му престъпна дейност. На по-късен етап от наказателното производство, предстои по-задълбочено да се обсъди въпросът, дали при евентуално внасяне на делото в съда, анализът на наличните доказателства, установява по безспорен начин, извършването на горепосоченото инкриминирано деяние от обвиняемото лице.
Правилно е съобразено, че липсва реална опасност от укриването на дееца, предвид на семейната му и Трудова
ангажираност, наличието на постоянен адрес по местоживеене.
Обосновано е преценена, обаче
реалната опасност, при вземане на мярка за неотклонение, различна от „Задържане
под стража“, обв. Х. да извърши престъпление. Тази опасност се извежда главно
от обстоятелството, че до момента същият е бил освобождаван от наказателна
отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер, два пъти е
осъждан и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер. Второто осъждане на обв. Х. касае управление на
автомобил с неистинско СУМПС и то като неправоспособен водач, а третото
осъждане е за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила, идентично с процесното деяние,
за което е бил спрян, а и във връзка с което е предложил подкуп. При последното
осъждане Х. е бил осъден и за управление на МПС, което не е било регистрирано
по надлежния ред. Във връзка с гореизложеното, не може да не направи
впечатление и обстоятелството, че деянието, предмет на разглеждане по настоящото
дело е било извършено около една година
след излизането му от затвора.
Или всичко това сочи на извод за сериозен риск от извършване на друго престъпление при вземането на една по-лека мярка за неотклонение.
В този смисъл на настоящия ранен етап от разследването, най-адекватна за него се явява най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Твърденията за наличие на заболяване, не е
било подкрепено с надлежна медицинска документация, за да наложи преоценка на
горното заключение. А в случай на влошаване в здравословното състояние, няма
пречка обв. Х. да поиска получаване на своевременна и адекватна медицинска
помощ, макар и при условията на ареста.
Това води до извода, че обжалваното определение се явява обосновано и законосъобразно, което налага и потвърждаването му.
Водим от горното и на основание чл.64, ал.5 – 8 от НПК, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №260312 от 08.03.2021 г. по ЧНД № 523/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия М.С.Х. по БП № 74/2021г. по описа на РУ на МВР – Т..
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: