Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 31.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря С. М.,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2866
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с
чл.266 от ЗЗД, във връзка с
чл.258 от ЗЗД и по чл.86 от
ЗЗД.
Подадена е
искова молба от „МАРВИПАК“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.„С. г.“, ул.“П.. Х. Д.“ №**, вх.*, ап.*,
представлявано от Н. П. Д. – управител, действаща чрез адвокат М.Т.П., с ЕГН **********,
вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия против „БИКСТОН – Г.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Септември, ул.“Н. В.“ №**,
представлявано от Н.Г., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че е
търговец, който се е специализирал в производството и продажбата на различни
полиетиленови продукти - предимно найлонови чували и пластмасови чаши.
Дружеството твърди, че е доставяло такива продукти на десетки други търговци в
страната като с някои от своите клиенти поддържа дългогодишни търговски
контакти. Дружеството има контакти и с ответника „Бикстон - Г." ЕООД от
около една година като през това време по негови заявки (поръчки) е извършило
към него няколко доставки на найлонови чували. Твърди, че последните две
доставки не са заплатени като забавянето вече е 9 месеца.
Ищецът твърди, че ответникът
му е поръчвал найлонови чували, които е ползвал за опаковане и транспорт при
продажбата на своя продукция - варов разтвор. Твърди, че ответникът е заявил
желанието си чувалите да бъдат произведени с отпечатано върху тях негово лого, указващо
наименованието му, дейността му и други търговски характеристики, като
контактите на производителя на варовия разтвор, съдържанието в чувалите и др. Ищецът
изработил два варианта на проект на лого (етикет върху чувалите) и след като
„Бикстон-Г." ЕООД харесало и одобрило единия, започнала доставката на
найлонови чували. Твърди, че до настоящия момент „Бикстон-Г." ЕООД е
отправило 5 (пет) заявки и получило съответно пет доставки с различни по размер
найлонови чували, за което „Марвипак" ЕООД му е издало 5 отделни фактури.
Само при първата фактура - от 25.05.2018г. плащането е в разумен срок (4 дена
след фактурата), а при следващите фактури плащането е станало при забава от 90
дена - за втората фактура и 150 дена - за третата. Твърди, че последните две
фактури (т.е. четвъртата и петата) изобщо не са платени. Това са фактура
№**********/02.10.2018г. на стойност от 1619,82 лева и фактура
№**********/02.11.2018г. на стойност от 2144,52 лева. Твърди, че и до момента
тези изискуеми вземания на „Марвипак" ЕООД към ответника-длъжник не са
платени. Стоката - найлонови чували е заявена от ответника, доставена му е,
т.е. получена е от него без възражения и въпреки това липсва плащане, макар че
му е изпратена изискуемата от закона фактура.
Твърди, че вземанията
на ищеца са в общ размер на 3764,34
лв. - главници. Тази обща сума се
дължи по две отделни фактури, както следва: фактура №********** от 02.10.2018г.
за 1619,82 лева; фактура №********* от 02.11.2018г. за 2144,52 лева.
Сочи, че всички
поръчани найлонови чували са доставени на длъжника, но тези по горните две
пратки (фактури) не са платени. Доставките са извършвани няколко дена преди
издаване на фактурите. Твърди, че между страните не е уговаряно
отложено/разсрочено плащане, поради което счита, че ответникът е изпаднал в
забава с издаването на фактурите - едната е от 02.10.2018г., а другата е
02.11.2018г.
С настоящия иск ищецът
претендира лихва за забава общо за цялата дължима главница, считано от 03.11.2018г. независимо, че сумата
от 1619,82 лева е станала изискуема месец по-рано. Претендира лихвата за забава
до предявяване на иска - 12.07.2019г., която е в размер на 263,50 лева, както и
лихвата от предявяване на иска до окончателното плащане.
На основание чл.127
ал.4 от ГПК посочва банковата сметка на ищеца, по която ответникът може да
извърши плащане на сумите. Сметката е в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Счита, че
ответникът е в неизпълнение на основните си договорни задължения - за заплащане
на цената, поради което на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД иска съдът да го осъди
да заплати, т.е. да изпълни реално задълженията си, макар и по принудителен
път.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди „Бикстон-Г." ЕООД, ЕИК ******** да
заплати на ищеца сумата от 3764,34 лв., представляваща цената на изработени и
доставени найлонови чували по фактура №**********/02.10.2018г. и фактура
№**********/02.11.2018г., заедно със сумата от 263,50 лв., представляващи лихва
за забава върху главницата за периода от 03.11.2018г. до 12.07.2019г., както и
лихвата за забава от предявяване на иска до окончателното плащане.
Моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца всички съдебно-деловодни разноски по делото, вкл.
и тези, които са направени извън настоящото исково производство, но са във
връзка с него.
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства, подробно описани.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното
дружество, чрез процесуалния му представител, с който заявява, че оспорва
изцяло по основание и по размер обективно кумулативно предявените против
дружеството осъдителни искове.
Не оспорва
твърденията, че между страните са съществували търговски отношения по
изработката на найлонови чували с логото и контактите на ответното дружество. Сочи,
че действително между страните са съществували търговски отношения по договори
за изработка на найлонови чували, по силата на които по заявки на ответното дружество
като възложител, ищецът като изпълнител е следвало да изработи с необходимото
качество найлонови чували с логото на ответника, а то съответно да приеме
работата и да заплати уговореното възнаграждение на изработващия.
Твърди, че изработването
на чувалите се е осъществявало по отделни заявки на ответното дружество като
съществените условия по всяка заявка - количество, характеристики, цена и
други, са уговаряни между страните отделно за всяка заявка като страните са
инкорпорирали постигнатото между тях взаимно съгласие в издавани от
изработващия - доставчик по смисъла на ЗДДС в полза на възложителя - получател
по смисъла на ЗДДС данъчни фактури. Следователно всяка отделна фактура се
квалифицира от гражданско правна точка на отделен договор.
Във връзка с
гореизложеното оспорва наличието на договор за изработка по данъчна фактура
№********** от 02.11.2018г. и данъчна фактура №********** от 02.10.2018г. Възразява,
че дружеството не е поръчвало изработката на посочените в данъчните фактури
пликове. Твърди, че това количество не е предавано на ответното дружество.
Прави възражение за
скрити недостатъци по отношение на предадените на ответното дружество и
изработени от ищеца найлонови чували, които не е могло да се установят при
обикновен преглед на изработеното и които са се проявили в по-късен етап.
Твърди, че поръчваните
найлонови чували са служели като опаковка на продаваните от ответното дружество
продукти, а именно: варов разтвор и пясък, което е било известно на
изработващия. Поради тази причина многократно от страна на ответното дружество
е заявявана конкретна дебелина и здравина на запечатващия шеф на найлоновите
чували/пликове, именно с оглед продукта, който ще се слага в него. Въпреки това
и впоследствие при контрагентите на ответното дружество се оказало, че
изработената опаковка /найлонови чували/пликове/ не разполагат с необходимата
здравина, в резултат на което продуктът в тях се е разпилявал при контрагентите
на дружеството, за което са получени множество устни и писмени рекламации.
Твърди, че за горното
са провеждани многократни разговори с представители на ищеца, както и е водена
електронна кореспонденция по Viber, в резултат на което е проведена среща между
представители на ответното дружество и представители на ищеца, която среща е
проведена в търговските обекти на „Крез“, където изрично от страна на ответното
дружество е направено възражение за скрити недостатъци на изработеното,
показани са му откритите недостатъци и е упражнено неговото право по чл.265
ал.1 от ЗЗД за отбив в цената.
Твърди, че по
всички издадени фактури, обективиращи отделните договори за изработка, са
съществували твърдените от тях по-горе скрити недостатъци на изработеното,
поради което и към настоящия момент дружеството е преустановило търговските си
отношения с ищеца и използва друг контрагент за изработването на чували и
пликове, с който отклонения в изработеното и недостатъци липсват.
В този смисъл и ако
съдът приеме, че по претендираните фактури съществуват договорни отношения с
ищеца, с настоящия отговор прави възражение и за некачествено изпълнение на
изработеното, поради скрити недостатъци, поради което и прави възражение за отбив
на цената и ответното дружество не дължи на ищеца възнаграждение за
некачествено изработеното.
В условие на
евентуалност прави възражение за съдебно прихващане със сумата от 5000 лева,
представляваща нанесени имуществени вреди на „Бикстон-Г." ЕООД от уронване
на доброто търговско име и репутация пред контрагентите на „Бикстон-Г."
ЕООД, довело до бракуване и съответно неплащане на 4600 броя варов разтвор от
20кг; 625 броя по 10 кг гасена вар; 2880 броя пясък от 25 кг и 905 броя филц от
25 кг от „Крез България“ ЕООД, извършено преопаковане на речен пясък, доставен
на „Мал Мук Хоум“ АД, рекламации от „Чечосан" ЕООД, „Агроинвест – 94“ ООД
и други.
Твърди, че в
резултат на продължаващите през целия период на съществуване на търговските
отношения с ищеца и въпреки многократните срещи и уведомяване на ищеца за
необходимостта от заздравяване на изработваното от него, не са били предприети
никакви мерки, въпреки което обаче изработващият е фактурирал стойност на
изработката без да извърши отбив от цената и без да предприеме каквито и да е
мерки за изпълнението на задълженията си като добър търговец. На ищеца е било
известно за възникналия проблем за рекламациите от страна на „Крез България“
ЕООД, довело до неплащане на „Бикстон – Г.“ ЕООД на доставените продукти.
Твърди, че всичко гореизложено
е довело до накърняване на доброто търговско име и репутация на ответното дружество
пред неговите контрагенти, което винаги има стойностна величина и се изразява в
нанесени вреди на дружеството.
Сочи, че доставените
от „Бикстон-Г.“ ЕООД на „Крез България“ ЕООД 4600 броя варов разтвор от 20кг;
625 броя по 10 кг гасена вар; 2880 броя пясък от 25 кг и 905 броя филц от 25 кг
не са заплатени, поради бракуването им, поради скъсване на опаковките,
доставени от ищеца. Поради същата причина - наличие на скрити недостатъци, е
извършено преопаковане на речен пясък, доставен на „Мал Мук Хоум“ АД, по
рекламация на купувача.
Твърди, че освен
горните рекламации, довели до имуществени вреди за ответното дружество,
рекламации са постъпили и от „Чечосан" ЕООД, „Агроинвест – 94“ ООД и други.
Сочи се, че
ответното дружество е било изправено пред заплахата да спре работа с
дълготрайни свой клиенти именно, поради некачественото изпълнение на
опаковките, изработени от ищеца. За това той бил много добре запознат предвид
проведената среща между страните именно в базата на „Крез България“ ЕООД.
Посочва, че съдебната
практика е единна за това, че юридическото лице не може да търпи неимуществени
вреди, изхождайки от същността на този вид вреда, изразяваща се в
неблагоприятно въздействие върху психиката на увредения от деликвента, чрез
накърняване на лични правнозащитими интереси като чест, достойнство, морал,
добро име в обществото и др. Доколкото юридическото лице не може да изпита
такива усещания, то не може да бъде носител на такъв вид вреди, а доколкото е
накърнено доброто име на юридическото лице, то тази вреда има имуществено
измерение.
В този смисъл предявеното
от тях възражение за съдебно прихващане не намира основание като деликтна
отговорност, а представлява нанесени имуществени вреди от неизпълнението на
договорите за изработка между страните на основание чл.82 от ЗЗД, доколкото
продължаващото във времето некачественото изпълнение със скрити недостатъци на
изработеното от страна на ищеца се намира в пряка и непосредствена връзка с
претърпените от дружеството вреди. Твърди, че в същото време за ищеца е било
известно, както се заявява в отговора на исковата молба, че в поръчаните чували/пликове
ще се слага варов разтвор, поради което и е необходимо изработеното да бъде със
съответната здравина, а при липса на такава и/или некачествен материал, то
впоследствие ще доведе до скъсване, разпиляване и съответно бракуване на
стоката. Това било нормално и с оглед на дължимата от страна на ищеца като
търговец грижа - грижата на добрия търговец.
Оспорва твърденията
за наличие на забава в изпълнението на всички данъчни фактури, което не
отговаряло на действителността. Твърди, че страните не са уговорили падеж за
заплащане на възнаграждението на изработващия и то при изработено със скрити
недостатъци, поради което и е приложима разпоредбата на чл.303а от ТЗ като
плащането изисква от една страна получаване на данъчните фактури или получаване
и одобрение на доставената стока, които предпоставки не са били налице.
В този смисъл оспорва
претендираните акцесорните лихви за мораторна лихва за забава от 03.11.2018г.
до 12.07.2019г.
Оспорва и размера
на предявените искове, доколкото очевидно е фактурирано повече количество от
реално доставеното, ако се приеме, че стоковите разписки установяват реално
предаване на стоката. Освен това цената от 0.15 лева единична цена по стоковите
разписки е с ДДС, а във фактурите отделно е начислено още един път ДДС.
Оспорва подписите
върху Стокова разписка №566 от 31.10.2018г. и Стокова разписка №449 от
22.09.2018г., положени в графа „Приел" като твърди, че положеният подпис
не е на законния представител на ответното дружество и не е изпълнен от него.
Оспорва и
твърденията за наличието на връзка между стоковите разписки и двете издадени
фактури и в тази връзка дописването върху разписките в техния горен край
„1033/02.11 и 789/02.10".
Твърди, че няма
никаква правна и житейска логика подписване на стокови разписки за предаване на
стока без да е издадена данъчна фактура, която да се връчи със стоката,
съответно със стоковата разписка, тъй като самата данъчна фактура отразява
доставка на стока.
Моли съда да
отхвърли като изцяло неоснователни предявените против „Бикстон-Г.“ ЕООД
обективно кумулативно съединени искове като изцяло неоснователни.
В условие на
евентуалност и ако съдът счете исковите претенции за изцяло и/или частично
основателни моли да извърши съдебна компенсация до размера на по-малкото
вземане с насрещното вземане на „Бикстон-Г.“ ЕООД в размер на 5000 лв.,
представляваща нанесени имуществени вреди на „Бикстон-Г.“ ЕООД от уронване на
доброто търговско име и репутация пред контрагентите на „Бикстон-Г.“ ЕООД,
довело до бракуване и съответно неплащане на 4600 броя варов разтвор от 20кг;
625 броя по 10 кг гасена вар; 2880 броя пясък от 25 кг и 905 броя филц от 25 кг
от „Крез България“ ЕООД, извършено преопаковане на речен пясък, доставен на „Мал
Мук Хоум“ АД, рекламации от „Чечосан" ЕООД, „Агроинвест – 94“ ООД и други.
Претендира
сторените съдебни разноски.
Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В проведените по
делото съдебни заседания, пълномощникът на ищеца поддържа подадената искова
молба и моли съда да уважи изцяло предявените с нея осъдителни искове като
доказани и основателни. Претендира разноските по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното
дружество. Излага доводи по същество в пледоарията си.
Ответникът, чрез
законния и процесуалния си представители, оспорва искове и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Поддържа направеното с писмения отговор възражение
за съдебно прихващане. Претендира разноските по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на пълномощника на ищеца в исковото
и в обезпечителното производства. Подробни съображения по същество са изложени
в представените и приети по делото писмени бележки.
Съдът след като се
запозна с твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и с възраженията на
ответника в писмения отговор и като обсъди и анализира събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Не е спорно между
страните по делото, че между ищцовото дружество и дружеството-ответник са
съществували търговски отношения по изработката на найлонови чували с логото и
контактите на ответното дружество. Търговските отношения по договорите за
изработка са се осъществявали по заявки на ответното дружество като възложител.
Ищецът като изпълнител е следвало да изработи найлонови чували с необходимото
качество и с логото на ответника, а то съответно да приеме работата и да
заплати уговореното възнаграждение на изработващия. Условията по всяка заявка -
количество, характеристики, цена и други са уговаряни между страните и същите са
инкорпорирани в издавани от изработващия в полза на възложителя данъчни
фактури. В случая са издадени общо пет на брой фактури в периода от
25.05.2018г. до 02.11.2018г., видно от приложената към исковата молба справка
за платежното поведение на ответното дружество от 29.05.2019г., приета по
делото и неоспорена от ответника. Следователно всяка фактура инкорпорира отделен
договор между страните.
С исковата молба
ищецът признава извършено от ответника плащане по първите три фактури /макар и
със закъснение/. Претендира плащания по последните две фактури, издадени от
него на ответното дружество, а именно: фактура №********** от 02.10.2018г. на
стойност 1619,82 лева и фактура №********* от 02.11.2018г. на стойност 2144,52
лева. Твърди, че всички поръчани найлонови чували са доставени на длъжника и че
пратките по тези две фактури не са платени, както и че доставките са извършвани
няколко дена преди издаване на фактурите. Представя два броя стокови разписки,
съответно №449/22.09.2018г. и №566/31.10.2018г., с които са доставени стоките.
Ответникът оспорва наличието
на договор за изработка по посочените две данъчни фактури - №********** от
02.11.2018г. и №********** от 02.10.2018г. Възразява, че дружеството не е
поръчвало изработката на посочените в данъчните фактури пликове и че това
количество не е предавано на ответното дружество. Оспорва истинността на двете
стокови разписки, във връзка с което по отношение на същите е открито
производство по чл.193 от ГПК.
Видно от процесните
две фактури е, че изпълнител /доставчик/ е търговското дружество-ищец, а възложител
/получател/ е ответното дружество. Фактурите са издадени на датите, посочени в
исковата молба и по-горе. Като начин на плащане във фактурите е отразено – по
банков път. Във фактурите като основание за издаването им е посочено вида на
стоката – пликове за варов разтвор и пликове за варов разтвор Крез. Посочено е
количеството на доставката – брой пликове от съответния вид, както и единичната
цена - 0.15 лева. Посочени са сумите за плащане по фактурите. Първата от тях е
на стойност 1619,82 лева с ДДС, а втората – на стойност 2144,52 лева с ДДС.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза се
установява, че подписите за „Приел“ в двете стокови разписки са положени от
едно и също лице и това лице е управителят на ответното дружество Н.А.Г..
Предвид горното
съдът приема, че оспорването на процесните две стокови разписки не е доказано и
цени същите като доказателства по делото. Приема, че именно управителят на
ответното дружество е получил лично стоките по процесните стокови разписки.
При сравняване на
отразеното количество доставена и получена стока по стоковите разписки и
фактурите, съдът констатира, че отразеното количество пликове за варов разтвор
и варов разтвор „Крез“ по фактура
№********** от 02.10.2018г. съответстват изцяло на тези, получени по стоковата
разписка №449 от 22.09.2018г. Налице е, обаче, разминаване между отразеното
количество пликове за варов разтвор по фактура №********* от 02.11.2018г.
/7439бр./ и полученото количество от същия вид пликове по стоковата разписка
№566/31.10.2018г. /5723 броя/ - с 1716 бр. пликове. Количеството на доставените
пликове за варов разтвор „Крез“ по двата документа съвпадат.
По делото не са изложени твърдения от ищеца и
не са ангажирани доказателства, фактура №********* от 02.11.2018г. да включва и
друга доставка на пликове, извън тази по стоковата разписка №566/31.10.2018г.
Стоковите разписки
удостоверяват предадена, съответно получена стока. Въпреки това и в двете
процесни стокови разписки има посочена стойност на пликовете от 0,15 лв. за
брой. Това е и стойността, отразена и в двете процесни фактури като тяхна
единична стойност.
За неоснователно
съдът счита възражението на ответника, чрез процесуалния му представител, че
стойността в стоковите разписки от 0,15 лева е с ДДС и че неправилно във
фактурите повторно е начислено ДДС. За това си възражение ответникът се
позовава на свидетелските показания на свидетеля Е. И. ов К. . Показанията на същия обаче не са
категорични, тъй като свидетелят заяви следното: „…Тази стойност по стоковата
разписка 0,15 мисля, че е с ДДС…“. Освен това фактурата е платежният документ,
който отразява стойността на доставената стока.
От писмото на ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик с изх.№26305/03.01.2020г. и приложената към него
справка се установява, че по приложена разпечатка от ПП на дневник-покупки за
фирма „Бикстон-Г.“ ЕООД с данъчен период месец октомври на 2018г. само фактура
№**********/02.10.2018г. е включена в дневника под номер девет, към СД по ЗДДС
с вх.№13001587473/14.11.2018г. в законоустановения срок. Фактура №**********/02.11.2018г.
не е декларирана в законоустановения срок. Търговското дружество „Марвипак“
ЕООД е декларирало фактура №**********/02.10.2018г
и фактура №**********/02.11.2018г. в дневник продажби към СД по ЗДДС в законоустановения
срок.
При тези данни,
съдът приема за установено по
делото, че в конкретния случай се касае за търговска сделка, сключена между ищцовото дружество и ответното
търговско дружество, тъй като
е безспорно, че страните
са търговци по смисъла на ТЗ и спрямо тях, съгласно разпоредбата на чл.286 от ТЗ, следва да се прилагат
правилата за търговските сделки. В настоящия казус и по отношение на процесните фактури
– за извършените фактически действия – изработка и доставка на пликове за варов
разтвор - разпоредбата на
чл.286 от ТЗ следва да се прилага във връзка с
текста на чл.288 от ТЗ, тъй като този вид договори, при които едната страна -
изпълнител се задължава да изпълни поръчката на другата страна - възложител за
извършването на определени фактически действия, а последната – да заплати
възнаграждение за същите, са уредени в раздел VІІІ-ми от особената част на ЗЗД
и общото им наименование е “договор за изработка”. Касае се за неуредени в ТЗ положения по тази търговска сделка
и затова съгласно чл.288 от ТЗ ще следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД и
по-конкретно на договора за изработка.
Процесните фактури отговарят на
изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС и съдържат предвидените в
тях реквизити. Фактурите са надлежно осчетоводени от ищеца, съгласно
изискванията на ЗСч и ЗДДС. Съответно ответникът е придобил правото на данъчен
кредит. Освен това се установи, че първата от процесните фактури -
№**********/02.10.2018г. е включена от ответника в дневника за покупки към СД
по ЗДДС с вх.№13001587473/14.11.2018г. в законоустановения срок. Затова
извършените фактически действия ангажират ответника, като страна по процесните договори.
По делото няма данни за направени
от ответното дружество възражения при получаването на стоката по процесните две
фактури, както и при издаването на фактурите.
Съгласно разпоредбите на чл.264
ал.2 от ЗЗД, при приемането на извършената работа, поръчващият трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появат по-късно. За такива недостатъци
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след открИ. ето им. Ако не
направи такива възражения, работата се счита приета.
В писмения си отговор ответникът
се позовава на скрити недостатъци на процесните пликове. Твърди, че впоследствие
при контрагентите на ответното дружество се оказало, че изработената опаковка
/найлонови чували/пликове/ не разполага с необходимата здравина, в резултат на
което продуктът в тях се е разпилявал при контрагентите на дружеството, за
което са получени множество устни и писмени рекламации. Твърди, че за това са провеждани
многократни разговори с представители на ищеца, както и е водена електронна
кореспонденция по Viber, в резултат на което е проведена среща между
представители на ответното дружество и представители на ищеца, която среща е
проведена в търговските обекти на „Крез“, където изрично от страна на ответното
дружество е направено възражение за скрити недостатъци на изработеното,
показани са му откритите недостатъци и е упражнено неговото право по чл.265
ал.1 от ЗЗД за отбив в цената.
В хода на производството по
делото, ответникът не посочи точния момент, в който самият той е разбрал/открил
скритите недостатъци на процесните пликове. В писмения си отговор казва
„впоследствие при контрагентите на ответното дружество“. Позовава се на получени
множество устни и писмени рекламации. Представя писмените рекламации. Видно от
същите е, че: рекламацията на „Агроинвест – 94“ ООД е с дата 08.08.2018г. за
стока, доставена им от ответника на 26.07.2018г.; рекламацията на „Чечосан“
ЕООД е с дата 26.09.2018г. за доставена им преди тази дата стока; рекламацията
на „Мал Мук Хоум“ АД е от 01.10.2018г. за доставен от ответника пакетиран речен
пясък по два броя фактури с посочени номера, съответно от дата 27.08.2018г. и
28.09.2018г.; рекламацията на „Крез България“ ЕООД е с дата 01.11.2018г. и е за
получени от ответното дружество продукти през периода август-октомври 2018г.
При тези данни се налага извода,
че първите три рекламации не са свързани по никакъв начин с процесните две
доставки, тъй като първите две от тях предхождат доставката и получаването на
процесните стоки от ответника, а третата рекламация касае пакетиран речен
пясък, а процесните стоки са пликове за варов разтвор.
Рекламацията на „Крез България“
ЕООД е за опаковки от варов разтвор, гасена вар, пясък и филц с посочени
количества, доставени им от ответника в периода от месец август до месец
октомври 2018г. В рекламацията не е посочен производителят на пликовете, които
са се разтворили или скъсали. В тежест на ответната страна бе да установи
връзката между тази рекламация и ищеца и по-конкретно връзката с процесните две
доставки /още повече, че страните не спорят, че между тях е имало и други
доставки преди това/, а оттам и скритите недостатъци на процесните пликове за
варов разтвор „Крез“. Това не бе сторено в производството. В писмения си
отговор, ответникът само общо сочи, че скрити недостатъци е имало по доставките
по всичките фактури.
В подкрепа на възраженията си в
писмения отговор, ответникът е представил снимки, които са приложени по делото.
С тях ответникът цели да онагледи скритите недостатъци на процесните пликове.
Видно, обаче, от снимките е, че на тях са заснети пликове със съдържание
„Пясък“, а процесните доставки са на пликове за варов разтвор.
„Вайбър“ кореспонденцията, на
която ответникът също се позова и която, бе предмет на изследване от вещото
лице от съдебно-техническата експертиза, е от датите 22.01.2019г. и от
22.03.2019г. От същата не става ясно какъв „брак“ се има предвид. Още повече,
че има и изтрити съобщения.
По отношение на срещата в „Крез
България“ ЕООД по делото се събраха следните данни: според свидетеля А. А. срещата е проведена в началото на летния
период на 2019г. и тогава му били показани само снимки на цепнати чували; според
свидетел И. А. в края на лятото на 2018г. е имало проблем с
опаковките на ответника, който проблем продължил повече от месец. Знае за среща
в „Крез“ между представители на двете дружества, но не е присъствал на същата.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи възникването на проблеми с пликовете, доставени от
ищеца на ответника, които са се разцепили и това е довело до разпиляване на
съдържанието им. Не се установи обаче, пряката връзка между процесните две
доставки - на двата вида пликове за варов разтвор и наличието на скрити
недостатъци на същите. Още повече, че данните са, че ищецът е доставял на
ответника и други видове пликове - за пясък и филц.
Предвид гореизложеното и на
основание разпоредбата на чл.264 ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че процесната
извършена от ищеца работа е приета от дружеството-ответник и че на основание
чл.266 от ЗЗД той следва да заплати договореното възнаграждение за същата.
Възнаграждението е съществен елемент от
възмездния договор за изработка в неговите различни разновидности - чл.258 от ЗЗД. В конкретния казус се касае за извършване на фактически действия - изработка
на два вида пликове за варов разтвор с уговорено
възнаграждение.
Налице е неизпълнение
на договорните задължения по процесните договори от страна на ответника – възложител за заплащане на договореното възнаграждение по същите.
Предвид горепосоченото за разминаването между доставената и получена от
ответника стока – пликове за варов разтвор по стоковата разписка от
31.10.2018г. и издадената въз основа на нея фактура от 02.11.2018г., съдът
приема, че дължимото от ответника на ищеца възнаграждение ще следва да се
присъди само за реално доставената, съответно получена стока, а именно за 5723
броя пликове с единична цена от 0,15 лв. След направено от съда пресмятане
дължимото от ответника възнаграждение за доставената му стока по стоковата
разписка от 31.10.2018г. е размер на
1835,64 лева с ДДС. До този размер ще следва да се уважи и исковата претенция
на ищеца, а не в претенцирания с исковата молба размер по фактурата от
02.11.2018г. от 2144,52 лева. За разликата искът ще следва да се отхвърли.
Така общо
дължимата сума по двете процесни фактури се равнява на 3455,46 лева.
Вземането
е изискуемо и длъжникът дължи заплащането му, тъй като не е сторил доброволно
това до настоящия момент.
Върху
главницата от общо 3455,46 лева се дължи и законната лихва, считано от
подаването на исковата молба в съда – 12.07.2019 год. и до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът
счита, че ответникът е в забава по отношение на задълженията по процесните
фактури от деня на издаването им /друг уговорен между страните срок не е
отразен във фактурата и не са събрани данни/. Поради това съществува и
вземането на ищеца спрямо ответника по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД - за обезщетение за забавено плащане за претендирания с исковата молба
период, а именно от 03.11.2018 год. до 12.07.2019 год. След направени
изчисления с електронен калкулатор и на основание чл.162 от ГПК, съдът приема,
че дължимата мораторна лихва върху главницата от 3455,46 лева за посочения
период е в размер на 241,88 лева. Претенцията на ищеца е основателна до този
размер. Над него и до претендирания размер от 263,50 лева, искът ще следва да
се отхвърли.
За
недоказано и неоснователно, съдът счита направеното от ответника с писмения му
отговор възражение за съдебно прихващане със сумата от 5000 лева, представляваща
нанесени имуществени вреди на ответника „Бикстон-Г.“ ЕООД от уронване на
доброто търговско име и репутация пред контрагентите на „Бикстон-Г.“ ЕООД,
довело до бракуване и съответно неплащане на 4600 броя варов разтвор от 20кг;
625 броя по 10 кг гасена вар; 2880 броя пясък от 25 кг и 905 броя филц от 25 кг
от „Крез България“ ЕООД, извършено преопаковане на речен пясък, доставен на „Мал
Мук Хоум“ АД, рекламации от „Чечосан" ЕООД, „Агроинвест – 94“ ООД и други.
Съгласно
правната теория и съдебната практика юридическото лице не може да търпи неимуществени вреди /каквито са посочените от
ответника - уронване на доброто търговско име и репутация пред контрагентите/. Действия
по отношение на юридическото лице, накърняващи
негови неимуществени блага, каквито
то безспорно притежава, винаги
имат своя имуществен израз. Този въпрос, обаче, се нуждае от законодателно уреждане или респективно
от тълкуване и разясняване от съдебната практика.
В
конкретния случай, ответникът е свързал възражението си и с твърдения за
бракуване и неплащане на стока от контрагентите му, както и за преопаковането
на стока. В негова тежест бе да докаже тези си твърдения. Доказателства в тази
насока не се събраха по делото – нито за бракуване на стоки и неплащане, нито
за преопаковане на такива, нито връзката им с ищеца и неговите доставки. Не бе
посочен, а и установен размер на същите.
Освен това
данните по делото са, че въпреки възникналите проблеми с опаковките и
направените рекламации, ответното дружество е продължило работата си със своите
контрагенти.
Затова
искането за съдебно прихващане не следва да се уважава.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни направените и от двете страни възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на другата страна. Този извод съдът
прави с оглед фактическата и правна сложност на делото и неговата
продължителност. Освен това размерите на адвокатските възнаграждения на
пълномощниците и на двете страни са еднакви - от по 800 лева. Предвид това
възраженията им до известна степен са и неразбираеми. Договореното адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца за проведеното преди настоящето дело
обезпечително производство е в минималния размер, съгласно действащата към този
момент наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на горното и предвид изхода
на делото, както и представените от страните списъци на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи, ответникът дължи на ищеца разноски,
съобразно уважената част от исковете, в размер на 1520,12 лева, а ищецът дължи
на ответника разноски, съобразени с отхвърлената част от исковете, в размер на 65,64
лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „БИКСТОН – Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.Септември, ул.“Н. В.“ №**, представлявано от Н.Г. да заплати
на „МАРВИПАК“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „С. г.“, ул.“П. Х. Д.“ №**, вх.*, ап.*, представлявано от Н. П. Д. –
управител, с пълномощник адвокат М.Т.П., с ЕГН **********, вписан в регистъра
на Софийска адвокатска колегия сумата
от 3455,46 лв.,
представляваща цената на изработени и доставени найлонови чували по фактура
№**********/02.10.2018г. и част от фактура №**********/02.11.2018г., сумата от 241,88
лв., представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 03.11.2018г.
до 12.07.2019г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на
иска – 12.07.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в настоящето производство,
съобразно уважената част от исковете в размер на 1520,12 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над размера от 3455,46 лв. и до претендирания с исковата молба
размер от 3764,34 лв., както и иска за мораторна лихва над размера от 241,88
лв. и до претендирания с исковата молба размер от 263,50 лв., както и
претенцията за разноски над размера от 1520,12 лв. и до претендирания със
списъка по чл.80 от ГПК размер от 1656 лв., като неоснователни.
Банковата сметка на
ищеца „МАРВИПАК“ ЕООД, ЕИК ********, по която ответникът може да извърши
плащане на сумите е: „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА „МАРВИПАК“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Студентски град“, ул.“П. Х. Д.“ №**, вх.*, ап.*
представлявано от Н. П. Д. – управител да заплати на „БИКСТОН – Г.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“Н. В.“ №**, представлявано от Н.Г.
разноски по делото, съобразно отхвърлена част от исковете, в размер на 65,64
лв., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски над този размер и до претендирания
със списъка по чл.80 от ГПК размер от 800 лв., като неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: