Р Е Ш Е Н И Е
№ 1186
Гр. Пловдив, 05.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,І
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 318 по
описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Й.Г.А.,ЕГН **********
***, Пловдивска област, ул. “Славянска“ №1 против Заповед № РД-09-90/ 16.01.2019г.на
Кмета на Община „**“,с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж,
представляващ “масивна жилищна сграда“ с размери 8,00/4,00 м. ,изпълнен в
поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор № 11845.17.20 по КК и
КР на с.**,Община „**“,област Пловдив,одобрени със Заповед №
РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон .
Твърди се, че сградата,предмет на
обжалваната заповед е построена от жалбоподателя преди повече от 20 години.
Строена е съгласно българският държавен стандарт, като години са заплащани такса
смет и сметки за ток и вода. Поддържа се още, че построената през периода 1980г.-1990г.
сграда е търпим строеж по смисъла на закона. Сочи се, че в обекта живее цялата
фамилия на Й.А. ,като последният няма
друг жилищен имот или възможност да строи.
Твърди се в жалбата,че с издаването на
оспорения административен акт са допуснати от административния орган нарушения
на изискванията на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека,гарантиращ
правото на личен и семеен живот,на неговото жилище и тайна на
кореспонденция.Следвало е първо да се предостави на лицата,обитаващи обособени
ромски квартали друг подслон ,а след това да се премахват незаконните строежи.
По подробно изложени съображения е
направено искане за отмяна на Заповед № РД-09-90/16.01.2019г.като
незаконосъобразна.
Ответникът – Кметът на община **, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият
административен акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
І.По допустимостта.
Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Съдът намира,че за
жалбоподателя е налице правен интерес от заявеното оспорване по следните
съображения.
В настоящия случай е налице задължение за
премахване на незаконен строеж ,а същото е вменено на извършителя му. В случай,
че същият е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, посочени в чл.
225а, ал. 6 ЗУТ. При положение, че незаконен строеж е този, за който няма
строителни книжа, то самото твърдение на
оспорващия, че е извършител или собственик на строеж, разпореден за премахване,
е достатъчно да обоснове правен интерес. Така той ще бъде обвързан от силата на
присъдено нещо на съдебния акт и от силата на административния акт, който ще
може да бъде изпълнен принудително за негова сметка. ЗУТ допуска
"неизвестност" на нарушителя и посочва как се процедира спрямо
такъв-чл. 225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ. Чл. 214, т.1 ЗУТ дефинира като
индивидуални административни актове по смисъла на този закон актовете за
устройство на територията, с които се създават задължения или се засягат права
или законни интереси на отделни физически или юридически лица, "независимо
дали изрично са посочени като адресати". Следователно, непосочването на адресат
на акта, не е съществено нарушение във формата на административния акт по ЗУТ,
което е в отклонение от общото правило за съдържанието на акта по чл. 59, ал.
2, т.3 АПК. Всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен
интерес да оспори заповед за премахване на незаконен строеж. В този смисъл е Определение № 5578 от
12.04.2019 на Върховният административен съд на Република България - Второ
отделение, постановено по АД №3767/2019г.
Още повече, че
жалбоподателят твърди в жалбата, че сградата, предмет на оспорената заповед, е
построена от него преди повече от 20 години. Освен това,в хода на съдебното
производство се събраха гласни доказателства за това,че Й.А. е живял в
процесната „масивна жилищна сграда“.
ІІ.От фактическа
страна се установява следното.
На 08.01.2019г.
длъжностни лица при Община „**“ са извършили проверка на строеж:“масивна жилищна сграда“,намиращ се в
ПИ 17-20 по КК на с.**,община „**“
В резултат на проверката е съставен
Констативен акт № 11/08.01.2019 г./л.20 и сл./, в който е отразено, че строежът
е изпълнен с тухлени
стени,стоманобетонови колони и греди;дървена покривна конструкция ,покрита с
керемиди ;с размери 8,0м/4,0 м,Н=2,60 м.Построен е без одобрени проекти и
разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с
идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с. **, община „**“, обл. Пловдив,
одобрени със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, собственост на неизвестно лице. Установено е, че строежът е пета
категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30 юли 2003г. За
номенклатурата на видовете строежи.
Имотът е общинска собственост, съгласно
Акт за общинска собственост №61 от 15.12.2003г. /л.23 по делото/. Имотът е с №
000017, НТП – нива -1,633 дка; находящ се в с. **, общ. **, местност Када Пара.
Няма други собственици.
По време на проверката не са представени
строителни книжа: одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, акт за
узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и ниво и др.
Проверката е извършена в отсъствие на извършителя на строежа, за който е
отразено, че е неизвестен. Изработена е окомерна скица относно разположението
на строежа.
Констативният акт е съобщен по реда на §4,
ал.1 от ДР на ЗУТ, което се установява от Служебна бележка / л. 18 по делото /
и Служебни бележки /л. 19 по делото/ относно съобщаване чрез залепване на
таблото за обявления в кметство с. ** и в сградата на община „**“. Съставен е Протокол от 16.01.2019г./л.12/,
подписан от специалисти в Община „**“, с който е установено, че съобщението от
08.01.2019г, и КА, не са открити на входната
врата на сградата, където са били залепени на 08.01.2019г. Съставени са
протоколи с дата 16.01.2019г. относно свалянето на съобщение от таблото в
кметството на с. ** и от таблото в сградата на община „**“ /л. 13 по делото/.
В
Становище на Главния архитект на Община „**“ /л.16/се посочва, че строежът,
описан в КА № 11/08.01.2019г е реализиран в ПИ с идентификатор № 11845.17.20 по
КК и не е нанесен като сграда в КК на с. **. В администрацията на община „**“
не са представени документи, удостоверяващи законността на строежа, не са
налице данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на
ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗУТ в предвидените срокове. Няма депозирано заявление за
узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Няма постъпила молба
за узаконяване на строежа. Съгласно ОУП на община „**“ имотът попада в зона
427-Смесена многофункционална устройствена зона.
Последвало е издаването на оспорената
Заповед № РД-09-90/16.01.2019г.на Кмета
на Община „**“,с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ във
вр. с чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, е разпоредено
премахването на незаконен строеж, представляващ “масивна жилищна сграда“ с
размери 8,00/4,00 м. ,изпълнен в поземлен имот-частна общинска собственост с
идентификатор № 11845.17.20 по КК и КР на с.**,Община „**“,област
Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК.
Административният орган е посочил, че
извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ
и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.Посочено е, че за строежа не са налице данни
за започнало и неприключило производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, както и че не е депозирано заявление за узаконяване по реда на §127,
ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В хода на съдебното производство са събраните следните писмени
доказателства: Удостоверение за постоянен адрес /л.7/,от което е видно,че
постоянният адрес на Й.Г.А. ***;удостоверение за настоящ адрес/л.8/,от което е
видно,че настоящият адрес на Й.Г.А. ***.
В писмо с изх. № 11-00-1700 от 27.03.2019г на «В и К» ЕООД е
посочено, че за Й.Г.А. с адрес: *** има
открита партида,но за адрес с.**, ул.“Победа“№23,където е настоящият адрес на
жалбоподателя ,няма открита партида.
От писмо с вх.№ 6296/01.04.2019г.
е видно,че Й.Г.А. не фигурира като клиент в базата данни на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
В писмо с изх. № 1603-92-00-0531/
25.03.2019г. на Агенцията за социално подпомагане е посочено, че лицето Й.Г.А. не фигурира в Интегрираната информационна
система на АСП. Не е подпомагана от ДСП-**. Семейството има три деца на възраст
над 30 години.
От писмо с изх. № ДК/Д-РВ-М-129/27.03.2019г. на Агенцията за
социално подпомагане се установява,че по постоянния и настоящ адрес на Й.Г.А.
няма малолетни и непълнолетни деца в състава на семейството му,както и че
същият не е родител на дете от списъка на цитираните деца в писмено уведомление
на Кмета на Община ** с изх.№ 92-01-9/14.01.2019г./л.15 от делото/.
От справка за актуално състояние на всички трудови договори на Й.А.
*** се установява още,че същият понастоящем не работи,като последният му трудов
договор е прекратен на 19.06.2009г./л.100/.
По делото от ответника е представено удостоверение за семейно
положение и родствени връзки на Й.Г.А./л.73 и сл./.
В писмо с вх. № 4428/07.03.2019г
ответникът изрично изяснява, че Община „**" не разполага със
сграден фонд за предоставяне на жилища на лица на територията си. Подадената от
жалбоподателя молба на 14.02.2019 г. до кмета на община „**" за предоставяне
на общинско жилище е изпратена до Областния управител на областна администрация
Пловдив, по компетентност, както и до Министъра на труда и социалната политика.
Представени са от ответната страна още : справка от Дирекция
„Местни приходи" към община „**", в което се сочи, че за Й.Г.А. няма
информация в масивите на Дирекция «МП» при Община ** за декларирани данни ;
Решение № 48/09.03.2004 г. на Общинска съвет „**" /л. 75/, с което е
отстъпено възмездно право на строеж върху общински имоти за построяване на
жилищни сгради,като за Й.А. е отстъпено
възмездно право на строеж върху 1/2 ид.ч. от УПИ I-630,кв.23;Обявление на кметство с. **,
че разполага със свободни общински урегулирани имоти за отстъпване право на строеж/л.82/,
протокол от кметски съвет, молба от Й.Г.А. /л.80 и сл./. В молбата е посочено
от жалбоподателя, че семейството му се състои от съпруга , 4 деца .
Прието по делото е Решение № 2 от 30.01.2018г. на ОбС-** относно
приемане на „Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община **”. Приетата програма представлява отворен документ и
позволява периодично внасяне на предложения за промени в рамките на
оперативната информация в хода на изпълнението. В раздел III от Програмата са
отразени поземлени имоти в населени места за процедура за продажба по чл.35 ЗОС, сред които с.** и ПИ 17.20. В раздел VI от Програмата са посочени имоти –
отредени за социални жилища по чл.49а ЗОС.
В хода на съдебното производство съдът служебно назначи съдебно-техническа експертиза,
заличена поради невенесен депозит за вещо лице .
По делото са изслушани двама свидетели на жалбоподателя-А.П. и
М.К. и двете без родство.
Съдът като цяло не кредитира показанията на казаните
свидетели,поради противоречивите показания,които дават.Свидетелките не знаят
кой е строил къщата,в която живял Й. близо 15 години/според свидетелката П./ и близо 25 години/според свидетелката К./,а освен това Й. живеел и другаде.Налице е
разминаване в показанията досежно това кой и колко хора живеят в процесното
жилище.Установява се,че жалбоподателят не е плащал данъци за къщата,а в нея
имало ток и вода.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника представя удостоверение № 11-00-335/08.05.2019г,издадено от Община „**“,от
което се установява,че ПИ с идентификатор № 11845.17.20 от КК на с.**,местност
“Када пара“,община „**“,Пловдивска област е с начин на трайно ползване „нива“ и
няма административен адрес.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с чл.
146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Заповед № РД-09-90/16.01.2018 г. е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община „**“, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория .
В
конкретния случай процесният строеж е от
пета категория, съгласно чл. 137, ал.1 т.5 от ЗУТ.
Заповедта е
издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. В нея са посочени фактическите /извършен строеж масивна жилищна сграда/
и правни основания /разпоредбата на чл.137,ал.3 от ЗУТ чл. 148,
ал.1от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.Тези констатации са илюстрирани в графичен вид, посредством
окомерна скица на разположението на строежа в имота,както и с посочване на
размерите на същия.
Констативният
акт, на който се основава процесната заповед, също е съставен от компетентни
лица. Видно от длъжностната характеристика на подписалите го служители по
контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална
компетентност, установена от чл.
223, ал.2 от ЗУТ, да
констатират незаконни строежи.
Констатациите в КА, отразени и в
оспорената заповед, се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на
чл.171 ал.1 АПК и подлежат на опровергаване в съдебната фаза на производството
от жалбоподателя с посочените в ал.2, чл.171 АПК доказателствени средства.
В
случая констатациите на административния орган не се обориха в хода на
съдебното производство
При издаването на обжалваната заповед не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна
възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното
производство. Уведомяване е извършено своевременно за всички действия по
движението на преписката, констативният акт е надлежно съобщен по реда на §4,
ал.1 от ДР на ЗУТ. Проведената процедура
от администрацията на Община „**“ е изцяло в съгласие с предписанията на закона
- извършени са всички действия за
събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал -
извършени са проверки на място, съставен е констативен акт в режима на чл.
225а, ал. ал. 2 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен
строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а
по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по
чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти,
несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на
чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните
граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване
на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона
даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само
на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган.
Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие
с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от
общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите,
изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
При така посочената
правна уредба,съотнесена към настоящия случай, съдът намира за безспорно, че процесният строеж представлява масивна жилищна
сграда,с тухлени стени,стоманобетонови колони и греди с размери 8,00 м/4,00 м и
с височина 2,60 м., V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, от ЗУТ.
Както вече се посочи, нормата на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени
съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни
книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж.
Установи се ,че процесният строеж е построен
без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна
общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КК и КР на с. **, община „**“,
обл. Пловдив
Доказателства за законността на строежа,
които да опровергаят констатациите в съставените актове, въз основа на които е
издадена обжалваната заповед, не са представени от страна на жалбоподателя.
Липсват дори и твърдения за наличието на такива. А строежи, осъществени без
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, са незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
След като процесният строеж е незаконен,
за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по
§16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от
ПР на ЗУТ.
Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се
установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския
процесуален кодекс, включително и с декларации. За вписване на неверни данни в
декларациите лицата носят наказателна отговорност.
Не се ангажираха доказателства в съдебното
производство относно годината на извършване на строителството. Следва да се
отбележи, че в жалбата се твърди ,че сградата е построена от Й.А. в периода
1980-1990г.,както и че е на повече от 20 години.Тези твърдения се опровергаха
от събраните гласни доказателства,като и двете свидетелки посочват,че къщата е
била построена преди Й. да дойде да живее в нея и е построена не от него.Съдът
не кредитира показанията на свидетелките,тъй като те противоречат на събраните
по делото писмени доказателства,а именно на двете удостоверения за постоянен и
настоящ адрес на Й.А..Видно от същите е ,че на постоянния си адрес ,в с .**, ул.
“Славянска“№1 ,жалбоподателят е регистриран на 13.12.2001г.,а регистрацията му
по настоящия адрес в с.**,ул.“Победа“№23 е неясна,тъй като липсва дата.
Неясен остава въпросът и от кога А. живее в имота-дали от 15 или от 25
години.
Жалбоподателят не приложи доказателства за
период на електрозахранване и водоснабдяване или за начален момент на
захранване с ел.енергия и вода,така както твърди в жалбата си . „В и К“ ЕООД,
Пловдив отговори, че на адрес – с.** ул.Победа № 23 – няма открита партида за
ползване на вода на името на А.,където е настоящия му адрес.Партида има открита
на името на Й.А. на адрес:с***.
Годината на изпълнение рефлектира върху
изследването на режима за търпимост на строежа. Административният орган е
приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.2
и ал.3 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Действително
съгласно приетите доказателства по делото липсват основания за прилагане на §
16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от
2012г. Действалата към момента на влизане в сила на ЗУТ /01.03.2001г./ Наредба
№ 2/1998г./ отм./, допуска застрояване в земеделски земи без промяна на тяхното
предназначение на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв.
м. за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване, при имоти с площ до 10 дка /чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба
№ 2/1998г., отм. - при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански
постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен
статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята /. Ясно е, че
жилищните сгради не попадат в обхвата на разрешението с цитираната наредба,
вкл. и в обхвата на Наредба № 19/2012г. за строителство в земеделски земи без
промяна на предназначението им.
Не са налице
условията за застрояване в имота, с оглед на това, че същият е общинска частна собственост и извършеното строителство от жалбоподателката
не е свързано с ползване на земеделска земя, а е за обитаване лично и на
нейното семейство, както се твърди в жалбата.Освен това ПИ, където е извършено
строителството е общинска частна собственост и не е учредено право на строеж.
Съгласно регламента на
чл.2, ал.1 от Наредба № 19/25.10.2012г.
без промяна предназначението на земеделска земя е разрешено
строителство, свързано с ползването на земеделските земи, чиито функции са
съвместими с предназначението на земята /т.1 – при имоти до 10 дка – едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях/. Според Скица на ПИ /л.21/,
ОУП, Становище на Гл. архитект, ПИ 11845.17.20 попада в зона 427-Смесена
мнофункционална устройствена зова, следователно не е предназначен за
производство на селскостопанска продукция и функциите на построените в
същия имот постройки не отговаря на
предназначението на земята, следователно
не са допустими строежи по изискванията на Наредба № 19.
Процесният строеж
попада в имот-частна общинска собственост, съгласно приетият по делото Акт за
общинска собственост №61 от 15.12.2003г. /л.23 по делото/ и е извършен без
учредено право на строеж и то в земеделска земя без промяна на
предназначението.
Не се ангажираха
доказателства за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се представиха
доказателства и за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на §127
ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Строежът е безспорно извършен върху земеделска земя - частна
общинска собственост. Няма ангажирани доказателства за предоставяне право на
ползване на жалбоподателката по реда на някой от нормативните актове, изброени
в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Няма данни по делото предназначението на земята да е
променено. Сградата е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да
има одобрен ПУП и без да е променено предназначението й.
С оглед горното съдът досига до извода,
че процесният обект, имащ характер на
строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа. За процесния обект не са налице
предпоставките, водещи до приложимостта на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ.
Относно наведените съображения за
нарушение на Европейската Конвенция за правата на човека и основаните свободи.
Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира
правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки
човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не
са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при
наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в
закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от
изброените цели - да е в интерес на националната и обществената сигурност или
на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици
или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. В случая с издаването на процесната заповед за премахване на незаконен
строеж се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да
живеят в благоустроена среда.
От значение за служебната преценка на
съразмерност на оспорената заповед /по същност и последици – принудителна
административна мярка/ по критериите на чл. 6 ал.5 АПК, е липсата на убедителни
доказателства по твърденията за нарушени права – такива не са представени както
с жалбата, така и в хода на съдебното производство. Й.А. е посочил в жалбата
адрес ***/постоянен адрес-л.7/.Настоящият адрес на жалбоподателя е в с.**, ул.“Победа“№23
/л.8/. В скицата на СГКК-Пловдив от 28.03.2019г., адресът на ПИ 11845.17.20 е
с.**, местност Када Пара. Данните не подкрепят твърдението за единствен жилищен
имот на оспорващото лице, тоест липсва оставане без дом. Освен това, независимо
от дадените ууказания от съда,не бе заявено от страна на жалбоподателя на кой
адрес поддържа да се намира единственото му жилище.
Не бе представена информация за живущи в
сградата три поколения, сред които малки деца и възрастни хора.Съдът вече
неколкократно посочи,че не кредитира показанията на свидетелите на
жалбоподателя досежно установяване на
фактите кои и какви лица са обитавали
процесната сграда,поради противоречивостта им. Не са установени обективни факти
за обитаване на сградата в дълъг период – не са представи данни за партидни
номера при консумирана вода и електроенергия или дори само документация,
удостоверяваща начален период на потреблението им или за период на заплащана
такса смет.
Следва извод за това, че не са налице
живущи в обекта уязвими членове – деца, възрастни хора.
Не без значение е обстоятелството, че по
делото са приети писмени доказателства за предприети от община ** действия за
предоставяне възможност на ромски семейства за построяване на жилища чрез
отстъпено право на строеж – към 2004г. Съдът коментира вече предоставената
възможност на Й.А., на когото е отстъпено възмездно право на строеж върху 1/2
ид.ч. от УПИ I-630.,
кв. 23, като същият е заявил, че живее заедно със съпругата и дъщерите си. През
2018г. община ** е предприела, съгласно ЗОС, своевременни мерки по отношение
социалните жилища, вкл. продажби по чл.35 ЗОС.
Ответникът не е бездействал и във връзка с
подадена молба от А. на 16.02.2019 г. до
кмета на община „**" . В писмо с вх. № 4428/07.03.2019г ответникът изрично изяснява, че Община „**"
не разполага със сграден фонд за предоставяне на жилища на лица на територията
си. Подадената от жалбоподателя молба на
16.02.2019 г. до кмета на община „**" за предоставяне на общинско жилище е
изпратена до Областния управител на областна администрация Пловдив, по
компетентност, както и до Министъра на труда и социалната политика.
Отделно от това, не се твърди да е
поискана и отказана социална помощ, вкл. не са завени факти за здравословно
състояние на оспорващото лице, ограничаващи или отричащи възможност за полагане
на труд, предвид възрастта й.
Съдът намира,че неоснователно жалбоподателя
се позовава на делото "Йорданова и други срещу България" на
Европейския съд по правата на човека, доколкото това дело касае проблеми,
различни от настоящите
В съдебното производство не са представени
данни за подадено заявление за узаконяване на сградата, което е един от
алтернативните способи, посочени по делото
„Йорданова и други срещу България“. Конкретните доказателства не сочат
идентитет с фактите по случая в община Гърмен, като самият закон е предвидил
възможност за узаконяване по см. на предложените от СЕС алтернативи – в случая
не се твърди да са положени усилия за обитаване на законно основание дори за
известен период от време. Доколкото целта на закона е да не се допуска и да се
отстранява незаконното строителство, което изначално представлява заплаха за
живота и здравето на своите собственици и ползватели, както и за неограничен
брой други лица, намесата на общината в случая не противоречи на целта.
По тези съображения, съдът намира, че Заповед №РД-09-90/16.01.2019
год., издадена от Кмета Община „**“, е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон, при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с целта на закона. По изложените съображения същата е
законосъобразна, а жалбата на Й.Г.А. като неоснователна следва да се отхвърли
При този изход на делото, искането на ответника за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в
тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в
размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./
във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, Първо отделение ,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.А.,ЕГН ********** *** против Заповед №
РД-09-90/16.01.2019г.на Кмета на Община „**“.
ОСЪЖДА Й.Г.А.,ЕГН ********** *** заплати на Община „**“
сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
СЪДИЯ: