Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10726 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени против З. „Л.И.“ АД *** осъдителни искове :
-от С.И.Х. за сумата 75 000
лв., частично от 150 000лв., на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 26.05.2016г. до изплащането;
-от Ю.Т.А. за сумата 75 000лв.,
частично от 150 000лв., на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, и сумата 1564.87лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2016г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на
13.03.2016г. в гр.София, на ул.Копенхаген срещу бл.*** пътно-транспортно
произшествие, причинено от виновното поведение на Л.Л.Е., като водач на л.а.Мерцедес
с ДК №********, който след употреба на алкохол самокатастрофирал. Ищците били
пътници в автомобила съответно С.Х. на задна дясна седалка, а Ю.А. на задна
лява седалка, и като последица от произшествието твърдят да са получили
травматични увреждания. На първия ищец причинени линейни амиелични фрактури на
телата на прешлените Тн9 и Тн10-счупване на гръбначния стълб в поясната област,
закрито; мозъчно сътресение /комоцио церебри/; разкъсно-контузна рана в
областта на долната устна; контузия и ексориации на меките тъкани в дясна
зигоматична област; контузия на бял дроб; охлузвания по лицето, а на втория
ищец причинени открита фрактура на лява тибия в дисталната трета; средна
дистална 1/3 разкъсно-контузна рана, дълбочина до костта с неправилна форма на
лява подбедрица; луксация на дясна ТБС; контузио капитис ет торацис; мозъчно
сътресение /комоцио церебри/, охлузвания по лицето. Непосредствено след
произшествието ищецът С.Х. бил откаран в болнично заведение, където преведен в
реанимация, а впоследствие седиран и интубиран на командно дишане за 24 часа.
Твърди от получените травматични увреждания да е претърпял болки и страдания за
период от 9 месеца, в първите няколко интензивни. Занапред ще търпи болки и
страдания при рязка промяна във времето, висока влажност и натоварване по оста
на гръбнака. В първия месец от лечението бил на строг постелен режим с
необходимост от ползване на чужда помощ за основни нужди. Твърди да е претърпял
силен стрес, страда от нарушения в съня свързано с постоянни кошмари,
пресъздаващи различни моменти от нощта на катастрофата. Непосредствено след
произшествието вторият ищец Ю.А. постъпил в болнично заведение, където раните
обработени и наместена тазобедрената става, като кракът му поставен на директна
скелетна екстензия за задържане на наместването, свалена след 7 дни. Била му
извършена операция на левия голям пищял с поставен вътрекостен остеосинтезен
материал. След това бил преведен в Клиника по пластична хирургия при ВМА-МБАЛ
София за затваряне на кожен дефект над счупената подбедрица с извършена кожна
пластика на 50 кв.см. Твърди от получените увреждания да е претърпял болки и
страдания най-малко за една година поради необходимостта от пазене от натоварване
на тазобедрената става. Голямо-пищялната му кост била счупена лошо и с голям
процент от несрастване, което се разбрало около шестия месец от травмата, и
същата подлежи на ново оперативно лечение. Занапред ще търпи болки и страдания
при рязка промяна във времето, висока влажност и натоварване на крайника.
Поради уврежданията в двата крака бил обездвижен с необходимостта от ползване
чужда помощ до около третия месец. В емоционално отношение твърди да е изживял
стрес, сънува кошмари свързани с катастрофата. Твърди във връзка с лечението да
е направил разходи в размер на 1564.87лв.
Ищците предявяват исковете против
ответника З. „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на виновния за ПТП водач.
Претендират присъждането на
законна лихва върху обезщетенията от 26.05.2016г. до изплащането, както и
разноски по делото.
Ответникът оспорва всички
изложени в исковата молба фактически обстоятелства и излага становище за
неоснователност на предявените искове, както и такива за неговата недопустимост
съобразно чл.380, КЗ. Релевира
възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдението ищците да са били
без поставени обезопасителни колани в нарушение на чл.137а ЗДв.П, както и при
знанието, че водачът е употребил алкохол. Претендира разноски.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника Л.Л.Е. не се явява
или представлява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди. В съответствие с чл.477, ал.1 КЗ обект на
застраховане при тази застраховка е отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Разпоредбата на чл.
432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Възражението на ответника за недопустимост на исковете с довод, че извънсъдебно
плащане по претенцията не е осъществено не поради отказ, а поради непредставяне
от ищците на поискани документи, е неоснователно. На основание чл.496, ал.1 КЗ
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията най-късно в срок от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ. В този срок той трябва да
определи и изплати размера на обезщетението, или да даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато отказва плащане, основанието на претенцията или
размерът на вредите не са били напълно установени /ал.2/. За установяване на
събитието и вредите застрахователят има право да изисква данни и/или документи
от пострадалия, но той следва да се произнесе по претенцията в рамките на
тримесечния срок, независимо дали пострадалият е предоставил допълнително
исканите документи. Аргумент в тази посока са разпоредбите на чл.496, ал.3 и
ал.4 КЗ. В случая не се спори ищците да са сезирали ответника с претенции за
плащане на застрахователно обезщетение на 26.05.2016г. при липса на произнасяне
в законоустановения срок, което на основание чл.498, ал.3 КЗ обуславя
надлежното упражняване правото на иск.
Уважаването на исковете
предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска
отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и
осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
От представената полица /стр.297/
се установява сключена на 19.01.2016г. застраховка „Гражданска отговорност“ за
л.а.Мерцедес с ДК №********, страна по която е ответникът З. „Л.И.“ АД.
Не се оспорва и факта относно настъпилото на
13.03.2016г. ПТП в гр.София, по ул.Копенхаген, при което водачът на
л.а.Мерцедес с ДК №******** се блъснал в дясно в метален стълб. Произшествието
било посетено от дежурен при ПТП-О“ПП“-СДВР гр.София със съставен констативен
протокол № К210/13.03.2016г., в който са посочени пострадалите лица и видимите
щети по автомобила. Разпитаната по делото свидетелка Н.Р. била пътник в
автомобила и очевидец на произшествието, която сочи в показанията си, че при
произшествието автомобилът бил управляван от Л.Е..
Механизмът на произшествието и
обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от представения като
доказателство по делото протокол за оглед на местопроизшествие и заключението
на вещото лице по неоспорената от страните САТЕ. Видно от същите участъкът от пътя
е прав с еднопосочно движение с по три ленти за движение в едно направление,
разделени с осева прекъсната линия, пътното платно е било с мокър асфалт, в
средата обособено трамвайно платно за двупосочно движение и тротоар с
ел.стълбове с ширина 4м. В този пътен участък в тъмната част на денонощието при
движение с висока скорост водачът на автомобила се отклонил надясно, качил се
на тротоара и се ударил челно в електрически стълб. След удара автомобила се
завъртял в посока на часовниковата стрелка на около 70° и отскочил назад на
около 3 метра от стълба, след което се установил в покой. Вещото лице дава
заключение, че преди удара автомобилът се е движил с около 110 км./ч. при
опасна зона за спиране 136м. Сочи, че причина за настъпването му е високата
скорост на движение и неправилна употреба на органите за управление, при което
водачът загубил контрол и излязъл извън пътното платно. Ударът е бил
предотвратим при движение със скорост, която би позволила на водача да
контролира непрекъснато управлението.
При тези доказателства съдът
намира за установено, че водач на автомобила при ПТП е Л.Е., който в нарушение
на установените в ЗДв.П правила за движение виновно причинил неговото
настъпване и по този начин осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо
пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
По иска на ищеца С.Х..
От събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като
последица от произшествието този ищец получил следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение; контузия и охлузване на меките тъкани на дясната зигоматична
/скулна/ област на главата; разкъсно-контузна рана на долната устна; охлузвания
на лицето; контузия на белия дроб; линейно амиелични фрактури на 9 и 10 гръдни
прешлени. Мозъчното сътресение е било в лека степен, без последвали
неврологични усложнения и довело до разстройство на здравето неопасно за
живота; контузията на белия дроб довело до разстройство на здравето неопасно за
живота; фрактурите на гръдните прешлени причинили трайно затруднение в
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни /в случая до 6месеца/;
множеството мекотъканни увреждания приничили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Непосредствено след произшествието бил настанен в
Неврохирургична клиника при УМБАЛ „Света
Анна“ гр.София в увредено общо състояние, като след извършени изследвания
приведен в реанимация за стабилизиране на състоянието. Освен посочените
увреждания не са установени други, както и липсват данни за предходни или
придружаващи заболявания. Тъй като фрактурата на двата гръдни прешлена била без
неврологична симптоматика не се наложила операция, а само проведено
неоперативно лечение. Първоначално ищецът бил поставен на постелен режим, като
след изписването на 17.03.2016г. продължил лечението амбулаторно с предписани
обезболяващи лекарства. Провел рехабилитация във връзка с увреждането на
гръбначния стълб и в продължение на 4 месеца носел корсет. Мекотъканните
увреждания зарастнали за срок до 2 седмици, функцията на белия дроб
възстановена с прием на медикаменти за срок до 30 дни, а движението на гръбнака
поради счупването на два прешлена възстановено за срок до 4 месеца или общо
лечебният и възстановителен период продължил 6 месеца. Вещото лице сочи, че в
този период ищецът търпял болки и страдания, които в първите 30 дни и около 3-4 седмици в началото на
рехабилитацията били с по-интензивен характер. В останалото време търпял
периодични болки при обща преумора на
гръбнака и особено при студено и влажно време, което налагало да ползва
обезболяващи средства. Наред с това в първите два месеца бил на постелен режим,
препятствало възможността му да се движи свободно и да се обслужва в ежедневието,
за което получавал чужда помощ. Към настоящия момент ищецът е с възстановено
общо здравословно състояние, без очаквани негативни последици или усложнения.
При тези
доказателства съдът приема за безспорно установено ищецът С.Х. да е претърпял
неимуществени вреди вследствие на ПТП. Получените травматични увреждания са му
причинили болки и страдания за различен период от време поради различната им тежест
и естество. Възстановителния период за всяко от тях е различен, като
най-тежкото-фрактура на два прешлена на гръбначния стълб е бил с по-голяма
продължителност /около 4 месеца/ при общ възстановителен период до 6 месеца с
интензивност на болките и страдания в първия месец и в началото на проведената
рехабилитация с последващо постепенно отшумяване и спорадично проявление при
определени климатични условия и физическо състояние. Лечението на счупванията н
прешлени в гръбначния стълб е наложило за известен период постелен режим,
поради който бил в невъзможност да се обслужва и осъществява без чужда помощ
обикновени дейности от ежедневието, довело до промяна в нормалното му ежедневие
и личен дискомфорт. При съобразяване начина на получаване на травмите, техния
вид и характер, възрастта на ищеца /към деня на ПТП на 26г./, продължителността
на търпените болки и страдания и при отчитане възстановяване на здравословното
му състояние понастоящем без остатъчни явления или усложнения, с изключение на
белег на долна устна, съдът приема справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 30 000лв., до който размер предявения иск се явява
основателен.
По исковете на ищеца
Ю.А..
От събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като
последица от произшествието този ищец получил следните травматични увреждания:
контузия на главата и гърдите; мозъчно сътресение; открита фрактура на лява
голямопищялна кост в долната й част; дълбока разкъсно-контузна рана на лява
подбедрица; изкълчване на дясната тазобедрена става. Счупването на лявата
голямопищялна кост причинило трайно затруднение движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая до 5 месеца/, закритото изкълчване
на дясната тазобедрена става причинило трайно затруднение движенията на десния
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /в случая до 6 месеца, а мекотъканните
увреждания на лявата подбедрица са причинили разстройство на здравето неопасно
за живота. Непосредствено след катастрофата ищецът бил настанен в Клиника по
ортопедия и травматология при ВМА-София в увредено общо състояние и с болки в
увредените области. Извършени са изследвания и след хирургична обработка на
раната на лявата подбедрица по спешност била временно обездвижена, а под
анестезия извършено наместване на изкълчената дясна тазобедрена става, съответно
десния крак поставен на екстензия. Бил поставен на постелен режим. На
15.03.2016г. бил опериран с открито наместване на счупения голям пищял и
стабилизиране на фрактурата с интрамедуларен пирон и изписан на 24.03.2016г.
раната на лявата подбедрица зарастнала за срок до 15 дни, счупената
голямопищялна кост за срок до 4 месеца, като травматичната луксация наложила
продължителна забрана да стъпва на десния крак до 4 месеца. След този период
провел рехабилитация на двата крака с общ възстановителен период на всички
увреждания до 6 месеца. В същия ищецът търпял болки и страдания, интензивни в
първите 2 месеца непосредствено след произшествието и около 2 месеца в началото на проведената
рехабилитация. През останалите периоди ищецът е търпял периодични болки при обща
преумора на долните крайници и влажно и студено време с необходимост от
ползване на обезболяващи медикаменти. Наред с болките ищецът в продължение на
първите 4 месеца е бил на постелен режим, поради забраната да стъпва на десния
крак за същото време и във връзка с възстановяването от счупването на голяма
пищялна кост. В този период е имал нужда от чужда помощ при извършването на
ежедневни дейности. Самостоятелно придвижване започнал в началото на петия
месец. Понастоящем ищецът е с общо възстановено здравословно състояние със
зарастване на травмираните места. Има остатъчен груб кожен белег с площ 4 на 5
см., покрит с пластика от кожа взета от лявото бедро, който представлява траен
козметичен дефект. Счупената голяма пищялна кост е зараснала окончателно, като
мателния пирон не е изваден, но това може да бъде извършено само оперативно,
което в бъдеще би довело до нови болки и страдания за срок около 30 дни и нова
рехабилитация. Дасната тазобедрена става също е зарастнала при известни
затруднения при клякане и продължително изкачване на стълби, но с общо
възстановяване обема на движенията.
При тези
доказателства съдът приема за безспорно установено ищецът Ю.А. да е претърпял
неимуществени вреди вследствие на ПТП. Получените травматични увреждания са му
причинили болки и страдания за различен период от време поради различната им
тежест и естество, като най тежките от тях са счупване на голяма пищялна кост и
увреда в тазобедрената ствава, довели до трайно затруднение в движенията на
двата долни крайника. Те са причинили болки и страдания за срок до 4 месеца при
общ възстановителен период от всички травми около 6 месеца, интензивни в
първите два месеца и в началото на проведената рехабилитация. Лечението им
наложило за период от 4 месеца постелен режим, в който бил в невъзможност да се
обслужва и осъществява без чужда помощ обикновени дейности от ежедневието,
довело до промяна в нормалното му ежедневие и личен дискомфорт. При
съобразяване начина на получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта
на ищеца /към деня на ПТП на 27г./, продължителността на търпените болки и
страдания /около 6 месеца/, техния интензитет, и при отчитане общото
възстановяване здравословното му
състояние понастоящем без остатъчни явления или усложнения, с изключение на траен
козметичен дефект от белег на едения долен крайник, съдът приема справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 35 000лв., до който размер предявения иск се явява
основателен.
Като доказателства
по делото е приета фактура № **********/17.03.2016г. и касов бон към нея за
платена в полза на ВМА-гр.София сума от 1546.87лв. за медицински консумативи.
Вещото лице по ССч.Е дава заключение тази сума да е внесена в посоченото
болнично заведение с приходен касов ордер от 17.03.2016г. Съдът намира, че сумата
от 1546.87лв. съставлява за ищеца имуществена вреда, намираща се в
причинно-следствена връзка с произшествието, подлежаща на репариране от
ответника съобразно чл.432, ал.1 КЗ. Поради това предявения иск в тази част
следва да се уважи в пълния предявен размер.
По възражението за
съпричиняване:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът може да се
изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в
причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно.
Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,
той я съпричинява. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с който обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Ответникът е релевирал две възражения за
съпричиняване-двамата ищци били без поставени обезопасителни колани, както и
пътували в автомобила при знанието, че водачът е употребил алкохол.
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДв.П задължава водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които са оборудвани. Когато се установи,
че настъпването на вредните последици е в причинна връзка с неизпълнението на
това задължение е налице съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, даващо основание за
намаляване размера на обезщетението.
Не е спорно по делото и от заключението на САТЕ се
установява, че автомобилът е бил оборудван с фабрично поставени предпазни
колани. Ищците С.Х. и Ю.А. били пътници съответно на задна дясна седалка и
задна лява седалка и при липса на твърдения, съответно доказателства да попадат
в изключенията по чл.137а, ал.2 ЗДв.П са били длъжни съгласно чл.137а, ал.1
Здв.П по време на движение да ползват обезопасителни колани.
В заключението си вещото лице по САТЕ сочи, че
предпазните колани се състоят от инерционна макара и зъбен гребен, който при
увеличение на отрицателното ускорение се измества и блокира въртенето на
инерционната макара около оста си. Този метод предпазва тялото на пътника да не
се движи напред. При аварийно спиране отрицателното ускорение е над 6м./сек. И
движението на колана е блокирано, като може да се плъзга бавно при по-ниска
скорост без да се зацепват зъбите на макарата и гребена. Предпазния колан при
процесния автомобил блокира движението на тялото до около 10см., което може да
се увеличи до 15-20см. при честа употреба водеща до неговото износване.
Вещото лице по СМЕ сочи, че с оглед механизма на ПТП,
местоположението на двамата ищци в автомобила, вида и тежестта на получените
травматични увреждания движението на телата им в купето е било свободно, поради
което дава заключение, че и двамата са били без поставени обезопасителни
колани. Ако първият ищец е бил с поставен колан, при интензивния удар на
автомобила в твърда среда, най-вероятно отново би получил увреждания, но в
областта на гърдите с или без фрактури на ребрата, поради внезапно упражнената
голяма тежест на тялото върху малка площ на тясната /4см./ лента на колана.
Възможно е да получи и травма в областта на корема с или без увреди на коремни
органи от коремната лента на колана. При поставен колан е нямало да се получи
движение напред с удар в предна дясна седалка. Амиеличните фрактури на
прешлените могат да бъдат получени и при поставен колан, особено когато увредите
са в торакалния отдел на гръбначния стълб по същия механизъм. По отношение
втория ищец сочи, че след осъществения челен удар на автомобила в метален стълб
и под възникналите мощни инерционни сили тялото му внезапно се изместило в
посока напред и нагоре, като от удар в облегалката на шофьорската седалка
получил удар в дясното коляно. Интензивността на този удар се пренесла в посока
на пода на дясната бедрена кост, което довело до изкълчване на дясната
тазобедрената става с частично разкъсване на ставните връзки. Последвало е
повдигане тялото нагоре и лявата подбедрица е получила удар в долната задна
част на седалката отпред, което от своя страна довело до раната в лявата
подбедрица и до откритата фрактура на лявата голямопищялна кост в долната част.
Ако Ю.А. е бил с поставен колан, след удара на автомобила в твърда среда,
тялото му не би трябвало да достигне до седалката отпред и да получи
уврежданията. Въпреки това и с поставен колан пак би получил увреждания в
областта на гърдите и корема с или без увреди на вътрешни органи, особено
предвид високата скорост на движение.
Разпитаната по делото свидетелка Н.Р. заявява, че заедно
с ищците, Е.А. и водача Л.Е. отишли въпросния ден вечерта в заведение в
Студентски град в гр.София да се забавляват. Тя и ищците консумирали алкохол.
Не видяла и не знае дали водачът е употребил алкохол. След това се качили в
автомобила, но не помни дали е имало обезопасителни колани и дали са ги
поставили.
При тези доказателства съдът приема за установено, че
ищците са били без поставени обезопасителни колани, с които превозното средство
е било фабрично оборудвано, съставляващо нарушение на чл.137а ЗДв.П. За този
извод съдът кредитира заключението на вещото лице по СМЕ, което намира за
обосновано и кореспондиращо с останалите обстоятелства по делото. Съпоставката
на механизма на ПТП, мястото и начина на удара на автомобила в металния стълб
/челно отпред/ при движение с много висока скорост /110 кв./ч./, местоположението
на ищците в автомобила /задни дясна и лява седалки, а между тях свидетелката/ и
получените от тях травматични увреждания предпоставят свободно движение на
телата им купето, което от своя страна недвусмислено сочи да са били без
поставени колани. В тази връзка при огледа на местопроизшествието не е
установено предпазните колани да са разкъсани, както и липсват данни да не са
били изправни отпреди ПТП. И двамата са били с наранявания в главата, но
липсват наранявания в областта на торса, т.е. в местата, където преминава
лентата на предпазния колан, каквито безспорно би трябвало да получат, ако са
били с поставени колани. Съдът отчита и обстоятелството, че непосредствено
преди да се качат в автомобила ищците /в тази част и свидетелката/ са употребили алкохол, което е оказало
влияние върху адекватността на поведението им във връзка със задължението по
чл.137а ЗДв.П. Това обективно е допринесло за настъпване на вредните последици,
тъй като при изпълнение на това законово задължение биха получили увреждания,
но в по-лека степен и в по-малък обем. При определяне степента на приноса съдът
отчита поведението на виновния за произшествието водач, който се движил с
висока и над допустимата по закон скорост,
поради която и с
оглед конкретните пътни условия излязъл извън пътното платно и се ударил челно
в металния стълб. Предвид това приносът следва да се определи на 10%, с колкото
следва да се намали дължимото обезщетение за вреди на всеки от ищците. По
отношение ищеца С.Х. със сумата 3000лв.
от обезщетението за неимуществени вреди, а по отношение ищеца Ю.А. със сумата
3500лв. от обезщетението за неимуществени вреди и 156.49лв. от обезщетението за
имуществени вреди.
По второто наведено възражение за съпричиняване по чл.51,
ал.2 ЗЗД по делото не се събраха доказателства водачът на автомобила да е
управлявал същия след употреба, а оттук и за знание от ищците за това
обстоятелство. Показанията на разпитаната свидетелка установяват употреба на
алкохол от ищците и другите спътници, но не и по отношение водача. Само от
заявеното от нея, че въпросната вечер
излезли да се забавляват, в тази част и да употребят алкохол, не може да наложи
категоричния положителен извод, щом останалите са пили това се отнася и за
водача. Поради това в тази част съдът не намира основание да приложи разпоредбата
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
При горното искът на ищеца С.Х. по чл.432, ал.1 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 27 000лв.
/след приспадане на приетия процент съпричиняване/, а исковете на ищеца Ю.А.
следва да се уважат за сумата 31500лв. за неимуществени вреди и за сумата
1390.38лв. /след приспадане приетия процент съпричиняване/.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3
ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя
различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по-ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 26.05.2016г., когато е получил претенцията на ищците за плащане на
обезщетения до изплащането.
По разноските:
С определение от
07.12.2016г. по в.ч.гр.д.№ 5475/2016г. по описа на САС ищците са освободени на
основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на половината от дължимата държавна
такса за предявените от тях искове.
Ищецът С.Х. е
заплатил държавна такса от 1500лв., а ищецът Ю.А. от 1530.95лв. И двамата са
направили разноски за възнаграждения за вещи лица в общ размер на 450лв., като
с оглед разпределяне отговорността за разноски по чл.78 ГПК съдът приема
припадаща се част на всеки един от тези разноски по 225лв. Общо направените от
първия ищец разноски възлизат на 1725лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати сумата 621лв., съобразно уважената част от иска на
този ищец. Общо направените от втория ищец разноски възлизат на 1755.95лв., от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати сумата 754.31лв.,
съобразно уважената част от исковете на този ищец.
Ищците са
представлявани по делото от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА /стр.254/,
поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.
Н.Д.-САК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С.Х. в
размер на 1200.96лв. с включен ДДС /представени доказателства за регистрация на
адвоката по ЗДДС/ с оглед уважената част от иска, а за процесуално
представителство на Ю.А. в размер на 1763.14лв. с ДДС с оглед уважената част от
исковете.
Ответникът е
направил разноски от 550лв. за депозити за вещи лица. Същият е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 200лв. по Наредбата за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 ГПК или общо направените
разноски възлизат на сумата 750лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски от 453.64лв., пропорционално на отхвърлената
част, като всеки ищец заплати по 226.82лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск на първия ищец от 540лв., а за уважените искове
на втория ищец от 657.81лв. или общо сумата 1197.81лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис 4,
сумата от 27 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 13.03.2016г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а.Мерцедес с ДК №********, ведно със законната
лихва от 26.05.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 75 000лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ю.Т.А., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 31 500лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП на 13.03.2016г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а.Мерцедес с ДК №********, и сумата
1390.38лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
имуществени вреди изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва
от 26.05.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 75 000лв. и иска по чл.432, ал.1 КЗ за имуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер 1546.87лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, *** да заплати на адв.Н.Д.-САК, с адрес ***, четвърти полуетаж, офис 4, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 2964.10лв.
ОСЪЖДА С.И.Х.,
ЕГН **********,*** да заплати на З. „Л.И.” АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 226.82лв.
ОСЪЖДА Ю.Т.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на З. „Л.И.” АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 226.82лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1197.81лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника Л.Л.Е., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: